Живи числа

11 година

26 лекция на 1 мл.ок.клас

15.IV.1932 година петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата молитва.

Ще прочета 9 глава от Притчи. В първия стих се казва „Мъдростта съгради дома си“. Изляла седемте свои стълбове. В началото на първия стих се говори за нещо, което е създадено преди човека. Онова, което имаше да се жертвува, трябваше да се жертвува. Под клане винаги се разбира разумната жертва, която може да се пренесе. Казва се по-нататък „Не обличавай присмивател, за да не те намрази“, „Обличавай мъдър и ще те възлюби“, т.е. не учи неспособния, остави го да си върви по своя път. А учи способния. (Прочете до 13 стих включително.)

Сегашните ученици не могат да се избавят от едно вътрешно състояние. Това е слабостта. Например, усещаш се, че си слаб, че си болен, че си гладен, че си бос, че си без шапка, че си без дреха. Това е едно анормално състояние. Тези положителни и отрицателни отношения, които се явяват, създават връзка между хората. Да кажем, кое е онова, което създава отношение между тебе и един хлебар. Между вас има отношение. Между хлебаря и тебе има известно отношение. Някой път го поглеждаш и пет пари не даваш, не искаш да го знаеш, но някой път минаваш, гладен си, искаш да образуваш малко познанство, искаш да знаеш дали е пресен хлябът. Питаш: Може ли да си купя. Казва: Може. – Колко струва? – Толкоз. Плащаш, вземеш хляба. Щом вземеш пари, изваждаш кесията. И с достойнство говориш. Представете си, че нямате нито пет пари. Знаеш закона, че без пари не се дава. На вересия не дава. Даром не дава. Следователно, ти правиш психологическо наблюдение. Наблюдаваш го, туриш главата долу. Не може да си обясниш. Движиш си ръцете нагоре, надолу. Бъркаш това, онова. Гледаш го, тръгнеш, но и той не може да си обясни състоянието си. Да кажеш, че нямаш пари, срамота е. Да кажеш дай ми на вяра, но ако не иска да ти даде, тогаз се уронва достойнството ти. Ходиш, ходиш, пак се върнеш и му казваш: „Добър ден“. Питам сега: По кой начин ще извадите хляба. По кой начин ще вземете от този хлебар хляба? – Представете си, че вие сте крайно честолюбиви. Толкоз честолюбиви, че даже като ви погледне котка, вие се докачите. Като ви залае куче. Вие вземате камък, искате да му кажете: Ти не знаеш ли кой съм? – Как бихте разрешили задачата? – Можете ли да измислите начин. Нямате нито пет пари. Ще кажеш от дълго време искам да бъда ученик, да изуча това изкуство. Много ми допада. Да изуча това изкуство как се пече хляб. Искам да остана при вас като ученик. Ако искате даже за в бъдеще да ме научите как се прави хляб. А пък този хлебар има нужда от слуга. Целия ден като работите, той ще ви научи как се пече хлябът и ще ви даде малко хляб. Това е правилният път. По модерному, извадите двата кобура и казвате: „Дайте ми хляб“. Но въпросът става дълъг. Вие вземете хляба, тръгнете, но хлебарят казва на полицията, полицията тръгне след вас.

Вие може да допуснете една мисъл, която произвежда безпокойствие. Това безпокойствие произтича от факта, че не сте постъпили разумно. При сегашните условия, при сегашния живот, вие искате да разрешите много важна задача. Представете си, че отивате в един дом, дето има кучета. Правилото е по никой начин да не дразните кучето в двора да не ви лае. Защото всякога щом ви залае кучето, то в тази къща не можете да влезете. Второто правило е, че вие в този двор ще влезете с чисти крака. Ако краката са кални, по никой начин не можеш да влезеш в двора и в къщата. Третото правило е, че ако не знаеш езика на стопанина, пак не може да влезеш. Три положения: Как ще разрешиш тия три положения. Кучето е честолюбиво, то лае, дето трябва и не трябва. Защищава кауза, която трябва и не трябва. Честолюбиво е, меси се във всичките работи, който и да мине по пътя и на сто крачки да е, пак лае. Ако минаваш близо до къщата, разбирам, но на 100–200 метра разстояние минаваш и то пак те лае. Това са съвременните мъчнотии, които вие ги имате. Понеже вие сте пътници. Всички сте пътници. И в живота минавате. Не е една мъчнотия. Да допуснем, че уредите въпроса с хляба, но вечерта в един голям град трябва да намериш място, дето да спиш. Не се позволява на пейките. Или друг въпрос. Да кажем, че хлебарят има куче, какво ще правите? – Това са неразрешени задачи в живота. Ти си млад, но не знаеш как да свършиш. Ти не знаеш дали ще влезнеш в хотела да спиш. Ти не знаеш дали хлебарят ще ти даде хляб или не. А пък това са задачи, които може да разрешиш правилно, а може да ги разрешиш неправилно. По въпроса за знанието човек по някой път мисли, че знае. Запример много лесно можеш да се справиш с един камък по пътя, може да го търкулнеш, даже може де се справиш с едно дърво. Но имаш отношение с един човек, как би се справил с него? – Например представете си, че вие сте на пътя, дето има стражар, който казва: „По този път никой няма да минава.“ Дойдете до него, той казва: Трябва да се върнете назад. А пък работата ви е толкоз важна, че ако се върнете назад, работата ви се изгубва. Какво трябва да направите с този стражар, за да ви пусне? – Този стражар казва: Забранено е за пътници като вас да минават. Ако спрете там, през целия ден ще видите, че други пътници минават, вие не може да си обясните. Допуснете, че един човек вижда как студентите влизат и излизат из университета или учениците влизат и излизат из училището. На тях е позволено да влизат и да излизат. На тебе не е позволено това. Там е нещастието. Че сегашната младеж, сегашните студенти влизат с празни торби и излизат с празни торби. Защото като влезеш в университета и научиш, че 2 по 2 е четири, това знание де ще го приложиш? – Или представете си, че знаете да повдигате едно число в квадрат или в куб. Де ще приложите това знание? – Какво значи да се повдигне едно число в куб?

Ако не можеш да извършиш една работа, по първото измерение, ще се постараеш да я извършиш по второто измерение. Ако не можеш по второто, ще се постараеш в третото измерение. Трябва да повдигнеш тази работа в трета степен някой път. Ако не може да извършиш работата, тогава ще повдигнеш в четвърта степен. Повдигането в трета степен какво е? Иван Стоянов говори. Повдигнете в трета степен, какво дава? Дава пак единица. Защо единицата не се повдига в по-горна степен? Дайте пример за повдигане един предмет в куб или в трета степен. Една къща какво представлява? – Да съградиш къща – това е куб. Вашият хлебар, при който спряхте, той се е ядосал, понеже някой взел хляба без пари и си е отишъл. Като минавате, той е ядосан. Ако имате знания, какво трябва да направите? – Ще се заинтересувате. Какво нещастие е станало в неговата фурна, че той е неразположен. Какво трябва да направи човек в дадения случай. Ще му кажете: Изгубването на един самун хляб по някой път докарва цяло щастие на човека. За бъдещето ще бъдеш най-щастливият хлебар. Запомни думите ми. Ако сте умен човек, ще му кажете така. Ако не си умен човек, ще му кажеш: „Какво си вдигнал врява че крякаш така.“ А той ще ти каже: Не е твоя работа. Върви си по работата. Преведете сега това. Когато работите, събитията, стават вън от нас, те са лесни. Но по някой път този процес става вътре в душата. Този хлебар цял скандал вдига вътре в тебе. Ти не знаеш как да утешиш хлебаря вътре в тебе. Как трябва да утешиш този хлебар, на когото е откраднат един самун хляб. В дадения случай мъчнотиите, които идат, това са ред задачи, с които трябва да се справиш. Колкото и малка да е задачата. Запример да кажеш, че нямаш пари. Кои са причините за безпаричието? – Запример допуснете, че имате построена воденица на един бент. Но представете си, че воденицата престава да върви, понеже водата се е отбила от бента. Ти ще кажеш, че водата се е намалила. Донякъде водата се е намалила, но се и отбила. Ще намерите мястото, дето се отбила водата и ще запушите мястото. И вашата воденица ще тръгне. Или допуснете, че си ученик и си разсеян, когато учиш. Когато учиш, влизат съвсем други работи в тебе и не можеш да учиш. Например най-напред се занимаваш с обикновени, механически числа. Правиш смятане за камъните, за вола и пр. Но изведнъж влезе едно число вътре в сметката. Живите числа имат такива едни свойства, че те са магнетични. Това живо същество размърда отношенията и ти не можеш да смяташ добре. Какво трябва да правиш с това живото число? – Представете си, че вие сте един математик, смятате, решавате една от Питагоровите задачи. Ти си близо до разрешението, но дойде едно живо число и ти казва: Търсят те, трябва да бягаш, в 5 минути ще те потърсят и ще те убият. Тогава числата остават неразрешени. Нали сте били някога по пътя и заекът пасе, вие като тропнете с крака, заекът избяга. Във вашия живот колко задачи има разрешени? – Само заради едно търпение колко задачи има такива? – Вие сте във втория клас или в третия клас сте, а някои вие сте напуснали училището и след години казвате: Не можах да свърша училището. За да свършиш училището, ти трябва да имаш известна диплома. А пък за да имаш диплом, трябва да издържиш всичките изпити.

Сега всичките вие, съвременните хора, мечтаете за щастливо бъдеще. Някой казва да свърша училище, да взема отлична диплома, да намеря една хубава работа. Също както онзи циганин, който носил млякото и разсъждавал за женитбата на царската дъщеря. Той радостно започнал да скача и гърнето паднало и се строшило. Изляло се млякото. Допуснете, че вие влизате в един университет при професора, но не се учите. Какво ще се ползувате от тяхната доброта? – Университетът не е място за тези, които не се учат, то е място за способните, за тези, които учат. За тези, които не се учат, не трябва да бъдат в университета. Университетът, това е животът. Животът е един университет. Животът не е за инвалида. Ти ще изхвърлиш всяка една мисъл, че си инвалид. Ще изхвърлиш думата „не мога“. Ще изхвърлиш думите „условията са лоши“, „животът е тежък“, „хората са лоши“. Студентът би могъл да каже: Когато трябва да отида в университета, вън е студено, сняг има, вятър има, може да ми увреди. Днес няма да отида в университета. Но днес не ходиш, утре не ходиш и т.н., може ли да те извинят затова, че имало сняг, че имало вятър? – Думата „не мога“ е една спирачка. Думите „не могат“ имат отношение само когато един човек кара колата нагоре и завърти спирачката. Тогава на място ли е да завърти спирачката? – Щом завърти спирачката, колата по никой начин не може да се мръдне. Тя ще спре. Ти казваш: По-нагоре не мога. Докато спирачката е турена, не можеш, но като слизаш надолу, ти тогава казваш „Мога“. Като се изкачваш казваш „Не мога“.

Невъзможното при едни условия е възможно при други условия. Или да преведа. Отиваш при един хлебар и нямаш нито пет пари. Хлебарят ти казва: Не мога да те приема. Но след половин час ти се връщаш, кесията ти е пълна, изваждаш златната монета. Хлебарят казва: Мога. Ти ще го омагьосаш. Няма да му кажеш: Можеш ли да ми дадеш. Но ще му покажеш монетата и той ще каже: Да. Той разбира езика. Да допуснем, че минаваш и нямаш нищо в джоба си. Хлебарят казва: Не мога. Тогава пък ще влезеш като работник. Сега общите изводи, които трябва да направите. Някой път имате едно състояние на неразположение. На какво се дължи то? – Неразположението произтича от вашия стомах, от вашата дихателна система или от вашия мозък. Де е причината, като си неразположен в стомаха, не си ял. Ако си неразположен в дихателната система, нямаш чист въздух. В задушна стая си. Тогава излез вън. Или ако си неразположен в мозъка, в нервната си система, там няма чисти енергии. Ако причината е в стомаха, какво трябва да направите? – Ще дадете хляб на стомаха. Ако причината е в белите дробове, ще дадете въздух на тях. Ако причината е в мозъка, какво трябва да дадете? – Как постъпвате вие, когато причината е в мозъка? – (С положителна мисъл.) Дайте ми една положителна мисъл. Имате едно пясъчно зрънце, турите го в земята, може ли да израсте нещо от него? – Тези числа, в които (не) стават никакви промени, те са мъртви числа. Мъртвите числа не реагират. Пясъчното зрънце не се изменява. То си остава все пясъчно зрънце. Но ако вие турите едно житено зърно в земята, то ще се измени. Значи ако е пясъчно зрънце, не се изменя, ако е житено зърно, се изменя. Един червей може да се превърне в пеперуда. Всяка единица, която може да се раздроби, претърпява една вътрешна промяна. 12 делено на 2 = 6. Имате 2 числа, които се изменят. Числото 6 го наричат число на илюзиите. Но числото 6 всякога означава един завършен процес в органическия свят. Когато две същества се съберат на едно място и извършат една работа, то всякога тази работа се изразява чрез числото 6.

Това, което езикът не може да го направи. Това, което ухото не може да го направи, окото може да го направи. Езикът може да опознае вкуса на предмета. Ухото може да ви покаже, да ви ориентира в някои условия. Това, което слухът не може да го направи, зрението може да го направи. Езикът ви трябва да работи. Всяко нещо, което се доближава до вас, вие трябва да го опитате. Като дойде някой предмет, трябва да проверите дали е захар. Вкусът, езикът, казват: Аз искам да проверя това, че е захар. Слухът и ухото могат ли да се произнесат вярно? – В дадения случай на кого доводите ще бъдат верни? – На вкуса. Захарта в дадения случай не е от областта на зрението, нито от областта на слуха. Като ви кажа за един предмет, че е захар, той може ли да стане захар? – От двамата светии, единият казал на другия: Да внимаваш да мислиш право, защото каквото помислиш, става. Другият си казал: Да му докажа, че не всичко, което помислиш, става. Единият останал да готви. Той сготвил боб, но не турил сол. Другият като ял боба казал: Няма сол в боба. Онзи отговорил: Помисли, че има. Вие казвате: Ще стане тази работа. Ако не туриш сол в гърнето, не може да се осоли бобът. Това трябва да го знаете. Ако туриш много сол в гърнето, то бобът няма да стане безсолен.

Трябва да имате едно правилно разсъждаване. Вие казвате: Каквото човек мисли и ще стане. Не става. И благодарете, че не става всичко, каквото помислите. Защото ако става всичко, каквото помислите, то щеше да бъде лошо. Щеше да стане следното: Представете си, че има някъде нарисувана една точка и който мине, надраска нещо около точката. На какво ще заприлича всичко това? Ще заприлича на следното: Внук и дядо пътуват и карат едно магаре. Срещат един пътник, който им казва: Слушай, срамота е двама души да водят едно магаре. Единият от вас да се качи на магарето. Детето да се качи, пък ти върви отзад. Като че му заповядваш. Старецът качил детето на магарето и тръгнали. Срещат втори пътник, който им казал: Не бива така. Младото дете трябва да върви по земята, ти, старият трябва да се качиш. Тогава детето слиза, качил се старият. Срещат трети пътник, който им казал: И двамата може да се качите. Качили се и двамата. Срещат четвърти пътник, който им казва: Не бива това нещо. Двама души сте се качили на едно магаре. (Една котка вляла в салона и тя е кандидат за университет.) Питам: Двама души на едно магаре могат ли да яздят. За да яздят двама души магарето, то трябва да е впрегнато в кола. Двама души не могат да се качат на гърба на магарето. Трябва да има каруца. Тогава магарето може да тегли и двамата души. Някои ще ми възразят. Питам тогава: Защо една жена според църквата може ли да се ожени за двама мъже? – И двама мъже могат ли да се венчаят за една жена? – Следователно, на едно магаре един се качва отгоре. Двама души на едно магаре не бива да се качат.

За да има истинско знание, всичките ваши мисли и чувства трябва да знаете как да ги съчетаете. Вие сте влезли в окултната наука, има известно съчетание между мислите, чувствата и постъпките. Всяка една мисъл трябва да я превърнете в чувство и после в дело. Напишете 1, 2, 3. Това число може да е в мисловния свят, в чувствения свят и в света на постъпките. Тогава то се различава. Числото 18 в дадения случай е едно нещастно число. Аз мога да ви докажа това. 18 е дисхармонично съчетание на едно и осем. Едно дисхармонично съчетание в астралния свят е също 666. 999 е едно от най-хармоничните числа. Общият сбор е 27. Когато започнем една работа, трябва да разбираш закона на доброто. В каквото и да е занятие, ако ти започнеш навреме, ще успееш. Ти може да направиш едно възражение защо е така. Например в 8 часа се отваря гишето на пощата. Ти може да отидеш преди 8 часа, но ще чакаш. Като се отвори гишето, ти ще бъдеш първият. Но преди да се е отворило гишето не можеш да си вземеш парите. Или ти отиваш в университета преди време. Но той е затворен. После идва разсилният и отваря.

Ти си на мнение, че можеш да мислиш, каквото искаш. Ти не може да мислиш, както искаш. Ти може да мислиш, каквото искаш, то е твоя работа. Но за да влезеш във връзка с природата, ти трябва да разбираш нейното време, което е определено. Ако спазваш нейното време, тогава ще имаш, каквото искаш и ще го получиш. Но ако ти нареждаш както знаеш, тогава нищо няма да получиш. Казва един вътрешен закон, той е следният: Да допуснем, че сте студент: Вие сте вкъщи и не ви се ходи в училище, искате да знаете дали да идете или да не идете. Ако във вас има един непреривен импулс да отидете, не отлагайте. Ако има непреодолимо желание да идете, идете. Но ако във вас се зароди борба дали да идете или не, тогаз имате да проучвате въпроса. Но не оставайте вкъщи, и в единия, и в другия случай. В единия случай отидете в университета, а във втория случай идете по друга работа, но не оставайте вкъщи, и в двата случая ще имате печалба.

В числата 1, 2, 3, числото 1 показва: Как можете да бъдете богат, здрав. Числото 2 показва: Как можете да имате добро обществено положение, да бъдете почитан? – А 3 показва, каквото искаш ще стане. Четирите линии показват, че по който път и да минете, пътищата са отворени, нямате спънка. 666 е една банда разбойници, които чакат в гората. 123 едно щастливо число. По-щастливо число от това няма за онзи, който го разбира. А пък онзи, който не го разбира, по-нещастно от него няма. Ако вашият склад е пълен с въглища и вън има сняг, какво трябва да правите? – Ще турите въглищата в печката ви и стаята ви ще бъде топла. Ако няма вода вкъщи, ще вземете стомната и ще донесете вода. Ако няма дърва, ще вземете брадва и ще насечете дървата.

Този материал, който имате досега, ще го прилагате. Има една вътрешна страна на знанието. Сегашният материал е суров материал, който трябва да обработвате. Ако се обработи, той има свое приложение. Но ако не се обработи и не се приложи, то животът минава напразно.

Отче наш.