Добрият поглед

11 година

25 лекция на 1 мл.ок.клас

8.IV.1932 г. петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата молитва.

Пишете върху темата: „Отличителните черти на кротостта и въздържанието.“

Имаме точката A. За някого казват: Силен поглед има той. По какво се отличава силният поглед? – Този човек вижда надалече. Има сила да вижда надалече. Ако виждаш надалече, силен поглед имаш. Ако не виждаш надалече, слаб поглед имаш. После казваме: Красив поглед има той. В какво седи красивият поглед? Красивият поглед седи не само в това да виждаш, но да виждаш хубавите страни. Или красивият поглед седи: В различаването. Не само да виждаш надалече, но да виждаш красивите страни. В красотата влиза хармонията. Туй е музикалната, външната страна. А пък добрият поглед е вътрешното съдържание. Добрият поглед вижда не само далечни работи, не само красивото, хубавата страна, но и това, което може да влезе в живота. Защото само в света може да влезе животът. Искаш да развиваш погледа си, ще ви дам едно практическо приложение. Човек трябва да има ясна представа за идеите в ума си, за да има ефект. Това е практическо правило. Силният човек владее много, не само в дадения случай. Ти мислиш, че силният човек е този, който прави в даден случай каквото иска. Но не само за дадения случай. Силният може да направи много неща, има голямо пространство. Силен човек е онзи, който има разбиране и може да разрешава задачите. Силата на един човек не седи в разрешаването на една задача само. Ако вашият поглед е слаб, той не прониква надалече. Но щом се каже: Силен поглед, разбираме да виждаш какво става на Черния връх, като с бинокъл. Ако се развивате и имате 4–5, 10 години, то може да се развие и така ясно да гледате какво става на Черния връх, както с бинокъл, който увеличава 10, 20 пъти. Сега работата става ясна по друг начин. Вие употребявате един бинокъл. Хубаво. Това е колективният ум, който измислил бинокъла обаче, вие ще започнете да вярвате повече на бинокъла отколкото на себе си и вашият поглед ще започне да отслабва. По този закон, по тази аналогия, може да разсъждавате. Така и с доброто. Вие може да разчитате. Вие искате една среда. Вашият поглед може да бъде добър. Но вие искате вашият поглед да вижда не само заради самите вас, а за другите. Вие искате погледа ви да бъде добър, за да ви харесат другите. Вие имате тук една среда неустойчива. Да ви харесат хората, това зависи от тях. Я кажат нещо добро за вас, я не. Ако кажат, това е пак тяхната добра воля. В дадения случай вие имате две разсъждения. Ако те кажат нещо хубаво за вас, ще кажат, че имате добра воля. А пък могат и да замълчат. И тогава ще се явят разни възгледи за вашия добър поглед. Човек не може да отдели своя поглед отвън. Но това, което ти не можеш да оцениш, и хората не могат да оценят. Това, което ти оценяваш, и хората ще оценят. Защо умира човек? – Защото не цени живота си. Защо живее, защото цени живота си. Някой човек умира и казват: Такава е Волята Божия. Заключението право ли е? – Ако един извор пресъхне, Волята Божия ли е да пресъхне. Може ли Бог да създаде слънцето да изгрява? И утре да му скимне да каже: Да не изгрява. В природата слънцето може да престане да грее, когато се умори и подаде заявление да турят на мястото друго някое слънце. Докато заменят това слънце с друго някое слънце, може да настане известна тъмнина. И всякога, когато настава във вашия ум една тъмнина, имате нещо подобно. Да кажем, че вие имате разположение и мислите, че сте разрешили въпроса. Че вашето щастие нищо не може да го отнеме. Но съществува магия. На човека му направят магия. Той мисли, че никой не може да му отнеме това, което има. Става на другия ден, всичко е тъмно, всичко изчезнало. Това може да го обясним така: Това е станало по следната причина: човек намира разрешението на една велика идея. Дал заявление на небето, че е разрешил една велика задача. Защото щом намериш едно изкуство, че можеш да бъдеш завинаги щастлив, то целият свят се е заинтересувал, пишат го във всичките вестници, че Иван или Драган е намерил това и всички дохождат да те видят, да видят това твое постижение. Те вземат тази идея да разглеждат и ти оставаш без нея. Запример да допуснем, че имаме някоя Мара Пенджурска, най-красивата мома. Целият европейски свят пише за нейната красота. Всички вестници пишат за нея. Заминала е тя в странство, да се излага някъде да я виждат, в Америка, в Англия и пр., не могат да я намерят. Тя е далече, майка и казва: Да тръгне да си дойде. И тя пише писмо, тръгвам с експреса, след 1–2 дни ще дойда. Също така и с вашата идея. И тя ви пише, че след 1, 2 деня ще дойде и после идва. Когато вие изгубите тази идея, тя ще тръгне някъде.

Съществува един закон. Ставате вечерно време, сънували сте един красив сън и мислите, че всичко знаете, може да седнете да си го опишете или да кажете: Утре като станете ще си опишете съня. Уверени сте 100% ще го помните, ставате сутринта и сънят го няма. Мислиш, мислиш и не може да си го припомниш, изчезнал е някъде. Къде е отишъл? – Тогава законът е: Станеш ли, не отлагай. Запиши го. Никога не отлагай. Когато се събудиш, веднага го напиши. После я си го припомниш, я не. Ще съжаляваш, че не си го направил. Този закон действува и в ежедневния закон. Дойде някога щастието и вие мислите, че с него разполагате. Не. Това състояние вие напълно само го опишете. Опишете това състояние. И след като опишете това състояние, опишете и обратната страна. В първия случай вие чувствувате, че сте богат, че знаете всичко, че сте мощен и каквото кажете, става. Господ, ангелите и хората ви слушат. Отвсякъде искате да им отидете на гости и по хиляди писма идват на ден за тази цел. Вас ви викат и вие отлагате своето отиване. И тогава ви пишат: Ние мислихме да ви изпратим такава сума, но не искахме да я изпратим. Не искахме да имаме вземане-даване с вас. Тогава те се усещат слаби и немощни, и хилави. Опиши го това състояние. Чувстваш се като птичка, на която крилата са оскубани. Чувстваш се като човек, който едвам ходи. По този начин ти вече имаш две величини. Трябва да знаете, че ако човек едновременно не е в състояние да обикне глада, няма правилно отношение към нещата. Този закон е верен в следното. Ти трябва да си в състояние да обикнеш глада. Ти се радвай, че един ден не си ял, защото като започнеш да ядеш ще имаш приятно разположение. Онзи, който е гладувал три деня, ще яде по-сладко отколкото онзи, който е гладувал един ден. Един ден, който е гладувал, ще бъде един ден щастлив, който е гладувал два деня, ще бъде два деня щастлив. Който е гладувал три деня, ще бъде три деня щастлив. Кой ще бъде по-щастлив? – Който 10 деня е гладувал, 10 деня ще бъде щастлив. Следователно, щастието на човека зависи от онова вътрешно противоречие. Ако ти не си могъл да претърпиш едно голямо противоречие в света, само за един ден си го задържал. Ти можеш да кажеш: Че един ден ще бъдеш щастлив. А пък вие един ден сте били нещастни и очаквате 10 деня щастие. Обратното мислиш, че един ден си бил щастлив, а 10 деня ще бъдеш нещастен. И това не е вярно. Един ден нещастие, един ден щастие. Защото когато в дадения случай ти си нещастен, друг на твое място е щастлив. Когато ти си щастлив, то друг на твоето място е нещастен. То е разбиране. Ако разбираш, ти си щастлив, ако не разбираш, ти си нещастен.

Говорихме за силен поглед. Допуснете, че вие имате едно разположение на духа. Да допуснем, че имате слаба воля. Кой е вашият метод за усилване на вашата воля? – Ти ще кажеш, че човек трябва да бъде твърд. За да се добие тази твърдост хиляди поколения са работили, баба ти и дядо ти са работили. Но, как ще я добиеш? – Същото така е и за щедростта, за смелостта и пр. Баба ти и дядо ти са били смели. Покажете ми един пример, когато дядо ти и баба ти не са били смели, а ти да си бил смел. Не съществува това. Ако човек е излязъл от Бога и вярва в това, той трябва да бъде такъв, какъвто е Господ. Той носи качествата на Бога. Ако пък ти се отделиш от Бога и вярваш, че ти си едно, а Бог е друго, тогаз ти веднага се отделяш от качествата на Бога и човек става хилав. Като кажеш Господ е богат, дава всичко, а пък аз съм сиромах и не мога да давам както Бога, аз с него не мога да се меря. Не. Така не се правят сравнения. С Бога няма какво да се мерим. Запример: Какво разбирате вие, че с Бога няма да се мерим. Това, което Бог е направил, ти няма да го направиш. Бог е направил цялата вселена. Ти не можеш да направиш нова вселена, понеже няма пространство, в което да направиш нова вселена. Всичкото пространство е завзето. Ти седиш и казваш: Аз с Бога не мога да се меря. Тук има едно неразбиране на една основна идея. Но има нещо, в което ти можеш да вземеш участие. Може да вземеш участие в тази вселена. Може да вземеш дял. Какъв дял може да вземеш. Ще напишеш на Господа едно заявление. Като погледнеш света, който Той е направил, ще кажеш: Господи, дай ми една месечинка. Няма да се мине много време, Господ е богат и идва разрешението. Имате цяла месечинка и веднага ставате собственик. Защото щом станете собственик. Аз превеждам идеята. Никога не можете да развиете в себе си въображението, ако няма какво да си въобразяваш. Онзи, който има въображение, той си въобразява нещо, някого. Казват, че месечинката развива въображението.

Може ли да чувствуваш ти сладчина, ако нямаш ти захар на езика си. Ти може да си въображаваш, но въобразяването е едно, а истинската сладчина е друго. Аз имам бучка захар, турям в устата. Това е реалността. Ако нямаш бучка захар, ти си въобразяваш, тогава всичкото ти знание ще бъде въображаемо. Никога не си вкусвал захар, не си видял захар, как ще си въобразяваш? – Може ли човек да бъде добър, когато никога не е вкусил доброто? – Може ли човек да бъде лош, който никога не е вкусил какво нещо е зло? – Допуснете, че сте облечени с бяла копринена дреха. И в тази копринена дреха турям една течност, която е сладка. Мухи и други насекоми се качват и близват. Някой човек мине и той иска да близне. Казват: Много си добър човек. Да близна малко сладчина. Докога ще близват, докогато има сладчина. Но представете си, че имате черна дреха, в която имате горчивина. Дойде някой да те близне и вижда, че е горчиво. Този, който е сладък, сладък ли е? – Когато някой е горчив, горчив ли е? – Сладка и горчива е дрехата. Някой казва: Много лош човек съм станал. Казвам: Облечен си с черна риза, която е напоена с горчивина. За сладчината казваш, много съм добър. Това е дреха, която е направена със сладчина. Дрехата ти може да е такава и такава или обущата, или шапката ти, те приличат. Но това не сте вие. Утре, като се погледнеш, казваш: Скъсани са дрехите ни, осиромашал си. Каже на Бога и благодари на Бога, че си разтоварен. Богат си, благодари, че си натоварен. Ние имаме следните разсъждения: Когато ние се разтоварваме, плачем. Когато се натоварваме, се радваме. В животните е точно обратното. Когато разтоварват магарето, то се разреве и се разскача. То се радва, че е разтоварено. А когато го натоварят, то си маха главата. Това са състояния. Не разбират хората. Всички тези състояния са неразбирания на онзи живот, който минава през съзнанието.

Та в сегашната епоха, в която вие живеете, трябва разбиране. Например нервен си. Ти казваш, не бъди нервен. Какво трябва да направиш, за да не си нервен. Много лесно. Имаш едно малко цирейче, боли те, набрало е. Аз вземам една игла и бодвам. Изстисквам, намазвам мястото с малко масълце. Болката веднага престане. Когато си неразположен, може да прекараш петте си пръста през мястото, дето те боли. С показалеца, със средния пръст, с безименния, с малкия пръст, с палеца. Ако имаш какво и да е разположение и знаеш закона, ще прекараш пръстите си, но трябва да знаеш да пипнеш на мястото.

Говоря за екзекутивна силна воля, изпълнителна. Запример дадеш обещание да отидеш на едно място, но не отидеш, тогава нямаш изпълнителна воля. Ти трябва да отидеш точно навреме, нищо повече. Ти като обещаеш ще хванеш първо най-външната фаланга на този палец и ще му кажеш: Да помниш, че утре ще отидеш непременно, да ме събудиш рано, слушаш ли, разбра ли? – После ще хванеш външната фаланга на десния палец и ще кажеш същото като свидетел и после ще кажеш на себе си, разбра ли? – Ти не правиш това и не си разположен, и се извиняваш тогава. Не дойдох, защото ми дойдоха гости. Защото ме болеше кракът или коремът ме болеше. Това не е извинение. Дадеш ли дума и гръмотевици да има, ще отидеш. Онзи ще каже, че те болял коремът, не е моя работа. Че трябва да отидеш, това е твоя работа. Коремът ти казва: Ако не отидеш при този човек, аз много ще плача. Понеже коремът ще знае предварително, че няма да отидеш, затова плаче коремът. Ти ще знаеш, че този човек е богат и ще ти даде пари, ще има и за него. Затова коремът плаче и го боли. Боленето на корема е една причина да отидеш. Ти не разбираш езика на корема. Ти си мълчиш там. Казвам: Не считай, когато коремът те боли, че не трябва да отидеш. Изтълкувай го обратно. Викат те например да свириш някъде, боли те коремът. Коремът ти казва: Ако не отидеш да свириш, аз ще страдам. Ние всички неща определяме по отрицателен начин. Туряме го като едно препятствие. Всички препятствия са възможности. Когато има препятствие, ще избереш този път, онзи път. Ти от всеки път ще отидеш. Ако имаш един център, ти отвсякъде можеш да влезеш. А пък който не разбира, той ще иска да влезе от едно специфично място. Неразположен си духом, страхлив си. От какво може да трепериш, страх те е. Например, искаш да държиш една реч, страх те е. Кажеш, ще ми се смеят. Речта ми не е писана, запетаите не са турени. Имате едно неразположение. Върнали сте се от речта и сте крайно неразположен. Никой нищо не ви е казал, всички хора са слушали вашата реч. Всеки върви и си заминава, а вие излизате крайно неразположен. Вие считате: Че вашата реч не е произвела онова впечатление, обезсърдчен сте. Какво трябва да правите сега? – Да хващаш пръстите си, не. Какво бихте мислили, не може да си обясните защо поне един от цялата публика не се намери да изкаже своето доволство. Заминават си всичките и ви заминават, то е изключителен случай. Какво трябва да кажете тогава. Ще си кажете: Това е една от най-хубавите речи, които съм държал. По-хубава реч от тази не съм държал. В тази реч вие сте пропуснали, казали сте някоя дума магическа без да знаете. Понякой път се държат такива речи. Всякога в една реч може да пропуснеш една дума, която да ти направи такова впечатление, че да има отрицателен характер. Говорил си нещо хубаво на слушателите. Те не са разположени, всички си заминават. Ти си казал една силна магическа дума, която засяга и тебе. Никой не се обръща да ти благодари за твоята реч. Коя е била тази магическа дума, която е произвела този ефект.

Представете си, че аз правя едно упражнение. Движа малкия пръст и го допирам до палеца. После безименния пръст допирам до палеца и т.н. После ще направите друго упражнение. Левия палец с десния палец ще ги допрете. После показалец с показалец. После среден пръст със среден пръст. Безименен пръст с безименен пръст. И малък пръст с малък пръст. Казвам на палеца: Ти на този не му даде добро разпореждане, не направи нещата навреме. Казвам на големия пръст: Ти с голямата си философия сбърка работата. А пък на показалеца казвам: Ти като искаш много да управляваш, всичките хора избягаха. Тези упражнения от палеца към пръстите, съединени на срещуположните пръсти, това са два процеса различни. Те са тайна. С десния палец ще допреш другия палец. Нервен си, неразположен си. Представете си, че сте държали една реч, връщате се и не може да спите, не ви се яде, не ви се пие вода. Не знаете какво да правите. Барнете с всичките пръсти на дясната ръка, пръстите на лявата ръка. Като започнете от основата на пръстите до върха. После съберете всичките пръсти на лявата ръка и направете също с пръстите на дясната ръка. После двете ръце поставете успоредно, отвесно, с дланите навътре да са допрени. Направете три пъти това и ще видите магическия резултат. Когато имате най-лошото разположение, направете това упражнение, ще видите какво става. Съществува един велик, разумен закон. Всяко едно движение, което ти може да направиш в дадения случай, е един разумен акт. В дадения случай ти не съзнаваш. Ако твоето съзнание не участвува, няма очакваното действие. С всяко движение, което ти може да направиш, то някои хора са станали щастливи. Аз зная, че като тръгна с левия крак, 10 души ще станат щастливи, 10 души ще свършат университет. Всяка сутрин, с един ваш ход, 10 души свършват. Та казвам, колко е важно ти да излизаш. Някой път чувствуваш, че трябва да отидеш някъде. Ако ти не отидеш, ние не може да свършим. Но човешкото съзнание не участвува в това. Следователно и ти не знаеш защо. Ще кажат скитане. Никакво скитане не е това. Защото със своето скитане онези хора свършват и професори стават. Всичките движения, които аз правя, са разумни. Затова когато човек ходи, трябва да знае, че всяко едно движение, което той прави, всяка една мисъл положителна или отрицателна, то влиза във великата икономия в природата. И доброто, и злото, което правиш, то е на мястото си. Другите хора ще използуват, ти няма да използуваш. За тебе не е добро, понеже не разбираш нещата. Няма неща празни, глупави в природата. За едного, за обществото може да е празно, глупаво, но за цялото битие, не. Това значи Божествено. Когато дойдеш до Божествения свят, трябва да мислиш, че Бог управлява света. Тогава ти в хвъркането на една муха или в лазенето на една мравя, ще видиш Божественото, красивото. Умният човек като види, че една птица хвърка, той се насърдчи. Същият като види, че някое цвете цъфнало, пролетно време като цъфнат цветята, поетът вижда неща мощни, хубави. Най-мощната сила е, когато цветята цъфтят. Това, което го е нямало, е било под земята и сега цъфти, и дава най-хубавото благоухание, и казва: Както това цвете излязло от земята цъфти, така и ти. Твоето страдание е в това, че нещо в тебе се стреми да излезе отгоре. И като излезе, едно благоухание ще се разнесе из въздуха. Ще мине страданието. Човек трябва да бъде търпелив. Докато дойде да се съедини със съзнанието на онези велики закони, които действуват в целия космос.

Отче наш.