Размишление
Като ученици, добре е да се упражнявате в рисуване на картини, на портрети, да станете художници. Обаче това не значи, че ще оправите работите си. Не само че няма да ги оправите, но ще се натъкнете на строгата критика на художниците. Да рисуваш, това е голямо изкуство. То има отношение към очите. Затова казвам: Каквито са очите на човека, такова е и рисуването му. За музиката казвам: Каквито са ушите на човека, такава е музиката му. Както слухът и зрението са две важни сетива, така рисуването и музиката са две големи, важни изкуства. Като знаете това, учете се да наблюдавате образите и да се вслушвате във всички звукове. Вие трябва да знаете как да наблюдавате и какво да наблюдавате, какво да слушате и какво да възприемате. Човек трябва да наблюдава и изучава същественото в живота. Срещаш един човек, ще наблюдаваш лицето му – същественото в него. Съществени черти на лицето са тия, които не се изменят. Да наблюдаваш тия черти, това е естествено наблюдение. Ако наблюдаваш болезнените черти на лицето му, които всеки момент се менят, това е неестествено, неправилно наблюдение. Болезнените черти на лицето определят хода на болестта, но не и характера на човека. Спирайте погледа си на здравословните черти на лицето, които определят човешкия характер. Казвате например, че някой човек е добродетелен. Как познавате това? Коя черта на лицето определя добродетелта? Ще кажете, че това се чете в очите му. На кое място в очите се вижда доброто в човека? Вие градите знанието си върху нещо, но не знаете точно мястото на това нещо. Всички сте изучавали геометрията, познавате различните фигури – ромб, ромбоид, правоъгълник, знаете разликата между тях. В правоъгълника срещуположните страни са успоредни и равни, а в ромба всичките страни са равни. В правоъгълника съседните страни са взаимно перпендикулярни, а в ромба не са, защото те са в движение. Причината за образуване на ромб в природата се дължи на движението на силовите линии. Това показва, че природата си служи с всички форми – фигури и тела. Учените са взели тия форми от самата природа. Така те се домогнали и до Соломоновия знак – два преплетени триъгълника: триъгълникът ABC – с върха нагоре, и триъгълникът DEF – с върха надолу (– вж. фигурата). Триъгълникът ABC означава възлизане на човешкия дух нагоре, т.е. стремежът му към Бога. Когато се моли, човек вдига ръцете си нагоре, с допрени пръсти. Така се образува първият триъгълник ABC.
Когато се молите искрено, вашите мисли и желания са чисти и насочени нагоре. Щом се откажете от Бога, отричате молитвата и спущате ръцете си надолу. Тогава започвате да се молите на хората, от тях искате помощ. Отивате при някой богат човек, искате пари назаем. Слагате ръцете си на гърдите и казвате: „Честен човек съм, ще върна парите, когато спечеля повече“. Така образувате втория триъгълник, с върха надолу. При това положение не очаквайте парите си. Следователно, като давате пари на някого, гледайте дали тоя човек държи ръцете си нагоре, или надолу. Ако ги държи нагоре, ще върне парите; ако ги държи надолу, няма намерение да ги връща. В това отношение българинът е доста практичен. Като дава пари или продава нещо, той всякога се вглежда в хората, да разбере какво носят. Той дели хората на щастливи, с добър полез. Ако в дюкяна ви влезе такъв човек, след него ще дойдат много купувачи. Тоя ден ще дойдат много клиенти и търговията ще върви добре. Влезе ли в дюкяна ви някой нещастен човек, тоя ден търговията няма да върви добре. Това е наука, която ще се изучава в бъдеще. Кампер, знаменит френолог, се е занимавал и с тоя въпрос. В линиите и чертите на човешкото лице той търсел причината за съществуването на щастливи и нещастни хора. Така се създал Камперовият ъгъл, който е различен по големина. В животните тоя ъгъл е малък, а в хората – от 80 до 82 градуса. Само в някои гръцки типове тоя ъгъл достига до 90 градуса.
Като се говори за ромба, спираме вниманието си върху страните му, като граници на разумни сили. Като се говори за триъгълника, спираме вниманието си върху основата му, от която зависи неговата височина. Ако основата на една пирамида е голяма, и пирамидата ще бъде висока. Ако основата на къщата е здрава, и къщата ще бъде здрава. На слаба основа нищо не можеш да съградиш. Човешкото тяло е също така основа, върху която се гради. Като започваш една работа, първо погледни челото си, да видиш какви способности се крият в него. Можеш ли да станеш музикант или художник, ако основата на челото ти е слаба, или способностите – посредствени? Обикновен музикант можеш да станеш, но не и велик музикант и виртуоз. Музиката е способност, а не чувство. Музикалното чувство е проекция на тая способност. Вярата, любовта в човека са чувства, а не способности. Обаче можеш ли да разглеждаш явленията от техните причини към последствия и от последствия към причини, това е способност.
Френолозите и психолозите изучават чувствата и способностите на човека, търсят техните места и дохождат до ред заключения. Твърденията на френолозите са по-верни и точни от тия на психолозите. Съвременните психолози изучават чувствата на човека, но не знаят къде да ги поставят. Френолозите обаче знаят мястото на всяко чувство и способност. Те ги изучават като центрове в човешкия мозък. Психолозите не знаят мястото на волята в човека, а френолозите знаят. Психолозите отчасти знаят мястото на интелигентността в човека, френолозите точно определят това място. Психолозите живеят повече в идеен свят, а френолозите – в реален свят. Някои психолози казват, че от картината на художника ще съдиш за самия художник; френолозите казват, че от художника, от чертите на лицето му, ще съдиш за неговата картина. Чувствата и способностите на човека се проектират върху лицето, черепа и тялото му. Като разглеждате човешкото тяло отвън, ще видите в него три триъгълника: от главата до раменете е първият триъгълник – с върха нагоре; от раменете до пъпа е вторият триъгълник – с върха надолу; от пъпа до краката е третият триъгълник – пак с върха нагоре. Човешкото тяло е резултат, проява на разумни сили. От резултата съдим за разумността на човека. Като гледате лицето на някой човек, виждате, че в него се крият големи възможности, които в тоя живот не може да развие. В бъдеще ще му се дадат условия за развитие. Днес неговите възможности са само в проекция. И при най-благоприятни условия да го поставят, той ще направи малък прогрес. Той може да мечтае за много неща, да стане учен, богат, силен, но нищо няма да постигне. Срещате един човек, който живее при неблагоприятни условия, но каквото мисли, всичко постига. Той има вътрешни условия и работи усилено за развиване на ума, сърцето и волята си. В него лесно стават преврати.
Какво се иска от сегашния човек? – Да преобрази главата, гърдите и стомаха си. В религиозния човек и стомахът е съзнателен, и той дава мнението си по различни въпроси. Когато види как хората разглеждат социалните въпроси, стомахът казва: „Хляб трябва за гладните. Тия хора ще умрат от глад. Трябва да се погрижите за тях“. После дробовете казват мнението си: „Повече въздух е нужен на тия хора. Ако ги лишите от въздух, те ще умрат“. И стомахът е прав, но какво ще стане с хляба, който е влязъл вече в стомаха, ако няма въздух в дробовете? Най-после, и главата дава мнението си: „Прави са моите колеги – стомахът и дробовете, но какво ще стане с човека, ако няма глава, т.е. динамо, което произвежда светлина и я изпраща по цялото тяло?“ Днес един професор говори за хляба, друг говори за въздуха, а трети – за светлината. И тримата са прави, и тримата имат основание да говорят върху тия въпроси. Хората, като слушат техните разсъждения, казват, че това са отвлечени въпроси, които те не разбират. – Защо не ги разбират? – Защото се отнасят до висок, умствен свят. Когато човек се натъкне на високи умствени въпроси, казва, че не ги разбира.
Какво казват ония, които изучават планетите? Като изучават Венера, те казват, че не я разбират, понеже е забулена, обвита в мъгла, не знаят какво се крие в нея. Луната е открила своя образ, тя позира. Венера е скрила образа си, всичко държи в тайна, не дава възможност да проникнат в нея. Тя дава светлина, но крие лицето си. – Защо Венера крие лицето си от хората? Според мене и Венера е така открита, както и Луната, но в ума на сегашните учени-астрономи има нещо, което им пречи да проникнат във Венера, да видят нейния образ. Мъгла има в човешките чувства и понеже Венера е представителка на чувствата, нейната атмосфера се кристализира и става недостъпна за наблюдателите. За обикновените човешки умове и сърца и Слънцето е скрито, забулено, но за адептите, за посветените хора то е открито като Луната.
Това са твърдения, които трябва да се докажат. Казвате: „Защо са нужни доказателства? Ние виждаме планетите с телескоп и както виждаме, така правим своите заключения“. Питам: Какво ще кажете за връзките, които се образуват между вас? Срещате един човек на улицата, сърцето ви трепва, харесва ви се той. Разглеждате го, не виждате нещо особено в него. И той прилича на всички обикновени хора. Чудите се защо ви трепва сърцето, защо искате да го спрете и да си поговорите с него. Вие чувствате известно разположение към него, някаква връзка. Като обикнете тоя човек, ще видите в него нещо особено, каквото в другите хора няма.
Един познат ме срещна един ден на улицата и ми каза: „Моля ти се, ела с мен вкъщи, да видиш нещо особено“. Отидох в дома му и започнахме да говорим по различни въпроси. След малко той доведе детето си, малко момченце, и ми каза: „Виж, нали моето дете е гениално. Кажи мнението си“. Погледнах детето, погледнах бащата и си помислих: Какво да кажа? В детето има добри заложби, големи възможности, но те ще се проявят в бъдеще, не сега. И след 20 години то няма да бъде гениално. Казах на бащата, че в бъдеще детето ще бъде гений, но трябва да работи, да се развива. Със своята любов към детето бащата вижда тая гениалност още днес. Аз я виждам в далечно бъдеще. И на вас казвам, че днес не може да станете учени. Колкото и да ви говоря, това ще остане теория. Все едно, че сега ви давам по едно бонбонче, или по един чай, временно да се залъжете. Засега теорията е толкова важна за вас, колкото бонбонът за детето – поне връзка се прави между вас и мене. Като отидеш на гости, където те приемат добре, казваш: „Нахраниха ме тия хора, сладко ядох“. Така се създават отношения между тебе и това семейство. Вие ставате приятели и започвате взаимно да се посещавате.
Като ученици, изучавайте линиите на лицето си, на челото, на носа, на брадата, да се познавате. Ако линиите на челото, на носа и на брадата са повече отвесни, отколкото легнали, имате човек с установен характер. Каквото намисли да прави, той го постига. Той не се лакоми за много неща изведнъж. Едно нещо намисли и пристъпва към реализирането му. След това започва друго нещо. Той не се колебае в мислите и чувствата си. Всеки трябва да изучава брадата си, да види как се проявява волята му. Колкото по-дълга е линията на брадата, толкова по-силна е волята на човека. Обаче от значение за силата на волята са и челюстите. Ако двете челюсти в човека са издадени навън, както в животните, чувствата в него имат надмощие над мисълта. Такъв човек трябва да работи усилено върху себе си, за да се приберат челюстите назад. Работете върху брадата си, да се усъвършенства. Иначе вие може да имате добри желания, добри мисли, но нищо няма да постигнете. За постигане на добрите мисли и желания е нужна силна и разумна воля. Това се изразява в добре оформената брада.
Мнозина се питат: „Защо не мога да реализирам желанията си?“ – Защото волята ти е слаба, защото брадата ти е добре оформена. Това не трябва да ви обезсърчава. Човешкият дух е работил хиляди години и още много има да работи. Това, което предстои на човешкия дух и на човешката душа да изработят, е дело не на един живот, а на много животи. Следователно не се обезсърчавайте, че не можете да свършите всичката си работа за един живот. Днес не можете да свършите всичката работа на деня, но една част може да свършите. Всеки ден може да направите нещо и за тялото си, и за ума, и за сърцето си. Всеки ден работете и върху волята си, да я усилвате. Ако волята ви е слаба кажете си: „Утре, като стана от сън, веднага ще отида за вода“. Щом се събудиш, не се обленявай. Стани, вземи стомната и иди за вода. – Какво ще кажат хората за вас? – В дадения случай мнението на хората не е важно. Ако се съобразявате с тяхното мнение, ще поставите едно препятствие пред волята си и брадата ви, вместо да се оформява, започва да се деформира. Работете върху волята си, да оформите брадата си. Яви ли се една трапчинка на брадата ви, това показва, че волята ви се усилва. Не е достатъчно само един път да донесете вода – много пъти ще носите. Не само вода ще носите, и други неща ще правите. Станеш ли сутрин от сън, проветри леглото си и го оправи. Не очаквай на други, те да го оправят. Сам ще оправиш леглото си, сам ще си услужваш във всичко.
Друг метод за усилване на волята и оформяване на брадата е молитвата. – „Не зная как да се моля.“ – Знаеш, не знаеш, ще се молиш. – „Какво да искам от Господа?“ – Ще се молиш и без да искаш нещо. Като се молиш десетина години наред, ще се оформят и челото, и брадата, и устните. Това ще се отрази не само върху волята, но и върху ума ти. Умственият и сърдечният ти живот ще се подобрят. – „За кого да се моля?“ – За себе си. Молитвата не е за Господа, но за самия тебе. Като се молиш, ти придобиваш нещо, а не Господ. Ще се молиш тайно, никой да не те вижда. Защо учи детето? – За да оформи брадата си. Днес изучава едни предмети, утре изучава други и по тоя начин въздейства върху ума и волята си. Достатъчно е да видите брадата на някой човек, за да разберете, учил ли е добре като дете, какви бележки е получавал и как е свършил училището. Всичко е написано на човешката брада. Който знае да чете, може да каже какъв е бил човек, как е живял и какво е постигнал. Често идват при мене външни хора, да ме питат, ще бъдат ли щастливи, ако се оженят. Казвам: Ако жената или мъжът, за когото се жените, има добре оформена брада, ще бъдете щастливи. За добрия живот е от значение добре оформената брада. Казвате, че вашият възлюбен има отличен ум и отлично сърце. Добре е, че има отличен ум и сърце, но ако брадата му не е оформена, животът ви няма да бъде добър. Тоя мъж или жена са обикновени хора. С такива хора не може да се живее добре. Попаднете ли между хора, на които брадите не са добре оформени, ще почувствате известно неразположение. Без да искате, вие се влияете от силите, които действат в тях. Сега на вас казвам: Работете върху брадата си. Ако не можете да направите нещо за нейното оформяване, да изработите една малка трапчинка, нищо не сте постигнали. Ако напишете цели томове върху брадата и лицето, а не измените нито една линия на лицето и на брадата си, вашите томове и теории нищо не струват. Другите хора могат да се ползват от тях, но вие нищо няма да постигнете.
Сега, като говоря за работата, която ви предстои, вие се обезсърчавате. Не се обезсърчавайте, но работете върху своето чело, своя нос, своята уста и брада, да ги оформите. Някои от вас имат възможност да развият носа и челото си, да придобият по-голяма интелигентност. Днес носът и челото им са в проекция – работа се иска от тях. Трябва да дойде някой отвън, да ги бутне малко, за да започнат своята работа. Тръгнат ли веднъж в пътя, никой не може да ги спре.
Същото се отнася и до вас. Вие сте волеви натури, може да работите. Големи възможности се крият във вас, но работа е нужна. Ако сте сприхави, ще приложите волята си, да въздържате гнева си. Връщате се вкъщи, искате веднага да обядвате, но жена ви не е сготвила още. Вие се разгневите и започвате да викате. Философски трябва да гледате на нещата. Усмихни се и кажи: „Днес ми е писано да чакам, да приложа търпението си. Ще ям, когато обядът бъде готов. Така ще възпитам волята си“. Проявиш ли гнева си, ти слагаш петно на брадата си и вместо да я оформиш, ти съдействаш за деформирането и. После, трябва да работиш усилено върху себе си, да дойдеш до първото положение. – „Може ли при мъчнотиите, в които живеем, да подобрим брадата си?“ – Мъчнотиите, именно, са условия за работа. Оня, на когото брадата е добре оформена, има постоянство. Той е човек с широко сърце, с широки идеи. Самата брада обаче не трябва да бъде много широка. Широката брада показва, че човек е попаднал в гъстата материя. Между брадата, носа и челото има известно отношение. Ако лицето е правоъгълно, човек е голям материалист. Той може да бъде интелигентен, но материалист. Той се интересува от реалния свят, който се поддава на опит. Дойде ли до някой отвлечен въпрос, не се интересува. Лицето на интелигентния е конусообразно, но не много заострено. Ако лицето е много тесен конус, човек придобива някои лоши черти в характера си. Брадата предава красота на лицето.
Природата е работила хиляди години върху човека и след като създала челото, очите, веждите, ушите, носа, най-после завършила своето творение с брадата. Без брада лицето е незавършена картина. Като знаете това, хващайте отвреме навреме брадата си и казвайте: „Господи, помогни ми да оформя брадата си“. – „Нямам ли брада?“ – Имаш, но брадата ти е в проекция, не е дошла още до онова Божествено състояние, в което трябва да бъде. Брадата представя материалния свят. Тя е антена, която свързва човека с Божествения свят. Без брада, т.е. без антена, човек не може да се свърже с Божествения свят. Той прилича на човек, който няма кредит. Отиде при един, при втори банкер да иска пари, но никой не му дава. Когато брадата на човека е оформена, където отиде, всички му дават пари назаем, колкото иска. Вратата на всички банкери е отворена за него. Следователно, когато искате пари назаем, погледнете брадата си, да видите какво е писано на нея. На брадата на всеки човек е писано, да му се дадат или да не му се дадат пари. Има разумни същества, които са свързани с вашата брада. Те следят дали плащате дълговете си, или не. Ако заминете на другия свят, без да сте платили дълговете си, те плащат за вас, но след това ви заставят да платите всичко, каквото им дължите.
Питам: Опитвали ли сте какво значи задължение срещу разумните същества? Ако не платите доброволно, насила ще ви заставят и пак ще платите. Те не дохождат сами, но пращат слугите си, на тях да платите. Тъкмо сте заспали дълбок, спокоен сън, те започват да се изреждат един след друг, да ви заставят да платите дълга си. Докато не се изплатите, няма да ви оставят спокоен. Това наричат хората съвест. Когато вътрешният глас те замъчва и заставя да изправиш погрешките си и да платиш задълженията си, това е твоята будна съвест, която никога не спи.
Като наблюдавам брадите ви, виждам, че някои от вас сте работили в миналото, оформили сте брадите си. Други едва сега започват да работят върху брадата си. Ще работите върху челото, носа, брадата си, да има какво да занесете в невидимия свят, като връзка с разумните същества. Най-добрият слуга на разумността е окото, на интелигентността е носът, на волята е вкусът. Който няма вкус и не може да усеща нещата, той няма воля. Първо зрението и обонянието дават мнението си за нещата, после иде вкусът, а най-после – слухът. Той е старецът, който последен дава мнението си. Каквото той каже, всички му се подчиняват. Капиталът на човека е под негов контрол. Дойдеш ли до основния капитал на човека, ще се допиташ до слуха. Зрението има предвид капитала в обръщение. Обонянието работи с прихода на капитала, който е в обръщение. Вкусът изчислява колко и какви приходи има човек. Зрението, обонянието и вкусът определят вътрешните процеси в човешкия живот. Като знаете това, работете с ума, със сърцето и с волята си, за да развиете основния капитал, който Бог е вложил във вас, да го увеличите и да придобиете големи приходи.
Това, което ви говоря сега, е отвлечена материя. Като ме слушате, казвате: „Не знаем какво да правим сега. Как да се справим с мъчнотиите си?“ Незнанието не разрешава въпросите на сегашния ви живот. Ако само говорите за мъчнотиите си, без да работите, бедността си остава бедност, неволята си остава неволя, болестта си остава болест, невежеството си остава невежество. И като ви давам ново обяснение на нещата, ако не разбирате, ще си останете такъв, какъвто сте се родили. Ако си сприхав и не работиш върху себе си, пак сприхав ще си останеш. Нещата не се дават даром – ще учиш и ще работиш. Даром се дават само условията, а ти ще работиш и ще учиш, да постигнеш нещо. Ако искаш от Бога да ти даде всичко даром, ти ще нарушиш закона на свободата.
Човек трябва да бъде свободен. Ако носиш страданието си съзнателно, ти си свободен. Волята взима участие и при страданието, и при радостта. Който няма воля, не може да се освободи от страданието. Колкото и да мисли, мисълта не може да го освободи от страданието. – „Аз обичам Господа.“ – Колкото и да Го обичаш, страданието няма да те напусне. Бог може да те освободи от страданието, но ако го махне преди да си разбрал смисъла му, с това се нарушава законът на свободата. Никой не може да застави Господа да лиши човека от неговата свобода. Щом имаш воля, и в дъното на ада да влезеш, сам можеш да се освободиш. – „Не съм свободен.“ – Не говори така! Всеки човек е свободен, но условията му могат да бъдат благоприятни или неблагоприятни. Ако не работите върху себе си, да подобрите условията, и Бог няма да ви помага. Като работи и прави упражнения, човек може да подобри условията си. Ето, аз ви давам различни упражнения, но някой казва: „До мене ли дойде ред, да правя упражнения, да клякам, да ставам, да скачам. Голям, възрастен човек съм, не мога да правя упражнения“. – Ако не можеш да скачаш и да се навеждаш, ще ти дам други упражнения, но ще знаеш, че не може без тях. Чрез упражнения всичко се постига. Като се упражняваш, ти можеш да станеш и философ, и светия. Голяма сила се крие в упражненията. Има упражнения, без които не можеш да успееш. Например, ако не побутнеш брадата си няколко пъти на ден, нищо не можеш да постигнеш. Чрез упражненията човек развива търпението си. Изкуство е да правиш упражнения, без да се отегчиш. Можеш ли да дойдеш до това положение, в тебе става преврат, придобиваш нещо ново.
Сега вие правите гимнастическите упражнения, но бързате, нямате търпение. Какво ще правите, ако страдате от ревматизъм? Ако нямате търпение, не може да се лекувате. Ще кажете на ревматизма да си отиде, защото вие сте господар на положението. Колкото и да му заповядвате да ви напусне, той не слуша. Той се подчинява само на търпеливия и свободния човек. Казваш: „Детинщина е да правя упражнения“. – Не е детска работа това, но ти трябва да знаеш как да се упражняваш. Ще се упражняваш по различни начини. Като бъркаш в яденето, ще гребнеш и ще поднесеш лъжицата до устата – това е упражнение. Чупиш хляба с ръцете си, туряш една хапка след друга в устата си – и това е упражнение. Много упражнения ще направиш през деня, но и вечер, като си легнеш, ще се обръщаш на една и на друга страна в леглото – пак се упражняваш.
Каквито и да са упражненията, всички имат обща, крайна цел – да се развива Божествената воля в човека. Като отиваш на работа, не бързай. Тръгни бавно, полека и постепенно ускорявай хода си. Така по-добре ще свършиш работата си, отколкото ако тръгнеш бързо. Знае се, че видните педагози, художници и музиканти са били хора на търпението. Какво прави майката? Едва заплаче детето, и тя отива при люлката му, да види защо плаче. Колко пъти през нощта майката отива до леглото на детето си, да го приспи и нахрани. Така тя калява и възпитава волята си. Не е лесно да станеш майка и баща. Не е лесна работата на майката, която е родила 3–4 деца. Като става по няколко пъти през нощта, тя работи, оформя брадата си. Детето е професор, майката – ученичка. То я буди от сън, учи я как да формира брадата си. Колкото пъти и да я събужда, тя става, целува го по лицето и му благодари, че покрай него тя ще развие волята си. От една страна детето възпитава майка си, а от друга – майката възпитава детето. Това не е произволно.
Това е новото, идейно схващане, което осмисля нещата. Случва се, че майката е богата, може да вземе слугиня да гледа детето и, но брадата и ще остане неоформена. Значи слугинята ще работи за оформяне на брадата си, а майката ще остане с неоформена брада. Това е наука, но не е за прости хора. Това е истина, която сами трябва да проверите. Ако тая истина не разберете, другите никога няма да разберете. Христос казва: „Много неща още има да ви кажа, но сега не можете да носите“. Питате: „Какви са тия неща?“ Представи си, че искаш да обичаш някого. Как ще го обичаш, ако нямаш воля? Как ще Го обичаш, ако чувствата ти са непостоянни? Да обичаш някого, това е наука. Така трябва да го обичаш, че той да е доволен от тебе. Ти трябва да го погледнеш така, че той да разбере твоята готовност да му служиш всякога. Види ли твоята искреност към себе си, и той да е готов да ти отговори със същото. Не е достатъчно само да покажеш на човека, че го обичаш, но и той да оцени и разбере твоята обич. Ако той не може да оцени любовта ти, никаква любов не си проявил към него. Оня, който искрено обича, само в 5 минути може да премахне скръбта на тоя, когото обича. Ще хване ръката му, ще я подържи 5 минути и скръбта му ще изчезне. Видиш ли, че някой е скърбен, не му говори, но хвани ръката му, погледни го в очите и кажи: „Не се смущавай, ще се оправи работата ти, защото си проекция на Бога“. Каквото кажеш с Любов, ще стане, защото в дадения случай ти си авторитет, проява на Божията воля. Хвани ръката на страдащия с благоговение и кажи: „Господи, ти си силен и всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш тоя човек от страданието му“.
Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“. – Преди да бъдеш служител, ти трябва да се научиш да виждаш нещата. Как ще служиш на Бога, ако не виждаш най-малкото, което Той прави за тебе? Влизаш в клас с противоречие в себе си. Аз говоря, работя върху умовете и сърцата ви, но ти не виждаш това. По едно време противоречието ти изчезва. Ти не се запитваш какво е станало с тебе, че нямаш никакво противоречие. Причината за това се крие в правата мисъл, на която съм ви навел. Правата мисъл разрешава всички противоречия. Тя е бутнала кривата мисъл в тебе и ти започваш да растеш. Докато разглеждаш въпросите по механичен начин, ти всякога ще се натъкваш на противоречия.
Мнозина казват: „Учителю, ти можеш да направиш всичко“. – Мога и не мога. Не мога да работя против свободата на хората. За мене това е невъзможно. Не мога да ви науча на това, което вие не желаете. За да ви предам известно знание, вие трябва да вземете участие в това. Има общи работи, има и специфични работи. Вие трябва да се интересувате от всичко, да бъдете акумулатори, за да събирате Божествената енергия. – „Ние сме нервни хора, не можем да възприемем много енергия.“ – Че сте нервни, това не е лошо. Трябва обаче да пазите нервната си система от пропукване. Това е опасно за вас. Иначе при здрава нервна система може да възприемате Божествена енергия, колкото искате. Ето защо, когато казваш на човека истината, кажи му Божествената Истина. Излез от авторитета на Бога, а не от своя авторитет. Само тогава ще бъдеш силен. Православен казва една обидна дума на един евангелист. Последният му отговаря: „Благодари, че съм евангелист. Ако не живея с Евангелието, за тая обидна дума щях да те търколя на земята“. Силен е тоя човек, защото се държи за Евангелието. Сега и на вас казвам: Дръжте се за новото учение и бъдете силни да издържите на всичко.
Един ден, когато бях на Рила, край нас минаха двама туристи. Те се спряха, погледнаха към нас и се засмяха. Единият от тях казва нещо отрицателно по наш адрес. Едва направи няколко крачки, той се спъна в един камък, падна и контузи крака си. Аз си помислих: „Не е добре, като вървиш по планината, да допушащ отрицателни мисли в ума си“.
Сега на вас казвам: Цяла седмица работете съзнателно върху оформяване на брадата си и усилване на своята воля. – „Как ще работим?“ – Ще се молите на Господа, Той да ви помогне. Тя е една от силите на човешката душа. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение към Бога. – Чрез какво се проявява душата? – Чрез съзнанието. Много мога да говоря за душата, но вие сте заети. Някои от вас са чиновници, бързат за работа. Други са домакини, имат деца, грижи за дома си. Радвам се, че сте чиновници, че сте женени, че имате деца, къщи. Това са условия за развиване на волята. Ще кажете, че това е главоболие, грижа, мъчение. Така е за оня, който не разбира законите; за оня, който ги разбира, това е букварят на живота. И аз съм минал през тоя буквар, но вече не се връщам към него.
Мислите ли, че Учителят, като слезе на земята и се облече в плът, не учи? И Той учи нещо ново, което не е знаел. И Христос, като дойде на земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше. Казвате: „Учителят знае всичко“. Не е така. Аз се радвам, че човек всякога има какво да учи. Радвам се, когато се ограничавам и слизам долу; радвам се, когато съм свободен и се качвам горе. И вие ще слизате долу и ще се качвате горе. Като слизам и се качвам, аз изучавам хората, разбирам нуждите им и всякога мога да помагам. Дойде някой при мене, виждам, че е гладен. Веднага го нахраня, и той си отива доволен. Дойде друг някой със скъсани обувки, но крайно честолюбив. Как да му помогна, без да засегна честолюбието му? Той събува обувките си, влиза по чорапи в стаята ми. Тогава скривам скъсаните му обувки и му давам нови. Той ги приема и благодари, не пита къде са скъсаните обувки.
Добре е понякога човек да скрива нуждите си, да не знаят хората. Добре е понякога да знаят нуждите му. Изкуство е, като знаеш нуждите на човека и искаш да му помогнеш, да не нарушаваш свободата му. Пазете правилото: Помагай, без да нарушаваш свободата на човека.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 30 март 1932 г., София, Изгрев.
|
