11 година
22 лекция на 1 мл.ок.клас
11.III.1932 година, петък, 5 ч.с.
Изгрев, София.
Добрата молитва.
Ще ви прочета 9 глава от Притчи. На какво може да уподобите вие Притчите? – Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили. На кое от вашето знание можете да се осланяте? – Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще и теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука. При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата? – Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога. Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога. Но има друг, който вярва в Бога, и той страда. Каква е разликата сега? – Има нещо неразбрано в светските хора и в религиозните хора.
Човек може да има светски живот и да не страда. Може да не вярва и да не страда. Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда. Как ще го обясните научно? – Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват. Вие казвате, че причината са тънките дрехи. Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди. Следователно, една от причините е разумността. Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.
до – па
ре – во
ми – га
фа – ди
сол – ке
ла – зо
си – ни
до – па.
Представете си, че някой чете това. Това не са знаци на нотите, а само имената. Нотите се означават друго яче. Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата. Във водата няма музика. Там има само движение. Движението после се превръща. Механичното движение после е превърнато в звук.
Въпросът е за вътрешната мисъл, на която човек може да разчита. Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим. Срещате мечка в гората, ще станете невидим. Ще имате едно упражнение при това. Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите? – Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение. Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане. Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх. Това не е лош страх, а другият, невежият, е без страх.
Това са изводи, научни. Това е наука. Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек. Прилежният ученик и той е страхлив. Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада. Грешните хора са безстрашни.
Някои казват за някого: Той е праведен човек, защо е страхлив? – Казват за някого, той е учен човек и е страхлив. Страхът е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет. Ученият казва за страха: Той нищо не знае и горкият страх остане като един учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който минава без почит, е страхът.Той е научил хората на много работи и при все това не го признават. Казват: Страх е това.
Какъв е изводът сега? – Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па. Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх. Разумният страх започва с музика. Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата? – Като дигне майката палката, детето започне с първия тон. Кой е тонът на плача? – Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача. Научно не сте пели, без учител сте пели.
Казвам: Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж. Музиката става основа за градене на човешкото тяло. Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева. В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца. Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят. Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади. Шоколадът сам можеш да го направиш.
Когато разглеждаме ние съвременната литература, много пасти има в литературата, направени от развалени яйца. Икономически е, но не е здравословно. Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание. Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти. Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца. Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти. Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък. Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти. Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите.
Ще направя съпоставяне. Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата. Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе. А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому. Тогава друг е въпросът.
Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл. Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив. Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл. Никога не допущай само една отрицателна мисъл. Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават? – Плюсът и минусът не може да се унищожат. При минуса вие имате една отрицателна сила. А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение. Да допуснем сега, че имате:
−5 ×5 = −25
+5 ×5 = 25.
−25 означава, има да даваш 25 лева, 0 какво означава. Нулата сама по себе си не се увеличава, но нулата, турена при известни условия, има известни условия да се видоизмени.
В преносен смисъл всякога трябва да се има предвид дали има основна мисъл, върху която може да градите. Запример казвате: Че той е религиозен или че той е учен. Основна мисъл трябва да има човек, за да бъдат човешката мисъл и тяло в изправно положение. Човек не може да бъде здрав, ако неговите мисли не са хармонични и мелодични.
Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична. Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще и помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да и се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли. Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира.
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина. Който измислил тези песни, това са вътрешни песни. Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта. И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми. Тогава се дава насока на живота. И няма човек да се обезсърчи.
Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии. Това, което един не може да го направи, двама може да го направят. После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество. Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи. Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора. Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото. Ще употреби музиката, за да употреби това действие върху себе си.
Това е разумният човек, който може да работи разумно със законите на живата природа.
Отче Наш.
|
