Човешкото лице

11 година

20 лекция на 1 мл.ок.клас

26.II.1932 година, петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата молитва.

Изпейте „Сила, живот и здраве“. „Аин фаси“. Направихме дихателни упражнения с движение ръцете нагоре и надолу, вдишване ръцете нагоре. Задържане, ръцете горе. Издишване – ръцете долу.

Представете си, че влиза един голям трън в крака ви, цяла нощ седите, неспокоен сте. Болките ви са толкоз големи, че даже плачете. Дойде някой и ви извади тръна, после намаже мястото с масло и ви е приятно. Щом се извади трънът, изпитвате малка радост. Радвате се, че трънът е излязъл и са го назначили на друга служба. Разбира се това са алегории. Ако бяхте един ангел, завършил своята еволюция, и дойде страданието при вас, какво разбиране щяхте да имате? – Когато сте в училището, когато учителят ви учи, щом влезете в училището, всички сте сериозни, но когато свършите гимназия, учителят има друго отношение към вас. Следователно, ако страдате, знайте, че много работи не знаете. Затова страданието постоянно ви гълчи. Страданието е сериозно. Страданието е сериозното лице на учителя, който ви пита как да не знаете. Как да не можете, как да сте болен, как да сте сиромах. Сиромашията е неразрешена задача. Или явяването на една погрешка, не трябва да се спираме да казваме: Защо страдам, но да се научим да не страдаме. Защо трябва да се правят погрешки? – Научете се да не правите погрешки. Защо някой не може да пее верно? – Защото не се е учил. Защо човек да не може да пее за себе си. Най-първо човек трябва да пее за себе си, после за другите. Най-хубавата публика е самият той. Но понеже стимулите са външни, то сегашните хора са като децата. Всичко каквото го правят, те го правят за един външен свят, следствие на това има едно голямо стълкновение. Добре. Допуснете кое състояние е по-хубаво? – Вие не искате да страдате. Камъните не страдат, а човек страда. Природата ти казва: Какво искаш? – Ти казваш: Не искам да страдам. Природата казва: Стани камък. Ти казваш: Не искам. Ти искаш знание, тогава ще страдаш. Камък не страда, но и знание няма. Човек страда, но има и знание. Кое е по-хубаво. Да имаш страдание и знание, или да нямаш знание, но да нямаш и страдание. Но вие не сте убедени. Хората не са още убедени. Те са твърди, но не са убедени. Има едно страдание неприятно. Да работиш без да ти плащат. Да ядеш без да се наяждаш. Да пиеш без да се напиваш. Да мислиш без да разрешиш една задача. Какво имате приблизително? – Тези фигури съществуват ли? – A и B са едното и другото око. C, D са устата. Тогава какво отношение имат тези продълговати линии? – Да допуснем, че C, D е по-тясно, тогава вместо A C ще имаме A M. Колкото линията между очите A B е по-голяма, по-широка, организмът е по-издръжлив. Същевременно организмът е по-консервативен. Колкото тази линия е по-къса, толкоз организмът е по-слаб. Колкото A,C и B,D са по-дълги, толкоз активността е по-голяма. Линиите от окото към устата са волеви линии. Колкото тези линии са по-дълги, толкоз волята е по-силна. Колкото са по-къси тези линии, преодоляващо влияние имат чувствата. Чувствата винаги правят линиите къси. Мисълта прави линиите дълги, вследствие на това, ако имате едно валчесто лице, винаги във валчестите лица преодоляват чувствата. Геометрическите линии са по-къси там. В образи, дето линиите са по-къси, преодоляващо влияние имат чувствата.

Този триъгълник ABC е носът. Аз го наричам триъгълник на живота и устата има голямо значение. Много въпроси се разрешават чрез устата. Като ядеш, като говориш, ти ще решиш въпросите. Ако ядеш добре и ако говориш разумно, ти ще разрешиш добре въпросите. Но ако не ядеш както трябва, ще страдаш. Ако не говориш както трябва, пак ще страдаш. В лицето има два триъгълника. Единият триъгълник представя носа с върха нагоре, а другият триъгълник представя устата с върха надолу. Соломон мислил, мислил и преплел тези два триъгълника. Природата казва така: Ще ядеш добре и ще говориш добре, ще мислиш добре. Соломон ги е турил в отрицателен смисъл: Ако не знаеш да ядеш добре, ще бъдеш болен. Ако не знаеш какво да говориш, ще ти бъде зле в света. Соломон е преплел триъгълниците. Защо ги е преплел? – За да решава въпроса с противоречие. Ако в големия триъгълник, A B се увеличава, а пък A1 B1 се намалява, какъв процес ще имате? – Ще имате тогаз вече една дисхармония. Щом се увеличава A B, същевременно трябва да се увеличи A1 и B1. Щом се намалява A B, трябва да се намалява A1 и B1. Хубаво е стеснението на вашия нос. Ако вашият нос се стеснява и очите ви се отдалечават, ще има дисхармония. Обаче, ако тази линия A B се отдалечи, т.е. твоите очи се отдалечават, тогаз вие ще виждате нещо повече. Зрението ви ще бъде разширено, ще виждате повече предмети. Тези предмети се отпечатват върху мозъка. Тогаз мозъкът ще изразходва повече енергия. Външно, ако вашият нос става по-малък, тогава ще харчите повече енергия, повече разноски ще имате, а по-малко придобивки. Може да стане и обратното. Ако и A, и B се намаляват, A и B се увеличава, тогава какво ще стане? Ще имате обратния процес. Представете си, че при увеличението на A B се увеличават вашите чувства. Разноските ви ще се увеличат. Навсякъде ще имате разноски. Сега разбирате ли отношението на един широк нос. Не надебеляването на носа, но отверстието на дихателните дупки да станат обемисти, по-големи. Това показва, че развитието е нормално. Но ако тези дупки не се изменят, а само носът надебелява, това е натрупване. Когато горният триъгълник се увеличава в своята основа, A B трябва да стане нагоре. Когато горният триъгълник се увеличава в своята основа, A B трябва да стане нагоре, понеже в строежа на очите трябва да станат малко по-големи. Ако линията A B се увеличава, а очите остават същите, тогава имаме дисхармония, това е натрупване. Колцина от вас знаете как да подобрите организма си. Най-първо като се родите, организмът ви е добре устроен, от онези, които са го направили. После колкото повече вие растете, вие съвсем загазвате. Започва да отслабва къщата ви, мазилката и започва да става слаба. Краските и се изгубват. Светлината и замъждява. Вентилацията малко се поврежда. Може да изучавате строежа на организма си – кръвообращението, сърцето, мозъка, но ако не разбирате законите, ако не знаете как да се ползувате от дихателната система, от вашия стомах, каква полза ще имате. Вие ако дъвчите целия ден, ако преживяте като някое животно, какво ще се ползувате? – Вие казвате: Ще се яде. Ти искаш да разрешаваш някоя Питагорова задача, но и яденето е Питагорова задача. Какво иска Питагор да каже със своята задача? – Че сборът от квадратите, построени на двата катета, е равен на квадрата на хипотенузата.

Важно е следното: Трябва да се учите да вярвате. Вярата е един завършен процес на най-разумните същества, които някога са живели на света, без да са умирали. Следователно, те са оставили вярата като едно наследство. Този процес са го оставили като наследство да се ръководим ние с вярата. Никога не чопли какво нещо е вярата. Защото трябва да вярваш, във вярата всичко е точно определено. Няма нищо непредвидено. То е завършен процес. Ти като вървиш по закона на вярата, след като извършиш нещо по закона на вярата, тогава имаш право да разсъждаваш. Ти казваш: Без вяра не може ли. Вярата на физическото поле е основата, върху която трябва да градиш. Защо ще се гради върху вярата? – Ако нямаш вяра в нещо, ти не можеш да градиш. Ако не вярваш, ти не можеш да мислиш. Ако не вярваш, че ще станеш силен, богат, не можеш да работиш, но ако вярваш, че ще станеш богат, имаш стимул, трябва да вярваш. Вие казвате: Защо трябва да вярвам. Какво бихте искали да правите на земята, кажете ми? – Вие искате да кажете, че не искате да вярвате. Не да вярвате в това, което не е, защото има отрицателна вяра. Тя е да вярваш в това, което не е. Ти казваш: Защо ще вярвам? – Ще вярваш в това, което е. А пък да вярваш в това, което не е, то е отрицателна вяра.

В общия окултен клас нали ви дадох онази задача.

2 + 2 = 4

2 − 2 = 0

2 ×2 = 4

2: 2 = 1

4041, това число е красиво число. 4 е едно щастливо число. 1 е малко проблематично. Числото 4 е щастливо число. Всеки, който не го обича е противоречие за него. Който го обича, по-щастливо число от него няма на земята. Който не го обича, огъва го, товари го. А пък който го разбира, носи щастие. 4041, като съберете цифрите на това число получава се 9. То е едно красиво число. Онези, които знаят добре да смятат, по всичките правила. Той е щастлив човек. А онзи, на когото умът не му стига, той е нещастен човек. Ако искаш да си създадеш добри условия за себе си, ще употребиш изваждането. Когато искаш да направиш приятелство, ще направиш събиране. Когато искаш да дадеш угощение на хората, ще дадеш умножението, да ги разположиш към себе си. Ако искаш да се покажеш много справедлив, ще употребиш делението, ще дадеш на всекиму каквото му се пада. Делението е справедливост. Радостта е в умножението. Условията са в изваждането. Събирането е приятелство.

Някой казва: Човек трябва да има воля, трябва да има гръбнак. Но трябва да знаеш как да употребиш гръбнака. Знаете ли колко прешлени има вашият гръбнак, не сте ги чели. После знаете ли колко дупки има всеки прешлен? – Изваждането е хубаво, когато имаш работа с едно отрицателно чувство. Тогава употреби изваждането. Тури изваждането и го извади навън. Ти казваш: Ти му прости. Тогава не излиза. Ти ще му кажеш аз зная да смятам. Ще дойдеш до него и ще му кажеш: Ела насам да те науча. Кажи му, влез в кофата и като влезе завърти, за да излезе навън, за да му покажеш как се изважда. Особено страданието не обича да го изваждаш. Ти казваш: Прости му, обикни го. Не, с любов не става. Ти лошия човек колкото повече го обичаш, толкоз по-лош става. Разбирайте ме сега. Ако не ме разбирате, ще кажете: Как? – Ако един вълк го нахраниш, не става ли по-лош? – Ако една змия нахраниш, не става ли по-лоша. Ти не давай условията на злото да се развива. Прекрати му условията. Защо човек не трябва да дава място на злото. Защото злото ще погълне неговата сила. Когато дойде време, за да прояви човек доброто, няма да има сила, с която да разполага.

Ще поглеждате своето лице всяка сутрин. Вземете си по едно огледало, оглеждайте се, докато започнете да се харесвате. Като погледнеш на очите си, на веждите си, във всичко това да намериш нещо хубаво. Да има нещо приятно в лицето ти намерено. А пък сега понякой път се огледаш, не се харесваш, липсва ти нещо. Не го знаеш какво е, но нещо ти липсва, не е в пълнотата. Лицето може да е пълно и пак да не се харесваш. Очите ти може да са светли и пак да не се харесваш, има нещо в лицето ти, то е онази вътрешна подвижност на линиите. Има една линия, която се проявява някой път. Нито фотографите могат да я фотографират. Щом се съсредоточиш, тя се губи. Щом съзнанието ти е свободно, тя се появява. Има в човека една линия на красотата, която никой художник не е в състояние да я схване. И като я видиш затупти сърцето ти и като се изгуби, ставаш пак обичаен човек.

Та онова реалното, е нещо, което не се ограничава. Тази живата реалност не е нещо, което може да го схванеш и да го ограничиш. Ти може да се радваш, може да си добре разположен, но речеш ли да направиш една малка обида, веднага тази реалност изчезва. Тази линия е линия на красотата. Понякой път се появява, когато имаш светлина в очите си. Тази линия понякой път я имате в устата си, но после се изгубва. Когато тази линия е в лицето ти, то лицето ти е живо. Понякой път вие седите много сериозни. Онзи, който размишлява, какво трябва да прави? – Някой казва: Втасахме я. Представете си, че вие се намирате в един от най-важните процеси в природата. Да видиш едно събитие, което милиони години си чакал и от този момент зависи бъдещото твое добро. Каква напрегнатост ще имаш, за да схванеш онова, което има да видиш? – Това, което ще видиш, ще внесе в тебе новата светлина. Това е първият лъч, който прониква в твоето съзнание. По-рано е било тъмно в тебе. Като видиш всичко наоколо ще видиш. Дотогава ти си бил в мрак и тъмнина, но дойде светлината и тогава виждаш, че този свят не е такъв, какъвто си мислил. Слепота има, когато грехът влезе в света. Тогава има неразбиране. Тогава ставаме нещастни, затваряме си очите и казваме: Не си струва трудът да се живее. Това е неразбиране. Във всеки един мозък има толкоз енергия вътре, че ако тази енергия могат да я превърнат, тя би могла с хиляди години да осветява света. Един човешки мозък с хиляди години може да храни света. Вие оставяте това голямо богатство и казвате: Какво да правя? – Сега, като се огледаш, погледни си носа и кажи: Хубав е носът, той не е израснал още. Вашият нос не е един завършен процес. Той расте. Помилвай го малко. Кажи: Много хубав си. Бъди по-умен, мисли по-хубаво. Понякой път го помилвай и кажи: Много си умен, много си красив. Вашият нос е свързан с известни същества. Ти като го милваш, той усеща това и те благославя. Вие барате грубо носа си, много грубо се отнасяте с него. Вие като се секнете нямате етикеция. Няма да хващате грубо носа си. Ще го хванеш, ще го погладиш. Казвам: Най-първо трябва да се възпитавате. Ще ви дам няколко правила: Сега ви давам едно правило за носа. Като станеш помилвай го и речи: Най-голямото благо за човешкото лице е носът. И човешкото щастие зависи от това. Какво ви костува да кажете това? – Ти си се намусил, мисълта ти зависи от твоя нос. Колкото и да се пъчиш, ако нямаш нос, нищо не струваш. Твоят нос струва повече от всичкото ти пъчене. Който не разбира, носът се пъчи, който разбира, носът се радва. Казва: Хубав е носът ми. Колко си е хубав. Може ли да бъдеш тогава песимист? – Вие седите и мислите за неща, които нямат нищо общо с вас. Вие гледате за вятъра отвън. А пък, носът, който е едно ваше богатство, вие не му обръщате внимание. Помилвай носа си и му кажи: Колко те обичам. Каква услуга ми правиш? – Като милваш цветята, какво ухание чувствувам. Отличен приятел е носът. Всички мъчни работи, все той ги прави. Помилвай го и му благодари. Много му благодари. Де ще намерите вашия ум? – Станцията му е тук. Както дирекцията в една гимназия или както министерството, техният ум е там. Ще го погладиш и ще му кажеш: Моля, мога ли да видя господин министъра. Ще го поздравиш учтиво. Сега помилвайте вашия нос. Това за вас да си остане, защото, ако разправяте това на другите, те няма да го разберат, това е само за вас. Когато станете сутрин и сте сам в стаята си, никой като няма, ще гладиш носа си и никой да не те види. Ще затвориш всички завеси, да не вижда никой какво правиш. А пък отвън като се секнеш няма да барате носа си грубо. Преди да се посекнеш, ще си помислиш малко и ще кажеш на носа си: Искам да ти направя една услуга, мога ли? – Това ви се вижда малко смешно, но е хубаво. Ще направите опит и ще видите един добър резултат. Някой път, когато сте неразположени, песимистични, погладете носа си и вижте какво ще стане. Неразположени сте, някой път като че целият свят се е обърнал с главата надолу. Криво ви е, ще се пукнете. Спрете се малко и погледнете носа си. Попитай го: На тясно съм, но всичко това ще си иде. Сега на вас ще оставя за колко дни ще можете да гладите носа си, колко деня да правите това. Но не го натискайте, като го гладите. Много деликатно трябва да го пипате, та той да остане доволен от вас. Ако пипате грубо, няма да е доволен от вас. За една неделя направете този опит, после правете този опит, когато сте неразположени, песимистично неразположение имате. Или когато учите някой предмет, погладете носа си и кажете: Тази работа не върви. И тогава работата ще тръгне напред.

Та казвам: Лицето, което Бог ви е дал, е едно благо. Едно огледало ви трябва да го гледате с най-голямо уважение. Лицето дава цена на човека. Душата, умът, сърцето се изразява чрез лицето. Всички вътрешни сили на душата се простират там. От нормалното състояние на твоя организъм зависят и дарбите, които могат да се развият в тебе. Поетически дарби, музикални дарби и пр. Щом носът ви взема участие в нещо, там работата е успешна. Той каквото каже; той е главният съветник. Той ще ти каже: Тази работа не става. Тогава каквото ти каже, ще го направиш. Станете.

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.