11 година
18 школна лекция на 1 мл.ок.клас
12 февруарий 1932 г. петък, 6 ч.с.,
от вчера имаме пак първи сняг.
Хубаво, свежо утро.
Изгрев.
Тайна молитва.
Какво значи думата ученик. Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали. Какво значи думата Бог? Бог първоначално защо е станал Бог? Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е. Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши? Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете. Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
Що е една радост? Една разрешена задача. Що е скръбта? Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи. Да ви дам една нова представа за живота.
Една нова представа, която в ума ви не е идвала. Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив. Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи. И той е умрял, и той чува какво хората приказват. За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег! Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските. Питам ви, каква разлика ще направите; тези двамата хора правят ли разлика кой в какъв ковчег е вътре?
Сега да ви представя малко по-друго работата и това ще преведа. Това е една задача, аз ви превеждам сега. Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат. Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад. И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо. За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи. И двамата ги тургат в една килия вътре. И двамата се разхождат и дрънкат с букаите.
Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали. Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни! (Учителят вдига краката си един след друг и ги показва). Сиромахът показва своите и казва: Железни са. Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право? Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш? Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кгр букаи. Железните са по-евтини, златните са по-скъпи. Законът е такъв, железни или златни по 10 кгр тежат. Има по-големи страдания. Защото онзи, който турга букаите, той не мисли за тежестта, да му мисли онзи, който ги носи.
Тези двамата са в затвора. Каква разлика? Питам: Какво беше положението в ковчега, богатият, който съзнава, и сиромахът, който съзнава, но не могат да дадат израз, че те всичко виждат и чуват.
Сегашните ви страдания всичките мязат на тия двете положения. Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам! А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме. Забележете философията. Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези. Казва: Чакай да видя какво се крия в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер! След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни. Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
Сега да ви представя малко задачата. Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото и и скъпоценностите и остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта! Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ. Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост. Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията. Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде. И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат. На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат? Същият закон. Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов. Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква. И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледна я и той копнее за любов, но като няма друга. Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка! И поплаче си, поплаче и после пак я погледне. Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали.
Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота. Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм. Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил. Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост. А радостта носи благото на човека. До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта. Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик. Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде. Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане? Ще го скъсаш. Ако искаш да разрешиш крайните предели или крайните знания на живота, ще се скъса животът.
Това, което има разрешение, това не е реалност. Помнете това. Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение. Или аз тургам вътре една своя формула. Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи. Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота. Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат. И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши. Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си.
Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия? Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите. Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те. Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя? Казвам му: Зле става. Но това, това е едно число. Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става. Следователно, тук имате корен квадратен.
Сега вие питате: Защо браво? Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво? Защото има двойно свобода да изправи погрешката си. Значи, два пъти е по-свободен. Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи. Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Това е една задача. Сега, повторете задачата!
Питам тогава: Онзи, който не може да прави погрешка, какъв човек е той? Той е слаб човек. Ако той не прави погрешки, няма никаква сила. Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка. Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила. Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка. Мога да я направя, но не искам да я направя. Защо не искаш да направиш? Понеже тази задача аз съм я решавал.
Отива един беден човек в една гостилница при един сприхав гостилничар и му казва, като че има нещо в джоба си: Дай ми нещо да ям? Гостилничарят му дава. После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари. Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш. Така е правилото: Днес с пари, утре без пари. Трябва да спазвате това свещено правило. Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
От какво произтича вашето обезсърдчение в живота? Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето. По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето. Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето.Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището? Пет пари нямам. Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището. Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета. Ти се обезсърдчаваш за бъдещето, не ти трябва да мислиш за бъдещето, за онова бъдеще, което може да внесе в тебе едно обезсърдчение.
Каква е задачата тогава на обезсърдчението? Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? – Слаб е, той повече не може да се насърдчава. Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после? Всяка нова печалба е условие за нова загуба. Това е в реда на нещата. Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите. В който университет и да влезете, и учителят като дойде, същото нещо ще ви каже.
Понеже питате, защо е създаден животът, аз казвам: Животът не е създаден. Ще кажете: Защо съществува животът? Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо? За да ти кажат браво. Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит. За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода и. Тя е необходима да извърши една работа. След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите и, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта. Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача.
Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво. Радостта има сто, скръбта има 50.
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония. О, слънце на живота ми). Тя е евангелска песен, вече съществува. Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем. Сега, страх ви е да кажете една дума.
Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб? Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси. И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето. Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората? Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието.
Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира. След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе. После, като те срещне някъде, пак е много хубаво. После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш. После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти и казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието. И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете? Хайде, да видим кой от вас ще даде тон? Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали. Тогава да оставим тази работа за втория път.
Само светлият път на Мъдростта
води към Истината.
В Истината е скрит животът.
7 и 10 ч.с.
|
