Свещеното място

11 година

17 лекция на 1 мл.ок.клас

5.II.1932 год. петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата молитва.

Ще ви прочета няколко стиха от 23-тата глава на Притчите. Отначало до 27 стих. Как определят във вашата словесност какво е притча? – Притча е една скрита реч по възможност. Да разбереш много и малко.

Има една поговорка, която казва: „Не отваряйте стара рана“. Тук казват: „Не премествай старо здание“. Може ли да преместиш едно старо здание. Ако отвориш старата рана, какво ще спечелиш? – Освен ако е живеница на петата. Не отваряй стара рана, която е била някога в ума ти, която е била в сърцето ти. Намажи ги с дървено масло и тури една бяла книжка, и напиши на книжката нещо. Какво бихте написали на бялата книжка? – (Не пипай!) Можем да кажем, че пипането и гледането са донесли на хората нещастие. Три неща са донесли на човека най-голямото нещастие: гледането, пипането и яденето. Всичките нещастия на човека започват оттам. Видиш нещо, пипнеш го, ядеш го и дойде всичката беля. После иде и обличането. Сегашните хора страдат и от обличането. Сега преведете думата, какво значи обличане? – Ако облечеш една прокажена дреха на някой прокажен, какво ще спечелиш? – Или ако облечеш една грозна дреха на тялото си, какво ще спечелиш? – Или ако окичиш характера си с лъжливи учения, какво ще спечелиш? Самоизмамваш се. Казваш: Друго яче не може да живея, ние сме млади. По някой път ще си позволим някои неща. Може да си позволиш, но ще имаш опитността на онзи американски апаш, който отишъл да обере един учен знаменит, американски професор, който се занимавал с нови открития по физика. Той имал два златни цилиндъра, съединени с електричество. Апашът си казал: Този професор няма защо да прави опити със златни цилиндри, може да тури железни цилиндри. Отива, изважда револвера и хваща цилиндрите. Професорът хваща дръжката на тока и апашът не може да пусне цилиндрите. Професорът го върти из къщата си.

Ти влизаш, имаш едно желание и мислиш, че това желание е един невежа. Не. Това желание е един професор, който се занимава с една велика сила. Ти хващаш златния цилиндър, но като го пипнеш, не можеш да се спреш. Като легнеш под юргана, не те свърта. Не че не те свърта, но професорът държи ръчката. Ти обикаляш наоколо. Професорът бил благороден, въртял го половин час с ръчката и казал: Много се радвам, че си ме посетил. Професорът изкарал апаша на улицата и още веднъж да идваш. Най-после той оставил ръчката и той пуснал цилиндъра. Професорът му казал: Не бутай златния цилиндър, опасен е. Има неща в света, които не може да се бутат. Това помнете. Има неща, които може да буташ, да пипаш, безопасни са. Но има неща в природата, аз ги наричам свещени области.

Запример в Библията се говори за дървото на познанието на доброто и злото. То беше свещена област, където човек не трябваше да туря крака си и за която човек не беше израснал, не беше достатъчно чист. Нямаше това знание. И Бог му каза: „Това свещено дърво няма да буташ, като го бутнеш ще умреш.“ Ти мислиш, че дървото за познанието доброто и злото беше дървото на греха. Не. Когато човек дойде до една свещена област, за която не е готов. Ако си тури крака, ще пострада. Когато Мойсей се подвижи до горящата капина, гласът му каза: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стоиш, е свято“. Вие мислите, че онова място, на което може да извършите едно престъпление, е най-лошото място. Ако е най-лошото място, няма защо да ви държат отговорни. Защото кого държат отговорен? Искам да ви дам едно понятие. Когато вземат от някой сандък на богатия човек вехти неща, той ще обърне ли внимание? – Той ще каже, може да напълниш торбата си, но ако бутнеш свещената му каса, ти ще намериш участъка. Следователно, човек се държи отговорен само за онези неща, които са ценни и които той бута без позволение. Има известни мисли, има известни желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже, са свещени. Помнете: Младите трябва да имат този морал. Това е морал. То е най-свещеното. Ти, ако го опозориш, ти преставаш да си човек, ти изгубваш своето равновесие. Щом изгубиш своето равновесие, изгубва се твоето кръвообращение, дишане, твоята мисъл. Най-после какво достойнство може да имаш? В какво седи достойнството? – Аз бих желал вие, младите, да ми кажете, в какво седи достойнството на човека? – В какво седи достойнството на един ученик или един студент в училището? – В учението. Да учи, да разбира предмета. После никога да не си позволява лъжа. Той се отличава с това, че е способен, учи се и никога не употребява лъжа. И се държи с всичките ученици добре или със студентите. Сега това правило важи не само в университета, но и във всяко едно общество.

Аз забелязвам, че на вас ви липсва обхода. Вие мислите, че на вас всичко ви е позволено. Младият трябва да живее като стария. Старият трябва да живее като младия. Ако мисли, че на младини се позволяват някои работи, а на старини не, или обратното, то е стара философия. Старият дявол, който беше ял от забраненото дърво, който беше оголял, дойде да измами младия човек, той каза: Аз имам опитност, стар съм. Аз като бях едно време като тебе млад, ядох от това дърво и познах истината. Представете си дявола като адепт, маг, погледна той Ева, тя беше една студентка, свършила университета на 21 години. Тя казва: Искам да пиша една нова теза: Докторат. След това вие седите и казвате: Закъсахме я. Ще я закъсате, разбира се. Ядеш ли ти веднъж от този плод, ще я закъсаш и оттатъка ще минеш. То е все едно да туриш огън в своята къща. И ако може да се запали да очакваш, че може да живееш в тази къща. Ще гледаш после като се запали, да имаш време да я изгасиш и каквото извадиш, спасяваш го. Всичкото друго ще изгори вътре. Аз представям това, което може да бъде в бъдеще. То и сега може да стане. Не говоря за това, което е станало. Аз ви говоря сега за три неща: Това, което е станало с младата студентка в рая. Знаете ли как се е наричала тогаз. Трябва да знаете тази свещена област. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва свещената област, нищо не може да сполучи в света, по простата причина, че ти ще бъдеш един инвалид. Какво може да направи един инвалид? Представете си, че един човек иска да чете, но му са развалени очите. Може ли да чете? – Не. Не. Представете си, че някой иска да стане музикант, но ушите му се развалени. Или пък иска да стане художник, но ръцете му са парализирани. Какво може да направи човек тогаз? – Та сегашните моралисти, онези, които са ви проповядвали, казват: Човек трябва да живее добре. То е много просташка работа. Как трябва да живее човек? – В какво седи добрият живот? – В какво седи доброто учение. Това, което учиш, да е вярно. И да може да ти послужи някъде. В какво седи добрината на парите? – Парите, които носиш в джоба ти, да могат да ти послужат там, дето трябва. Ако не ми послужат, тогаз защо ми са? – Те ми са товар непотребен. Ако знанието, което имаме, не може да ми помогне, то ми е товар непотребен. И ако имам едно верую и не може да ми помогне, то ми е товар непотребен. Вие нямате едно определено верую, макар че ме слушате. Вие младите студенти и студентки, всички сте многобожни, не сте дошли до еднобожие. Всеки ден вярвате в една религия, в едно ново Божество. Какво е новото Божество? – Разбирам човек да има Божество, да има едно свещено място, дето крак никога не е стъпил. Този човек има убеждение. А пък този човек, който навсякъде е ходил в себе си, няма място да не е стъпил. Такъв човек го наричам човек без убеждение, без морал, без самоувереност. Всеки човек, на когото това място е оцапано, той няма морал. Морал е това, да имаш едно свещено място, дето кракът ти не е стъпвал. То е убеждение. В душата си, в сърцето си вътре да имате такова свещено място. Там е смисълът. Всичката ти сила седи в това. Ти казваш: В какво да вярвам. Ще вярваш в онова святото място, което е в тебе. Ти имаш едно свещено място вътре в тебе. Това свято място е най-разумното, най-чистото, най-умното. Вие нали искате да влезете в света. С това знание, което имате, не можете да влезете в света. Силните ще ви разиграват, както американският професор, апаша. Ще кажете тогава, както казва турската поговорка: Теле дошъл, вол си отива. У вас може да се зароди една мисъл: Няма ли нещо добро в нас? – Ами, че аз за това говоря. Ако има място, на което не сте стъпвали, да. Но трябва да го пазите. Всеки един от вас, не оцапвайте себе си. Под това не разбирам, че не трябва да влизаш в условията на живота. Има едно свещено дърво в рая. С други думи, не бутай свещеното дърво на живота си. Това е новата идея. Това дърво е на познанието, доброто и злото. Това дърво беше свещеното дърво и сега не трябва да го бутате. Провидението иска да отучи хората да бутат това свещено дърво. Ако ме питате вие какво трябва да правите, ще ви кажа: Не бутайте свещеното дърво на познанието, доброто и злото. Не слушайте онзи, брадатия, старият професор, с дългата брада, който казва, че откак е ял от това дърво, всичко е научил. Той нищо не е научил. Всички стари студенти, които са се учили при този професор, какво са получили? – Ако той говореше истината, де е силата на човека? – В какво седи познанието? – Вие всички сте яли от това дърво. Вие, младите, сте яли. Кажете ми сега какво има на слънцето? – Кажете ми колко е температурата на слънцето? – Най-после кажете ми какво има в центъра на земята? – Нали казвате, че всичко сте научили. Де са скрити всичките богатства? Земята е много богата. Какво има на земята, не знаете. Какво има на слънцето, не знаете. Какво ще знае човек тогаз? – Казано е ще бъдеш като Бога. Какво значи да бъдеш като Бога? – Бог е навсякъде и всичко знае. Хубаво, ако е казал, че ще бъдете като Бога, тогава вие били ли сте на слънцето? – Трябва да бъдете тогава на слънцето. Защото Бог е навсякъде. Какви са последните новини от слънцето? – Даже новините на земята не знаете. Последните новини какви са? – Какво е станало сега в политическо отношение. Ще ви кажа сега какво става. Събрали се трима души, от най-учените, учили, учили и отишли да мелят брашно. Единият от тях носил една печена кокошка. И като учени хора се спрели и казали да я разделим, да я разделим едва ли ще си куснем. Единият казал: Да седнем да сънуваме и който ще сънува най-дълбокия, най-хубавия сън, нему ще дадем кокошката. Лягат да спят тримата души. След като спали, събудили се и първият започнал да разказва съня си: Отвори се земята надолу и една голяма пропаст, и аз слизам надолу, и като слязох надолу, и помислих, че не мога да изляза нагоре. Като погледнах нищо не се вижда. Обърнах се как съм слязъл долу? – Другият казал: Аз сънувах, че като заспах започнах да се качвам от звезда на звезда и едва отидох на слънцето, загубих се и видях, че земята едва се вижда малка. Чуден сън. Третият казал: Аз сънувах и като ви гледах, че единият отишъл до центъра на земята, няма да се върне, а другият отишъл на слънцето и няма да се върне, станах и изядох кокошката.

Това е сега политиката на света, която става в света, но тя е политика, която и с вас става. Какво ще става с вас? – Вие като сънувате чудни сънища, до вас третият ще изяде кокошката. Единият ще отиде до центъра на земята, другият – до слънцето, а третият ще изяде кокошката. Нали има нещо реално в това? – Онзи казва: Блазе на онзи, който нищо не е сънувал. Как ще приложите този разказ? – Онези, които сънували, изгубили кокошката. А онзи, който не е сънувал, а само видял, изял кокошката. Той казал: Като видях, че единият е на центъра на земята, а другият е на центъра на слънцето, аз изядох кокошката да не се вмирише. Кой може да яде кокошката? – Може да я яде само онзи, който не бута свещеното дърво. Онези двамата, които сънуваха великите сънища, единият отиде до центъра на земята, другият – на небето, те са двама студенти, студенти, които ядоха от дървото на познанието, доброто и злото. Това е приложението. И в живота сега е същото. Каквато и работа да се започне, ще има същия край. Защото в лъжата ти не можеш да съградиш нищо. Затова трябва да знаете. Трябва да изучавате онази същинската наука, да знаете кое е вярно във вас, коя мисъл е вярна и коя не. Нали казвате по някой път за нещо, че е илюзия. По какво може да познаете дали една ваша мисъл е произлязла от илюзия, или от някоя реалност? – Когато прекарате през разните пластове мътните води, те се пречистват. Но когато водата тече по повърхността, взема от нея елементи, през които минава. То е закон. Такъв е законът на земята. Вие може да извадите по същия закон известни правила за вас. Може да направите превод от реките, дърветата, ветровете, светлината. Ако изкарате превод от тях, то вие ще изкарате за себе си, цял един морал, как трябва да живеете. Аз не искам да ви казвам подробности. Като започнеш да учиш. След като яде човек от онова дърво, изпъдиха го навън, за да не яде. Тогава на първия човек му казаха, цялата земя стана проклета. Много ще работи земята и тя ще ти дава малко плод. И на студентката казаха: И на тебе ще се увеличат страданията ти. На студента казаха: Много ще работиш и все ще фалираш. Казвам: Когато в тебе се увеличава страданието, ти си студентка. Когато започнеш да загазваш, нямаш пет пари в джоба си, дойде сиромашията, много работиш нищо не печелиш, ти си студентът. У вас трябва да има една наука. Ти казваш: Смути се умът ми, смути се сърцето ми. В какво се смути сърцето ти и умът ти? – Сърцето може да се смути от какво? – Твоето сърце от какво се смущава? – От какво се смущава човешкото сърце? Едно време Илия избяга от Иезавел. Как е на еврейски, то е превод на български. Защо се уплаши Илия. Той се уплаши от една жена. Той като изби лъжливите пророци, те влязоха в него и той не можеше да ги носи, и той се уплаши от една жена. 400 души пророци той изби. Сне им огън от небето. Една жена му каза: „Ти изби тези пророци и аз ще ти покажа как трябва да мислиш и как ще реформираш света“. Илия може ли да реформира света. Тя му каза: Аз ще ти покажа какъв реформатор си ти. Оттогава насам има ли три хиляди години? – Светът не се е оправил. Илия мислеше, че като избие всичките лъжливи пророци ще се оправи светът. Най-после го удари на бяг. Той казва, светът няма да се оправи. Да ви приведа сега иносказанието. Някой път човек е сам като Илия. Ти казваш, пророк Илия съм, но после се сгушиш и казваш: Господи, сам останах, живота ми искат. Един момък на 25 години среща една жена и казва: Дотегна ми да живея, иде ми да се самоубия.

При мене идва един господин и ми казва: Ти си много учен човек. Казвам: Учен съм. Той ми казва: Познавал си. Казвам: Познавам. Той пак казва: Искам да опитам твоето учение колко знаеш. Искам да взема един лотариен билет. Един билет има, който печели 100 хиляди лева, той да ми се падне. Той като ми се падне ще ти дам 25 хиляди лева. Рекох му: Ти мислиш, че аз съм толкоз будала. Онзи ми казва: Защо не са ли ти достатъчни 25 хиляди лева. Те ти стигат, не ти трябват повече. На мене ми трябват повече пари. Казах му: Въпросът не е там, не разсъждаваш правилно. Аз на тебе ще кажа: Аз знам номера и ако ти го кажа, ти като ми дадеш 25 хиляди лева, ще кажеш аз му дадох 25 хиляди лева и утре ще започнеш да се хвалиш, че си ми дал 25 хиляди лева. Защо ще ходиш с моите пари да ми правиш благодеяние. Ти не поставяш въпроса както трябва пред мене. Ако ти се намериш пред голямо нещастие. Ако жена ти, децата ти, ги продават за 100 хиляди лева, то друг въпрос е. А пък нито тебе, нито децата ти продават, ти искаш да ме лъжеш сега. Ако ги продават живи, тогава ще му кажа номера, да се изкупи. И тогава няма да искам пет пари, не ми трябват. Аз не се нуждая от пари. Аз като имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Няма нужда той да ми дава подаяние, от никого не се нуждая. Аз не искам да ви занимавам с това. На вас пари не ви са потребни още. Аз да ви кажа защо ви са непотребни. На вас е потребно знание сега. Сухи корички яж, но знание да имаш. Знаете ли какво нещо е знанието? – Аз не говоря за сегашния ни живот. В сегашния живот вие сте затворници. Някои сте в пранги, букаи. Някои сте в предверието, да ви пуснат. На някой от вас животът ви е уреден, хранят го. Затворникът гладен умира ли? – Не, пенсионери сте вие. Какви пари ще искате: Най-после какви пари ще могат да ви се дадат? – На затворника позволява ли се да има пари? – Той не разполага, другите му държат парите.

Та казвам: Само свободният човек може да бъде богат. Морал е това, не си правете илюзии. Само човек, който има знание, свободният човек, само той може да бъде богат и да разполага със своето богатство. Щом сте затворник, друг ще разполага. Знаете ли на какво прилича несвободният човек, който не разбира новото.

Да ви приведа друг един анекдот на вас, младите. Един турски ходжа изучавал корана. Много се молил, молил и казал: Аллах, трябват ми много пари. 20 години се молил на Господа, но Господ пари не му дал. И той казал: Не плаща Господ за молитвите. 20 години се молих и не дава. Един ден му се пада едно наследство от дядо му 200 наполеона. Той искал да има много пари, искал да ги даде 100% лихва. Казва: Така се печели. Идва при него един майстор и казва: Аз ще ти дам 100% лихва. Дай ми 200 наполеона. И той му дал 200 наполеона. Първият месец дал 100% лихва, и така 6 месеца му плащал и му дал 100 наполеона. Онзи казал, ами майката кога ще върнеш? – Другият казал: Ти за майката не мисли. Онзи му дал половината от неговите пари, а другата половина изял. Та казвам: Светът, в който живеете, ще вземе всичките ви капитали и ще ви даде половината от вашия капитал. Ще каже: Доволен ли си. Ти ще кажеш: Ами майката? – А онзи ще каже, ти остави майката.

Това са постоянните разочарования. И млади, и стари се разочароват в живота. От младини, откакто се роди човек, и в този свят, и в другия свят има разочарование. Защо? – Там не те приемат. Тук разочарование, там разочарование. Да оставим сега какви са разочарованията. Но понеже сте на земята, за да разберете този живот, който сега имате, в това тяло, при тези си способности, вие искате да бъдете полезни. За да бъдете полезни на някого, най-първо трябва да имате един свещен идеал, Божественото. Всеки един човек си има един вътрешен, Божествен стремеж. Три неща има човек, на които той постоянно да служи. На Божествения стремеж, на Бога, на себе си и на окръжаващите го. Та знание сега е потребно. Вие още не разбирате в какво седи алхимията. Някой път казвате: Аз имам много мисли, много желания, че то е едно богатство. Тогаз щом имаш много, кое те смущава? – Но има един закон, че в дадения случай, не всички мисли може да ги употребиш. Ти може да имаш желание, голямо богатство е да имаш много желания, но работата е във всеки даден момент да можеш да използуваш едно от твоите желания. То ти е полезно.

Онази наука, с която започва самовъзпитанието, е да познаваш качеството на мисълта, да знаеш всяка мисъл какво може да ти допринесе. Една своя мисъл можеш да я поставиш някъде. Гонят те някъде, може да поставиш на пътя някоя своя мисъл като преграда. Като дойде онзи, ще се спре, не може да премине. Това можеш да направиш, ако ти разбираш законите. И не само той, но и 10 полка да дойдат там, ще се спрат. Това е знание. Сега вие казвате: Кое е това знание? – Това знание го добива само онзи, който не е опетнил онова свещеното място на своя живот. Всички онези адепти, които разполагат с онези мощни сили на природата, те са онези, които са верни на онези Божествени принципи, на онова Свещеното начало. Те никога не са опетнили онова свещеното място. Природата има доверие в тях. Знаете ли каква е природата, като идеш при нея? – Тя не е лоша. Ти целия ден можеш да я занимаваш. Тя те гледа и нищо не ти дава. Тя ще ти даде много малко. Казва: Не ти трябва повече от това. Днес се разболееш, гладен си, гол си, бос си, спечелиш, изгубиш. Казва: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл. Животът има смисъл, но има едно вътрешно неразбиране. Сега вие седите в един свят, който е крайно дисхармоничен. На пътя си имате големи препятствия. Как ще ги преодолеете. Представете си, че вървите по един път и 10 мечки са събрани насреща ти. Ти видиш тези десет мечки, какво ще правиш? – Ти казваш: Трябва да се върна назад. Обаче, пътеката е така, че и като се върнеш трябва да минеш през това място. Назад не можеш да се върнеш. Ще кажеш с пушката да стрелям, но речеш да стреляш, пушката не хваща. Не може да убиеш мечките. И за най-смелите ловци има изключение. Казва: Като ме погледна мечката, замръзвам. Ако мечката те е видяла по-рано, преди ти да я видиш, ти вече не можеш да си мърдаш ръцете. Ако вълкът те е видял по-рано, не може да си мръдаш ръцете, не можеш да викаш, схваща ти се гласът. Маг е вълкът. Ако го видиш по-рано, това значи, че си по-силен, ако той те види по-рано, той, като те види, те хипнотизира и ти се смразяваш. Зимно време вълкът има едно качество, казва нито пет пари не давам за тебе.

Един български свещеник ми разправяше: Зимно време било, тръгва той от село Чатма, Варненско, на попа насреща излиза един вълк. Той ми казваше: Четох му една молитва, не се мърда, хвърля насреща ми сняг в очите. Казвам му: Не те ли е срам, аз съм поп. Казах си аз, с тази вяра ще намажеш корема на вълка. Аз поседях, поседях, вълкът се отдалечи и ме чака. Тогава си казах: Докато е сам да се върна назад, извадих си поясът и го пуснах, и се върнах по пътя. Та се отказал да иде в село Чатма. Вълкът казал: Нито пет пари не давам за тебе. Да приведа: Ти срещаш в живота си една мъчнотия. Това е мечката, вълкът, змията, боата. Ти като я видиш, уплашиш си. Казваш: Както ме е страх от вълка, уплаших се. Че кой не се плаши от вълка.

Та, въпросът е трябва да имате едно същинско разбиране, трябва да се стремите към едно разбиране. Някой път аз изнасям някои идеи, вие казвате: Тези неща верни ли са? – Имате право да разсъждавате. Аз ги зная дали са верни или не. Вие може да предполагате. Вие казвате: Дали това нещо е вярно. Дали е вярно, че аз мога да ви дам например номера на един лотариен билет, но кога, само при един случай. Ако искате да ми дадете 25 хиляди лева от спечеленото, никога няма да ви дам номера. Само в един случай, ако вас ви продават и жена ви, и децата ви като роби, тогава може да ви дам номера, за да се откупите. Само при един случай ще кажа: В този случай вземете този номер и си свършете работата, и благодарете на Бога, че ви е избавил от зло. А пък ако вие ми кажете: Ти ми помогни и аз ще употребя живота си за добро, това са за мен залъгалки. Ти с това, което имаш, не помагаш, че за в бъдеще ще помагаш.

Вие казвате: Да дойдем ние до положителното знание в света. Най-положителното знание в света отива към тези хора, които правят нещо. Има ред учени, които много добре си гледат работата. Има учени хора, които не си гледат добре работата и те свършват зле. Първите помагат на културата. В химията, техниката, навсякъде има хора, които помагат. Те са, които подтикват. Има други, които искат да уредят своите си работи. Човек, който иска да уреди своите си работи, той е на крива посока. Най-първо ти дръж връзките, които трябва да имаш с Първото Начало, с Онзи, Който ти е дал живота. Който ти е кредитирал живота и ти е дал всичко. Не прекъсвай тези връзки. Дали го познаваш или не, то е друг въпрос, дръж тези връзки. Защото, ако ти държиш тези връзки с Бога, само тогава, когато ги виждаш това, е вярно. Ако ти обичаш някого, понеже той постоянно върши нещо заради тебе, това е право. За да обичаш ти, трябва да познаваш. За да те обичат, ти си длъжен да познаваш доброто на другите. За да обичаш, ти трябва да познаваш тяхното добро. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не познаваш доброто на другите. Такъв е законът. Този закон можете да го приложите. Ако си ученик, ако имаш един учител и имаш пълна вяра в него, той има всякога разположение към тебе. Но имаш ли малко неразположение, критикуваш ли професорите си, ти вече затваряш крана си. Защо? – Защото ти не признаваш доброто в тях. Та първото правило: Ти не можеш да бъдеш обичан, ако ти не познаваш доброто в другите. И ти не можеш да обичаш, ако те не признават доброто в тебе. Тогава се прекъсва онзи ток на Любовта. Ако другите губят вяра в тебе, веднага се прекъсва и твоята любов. Ти не можеш да бъдеш обичан никога, защото той няма вяра в твоето добро. За да обичаш някого, трябва да имаш нещо на (от) него. Обичта се познава по това, че тя трябва да даде нещо. Тази е положителната страна. Трябва да работите върху себе си. Ти не може да бъдеш обичан или да обичаш другите, ако не отговаряш на тия условия. Най-първо трябва да познаваш хората, това значи да познаваш тяхното добро. Човек вън от неговото добро, не знае къде е. Де е човек вън от неговото добро. – Аз дойдох до едно място, дето виждам, че ако ви говоря повече, ще ви стане тежко. Знаете ли защо? – Във вас има един процес. Ти си казваш: Какво искаше да каже Учителят, за мен ли се отнасяше или за другите? – Това което се отнася за тебе, вземи си колкото ти трябва, а другото, което не ти трябва, пусни го да отиде на другите. Да познаваш доброто на другите хора, ти трябва да пуснеш това добро, да те рентира. Всички трябва да бъдем проводници на живата природа. Всеки един със своя ум и със своето сърце, със своята душа, трябва да бъде проводник на великите идеали, които природата храни. Щом ние сме проводници на това, което природата иска да прояви чрез нас, тогаз можеш да прогресираш. Иначе не може да прогресираш. Алхимиците имат един начин на лекуване. Например за подмладяване. Например за добиване на богатство. Ако по този начин добиеш един диамант, тогава сиромах ли си? – Не си. Този диамант струва 400–500 хиляди лева, тогава ти можеш да идеш в странство, но природата си има закон тогава. Този диамант, ако го продадеш, онзи, който го взел диаманта, ще се разпукне от него. Щом се разпукне, той ще започне да те търси. Кой е онзи, който го е продал, че се измамил да го лиши от неговата свобода. Ще заведе дело против тебе. Сега вие мислите, че имате да продавате диаманта, нали така? – Онези от вас, които се занимават с геометрия, какво показват правите линии? – Това са кристалите. Какво показват кривите линии? Това са образите на организмите, на растенията. Правата линия съдържа безсмъртието, нищо повече. Всяка права линия. Всеки един кристал се отличава по това, че той се стопява, но не изгаря. При силните атмосферни налягания, може може би и при много хиляди градуса топлина, той се е стопил и после се е кристализирал, и след милиони години се е превърнал в скъпоценен камък. Правата линия показва високо налягане и силна температура, без да изгаря. Защото смъртта иде от изгарянето. Ако премахнете правите линии, ако махнете всички прави линии, в един живот, вие умъртвявате един човек, той вече изгаря. В едно твое желание трябва да има една права линия, за да издържи на високото налягане, защото големите мъчнотии са налягания, както атмосферното налягане. Терзанието, което усещате, е огън.

Та ако вие изучавате алхимията, най-първо ще изучите кристалите, с които най-първо висшето съзнание се е занимало. После ще влезете в микроорганизмите, растенията, животните и най-после ще дойдете до човека. Вие казвате, че сте човеци. По какво се отличават човеците? – Сегашните хора се отличават с велики паметници. Писано е: Тук почива един млад, който умря на 25 години. Тук умря един стар, който умря на 85 години. Благороден човек, цар и пр. Това ли е човекът? – Нe. Затова диплом ли се поставя. Това са дипломи на онези, които са свършили. Дипломи на гробищата, на умрелите на кръстовете. Какви дипломи са това? – Това не е разбиране на живота. Смъртта не е нещо съществено. Това не е закон в университета. Човек трябва да видоизмени този процес. Казвам това на вас младите. Сега понеже между вас няма стари, вие не можете да разберете напълно учението. И старите, когато няма между тях млади, не могат да разберат учението. Вие трябва да се намерите между две крайности, като стари и като млади. От единия полюс до другия полюс между младите и старите може да има функциониране. Процесът на остаряването какъв процес е? – Едни ще остареете, няма да знаете как сте остарели. Философията е да знаете как сте остарели. Запример: Един ден ще дойдат белите коси, ще се появи една бръчка, тук те свие нещо, там те свие нещо, понаведеш се малко, почваш да изсъхваш тук и там. Най-първо като си млад, лицето ти е като месечинка, после като стар, лицето ти хлътва. Хлътването на лицето не е хубаво. Като хлътне лицето ти, хлътне и стомахът ти. При новата наука: Като физиономисти трябва да разбирате. Тялото е една малка книга, която показва резултата на онази умствена дейност, която в миналите векове се е извършвала, и дейността, която сега трябва да се върши. И ако разбирате закона, трябва да разбирате онези щастливите моменти. Кога трябва да правите нещо. При мене, ако дойдете, ще ви пратя на баня, ще пратя един човек на банята, хубаво да се измие. После ще му дам очистително, рициново масло, после ще го пратя при бръснаря, след това ще го накарам да си изреже ноктите, никакви нокти да няма. И сега ще спра тук, няма да дам заключението, да мислите. Всеки един от вас, върху тази лекция мислете. Тя е за младите. Ако мислите, ще намислите нещо. Ако не мислите, ще ви накарат да мислите. Ако ходиш сам, няма да те заставят да ходиш. Знаете ли колко е лошо инвалида да чака да има някой да го подпира. Окултната наука, както сега се е развила в Америка и навсякъде другаде в странство, учат, учат, започват сто души, 500, 600 и все очакват. Учителят като учил целия клас, остават или един или двама, защото, като е говорил, говорил, трябва и приложение. А всеки човек не иска да губи време. Вие сега във вашата наука може да знаете много да смятате. За какво ще ви послужи висшата математика? Не че не е полезна, има известни формули в математиката, важни. Защо търсят учените хора квадратурата на кръга. – Аз ще ви дам сега една идея, върху която да мислите. Квадратурата на кръга е да знаеш онези свойства, върху които е построен кръгът. Да знаеш квадратурата на кръга, значи да знаеш онзи принцип, по който кръга да не си изгубва своята сила. Защото магията е в квадрата. Всичките маги си служат с квадрата. Силата е там. Всички неща са все квадрати. Маг, който знае силата на квадрата, той прилага тези линии. Та учените хора търсят онези линии, по които кръгът, органическият живот може да стане издръжлив. Това са правите линии. Това значи трябва да бъдеш морален. Истинският морал е следният: Трябва да издържиш на голямото налягане, на големия огън, на 35 хиляди градуса като имаш да не можеш да се запалиш. Да се разтопиш, да се превърнеш на всичко, но да не изгориш. Защото като изгориш, ти изгубваш вече условията за прогреса.

Защо е квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали всички математици го знаят или не, не важи. Досега не са го намерили. Но трябва да се намери. Тази идея е права. Може да кажете, че този кръг е затворен или отворен, то е друг въпрос. Кръгът е фигура в процес. В кръга лесно можеш да изгубиш силите си. Казват: Паднал в кривия път. Простите хора знаят това. Ако този кръг не се основава на квадрата, няма да има резултат. В квадрата ще имаш една определена величина. Или казано другояче, ще имаш едно верую, на което можеш да разчиташ. Представете си, че имаш телефон, съобщаваш се с баща си. Не знаеш пътя на станцията. Но ти казват като задрънкаш на този телефон, ще кажеш малко хляб ми трябва. До вечерта хлябът ще дойде непременно. Ти дрънкаш на телефона и каквото искаш, не идва. Но който не говори на телефона, нищо не му се праща. Ти седиш, какво ти коства (на) тебе да знаеш как да говориш по телефона, как да натиснеш на звънеца, ще говориш и ще имаш. Ако не знаеш как да говориш, няма да получиш. Всеки един от вас трябва да има по един телефон, по който да говори. Вие имате по един такъв телефон.

Отче наш.