От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка – по това се отличава Реалността. Реалността има отношение към настоящето – тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме Реалността. И всеки, който иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира Истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея, ще осакатим себе си и своите ближни – затова трябва да говорим Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото Знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на Знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът – забравиха да служат със Знанието си за освобождението и из¬дигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на Знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи Живот, Светлина и Свобода. Реално е само това, с което в да¬ден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето – туй, което никой не може да ни го вземе и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме. Тази Реалност е вътре в човека, това е човешкият Аз. В момента, когато съзнаваш че си Аз, тогава се ражда Христос вътре в теб – това е новият човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което е вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие.
Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата Реалност. Така външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Например буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Когато се намалят чувствата, и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с косите. Интелигентността на човека е свързана с гладкостта на лицето – колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен; колкото лицето е по-грубо, толкова и неговите мисли са по-груби. Колкото космите са по-груби, толкова и чувствата му са такива. Чувствата и мислите се изразяват символично чрез външните линии, форми и белези. За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение. Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия.
Има цяла наука за движенията и който разбира законите на тези движения, той може да укроти и най-свирепите животни само с едно вдигане на ръка. Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа, и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тези сили, които действат по същия начин и ти помагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръбете и прочее.
Божествената наука има за задача да покаже пътя, по които може да се постигне истинския Живот на щастие тук, на Земята, а не горе на Небето. И при този, временния живот, можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни.
Всичко в света си има свой вътрешен смисъл. Например, когато говорим за раждането на Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея, отнасяща се до човека – за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат и да родят Аз-а в себе си, който е истинският човек. А сега хората решават въпроса с външна женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполетяват ни страдания.
Когато в човека се роди Аз-а, той не живее само в своя личен живот и не търси само своето лично щастие. След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. А-зът е това, чрез което човек съзнава, че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена – свещена идея, висше Аз, Бог, вътрешна същина и прочее. Аз-ът, който се ражда в човека, ще обнови света – тази Светлина, която ще излезе от Аз-а, ще повдигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от Аз-а, който се развива и работи в нея; душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди Аз-а.
В раждането на Аз-а и душата, и Духът вземат еднакво участие. Аз-ът е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги. Това, което спасява и въздига човека, това е неговия Аз, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си между душата и Духа, външният брак е само залъгалка. Когато се роди Аз-ът, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима Радост, която никакви страдания не могат да отнемат.
И всеки трябва да зачита Аз-а, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на Земята, защото бъдещето принадлежи на това дете.
И когато Христос казва: „Ако се не родите изново", разбира раждането на Аз-а, на туй Божественото в душата. Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство, или постъпка – това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на Живота и няма кой да му помогне. И който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил Аз-а в себе си.
В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта.
Когато мъжкият принцип – Духът и женският принцип – душата се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди Аз-ът. Той е израз на онова, което се крие в бащата – Духа, и майката – душата. И това дете – Аз-ът – през вечността трябва да си остане дете – то ще бъде вечният непостижим идеал. Всяко нещо, което може да се постигне, ще бъде баща и майка, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Роди ли се то, външният живот ще се осмисли, понеже целият свят е разумен и всичкото Битие има стремеж да се пазят децата.
Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния Божествен живот. Човек ще стане силен, когато придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само на този, в който е роден Аз-ът. И когато се роди Аз-ът във всички хора, т. е. когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на Живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате.
Към този мистичен брак на душата и Духът, от който ще се роди Аз-ът, трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова, което става вътре в човека. А сега бракът е търговия. Децата от днешния брак не са свещени, както и самият брак, а са само резултат на един сляп нагон. Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество.
Когато се роди Аз-ът, всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучва великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния Живот, който е идеалът на всеки човек.
10 януари 1932 г., София [24]
24 Беседата “Раждането на Аз-а” е публикувана за първи път във вестник “Братство”, Севлиево, 1932, а по-късно – в сборника “Беседи от Учителя”, Бургас, 1995.
|
