(Изпя се песента „Аин фаси“.)
Един от важните въпроси, които се разглеждат в човешкото съзнание, е този за крайната цел на живота или за крайната цел на всяка работа. Търговецът се запитва какъв ще бъде крайният резултат на неговата търговия; ученикът се запитва каква е крайната цел на неговото учение. Крайната цел на ученика е да придобие известно знание. – После? – Да се роди отново. – После? – Да умре. Във всяко ново положение – учене, раждане, смърт, човек все се запитва каква е крайната цел на всичко това. Лесно е да се даде някакъв отговор на въпроса за крайната цел на нещата, но той ще бъде неразбран. Крайната цел на живота е да постигнеш нещо, но въпреки това, пак остава нещо непостигнато. Нещата се постигат и разбират само отчасти. Ако мислиш, че от отговора, който ти се дава за крайната цел на Битието, си разбрал всичко, ти се лъжеш. Зад всяка крайна цел има друга някаква цел. Например, ти искаш да придобиеш такава сила, че да носиш 100 килограма тежест на гърба си. Като постигнеш тази цел, зад нея се открива друга. Във вечността не съществува крайна цел на нещата. – Защо? – Защото като постигнеш едно нещо, явява се второ, трето и т.н. Какво ще научите, ако обиколите няколко пъти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и от някой учен. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вярвате. Какво ще научите, ако минете няколко пъти през вечността? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична. Въпреки това, не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното.
Кой въпрос интересува най-много съвременните хора? – Въпросът за почивката, за седенето. Всеки предпочита повече да седи, отколкото да стои прав. Ако накарате някого да стои прав, той ще се почувства унизен. Много хора днес стоят прави, без да са унижени. Например учителите стоят прави, а учениците седят на чиновете си. Едно време, когато учителят наказвал учениците си, оставял ги да стоят прави, до вратата, а той седял на стол. Защо ученикът, когото учителят заставя да стои прав, се счита наказан, а когато учителят стои прав, не е наказан? Когато свещта стои изправена до стената и не гори, счита се наказана. Ако при същото положение свещта гори, тя счита това за привилегия. Какво трябва да прави ученикът, когато го накажат? Той трябва да свети. Щом започне да свети, и прав да стои до стената, ще бъде доволен. Когато имаш пари в джоба си, ти вървиш смело, изправен, с вдигната глава. Нямаш ли пари, ти се свиваш, чувстваш се наказан. Когато дървото е окичено с плодове, клоните му увисват надолу; дървото се чувства гордо и доволно от себе си. Щом оберат плодовете му, клоните се изправят нагоре; дървото се намира в положението на наказан ученик. Когато човек дава нещо от себе си, изправя раменете си и казва: „Слава Богу, олекна ми малко“. Който не дава, свива раменете си, навежда главата си надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казват, че се е надигнал много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъв смисъл има да се надига човек, а джобът му да е пълен с пари?
И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да съдържат в себе си нещо реално. Това значи да бъдат в съгласие с разумността. Например, някой иска да бъде радостен и весел. Кога може човек да се радва? – Когато е направил поне едно малко добро. – Каже ли някой, че иска да бъде радостен, нека направи едно добро. – Какво представлява радостта? – Условие за правене на добро. – Какво представлява светлината? – Условие за преодоляване на тъмнината. – Какво представлява тъмнината? – Условие за отдалечаване на човека от светлината. – Какво нещо е въжето? – Средство, с което човек се спуска в кладенец да вади вода. Същевременно, с въжето вадят и човека от кладенеца. Хората простират дрехите си на въже. Също бесят хората с въже. С една дума, голямо е предназначението на въжето. То може да се превърне на камшик. Значи едно и също въже може да се употреби за различни цели.
Явява се друг въпрос: От какво е направено въжето? – От всякакви материали: от лен, от коноп, от кълчища, от сребро, от злато и др. Малкото дете повиват в повой от различна материя: вълнена, памучна и т.н. В това отношение повоят прилича на въжето. И мисълта може да се уподоби на въже. Мислите вървят непрекъснато една след друга и образуват права линия, както въжето. Въжето е символ или на механическо сцепление между частичките, или на вътрешна, органическа връзка между тях. Такава връзка трябва да съществува между мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл, която не е свързана с другите, няма никакво отношение към тях, следователно тя е мисъл без съдържание. Например, искате да вземете един тон, но не знаете кой да вземете и как да го изпеете или изсвирите. Щом взимате отделен тон, той трябва да бъде основният. После, трябва да го вземете правилно. Всеки тон съдържа още 6 тона в себе си. Ако не го изпеете правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Главният тон е важен, а останалите 6 са допълнителни тонове. Когато между различните тонове има хармония, те изпъкват един след друг. Най-малката дисхармония между тоновете е причина за тяхната неправилност. Достатъчно е един от допълнителните тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и в останалите. Ако всички са в съгласие, между тях има яснота и чистота.
Каквото и да се говори на хората за тоновете в музиката и за мислите в човешкия живот, малцина имат ясна представа за тях. Както тонът, така и мисълта са сложни неща. Затова между тоновете и мислите може да се направи връзка. Правилният тон е подобен на правата мисъл. Малко певци ще срещнете с чист, правилен тон. Правилният тон включва в себе си сила, съдържание и смисъл. Той има отношение към правите мисли, чувства и действия. С други думи казано: правилният тон произвежда в човека светлина и топлина. Следователно само музикалният човек живее правилно. – Защо? – Защото в музиката има строга отмереност, такт, т.е. мярка на времето. Във физическия свят всички неща стават във време и пространство. Затова под „тактичен“ човек разбираме онзи, който употребява всяко нещо на време и на място. Който не е тактичен, внася дисхармония в живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако някой каже, че не може да живее добре, от това се подразбира, че не може да пее правилно. Който не пее добре, той произвежда шум, скърцане и др.
Едно може да радва съвременните хора: идването на новото. Ако не се стремяха към новото, нямаше да имат никакво отношение към ангелите, светиите и добрите хора в света. – „Добре ли ще ни посрещнат ангелите?“ – Това зависи от вас. Ако живеете добре, ще ви посрещнат с песни; ако не живеете добре, няма да ви посрещнат, но като видят, че се отправяте към тях, веднага ще ви върнат на земята.
Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че след като идвал един господин няколко пъти в дома им, най-после пожелал да я целуне. Тя искаше да разбере коя е причината на тази негова проява. Казах и, че той може да изпитва братски чувства към нея, но тя не остана доволна от отговора ми. Пожела да и обясня как се познава истинският брат от онзи, който само се представя за такъв. Истински брат е онзи, който има еднакъв пулс, еднакво съдържание на кръвта с вашата. Братска, чиста целувка е онази, която е в състояние да лекува всички болести. Ако болният оздравее от вашата целувка, тя е чиста, идеална. Ако здравият се разболее, тя не е на мястото си. Следователно всяко нещо, което човек прави, трябва да е в съгласие със законите на разумната природа. Ако не е в съгласие с нея, не може да даде добри резултати. Идеалната целувка възкресява мъртвия, а обикновената целувка е в състояние да разболее и здравият.
Сега се явява друг въпрос: Кой е измислил целувката? Навярно целувката е изобретение на някой гениален човек. Всеки е целуван, всеки е целувал, но никой не се е запитвал откъде произлиза целувката. И светлината целува човека. Като минава през очите му, тя го целува. Приятна е целувката на светлината, защото носи живот. И въздухът, който минава през носа, целува; и водата, която влиза в стомаха, целува; и хлябът, който влиза в устата, целува. Приятни и желани са тези целувки, защото те носят живот. Такава трябва да бъде целувката и на човека. Като целува, той трябва да се проникне от единственото желание да даде нещо чисто и красиво от себе си, а не да вземе. Целувка е само това, което дава. Всичко, което отнема здравето, силата и чистотата на човека, не е целувка. Който целува, трябва да бъде или невидим, като светлината и въздуха, или видим само за момент – целунеш и веднага се скриваш, както водата и хлябът. Получаваш ли целувка от видими същества, ще знаеш, че в нея се крие нещо користно. А всичко користно е престъпно. Пазете се от такива целувки, защото те внасят отрова във физическия и психическия живот на човека.
Каква връзка има между правилния тон в музиката и целувката? Неправилният тон представлява неестествена целувка. Природата обича верните и правилни неща. Следователно мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат верни и правилни. Като пеете, трябва да вложите цялото си сърце и цялата си душа. Който пее така, само той може да целува правилно. Ако искате да пеете хубаво, трябва да работите усилено в това направление. – „Младите трябва да пеят.“ – Не е така. Всички трябва да пеят – и млади, и стари. Който не пее правилно, не може да пристъпи към рая. Дълго ще чака пред царската врата, но няма да му се отвори. Ако мислите, че и без пеене ще влезете в рая, вие се лъжете. На небето приемат само добри певци, с ангелски гласове. Мнозина мислят, че от тях се иска права мисъл, прави чувства и действия, без да бъдат добри певци. Те не разбират Истината. Преди всичко, човек не може да има прави мисли, чувства и постъпки, ако не знае да пее. И светията трябва да пее. Не е светия онзи, който не пее правилно. И Христос е пял. Не е въпрос, пеенето и музиката да станат професия на човека, но да пее от любов към пеенето. Казано е в Писанието: „Ще пеете и ще възхвалявате Господа“. Музиката трябва да бъде импулс в живота, да подтиква към работа, а не средство за прехрана. Животът без музика е живот без любов, без светлина, без свобода. Живот с музика е живот на любовта и на доброто. В любовта и в доброто се включва всичко. Най-възвишеният израз на Любовта е музиката. Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно се иска от съвременните хора: да пеят правилно и с любов. Ако пеят така, където влязат, те ще внесат мир и радост. Ако влязат между хора, които се бият, боят трябва да спре; ако влязат между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трябва да престанат. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта. Затова вложете своята музикалност не само в пеенето, но и в говора. Където има музика, там е Любовта, там е животът. Защо се срамувате от Любовта? Защото не я разбирате. Който не разбира Любовта, нищо не постига. Той ще пее и свири, но няма да стане даровит музикант. Някой иска да се учи при най-видния професор по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорът ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и ако не прояви такава, няма да го приеме. На същото основание мнозина искат да видят Христос. И това е възможно, обаче Христос се интересува само от онези, които имат някаква дарба и са готови да работят върху себе си, да развият своята дарба. Без тази дарба, и да се домогнете до Христос, нито ще Го видите, нито ще Го разберете. Ще каже някой, че люби Христос и желае да Го види. Това не е достатъчно. Можеш да любиш човека и да му дадеш нещо от себе си. Можеш да любиш човека и да вземеш нещо от него. Дойде някой при мене и казва, че ме люби. После започва да изнася мотивите, какво иска от мене. Първо той иска да му помогна да заеме някаква служба в обществото. После иска да му дам пари, да си купи някои необходими неща. Ако иска да стане учител, аз не мога да го назнача, защото не съм министър на просветата; ако иска пари, не мога да му дам, не съм министър на финансите. – Какъв беше по-рано? – „Бях занаятчия, на свободна работа.“ Чудя се на този човек! Той бил свободен, без юлар на главата, а сега иска да си сложи юлар, да се ограничи.
Помнете: Аз съм човек на свободата – никого не ограничавам. Ако дойде при мене някой и се оплаква от юлара си, мога да му помогна да го снеме. Обаче в никой случай не слагам юлар на главите на хората. Аз не се занимавам с юлари, нито поддържам философията на юларите. Единственото нещо, което мога да направя за човека, е да му дам един обяд, да се нахрани добре и да благодари за това, което е получил. Аз се чудя как не дойде при мене човек, да поиска някакъв метод, да направи добро на някого, но така, че да остане невидим. Защо не пожелае някой да види Христос, но с цел да се научи да пее правилно? Който пее правилно, лесно може да заеме каквато и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пее. Каквато служба и да му дадат, нищо не може да постигне. Правилното и добро пеене е истинската препоръка и на този, и на онзи свят.
Един ден прочутата певица Аделина Пати се явила при директора на пощата в Ню Йорк да получи един чек от 50,000 долара. Директорът поискал от нея документ, с който да освидетелства самоличността си. Поради липса на такъв, той отказал да и даде сумата. Без да мисли много, тя застанала в средата на главния салон в пощата и започнала да пее. Всички чиновници оставили перата си настрана и се унесли в пеенето. Като чул песента, директорът на пощата казал: „Това е Аделина Пати. Да и се даде сумата, отбелязана в чека“. Който чул гласа на певицата, казал: „Освен Аделина Пати, никой друг не може да пее така хубаво“. Съвременните хора трябва да имат възвишен идеал. Някой казва, че идеалът му е да бъде добър. – Това е неразбрана работа. – Тогава искам да бъда учен. – Това е лесна работа. Ученият е глашатай, който ходи по селата да разгласява какво трябва да се прави. – „Професор да бъда.“ – И това не е мъчна работа. Професорът е забит кол, около който се преплитат прътите, да образуват плет. – „Богат да стана.“ – И това е лесна работа. Богатият е натоварена камила. Човек трябва да има една съществена идея, на която всякога да разчита. Истински учен е онзи, който може сам да си помогне при всички условия на живота: ако е болен, да се излекува; ако е беден, лесно да се справи с беднотията. Какъв учен е този, който търси чужда помощ, да го назначат на служба. Ако днес го назначат, след година–две ще го уволнят. Момата или момъкът искат да бъдат красиви. Защо им е тази красота? Те мислят, че с красотата по-лесно ще ги харесат. Мома, която разчита на красотата си, за да я вземе някой виден момък, е копаня, в която всеки може да рови. Същото се отнася и до красивия момък. Тази красота е външна и преходна, на нея не може да се разчита. Който уповава на нея, той губи живота си. Хубавите дрехи и обувки не са съществени неща; има съществени неща в живота, които се разглеждат като символи – с тях си служи природата. В окултната школа си служат също със символи, които трябва да се разбират. Обаче първо се започва със съчетаване на сричките. Който научи първата дума на Битието и я произнесе правилно, съзнанието му се изпълва със светлина. Това значи да стане преврат в живота на човека, т.е. да се новороди. Където е светлината, там е и топлината, и плодородието. Това значи да имаш живот, от който да се ползват окръжаващите. Който придобие живота, никога не пита къде е Господ. Той знае Истината и люби Бога.
И тъй, смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога. Ще възразите, че не можете да любите Бога, преди да Го видите. Ако мислите така, никога няма да го възлюбите. Бог е Светлина. Как ще Го видите? – Какво се разбира под „светлина“? – Освобождаване на човешкото съзнание от всички ограничения и заблуждения, от всичко отрицателно: от болести, бедствия, старост и др. Това значи вечен живот – живот на безсмъртието. – „Не може ли да се живее без Бога?“ – Не може. Ще намериш Бога вън и вътре в себе си. Не Го ли намериш, ще изгубиш всичко красиво и ценно, което ти е дадено. Красивото в твоя живот е Божественото. Ценното в живота е също Божественото. То трябва да расте и да се развива, да се прояви в пълната си светлина. В това се заключава философията на живота. Ние не поддържаме онази философия, която казва, че човек може да направи всичко. Не е така. Човек може да направи само онова, което е в областта на неговите възможности. Вън от тях той спира своята дейност. Ако иска да се прояви и зад човешкото, трябва да се обърне към Божественото начало в себе си, да му даде ход да расте и да се развива. Това значи да излезе човек от ограничените възможности и да влезе в неограничените, където всички дарби и способности се развиват правилно.
Мнозина казват, че са виждали Бога. Възможно е да са Го виждали. На нивата, или другаде, все са Го виждали. Някой художник нарисувал картина, която представлява Бог-Отец. Питат ме, отговаря ли тя на действителността. Аз се чудя как е възможно картината да представя Бог-Отец, когато художникът никога не Го е виждал. Питат ме, виждал ли съм Бога. С този въпрос искат да ме хванат, говоря ли изобщо истината, или залъгвам хората. Нека всеки сам си отговори, говоря ли истината, или я заобикалям. Лесно е да осъдиш човека. Когато доведоха при Христос една паднала жена и Го запитаха как да се накаже, Христос отговори: „Който мисли, че е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ето защо, кажете ли за някого, че е обрал ближния си, помислете как е станало това. Ако човек се дави и на врата си носи торба със злато, няма ли да вземеш торбата му? Ако не откачиш торбата, той ще потъне заедно с нея. Между давещия и неговия спасител е направен договор. Никакво злато не е в състояние да изкупи живота на човека. Следователно, ако някой те извади от водата и те спаси от удавяне, не съжалявай за златото, което си му дал. Животът е над всичко. Не е въпрос да биеш някого, да го доубиеш и после да казваш: „Освободи се този човек“. Това не е свобода. Ще го разкарваш по затворите, по „обществената безопасност“, както разкарваха и мене 11 дни наред. Ще го заставяш да се качва и слиза по етажите, да изпитваш убежденията му. Какви са убежденията на съзнателния човек? Да служи на един велик идеал, да живее като човек, да не страда като кучето, да не става за посмешище като магарето и маймуната – с една дума, да бъде свободен и да даде свобода на своя ближен.
В една арабска приказка се говори за създаването на света и за определяне броя на годините, които ще прекара всяко живо същество на земята. Бог определил на човека, на кучето, на магарето и на маймуната да живеят по 30 години. След това Той попитал кучето, доволно ли е, че ще живее 30 години. То отговорило: „Господи, много ми са 30 години. Не е лек моят живот, да зъзна постоянно на студа. Вземи 15 години от живота ми, дай ги, на когото искаш“. Като чул това, човекът веднага поискал да се дадат на него. Дошло магарето и на въпроса, доволно ли е от определените 30 години живот, то отговорило, че не му трябват толкова много. „Нека вземат и от мене 15 години. Не се живее лесно на земята, по цял ден да работиш, а отгоре на това и да те подиграват.“ Човекът взел и тия 15 години върху себе си. Най-после и маймуната се явила при Господ, да каже и тя своята дума. Тя казала: „Господи, не искам да бъда посмешище на хората, по цял ден да се качвам и да слизам от върлината. Остави ми само 15 години, останалите дай на друго същество“. И този път човекът взел още 15 години. Много естествено, човек е цар на животните, всички му се подчиняват, има смисъл да поживее повече. В заключение, обаче, и той не е абсолютно доволен от живота си и казва: „Само 30 години живея като човек, с радост; 15 години съм осъден да служа вярно на дома си, да треперя като куче от страх, да задоволя всички; 15 години робувам като магаре на дома, на обществото, в които се движа. Най-после, като мина 60-те години, ставам за посмешище на хората, само слизам и се качвам като маймуната, без да върша някаква полезна работа“. Днес и аз, като маймуната, отивам до „обществената безопасност“ и се връщам назад, да давам обяснения, какво проповядвам на хората. Съдебният следовател ме разпитва, т.е. управлява моето качване и слизане от върлината.
Сега, това не е важно. Преди всичко, явява се въпросът, коя е причината за тези неща? Защо става всичко това? Защо са нужни на човека годините на кучето, на магарето и на маймуната? Това са състояния, през които човек минава. Това са състояния на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Докато стане разумен, човек е вече 75-годишен. До това време той минава през три животински състояния: на кучето, на магарето и на маймуната. Щом страдаш, без да разбираш смисъла на страданията, куче си; щом носиш чужд товар и пъшкаш под тежестта му, магаре си; щом те разиграват хората, маймуна си. Радвай се, че ти е дадено да живееш 30 години като човек, да осмислиш страданията си, да ги носиш с радост и да не могат хората да те разиграват. Това се иска от всеки човек.
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от обикновените условия на живота? Не е въпрос да се освободи, но той трябва да изучава условията като символи; щом ги разбере и научи, той разполага вече с азбуката на природата. Това значи да измени човек живота си. Не само човек може да измени живота си, но и растенията, и животните. Ще дойде ден, когато всички живи същества ще се изменят. Докато живеете без Любов, без знание и без свобода, вие ще минавате през животинските състояния, като отрицателни прояви на живота. Следователно, който не познава Любовта, намира се в положението на кучето; който не познава Мъдростта, изпада в положението на магарето; който не познава Истината, изпада в положението на маймуната. – Какво трябва да се прави? – Познай Любовта, Мъдростта и Истината, да станеш разумен човек.
Като се натъква на големи мъчнотии, човек се запитва: „Докога ще ме разиграват като маймуна? Знаят ли кой съм аз?“ – Мене разиграват, че тебе няма да разиграват. Не е въпросът в това, важно е да гледаш на всичко със смирение и да се учиш. В света разиграват и най-добрите хора, че вас ще пощадят! Едно се иска от вас: да схващате нещата правилно, т.е. да взимате правилни тонове. Като сте дошли на земята, ще се учите и ще прилагате наученото, да станете учени хора. Както палите и гасите електрическите крушки, така трябва да разбирате дълбокия смисъл на живота и да правите верни преводи. – Кога гасите електрическите крушки? – Когато външната светлина е по-голяма от тяхната. Човек се стреми към голямата светлина, към познаване на Бога – същественото в живота. Ако не се стреми към истинската светлина, свобода и живот, той всякога ще бъде ограничен и спънат. – Кое още спъва човека? – Съмнението. Днес повечето хора се съмняват в родителите си, в братята и сестрите си, в приятелите си – навсякъде съществува съмнение. Няма по-голямо мъчение от това, да се живее в съмнение и недоверие. Където отсъстват Любовта, Мъдростта и Истината, съмнението се явява като вътрешен резултат на живота. Когато Любовта се оттегли от живота, като резултат идва престъплението; когато Мъдростта се оттегли, на нейно място идва невежеството; когато Истината се оттегли, вместо нея идва робството и ограничението.
Време е вече да отворите вратата си за новото знание, за новата светлина и свобода. Който е придобил новото знание, в един момент ще превърне черната си коса в бяла, или бялата в черна. Който го види, ще се чуди на тази бърза промяна, станала с него. Той ще променя и службите си, както цвета на косите. Каквото пожелае да стане, може да го постигне. Не е достатъчно само отвън да побелее човек, но и отвътре трябва да бъде бял. Не е достатъчно само да променя службите си, но трябва да отговаря на тях. Ако си професор, да си на мястото си, да имаш знание, което да ползва тебе и твоите ближни. Ако си светия, отдалеч да светиш, да осветяваш пътя на хората в най-тъмни и мрачни нощи.
Един от законите на физическия свят гласи: Всичко живо подлежи на промяна. Младият расте и се развива, докато остарее; старият престава да расте, но поумнява. Обаче и младият, и старият не са доволни от живота си. Младият е недоволен, че не може да постигне желанията си; старият е недоволен, понеже постигнатите желания му носят разочарования. Той казва: „Остарях вече, станах 85-годишен, свърших работата си на земята, мога да си замина“. Всъщност, той не е примирен, мъчи го нещо. Някога, на младини, видял една красива мома, която и до днес не може да забрави. Оженил се за друга, родили му се деца, също и внучета, но никой не го обича, никой не влиза в положението му. Животът му е празен, любов му липсва. Прав е човекът, безлюбието обезсмисля живота. – „Какво трябваше да направя в младините си, за да не страдам днес?“ – Трябваше да се ожениш за красивата мома, която си възлюбил.
Какво представлява красивата мома? – Тя е проявената Любов, Мъдрост и Истина. Следователно, срещнеш ли някъде тази мома, хвани се за нея и не се пущай. Където отива тя, там ще вървиш и ти. Хванеш ли се за красивата мома, цял живот ще бъдеш доволен. Няма да се оплакваш, че си изгубил щастието си. Ето защо, като срещна стар човек, който страда за изгубената любов, аз го подмладявам и казвам: Иди сега да намериш красивата мома и като я хванеш, върви по стъпките и. Тя носи любов, светлина и свобода и на тебе, и за окръжаващите. Съвременните хора, като стареца, се обезсърчават и казват, че един ден ще остареят и ще загубят смисъла на живота. – Кога остарява човек? – Когато Любовта му не отговаря на новите изисквания. – Кога остарява човек? – Когато няма онова знание и онази свобода, които душата му желае.
Помнете: Задачата на човека е да прояви Истината, която Бог е вложил в него. Това значи да намери красивата мома, за която душата му копнее.
Лекция от Учителя, държана на 4 ноември 1931 г., София, Изгрев.
|
