Днес ще размишлявате върху 33-ти стих, 3-та глава от Евангелието на Йоан: „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен“. Мнозина искат да им се говори Истината. Истината може да се говори само на онзи, сърцето на когото трепти от Любов. Истината може да се говори само на онзи, умът на когото е пълен със светлина. Когато в сърцето на човека няма Любов и когато в ума му няма светлина, той не може да разбере Истината. Когато сърцето на човека е раздвоено и когато умът му е помрачен, той не може да разбере Истината.
Казвате: „В какво се заключава раздвояването?“ Представете си, че вие се влюбвате в един от пръстите на вашия приятел и като отивате при него, все с пръста му се занимавате. Казвате: „Не мога да не пипна пръста на своя приятел“. Питам: какво печелите, ако постоянно носите в ума си мисълта за пръста на вашия приятел? Каква идея има в този пръст? Преди всичко той е една малка част от вашия приятел. Пръстът на приятеля ви е пръст на Бога. Следователно, когато майка се влюби в детето си, тя се е влюбила в пръста на Бога. Когато някой се влюби в приятеля си, той се е влюбил в пръста на Бога. Когато господарят се влюби в слугата си, той се е влюбил в пръста на Бога. Когато слуга се влюби в господаря си, и той се е влюбил в пръста на Бога. В когото и да се влюби човек, той изпада в смешно положение. Някой казва, че като се влюбил, сърцето му се запалило и горяло. Какво става след това? Като погори малко сърцето му, то става на пепел. Каква е тази любов, която превръща сърцето на човека на пепел? Любов, която превръща сърцето на човека на пепел, не е истинска любов. Тази пепел може да се употреби само като лекарство в някои случаи, но нищо повече не може да даде на човека. Следователно искате ли да любите Бога, не трябва да се влюбвате само в неговия пръст. Пръстът на Бога всеки може да хване, вследствие на което ще се яви спор между хората. Вие трябва да се влюбите във вечното, в безграничното начало на Бога, т.е. в Неговия Дух. Който се влюби в пръста на човека, той може да задигне този пръст. Момък се влюбва в мома и я задига. Мома се влюбва в момък и го задига. Пръстът, в който се влюбват хората, е символ, който трябва да се разреши. Някой казва: „Еди-кой си ме люби“. – Откъде знаете? Днес ви люби, утре ви изневерява. Любов, която се явява и изчезва, тя не е истинска. Любов, в която жабите крякат, и тя не е истинска. Тя е блато. Ако пиете от водата на някое блато, в което жабите оставят нечистотиите си, от вас човек не може да стане. Ако някой изучава една религия, в която жабите крякат, мислите ли, че той ще се добере до истината? Ако някой човек отива да проповядва истината, каква истина ще проповядва той, ако първо дойде при вас, да иска хляб, да се нахрани? Този проповедник не е изпратен от Бога. И Христос проповядваше Истината, но Той от никого не поиска хляб. Напротив, с пет хляба и две риби Той нахрани няколко хиляден народ, след което останаха още няколко коша укрухи. Казвам: при любовта хората се натъкват на ред заблуждения, от които трябва да се освободят. За пример, има ли право първият пръст на ръката да завладява всички останали пръсти и да им заповядва като господар? – Няма право, разбира се. Петте пръста трябва винаги да бъдат заедно и когато господарят им заповяда да свършат една работа, те трябва едновременно да я изпълнят: ще се свият, ще посегнат към даден предмет, ще го хванат и преместят от едно място на друго. Чрез многократното изпълнение на този процес, те свършват работата, определена от господаря им. Ако само единият пръст иска да свърши работата, а другите не взимат участие, той сам нищо не може да постигне. Ако човек, като единия пръст на ръката, мисли, че всичко може сам да свърши, че като него няма друг в света, той е на крив път. Хиляди хора още могат да мислят за себе си същото, но всички са далеч от истината.
Двама души се борят. Единият събаря другия на земята и казва: „Ти трябва да знаеш, че аз съм по-силен от теб, ти не можеш да се бориш с мен!“ Идва трети, той събаря и двамата, като казва: „Вие трябва да знаете кой съм аз и с кого имате работа!“ Идва четвърти, той събаря и тримата. Най-после, идва господарят, който събаря всички и казва: „Скоро долу!“ Тези герои са пръстите на ръцете, които щръкват нагоре и всеки мисли за себе си, че е нещо особено, но когато дойде господарят им, той казва: „Всички долу!“ Пръстите, един след друг, отиват на мястото си. Нека този пример ви послужи като тема за размишление.
Сега, всички хора искат да бъдат свободни. Питам: ако те служат на своите страсти, могат ли да бъдат свободни? За пример, някой човек прекарва цял ден по кръчмите, а иска да бъде свободен. Такъв човек не може да бъде свободен. Той е роб на своята страст. Ако хората служат изключително на себе си и на своите ближни, могат ли да бъдат свободни? Какво печели слугата, който цял ден работи на нивата на господаря си? Той цял ден дига и слага мотиката, изморява се, изпотява се и вечерта се връща у дома си изтощен, съсипан, за нищо вече негоден. Господарят почели много, а слугата – малко. Не е ли робство положението на този слуга? С това аз не въставам против работата, но тя трябва да бъде умерена. Когато бащата изпраща синовете си на нивата, трябва ли един да работи, а другите да почиват на негова сметка? Всички синове трябва да работят задружно – всеки според силите си. Преди грехопадането хората не са работили на нивите. Тогава житото е расло само и то е идвало при човека, а не човек при него. Също така крушите, ябълките, всички плодове са расли сами и са отивали направо при човека. Човек е имал грижата само да остави кошницата под дървото и плодовете сами влизали вътре. Сега, ако продължавам още да говоря по този въпрос, ще кажете, че това са приказки от "Хиляда и една нощ". Днес това са приказки, наистина, но преди грехопадането тия неща са били факти. Казвате: „Какво нещо е животът? Защо ни е толкова мил?“ Представете си един млад човек, който иска да живее, обаче, ляга тежко болен от някаква болест. Иска да се обърне на една или друга страна в леглото си, не може, все на гърба си лежи; иска да подигне малко крака си, не може; да отвори очите си, пак не може. Той започва да плаче и казва: „Нищо не може да излезе от мен! Ще се мре – нищо повече!“ Защо плаче този млад човек? Той иска да работи, чувства, че не е завършил работата си. Как може да му се помогне? Кой ще го дигне от леглото? Трябва да дойде някой човек при него, да го убеди, че той може да стане от леглото си, може да отвори очите си и да си хапне нещо. Направи ли това, той започва да се движи, да ходи из стаята, да яде по малко и скръбта му се превръща на радост. Той се убеждава, че Бог не го е сложил на леглото, да лежи с месеци на гърба си, но го е изпратил в света да работи, да разреши някоя задача. Следователно животът на човека е мил, защото той съзнава в себе си, че не е завършил работата си, а трябва да замине за онзи свят неподготвен.
Някой казва: „Аз спя като кон“. Какво иска да каже с това? Той иска да каже, че е много буден. Това значи: както конят е буден, когато види господаря си, така и той е всякога буден. Казвам: в истинския живот няма спане. Който спи, той не е в истинския живот. Конят спи прав, но при първото явяване на господаря си той е буден. Човек пък повече спи. Като легне, той се омотае добре в юргана си и като дойде господарят му, не може да се събуди, не може веднага да се развие. Цяла нощ той се обръща ту на една, ту на друга страна, поглежда вън, дали се е съмнало; отново се завива да спи, докато най-после се съмне добре и казва: „Няма какво, трябва да се става!“ Този е неестествен сън. Така правят мнозина от вас: лягат, стават, пак заспиват, гледат, дали се е зазорило, и казват: „Как не се нареди да ставаме по-късно, след като изгрее слънцето?“ Обаче по едно време се стреснат и казват: „Я да станем! Ако продължаваме да спим, може би, да ни се случи нещо лошо“. Такива хора са ранобудни само от страх. Това са човешки работи. Истинско зазоряване в живота е моментът, когато човек се изправи на краката си и почувства, че е във връзка с всички хора по лицето на земята. Истинско зазоряване е моментът, когато човек мисли, чувства и действа свободно. Тогава той може да разбира и разглежда смисъла на всичко, което Бог е създал. Ако в живота на човека не дойде истинското зазоряване, той ще живее един преривен, прекъснат живот, отделен от всички живи същества. Смисълът на живота, обаче, се състои в непреривността, да вижда човек връзката между всички явления.
И тъй, преди всичко, човек трябва да служи на Бога. Казано е в Писанието: „Не бивайте раби на человеците!“ Хората изпадат много лесно в робство. Срещнат ли някой човек, който знае малко повече от тях, те казват: „Този е голям авторитет“. – Никакъв авторитет не е той. Един авторитет има в света! Този авторитет е Бог. Някой казва: „Кой човек може да се нарече брат?“ Брат е само онзи, който в Любовта си към тебе те остава абсолютно свободен. Ограничава ли те, той не е никакъв брат. Казано е в стиха: „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен“. Следователно само онзи може да ви даде свобода, който е запечатал в себе си, че Бог е истинен. И тогава, ако Бог е освободил някого, братът няма право да го заробва. Кой е дал право на господаря да заробва слугата си и на слугата да заробва господаря си? Казвате, че Бог е наредил нещата така, че Той определил отношенията между хората. Това е лъжа. Ще излезе, че Бог създал едни хора господари, други – роби; едни създал здрави, други – болни; едни създал да живеят в радост и щастие, а други – да бъдат изнасилвани. Това не е никакво верую!
Та когато казвате, че Бог е създал света с всички ограничения, противоречия, болести, насилия и ред още отрицателни прояви, това е заблуждение. Бог е свободен и вие можете да бъдете свободни като Него. Синът запитва баща си: „Как мога да бъда свободен?“ – „Като постъпваш като мене.“ Дъщерята запитва майка си: „Как мога да бъда свободна?“ – „Като постъпваш като мене.“ Значи, ако синът и дъщерята правят това, което майката и бащата правят, те ще бъдат свободни. Пиленцето, което върви след майка си, цял ден рови, търси храна. Някой казва: „Какво да правя?“ – Виж какво правят пиленцата. – „Това е кокоша работа.“ – Вярно, че е кокоша работа, но малкото пиленце знае какво да прави. То върви след майка си и щом тя клъвне, и то клъвне. Човек, обаче, не знае какво да прави. Казвате: „Ние не искаме да бъдем като кокошките“. Вие не трябва да бъдете като кокошките, но както те слушат майка си, така и вие трябва да слушате своята велика майка – Любовта. Идете и вие при тази ваша майка, както пиленцето отива при своята. – „Как да намерим Бога?“ – Ако пиленцето намира майка си, влиза под крилцата и и придобива знание, защо човек не може да намери своята майка, да се скрие под крилцата и и да придобие знание? Човек намира някой Петко, или някой Драган, скрие се под крилата му и седи там, нищо не научава. Блато е това място, там само жаби крякат; в него не можете да намерите Бога.
Христо казва: „Аз съм живият хляб. Аз съм живият извор“. Ядете ли от този хляб, вие никога няма да огладнеете, но знание ще получите. Пиете ли от този извор, вие никога няма да ожаднеете, но знание ще получите. Човек трябва да съзнава, че Бог е вложил Истината в него. Истината се заключава в това, да съзнава човек, че Бог живее в него и той живее в Бога. Ако човек не съзнава това, той ще живее в Петко, в Драган, в Стоян и ще очаква само на хората. Идете при мишките и научете един урок от тях! Те седят ли в празни хамбари? Влязат ли в някой празен хамбар, те веднага излизат навън. Обаче пълен ли е хамбарът с жито, те влизат в него и цял ден и цяла нощ църкат, вършат работа. Щом се изпразни хамбарът, те го напускат и казват: „Тук не се живее вече!“ Чудно е как хората живеят в празни хамбари! Мишката не остава в празен хамбар, а човек седи вътре, не излиза от хамбара. Казвам: живейте в пълни хамбари, където има жито, където има какво да се яде и пие. Там е смисълът на живота! Другояче казано: животът е там, където Бог е поставил човека. Животът е в Божията Любов, в благата, които Той дава. Животът е в Божията Мъдрост и светлина. Животът е в Божията Истина и свобода.
Първата работа, която предстои на човека, е да се освободи от всички отрицателни черти на своя характер. В това се състои неговото самовъзпитание. За пример, ако писарят или цигуларят не движат пръстите на ръцете си свободно, те нищо не могат да направят. Как ще може писарят да пише, ако не движи пръстите си бързо? Как ще може цигуларят да свири, ако не движи пръстите си бързо? Какво можете да направите без пръсти? Някой казва: „Аз не мога да живея без пръста на Бога. Ако не го видя, нищо не мога да направя“. Добре, може да ти се даде възможност цял ден да гледаш пръста на Бога, но през това време да не хапнеш хапка хляб и да не глътнеш капка вода. – „А, това не може.“ – Значи не е всичко в пръста. Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, той никога не огладнява“. Живият хляб е живият въздух, който човек приема в себе си. Първият пръст на Бога, показалецът, представлява Божия закон. Когато Бог дигне този пръст нагоре, с това Той казва на човека: „Ти трябва да се подчиниш на моя закон!“ Законът не търси Любов, но изпълнение.
Питам: може ли човек да се влюби в закона? Това значи: може ли човек да се влюби в една тояга? Човек трябва да седи най-малко четири–пет метра далеч от закона, да не го засегне.
Най-малкото нарушение на закона води до нарушение и на приятелските отношения с него. Необходимо е да се спазва Божия Закон, за да дойде Любовта. Любовта не търпи никакви грешки. Тя се проявява само в съвършените. Бог проявява Любовта, защото е съвършен. На същото основание, който иска да прояви Божията Любов, той трябва да бъде съвършен. С други думи казано: когато човек иска да прояви Божията Любов, Бог трябва да живее в него и той трябва да живее в Бога. Това са две важни условия за изявление на Любовта. За да обичаш някого, ти трябва да проникнеш в него и той трябва да проникне в тебе. За пример, светлината ни обича, понеже прониква в нас. Хлябът ни обича, понеже прониква в нас. Изобщо, всяко нещо, което прониква в нас, то ни обича. Пада един камък върху нас и ни смазва. Този камък обича ли ни? Камъкът не прониква в нас и затова не може да ни обича. Всяко нещо, което прониква в човека и внася живот в него, то го обича; не прониква ли в него, не внася ли живот, то не може да го обича. И обратното е вярно. Всяко нещо, в което човек прониква и внася живот, той го обича. Не прониква ли в нещо, не внася ли живот в него, той не го обича. Бог прониква в нас, защото ни обича. Когато някой е тъжен, бременен, Бог прониква в него и му казва: „Не се обезсърчавай, всичко ще се оправи!“ Някой взел пръста на Бога и мисли, че само той има право на него. Никой не може да задържи Божия пръст само за себе си. Защо? – Защото този пръст е чучур на великия извор на живота, от който непрекъснато тече вода. Следователно всеки има право да вземе част от тази вода. Водата на този извор представлява великия живот на Бога, т.е. великите Божии закони. Когато казвам, че Бог прониква в нас, подразбирам Божия Дух. Значи Божият Дух прониква в нас и затова ни обича. Христос казва: „Който люби баща си и майка си повече от мене, не е достоен за моята любов“. Какво означава този стих? Някой казва: „Аз обичам еди-кого си, не мога без него“. Питам: ако ти искаш да влезеш в Царството Божие, трябва ли да вземеш със себе си своя възлюбен? – „Аз не мога без него.“ – Какво ще правиш, ако твоят възлюбен не може да влезе заедно с тебе в Царството Божие? – „Защо не може да дойде и той с мене?“ – Защото всеки сам влиза в Царството Божие. Обаче всеки трябва да се стреми към Царството Божие, понеже там е истинският живот. Обикновеният живот пък е живот на житното зърно. Светлината и влагата, които влизат и излизат от посаденото в земята житно зърно, представляват Царството Божие за него. По същия начин всички, които ни обичат и които ние обичаме, трябва да влизаме и излизаме от Царството Божие. Там всички трябва да сме в единение, в единство. Някои ще кажат: „Ние не мислим така, ние имаме друго мнение по този въпрос“. – Много естествено е, че мненията ни ще се различават. Ако двама художника нарисуват една и съща картина, картините им непременно ще се различават. За пример, единият ще сложи по-тъмни, другият по-светли краски. После, сенките в картината на единия художник ще се различават от тия на другия. Чия картина ще бъде по-близо до действителността? Преди всичко никой художник не може да нарисува образа на някой човек. Защо? – Той не може да представи чертите му такива, каквито са в действителност. По никой начин той не може да нарисува човека като жив. Който е майстор, нека духне този портрет, да оживи човека, когото е нарисувал. Добрият художник може да направи следното: върху портрета на някой човек той може да изрази законите и силите, които са работили за създаването му. Тези закони и сили изразяват вътрешния живот на човека. Носът, ушите, очите, челото, устата, брадата на човека са важни точки, които характеризират човека. Затова, когато някой човек не обича да слуша, той трябва да се хване за ухото и да си каже: „Слушай, ти трябва да бъдеш разумен, да се вслушваш в съветите на по-напредналите от теб!“ Ако е ударил на широк живот, той трябва да се хване за носа си и да каже: „Слушай, ти трябва да мислиш право, да мислиш какво вършиш!“ Изобщо, човек трябва да се изучава, да познава своите характерни черти и където трябва, да се коригира.
Често между учените се говори за физиономията като наука. Обаче съществува обикновена физиономия и необикновена. Обикновената аз наричам физиономия на затворниците, а необикновена – физиономия на свободните хора. Освен тези две физиономии съществува и трета, която аз наричам физиономия на Синовете Божии. Физиономията на затворниците изучава чертите на престъпните типове. Физиономията на свободните хора изучава чертите на праведните хора. Третата физиономия пък изучава чертите на Синовете Божии. Обаче иска ли човек да изучава коя и да е от трите физиономии, той непременно трябва да ги изучава сравнително, да прави сравнения между трите типа и след това да вади своите заключения. Само по този начин човек ще схване разликата между трите типа и ще се добере до една положителна наука. Казвам: и при най-голямото различие между тези три категории хора, все има нещо общо – всички се стремят към свобода. Затворникът погледне към оковите на краката си, погледне към железните решетки на прозорците, погледне към пазача, който седи пред вратата му с гол нож, па си въздъхне дълбоко и каже: „Не мога да се освободя, може би тук ще свърша живота си като затворник, завинаги лишен от свобода“. Чувам страданията на тоя затворник, влизам при него и го питам: „Искаш ли да те освободя?“ – „Как?“ – „Ще те запаля да изгориш и във вид на въздухообразно тяло ще излезеш през някоя малка дупчица, без да те види някой.“ Ако този човек не се съгласи и предпочете затвора, ще го оставя да си лежи там. Обаче, ако се съгласи, аз драсвам кибрит, запалвам го и като газ го пускам на свобода. След това пазачът влиза в стаята и какво да види! Оковите лежат на земята, вратата заключена, прозорците затворени, но затворникът го няма. Къде е той? Никой не знае това. После аз връщам живота на този затворник, но вече свободен, далеч от затвора, от мъките, от железните окови. След това му казвам: ти ще живееш сега правилно и никому няма да казваш, че си от свободните хора, придобил свободата си чрез изгаряне. Казвате: „Как върнахте живота на този човек?“ – И за това има методи, както има методи и за превръщането на човека в газ. И тъй, когато питате защо хората умират, казвам: хората умират, за да се освободят от затворите на земята. Всичко трябва да изгори, за да се изчисти! И хората трябва да изгорят, за да се пречистят и освободят от затворите! Казано е в Писанието: „Земята ще изгори, за да се пречисти!“ Дали вярвате, или не, това не е важно, но като дойде това време, всички ще повярват. Когато Божественият огън дойде, той ще премахне всички условия, които ограничават, измъчват и заробват човека. Понякога хората се натъкват на свои мисли, желания и постъпки, които ги заробват. Те не могат да се освободят от тях. Кой може да ги освободи? – Божественото. Така постъпиха русите с нас в освободителната война. Те дойдоха и къде що българи и християни намериха в затворите, освободиха ги и ги пуснаха навън. По същия начин един ден ще дойдат вашите приятели от невидимия свят, ще разбият вратите на вашите затвори и ще кажат: „Излезте вън, на свобода!“ Днес всички съвременни хора се намират под духовното робство на турците, от което трябва да се освободят. Казано е в стиха: „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен“.
Казвате: „Добре е човек да се освободи от оковите и от затвора, но опасно е да не го хванат отново“. Не, освободи ли се човек веднъж, той трябва вече да се определи, да служи на Бога. И затова, всяка сутрин, като става, той трябва да се затова: „Живее ли Бог в мен и живея ли аз в Бога?“ Няма по-красива мисъл от тази! Проверявате ли се по този начин, вие всякога ще бъдете свободни. Целият ден ще бъдете радостни и весели. Каквато работа започнете, ще върви добре. Само по този начин човек ще мисли право и ще има правилни отношения към Бога и към ближните си. Само така той ще разбере, че Бог е истинен и верен. Ако Бог е във вас и вие в Него, животът ви ще се осмисли и ще заживеете по нов начин. Този нов живот наричам живот на праведните – живот на зазоряване. Казано е: „Пътят на праведния е път на зазоряване“. Размишлявайте върху тази мисъл и ще разберете, че този е единственият път, по който трябва да вървите.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога“. Какво от това, че вие или аз вярваме в Бога? Ние трябва да вярваме, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, добродетел, кротост, въздържание, милосърдие и т.н. Ние трябва да вярваме, че Бог е всесилен, всезнаещ. Ако хората, наистина, вярваха, че Бог е всезнаещ, те щяха да имат предвид това, когато замислят някои лоши работи, или престъпления. Ако те, наистина, вярваха, че Бог е всесилен, щяха да уповават на Него, даже и в ада да са паднали. Те ще знаят, че Бог е в сила и оттам да ги извади. Като ги извади, ще каже: „Кой ви даде право да грешите?“ Като слушате да говоря така, някои казват: „Ние не сме се отживели още, не сме си отспали, както трябва“. Осем хиляди години вече, как хората живеят, както искат, и спят повече, отколкото трябва, но какво са придобили с това? Нищо не са постигнали. Затова казвам: ако хората не се събудят и станат след пет минути, всички юргани, в които се завиват, ще изгорят; всички къщи, в които се крият от външните условия, ще изгорят; всичко, което човек е създал, ще изгори! Всичко ще изгори, ще се превърне на прах и пепел. Който мисли, че има още време да спи под юргана си, той се лъже. Сънят беше досега. Казано е в Писанието: „Стани ти, който още спиш! Свърши се времето на спането“.
Сега и аз ви казвам: като се върнете у дома си, драснете един кибрит и запалете юрганите си! Нека старите юргани изгорят! Обаче, ако старите изгорите, а започнете да търсите нови, с тях да си доспите, вие не сте разбрали смисъла на думите ми. Ако не сте ме разбрали, аз ще съжалявам, че съм станал причина да изгорите юрганите си. Под думите „стари юргани“, аз разбирам всичко онова, което внася смърт в тялото и смут в сърцето и ума на човека. Старото трябва да изгори! Който изгори старите си юргани и старата си къща, той трябва да даде угощение на приятелите си и да благодари на Бога, че се е освободил от всичко старо в себе си.
Ще приведа същия пример в друга форма. Представете си, че някой човек е боледувал десет години от проказа, но Бог иска да му помогне, да го излекува. Какво трябва да направи този човек? Щом забележи, че Бог му се притича на помощ, първата работа е да вземе един кибрит, да драсне и да запали дрехите си, да изгорят. След като изгори дрехите си, трябва ли да съжалява за тях? Не, той трябва да благодари на Бога, че се е освободил от тях, защото докато е с тях, и на себе си ще вреди, и на околните си. Искате ли да вървите направо – направо ще вървите; нагоре – нагоре. Искате ли право да мислите – право ще мислите. Никакви компромиси не се позволяват в новия живот! Тази е новата философия на живота! Този е пътят към Истината. Истината разполага само с един метод. Като казвам, че Истината има само един метод, разбирам, че този метод включва в себе си всички останали методи. Истината подразбира свобода, която включва в себе си всички видове свободи. Истината разполага с такова знание, в което се включват всички видове знания. Който има тази Истина в себе си, той има всичко останало в света. Щом Бог е с човека, и ангели, и свети, и праведни хора – всички ще бъдат с него. Ако Бог не е с него, той ще бъде сам, от всички изоставен. Знаете ли какво нещо е самотията? Няма по-страшно нещо в света от самотията! Самотният човек може да се уподоби на пръст, отрязан от ръката и захвърлен някъде далеч от нея. Няма по-голямо нещастие за този пръст от това, да седи далеч от цялото! И няма по-голямо щастие за пръста, да седи на ръката, да върши своята служба в цялото! Подигне ли се този пръст нагоре, всички отправят погледа си към него. Той се ползва с почит и уважение.
Сега, желая на всички да бъдете свободни! Днес ви давам по една кибритена клечка, че като отидете у дома си, да запалите старите си юргани, да ликвидирате с тях. Обаче не бързайте, помислете си, готови ли сте да направите това, или не. Ако не сте готови, запазете клечката си за друго време, когато бъдете готови. Аз не искам да прибързате, да изгорите юргана си, а после да съжалявате, че нямате юрган и да тръгнете да търсите чужди юргани. Казвате: „Как да разберем това нещо?“ Разбирайте, както искате. Да разберете, или не разберете, това зависи от вашата вътрешна подготовка. Който не разбере как трябва да постъпи, той ще се намери в положението на един цар от древността, който не знаел как се ядат череши и предвид на това не могъл да ги вкуси. Един градинар от неговото царство решил да занесе на царя в една тепсия от най-хубавите си череши, да ги вкуси и опита. Като вървял из пътя, от време на време градинарят опитвал по една от черешите, да им се порадва, че били много хубави. Като стигнал до двореца, в тепсията останали само една череша, но градинарят си казал: „Нищо от това, че е останала една череша. Ще я занеса на царя, да види какви хубави череши имам в градината си“. Като влязъл при царя, поклонил се и казал: „Царю честити, заповядай от моите череши, да видиш колко са хубави и сладки!“ Царят взел черешата, погледнал я оттук-оттам и казал: „Аз не зная как се ядат череши“. Градинарят взел черешата, сложил я в устата си и показал на царя как се ядат череши. Царят научил вече как се ядат череши, но късно – последната череша отишла пак в устата на градинаря.
Казвам: ако не питате как да разберете това нещо, ще взема последната череша, ще я сложа в устата си, но вие нищо няма да вкусите от нея. Ето защо, вземете това, което ви поднасям, макар и само по едно парченце, и опитайте сами как се яде. Не питайте другите как да го ядете, защото ще останете и без него. Държите ли клечката в ръка, не питайте как се запалва. Докато питате този-онзи, аз ще взема клечката, ще драсна, ще запаля юргана ви и всичко ще се свърши. Юрганът ви ще изгори, но вие нищо няма да придобиете. Ако искате да научите нещо, вие трябва да бъдете свободни, смели. Ако досега не сте научили много, то е, защото сте били заробени. Днес отварям вратите на затворите и като руснаците, казвам: братя, излезте навън! Хвърлете халатите си, свалете букаите от краката си, идете на банята да се измиете и бъдете свободни! Ако останете още за дълго време в затворите, други ще дойдат да ги запалят отвън, но с тях заедно и вие ще изгорите. Време е вече всички затвори да се изгорят! Няма да остане затвор в света, който да не се запали и изгори. Това е Божието желание, а каквото Бог желае, Той ще го изпълни.
Сега, вижте каква червенина има на небето! Вижте какъв облак има, във вид на меч! Той е Божият меч, насочен към север. Същевременно, между облаците, на небето ясно се очертава една врата. Тя е вратата на затвора. Това показва, че е дошло времето да излезете от вратата на затвора. Ако не излезете доброволно, мечът показва какво ви чака.
И тъй, осветете Божието име! Благодарете на Бога за всички блага, които ви е дал от памтивека досега! Нека сърцата ви днес бъдат радостни и весели и кажете: „Да е благословено името Божие! Да вървим по Божиите пътища!“ Само по този начин Бог ще бъде с нас през всички векове и ние ще бъдем с Бога през цялата вечност и ще вкусим от всички Негови блага. Божиите блага ще бъдат наши блага.
Запомнете днешната картина на небето! Тя е една от най-хубавите картини, каквито някога сте виждали. Никой художник не може да нарисува по-хубава картина от тази. Сега, благодарете на Бога за водата, за въздуха, за светлината и за всичко, което ви е дал.
Т. м.
Беседа от Учителя, държана на 8 август 1931 г., 5 ч. сутрин.
|
