Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Човекът на новото

(продължение от част 1)

Някой казва: „Аз много ще уча, много ще чета“. Да, ще четеш, докато бъдеш в състояние да дадеш от торбата си на всеки, когото срещнеш, по една круша, ябълка и кифла; вечерта, като се върнеш у дома си, ще преброиш колко круши, ябълки и кифли си дал, на кого, именно, си дал и всичко това ще запишеш в специален за това дневник. После, ще учиш защо луната се пълни и изпразва. Много от съвременните учени не знаят истинските причини за изпразването и пълненето на луната, а разискват върху създаването на слънцето, защо е създадено и т.н. Учените са създали ред теории за сътворяването на земята и небето, но те са далеч още от онази абсолютна, положителна истина по този въпрос. Как са създадени небето и земята, защо слънцето изгрява и залязва, това са въпроси, върху които бъдещата наука ще даде последната си дума. Когато човек започне да търси истината, неговото слънце изгрява. Докато я търси, слънцето му непрестанно грее. Щом каже, че е намерил и познал истината, слънцето му залязва. Същото нещо е, когато човек започва и свършва четенето на някоя книга. Докато човек чете и изучава една книга, тя стои отворена пред него; щом я прочете и изучи, той я затваря. Отварянето на книгата и четенето от нея представлява изгрев на слънцето. Свършването на четенето и затварянето на книгата представлява залез на слънцето. Отварянето на Библията и четенето от нея представлява изгрев. Затварянето на Библията е залез. Значи при изгряване на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, да не го забрави. Когато човек е радостен, когато придобива нещо, той има изгрев в себе си; когато е тъжен, когато губи нещо, той има залез в себе си. Следователно, когато слънцето изгрява, човек учи; когато слънцето залязва, той вече е научил урока си. Не е ли научил урока си, той трябва да се помоли на Бога, да продължи деня още малко. За най-даровитите, за най-способните ученици денят има 12 часа; за по-малко даровитите денят има 24 часа; за обикновените ученици денят продължава шест месеца. И така, обикновените ученици идват от северния полюс, защото за тях денят продължава шест месеца, докато научат уроците си. Думите „северен полюс“ в този случай означават неблагоприятни условия. Когато някой ученик се намира в неблагоприятни условия за своето развитие, това показва, че той не е даровит. Някой казва: „Много страдания претърпях“. Защо? – Понеже не си от даровитите ученици. – „От баща ми остана голямо наследство, но аз го раздадох на хората и сега страдам.“ – Радвай се, че си го раздал на другите. Каквото веднъж си направил, не съжалявай за него. Когато съжаляваш, това значи: много хора обичах, разпилях обичта си, но сега никой не ме обича. – Радвай се и за това. Докато имаш, раздавай от торбата си и не съжалявай. Ако твоята торба не се пълни и празни, ти не си на прав път. Торбата ти всякога трябва да бъде пълна! – „Аз вече никого не обичам.“ – Защо? – „Защото и мене никой не обича.“ – Тогава ти си търговец, който има само взимания и давания, загуби и печалби. Докато хората разсъждават по този начин, те не могат да създадат нищо ново. Ако по този начин се образува някакво общество, хората в него пак ще умират, ще страдат и нищо ново няма да създадат. Ето защо, истинският човек никога не съжалява, че е обичал хората; той обича и не се интересува дали другите го обичат. Който ви обича, той намира, че всичко у вас е добро. Вземете, например, майката. Каквото и да направи детето и, тя се радва, намира, че всичко у него е добро.

Казвам: човекът на Любовта е човек на новото. Искате ли да се освободите от старото, приемете Любовта в себе си. Днес старото не струва нищо. Едно време е имало цена, но сега никой не го търси. Който иска да се освободи от старото учение, той трябва да го замести с новото, от което човек може да стане. – „Какво ще правим със старото учение?“ – Продайте го на мене, аз ще го купя като антика, ще дам за него едно петаче. От когото го купя, ще напиша името му. Казвате: „Тогава кое е сигурното в живота?“ Сигурно е само това, което може да издържи на всички изпитания в живота. Някой казва: „Аз боледувах известно време и се обърнах към Бога, като към най-сигурно място, но молитвата ми не се прие.“ – Значи, има някаква причина за това. Ти не се обезсърчавай, пак се помоли, докато получиш отговор на молитвата си. Реалността, или сигурността на живота, е във връзката ни с Бога. Щом сме свързани с Бога, молитвата ни всякога ще бъде приета.

Някой казва: „Като умра, тогава ще науча много неща, тогава ще позная Бога“. Питам: сигурен ли си, че като умреш, ще отидеш при Бога и ще Го познаеш? Ако умреш и не отидеш при Бога, тогава нито страданията, нито смъртта имат смисъл. Обаче, ако след смъртта си отидеш при Бога и Го познаеш, и страданията, и смъртта са оправдани. Когато младата мома отива на планината да срещне своя възлюбен, всичките и трудности се оправдават, ако срещата и излезе пълна. Обаче, ако тя отиде на планината и не срещне там своя възлюбен, страданията и не се оправдават. Едно трябва да знаете: възлюбеният на човешката душа е само Бог. И тогава, качи ли се човек на планината, да срещне Бога, той всякога ще има успех. Намерите ли Господа, всички хора ще намерите. Намерите ли Господа, ще придобиете устойчивост и ще кажете: „Сега вече съм богат човек! Торбата ми е пълна и мога да раздавам на всеки, който има нужда“. Без Бога всеки е нещастен. Защо? Всеки се оплаква, че пари няма, къща няма, приятели няма и т.н. Казвам: който повярва в Единния Бог, в една Любов, в една Мъдрост, в една Истина, в една Правда и в една Добродетел, той ще има всичко в света.

Сега, кое положение предпочитате: вие да отидете при Господа, или Той да дойде при вас? Който отива при Господа, торбата му трябва да бъде пълна, та отдалеч още да принесе нещо хубаво. И Бог ще погледне, носи ли този човек нещо в торбата си, или е празен. Бог не обича хора с празни торби. Другояче казано: човек трябва да има сърце, пълно с Любов. Види ли сърцето на човека, пълно с Любов, Бог ще му даде нещо, но и човек трябва да даде нещо на Бога. Ако дойде при човека, Бог ще му даде пълна торба. С какво? – С подаръци. Подаръците, които Бог дава на хората, това са разумните страдания. В тях се крият великите тайни на живота, които хората трябва да разберат и проучат. В тях се крият духовни опитности, които трябва да се използват.

Съвременните религиозни хора, като не разбират езика на духовния свят, те изпадат в ред заблуждения и самоизлъгвания. Например, някой казва: „Аз видях Господа, облечен с бяла, шопска аба“. Питам: защо Господ беше облечен с шопска дреха? Навярно от Любов към тебе, който си шоп. Действително, когато Бог посещава някого, Той слиза до неговия уровен. Благодарение на това, този човек се колебае, дали Бог го е посетил, или не. За да разбере и познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Затова посети ли Бог някого, той трябва само да се радва, без да се рови в себе си, Бог ли го е посетил, или друг някой. Човек трябва да се освободи от стария си навик да рови. Той трябва да каже: „Едно време, като свиня, като прасе, рових със зурлата си, но сега ще ровя с пръсти, ще правя дупки в земята и във всяка от тях ще посаждам по едно семенце“. Дойде ли подобно желание, да ровите, ще вземете перо в ръката, между пръстите си, и вместо да ровите, ще напишете някаква хубава мисъл. По този начин ще възпитате свинята, като я заставите вместо да рови с муцуната си, да заравя с пръста си семенца в земята и да пише с пръста си хубави мисли и стихотворения.

Сега ще направя превод на думата „свиня“. Тя е символ на неразумен живот, на неразумна философия. Лошото в свинята е нейният навик да рови. Щом влезе в някоя градина, тя веднага започва да рови, без да обръща внимание на това, че ще повреди хубавите цветя и плодни дръвчета. Не правят ли същото и някои от съвременните хора? Те влизат в някой дом или в някое религиозно общество и започват да учат хората как да живеят, как да се молят на Бога и т.н. Искате ли да научите някой човек как да се моли на Бога, заведете го в една плодна градина, спрете се пред някое дърво, с увиснали на него плодове и кажете: „Дигни ръцете си нагоре, да си откъснеш един хубав, зрял плод!“ Щом дигне ръцете си нагоре, вие ще му кажете: „Ето, така трябва да се моли човек!“ После ще покажете на човека как се коленичи. Като дигне човек ръцете си нагоре, да откъсне един плод, но не може да го улови, той трябва да коленичи на земята и оттам да го вземе. Значи човек ще коленичи, за да вземе плода, който е паднал от дървото, и ще каже: „Господи, сгреших, не можах да уловя плода, създаден от дървото на живота“. Обаче, може да коленичи само онзи, който има смирение в себе си. Ако човек не е готов да коленичи пред всяка страдаща душа и да и помогне, той не е коленичил. Видите ли една страдаща душа, не питайте защо страда, но дайте и един плод, без да я учите как да го яде. Кажете на този човек: „Братко, целият свят – небето, земята, слънцето, луната, звездите – всичко е създадено за тебе. Защо трябва да страдаш?“ – „Не ме ли залъгваш?“ – „Не, говоря ти истината. Бог е създал всичко за хората, да учат и да работят.“ След това дайте му няколко златни монети и кажете: „Братко, ти си млад човек. Имаш възлюбена, която не иска да те вижда в този жалък вид. Купи си нови дрехи, облечи се и иди при нея. Купи си един часовник, да определяш времето“. Всеки трябва да има часовник, като мярка за времето. Така той ще се ориентира в живота и ще може правилно да разреши някои от своите задачи.

Като говоря за часовник, аз го разглеждам като символ на живота. Всяко докосване до часовника напомня часовете, минутите и секундите. Това прави човека буден, да не губи нито секунда от времето си. Има хора, които са дошли до положение да не губят часовете си; други са отишли още по-напред, те не губят напразно минутите си; малцина са дошли до положението да не губят секундите. Човекът на минутите среща на пътя един, бързо вади от торбата си една круша и му я подава. – „Защо ми даваш тази круша?“ Той взима крушата назад, слага я в торбата си и продължава да върви. Този човек се чуди защо му дават круша. Това, което заставя един да не взима, заставя другиго да дава. Този човек се е молил дълго време за някакъв плод, а като му дават, чуди се защо става това. Тази круша не е нищо друго, освен отговор на неговата молитва. Който носи торба с плодове, той е пощаджия и къде кого срещне, дава по един плод. И всеки ще го пита защо му дава този плод. Такова запитване е подобно на въпроса, който хората си задават: „Този човек обича ли ме, или не?“ Плодовете на тези, които ви обичат, са безупречни, без никакъв дефект. Вземете плода, който те ви предлагат, опитайте го и ще видите, че той е необикновено вкусен, пресен, току-що откъснат от градината.

Мнозина казват: „Ние трябва да уредим живота си“. Как може да се уреди животът? Без Любов животът не може да се уреди; без добро животът не може да се уреди; без участието на ума, сърцето и волята, животът не може да се уреди. Някой мисли, че животът на земята не може да се уреди и казват: „Както си се родил, така ще си отидеш“. Други пък казват: „Дано след смъртта бъдем по-добре!“ Не, смъртта не може да разреши въпросите на живота. Смъртта идва, когато човек е недоволен от това, което Бог му е дал. Тя казва: „Бог ме изпрати да ви науча да станете благодарни“. Смъртта е тояга, която казва на човека: „Отвори торбата си!“ Той отваря торбата си и смъртта започва да бие, да взима всичко, каквото има в нея. Любовта всичко дава, смъртта всичко взима.

Следователно смъртта има смисъл само тогава, когато освобождава човека от злото. Обаче тя няма смисъл, ако освобождава човека от Любовта. Да умре човек за старите си възгледи, в това има смисъл; да умре за Божиите блага, в това няма никакъв смисъл. Смисълът е в живота, а не в смъртта. И ние сме дошли на планината да живеем, да се радваме на именията на своя Баща. Щом сте дошли тук, временно поне забравете всичко. Във възгледите на всички трябва да стане голям преврат, да се обновите, да започнете да мислите, чувствате и действате по нов начин.

Аз говоря за онези, които се интересуват от тези въпроси. Само те ще получат нещо от торбата. Които не се интересуват, те нищо няма да получат. Мнозина питат: „Кой е пътят, методът, по който мога да стана ученик?“ Който иска да стане ученик, той трябва да има пълна торба, т.е. сърце. Сърцето пък трябва да бъде пълно с Любов. Понякога сърцето на човека тупти по-силно от обикновено и той се плаши. Нищо страшно няма в това туптене; това сърце постоянно се отваря и затваря, т.е. дава и взима. Какво страшно има в отварянето и затварянето, в свиването и разпускането на нашата торба? Така, именно, става и кръвообращението. Когато торбата се отваря, тя се свива. В тези моменти на отваряне и затваряне на торбата човек вади или слага нещо в нея. Отварянето и затварянето, свиването и разширението са два процеса, които стават и в самата природа. Когато сърцето се свива, Бог взима нещо от него; когато сърцето се разширява, Бог дава нещо в него. Бог дава, Бог взима. Казвам на един: ще дадеш! – „Какво?“ – Това, което е в сърцето ти. Понатисни малко и кръвта веднага ще излезе от сърцето ти. На този даваш кръв, на онзи даваш кръв и всички се радват. От едната страна влиза артериална, а от другата – венозна кръв. Само по този начин човек може да види всички процеси, чрез които Бог ни учи как трябва да живеем. В ума си човек трябва да държи мисълта, че колкото дава, толкова ще взима, плюс един малък придатък, равен на лихвите на дадената сума. Например, ако някой направи едно добро, още до вечерта може да му се върне, но с лихвите. Ако някой прави усилие да се качи на планината, щом се върне оттам, той ще има малък придатък, който ще се отрази благотворно върху организма му. Законът е такъв.

Следователно всеки ден човек трябва да направи поне най-малкото добро, изразено в мисъл, чувство или действие. Това добро може да бъде направено на някой извор, на някое растение, на някоя мушица, или на някой човек. Колкото малко да е това добро, то трябва да се направи. Най-малкото добро е израз на Божественото учение, на вътрешния закон в човека. Живее ли човек по този начин, и ангелите, и светиите, и добрите хора ще го познават и посещават. Най-после и неговият учител ще го посети. Само тогава човек ще има правилно и високо разбиране за Бога.

Сега, аз искам да ви представя Божественото учение в достъпна форма за приложение още сега, а не за в бъдеще. Остане ли да се разбере и приложи за в бъдеще, то е неразбрано учение. Например, мнозина очакват събора. Казвам: ако те не могат да разберат днешния събор и другият ще остане неразбран за тях. Да разберем Божията Любов, това е събор; да разберем Божията Мъдрост, това е събор; да разберем Божията Истина, това е събор. Съберем ли всичко това, то представлява най-великия събор в света. Ако се съберем на едно място, да обменим своята Любов, своето добро, да изпратим своята мисъл в света, да утешим бедните, страдащите, това е най-великия събор. Ето защо, целта, за която сме се събрали тук, е пак събор. Някой казва: „Бог ще прости ли греховете ми?“ Казвам: Бог не може да не прости греховете на онзи, който Го обича, колкото големи и каквито да са неговите грехове. Любовта всичко заличава. Без Любов греховете никому не се прощават. Това е закон. Внесе ли се Любовта като основа в живота, всички грехове, които съществуват, ще изчезнат; всичко старо ще изгори. Доброто пък е условие за реализиране на Любовта. Когато човек е добър, Любовта непременно ще се прояви в живота му. Някой казва: „Заслужават ли хората моята любов?“ Имайте предвид следното правило: всяко живо същество заслужава Любов, т.е. заслужава да бъде обичано. Защо? – Понеже всяко същество е произлязло от Бога. Ако това същество не прилича на вас, нищо не значи. И мухата заслужава Любов, макар че хапе. Мухата хапе, защото и по-високостоящите от нея същества хапят. И човек понякога хапе. Мухата трябва да знае, че с хапане няма да отиде далеч. Ако някой и прости, друг ще я накаже за нейното хапане. Мухата се оправдава, че това е навик, от който тя не може да се освободи. За този лош навик, обаче, тя плаща с живота си. Питам: защо мухите хапят? Мухата казва: „Едно време Бог ни изпрати в света да хапем животните, понеже те бяха много мързеливи. Нашето хапане беше остен за тях“. Днес мухата не хапе само говедата, но тя хапе и човека, който е свършил четири факултета и който не се нуждае от остен. Този човек може лесно да се справи с тази муха. Той затваря прозорците на стаята си, улавя мухата, забожда я на специална игла и започва да я изучава. После поставя под нея датата на изследването, мястото, където е уловена, и латинското и име. С това животът на тази муха е свършен.

Казвам: хората имат навици, подобни на тези на мухите, комарите, змиите, гущерите и т.н. Те са анормални остатъци от миналото. Ако някой човек прояви в себе си един от тези навици, той трябва да си каже: „Аз не трябва да се връщам към миналото, да се проявявам по този начин. Едно време хапех, жилих, но сега съм човек и трябва да постъпвам благородно“. Каже ли човек така, той осмисля вече съществуването на всички живи същества под него. Днес човек трябва да води чист и свят живот. Любовта трябва да се излива от сърцето му като от извор. Той трябва да върши волята Божия и да се радва на всичко, което го заобикаля: на камъните, на дърветата, на изворите, на животните. Когато човек се качи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед. Когато гледате картината на някой художник, вие знаете, че той е имал предвид какви цветове да употреби, за да представи предмета по възможност по-вярно и точно. Понякога цветовете, чертите на тази картина са сполучливо предадени, някога не са сполучливи. По същия начин и всяко камъче, всяко дърво или извор в картините на живата природа са поставени на местата си, според разбирането на художника или декоратора. На вас предстои красивата задача да изучавате тези картини. От природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си. И така, човек трябва да се стреми към съвършенство. Това може да се постигне, когато човек е в съгласие с Любовта, когато е готов на всички жертви за нея. Дойде ли човек до това положение, торбата му винаги ще бъде пълна. Ако торбата на някой човек е пълна, а работите му не вървят добре, коя е причината за това? Причината за това е неговото скъперничество: той или много рядко отваря торбата си, или никак не я отваря. Много от съвременните хора имат хубави торби от коприна, от лен или от друга фина материя, пълни с всякакви плодове и кифли, но понеже не се отварят често, плодовете в тях са изсъхнали, а кифлите са се превърнали на пексимит. Някой казва: „Знаеш ли какво нося в торбата си?“ – Зная какво носиш: изсъхнали ябълки, круши, сливи, кифли и т.н. Според мен всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце, което не тупти, както трябва. Нормалното сърце е торба, която постоянно се отваря и раздава от нея на бедни, на страдащи. За себе си пък ще остави само една ябълка, една круша, една кифла и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Тогава Бог ще погледне към това сърце благосклонно и ще каже: „Това сърце е разбрало смисъла на живота“.

И така, торбите на всички трябва да бъдат пълни, да раздават. Затова, именно, е казано в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!“ В това отношение природата ни дава пример на абсолютно безкористие. Ето, толкова време, как сме тук, ние се ползваме безплатно от дърва за отопление, за готвене. Вечер, събрани около големия огън, ние имаме възможност да попеем, да посвирим малко и да благодарим на Бога за благата, от които се ползваме през деня. Братята, които свирят на цигулка, дадоха добър пример на безкористие. Дойде един от тях около огъня, вземе цигулката си и раздава. Цигулката е торбата, от която той вади едно музикално парче вместо ябълка, второ – вместо круша и трето – вместо кифла. Всеки брат и сестра, които свирят, трябва да изпълнят най-много по три парчета. Всяка вечер ще ни свирят по три парчета и то все нови. Истинският цигулар разполага с голям репертоар. Тези са новите възгледи, които трябва да приложи всеки, който иска да бъде ученик. Торбата на ученика трябва да е пълна и той щедро да раздава от нея.

Някой казва: „Ще бъдат ли простени греховете ми?“ – Ако обичаш, ще бъдат простени; ако не обичаш, няма да бъдат простени. – „Ще се усили ли вярата ми?“ – Ако обичаш, вярата ти ще се усили. – „Мога ли да стана учен човек?“ – Ако обичаш, можеш да станеш и учен, и философ, и поет, и художник. Ако обичаш, ако имаш Любов в себе си и раздаваш от нея на всички живи същества, можеш да станеш, каквото пожелаеш. В Любовта се крият всички възможности и условия за растене и развитие. Искате ли нещо повече от Любовта, ще получите тояга. Апостол Павел казва: „С тояга ли да дойда при вас, или с Любов и кротък дух?“ Често старите учители си служеха с тояга, като възпитателен метод. Когато предаваха уроците си, те не носеха тояга, но щом изпитваха, те прилагаха тояга за онзи ученик, който не знаеше уроците си. И съвременните учители употребяват тояга, но видоизменена в числа. Например, единицата и двойката са тояга за учениците. Когато ученикът получи единица или двойка, той се връща у дома си недоволен, тъжен, че не е могъл да задоволи учителите си.

Тази беседа се отнася за онези ученици, които искат да свършат училището. Едно от основните правила в това училище е всеки ученик да има хубава торба, с хубави плодове. Второ основно правило е ученикът да отваря торбата си навреме и да раздава от нея на всеки, който се нуждае. Такъв трябва да бъде човекът на новото време! Казвате: „Как трябва да проповядваме?“ – Ще проповядвате като кифладжията и като онзи, който продава плодове. Ще натоварите един кон с два коша, единият с ябълки, другият с круши, а в ръката си ще носите една кошница с кифли, и ще тръгнете от град в град и от село в село и ще викате: „Хайде, круши, ябълки, кифли!“ Хората ще започнат да се събират около вас, да искат от вашите ябълки, круши и кифли. На бедните ще давате даром, на средна ръка хора ще давате евтино, а на богатите – по-скъпичко. Като се срещнат тези хора, ще си разправят едни-други: „Чудно нещо! Срещнах един търговец, който раздаваше плодове на бедните хора без пари. Аз пък купих от него плодове, но много евтино“. Богатият казва: „На мене ги продаде малко по-скъпо“. Обаче, всички тези хора са много доволни от плодовете на този търговец.

Ето защо, в най-скоро време искам да ви видя с кон, натоварен с два големи коша с плодове и с една кошница кифли в ръка. Ще кажете, че не ви е удобно да направите това нещо. Питам: какво бихте направили, ако приемният изпит за ученика е именно такъв? Не само, че ще продавате, но трябва да викате: „Хайде, тука са хубавите ябълки и круши!“ Някой ще каже: „Всичко мога да направя, но тази задача не мога да изпълня по никакъв начин!“ Който иска ученик да бъде, той трябва да изпълни всички задачи, които се дават в училището. Прави ли избор в задачите, една от тях изпълнява, а друга не може да изпълни, той не е ученик.

Сега, вие искате да знаете, ще има ли днес още една беседа. Казвам: днес целият ден торбата ми ще бъде отворена и на всеки, който дойде при мене, ще му дам по една ябълка, круша и кифла. Сега дадох на всички по една ябълка. На обяд ще ви дам по една круша; надвечер ще ви дам по една кифла. Ябълката, крушата и кифлата са символи, които трябва да се преведат. Ябълката представлява живота, който се ражда от Любовта; крушата представлява Мъдростта, а кифлата – Словото, т.е. Истината. Казано е: „Глава на Словото е Истината“. Следователно, в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот, цялата вечност, както и щастието, благото на всички души. Искате ли да постъпите в Божествената Школа, Любовта, Мъдростта и Истината трябва да бъдат основа на вашия живот. Само по този начин вие ще разберете смисъла на всичко, което Бог е създал. Затова, именно, и ние сме дошли на Рила, да научим и разберем смисъла на Божиите творения. Ще кажете: „Братята и сестрите, които не са тук, ще съжаляват за това“. Представете си, че всички са тук, но стомасите им са развалени. Какво ще се ползват те от благата, които Бог е дал? – „Поне две–три екскурзии да бяха направили.“ – Представете си още, че те са тук, но краката им са изкълчени и не могат да вървят, а само шум вдигат. При това положение какво ще се ползват те от високите върхове? Щом вие мислите за братята и сестрите, които не са тук, ето какво трябва да направите: всичко, каквото сте придобили, ще натоварите на един кон и като отидете в София, ще раздавате на всеки, който не е бил между вас.

Сега, вие трябва да преведете значението на коня и на магарето, като символи. Никой не може да влезе в закона на посвещението, ако не води магаре със себе си. Никой не може да воюва, ако не язди кон. Следователно магарето е символ на посвещение. Конят е символ на воюване. Когато невидимият свят иска да научи човека на законите на смирението и на жертвата, той ще го застави да се качи на магаре, което ще му запее своята сладка песен и ще го заставя всеки ден да се моли. Конят пък, на който човек язди, ще му казва: „Господарю, всеки ден трябва да точиш ножа си, да бъдеш смел и решителен, твърдо да защитаваш своите възгледи“. Големите уши на магарето говорят, че човек трябва да бъде щедър. Смелостта, решителността на коня във воюването показват, че и човек, като воюва, трябва да бъде смел, решителен и да вземе всичко, да обере всичко от тези, с които воюва. След това ще върне всичко, което е взел и ще каже: „Хайде, от мене да мине!“ Ето защо, при магарето човек дава, а при коня – взима. Отличителната черта на коня е привързаността. Конят лесно се привързва, а магарето – мъчно. У коня има творчество, а у магарето живее стремеж към истината, към правдата. Магарето обича да води стадото, затова винаги върви напред. Конят обича да воюва. Той казва: „Аз не мога да водя овци“.

Казвам: тези въпроси са странични. Първото нещо, важно и необходимо за всички, е да имате пълни торби, пълни сърца. Сърцето трябва да бъде пълно с Любов, със светлина, със свобода. Който има такова сърце, той вечно се подмладява. Сега хората остаряват, защото живеят само със своите трудности. Те казват: „Какво беше едно време, а какво е сега!“ Какво е било едно време, не е важно. Сегашното време, днешният ден е важен. Днешният ден струва повече, отколкото вчерашният. Миналото е изиграло своята роля. То е старото време, а сега, днес е новият ден, денят на младостта. Днес човек трябва да се подмлади! Той трябва да обнови сърцето, ума и волята са, да внесе в нея стремеж към истината. Някой казва: „Разочаровах се! Изгубих младост, сила, живот“. Оставете разочарованията настрана! Оставете изгубеното настрана! Не търсете това, което сте изгубили. Ако търсите един модерен часовник, който не можете да използвате, какво струва той за вас? Това, което днес ви дава Бог, струва повече, отколкото онова, което ви е дал в миналото. – „Едно време ядох сладко.“ – Как си ял едно време, не е важно; днешният обяд, например, струва повече от вчерашния – той струва хиляди радости. Забравете миналото! Използвайте това, което сегашният момент носи. Не мислете за утрешния ден; той сам ще се погрижи за себе си. Миналото се е погрижило за себе си; днешният ден се грижи за себе си; следователно и ние, които сме в днешния ден, трябва да мислим и да се грижим само за него.

Мнозина от вас, които сте дошли тук, са обременени, загрижени, че нямат достатъчно средства, че палатките им не ще издържат много и т.н. Казвам: докато човек се намира пред хубавите ябълки, круши и кифли, нека забрави всичко. Нека свърже мисълта си с тях и каже: „Господи, благодаря за всичко, което си ми дал“. Изпита ли тази благодарност към Бога, всичко друго – знание, добродетели, богатства – ще дойдат сами по себе си. Добродетелите идват при човека, както ангелите. Когато някой ангел види един добър човек, той веднага съобщава и на другите ангели, че е видял добър човек на земята. Един след друг тези ангели започват да посещават добрия човек и всеки от тях му носи по един ценен подарък. Питам: какво по-добро от това, човек да бъде обект на ангелите, на светиите и на добрите хора? Какъв по-велик смисъл може да има животът от този? Казвате: „Как да се подмладим?“ – Отворете торбите си, раздавайте на страдащи и нуждаещи се и вие ще се подмладите. Който е остарял и закъсал, той не отваря торбата си и никому не дава. Отваряйте и затваряйте торбата си, ако искате да бъдете млади и радостни. И тогава, дойде ли скръбта при вас, радвайте се! Дойде ли радостта при вас, пак се радвайте! Разликата в радостта ще бъде тази, че на радостта ще се радвате само един път, а на скръбта – два пъти. Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта и се превръща в радост, че се е родил човек на света“. При възпитанието на съвременните хора трябва да се внесе новото, което коренно да измени възгледите им за живота. Например, какво лошо има в скръбта? При всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на човека. Човек скърби, докато в душата му се роди нещо ново. Щом се роди новото, той не помни вече скръбта си и радостта му е двойно по-голяма от скръбта. При скръбта човек вижда Бога и затова трябва да се радва.

Днешният ден нарекохме ден на проявената Божия Любов, ден на Божията Доброта. При това, забележете, колко приготовления имаше за този ден от страна на невидимия свят! Днес е 19 юли, при това имаме и пълнолуние. Вчера и онзи ден имаше голямо чистене: дъждът изми палатките, отвън и отвътре. Освен това, тези дни имаше и малко влага, която показва, че някои неща трябва да растат. Покрай всички благоприятни съчетания на природата, имахме възможност да се разходим по езерата с лодка. Ще кажете: „Какво хубаво съвпадение, че един господин от Чехия, гост на Рила, имаше лодка, с която ни разходи по езерото“. Външно тези неща са съвпадения, но те са символи, които имат дълбок вътрешен смисъл. Чудни и велики са Божиите дела! Бог е велик в малките неща. И когато вършим волята Божия, Той всичко записва.

Сега и аз отворих торбата си и дадох всекиму по нещо. Благодарете на Бога, че навреме отворих торбата! Благодарете още и за това, което чухте! Втори път като дойда, моята торба пак ще бъде отворена и по-хубави работи ще извадя от нея. Все по-хубави и по-велики работи ще се вадят от тази торба, но вие трябва разумно да ги използвате.

Желая на всички да бъдете като времето днес: с чисти и ясни умове, като небето; със сърца топли и любящи, като слънцето; бодри и свежи по дух, като въздуха.

Беседа от Учителя, държана на 19 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help