(продължение от част 1)
Сега хората се намират пред преходни неща и казват: „Защо Господ е създал света такъв?“ Ще ви приведа един пример, с който ще си обясните кой всъщност е създал този свят. Някой човек направил една хубава кочина за свинете си, които хранил по няколко пъти на ден. Ти отиваш при него, наблюдаваш как той храни свинете си. Питам: трябва ли да се сърдиш, че този човек не е направил такава кочина и за тебе? Трябва ли да се сърдиш, че този човек не е дал и на тебе една копаня ядене от това, което дава на свинете си? Сега хората седят, наблюдават света, гледат как свинете ядат от своите копани и казват: „Чудно нещо! Защо Господ е създал така света, че едни хора ядат изобилно, а други гладуват?“ Питам: каква философия има във вашето недоволство? Този свят, в който, според вас, едни ядат изобилно, а други гладуват, не е създаден от Бога. Някой човек се качва на автомобил, вози се с него из града, а ти се сърдиш, че нямаш такъв автомобил. Не ти трябва този автомобил; той е копаня, подобна на тази, в която свинете ядат. По-добре ходи пеш, отколкото да се качваш на такъв автомобил. Качиш ли се на него, от тебе вече човек не може да стане. В реда на нещата е свинете да ядат от копанята си, но човек да им завижда за това положение, то е извън обикновения ред на нещата.
Под думата „копаня“ аз разбирам всички неестествени мисли, чувства и желания в човека, които уронват неговото достойнство. В това отношение човек трябва да бъде строг към себе си, да си каже: „Като гледам с какво се храни свинята, радвам се, че тя е доволна, но аз нямам право да се сърдя, че и за мене няма такава храна. Моята храна е съвсем друга“. Свинята би ли завидяла на човека? Като види каква храна употребява човек, тя няма да му завиди, но ще каже: „Тази храна не е за мене“. Следователно човек не трябва да участва в работи, които понижават неговото достойнство.
Казвате: „Да отидем в света, да го издигнем!“ Какво ще стане с вас тогава? – Ще умрете, ще ви погребат и над гроба ви, на хубава каменна плоча, ще напишат: „Тук почива еди-кой си велик човек, който искаше да подобри света“. Може ли Господ да се интересува от човек, който по няколко пъти на ден яде и пие и нищо полезно не върши в живота? Какво ще направи той със своето постоянно ровене? Ако човек отклонява само сърцата на хората от пътя им и после ги заравя в земята, какво добро е сторил той? Ще кажете, че някой си е направил голяма услуга на хората, като ги е научил да се молят, да четат „Отче наш“. Питам: ти, който учиш хората да четат „Отче наш“ и да разбират смисъла и, ти сам вярваш ли в този наш Отец? Отива един беден човек при един проповедник и последният му казва: „Ти трябва да се молиш, да четеш „Отче наш“!“ – „Как да се моля, когато от три дни насам не съм ял нищо?“ – „Ти първо се научи да се молиш, че после Господ ще те нахрани.“ – „Не си ти първият, който ме съветваш да се моля. Досега десет проповедници са ме учили да се моля, но аз все гладен съм оставал.“ Този човек се молил и очаквал Господ да дойде и да го нахрани. Не, ти, който го учиш да се моли, покани човека у дома си и му кажи: „Първо ще се нахраним, а после и двамата заедно ще четем „Отче наш“.“. Ти четеш „Прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“, но сам не вярваш в тези думи. Защо? – Защото си скаран с близките си и не можеш да им простиш. Освен това, сърдиш се, недоволен си, че този бил богат, че онзи бил учен и т.н.
И така, когато Христос дойде на земята, Той пострада за греховете на хората, да ги спаси. Значи праведният трябва да страда, за да спаси грешния. Тази е една от великите тайни в живота. Какво ще каже вашият вътрешен професор на тези думи? Той ще каже: „Трудна е тази работа! Кой праведен ще дойде да ни спаси? Както се вижда, от нас нищо няма да излезе. Толкова години вече, как работим, но нищо не сме постигнали. По-добре е за нас да се върнем в света. Остаряхме, не сме способни да ходим вече по планините, да се обновяваме, да се развиваме. Бог е милостив, и да грешим, един ден Той все ще ни спаси“. Наистина, никой няма да остане неспасен, защото Бог има желание всички да Го познаят, но спасението ще дойде чрез закона на Любовта. Деня, в който залюбиш Господа, товарът от гърба ти ще се снеме. Не залюбиш ли Господа и да придобиеш спасението си, пак ще го изгубиш. Докато човек дойде до положение да бъде спасен, той ще прекара продължителна вътрешна борба и най-после ще даде ход на Божественото в себе си. Тогава той ще стане силен, няма да лъже, няма да бъде самотен, ще има много братя и сестри. Казвам: съвременният човек иска да има на разположение слуги и слугини. Защо? Да носят товара му. Той надигнал на гърба си голям товар, но като не може да го носи, казва: „Да дойде някой да ми помогне!“ Дойде един слуга, втори, трети, четвърти, вдигат товара, мъчат се, пъшкат, но товарът остава на мястото си, не могат да го поклатят. Защо? – Товарът може да се вдигне само при взаимна помощ от страна на няколко души едновременно. На същото основание мнозина си мислят: „Как ли ще се оправят работите ми тази година?“ Работите ви ще се оправят, когато обичате Бога. И така, на млади и на стари казвам: преди всичко вие трябва да бъдете такава реалност за себе си, че нищо в света да не е в състояние да ви разклати или измести. Ако има някаква сила, която е в състояние да измести Божественото у вас, това показва, че нямате Любов. Хиляди дървета да има около вас, не ги пипайте, не ги сечете, но кажете си: „И без тях може; животът е отвътре, а не отвън“. В това отношение вие имате много опитности. Покажете ми коя мома, например, след като е пожертвала своята свещена, Божествена идея за някой момък, е станала щастлива! Или, покажете ми един момък, който да е пожертвал своята свещена идея за някоя мома и да е станал щастлив! Когато момата каже на момъка, че се е влюбила в него, той трябва да я заведе при баща си и да и каже: „Ако ти обикнеш баща ми и той те хареса, тогава и аз ще се съглася да се оженя за тебе“. Така трябва да постъпи и момата. Ако момъкът и каже, че чергата му от четирите краища се запалила за нея, тя трябва да му каже: „Най-напред аз трябва да те заведа при баща си и ако ти го обикнеш, тогава и аз ще се съглася да се оженя за тебе. Иначе, не давам сърцето си. Много момци са ме лъгали, никому вече не хващам вяра“. По същия начин и всяка ваша мисъл, или всяко ваше желание, които ви харесват, най-напред трябва да ги представите пред окото на Бога, да ги одобри, и ако Той се произнесе за тях, че са добри, тогава и вие можете да ги задържите в себе си. Вие можете и да не правите това, но ще се самоизлъгвате и после ще страдате. Тогава вие няма да знаете кой ви говори, кой ви нашепва и внушава известни мисли и желания. Един английски проповедник отишъл в кантората на един свой познат, богат търговец, и започнал да му проповядва: „Трябва да се служи на Бога!“ Изведнъж чул зад себе си някакъв глас: „Няма съмнение!“ Обърнал се и видял един папагал. Значи папагалът повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога!“ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца да му го продаде. Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като и казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение!“ Питам: какво представлява папагалът? Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши. Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира. Например, да се съмняваш в Любовта, това е едно нещо; да се съмняваш в безлюбието, това е друго нещо.
Казвам: всеки човек има един професор в себе си, който всеки ден го учи какво да прави и какво да не прави. Например, този професор казва: „Който иска да стане човек, да внуши респект и уважение на хората, той трябва да бъде строг, намръщен, недоволен и т.н.“ И след като слушате този ваш професор, вие сте скръбни, тъжни и се измъчвате. Питам: защо сте скръбни? Защо се измъчвате? Преди всичко, няма причини да скърбите. – „Ама мъчно ми е.“ – Защо ти е мъчно? – Мъчно ти е, защото вчера изяде една кокошка, която още не може да се смели в стомаха ти. Тази кокошка плаче в стомаха ти, понеже я изяде без Любов. Някой се оплаквал, че се оженил едва преди една година и вече не може да живее с жена си. Наистина, този човек е направил голяма грешка, той се оженил без любов. Когато взел тази мома за своя жена, той не я обичал и днес се оплаква, че тя не влиза в положението му, иска от него да и задоволи всичките нужди, а той няма средства и се принуждава да краде. Питам: кое заставя човека да краде? – Ненаситните човешки желания го заставят да краде и да върши ред престъпления. Ненаситните желания заставиха човека да напусне рая. Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя мир, своите светли мисли и възвишени чувства. Някой казва: „Желанията не представляват нищо особено“. Не, желанията на човека са на мястото си. Лошото не е в желанията, но грешката се състои в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това той изгубва смисъла на живота.
Сега, аз изяснявам лъжливата страна на живота. Разберете ли нея, вие ще схванете правата страна. И тогава вече всички ще знаете, че спасението на човека зависи изключително от Любовта. Момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието. Ако пък изпаднете в ада, достатъчно е да се хванете за една от машините, която произвежда светлина, за да излезете навън. Тогава вашите неприятели от ада ще се накачат за вас. Вие трябва да си мълчите и да продължавате да се качвате нагоре. Колкото по-голяма става светлината, толкова повече вие се усещате свободни: един след друг вашите неприятели ви изоставят, докато останете съвършено сам. При изкачването нагоре и Любовта ви постепенно се усилва. Щом се освободите напълно, ще кажете: „Слава Богу, вече съм напълно свободен, никой не ме измъчва и преследва“. Следователно, ако нямате Любов в себе си, всеки може да се качи на гърба ви и да ви смуче като дървеница.
Казвате: „Ние искаме да знаем дали Христос ни обича или не“. Христос е доказал дали ви обича или не; важно е сега вие да докажете, вие сами да се убедите, дали обичате Христос. Важно е сега вие сами да проверите дали Любовта към желанията ви е по-силна, или по-слаба от Любовта ви към Бога. Че еди-кой си ви обичал, това не трябва да ви ласкае. Вие трябва да си кажете: „За мене е важно, че Любовта ми към Бога е по-силна, отколкото любовта ми към този човек“. Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, и това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания. Истинската печалба в живота се състои в Любовта на хората към Бога. Обичат ли Бога, те само ще печелят. В тази Любов няма загуби. И така, Любов към Бога – това е великата Истина в живота. Който е съгласен с тази философия, нека приложи Любовта в живота си и работите му ще се оправят. Дойде ли Любовта в човешката душа, тогава ще започне истинския живот. Започнат ли хората да прилагат този живот, и светът ще се оправи. Съвременните хора се намират в един затворен свят, какъвто е животът на яйцето в черупката. Те не знаят какво ще стане с тях, нито пък знаят как ще уредят работите си. Мнозина се запитват: „Как ще се оправи този свят? Как и кога ще се уредят нашите работи?“ – От вас зависи. Ако обичате Бога, Той ще ви сложи под квачката и след 21 дни вие ще пробиете яйцето, ще излезете навън, ще погледнете на Божия свят и ще бъдете свободни. Придобиете ли тази свобода, ще се освободите и от страха. Който е излязъл вън от черупката, той се е мъчил, той се е освободил вече и от нищо не се плаши. Това подразбира „роден от Бога“. Такова раждане е на мястото си. То носи Божието благословение.
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях? Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора? Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка. Страданията на хората показват, че те са в ада. Където Бог отсъства, там е адът.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други. Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си. Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи! Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода!“ – „Ами погледнете шапката на онзи там! Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата. Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек!“ – Ами ти по-малък грешник ли си от него?
Сега, с един пример ще илюстрирам още едно положение из живота на хората. В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота. Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства. Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари. Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни! Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“. Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи? Второто положение е за предпочитане. Просякът трябва да се облече с хубави дрехи, да остави настрана просешките.
Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка? Те представляват грешните състояния у човека. Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая. Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето и заминало за онзи свят. Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си. На другия ден богатството му изчезва, ограбили го. Как стана това? Богатството му е отишло там, откъдето е дошло. – „Дяволът ме обра.“ Казвам: може да те обере само този, с когото си бил съдружник.
Сега, аз искам да схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот. Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете. Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола?“ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света?“ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света?“ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл?“ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува!“ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме!“ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не?“ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ!“ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог?“ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата!“
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря. По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях. Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея. Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво. Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език! Така не се говори турски“. Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят?“ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва. И след това ще казва, че страда за Бога. Човек страда за това, че не знае да говори, както трябва. Тази е истината.
Някой казва: какво ще се разправям с хората, когато не ме разбират? – Покажете ми един човек в света, когото хората са разбрали! Няма такъв човек. Христос не каза, че хората не го разбират, но каза: „Такава е волята Божия“. – Пилат Му каза: „Знаеш ли, че имам власт да те разпна, имам власт и да те освободя?“ Христос отговори: „Всяка власт е дадена от Бога. Дадено ти е да ме опиташ, но аз не съм от тези, които се отказват. Готов съм да понеса всички последствия. Любовта ми към Бога е толкова силна, че мога да понеса този кръст“. Както знаете, Христос понесе толкова страдания и поругания, а съвременните хора искат да прекарат живота си без никакви страдания. Може и без страдания. Кога? – Когато човек възлюби Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и работи съзнателно, да превърне страданията в радост, т.е. да носи страданията и скърбите с радост. Ако човек не възлюби Бога, тогава и страданията му ще бъдат непоносим товар за него.
Сега, да стигнем до основната мисъл – Любов към Бога. Мнозина постоянно запитват: „Бог обича ли ни?“ От първия до последния ден на живота си вие ще проверявате това, но и себе си ще проверявате. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, на прав път сте. Обаче, ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви ще останат неразрешени. Любов към Бога – това е мистическа, вътрешна опитност, която едни ще разберат по един начин, а други – по друг начин. Магическата сила на тази опитност се крие в момента, когато човек отправя ума, сърцето и душата си към Бога, без колебание, без съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Само Бог може да разкрие смисъла на живота. Ако вие държите в ръката си една семка, лишена от почва, от влага, от светлина, от топлина и от въздух, как ще може тя да се развива? Как ще можете да разберете от какъв плод е тази семка, ако не и дадете условия да порасне, да се развие, да цъфне и да даде плод? Вън от тези условия семката ще остане неразбрана за вас. По същия закон всяка мисъл, всяко чувство и желание могат да се развият само при Божията Любов и топлина. Само при тези условия ще видите тяхната сила. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и желание представляват такава семка, в която са скрити Божията Любов и Мъдрост. И тази семка чака благоприятни условия за своето развитие.
И така, каквото и да ви се говори, вие никога няма да разберете Словото Божие, докато не възлюбите Бога. Това се изисква от вас. Пък и от моя страна, ако и аз не обичам Бога, никога не бих могъл да предам Неговото Слово. Значи законът е еднакъв и за мен, и за вас. Ако обичате Бога, ще разберете дали това, което ви говоря, е истина. И ако аз обичам Бога, ще говоря истината. Аз сам зная, говоря ли истината или не. Ето защо, когато не разбирате Словото, това не значи, че не слушате, или не чувате; това показва, че не обичате Бога. Щом не обичате Бога, любовта ви към вашите желания е много силна. Тогава, каквото и да ви се говори, всичко е безполезно. Следователно и като ви говоря, и като ви слушам, Божията Любов трябва да е в мен. Ако говоря с Божията Любов, всичко мога да предам; ако слушам с Божията Любов, всичко мога да възприема. Същото се отнася и до вас: ако слушате с Божията Любов, всичко можете да възприемете; ако говорите с Божията Любов, всичко можете да предадете.
Всички хора искат да слушат и да говорят с Божията Любов, но какво правят? Взимат празна стомна и я слагат под чучура на някоя чешма и слушат, как се пълни: „Къл-къл-къл!“ Като се напълни стомната, запушват я добре, залепват отгоре един печат и издават диплом: в тази стомна се съдържа еди-какво си количество вода, черпано от еди-кой си извор, на това и това число. Като дойде професорът, отваря стомната и започва да предава на учениците си: „Къл-къл-къл!“ Щом водата в стомната се свърши и професорът свършва лекцията си. Той отново става ученик: отива при чешмата, поставя празната стомна под чучура на чешмата и слуша какво говори водата: „Къл-къл-къл!“ Професорът взима стомната, занася я в университета, където на другия ден ще държи втората си лекция. Това е предметно обучение.
Сега, да оставим настрана въпроса за смисъла на живота, който съвременните хора често задават. За вас е важно, като отивате в света, да говорите и да слушате с Божията Любов. Какво става, обаче? Някой отива в света, иска да го подобри, да го оправи, но опълчва хората против себе си. Отивате ли в света, първо ще се справите със себе си, ще проверите любовта ви към Бога по-силна ли е, отколкото към всяко ваше желание, или към всяка ваша мисъл. Щом се справите със себе си, щом се опитате, само тогава ще можете да говорите и на хората. Ще им кажете, че ако искат да бъдат щастливи, радостни и весели, да имат на страната си всички възвишени, добри и разумни хора, те трябва да обичат Бога повече от всички свои желания.
Една от нашите сестри ми каза: „Аз дойдох на езерата, на тези високи места и на този чист въздух, да се освежа, да разреша един въпрос“. Питам я: „Как ще го разрешиш?“ – „Ще се моля на Бога, постоянно ще бъда в молитва.“ Казвам: ти можеш цял ден да се молиш, но това е само външна молитва. Истинската молитва се изразява чрез Любовта. Ти трябва да си зададеш въпроса: „Мога ли да обичам Бога повече от своите желания?“ Смисълът на живота се състои в Любовта към Бога. Човек се е родил, за да обича Бога и да запечата живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на хората. Постигне ли това, всички въпроси са разрешени. Този е смисълът на стиха, който Христос е изказал: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Възлюби ли човек Бога, където и да отиде, пътят му винаги ще бъде отворен. И в ада да е, между грешниците, той винаги ще бъде радостен и весел. Сега, няма да ви желая да постигнете това нещо, но ще ви питам: обичате ли Бога?
Казвате: „Как се познава човек, който обича Бога?“ Ако обичате Бога, вие ще приличате на онова момче, което яздело магаре и по пътя го настигнал един старец, който започнал да разговаря с него. Старецът казал: „Момче, хайде да се поразговорим за възможни неща, които могат да станат“. Момчето отговорило: „Добре, дядо, можем да поговорим“. – „Тогава, дядовото, я слез от магарето, аз да се кача малко на него, че се изморих, дълго време вече пеш вървя.“ – „Добре, дядо, може.“ Момчето веднага скочило; дядото се качил на магарето. Като изминали така доста път, момчето се уморило и казало на дядото: „Дядо, хайде пак да поговорим за неща, които са възможни. Сега пък ти слез от магарето, да се кача аз на него, да си почина малко“. – „А, дядовото, това е невъзможно!“ Значи, да се качи дядото на магарето, това е възможно, а да слезе от магарето, това е невъзможно.
Сега аз желая вие да бъдете млади, като момчето, и готови да слезете от магарето, щом някой желае да поговори с вас за възможни работи. Аз не желая да бъдете стари, като дядото, и да не искате да слезете от магарето, щом някой желае да поговори с вас за възможни работи. Който се е научил само да се качва на магарето, а да не слиза от него, той нищо не може да постигне. Знаеш ли да се качваш, ще знаеш и да слизаш. Това значи смирение. Ще слезеш, ще се изправиш на краката си, т.е. на закона на Любовта и ще кажеш: „За Бога съм готов всичко да направя“. Като кажеш, че за Бога си готов всичко да направиш, това не означава, че се ангажираш за хиляди и милиони години. Ти трябва да си готов да направиш всичко за Бога само за даден момент, за една хилядна част от секундата. Ако някой намисли да направи зло някому, той се бори, мисли, решава и най-после казва: „Любовта ми към Бога е по-силна от всякакво мое желание, или от всякаква моя мисъл“. Това значи да обича човек Бога. Какво му коства да избере правия, добрия път? Какво по-хубаво от това да бъдете млади? Ще ви срещне дядото и ще каже: „Синко, искам да поговорим за възможни неща“. – „Може, дядо, да поговорим.“ – „Можем ли да обичаме Бога?“ – „Можем.“ – „Можем ли да победим света?“ – „Можем.“ – „Можем ли да преодолеем всички трудности?“ – „Можем.“ Всичко можем да направим, като имаме Божията Любов в себе си. Бог е Любов, Разумно начало, което е вложило всичко в живота. Държим ли тази мисъл постоянно в ума си, ние ще имаме съзнанието, че умът, сърцето, душата, духът ни са дадени от Бога. Съзнаваме ли това, ние ще бъдем така изправни към Бога, както и Той е изправен към нас. След всичко това, какво ни пречи да Го обичаме? Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Щом имаме ум, сърце, душа и дух, какво повече може да се желае? Умът, който Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ни е дал, може да се развива само с красивото и хубавото, което излиза от Бога. Само по този начин нашите умове, сърца и души ще дадат плодове.
Казвам: първото отношение на човека е към Бога. Второто отношение е към своя ближен. Ако първото отношение не съществува, и второто няма да съществува. Момък среща една грозна мома. Минава-заминава покрай нея, не я поглежда. Тя му казва: „Ти не ме поглеждаш, не ме обичаш, понеже съм грозна“. – „Аз не те обичам, не защото си грозна, но защото не си добродетелна.“ И действително, има една грозота в света, която не може да се обича. После, същият момък среща една красива мома, която поглежда, замисля се и заминава. Тя му казва: „Ти ме погледна, защото ме обичаш. Обичаш ме пък, защото съм красива“. Момъкът отговаря: „Не че те обичам, но те погледнах и се замислих, защото видях, че си красива, но не и добродетелна“. Значи, има една красота в света, която не може да се обича. След това среща една грозна мома, на която казва: „Тебе мога да обичам, защото си добродетелна“. Среща една красива мома, на която също така казва: „Тебе мога да обичам, защото си добродетелна“.
Следователно, човек трябва да бъде добродетелен! Под думата „добродетел“ се разбира Божественото в човека. Отвън човек може да е грозен, но отвътре трябва да е добродетелен. Грозотата е само изпит за човека. Зад грозотата се крие нещо красиво. Навсякъде има нещо, което измамва, излъгва хората, за да привикнат да гледат на нещата не така, както са представени. Истинската красота, както и силата на живота, се заключава в Любовта.
Някой казва: „Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари“. – Не е въпросът в парите, дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, идването ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите Любовта си към Бога. Много ли струва това? Преди всичко вие се намирате на кръстопът. Какво ви коства да вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път? Казвате: „Дълъг е този път!“ Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими. Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.
Сега, аз изнасям как живеят ангелите, светиите, добрите и разумните хора. Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят. На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот. Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях. Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено!“ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч. Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава. В този момент всички разумни желания са постижими.
Казвате: „Тази работа е много трудна“. Защо? – Защото сте заспали, т.е. сложили сте много пръст над вашето семе. Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашите желания! Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“. – Вие страдате от много учение. – Искаме силни да бъдем. – „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо – да залюбите Бога!
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари да ловят риба. Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли. Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им. Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека. На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде. Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл. Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте. Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.
Рибарите представляват хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: „Отсега нататък ще ви направя ловци на хора“. Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: „Чакайте да уловим поне една риба!“ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите. Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате. В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта. Който върви по този път, достатъчно му е да хване само един сом.
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните. Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите. Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви. Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
Беседа от Учителя, държана на 12 юли, Петров ден, 5 ч. сутрин, 1931 г.
|
