Музикален живот

Размишление върху доброто.

Съвременните хора работят, трудят се, мъчат се, но нямат онзи резултат, който очакват. – Защо? – Липсва им нещо. Всеки знае какво му липсва. Някой предприема една работа и се оплаква, че не е успял да постигне онова, което мислел. Той сам казва: „Не бях достатъчно разумен“. Изобщо, всички хора виждат, че не постъпват достатъчно разумно. Значи разумност се иска от човека. Не е достатъчно да знае човек да събира, да изважда, да умножава и да дели, но той трябва да прилага тия действия в живота си. За пример, не е достатъчно да кажеш, че имаш да взимаш 10,000 лева, но трябва да знаеш как да ги вземеш; не е достатъчно да кажеш, че имаш да даваш 10,000 лева, но трябва да знаеш как да ги дадеш. Във взимането и даването човек трябва да спазва нужната хармония, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом запази тази връзка, ще запази и отношенията си със своите ближни.

Като говорим за разумно прилагане на човешките добродетели, имаме предвид и религиозните, и светските хора. За пример, някой религиозен казва, че има 10 добродетели. Добре е извършил събирането на своите добродетели, но приложил ли ги е в живота си? Какъв смисъл има да се хвали човек с гласа си, ако не го прилага? Всеки човек трябва да пее за себе си. Ако пее добре, нека приложи пеенето си, освен за своето благо, за благото и на другите. – „Ама без пари не пея! Ако не ме оценяват хората, не пея.“ – Това е криво разбиране. Плащането и оценяването са второстепенни неща. Важно е да пеете. Ако пеете с любов и с разположение, хората непременно ще ви оценяват. Щом Бог е вложил известен капитал във вас, вие трябва да го сложите в обръщение. Не е позволено на човека да държи Божествения капитал в застой. Идва денят, когато господарят ще иска сметка за капитала, който ви е дал. Ако сте го заровили в земята, ще носите последствията за вашата леност. – Какви ще бъдат последствията? – Страдания. – Какво представляват страданията? – Метод за изправяне на човечеството. Човек страда, за да се научи да прилага в действие капитала, който му е даден. За всяко неизпълнено обещание, за всяка отложена работа, човек неизбежно ще страда. Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Важно е, че като се удариш в някоя канара, непременно ще усетиш болка. – „Кой постави канарата на пътя ми?“ – Това не е важно. Може да си я поставил ти, може друг някой да я е поставил. Като ходиш, ти трябва да бъдеш внимателен, да не се удряш в канари. Канарата е препятствие, на което човек всякога може да се натъкне. За да избегне препятствията в живота, човек трябва да бъде внимателен, да мисли къде ходи и какво прави.

Днес всички хора търсят начин да оправят живота си, да наредят работите си. – Как може да се постигне това? – Чрез музика. Музиката хармонизира мислите и чувствата на човека. Щом мислите и чувствата му са хармонични, и постъпките му ще бъдат хармонични. Това наричаме ние музикален живот. Музиката регулира чувствата. Страшно е, ако чувствата на човека не са регулирани. Такъв човек се отличава с голяма разсеяност. Каквато работа започне, не може да я свърши. Приложи ли музиката в живота си, чувствата му постепенно се уравновесяват. Положението на разсеяния е подобно на положението на човек, който е принуден да седи на стол, върху който са поставени игли. Щом седне на стола той веднага скача. Много естествено, иглите не го оставят спокоен. – „Кой остави иглите на стола?“ – Все някой ги е оставил. Щом сядате някъде, трябва да огледате цялата обстановка, да няма игли или друго нещо, което да наруши мира ви, да ви изкара от релсите на вашето равновесие. – „Може ли човек да се справи с условията?“ – От него зависи. Който е свързан с Бога, той лесно се справя с условията.

Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да се вглеждате във всичко, което ви обикаля; да знаете защо идват изпитанията и изкушенията. Някой иска да стане рано сутрин, да се помоли на Господа и да започне работата си навреме. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голямо изпитание ще му дойде. Като знаете това, дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на изкушения, които могат да ви изместят от правия път, от решенията, които сте взели. Бъдете внимателни, не се поддавайте на изкушения. – Защо идват изкушенията? – Те са мощна сила, която съществува в природата. Задачата на тази сила е да се явява като противодействие на всяка добра работа. За онзи, който разбира законите на природата, тази сила служи като подтик. За онзи, който не разбира тези закони, тази сила е противодействие, което го спъва.

И тъй, научете се да събирате и да изваждате правилно. Прилагайте това, което сте събрали и извадили. Каквото съберете, давайте го разумно. И каквото имате да взимате, вземете го разумно. Животът на хората не е нищо друго, освен отношения на разумни взимания и давания. Ако те обиди някой, ти имаш да взимаш. Ако ти обидиш някого, имаш да даваш. Щом съзнаеш това, веднага трябва да уредиш отношенията си. Колкото малко имаш да даваш или да взимаш, уреди сметките си. Не можеш ли да изплатиш задължението си, не казвай на кредитора си да чака, но бъди искрен, кажи му, че в дадения момент нямаш възможност да се издължиш. Кажеш ли на кредитора си да чака, когато ти искаш да платиш, ти му заповядваш. Със заповеди работите не се нареждат. Ти ще заповядваш на своя кредитор, а на тебе друг ще заповядва. Не, имаш ли да даваш или да взимаш, ще уредиш сметките си по закона на Любовта.

И тъй ще уреждате сметките си по Любов; ще пеете и ще свирите по Любов. Методът на Любовта ще намерите в природата. Тя си служи с този метод, но малцина го познават. Където има хармония и мелодия, там е приложението на Любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.

Най-съвършеният инструмент, с който човек може да си служи, е неговият език. В това отношение всеки човек може да бъде музикант. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре може да си служи с този инструмент. Колко хора днес могат да си служат с езика като със съвършен инструмент? Всяка дума, която излиза от езика, може да произведе велик ефект, в положителен или отрицателен смисъл. Една дума, казана на място, може да въведе човека в Царството Божие. Една дума, казана не на място, може да свали човека до дъното на ада. Затова е казано в Писанието, че за всяка дума ще се дава отчет. Божественият свят е свят на велика хармония. Следователно, преди да кажете една дума, първо мислете, да не би да нарушите хармонията в живота. Въпреки това, наред с хармонията съществува и дисхармония в живота. – Кой създава дисхармонията? – Хората я създават. Обаче те носят последствията за това, което са създали. Дисхармонията отклонява човека от правия път, същевременно тя го отдалечава от Бога. За да се върне отново в правия път, да се приближи към Първата Причина на нещата, човек трябва да внесе Божествената хармония и мелодия в себе си. Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.

Истинска музика е онази, която може да произведе преврат в човека. Не произвежда ли преврат в човека, тя не е истинска музика. Тя е сбор от звуци, от шум, които дразнят ухото. За пример, някой слага устата си близо до ухото ви и шепне нещо. Той иска да ви каже някаква тайна, която другите да не знаят. Това не е правилно. Природата не си служи с този метод. Ако искаш да кажеш нещо на човека добро или лошо, кажи му го гласно, няма защо да шепнеш на ухото му. Когато говорите Истината, човек я чува отвсякъде. Дали от онзи свят ще му говорите, или от този, Истината всякога се чува. Следователно, когато искате да предадете Истината, служете си с методите на природата, които са вечни и неизменни.

И тъй, за да живее хармонично, човек трябва да е развил езика си в съвършенство, като инструмент, чрез който излива мислите и чувствата си. Мисълта на човека трябва да бъде хармонична, а чувствата му – мелодични. Когато мислите са хармонични, а чувствата – мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човек може да прояви творческите си способности. Човек твори, когато съчетае хармонията на мисълта и мелодията на сърцето си в едно цяло. – „Как можем да постигнем това?“ – Чрез учене и работа. Като учи, човек трябва да плаща за уроците, които му се преподават. Има видни професори, които взимат за един урок по цигулка 1000 долара. Това са български пари над 100,000 лева. Ако един цигулар взима толкова скъпо, колко трябва да платите на природата за скъпите уроци, които тя ви преподава? Някои мислят, че природата дава всичко даром. Лъжете се, природата е най-скъпият учител на човека. За някои уроци човек плаща с живота си. Това не значи, че човек трябва да се страхува. Има неща, които никога не се губят. Това е разумното слово, което е плод на хармонията на човешкия ум и на мелодията на човешкото сърце. Не съжалявайте, че всички не сте музиканти, но радвайте се, че всички сте ученици във великата консерватория на живота, която трябва да свършите с отличен успех. Мнозина мислят, че като дойде Христос втори път на земята, ще им даде диплом за завършен курс на житейската музикална школа. Диплом се дава на ония, които са положили изпита си. Дълго време ще пеят и ще свирят, докато дойде време за изпит. Колко пъти ще бъдат освиркани! Колко пъти кръв ще тече от порите им! Който издържи изпита си, ще получи благословението на природата. Който не издържи, ще види нейното мрачно лице. Природата е безпощадна към ония, които не искат да учат. Тя е разуумна и знае какъв метод за възпитание да приложи към всеки човек. Към ония, които се учат, които зачитат законите и, тя е крайно внимателна и дава доверието си абсолютно. Който иска да влезе в училището на природата, трябва да се изпита, готов ли е да се подложи на страданията, които ще срещне на пътя си. Ако е готов, природата му отваря широко вратите си; ако не е готов, тя го оставя на свобода, пуща го в широкия свят. Природата не заставя никого насила да влезе в нейното училище.

Велико изкуство е да знае човек как да говори и кога да говори. Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Без нея вие ще очаквате на другите, да дойде помощта отвън. Певецът поема въздух отвън и пее, но песента му не е във въздуха. Тя се крие в неговата мисъл. Зад мисълта му пък се крие Божественото Начало, което направлява нещата. Наистина, няма по-велика музика от Божествения език. Който е чул само веднъж този език, той никога не може да го забрави. Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т.н. Музиката на света не е нещо друго, освен „джаз-бан“ – музикална каша.

Молете се да ви се даде случай да присъствате поне един път на концертите на природата и да чуете какво е всъщност музиката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на Истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално. Колкото и да го слушаш, в края на краищата ще кажеш, че има още да говори. Значи Истината е без начало и без край. Същото нещо е и Любовта. Когато тя се прояви между две същества, те влизат в живота, който няма начало и край, т.е. във вечния живот. Изобщо, Любовта се проявява между два центъра, между две души, между две същества. – Защо? – За да съживят един мъртав. Ако двама души, които се обичат, не могат да съживят един умрял, любовта им не е истинска. Ако двама певци не могат да съживят един умрял човек, песента им не е гениална. – Кога умира човек? – Когато внесе в сърцето си един дисонанс, чрез който скъсва струните на своя живот. Има мисли и чувства, които моментално умъртвяват човека. Ако между ума и сърцето на човека влезе един дисонанс, организмът му постепенно се разрушава. Само гениалните хора могат да си служат с дисонанси. За да се запазите от дисонансите в живота, вие трябва да ликвидирате с атавистическите състояния. Те са миризливи течности, в които човек несъзнателно попада. Лесно можете да се предпазите от тях. – По какъв начин? – Чрез обонянието си. Не притъпявайте обонянието си, за да усещате отдалеч миризмата на атавистичните мисли и чувства. Дисонансите притъпяват не само обонянието, но и мислите, и чувствата.

Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени.

Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувстват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.

Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. – „Ама нервен съм, не мога да бъда музикален.“ – Нервността не изключва музикалността. Ако нервният употребява енергията си разумно, нервността е ценно качество. Нервният върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервен.

Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната. Нервната система възприема и хармоничните, и мелодичните тонове; хармоничните се предават чрез ума, чрез мислите, а мелодичните – чрез сърцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията – като магнетизъм. Тези сили често сменят местата си: електричеството прониква в сърцето и му дава тласък, усилва движението му; магнетизъмът пък влиза в мозъка и го нагласява. И Христос прилагал пеенето като метод за тониране. Казано е в Евангелието, че на Тайната вечеря Христос и учениците Му изпели една песен, след което излезли вън.

Като ученици, поставете си задачата да живеете разумно. Къде ще проявите този живот? И в говоренето, и в мислите, и в чувствата си. Разумното слово подразбира музикално говорене. Разумната мисъл пък подразбира правата мисъл, която определя бъдещето на човека. Разумните чувства подразбират свързване на човешкото сърце със сърцата на възвишените и напреднали същества. За постигане на всичко това нужно е пълно владеене на езика. С други думи казано: Постиженията на човека зависят от изкуството му да владее своя език.

Значението и силата на езика е изразено в следната българска гатанка: „Кости няма, кости троши“. Наистина, езикът няма съзнателен живот в себе си, но е в състояние да отнеме живота и да даде живот. Христос каза само три думи на Лазар и той излезе вън от гроба. – На какво се дължи силата на изказаните думи от Христос? – На тяхната музикалност. Не можете ли и вие, като Христос, да си кажете три думи и да възкръснете? Кажете и вие на вашия Лазар: „Лазаре, излез вън!“ Ако Лазар излезе от гроба, езикът ви е музикален.

Помнете: Езикът е ключът на човешкото спасение. От него зависи, да бъде човек осъден, или да бъде оправдан.

Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 17 юни 1931 г., София, Изгрев.