Свобода на съзнанието

Размишление

Има един важен процес в човешкия живот – освобождаване на съзнанието. За да освободи съзнанието си от ненужния баласт, човек трябва да сложи настрана всички непотребни неща. Съвършеният човек не мисли за утрешния ден, вследствие на което той има на разположение толкова неща, колкото му са нужни за даден момент. – Защо е така? – Защото в разумния живот настоящият момент е свързан с всички моменти на вечността. Между съзнанията на разумните същества има тясна връзка. Никаква външна сила не е в състояние да скъса тази връзка, нито да наруши единството в техния живот. Където има единство на съзнанието, там Бог се проявява.

Ние говорим за баласта на човешкото съзнание, който го обременява. – Какво представлява той? – Отрицателните чувства и мисли. Значи съмнението, подозрението, ревността, недоволството са излишен баласт в съзнанието. Този баласт се създава благодарение на желанието на човека да стане велик, силен, всички да му се кланят. Щом не успее да постигне желанието си, той се натъква на изопачени мисли и отрицателни чувства. Невъзможно е човек в един живот да постигне всичко. Желанията на човека се постигат постепенно. Може ли човек да се отвори изведнъж, да даде ход на всичко, което е вложено в него? Може ли шишето в един момент да се разтвори и да раздаде всичко, което е сипано в него? Ако това е възможно, човек ще се намери пред празното шише. Някои възразяват на това и питат: „Не трябва ли да работим, да се учим?“ – Трябва и да се учите, и да работите, и да се трудите, но така, че да не обезсмисляте нещата. Ако работата се обезсмисли, вие ще започнете да се трудите. Ако и мъчението се обезсмисли, влизате вече в областта на смъртта. Но и смъртта не е най-страшна. Има по-страшни работи и от смъртта, и от небитието, които вие не можете да разберете.

Въпреки всички теории и проповеди, хората пак се придържат в старото. Ще чуете да казват: „Трябва да се осигурим! Деца имаме, жена имаме, трябва да ги храним, да ги обличаме“. – Кой облича малките пиленца? Майката само ги мъти и те се излюпват облечени, покрити с перешинка. Друг има грижа за тия пиленца. Като не спират вниманието си върху този закон, хората мислят, че те са главният фактор в живота. Затова, именно, някой казва: „Ще накарам този човек да разбере в какво се състои работата“. – Няма защо да го караш да разбере тази работа. Достатъчно е само да му светнеш. Той е в тъмнина, може да се блъсне в някоя стена. Запали свещта си и покажи пътя му. Той има очи, ще види накъде трябва да върви и ще ти благодари. И тъй, работете за освобождаване на съзнанието си от всички ненужни мисли, които спъват развитието ви. Ще каже някой, че е нещастен. Той е нещастен от излишни мисли, а не от недоимък. Ако е въпрос да се натоварите, мога да ви дам на разположение цялата земя. Не е лесно да управлява човек земята! Да станеш господар на земята, това значи да я владееш. Да владееш земята, това значи да бъдеш признат за господар от нейните жители. Ако си по-умен от тях, те ще те признаят за господар; ако си по-глупав, ще им бъдеш слуга. Само онзи може да бъде господар, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли.

Мнозина говорят за господарство, за владеене и управление на света, но не са в състояние себе си да управляват и владеят. Ако по невнимание някой изпусне ножа върху крака си, ще се рани. От болките, които претърпява, мисълта му се изменя, съзнанието му се помрачава. Щом иска да управлява света, защо не може да владее мисълта си? Ако е адепт, той може само със слюнка да заздрави раната си. Ето защо, когато някой се оплаква, че му е тежко на сърцето, казвам, че той е ранен. – „Как да се излекувам?“ – Плюй на раната си. – „Ама пари ми трябват.“ – Колко? – „Хиляда лева.“ – Който иска хиляда лева, не е умен човек. Той трябва да иска един лев. Силата е в единицата, а не в нулата, т.е. в нищото. Като има един лев, човек лесно може да забогатее. – Как? – Като сложи по едно нещо след единицата. Като сложи едно нищо, единицата ще се увеличи 10 пъти, като сложи две нули, единицата ще се увеличи 100 пъти. Като увеличава броя на нулите, той може да стане милионер. Обаче това е наука. Всеки не може да прибавя нули накрая на единицата. Само ученият адепт може да прави това. То е достояние само на онзи, който разбира скритите сили, вложени в единицата. Всеки човек носи разумното начало в себе си. Ако знае как да го прояви и приложи, в кратко време той ще нареди работите си. Разумното начало в човека представлява една хубава цигулка. Който е дал ход на това начало в себе си, той прилага цигулката си, както за своето благо, така и за благото на своите ближни. Който е пренебрегнал разумното начало в себе си, той не може да го прилага. Неговата цигулка е захвърлена някъде на тавана, покрита с прах. Достатъчно е да я види някой добър цигулар, за да я накара да проговори. Той изчиства праха, нагласява я и започва да свири на нея – от нищо нещо изкарва. Той държи единицата, т.е. цигулката в ръката си, и нулите една подир друга се нареждат след нея. Нулата подразбира човека, Азът. Кой може да се нарече „аз“? Англичаните казват: „I am that I am“ – „Аз съм, който съм“. С други думи казано: „Аз съм, който съм бил всякога“. Това изречение се отнася до Единния, Който е бил всякога.

Следователно, когато страдате, помнете, че има Един, Който съществува и всякога е съществувал. Човек вярва в Единния, докато всичките му работи се нареждат добре; човек вярва, докато има нули след единицата. Колкото повече са нулите, толкова по-голяма е вярата му и той казва: „Голямо е богатството ми!“ Започне ли да губи нулите, той се обезсърчава. – От какво произлиза нищото? – От нещото. Като остане в почивка, нещото става нищо. Като започне да работи, нищото се превръща в нещо. Само по себе си, нищото е слабо, не може да се разчита на него. Можете ли да разчитате на житното зърно, което сте оставили в хамбара си? Обаче ако го посеете в земята и грижливо го обработвате, от единица то ще се превърне в голямо число, на което вече разчитате. Една подир друга, нулите се нареждат след него и вие забогатявате, изплащате всичките си дългове.

Каквато е силата на непроявеното житно зърно, такава е и на непроявените мозъчни центрове на човека. За пример, всеки човек носи музиката и любовта в съзнанието си. Тези способности имат своите центрове в мозъка, но ако не са проявени, представляват нули, вън от единицата – човек. Щом се проявят, те се нареждат след единицата и обогатяват човека. Музиката и любовта не се проявяват еднакво във всички хора, но те вървят успоредно. Колкото дълга е линията на музиката, толкова дълга трябва да бъде и линията на любовта. Като съчетава любовта с разума, с паметта, с религиозното си чувство, с тщеславието, с личните си чувства, музикантът образува различни музикални произведения, които се отразяват в съзнанието му. Следователно, ако искате да внесете мир и спокойствие в себе си, ще съедините музикалното си чувство с чувството на кротост и смирение в себе си. Това е наука, която не може да се преподава. Тя се нуждае от опити. Като опитва нещата, човек придобива знания.

Ще кажете, че докато придобиете тази наука, смъртта ще дойде. Това не трябва да ви смущава. За съзнанието съществува само освобождаване от ненужни мисли, но не и смърт. – „Ама остаряхме!“ – Съзнанието не остарява. Кажете ли, че сте остарели, това значи, че сте изгубили вярата си. – „Ама краката ми не държат.“ – Това значи, че си прекъснал връзката с възвишените и светли същества. Каквото и да поучават и съветват човека, той нищо не изпълнява, прави се, че не чува. Днес постъпва така, утре – докато един ден наистина оглушее, остарее и замине за другия свят. Какво става с ученика, който не внимава в клас? Учителят преподава, а той пише любовни писма на възлюбената си. Но като излезе на изпит, пропада. Казано е в Писанието: „Не се свързвайте със света“. Който се свързва със света, прилича на ученика, който пише любовни писма, когато учителят преподава. На края на годината той пропада на изпитите.

Следователно, когато не учи уроците си и се занимава с ненужни работи, ученикът остава в същия клас. Остане ли да повтаря класа, той страда. Когато човек пълни съзнанието си с ненужни работи, нарушава Божиите закони и сам се спъва. След това започва да страда и се чуди защо идват страданията. Причината на страданията е, че поради непослушанието си хората прекъсват връзката си със своите приятели, които им помагат. Радостта произтича от факта, че човек поддържа връзката си със своите приятели. Колкото повече връзки има човек с разумните същества, толкова по-големи са придобивките му. Като знаете това, правете връзки с разумните същества, които не виждате. Вашите добри мисли и чувства стават причина за свързването ви с тях. Държите ли в съзнанието си някаква материална връзка със същества, подобни на вас, вие непременно ще се разочаровате. Всяка материална връзка води към разочарование. Не правете такива връзки, за да не се разочаровате и да не губите вярата си в Бога.

И тъй, правете всичко, което душата ви желае, без да губите вярата си. За тази цел благодарете за всичко, което имате и което ви е дадено. Ставате ли сутрин от сън, благодарете на Бога. Лягате ли си вечер, пак благодарете. Отивате ли на работа, връщате ли се, благодарете. Като направите най-малкото добро, благодарете и за него. Ако някой ви направи добро, благодарете. Щом имате очи, уши, нос, уста, ръце и крака, всичко можете да постигнете – благодарете и за тях.

Благодарността и признателността представляват магическа формула, с която човек може да работи. Докато си служи с тази формула, човек е доволен. Изгуби ли формулата, животът му се обезсмисля. Той пада в кладенец и оттам гледа на външния свят. Всички хора, които са изгубили смисъла на живота, са в кладенец. – Как ще излязат оттам? – Като бъдат благодарни и признателни. По този начин те ще привлекат вниманието на възвишените същества, които ще дойдат да им помогнат. Те ще им спуснат въжето си, с което ще излязат на повърхността и ще бъдат свободни. Свободен човек е онзи, който има силно развито музикално чувство. Свободен е само онзи, който е свързан с Бога. Той е истински музикант – от нищо не се страхува. Когато не иска да пее, човек има страх от нещо. И когато много пее, кряска, пак има някакъв страх. Ще кажете, че не може човек да не се страхува. Може ли да не се страхува пред големите страдания? Важно е човек да знае защо страда. И ако се радва, пак трябва да знае защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добър или лош, човек трябва да знае причините за тия неща. Освен за себе си, човек страда още и за своите ближни. Това е неизбежен закон. Съзнателно или несъзнателно, човек участва в общите радости и страдания, в общите печалби и загуби. Ако се откаже от участието си в общите страдания и загуби, човек се лишава и от участието си в общите радости и печалби. Ако участвате в страданията на Христос, ще участвате и в Неговите радости и благословения. Христос пострада, за да възстанови хармонията в света, да примири хората с Бога.

Какво означава примиряване на човека с Бога? – Възстановяване на първичната връзка на човешката душа с Бога. Това не се прави само веднъж. Всеки ден, всеки момент човек трябва да следи върху себе си, върху живота си, да не наруши с нещо тази връзка. Мнозина имат някаква връзка, но тя не ги подмладява, възраства и възкресява. Когато е свързан с Бога, човек има на разположение всичко, което душата му желае. Тази връзка го прави вътрешно богат. Външно може да минава незабелязан, но в себе си носи зародиша на доброто и на Любовта. Достатъчно е да посее този зародиш, за да излезе от него велико, мощно дърво, с чиито плодове да се ползва цялото човечество.

Следователно, каквото представляват мислите за човека, такова нещо е всеки, който е свързан с Бога. Всяка мисъл носи в себе си две неща: семе, което трябва да се посее, да даде плод, и материал, който може да се използва като храна. Следователно стремете се да пазите връзката си с Бога, за да послужите за храна и за семе на бъдещото поколение. Дръжте постоянно в ума си мисълта за Бога, както малкото дете в първите дни на записването си в училище, говори постоянно за своя учител и за съучениците си.

Мнозина говорят за съществуването на Бога, слушат духовни проповеди, но въпреки това искат да се убедят в истинността на този въпрос. Те четат различни философски книги, за да им се докаже на опит съществуването на Бога, както и съществуването на онзи свят. Без музика никой не може да влезе в онзи свят. Ангелите, които са взели участие в създаването на света, са пели и хвалили Бога. На същото основание и човек, който е основал живота си върху трите мощни сили – вярата, надеждата и любовта, трябва да пее и да слави своя Създател. Някои мислят, че ако вярват в Бога, трябва да напуснат сегашния си живот. Няма защо да напускат живота си. Впрочем, за какъв живот става въпрос? Преди всичко, животът не е тяхна собственост. Като дойде смъртта, веднага ги задига. Къде остава тяхната собственост? Човек говори за неща, които не познава, не притежава и не разбира. За пример, някой казва, че срещнал един познат, който му казал няколко обидни думи. – Никого не е срещнал той. – Защо? – Защото срещата ви с кого и да е подразбира проява на радост и веселие. Ако сте тъжен, никого не сте срещнали.

Сега аз говоря за онези, на които ушите са отворени. Някои ще възразят, че са чели Писанието, слушали са го и знаят вече, че Бог е Любов. – Коя любов познават те? Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми само на физическия свят. Прибавете към тия форми и формите на Любовта в другите светове, които са безбройни, и вижте какво ще кажете за Любовта. Направете опит, да видите колко много пермутации можете да образувате от Любовта. Колко хиляди години пък ще ви трябват, за да минете през всички форми на Любовта и да я разберете. Цяла вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне. Като изучава Любовта, човек идва до разбирането, че в Любовта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душите подразбира влизане на една душа в друга, с цел да разберат положението и нуждите, в които се намират. Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот.

Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет, за да позная Господа Исуса Христос“. Мнозина казват, че имат такава опитност. Не е достатъчно само веднъж да си изпитал стремеж към познаване на Христос. Този стремеж трябва да бъде постоянен. Който търси Бога, трябва да Го търси отвътре, а не отвън, по механически начин. Търсите ли Великото в света, не трябва да се безпокоите. Ако се безпокоите, няма да Го намерите. Някой иска да се покаже добър, справедлив, любещ и т.н. Щом пожелае да се покаже такъв, той изгубва и това, което има. Човек е само проводник на Любовта, но не е Любов. Ето защо, радвайте се, че Бог се проявява чрез вас. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си от Любов, без да мислите, че Любовта е ваша. Казано е в Писанието: „Бог е Любов“.

Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. И аз говоря за онези, които имат уши и могат да слушат. Ако човек говори за Любов, трябва да е готов да изрази своето уважение и почитание към всички хора, към всичко, което Бог е създал. Христос прояви Любовта си, като се пожертва за човечеството. Той прие страданията, за да спаси хората. Макар че разполагаше с всички блага, с голяма сила, Той се отказа от своя личен живот, за да помогне на страдащите. Какво би станало със света, ако всеки пожертва своя личен живот за общото благо? – „Може ли да стане това?“ – Когато човек възстанови своята вътрешна хармония, когато приеме Бога в себе си, това може да стане. Изучавайте се и вижте, готови ли сте, след като сте гладували 3–4 дни и получите един топъл, пресен хляб, да го пожертвате за някой гладен, беден човек? Ако можете да направите това, вие сте надежден човек.

Разумният свят може да разчита на вас. Кажете ли, че първо трябва вие да се нахраните, а после да давате, на вас не може да се разчита. По този начин не можете да придобиете онова знание, което душата ви желае.

Упражнение: В продължение на 10 дни правете следното упражнение: като станете от сън, сложете лявата си ръка на лявата страна на челото, където е музикалният център, а дясната ръка – на десния музикален център и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: „Когато са създавали световете, ангелите са пели. И до днес те пеят. Понеже работя върху себе си, и аз ще пея“. Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре, отколкото без пеене. Ако домакинята пее, когато готви, тъче или меси хляб, работата и ще върви добре. Пеенето внася подтик в човека, събужда енергиите му, прави го активен.

Като ученици, вие трябва да бъдете готови, да изпълнявате точно всяка заповед, която идва от Бога. Така и добрият музикант изпълнява всички знаци при свиренето. За пример, ако Бог ви каже да стоите на едно място, докато дойде определеният за вас момент, вие трябва да чакате, без да мръднете. Каквото да ви казват, вие трябва да стоите на поста си. – Че другите заминали преди вас, че вие сте останали последен – това да не ви смущава. Ако дочакате вашия момент с търпение, всичките ви работи ще се наредят с успех. Приложите ли послушание към Бога, към разумните същества, всички хора ще ви обичат. Каквото пожелаете, ще го реализирате. Адам и Ева излязоха от рая поради непослушанието си. Те направиха една грешка, с която внесоха дисонанс в живота.

Раят е място на хармония и мелодия, на добро и справедливост, на истина и красота. Който иска да бъде добър, справедлив, любещ, трябва да има към всички хора такива отношения, каквито има към себе си и каквито изисква да имат другите към него. Прилагайте доброто към всички, без да мислите, заслужават ли го, или не. И на разбойника да направите добро, то ще даде своя плод. Доброто не умира. Ако станете проводник на Божията Любов, всички добри, свети и възвишени същества ще ви познават и ще ви отдават заслуженото. И разбойникът, и добрият еднакво ценят доброто.

През време на Балканската война един офицер видял един ранен войник на бойното поле, изоставен, гладен, измъчен. Той веднага се погрижил за него: занесли го в една от близките болници, превързали го, нахранили го. Офицерът постоянно го посещавал, следял за здравето му. След войната офицерът минал в запаса и продължил стария си занаят – търговията. Един ден трябвало да мине през една гора съвършено сам. Неочаквано той се натъкнал в гората на един апаш. Последният се вгледал в пътника и познал своя спасител. Той веднага му сторил път и казал: „Благодаря ти за доброто, което ми направи през време на войната. Ти ми направи едно добро заради Господа; сега аз, в името на същия Господ, няма да те обера. Ако не беше ми направил доброто, и с тебе щях да постъпя, както постъпвам с другите“.

Следователно не питайте защо страдате. Ако правите добро и услужвате на ближните си, и на вас ще помагат. Услужвайте на всички, за да се радвате на светло бъдеще.

И тъй, внесете в мислите и в чувствата си хармония, за да освободите съзнанието си от ненужния товар. Освободете се от тежките раници. Не се безпокойте, че не сте постигнали желанията си. Каквото днес не можете да постигнете, ще го постигнете в бъдеще. Важно е да работите, да развивате дарбите си. Параходът може да потъне, но богатството, което носите в себе си, ще ви следва навсякъде. Имате ли това богатство, вие имате условия за бъдещия живот. Щом сте със спасителна лодка, ще излезете благополучно на брега. Работете усилено за своето спасение, да излезете от стария живот и да влезете в новия. Що се отнася до богатството, не мислете за него. Новият живот носи нужното богатство. Щом майката и бащата обичат детето си, те всичко ще му дадат. Когато Бог обича човека, ще му даде всичко, което му е необходимо. Бог е вложил в човека най-голямото богатство – ум, сърце, душа и дух. Има ли това богатство, всичко друго ще дойде само по себе си. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Който е доволен на малкото, ще получи и голямото.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 10 юни 1931 г., София, Изгрев.