Размишление
Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоан. Това, което се говори в тази глава, съответства на сегашните времена. Шест дни преди пасхата, дойде Исус във Витания, където беше бившият умрял Лазар, когото възкреси от мъртвите. – Всеки човек, ограничен в своите възгледи, се счита за умрял. „Тогаз Мария взе един литър чисто драгоценно миро и помаза нозете Исусови.“ (– 3-ти стих.) – Когато възгледите на човека се изменят, всякога умът и сърцето му взимат участие, и в душата му се явява особено състояние. В ума му изпъква една светла мисъл, а в сърцето му – едно хубаво чувство. Значи той дава плод.
„Тогаз един от учениците Му, Юда Симеонов Искариотски, който щеше да Го предаде, казва: „Защо да не се продаде това миро за триста динара и да се дадат на сиромасите?“ (– 4-ти и 5-ти стих.) – Много от съвременните хора спъват своя прогрес за материални работи. Те искат да задоволят нуждите си и постоянно спорят, защо един ял повече, а друг – по-малко; защо едни хора се обличат хубаво, богато, а други не се обличат така богато.
Питам: Нима всички животни, птици и бубулечици са еднакво облечени? Вземете например, товарните животни, те са облечени в най-скромни, прости дрехи, в сравнение с дрехите на много птици и бубулечици, облечени в пъстри и красиви дрешки. Това показва, че старите хора мъчно могат да се простят със своите навици и стари разбирания. Знаете ли какво представляват старите фарисеи и садукеи? Те представляват човешката гордост и честолюбие. Тези качества у човека са, именно, последните фарисеи и садукеи, с които той трябва да се справи. Те са вътре в човека и затова той мъчно се справя с тях. Що се отнася до външните мъчнотии, с тях човек лесно се справя. „Ето, светът отиде след Него.“ (– 19-ти стих.) – Какво лошо има в това, че светът отиде след Него? Какво лошо има в това, че една река се влива в морето? Когато реката се влива в морето, тя се очиства.
„Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ „(– 24-ти стих.)“ – Значи човек трябва да умре за временното, за преходното. Под „смърт“ се разбира, че човек трябва да израсте отново, да се разшири и да даде плод.
„Който ненавижда живота си на този свят, за вечен живот ще го опази.“ (– 25-ти стих.)
„Това издума Исус и отиде, та се скри от тях.“ (– 36-ти стих.) – Това е състояние на мистика, на когото съзнанието се е пробудило. Ако съзнанието на човека се помрачи, той изпитва смущение.
„Защото възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия.“ (– 43-ти стих.) – Хората не могат да постигнат своите желания и казват: „Това е непостижимо, онова е непостижимо.“ – Много естествено. Докато те още вървят в стария път, борбата в тях ще продължава. Те възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия.
„А Исус възгласи и рече: „Който вярва в мене, не вярва в мене, но в Тогози, Който ме е проводил“.“ (– 44-ти стих.)
„И тъй, това, що говоря, както ми е Отец рекъл, така говоря.“ (– 50-ти стих.)
Усилието, което вярващият прави в живота си, някога е безполезно. – Кога? – Когато животът му е мътна река. По цели дни той я чисти, и тя все мътна остава. – Как ще я очисти? – Като я пусне да тече в морето. Не я ли пусне в морето, той прилича на човек, който иска да живее морално и се сили всичките му работи да бъдат в изправност. Обаче не е достатъчно да имате само чиста вода. Ако искате да изперете дрехата си добре, да я направите чиста, нужно ви е, освен чиста вода, още и слънце. Времето трябва да бъде ясно, слънчево, да изсуши скоро дрехата. Значи дрехата ви ще бъде чисто изпрана, ако имате чиста вода и светлина, слънцето да грее, да бъде ясно и топло. Следователно всяка постъпка трябва да се диктува от топло чувство и от светла мисъл. Това подразбира да имате знание и светлина, чистота и топлина. Така изпрана, дрехата трябва да се облече. Ако не се облече, ще я сложите в гардероб. Природата не си служи с гардероби. Щом изпере и изсуши една дреха, тя веднага я слага на гърба на човека. В човешкия живот работите се нареждат другояче: Щом дрехата е изпрана и изсушена, тя се слага или на гърба на човека, или в гардероба. Някога дрехата и ризата на човека не са съвсем чисти. Причината за това е в нечистотиите, които се отделят от тялото. Обаче тялото се цапа и от нечистите мисли и чувства, с които човек работи. Ето защо, не се смущавайте от нечистотиите на външния живот. Смущавайте се от нечистотиите, които идат отвътре. Като знаете това, правете разлика между външния и вътрешния живот. Децата, които седят по цели дни вкъщи, дрехите им са всякога чисти. Какво ще кажете за работниците в мините, фабриките и градините? Техните дрехи и ризи са нечисти – работата им е такава.
Казват за някого: „Този човек е кален“. – Какво лошо има в калта и в окалянето на човека? Като опере дрехите си в чиста вода и ги изсуши на слънце, калта ще се махне. Като работи шест дни, човек се връща от работа доволен, че може да се изпере и очисти, да се облече в чисти дрехи и след това да си почине. Всеки човек има желание да се облече в нови, чисти дрехи. Седмият ден е ден на почивка. Шест дни ще работиш, а на седмия ще починеш, ще се облечеш в чисти дрехи. Защо допущаш в себе си нечисти мисли и желания? Защо постъпваш нечисто? Колкото малко кал да имаш, тя предизвиква запушване на порите на тялото. На същото основание всяка нечиста мисъл и всяко нечисто желание запушват порите на тялото. Това запушване, от какъвто характер да е – физически или психически, причинява болка, неразположение на човека. Той казва: „Тежко ми е нещо, не съм разположен“. Където и да погледне, той казва: „Хората са лоши, грешни“. – Това се дължи на неговото вътрешно неразположение. Причината затова е в самия него, а не вън от него. – Как ще си помогне този човек? Как ще се спаси? – Като отиде при Бога. Ето защо, вие трябва да имате нов възглед за Бога.
Много от сегашните хора вярват в Бога по особен начин и си Го представят като стар дядо с бяла коса и бяла брада, с красиво, благо лице. Духът Божи си Го представят във форма на гълъб. Това е антропоморфизъм. Други си представят Бога като млад момък. Бог не е нито стар дядо, нито млад момък. И Духът Божи не е гълъб. Това са символи, на които трябва да направите вътрешен превод. Новите времена не търпят стари, детински възгледи, лишени от всякакъв морал. Едно е вярно: гълъбът е символ на чистота. През каквито мъчнотии да е минал, на каквито изпитания да е бил поставян, той всякога е бил чист. И Духът Божи, Който чисти хората, през каквито условия на живота да е минавал, всякога оставал чист и свят. Казват някои: „Млад и стар Господ“. Това са стари възгледи, които няма да корените, но ще оставите настрана. Ако искате да ви кажа кой е младият Господ, ще знаете, че Той е Онзи, Който спасява хората и се жертва за тях. Обаче Бог е един, не е нито млад, нито стар. Внесете новото в своите възгледи и вместо стария Господ вложете Любовта в сърцето си. Вместо младия Господ вложете Мъдростта в ума си, а вместо Духа Божи вложете Истината в душата си. Така ще имате истинска представа за Бога. Следователно старият Господ е Любовта, която осмисля всичко. Младият Господ е Мъдростта и знанието, които спасяват света и внасят ред и порядък навсякъде. Духът Божи представлява Истината, която освобождава човешката душа. Истината освобождава човека от всички мъчнотии, от противоречията и заблужденията в живота. Това е новото мистично схващане за Бога. Следователно, дойде ли старият Господ у вас, и Любовта трябва да дойде. Изобщо, Любовта, Мъдростта и Истината са неразделни помежду си. Те са части на вътрешната същина. Който така разбира нещата, никога няма да изпада в противоречия. Онзи, у когото са Любовта, Мъдростта и Истината, считам свободен човек. Където е Любовта, там няма никакви престъпления.
Що е престъплението? – Да мислиш, че си добър, ти вече си извършил престъпление. – Защо? – Защото добротата е качество на Бога. Не е въпрос да сме добри, но да изпълняваме волята на Бога. От Бога ние сме излезли чисти и трябва да се върнем чисти. Кажеш ли, че не познаваш какво е Бог и трябва да изучаваш всички теории за Него, за причини и последствия на нещата, ти вече си направил престъпление. Какво ще научиш за Господа от човешките теории? Човек трябва да бъде учен, но да проявява Любовта, Мъдростта и Истината на Бога. Каже ли, че знанието, което има, е негово, той върши вече престъпление. Истината не може да дойде чрез всички. Тя иде само чрез Едного. Тя може да дойде чрез всички само ако те са готови за нея. Така те ще живеят в Едногото. Следователно Истината ще дойде, когато всички хора бъдат готови да я възприемат. – Кога ще бъде това? – Когато животните се съединят в едно тяло. Тогава хората ще се разберат напълно и ще бъдат готови за възприемане на истината. Засега животните не са съединени в едно цяло, защото имат различни интереси. Щом се съединят, и вълкът ще бъде толкова кротък, колкото и агнето.
Един ден кокошката се оплакала от господаря си, че постоянно взимал яйцата и ги изяждал. Същевременно и овцата се оплакала от господаря си, че стригал вълната и доял млякото. На оплакванията на кокошката, господарят възразил: „Нека благодари кокошката, че не взимам живота и. Що се отнася до яйцата, аз я облекчавам. Тя снася през годината около 150 яйца, а може да измъти най-много 25–30 яйца. Какво ще прави тя с останалите яйца?“ И на овцата, която също се оплаквала, господарят казал: „Ти имаш агънце, което храниш с млякото си. Аз взимам част от твоето мляко. Ако пък не стрижа вълната ти, ще страдаш – горещината ще те измъчва“. И кравата се оплакала от господаря си, но той и на нея казал, че няма право да се оплаква. „Тя дава мляко повече, отколкото е нужно за теленцето. При това, теленцето ще се храни с мляко най-много една година, след което млякото е свободно. Значи аз имам право да го взимам“.
И тъй, човек е в хармония с природата, както и с Божествения свят, докато се ползва от излишъка на благата. Рече ли да използва всичките блага, той нарушава тази хармония. Природата задържа част от благата за себе си, като неприкосновен запас. Който се осмели да посегне на този запас, той нарушава великия ред на живота. Докато хората се поставят на пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, те създават условия за греха. Не делете любовта на човешка и животинска. Любовта е една, важно е през какви форми минава. Ако човешката любов влезе в животното, никога то не напада подобните си. Обаче, ако в животното влезе животинската любов, то напада подобните си. Същото се отнася и до човека. Когато човешката любов влезе в човека, той на никого не прави зло; влезе ли в него животинската любов, той е готов да краде, да обира и да убива. Тогава каква разлика има между вълка, който дави овцете, и човека, който убива и краде? Ангелът, обаче, никога не нарушава общия ход на Любовта. В човешката и в животинската любов някога се явява индивидуализиране, поради което се нарушава общия ход на Любовта. Тогава настава дисхармония в природата, която се явява като условие за грехопадането. Като знаете това, не питайте защо иде грехът.
Да допуснем, ти пътуваш и носиш в торбата си хляб. Като огладнееш, сядаш на пътя да се нахраниш. Остава ти едно парче хляб, което задържаш за себе си. Продължаваш пътя си и срещаш един беден човек, който ти казва: „Моля ти се, гладен съм, дай ми малко хляб“. – „Нямам.“ – Ето първата лъжа. – Бедният човек си заминава, но ти изпитваш скръб, мъчно ти е, че не му даде малко хляб. Трябваше да дадеш последното си парче хляб на бедния. – „Ако бях го дал, аз щях да остана гладен.“ – Не се страхувай. Ако беше го дал, Бог нямаше да те остави. Следователно, колкото хляб имате в торбата си, дайте го на гладния, не мислете за себе си. – Да, но в живота работите не стават така. – Не стават, защото мислите повече за себе си. Ако мислите и за ближния си, като за себе си, ще видите, че Бог никога няма да ви остави гладни и боси.
Като говоря така, искам да ме разберете право, а не като онзи поп, който имал две скъсани ризи и дал едната на беден човек. Той казал на жена си: „Слушай, попадио, казано е в Писанието: „Който има две ризи, да даде едната на бедния“. Вземи едната риза и я дай на някой просяк.“ Попът си мислел: „Като дам една от скъсаните си ризи на бедния, Бог ще ми даде нова, по-хубава от моята“. Обаче той останал излъган – не получил никаква риза. Казвам: Ако дадеш една риза на бедния, тя трябва да бъде нова и, при това, дадена с любов. Казано е в Писанието: С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Значи, каквато дреха дадеш, такава ще получиш. Дайте най-хубавото, което имате. Давайте най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства.
Казвате за някого: „Този човек е добър, но не се е повдигнал много, не е станал светия“. – Как познавате светията? Как познавате Учителя? Светията се познава по това, че торбата му е всякога празна, няма коричка хляб. Освен това ризата му е всякога нова – той не ходи със скъсана риза. Светията е като хлебаря, който всякога вади от фурната си топъл, хубав хляб и го дава на хората. Така и светията всякога дава, и то най-хубавото, което носи в себе си. – По какво се познава Учителят? – На този въпрос вие сами ще си отговорите. Много са писали и говорили за Учителя. Някога и аз ще ви говоря за Учителя. Сега ще ви кажа само едно: Когато Учителят иде в света, Той носи зората на деня. Той е като изгряващото слънце. Тогава всичко пее в света. Ние не говорим за обикновения учител, но за Онзи, Който създава всичко в света.
Аз искам да бъдете свободни в своите възгледи, да носите Любовта в сърцата си, Мъдростта – в умовете си, а Истината – в душите си. Като се стремите към това, вие постепенно ще се освободите от старите си дрехи. Стремете се да съблечете старите си дрехи, както змията съблича старата си кожа. Всяка година човек трябва да се освобождава от старото и да приема новото. Всяка година трябва да давате по един хубав плод, както ябълката и крушата принасят своите плодове. Всяка година плодовете ви трябва да бъдат все по-хубави. Казано е в Писанието: Всяка пръчка, която не принася плод, отрязва се и се хвърля. Всяка пръчка, която принася плод, оставя се на лозата. Като знаете това, освободете се от вътрешното безпокойство в себе си.
Като наблюдавам съвременните хора, чудя се как те още се придържат към старите възгледи, изказани от апостолите и от пророците. Онази вода, която е текла преди хиляди години, днес е изгубила своята чистота. Даже и Христовото учение, което е текло преди две хиляди години, днес е изгубило от чистотата си. Ако следвате това учение, вие трябва да Го вземете в Неговия първоначален вид, каквото е излязло от Първоначалния източник. Не е въпросът да се връщате назад, напред трябва да вървите. Кое е по-добро: да отиде човек при главата на извора, където е началото на водата, или да отиде там, където водата се влива в морето?
Човешкият живот може да се уподоби на река, текла хиляди години, поради което се е окаляла. Сега тази река се влива в морето, където се пречиства. И ние трябва да отидем там, където извира чиста вода. Не се спирайте на старите възгледи. Ако старото можеше да ви спаси, Моисеевият закон и до днес щеше да има сила. Ако бяхте разбрали Христовото учение, досега то щеше да ви спаси. – Защо не се постигна това? – Защото не вложихте Любовта си в Него. Ако Любовта, Мъдростта и Истината не влязат във вашия живот като фактори, вие не може да имате правилни възгледи, правилно разбиране. Тогава и телата ви ще бъдат слаби, хилави. Каква е разликата между болния и здравия? И болният, и здравият имат креват; и болният, и здравият ядат. Казвам: Въпреки това, животът на двамата се различава. И аз някога ви казвам, че земният живот прилича на небесния. Но аз не разбирам живота на болния, а живота на здравия. Само животът на здравия прилича на небесния. Може ли болният да каже, че какъвто е неговият креват и юрган, такива са и тези на небесните жители? – Не е така. Аз зная на какви кревати спят там и с какви завивки се покриват. Здравият човек има спокоен, здрав сън. На която страна легне вечер, на нея се събужда. Болният, като лежи, обръща се ту надясно, ту наляво. Той постоянно се оплаква: леглото му било тясно, юрганът не бил нов, чаршафът не бил чист и т.н. Юрганът на здравия мирише на роза или на здравец – аура има той. Следователно, ако и вашият ум няма аромата на розата; или ако сърцето ни няма аромата на здравеца, вие сте в положението на болния, който лежи в болницата, под командата на лекари и милосърдни сестри. Болният не смее да излиза сам на слънце, не го пущат, за да не слънчаса. Милосърдни сестри го пренасят от едно място на друго. Има ли милосърдни сестри около здравия?
Казваш: „Няма кой да ме обича, да ме милва и гали“. – На какво ще приличаш, ако постоянно те милват и галят? На болен, когото милват и галят, по-леко да понася страданията си. – Кои са културните хора в болницата? – Лекарите и техните помощници. Здравият се оплаква, че няма слуги, да му помагат. Питам: Ако имаш слуги на разположение, каква роля ще играеш в живота? Не е лошо да имаш слуги, но тогава ще бъдеш аристократ. Трябва да бъдеш здрав аристократ! Можеш да бъдеш и слуга, но здрав да бъдеш. Можеш да бъдеш и господар, но здрав да бъдеш. Това е естественото положение: и като господар, и като слуга да бъдеш здрав. Казваш: „Дотегна ми това положение на богат и болен човек, постоянно да лежа“. Казвам: Щом искаш да се освободиш от това състояние, Бог ти е определил особено място – стани слуга! Ако и господарят, и слугата са здрави, кой на кого ще служи?
Сега ще ви оставя да мислите върху тези въпроси. Мислете върху милосърдието. Не се спирайте на въпроса, дали сте направили известен прогрес или не сте направили. Казваш: „Аз не съм прогресирал“. – Това не се отнася до тебе. За прогрес и дума не трябва да правите. Ние трябва да слугуваме на Господа. Той не се нуждае от нашето слугуване, но понеже има много болни, необходими са повече слуги, и то здрави. Те ще отидат в болниците да помагат на болните. Болните се молят на Бога да им изпрати лекари, слуги. Когато здравите слуги отидат в болницата, само тогава господарите ще оздравеят. Здравите слуги и здравите господари ще спасят света, а не болните и богатите. И ако ме питате кой ще спаси света, отговарям: Само здравите слуги и здравите господари ще спасят света. И бедни да са, те могат да направят това. Тази е задачата на всички хора. Не желая да бъдете богати. Обаче, ако някой от вас желае да бъде богат, нямам нищо против това.
Пожелавам на всички ви да бъдете здрави слуги. Пък един ден господарите ви и богатите хора, като напуснат болницата, да драснат една клечка кибрит. Пък и лекарите, и всички слуги от болницата да я напуснат и да отидат в здрави къщи, където няма нужда от стария порядък на нещата. Това представлява пълния живот на Любовта – на Божията Любов, на Божията Мъдрост и живота на Божията Истина, която ще ни освободи от всички тревоги и несгоди на сегашния живот. Когато се тревожите за нещо, кажете си: „Господарят е болен“. След това притечете му се на помощ. Друг път сърцето ви е смутено. Кажете си: „Господарката е болна“. Помогнете и на нея. Притичайте се да помагате на господаря, на господарката и на господарчетата. Трябва да бъдете полезни в живота! Това значи да помагате на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, т.е. на вашето тяло.
Т. м.
Утринно Слово от Учителя, държано на 24 май 1931 г., София, Изгрев.
|
