Прочетете 16-та глава от 1-во Послание към Коринтяните, да видите как са живели старите вярващи. Те не са мислили, че някой ще чете как са живели. Обаче вие четете техния живот. Други пък ще четат за вас, как вие живеете днес. Не е важно какво хората знаят за вас; важно е вие да знаете защо живеете.
Човек живее, за да се усъвършенства. Следователно обръщайте внимание на съдържанието на живота, а не на формата. Животът е подобен на сапунен мехур, който лесно се пука: формата изчезва, съдържанието остава. Един мехур изчезва, а на мястото му се явява друг. Сапунените мехури се явяват и изчезват по причина на онзи, който се мие. Следователно от този, който живее, непременно ще излезе нещо. От Бога излиза живо дихание на живот. Затова е казано, че ние живеем и се движим в Бога. – „Какво ще стане с мене?“ – Щом се безпокоиш, ти живееш вън от Бога. Този живот е пълен със страдания, обезсърчения, песимизъм. Влез в Бога, за да се успокоиш, да се осмисли живота ти и да се превърне на радост и веселие. Зиме, когато децата излизат на двора, скоро се връщат в топлите стаи. Вън е студено, ръцете и краката им изстиват. Щом се стоплят, те пак излизат вън. На същото основание казвам: Когато е в Бога, човек е на топло. Щом излезе вън от Него, ръцете и краката му изстиват и той бърза да влезе вътре, да се стопли.
Казано е в Писанието: „Наближило е времето за идване на Царството Божие на земята“. – Колко е това време? – Колкото е разстоянието от къщата, където е топло, до двора, където има голям студ. За да се домогнете до Царството Божие, трябва да имате жива, непоколебима вяра. – „Какво ще стане с нас, като умрем?“ – Ще ви съблекат. Смъртта е събличане на старите дрехи. Какво правят разбойниците, като хванат един богат човек? – Оберат всичките му пари, а после съблекат горните му дрехи и го оставят по долни, бели дрехи. Докато е жив, човек се безпокои, че няма какво да яде и да пие, че няма кой да го гледа на старини. Тогава от онзи свят изпращат един ангел да го освободи от товара му и да го вземе със себе си, да се грижи за него. Мъчно се умира, докато човек е натоварена камила. Щом се разтовари камилата, човек умира лесно. Всичката мъчнотия се заключава в развързване ремъците на товара. Щом ремъците се развържат, душата се освобождава и отива в другия свят. Там човек се усеща подмладен. Колкото повече се оплаква човек, толкова повече остарява. За да не остарява, човек трябва да не роптае, да не се оплаква, да стане оптимист.
„А колкото за събиране на милостинята за светиите, както наредих в църквите Галатийски, така сторете и вие.“ (– 1-ви стих.) – Ако вие събирате милостиня за светиите, къде ще я изпратите? Тогава пращали милостинята за светиите в Ерусалим. Къде ще пратите вашата милостиня? Едно време светиите седели в Ерусалим, а днес светиите ходят по света, да помагат на хората. Тогава е нямало бързи съобщения. Днес човек може да обиколи целия свят за 50–60 дни. В бъдеще ще имаме още по-бързи съобщения.
Като не разбират живота, хората страдат и се измъчват. Значи невежеството е една от причините за страданията. Когато вятърът духа, когато слънцето грее, хората се оплакват, че изстиват, или изгарят от слънцето. Това е неразбиране на нещата. Бог говори на човека чрез светлината, чрез топлината, чрез вятъра, чрез водите, цветята, животните. Така е за онзи, който разбира. За онзи, който не разбира, все едно, че му дават да чете книга на чужд, непознат за него език. За него и животните, и растенията са неразбрани. Той вижда, че вол пасе на полето и казва: „Вол е това. Няма работа, пасе“. – Волът пасе, но същевременно се учи. Като се напасе, отива настрана, ляга някъде и започва спокойно да преживя. Преживянето е подобно на преработване на мисълта. Докато не обработи мисълта си, човек не може да мисли право. Човек мисли право, когато започне „да преживя“, т.е. когато вземе под внимание всички факти, всички скърби и радости и ги съпоставя. Само при това положение човек може да изкара от своята мисъл нещо хубаво и полезно. Без съпоставяне на фактите, радостите и скърбите представляват необработена, безвкусна храна. Затова казваме, че храненето, чувстването и мисленето вървят успоредно. Те взаимно се допълват.
Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Отвлечени неща са тия, които стоят далеч от съзнанието на човека. Хората са далеч едни от други, когато не се обичат. Ако се обичат, хората са близо един до друг. Същото можем да кажем и за заминалите на онзи свят. Ако обичате покойниците си, и те са близо до вас. При това положение живите и покойниците живеят в един свят. Хората живеят на едно и също поле, с тази разлика само, че едни от тях са в ада, а други – в рая. Които се мъчат, живеят в ада. Които са разбрали мъчението, те се радват, вследствие на което живеят в рая. – „Какво трябва да направи човек, за да излезе от ада?“ – Да обикне мъчението. Щом го обикне, то ще го напусне. От разказа за богатия и за бедния Лазар се вижда, че между ада и рая има голяма преграда, голяма пропаст, която мъчно се минава. Христос дойде в света да постави мост между ада и рая. Той показа на човечеството пътя, по който може да излезе от мъчнотиите и страданията, от неблагоприятните условия и да влезе в радостта и веселието, при благоприятните условия на живота.
Кой създаде ада? – Хората. От своите стари, криви, изопачени разбирания хората създадоха здрави, високи крепости, в които сами се затвориха. Тези крепости наричаме „ад“. Днес всички хора трябва да се учат, да прилагат знанията и любовта си, за да разбият стените на тия крепости и да излязат вън, на свобода, т.е. в пределите на Царството Божие, в рая на земята, за който се говори в Битието. Казано е, че Бог създаде небето и земята, но никъде не е казано, че е създал ада. Ето защо, като човешко изобретение, адът трябва да се разруши от своя създател. Който го е създал, той трябва да го разруши. Ще кажете, че трябва да осигурите бъдещето си. – Оставете бъдещето настрана. То се определя от настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бъдещето. Осигуряването е стар метод. – „Какво ще стане с човека?“ – Това, което никога не е очаквал. Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Следователно задачата на човека не се заключава в неговото осигуряване, но в свързването му с Бога. Като обикне Бога, човек се свързва с Него и си осигурява такова светло бъдеще, каквото никога не е предполагал.
Като знаете това, не се безпокойте за непотребни неща. – „Какво ще стане с нас?“ – Каквото стана с Христос, това ще стане и с вас. Каквото стана с апостолите, това ще стане и с вас. Каквото стана със светиите, това ще стане и с вас. Христос мина през големи страдания и после възкръсна. Апостол Павел беше голям оптимист. Той мислеше, че лесно ще влезе в Царството Божие, но като го биха няколко пъти, каза: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие“. Ако във времето на Павел беше мъчно влизането в Царството Божие, в нашето време е още по-мъчно. Сегашният век носи по-големи мъчнотии и страдания на човечеството. Ние сме на края на века, когато старото отминава времето си и отстъпва на Новото. Това време носи големи, но велики страдания. Човек се пробужда, отправя погледа си нагоре, към възвишения свят, където е сигурността и щастието, които търси.
Животът на съвременните хора е преходен, както е преходно движението по права линия. Човек не може постоянно да се движи по права линия. Колкото и да не желае, той трябва да издигне перпендикуляр от една точка на правата и да върви нагоре. Този е пътят, по който човек може да намери Истината. Щом се домогне до Истината, той започва да мисли за Бога и страданията му изчезват. Истината и любовта ви към Бога са в състояние да изтрият сълзите от очите ви. Хората плачат, защото не са намерили Истината. Когато намерят Истината, те пак могат да плачат, но от радост.
И тъй, има два вида плач: от скръб и от радост. Първият плач е подобен на дъжда, който вали и полива изсъхналата земя. Цветята поглъщат дъжда и се радват, че са освежени. Вторият дъжд е подобен на росата. И тя освежава цветята. В този смисъл добре е човек да плаче, да полива цветята в своята градина. Този плач носи благословение за човешката душа. Така плаче онзи, който разбира смисъла на страданията и на радостите. Който не ги разбира, вместо да освежи цветята, той ги попарва. Това показва, че неговите сълзи са много горещи. Изследвайте сълзите си и правете верни заключения за себе си. Ако сълзите носят благословение за вас, събирайте ги в шишенца или ги попивайте с чисти копринени кърпички, да не падат на земята.
Едно е важно за човека: да издигне перпендикуляр в живота си. Перпендикулярът не е нищо друго, освен отправяне на човешката душа към посоката, откъдето идва Божията Любов. Дръжте съзнанието си будно, да не се наклони перпендикулярът.
Най-малкият наклон води към материалния живот. Колкото по-голям става наклонът, толкова повече човек се отклонява от правия път на живота, т.е. от перпендикуляра, и се спира в плоскостта, където човек се движи само в физическия свят. За да не изпада в ограничителни условия, той трябва да се държи здраво за перпендикуляра като посока, която единствена го води към Любовта – основата на живота.
Следователно стремете се към перпендикуляра на живота, т.е. към великата Любов, която осмисля нещата. Без Любовта няма живот, няма растене и развитие, няма никакви придобивки.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 6 май 1931 г., София, Изгрев.
|
