Размишление
Днес всички хора се стремят към придобиване на знания. Прав е този стремеж, но като придобият знанието, малцина могат да го приложат разумно. Повечето хора гледат на знанието като на забава. Защо им е това знание, как ще го приложат, те не знаят. В това отношение те приличат на човек, който обича да яде различни сладкиши. Всеки ден той ходи ту в една, ту в друга сладкарница, без да придобива нещо. Посещаването на сладкарниците става за него навик, но какво му допринасят те? Ако се запита, станал ли е по-здрав от употребата на сладкишите, сам ще си отговори, че не е станал по-здрав. Станал ли е по-умен и по-добър? Нито по-умен е станал, нито по-добър. Да бъде човек здрав, умен, добър, това значи да има сили в себе си, да издържа на противодействията, които среща в природата. Знание, което не може да помогне на човека в мъчнотиите и противоречията, които среща в живота си, не е истинско. Под думата „истинско знание“ разбирам онова, което човек е приложил и с което може да си служи при всички условия. Знанието трябва да стане плът и кръв на човека, както хлябът естествено се възприема и усвоява от организма. Следователно, като говорите за знанието, ще правите разлика между познаване теорията на нещата и разполагане със знанието като със своя собственост. Всеки може да научи теорията на електричеството, но малцина могат да произведат електричество. Ще кажете, че има машина за това. Не е въпрос до външните машини. Важно е човек да произведе електричество в себе си, по вътрешен начин. Всеки може да научи теорията на светлината, но малцина могат да я произвеждат в себе си. Както можете да завъртите ключа на електрическите лампи и да стане светло около вас, така човек може да повдигне мисълта си и да произведе светлина в себе си. Ще кажете, че това е невъзможно. За умния, за добрия и за здравия човек е възможно. За глупавия, за неразумния и за слабия човек това е невъзможно. Силният човек може да носи 1000 килограма тежест на гърба си, но слабият не може. Значи понятията „възможно“ и „невъзможно“ са относителни. Наистина, докато дойде до реалността на нещата, до тяхната абсолютна същност, човек живее в относителния свят. Тази относителност съществува навсякъде в живота: и в науката, и в религията, и в музиката, и в изкуствата.
Всички хора се натъкват на относителността в живота и търсят вечното, неизменното в света. Още във времето на Христа се яви един богат младеж да пита какво да направи, за да придобие вечен живот. Христос му отговори, но той не можа да изпълни това, което му се каза. И до днес още този човек не е намерил вечния живот. Той продължава да задава същия въпрос. Казвам: Търсите ли вечния живот, свържете се с Бога. Направите ли тази връзка, Бог всякога ще бъде на ваша страна. Той ще ви заведе в абсолютния живот, където няма измяна и промяна. Явява се въпрос: Как може човек да се свърже с Бога? Със знанието си, със силата си, с богатството си? Ако е въпрос за знание, за сила, за богатство, Бог разполага напълно с тях. Човешкото е нула пред Божественото. Значи нито умът, нито богатството, нито възможностите на човека са в състояние да привлекат вниманието на Бога. Едно нещо може да спре Неговото внимание – човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Значи в сърцето на човека се крие нещо ценно, заради което Бог го иска.
Като ученици, вие трябва да разбирате нещата. Не е достатъчно само да броите до милиони и билиони; не е достатъчно само да работите с числата, да ги събирате, изваждате, умножавате и делите; не е достатъчно само да познавате кои числа са цели и кои – дробни. Човек трябва да гледа на числата не само като на количествени величини, но и да разбира техния вътрешен смисъл и взаимна връзка. За пример, всички казват, че знаят какво нещо е единицата. Обаче без двойката единицата не може да се разбере. После, говорите за дробите и пишете: 1/2, 2/3, 3/4, 4/5 и т.н. Вие разглеждате дробите като части от единицата, от цялото, но в тях се крие нещо, което още не познавате. Ако пишете на ученика двойка, той плаче, страда – плаши се от нея. Според мене двойката е най-мощното число в света. То е врата, през която можеш да влезеш и да излезеш. С числото 2 човек може да работи.
Работете с числата, изучавайте ги, за да проникнете във вътрешния им смисъл. Чрез числата вие можете да си обясните всички състояния, през които минавате. Днес сте доволни, радвате се, но стане нещо и на другия ден вече сте недоволни, гневни. Защо сте недоволни? Търсите причината, обяснявате си я по един или друг начин, но недоволството не ви напуща. Недоволството е сила, която съществува в природата и засяга всички живи същества. Опитайте се да застанете на пътя на една пчела-работничка, да видите какво ще направи. Тя веднага ще ви ужили и ще каже: „Не стой на пътя ми!“ Ако се доближите до някое куче, което яде месо или кокал, веднага то ще започне да ръмжи срещу вас. Дойдете ли до човека, и тук ще се натъкнете на нещо, което ще ви причини някаква обида, от която ще бъдете недоволни. Ако срещнете приятеля си на улицата и той не ви поздрави, вие веднага се обиждате. Защо не ви е поздравил? Или не ви е видял, или бил неразположен, а може и съзнателно да не е искал да ви поздрави. Важно е, че вашето честолюбие се е засегнало и вие сте недоволен. Казвате: „Той не поздравява, и аз няма да го поздравявам“. Сега вие трябва да знаете как да се справите с обидата. Цярът на обидата струва 2 лева. Купете си един грам дървено масло и намажете честолюбието си. Обидата веднага ще мине. Дървеното масло, за което сте платили 2 лева, се крие в приятеля ви. На другия ден той ви среща на пътя и казва: „Ще ме извиниш братко, вчера ме болеше стомахът. Видях те, но от болки не можах да те поздравя“. С тези думи обидата се заличава. – „Ама той не казва истината.“ – Това е негова работа. Твой дълг е да вярваш на приятеля си. Ако не вярваш, сега ти ще го обидиш. Ти си негов приятел, а не съдия. Ако той лъже, ако не говори истината, има кой да го съди. Помнете: Съществува един свят, където хората не могат да лъжат. Каквото кажат, там всичко се реализира. Затова, именно, Христос казва, че за всяка празна дума човек ще отговаря. Какво ще бъде положението на човека, който лъже, че е болен. Щом не говорите истината, той ще се разболее. И после, ще не ще, трябва да изкупва погрешката си. Всяка празна дума се реализира. С това природата изразходва част от своите енергии, за които плаща онзи, който е предизвикал тия енергии. Никой няма право да изразходва напразно енергиите на природата. Тя държи точна сметка за тях и глобява всеки, който нарушава законите и.
Ще приведа един пример от живота. Дали е действителен случай, или анекдот, не е важно. Ние ще го използваме. Един румънски свещеник пътувал с трен за един град. По едно време той извадил главата си от прозореца на вагона, да разгледа добре местността, през която минавал. Вън духал силен вятър, който отнел шапката му от главата. Свещеникът се намирал в трудно положение и си помислил: „Какво ще правя без калимявка?“ Без да мисли много, той дръпнал дръжката във вагона, която служела за даване знак за тревога, и тренът веднага спрял. По дадения сигнал кондукторът веднага се отправил към купето, откъдето идела тревогата, и строго запитал: „Какво е станало?“ – „Калимявката ми падна от прозореца“ – отговорил свещеникът. Наистина, тренът спрял, свещеникът взел шапката си, но за спиране движението на трена му наложили такава глоба, която той не забравил през целия си живот.
Поуката, която може да извадите от този пример, е следната: Не мислете, че сте свободни да правите, каквото искате. Не мислете, че можете да вървите против законите на природата. Вървите ли против разумните закони на природата, тя ще ви наложи големи глоби, които цял живот ще плащате. Не мислете, че можете да си играете с ключовете на природата, както искате. Всеки ключ е закон. Дойдете ли до един от тези ключове, ще мислите дълго време как да постъпите. Ако се съобразявате със законите на разумната природа, никакви глоби няма да плащате. – Какво трябваше да направи свещеникът? – Щом иска да гледа през прозореца, той трябва да свали калимявката си и да остане гологлав. Ако пък не предполага, че вятърът е силен и ще задигне шапката му, по-добре да я остави на полето, отколкото да спира трена.
Следователно, когато човек изважда главата си през прозореца на природата, трябва да свали калимявката си. – Какво представлява калимявката? – Това са превзетите човешки идеи и теории. Искаш ли да гледаш към природата, освободи се от своите криви разбирания и теории. Сложи ги настрана, да не ти пречат. В дадения случай може и без теории, и без калимавка. – Кой е сложил тази калимявка на главата на свещеника? – Владиката. – Значи пред владиката ще се явява с калимявка, а пред природата – без калимявка. Природата не търпи никакви калимявки. Тя иска да види човека свободен, гологлав, без никакви превзети идеи и теории. В света човек се подчинява на известни условности, но природата не търпи такива. Природата е пратила човека на земята гол, написала е в сърцето му своите закони и за тях държи сметка. Тя иска да види човека в пълна изправност по отношение на тези закони. Всичко друго, което той впоследствие е придобил, тя хвърля настрана. Позволи ли си да се застъпва за изхвърленото и да се бори с природата, скъпо ще плати.
Има разумни положения, които човек трябва да зачита. За пример, разумно е той да се облича според условията на природата, а именно: зиме с дебели дрехи, лете – с тънки. Разумно е, когато човек влиза в банята да се къпе, да съблече дрехите си. Влезе ли с дрехи, ще мине за ненормален. Водата има отношение към тялото на човека, а не към дрехите му. Когато човек се къпе, водата трябва да действа направо на тялото му. Когато пере дрехите си, водата върши друга работа – тя има предвид чистотата на дрехите.
Сега се явява въпросът, кога човек трябва да бъде облечен и кога – гол. Щом слиза на земята, човек първо се облича с плът, а после облича плътта си с дрехи. – Защо не остане само с първата си дреха, т.е. с плътта си? – По две причини: от една страна, той има задължение към тялото си, а от друга – към окръжаващата среда. Докато живее на земята, човек не може да бъде свободен, да се проявява, както намира за добре. Щом е станал видим, облечен в плът и кръв, човек трябва да спазва известни условности. Друг е въпросът, ако той не беше слязъл на земята и беше останал невидим. Като невидим, човек е свободен да прави, каквото иска. Стане ли видим, той сам се ограничава. Влезе ли в едно общество, човек е длъжен да спазва реда и порядъка, който съществува там. Мнозина искат да се проявяват свободно, да не зачитат реда и порядъка на обществото, за да покажат, че са оригинални. Оригиналността е вътрешно качество, а не външно. Ако изявява външно своята оригиналност, човек минава за ексцентричен.
Следователно, докато има отношение към индивидите, към обществата и към народите, човек трябва да се съобразява с техните нрави и обичаи. Човек трябва да има отношение към лица, общества и народи, които стоят по-високо от него. В този случай той ще спазва техните нрави и обичаи, ще се подчинява на известни условия, но същевременно се ползва от тях. Това наричаме ние отношение. Обаче влезе ли във връзка с лица, общества и народи, които стоят по-ниско от него, той не се ползва, нищо не придобива от тях. Тази връзка не представлява никакво отношение. Ето защо, под думата „отношение“ ние имаме предвид само такива връзки, които повдигат човека. Връзки, които не го повдигат, наричаме забави. Те лесно се късат и развързват. Отношенията разбират трайни връзки, а забавите – временни и преходни. За пример, чрез очите човек има отношение към светлината, чрез ушите – към звука, чрез носа – към миризмите, чрез устата и стомаха – към храната, чрез кожата – към състоянията на материята. Изгуби ли тия органи, човек губи и отношенията си към природата. Обаче държи ли органите си в изправност, човек се намира в трайни и правилни отношения с природата. Като наруши отношенията си към природата, човек започва да страда. За пример, мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Те искат да дойде някой при тях и да изяви специфична любов. Такава любов изисква специфично отношение. Само онзи може да те обича така, който е получил нещо от тебе, с което се е повдигнал. Не може да те обича човек специфично, ако не си му дал нещо ценно. Чудни са хората, като търсят специфичната любов. Бог, Който им е дал живот, ги обича, но те не са доволни от тази любов, търсят друга. Родителите им се грижат за тях, обичат ги, но пак са недоволни. Братята и сестрите им ги обичат, но и тази любов не ги задоволява. Те търсят друга любов, външна. – Защо им е тази любов? – Да ги разширят. В този случай човек представлява езеро, което разчита на водите от близките реки. Когато реките се вливат в езерото, последното се разширява. Какво придобиват реките в този случай?
Като ученици, вие трябва да знаете, че специфичната любов е невъзможна. Тя съществува в съзнанието на човека, но не и в съзнанието на природата. От гледището на своя личен живот, човек търси специфична любов. Един ден, когато се издигне над личността си, той ще разбере, че такава любов не съществува. Да се стреми човек към специфична любов, това значи да отиде със своята чаша при някой извор и да иска да тече водата само за него. Изворът му казва: „Сложи чашата си в мене, гребни си вода, колкото искаш, и продължавай пътя си. Водата, която носиш в чашата си, е специфична за тебе. Обаче останалата вода принадлежи на много същества: на треви и цветя, на мушици, на животни, на хора“. – „Ама аз искам да течеш само за мене, само аз да се ползвам от твоята вода.“ – Това е невъзможно. Бог е Любов, която принадлежи на всички живи същества. Благодари за любовта, която в даден момент се излива само заради тебе, и повече не желай. Малкото благо, добре използвано, дава повече от всички блага в света, но неизползвани.
И тъй, дойдете ли пред извора, не се стремете да съберете всичката му вода във вашата чаша, но направете едно разумно усилие, да впрегнете енергията на водата му в работа, да я превърнете в светлина. Щом светне около вас, ще свети и на окръжаващите. Вземете тогава книгата си и четете на неговата светлина. Каквото разберете и приложите от прочетеното, то ще ви причини радост. Само при това положение изворът ще ви обича. Обаче ако искате да го обсебите само за себе си, всеки ден ще се натъквате на недоразумения, спорове и противоречия.
Стремете се към любовта, която можете да превърнете в светлина, а светлината – в знание. Следователно, да обичаш някого, това значи да разбираш неговото естество, за да се ползваш от светлината и знанието му. Който те обича, той е учен, силен, добър човек. Само ученият, силният и добрият човек може да обича. Който се домогне до любовта на такъв човек, трябва да бъде разумен, да се ползва от знанието, силата и добротата му. Не сте ли разумни, вие ще получите от любещия ви човек такива уроци, които ще помните за вечни времена. След това ще казвате, че сте разочаровани от любовта, че животът няма смисъл и т.н. Това са празни думи и лични тълкувания.
Днес ви говоря за вътрешните, разумни процеси в природата, а не за човешките разбирания. Докато живее със своите лични разбирания, човек постоянно се съмнява: в природата, в окръжаващите, даже и в себе си. Изпадне ли в такова крайно съмнение, той сам се осъжда на смърт. В първо време изпада в голямо мъчение, недоволство, вътрешен смут. За да излезе от това положение, той трябва да признае съществуването на великата разумност в света, която управлява всичко. Приеме ли тази разумност, той ще вложи доверие и в природата, и в окръжаващите, и в себе си. Ето защо, съветвам ви: Ако искате да не ви бие природата, вярвайте в нея, вярвайте в себе си. Всяко живо същество е част от разумната природа, с която никой не може да се бори. В този смисъл, разумното може да поучава неразумното, но не и обратното. Който престъпва законите на природата, плаща контрибуции. Природата е внимателна и добра към всички, които изпълняват нейните закони. Противопоставят ли се на законите и, тя ги налага на общо основание. Природата не позволява да си играете с нея.
И тъй, несполуките в живота на хората се дължат на техните вътрешни противоречия. Ако е господар на положението си, човек не може да бъде в противоречие със себе си. Обаче щом изгуби положението си на господар, той изпада във вътрешни противоречия. Само онзи човек е свободен от противоречия, който има правилни отношения към Божественото Начало в себе си. Щом наруши отношенията си, Божественото започва да го възпитава. То му дава такива уроци, които остават паметни за вечни времена. По този начин Божественото повдига човека, помага за неговото развитие и напредък.
Да се върнем към числата. Казвахме, че числото 2 е най-мощното, непобедимо число. Следователно числото 2 не е нищо друго, освен Любовта. Затова, именно, казваме, че Любовта е единствената мощна сила, която от нищо не се огъва. Двойката е в състояние да огъне даже единицата. Като цяло число, двойката е непобедима, но като дроб, във вид на 2/3, т.е. във вид на отношението 2:3, двойката вече се влияе от числото 3. Тройката представлява детето. Значи само детето, т.е. тройката, е в състояние да предизвика любовта на майката – на числото 2. Кое от двете числа е по-силно – двойката, или тройката? В дадения случай тройката е по-силна, защото влияе на двойката – най-мощното число. Под думата „дете“ ние не разбираме формата дете, но принципа, който представлява детето. Какво дете е онова, което расте, става възрастен човек и после остарява? Дете, което остарява, не е истинско дете. Старият човек не съдържа вече силите на числото 3. Изобщо, всички неща, които остаряват, представляват сянка на Битието. Всичко, което постоянно се изменя, наричаме сянка. За пример, ако характерът на човека постоянно се мени, той е сянка на истинския характер. В този смисъл, когато казваме, че някой човек има характер, подразбираме нещо постоянно, устойчиво, неизменно. Характерът може да се уподоби на извор, който тече десетки, стотици години, без да измени качеството на водата си. Колкото време и да извира, както и да се менят условията, водата му остава чиста и неизменна. Това значи човек с характер. В него умът, сърцето и волята му през всички времена и епохи остават едни и същи. Могат ли златото, среброто и платината да се изменят? На каквито действия и да се подложат, те запазват свойствата си. Затова тези метали наричаме благородни. Ето защо, проявите на човешкия характер могат да бъдат различни, но по естество характерът не трябва да се изменя. Щом характерът на някой човек се е изменил, това показва, че в естеството му е влязъл някой чужд елемент от нисък уровен. За да се върне в първото си положение, човек трябва да изхвърли този елемент от характера си. За да не изпада в областта на сенките или на нереалността, човек трябва да се кали, да изработи в себе си характер. Ето защо, от човека се искат две неща: сърцето и умът му да бъдат устойчиви. С други думи казано: Човек трябва да има ум и сърце, които да се проявяват по различен начин, но никога да не се изменят.
Между характера и любовта съществува известно подобие. И двете имат много прояви, без да се изменят. Тази е причината, задето хората търсят характерен и любещ човек. Те могат да разчитат на него, като на канара в бурно море. Оттук ние отиваме по-далеч и казваме: Единствената сила, на която човек може всякога да уповава, е Божията Любов. Обичайте Бога, за да ви обича и Той. Бог е възлюбил човека още преди създаването, но и човек трябва да Му отговори с любов. Това е първото правилно отношение, което съществува между човешката душа и нейния Създател. Без тази взаимна любов животът не може да се прояви. Ако не обича Бога, човек ще потърси любовта на подобния си, която ще му причини големи нещастия и страдания. – Защо? – Защото е попаднал на същество, което не стои по-високо от него. В търсене на Любовта човек се заблуждава и попада там, където не трябва. Когато две същества се намират на една и съща плоскост, за пример, на правата AB, между тях не става никакво движение. Те имат еднакви разбирания, еднакви стремежи, вследствие на което се явява известен застой. Обаче ако едно от двете същества се повдигне по-високо, правата AB взима наклонено положение. Между съществата вече се явява известно движение, което се проявява като мисъл. Ето защо, между любовта на двама души единият трябва да стои по-високо, да внася тласък, подем, сила в другия. Обикновено онзи, който обича, стои по-ниско от този, когото обича. Когото обичат, той стои по-високо, да пръска светлина и знание в пътя на онзи, който го обича. И тъй, стремете се към същества, които стоят по-високо от вас. Обаче от време на време тия същества трябва да са готови да слизат при вас, да ви повдигнат. От една страна вашият стремеж към тях, от друга страна тяхното слизане до вашия уровен стават причина за растенето ви. Така действа Бог върху човека, затова казваме, че човек може да люби само Бога. Дали ще Го намерите проявен в човека, в животното или в растението, това не е важно. Възлюбете Бога и в малкото, и в голямото същество, и не се страхувайте. В стремежа си към Бога трябва да бъдете внимателни, да не изпаднете пред някаква измама, да мислите, че сте видели Бога, а всъщност сте далеч от Него. Любовта подразбира правилни отношения между съществата. Който стои по-високо, той слиза; който стои по-ниско, възлиза. Ако в любовта на две същества не става слизане и възлизане, тя не е истинска. Ако в любовта им няма даване и вземане, отношенията не са правилни. Каквито са отношенията между две разумни същества, такива отношения трябва да съществуват между разумната природа и човека. Разумната природа е виден професор, от който човек се учи. Тя стои на известна висота и от там предава уроците си. Когато човек не разбере нещо от нейните уроци, тя слиза до него, отваря книгите си и започва да чете.
Мнозина се запитват къде е разумността в природата. – Където и да пипнете, все на нея ще попаднете. От вас зависи как ще я видите и разберете. Къде е разумността на цигулката: в лъка, в струните, или в самата цигулка? Където стъпват пръстите на цигуларя, там е разумността. Всеки тон съдържа известна разумност. Който разбира разумността, той може да се ползва от нея; който не я разбира, той е глух и сляп за нея.
Днес повечето хора минават за учени, за знаещи. Те казват, че мнозина знаят, а като дойдат до приложение на знанието си, отстъпват. Това не е знание. Ние наричаме истински учен онзи, който твори и прилага. Каквото казва, той го прави. Ние наричаме истински любещ онзи, когото никаква сила в света не може да победи. А тъй, да говори само за Любовта, без да разполага с нейните сили, това не е Любов. Истински любещия никакъв куршум не го лови. Опитайте се да го стреляте, да видите каква сила крие той в себе си. Колкото пъти го стреляте, толкова пъти той ще върне куршума ви назад. Така постъпва и природата. Ако се опитате да говорите по неин адрес празни думи, т.е. да хвърляте куршуми срещу нея, тя ще ви ги върне назад. Тя ще ви хване за ушите, ще ви разтърси добре и ще каже: „Така не се отнася с майка“. Майката куршум не я лови, но тя не позволява на неразумните деца да си играят с нея. Сега аз обръщам вниманието ви на Великото, към което се стремите. Човек се определя от това, към което се стреми. – Къде е човекът? – В машината, която се стреми към постигане на някаква велика цел. За да имате ясна представа за човека и неговото място, ще приведа следния пример. Имате един локомотив, машинист и определена цел за движение. Машината е приготвена за път. В определен час машинистът тръгва на път. Той има определен пункт, който трябва да стигне за дадено време. Защо трябва да стигне на това място, той не знае. Пред него стои не само един пункт – много пунктове трябва да мине той, пътят му е дълъг. Във вагоните има пътници; всеки от тях се стреми към точно определена цел, която трябва да постигне. При това, за пътника е важен и часът на пристигането. Какъв е стремежът на пътника, нито локомотивът знае, нито машинистът. Последният има отношение към локомотива, но не и към отделния пътник. Ето защо, искате ли да знаете къде е мястото на човека, търсете го в пътника, в неговия непреривен стремеж към Великото и Необятно Начало в света. Машинистът представлява огнището на човека, където огънят се раздухва, а локомотивът е несъзнателното и механическо начало в човека.
И тъй, реално в човека е само онова, което се стреми към Първата Причина. Само то е неизменно. Всичко друго в човека, което е подложено на постоянни промени, представлява средства, пособия, от които той се ползва. Без трен, като съобщително средство, ние не можем да пристигнем на определеното време до своята цел. Ще кажете, че и без трен може. Не може без трен. Ние трябва да бъдем точни, да пристигнем навреме до определената цел. Първото условие за разумен живот е точността. Ако не си точен, ти не можеш да реализираш желанието си. Когато е точен, човек знае какво иска, колко неща иска и за колко време ги иска. Той знае, че не може да изпие 10 литра вода в продължение на един час. Това се отнася и за сърдечния, и за умствения свят. Както е невъзможно да изпие човек 10 литра вода в един час, също така е невъзможно да реализира 10 желания или 10 идеи в един час. Точно определено е, за колко време човек може да реализира една своя мисъл или едно желание. Обаче 100 грама вода в един час и детето може да изпие. Значи разумните неща са възможни за всички, а неразумните – за малцина. Разумно употребени, нещата всякога дават добри резултати.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 1 май 1931 г., София, Изгрев.
|
