Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
В миналата лекция говорихме за тригона, като едно от най-добрите условия, които човек може да очаква. За всеки човек най-доброто условие е различно. Значи и тригонът е различен за различните хора. Да мислите, че тригонът е еднакъв за всички хора, това значи да казвате, че всички точки са еднакво важни.
Представете си, че имате точка A. Като неизмерима величина, точката не заема никакво пространство. Следователно тя е непроявена величина. Обаче когато се прояви, т.е. подвижи, тя може едновременно да вземе три посоки: на дължина, на височина и на дълбочина. За пример, пътникът A се движи по планината и се оглежда на една и на друга страна, търси извор. Той е жаден, иска да утоли жаждата си. Ако отдалеч още забележи изворче, той веднага се отправя към него. Пътникът представлява точка, която се движи в права линия към извора. Значи с това движение се образува първата посока на измерението, което точката образува – дължина. Понеже е дошъл на планината да се лекува, пътникът избира стръмен път, с което образува втората посока на движение – височина. Най-после, когато реши да слезе, той образува третата посока на движение – дълбочина. При това движение, точката образува прави и остри ъгли, които се отличават един от друг по разтвора си: правият ъгъл е по-отворен от острия. Това зависи от отношенията, които разумните същества имат помежду си.
Сега се явява въпросът, защо правият ъгъл е по-отворен от острия и тъп ъгъл? Това се дължи на препятствията, които линиите срещат в пространството. Като изучавате геометрическите фигури и тела, вие идвате до ония вътрешни закони, които работят в разумната природа. Същите закони се прилагат и в живота. Ето защо, когато изучава геометрията, човек трябва да разбира нейния вътрешен смисъл, да може да си служи с нея в живота. Тази геометрия наричаме „жива геометрия“. С нея си обясняваме защо даден човек, при обработване на земята, не образува една и съща фигура. Един човек образува триъгълник, друг – квадрат, трети – петоъгълник и т.н. Това зависи от силите, с които човек разполага, и от препятствията, които среща на пътя си. Тази е причината, където един човек се уморява повече от друг. Когато човек се уморява, това показва, че той е работил повече, отколкото трябва. Този закон се отнася и до умствения и сърдечния свят. Затова имаме физическа, сърдечна и умствена умора. Сегашните хора са преуморени и физически, и умствено. – Защо? – Защото искат в малко време да придобият много знания. Наистина, като постъпи в университета, младежът свършва известна специалност за 4 години. Каква наука може да придобие човек за 4 години? Според мене, за да свърши известна наука, човек трябва да учи поне 14 години. Веднага ще дойдат математическите и геометрически възражения, че докато свърши университет, човек ще остарее. Обаче съществува един закон, според който колкото повече се продължава периода на учението, толкова повече се продължава животът. Ето защо, ако искате да живеете дълго време, непрестанно учете. Ако искате да постигнете идеала си, не бързайте, не поставяйте срок, за колко време трябва да го реализирате. При това, ще знаете, че идеалът е непостижим. В стремежа си да го реализирате, вие ще имате постижения, но самият идеал никога няма да постигнете. – Защо? – Защото идеалът подразбира съвършенство.
Усъвършенстването пък е въпрос на вечността. И най-великият музикант има идеал, към който се стреми, но не може да го постигне. В този смисъл идеалът представлява нещо неуловимо, безпространствено. Такова нещо е и точката. За нея се говори, без тя да съществува. Обаче казваме, че при движението на точката се образува права линия. Значи дължината на линията не е нищо друго, освен живот на точката. Дължината и широчината на квадрата са пак живот на точката, но в друга степен. Страните на куба също така представляват живота на точката. Ето защо, когато говорим за правата линия, ние имаме предвид живот на точката; когато говорим за отсечка, имаме предвид отношение между две разумни същества. Ако начертаете една права линия на дъската, казвате, че тя съществува. – Ако я заличите, съществува ли тя? – Не съществува. Следователно реални неща са тия, които съществуват и които никога не се заличават. Всички останали неща, за които говорим, наричаме относително реални.
Често се говори за реални и нереални неща, за реален и нереален живот. Като не могат да се домогнат до реалността на живота, хората наричат относителните неща реални, а нереалните – непостижими. Всъщност, абсолютно непостижими неща са неразумните. Всяко разумно и постижимо нещо е реално. За пример, ако без знания и условия човек започне да създава някакъв свят, това желание е неразумно и нереално. Друг е въпросът, ако човек разполага с големи знания и с благоприятни условия. Най-малко той би могъл да пресъздаде своя вътрешен свят. Това е една разумна и постижима задача. Всеки човек трябва да прави усилия, да приложи труд и работа, за да измени своя вътрешен свят. Това се постига чрез съзнателна работа и самовъзпитание. Като работи с любов и постоянство, човек може да постигне всичко.
Разправят за един момък, студент в някой от европейските университети, как станал един от видните борци. Един ден той гледал как американските борци се състезават. Той казал нещо по адрес на един от борците, който му ударил една плесница и го повалил на земята. Силно засрамен и обиден, студентът станал, изчистил праха от дрехите си и се скрил между публиката. Той се заканил да отмъсти на бореца, но мълчаливо, не се решавал да се разправя с него, защото се страхувал да не получи още една плесница. Студентът измерил добре силите си и разбрал, че с такъв човек не се излиза на двубой. Обаче той започнал да се упражнява физически и минал същата школа, която видният борец изучавал. След 10-годишна усилена работа, той се явил на сцената, където същият борец вдигал с едната си ръка един голям кон с кончето. Той се приближил към него, вдигнал го с едната си ръка във въздуха, заедно с коня и кончето, и после го сложил на земята. Изненадан от това, борецът го запитал: „Кой си ти?“ – „Аз съм онзи, на когото преди 10 години ти удари една плесница и го търколи на земята.“ – „Признавам те за мой учител.“
Това може да е анекдот, може да е факт. Важно е, че съществуват големи юнаци в света. За нас е важен примерът дотолкова, доколкото виждаме какви постижения може да има човек при силно желание и големи усилия. Ще кажете, че е невъзможно човек да вдига с една ръка друг някой, който е вдигнал във въздуха голям кон и конче. Докато си представяте нещата от гледището на вашето съзнание и на вашите възможности, наистина, това е недопустимо. Обаче ако разглеждате нещата през очите на някой ангел, това е нищожно. Ангелът може да си играе с планетите, както децата – с камъни. В пътя на развитието си, човек може да постигне много неща. Това, което днес е невъзможно за него, след време става възможно и постижимо. Хората казват, че Бог е създал света, но като си представят Бога, не могат да излязат вън от съзнанието си. Те мислят, че Бог е като тях. И тогава си казват: „Възможно ли е, един човек като нас да създаде такъв обширен свят?“ Това е невъзможно. Щом е невъзможно, ще излезе, че Бог не съществува. Значи за някои хора е по-лесно да приемат мисълта, че Бог не съществува, отколкото да признаят съществуването Му, без да имат представа за Неговата форма и възможностите, с които Той разполага.
Дръжте в ума си мисълта, че всичко е възможно. – При какви условия? – При разумните условия на живота. Където е разумността, там са постиженията. Мнозина живеят неразумно, а очакват постижения. След всичко това се разочароват. Който върви по пътя на неразумното, той е осъден на разочарования. За да не се разочарова, човек трябва да изследва обектите, към които се стреми; да знае къде го водят – в пътя на разумността, или на неразумността. Следвайте пътя на разумността, който води към постижения. Дръжте тази мисъл в ума си, като математическа формула.
Сега, нека всеки от вас си зададе въпроса, какво иска да постигне. Като ученици, вие навярно ще искате да придобиете знания. Добре е човек да има знания, но трябва да разполага със сила, да ги носи. Знанието е товар, който само силният може да носи, без да се умори. Ако питате мене, аз бих желал да имам само една клечка кибрит, с която да си служа при всички трудни моменти в живота си. Ако изпадна в тъмнина, ще запаля кибрита и ще осветя пътя си. Щом пътят ми е осветен, работите лесно се нареждат. Това, което мога да направя за себе си, ще направя и за другите. Какво по-голямо благо мога да желая от това, да светя на хората, да виждат къде ходят и как живеят? Една клечка кибрит, една светла мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка струват повече от най-голямото знание, което обременява човека. Само ония знания имат смисъл, които повдигат човека и го правят лек. С тези знания той може да обиколи цялата вселена.
Съвременните хора се натъкват на големи противоречия и се питат за причината на тия противоречия. Когато човек сложи един предмет близо до очите си, той вижда само част от него, вследствие на което изпада в неяснота. Неяснотата създава противоречията. – Какво трябва да направи човек, за да вижда нещата ясно? – Той трябва да ги отдалечи от себе си. Представете си, че изучавате земята. Ако я гледате отблизо, ще виждате само част от нея. За да я виждате цяла, трябва да се качите някъде в пространството, оттам да гледате. Колкото повече се изкачвате, толкова по-добре ще виждате земята. Обаче най-после ще дойдете на такова разстояние, от което няма да виждате ясно. Земята става все по-малка и мъчно можете да я изучавате. Оттам вадим заключението: за да виждате нещата ясно и да нямате противоречия, вие трябва да ги поставите на определено разстояние от себе си. Поставите ли ги по-далеч или по-близо от този предел, те пак стават неясни. Значи противоречията се дължат на неяснота, на неразбиране на нещата.
Сега се явява друг въпрос: Защо човек не може да постигне своите идеали? – Защото ги е поставил близо до себе си. Отдалечете идеалите от себе си, за да ги постигнете. – Възможно ли е това? – Не само че е възможно, но и в действителност е така. Според вас непостижимото е далеч, а постижимото – близо. Според мен е точно обратно: постижимото е далеч, непостижимото е близо. Как ще постигнеш положителното, истинско знание за земята, ако я сложиш близо до себе си? Земята е грамадно тяло. За да я разгледаш от всички страни, трябва да я сложиш на такова разстояние от себе си, че да стане видима от всички страни. На същото основание, казвам: Идеалът е грамадно нещо, от близо нито се обхваща, нито се разбира. Сложи идеала си далеч от себе си, или ти се отдалечи от него, за да го изучиш, познаеш и постигнеш. Ще кажете, че това е софизъм. – Не, това е абсолютна истина. Изучавайте живота, изучавайте себе си и ще видите, че наистина, колкото по-близо до очите си сложите своя идеал и се стремите да го постигнете, толкова по-големи мъчнотии и противоречия ще срещнете, без да ги постигнете. Отдалечите ли го от себе си, мъчнотиите и противоречията постепенно намаляват.
Да се върнем към основната идея на науката. – За какво служи науката? – Тя е метод, с който си служи човек за реализиране на своите идеали. И природата си служи с науката, т.е. разумните и възвишени същества си служат също с науката. В този смисъл, ние казваме, че всяка идея може да се реализира. Важно е човек да знае условията, при които дадена идея може да се реализира. В помощ на това иде науката. Ще кажете, че много идеи са останали нереализирани. Причината за това се крие или в идеята, или в непознаване на условията за нейното реализиране. Всяка разумна идея е постижима и може да се реализира. Въпросът е до времето, дали по-рано или по-късно ще се реализира. В пътя на реализиране на една своя идея, човек се натъква на известни качества в себе си, които или го спъват, или му помагат. Ако си въобразява много, той може да се спъне. – Коя е причината, където той си въобразява, че може да направи повече, отколкото са възможностите му? – Луната. Значи луната влияе върху въображението на човека. Слънцето пък понякога влияе върху тщеславието на човека. Той започва да си мисли, че е нещо повече, отколкото е всъщност. Обаче както луната, така и слънцето оказват и добро влияние върху човека. Луната разраства идеята му, а слънцето внася красота в нея. Ето защо, когато се стреми да реализира известна идея, човек придобива големи знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането и, а същевременно изучава себе си. Велико нещо е да изучава човек себе си. За това е казано още от старите гърци: „Познай себе си!“
Мнозина се интересуват от планетите, искат да знаят на какво се дължи влиянието им върху земята, както и върху отделните хора. За пример, те питат знае ли луната, че действа върху въображението на човека? Като тяло, луната не съзнава това, но като съвкупност от разумни сили, тя съзнава действието си върху земята и живите същества по нея. Най-малкото, вие можете да си представите, че луната се управлява от разумни същества, за пример, от един ангел, който я върти на една и на друга страна, вследствие на което ние я виждаме от земята цяла или в различните и фази. Ще кажете, че това не е научно доказано. Това е хипотеза, може да е вярна, може и да не е вярна. Много хипотези и теории съществуват в науката, едни от които са доказани, а други – недоказани. Бъдещето е пред вас. То ви носи възможности за откриване и доказване на непознатото и незнайното в света.
В науката е доказано, че когато две тела се срещнат и се ударят, между тях се образува топлина. Този закон е физически и гласи: при търкането на две тела се образува топлина. Следователно, когато се стреми да реализира идеала си, човек неизбежно среща препятствия, с които се стълкновява. От стълкновението се образува топлина. Понякога тази топлина може да бъде толкова голяма, че телата изгарят. В случая човек се попарва и идеалът му изгаря. Щом идеалът му изчезне, той трябва да го замести с нов. Изобщо, човек никога не трябва да остава без идеал. Голям или малък, той непременно трябва да има идеал. – Защо? – Защото идеалът дава импулс, подтик, движение на човека. – Колко идеала трябва да има човек? – Най-малко един и най-много – три. Единият идеал ще бъде на физическия свят. Той се отнася до неговото тяло – да бъде здрав. Вторият идеал има отношение към неговото сърце – да бъде добър. Третият идеал има отношение към неговия ум – да бъде умен.
Къде е умът на човека? Той се определя от посоката, към която се движи. По отношение на земята, човек се намира в перпендикулярно положение. Седалище на неговия ум е главата. Посоката на главата е нагоре. Значи умът на човека е отправен към центъра на слънцето. Главата е началото на движението. Започне ли да се движи, най-напред човек повдига главата си. Тя дава направление на ума. Ако от главата до краката на човека, т.е. ако от центъра на слънцето към центъра на земята теглим права линия, получаваме перпендикуляр, по който могат да се образуват различни ъгли. Големината на тия ъгли зависи от замаха на движението, което човек прави. Колкото по-учен и даровит е човек, толкова по-големи ъгли образува при движението си. Следователно, за да имате ясна представа за даден човек, преди всичко вие трябва да измерите дължината на линиите, както и големината на ъглите, които се образуват на главата, на лицето и на ръката му. Колкото по-хармонично е отношението между линиите и ъглите на главата, на лицето и на ръката на даден човек, толкова по-добре е развит той. От правилното съотношение между тия линии и ъгли съдим за пътя, по който човек е вървял. Един ден, когато завърши развитието си, човек ще има кръгла форма, във вид на кълбо. Днес рисуват човека във форма на яйце. Когато стане кълбо, той ще вижда от всички страни и към всички посоки. Това няма да бъде на физическия свят – в друг свят ще бъде. Астролозите рисуват главата на човека като кълбо, около което поставят 12-те планети. Значи на физическия свят човек представлява слънцето, заобиколено с планетите. Той се счита за господар на слънчевата система. Но това се отнася до космическия човек, а не до обикновения. Когато говорим за космическия човек, ние имаме предвид неговото влияние върху земята и върху останалите планети.
Ние говорим за космическия човек, но този въпрос е страничен, той няма практическо приложение. Единствената цел, която ни заставя да говорим за него, е да видите към какво трябва да се стреми човек. Ако космическият човек представлява проява на вселената, малкият човек пък представлява вселената, изявена в микроскопическа форма. Затова, именно, наричат човек микрокосмос или малка вселена. Значи всичко, което ни обикаля, всичко, което става във външния свят, има отражение и в човека, когото наричат малка природа. Ако човек представлява вселената в миниатюр, къде всъщност се намира той? Главната квартира на човека е някъде в тялото му, но къде именно, той сам трябва да си отговори. Това е задача, която всеки сам трябва да реши. Понякога човек чувства, че живее в главата, понякога – в сърцето. Всъщност, той не е нито в главата, нито в гърдите, нито в стомаха. За да си отговорите отчасти на този въпрос, не се отказвайте изведнъж от старите си разбирания. Сложете старите разбирания под краката си, новите – в главата, а реалните – в сърцето. Значи идеалните неща ще поставите над главата си, а тия, които предстоят за реализиране – в сърцето. Ако не вложите в сърцето си една добра мисъл, тя не може да се приеме и от ума. Ето защо, вложете доброто в сърцето си, за да се приеме от ума и реализира чрез волята. Ако една добродетел не мине през сърцето и през ума, тя не може да се реализира. Казвате: „Каква полза ще ни принесе реализирането на една добродетел?“ – Ще бъдете здрави. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, допринася нещо за здравето на човека. Направете опит, да се убедите в истинността на думите ми. Ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си на реализиране на едно добро, велико дело. Като вложи тази мисъл в ума и в сърцето си, тя ще започне да работи в него и в скоро време треската окончателно ще мине. Така той ще опита резултата на своята мисъл. Ако идеята му даде добър резултат и той оздравее, това показва, че тя е проработила. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човека. След това тя се отразява на мисълта и човек започва да мисли право. Най-после се отразява на сърцето; човек изпитва приятни чувства и разположения. Някои мислят, че ако човек мечтае или работи с идеи, нищо не постига. Добре е човек да мечтае. Ако си сиромах, добре е да си мечтаеш как ще си направиш хубава къща, как ще се облечеш, ще се ожениш, ще имаш добра жена и добри дечица. Какво от това, че като излезеш от мечтите си, ще видиш, че си бос и окъсан, с празен стомах и празна кесия? Поне ще бъдеш по-лек от онзи, който не мечтае и разполага с всичко. От двамата аз бих предпочел човека с мечтите, понеже е лек, по-лесно ще го нося. Бог помага на бедните, на страдащите, на мечтателите. Мечтае онзи, който страда. – Кого лъжат в света? – Мечтателя. За да не го лъжат, той трябва да прави сметките си навреме, да не ги отлага. Отложи ли ги за след няколко дни, непременно ще бъде излъган. Понеже мечтателят не прави сметките си навреме, всякога остава излъган. Като изпадне в това положение, той става смешен и за себе си, и за окръжаващите.
Ще приведа един анекдот, да видите как страданията на един човек причиняват радост на друг. Един учен, който се занимавал десетки години с научни изследвания, по невнимание набол крака си на една игла. Колкото и да се мъчел да я извади, иглата влизала все по-навътре. Той престанал да прави своите изследвания, все за иглата мислел. Най-после му дошло на ум, да отиде при някой хирург, който да извади иглата от крака му. Хирургът го прегледал и сполучливо извършил операцията, извадил иглата от крака. Същевременно той се зарадвал много, защото тази игла, именно, го навела на идеята, как да я приспособи към шевната машина, върху откритието на която той работел отдавна. Хирургът се обърнал към пациента си с „думите: Господине, благодаря, че дойдохте при мене за помощ. Вашето страдание е причина на моята радост“.
Следователно вие трябва да знаете, че страданията се създават от добри и разумни същества. Те винаги съчетават нещата така, щото страданията, мъчнотиите, злото, като сили в природата, да принасят своите добри плодове, както за пострадалия, така и за окръжаващите. С това природата регулира силите си. Тъкмо това показва, че страданията се причиняват от добри и разумни същества, а не от глупави. Колкото по-големи са страданията, толкова по-добри и по-разумни са съществата, които ги причиняват. Ето защо, радвайте се, ако някое разумно същество ви мъчи. То има някаква разумна цел. Ако не разбирате този закон и започнете да викате, колкото повече викате, толкова повече ще ви мъчат. За предпочитане е да ви дойде някаква болест, отколкото да се отклоните от пътя на доброто. Ето защо, когато влезете в духовния път, всичко, което ви се случва, е все за добро: боледувате ли, страдате ли, губите ли, падате ли, умирате ли – всичко е за добро.
Изпитанията и страданията имат за цел да ви предпазят от по-големи злини, на които ще се натъкнете. Колкото и да не ви е приятно това, което ви се случва, кажете си: „За добро е“. Колко лошо има в това, че някой човек умрял? Той отишъл при баща си и майка си да получи наследството, което му се пада, и отново да се върне на земята. Ще кажете, че сте направили много усилия, за да извършите една добра работа, а излязло друго нещо, което не сте очаквали и желали. – Нищо. Пак си кажете, че е за добро. Днес още не виждате доброто, но после ще го видите. Знайте, че зад неприятните работи се крие нещо приятно. Иначе то не би станало. Бог допуща да стават само разумни неща, т.е. такива, в които доброто е скрито. Има неща, които не трябва да стават, но въпреки това, стават. Те се подчиняват на други закони. Обаче във всички неща, които са допуснати от Бога, се крие нещо разумно и добро. Някой страда, че го уволнили от работата, която обичал. Нека си каже, че уволнението му е за добро. Няма да се мине много време и ще го назначат на по-висока служба. Как щяха да му дадат тази работа, ако не му отнемат първата? Вместо да казват: „Всичко е за добро“, българите си служат с поговорката: „Всяко зло за добро“.
Като ученици и като млади хора, вие трябва да се откажете от старата философия на живота, която води към обезсърчавания и отчаяния. Защо се обезсърчавате? Ако имате някакво страдание или изпитание, мислете как да се справите с него. Човек трябва да бъде герой, да не изпада в малодушие. Всички хора не носят еднакво страданията си. Едни носят по-леко, други – по-тежко. Колкото по-весел и жизнерадостен е човек, толкова по-лесно се справя с мъчнотиите си.
Двама души, отчаяни от живота, решили да се удавят. Единият бил весел, шеговит, а другият – песимист. Като се срещнали около ръката, единият запитал другия: „Защо си дошъл тук?“ – „Ще се удавя.“ – „Ами ти?“ – „И аз съм решил да се удавя“ – отговорил веселякът. Първият се готвил да се хвърли във водата, когато веселякът го хванал за дрехата и му казал: „Слушай, като си решил да се давиш, съблечи дрехите си. С дрехи човек не се дави, не потъва лесно“. С това той заставил другаря си по участ да се засмее. После веселякът продължил: „Я по-добре да се съблечем и да се окъпем, вместо да се давим“. Съблекли се и двамата и се окъпали. Водата произвела известна реакция върху тях, освежила ги и те казали: „Добре направихме, че се окъпахме, вместо да се давим“.
И тъй, щом се натъкнете на някаква мъчнотия, кажете си: „Къде съм тръгнал да се давя, и то облечен? Чакай да съблека дрехите си“. Събличането на дрехата подразбира освобождаване на ума от мъчителната мисъл. Кажете ли си така, вие ще се засмеете. А смехът разрешава въпросите. Когато детето се роди и се засмее, от него ще стане човек. Не се ли засмее, то или е мъртво, или ще умре. Човек се смее, когато схваща комичната страна на нещата. По-добре е човек да схваща комичното в живота, отколкото да вижда все драматичната и трагична страна. И тъй, във всичко, което става, виждайте добрата страна. Не казвайте, че условията са лоши, че животът ви е тежък. Ако не можете да се справите с тези условия, никога не можете да се домогнете до по-добри. Ако сегашният живот е тежък, бъдещият няма да бъде по-добър. Първо ще минавате през реки, през мочури. Докато излезете на сухо, на чисто и приятно място, ще газите вода до колене, ще тъпчете в калта. Радвайте се обаче, че всичко е за добро. Вярвайте, че всичко, което се случва в живота на онези, които любят Бога, е за добро. Като вярвате, ще се насърчите и ще работите. Всякога и за всички има работа. Съвременният живот се нуждае от работници и от творци за великото дело. Всеки може да работи, може и да твори.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 10 април 1931 г., София, Изгрев.
|
