Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Съвременните хора разискват върху въпросите „сила и материя“, „мисъл и чувство“, без да могат да проникнат в тяхното абсолютно определяне. Това са идеи, с които човешкият ум трябва да се занимава. Ще кажете, че има нови теории по тия въпроси. Дали теориите са нови или стари, учените трябва да изхождат от гледището на разумната природа. Колкото по-дълбоко прониква човек в природата, толкова по-близо е до истината. Ще кажете, че природата е необятна. За човека е важна онази област от природата, с която той влиза в съприкосновение. Много вода има на земята, но за човека е важна онази, с която той влиза в съприкосновение. Само тази вода е полезна за него. Останалата вода е тил за човека. Същото можем да кажем и за въздуха, за светлината, за храната. Каквито теории и да има човек за въздуха, за него е важен този въздух, който влиза в дробовете му. Светлината е важна за човека дотолкова, доколкото разкрива хоризонта пред него и очертава пътя му. Много мисли и чувства могат да минат през ума и сърцето ви, но за вас са важни само ония, които се задържат в ума и в сърцето и можете да се ползвате от тях.
Тема за следващия път: „Отношение между мислите и чувствата“.
Когато говорим за мислите и чувствата, ние имаме предвид посоката, по която те се движат. Желанията и чувствата на човека са течения, които вървят от периферията към центъра, т.е. отвън–навътре. Теченията на мисълта пък са обратни, отвътре–навън. Следователно чувствата и желанията представляват вдишване в живота, а мислите – издишване. С други думи казано: Чрез сърцето си човек вдишва, а чрез ума – издишва. Да мислиш, това значи постоянно да издишваш; да желаеш, това значи постоянно да вдишваш. Ако сърцето и умът в човека действат правилно, процесът на дишането също е правилен. Ето защо, ние препоръчваме дишането като метод за урегулиране на мислите и чувствата в човека. Който не вдишва дълбоко, чувствата и желанията му са слаби. Ако не издишва правилно, мисълта му е слаба. Няма живо същество в природата, което да е лишено от желания. Въпреки това, казано е: „Не пожелавай!“
Какво разбираме под заповедта „Не пожелавай“? В християнството, под думите „Не пожелавай“ се разбира да не желаеш чуждото, т.е. това, което друг е пожелал преди тебе и на когото това нещо принадлежи. В идеалния смисъл под „Не пожелавай“ разбираме да не приемаш онзи въздух, който друг някой е дишал. Този въздух е нечист вече. Приемеш ли го в дробовете си, той ще те умъртви. Всяко чуждо желание, което другите са възприели, е отровно. Ако искаш да не страдаш, откажи се от това желание. Хората страдат именно от това, че се занимават с чужди желания и се стремят да ги постигнат. Не се ровете в тинята на живота. Трябва ли да чакате някой да повърне желанието си и тогава да го вземете? Не се занимавайте с нечисти неща.
Сега ще обясня мисълта си. Желанията, като течения, които излизат от Божествения център на природата, са чисти. Обаче приемат ли се от някое същество, те извършват известна работа в него и се оцапват. Много естествено. Когато работи, човек се цапа, но все е придобил нещо. Това е за дадения човек. Но ти, който дебнеш този човек, да откраднеш това, което той е пожелал, ще пострадаш. За да не се натъкваш на страдания, стой далеч от желанията на хората. Иди при Божествения източник и приеми направо от Него онова желание, което има отношение към твоята душа. Когато казваме, че човек трябва да води чист и свят живот, това значи да не се лени, но да бъде готов да отиде при Божествения извор и оттам да приеме едно ново желание, от никого още невъзприето. – Къде е Божественият извор? – В съзнанието на човека. Качвайте се в съзнанието си, за да черпите нови и възвишени желания. Съзнателният човек е любещ и добродетелен. Той прилага любовта и добродетелта като ориентиращи точки на своя живот. Любовта е изток, място на изгряващото слънце, а доброто – запад, където слънцето залязва. Изгревът е място на работа, а залезът – на почивка. Следователно, когато дойде любовта, човек влиза в живота и започва да работи. Когато дойде доброто, той излиза от ярема на живота и си почива.
Съвременните учени – философи, естественици, математици – изучават живота, явленията в природата и създават научни хипотези и теории. Макар че понякога те изучават явленията разпокъсано, техните теории са ценни, понеже са резултат на мисъл, която иде от възвишения свят. Ще дойде ден, когато явленията от всички области на живота и на природата ще се свържат в едно цяло. Тогава хората ще намерят истината. Както хората представляват системи от скачени съдове, така и природните явления са също така системи. Днес анатомистът се занимава с костите на човека, с направата на човешкия организъм; физиологът – с функциите на отделните органи; биологът – с живота на клетката; психологът – с душевните прояви. Съберете всичко това в едно единствено непреривно цяло, за да образувате истинския човек, да познаете какво всъщност е човекът. Значи хората се делят на анатомисти, физиолози, биолози, психолози, идеолози. Хората се делят още на млади и на стари. Ние наричаме млади онези, които се занимават с любовта, а стари, които се занимават с добродетелта. Младият говори повече за сърцето, а старият – за ума; младият гледа повече към изток, все иска да получи нещо. Старият гледа към запад и казва: „Както слънцето залязва, така и аз трябва да напусна тази земя“. Младият и старият се различават и по стремежите си: младите вървят отвън–навътре, а старите – отвътре–навън.
Когато говорим за добрия живот, ние имаме предвид уравновесяване силите на любовта със силите на добродетелта. Доброто действа във всички човешки прояви. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не мислиш, ако съзнанието ти не е пробудено. Както любовта не подразбира само чувства, така и доброто не подразбира само правене на добро. Чувството, желанието е само едно течение отвън–навътре, но не е любов. Желанието не подразбира завършен процес. За пример, детето поглежда към едно дърво и пожелава да си откъсне една ябълка. То започва да мисли как да задоволи желанието си. На помощ му идва мисълта. То намира камък, удря една ябълка, навежда се към земята, взима ябълката и започва да яде. Волята взима участие в яденето. Ябълката влиза в стомаха и после, преработена в кръв, тя обикаля цялото тяло, образува кръг. Като знаете пътя, по който желанието се реализира, пазете се от неестествените желания, които отравят човека. Както желанието на детето да изяде една ябълка се превръща най-после в кръв, така също се превръщат в кръв и неестествените желания, които се разнасят по цялото тяло и го тровят.
Следователно помнете, че здравословното състояние на човека зависи от вътрешните течения на неговия физически и психически организъм. Влезе ли някое неестествено желание във вас, не се борете със себе си, но търсете начин, как да се освободите от него. Като търсите начин за освобождаване от чуждите желания, проникнали във вас, вие изучавате сърцето, ума и волята си. След това идвате до изучаване на своята психика. Каквото и да става с вас, дръжте се за двете ориентировъчни точки – Божественият изток и Божественият запад. Когато душата излиза от Божествения свят, за да влезе в човешкия, тя се намира на залеза, т.е. на запада на живота. Когато излиза от човешкия свят, за да влезе в Божествения, тя се намира на изгрева, т.е. на изтока на живота. И в човешката глава има няколко изгрева и залеза. Горната част на челото е изгрев, долната – залез; горната част на главата е изгрев, задната – залез. Физическата любов е залез, а висшата, Божествена Любов – изгрев. Като се движи между изгрева и залеза на своя живот, човек придобива опитности и знания, с които се връща там, откъдето е дошъл. Като ученици, вие трябва да намерите начин, чрез който да реализирате желанията си. За да постигне едно свое желание, човек се нуждае от три неща: първо, от обект, към който да се стреми; второ, от средства за постигане на този обект и трето, от място, където да постави постигнатия обект. Същото се отнася и до мислите и чувствата. Всяко желание, всяко чувство и всяка мисъл, които не се реализират, измъчват човека, вследствие на което той става недоволен от живота. Значи всяка Божествена идея идва отгоре, през главата, минава през сърцето и се реализира чрез волята. Умът е изгревът, сърцето – залезът, а волята – зенитът, т.е. най-високата точка, до която слънцето може да се издигне. Волеви човек е онзи, който е буден в три посоки: в посоката на своя ум, в посоката на своето сърце и в посоката на своята воля. Когато слънцето минава през трите точки – изток, зенит и запад, – то извървява един кръг, след което отново се явява. И човек трябва да бъде в постоянно движение, всеки ден да изминава кръга на своя живот, да се движи между силите на ума, на сърцето и на волята си. Където има движение, там волята реализира стремежите на ума и на сърцето.
Какво правят майката и бащата с малкото си дете? Те си играят с него, подхвърлят го нагоре, до най-високата точка. Това показва, че детето представлява волята. Докато е малко, детето изразява волята си чрез плача. На неговата воля се отзовават всички в дома. Порасне ли малко, детето изгубва силата на волята си, т.е. магическата пръчица. Когато Христос казва, че трябва да станем малки, разумни деца, това значи да усилим волята си и непостижимите за нас неща да станат постижими. На плача на разумното дете се отзовават всички ангели, всички свети и добри хора. На плача на стария и глупав човек никой не се отзовава. Под думите „разумно дете“ разбираме онова състояние на човешката душа, при което Божественият, ангелският и човешкият изгрев и залез стават на време и правилно.
И тъй, Христовите думи „Станете като децата“ подразбират усилване на волята. Едва сега хората започват да работят със своята разумна воля. За да прояви разумната си воля, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки. Ето защо, не е достатъчно човек да има желания, но желанията му да бъдат организирани, т.е. да знае защо желае нещо, как може да го реализира и какъв ще бъде резултатът на даденото желание. Като ученици, вие трябва да разглеждате вдишването и издишването като процеси, които имат отношение към вашите мисли и желания. Всяко вдишване има предвид урегулиране и пречистване на желанията, а всяко издишване е свързано с пречистване на човешките мисли. Като знаете това, отнасяйте се съзнателно към вдишването и издишването. Само по този начин можете да пречиствате мислите и желанията си. Чистата кръв подразбира здраво тяло. Здравото тяло пък подразбира правилно разпределяне на енергиите в човешкия организъм. Дробовете представляват сито, чрез което се пречистват умственият и сърдечен живот на човека. През това сито минават само ония мисли и желания, които не са минали през ситото на друг човек. Затова е казано, че човек трябва всеки момент да се обновява. Това значи: Човек трябва всеки момент да приема нови мисли и чувства, нови желания, да поддържа дейността на ситото. Ако в ситото ви влязат чужди, т.е. нечисти мисли и желания, не трябва да се плашите. Опасно е, ако ситото престане да се върти, защото в него ще се натрупа кал, която пречи на правилното кръвообръщение. Докато ситото се движи, никаква опасност няма. Природата е предвидила това. Тя внася в човека такива мисли и желания, които държат съзнанието му будно. Природата бди зорко за своите закони. Тя не позволява да се нарушават тези закони и затова казва: „Никой няма право да нарушава своята инсталация. Яви ли се някъде най-малкото нарушаване, човек трябва да го изправи, да възстанови нормалното действие на инсталацията си“. – Как се поправят нарушенията в инсталацията? – Чрез молитва. Следователно молитвата не е нищо друго, освен апел на човешката душа към разумния свят, да изпрати оттам майстори–инженери да поправят инсталацията му. Не се ли поправи инсталацията навреме, човек се вкисва, нарушава се правилният ход на сърцето му, вследствие на което се явяват различни болести. И тъй, не питайте защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели. Ако теченията на мислите и на желанията вървят в една и съща посока – навътре или навън, вие непременно ще нарушите нормалното действие на своята инсталация. Точно определено е, какво количество вода може да мине през дадена инсталация. Ето защо, теченията на желанията ще вървят в посока отвън–навътре, мислите – в посока отвътре–навън и взаимно ще се уравновесяват. При това положение мислите ще помагат за реализиране на желанията, желанията пък ще се регулират от мислите, и човек ще се развива правилно. Само по този начин хората могат да се почувстват като части на едно цяло.
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш ближния като себе си“. – Защо трябва да обичаме ближния си? – Защото сме части от великия Божествен организъм. Обичате ли ближния си, неговото добро ще бъде ваше добро. Ако няколко градинари са направили градините си край река, те имат предвид водата, която искат да използват. За да напояват градините си, те прекарват няколко инсталации, които са свързани така, че ако една от тях се развали, и другите престават да работят. Ето защо, първият градинар трябва да държи в изправност своята инсталация, за да работят добре и останалите. Каквато последователност съществува между числата от естествения ред, такава връзка съществува и между хората.
Ще кажете, че само математиката се занимава с числа. Наистина, математиката се занимава с числа, но тя се занимава още и с живите силови течения като величини, които имат известно количествено значение. За пример, математиката изучава силовите течения на ума, които вървят отвътре–навън; геометрията пък се занимава със силовите течения на сърцето, които вървят в посока отвън–навътре. Какво ще разберете от формулата: (sqrt{x2+Bd})x? Това е формула, която е неразбрана за вас, защото не е в движение. Ако я сложите в движение, тя ще оживее. Обаче всички знаете формулата: a2+b2=c2. Който е учил геометрия, знае, че тази формула означава следното положение: квадратът, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сбора от квадратите, построени на двата му катета.
Природата работи със сложни формули, които са в постоянно движение. За пример, една от формулите на природата е вложена в думата „истина“, която на български език се пише с 6 букви. В Истината, на която първата буква е „И“, са вложени две течения: първото течение върви отгоре–надолу, а второто – отдолу–нагоре. Значи, ако търсиш Истината, първо ще слезеш, а после ще се качиш. Втората буква е „С“ – закон на месечината, т.е. закон на вечните промени. Дойдеш ли до Истината, трябва да бъдеш готов на всякакви промени. Буквата „Т“ е закон на противоречия. Който търси Истината, ще се натъква на големи противоречия, но трябва да върви без спъване и колебания. Ако се спъва, да не се обезсърчава. Буквата „Н“ е закон за примиряване на противоречията. Буквата „А“ означава бременност. Който търси Истината, трябва да бъде бременен с някаква идея.
И тъй, Истината е път, който води към освобождаване. След като работи известно време да намери Истината, човек трябва да задържи нещо за себе си. Като свърши училище, той трябва да задържи част от придобитите знания и за себе си. Това означава буквата „А“, с която свършва думата „истина“. Да бъдеш бременен с нещо, това значи да се ползваш от богатството, което бременността крие в себе си. Истината освобождава човека и го прави разумен.
Спазвайте следния закон: Изразходвайте толкова енергия, колкото е нужно за дадения момент. Следователно на малкото желания трябва да поставите малка мисъл; на голямото желание – голяма мисъл. Това е закон за правилно регулиране на силите в организма. Ако на малкото желание поставите голяма мисъл, или на голямото желание – малка мисъл, вие нарушавате правилния ход на теченията в организма си. За пример, някой има големи желания, а не мисли много, не влага волята си. Щом не мисли и не действа, големите желания опъват силно конеца и пречупват волята. Чувате някой да казва: „Счупи се волята ми, нямам желание да работя“. Това показва, че теченията на желанията са обтегнали силно конеца на волята и част от силите на желанието са излезли навън, без да се вложат в работа. С изтичането си навън те са парализирали отчасти и волята. Допуснете, че пред вас, на маса, е сложено богато, вкусно ядене, но вие не можете да ядете. Ползвате ли се от яденето? Срещате един учен, спирате го, без да се разговаряте. Ползвате ли се от неговото знание? Щом не ядете, яденето не ви ползва. Щом не се разговаряте с учения, нищо не придобивате от знанието му. Ето защо, и вие, като ученици, яжте от учението, което ви се преподава; мислете върху него и го прилагайте. Човек се ползва само от това, което яде, върху което мисли и което прилага. Това значи: Човек се ползва само от онова, което прониква едновременно в ума, в сърцето и във волята му и става за него плът и кръв. Това е истинското значение, чрез което човек изпълнява волята Божия. Чрез това знание той проявява любовта си към Бога, към ближния си и към себе си. Ако не люби Бога, човек не може да люби и ближния си; ако не люби ближния си, не може да люби и себе си.
Любовта към Бога, към ближния и към себе си е една от живите формули, която човек трябва да приложи. Не я ли приложи, тя остава за вечни времена неразбрана.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 13 февруари 1931 г., София, Изгрев.
|
