Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Миналата лекция говорих за колелото на човешкото съзнание. – Прилича ли то на обикновените колела? – Щом се говори за колело на живота, на човешкото съзнание, ние разбираме нещо разумно. Същината на нещата се изявява чрез разумни работи. Често чувате да се говори за сила, че човек трябва да бъде силен. Силата се проявява по два начина: без разумност и с разумност. Резултатите, които произтичат от двата вида сила, също биват два вида. Всеки човек, всяко животно, колкото и да е малко, иска да покаже силата си. Защо иска да покаже силата си, нито човекът знае това, нито животното. Отвътре нещо ги заставя да проявят силата си. Тази вътрешна причина ние наричаме „разумност“. Хората обаче казват: „Този човек иска да се покаже пред другите, че е силен“. Ако човек сам не прояви силата си, хората ще го накарат да направи това. За друг някой казват, че иска да покаже знанието си пред хората. Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Не е добре, когато човек иска да покаже, че има повече знания, отколкото са в действителност. Друг е въпросът, когато човек се старае да докаже, че силата му е по-голяма, отколкото в действителност. И едното, и другото положение не са на място, защото не отговарят на действителността. Обаче ако човек проявява по-малка сила и по-малко знания, отколкото има в действителност, и това положение не отговаря на действителността.
Какво заключение можем да направим от проявите на единия, който показва, че има много знания, и на другия, който или никак не проявява знанията, или показва, че знае по-малко, отколкото всъщност. За първия казваме, че е тщеславен, а за втория, че е горд. Гордият казва: „Ако сте умни, вие сами ще познаете колко и какви знания имам. Не е нужно аз сам да се проявявам“. Питам: Кой е разумният начин, по който човек трябва да постъпва?
За следния път пишете върху темата: „Признаци на разумните прояви“.
Като изучавате природата, виждате, че всички промени, които стават в нея, имат за цел да се прояви разумното начало. Аз взимам думите „разумно начало“ не в тяхната същина, а както вие ги разбирате. Запример, който изучава алгебра, в израза a+b=c вижда някакво съдържание. Който не познава алгебра, не намира никакво съдържание в дадения израз. За него a+b=c не е нищо друго, освен съчетание на букви, на които той не разбира смисъла. За онзи, който знае, нещата се осмислят. За онзи, който не знае, всичко е безсмислено. Знаещият прониква в желанията си и намира причината, защо едно желание се проявява по един начин, а друго – по друг начин. Той знае по какъв начин едно и също желание ще се прояви в двама души. Запример, желанието на човека да прояви силата си ще се прояви в атлета по един начин, във философа – по друг. Първият ще прояви силата си на физическия свят – чрез своите мускули; вторият ще прояви силата си в умствения свят – чрез своето перо.
Сега вие сте ученици и какъвто въпрос да ви се зададе, предпочитате да мълчите. – Защо ученикът мълчи? – Защото не знае. Той се страхува да говори пред учителя си, да не покаже невежеството си. Някога и учителят е бил невежа, но като учил, отворили му се очите и сега може да преподава на невежите. В този смисъл, като учи, всеки ученик може да стане учител, но до едно място. Като дойде дотам, додето е учил, той спира. След това дохожда друг, който знае повече, но и той спира до едно място. После иде трети, четвърти, пети, шести, които се нареждат един до друг. Пред вас седят все учени, но до известно място. Най-после, трябва да дойде някой възвишен, велик дух, който разполага с големи знания, с познаване на великите закони и да продължи работата. Той има мощна сила, не физическа, но умствена. В познаване на великите закони на Битието се заключава разумността или разумното начало. Колкото по-голямо е знанието, толкова по-голяма е и светлината. Дето е светлината, там е и Любовта. Значи светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при светлината. Наистина, когато обичате някого, вие се готови да му запалите една, две, три и повече свещи, да осветите пътя му. Не го ли обичате, оставяте го да ходи в тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин Любов. Любовта се изявява само при светлина.
Мнозина мислят, че основа на страстта е любовта. Това е криво разбиране. Страстта води към престъпление. Любовта обаче изключва всякакво престъпление. Страстта е низше чувство в човека, което търси плячка. Вълкът, мечката, лисицата търсят някаква жертва, да се нахранят, да задоволят своя глад. Следователно гладът е онази неразумна сила в човека, която го заставя да върши престъпления. В глада има нещо разумно. Който е разбрал разумното в глада, той е станал умен човек. Който не е разбрал разумното в глада, той прави погрешки и престъпления. – Кое е разумното в глада? – Подтикът, който се събужда в човека. Когато разумният гладува, в него се събужда подтик за работа. Той напряга ума си, да намери правилен начин, чрез който да задоволи глада си. Същевременно гладът събужда скритите сили в човека, с което продължава живота му. Човек трябва да разбира естеството на глада и на жаждата и да се справя с тях разумно. Като разбере това, човек се домогва до едно от блаженствата, за което Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“.
Как се задоволяват жаждата и гладът? – Жаждата се задоволява с вода, а гладът – с хляб. Думата „хляб“ се пише с „ят“ (широко „Е“ в тогавашния български), а се изговаря по два начина: с „Я“ и с „Е“. Когато желанието на човека за хляб е силно, той казва: „Дайте ми хлебец“. Обаче когато е гладен, човек казва: „Хляб!“ Той няма време да иска, да моли за хляб. Буквата „Я“ е силна. Тя показва, че някой човек е гладен, иска хляб. Гладът и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата. Те са мощни сили, с които природата си служи. Не е лесно да се бори човек с глада и с жаждата. Като мощни сили, те движат всичко живо, заставят го да работи. Всички животни се движат по единствената причина да търсят храна, за да задоволят глада си. Когато са сити, животните спят. И човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли с единствената цел да придобие храна, да осигури хляба си. Детето отива на училище, учи се, за да не гладува. Възрастният отива на църква, моли се, за да не изгуби Божието благословение, да има хляб, да вървят работите му добре. Детето обича баща си и майка си, за да не се лиши от хляба като благо на живота. Можете да изнесете много идеални поводи за стремежа на човека да учи, да работи, да се моли, обаче първичният подтик на всичко това е гладът.
Мощна сила е гладът, но трябва да се разбира. Докато не се разбере, гладът е мъчение. Обаче като се разбере, той се превръща в добро. Доброто е глад, който уталожва глада. Колкото и да е силен гладът, като дойде доброто, той отстъпва. Гладът слуша и изпълнява всичко, каквото заповядва доброто. Значи доброто заповядва на глада. Когато остане неразбран, гладът заставя човека да прави престъпления. За да спрат престъпленията, доброто излиза срещу глада и му се противопоставя. Затова казваме, че доброто ще оправи света. Дето отсъства доброто, там владее голяма грубост и жестокост. Страшно е да срещнете на пътя си гладна мечка, гладен лъв или гладен вълк. Те се хвърлят грубо върху жертвата си и жестоко я разкъсват. Щом се яви доброто, жестокостта и грубостта отстъпват. Колкото и да е разгневен човек, когато доброто влезе в него като плод, той задоволява глада си с него и става тих и спокоен, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка. Усмивката не произтича от човека, но от доброто, което е влязло в него и задоволило глада му.
Като погледнете лицето на добрия човек, виждате как е работила разумността върху него. Доброто е проява на разумността, т.е. на разумното слово, което оправя света. Когато даде път на разумността в себе си, човек има правилни разбирания за живота. Той не може да каже, че като се е родил, ще живее, както му попадне. Той гледа на живота и на раждането сериозно. Велик процес е раждането! Всеки процес се счита завършен, когато се роди нещо. Раждането на детето, т.е. излизането му от утробата на майката, е завършен процес за физическия свят, но незавършен процес за духовния. Когато майката пометне детето, или когато детето умира преждевременно, това показва, че не се е родило, както трябва. То трябва повторно да се роди по физически начин. Христос казва: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие“. На друго място в Писанието е казано: „Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи сегашният човек не е още дороден. Той трябва да се роди изново, от вода и Дух, за да се завърши процесът на неговото раждане. Под думата „раждане“, в широк смисъл, разбираме освобождаване на човека от най-страшното робство, от ограничителните условия на живота. Нероденият живее в небитието, в робство, а роденият – в битието, т.е. в свободата. Тогава каква е тази свобода, когато човек се ражда, влиза в битието, а се оплаква от ограниченията, в които живее? Как е възможно роденият в свобода да бъде несвободен? Ако човек не е свободен, това показва, че има нещо в него, което още е в небитието. Ако не може да прояви своята доброта, своя ум и своето сърце, той е още в небитието.
Много хора и до днес още са в небитието. Запример, чувате някой да казва: „Не мога да мисля“. – В небитието си. – „Не мога да чувствам.“ – В небитието си. – „Не мога да правя добро.“ – В небитието си. – „Какво трябва да направя, за да се проявя?“ – Трябва да влезеш в битието. – „Как?“ – Като се родиш изново. Наистина, всички хора се стремят да влязат в битието.
Като говорим за битието и небитието, това не значи, че битието е нещо реално, а небитието – нереално. Небитието е място на страдания, на ад. Страшно е положението на човека, който влиза в небитието. Той има желание да вижда, но около него е тъмнина; иска да яде, мъчи го гладът, но няма какво да яде; жаден е, иска да пие вода, но не може да задоволи жаждата си. От гледище на битието, на материалния живот, небитието е живот на въображение. – Защо? – Защото нещата там не се реализират. Небитието е живот на жажда и глад, вечен стремеж да задоволиш нещо, което при дадените условия не може да се задоволи. Ето защо, докато е на земята, в битието, човек трябва да изучава закона на доброто, за да може да задоволи в себе си глада и жаждата. Само доброто, като велик, разумен принцип, освобождава човека от глада и от жаждата. Доброто е основа на великия закон за освобождаването. Да бъдеш добър, това значи да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта. Под „смърт“ разбираме ония условия, които лишават човека от благата на живота. Тази е причината, дето хората се страхуват от смъртта. Които не разбират смъртта, мислят, че тя ще ги освободи от мъчнотиите в живота. Не само че няма да ги освободи, но тя ще ги въведе в небитието.
Мисълта за небитието представя киселина, която разяжда и руши. Ако човек мисли дълго време върху небитието, в края на краищата ще се изпари. Много философи са се изпарили по единствената причина, че са попаднали в областта на небитието. Никой обикновен човек, никой смъртен не е разрешил и не може да разреши въпроса за небитието. Който се е занимавал с този въпрос, нищо не е постигнал. – „Тогава защо съм се родил?“ – Да бъдеш добър. – „Как ще стана добър?“ – Като задоволяваш глада и жаждата си с доброто. Това значи разумно хранене. По този начин думите Христови, че не само с хляб човек може да живее, но с всяко разумно Слово, което излиза от Бога – стават разбрани. Който се храни с доброто, той не умира: той става господар на условията, той влиза в областта на битието. Значи реално е само доброто. Реално е само това, което не се изменя, нито изчезва, нито се унищожава. Понеже доброто не се изменя, не се губи и не изчезва, то е реално. – Водата реална ли е? – За нас не е реална, понеже се изменя. За други същества обаче водата е реална. Твърдата материя е реална за нас.
Като говорим за жажда и глад, освен физическото им проявление, ние имаме предвид още и духовното. Човек изпитва глад и жажда за знание. Това е духовен глад и духовна жажда. И в този случай доброто задоволява глада и жаждата на човека. Който има ясна представа за доброто, всичко може да постигне. Чрез прилагане на доброто човек може да решава и най-мъчните задачи в живота си. Прилагайте доброто в живота си, за да придобивате повече светлина в умовете си, да станете силни и свободни. Не прилагате ли доброто, вие ще бъдете слаби, хилави, ограничени: ще желаете да направите нещо, но няма да знаете как. – Защо? – Доброто не е във вас. То трябва да бъде идеал на човека. Българинът казва: „Гладна мечка хоро не играе“. – Какво показва тази поговорка? – Когато доброто задоволи глада и жаждата, човек може да играе хоро. Въртенето на хората в кръг подразбира метод за постигане на нещата. Значи, като възприеме и приложи доброто, човек може да реализира своите идеали за придобиване на известни блага. Каквото представя хорото, такова нещо е колелото, с което вадят вода от реките.
И тъй, когато доброто се свърже с колелото на живота, човек става силен и може да постигне желанията си. Чрез доброто човек разрешава всички противоречия. – Защо? – Защото доброто се проявява в безкрайността. Противоречията се явяват при две противоположни мисли, чувства и постъпки, които образуват квадрата. Влезе ли доброто в квадрата, то веднага разтваря ъглите му, т.е. увеличава ги, като ги превръща в изправени ъгли, равни на 180 градуса. Изправеният ъгъл не е нищо друго, освен права линия, която продължава да расте до безкрайност. Следователно, ако известен въпрос не се разреши в квадрата, трябва да се сведе към правата линия. Ако и в правата линия не може да се разреши, трябва да се пренесе в точката. Следователно, когато въпросът се омаловажи, т.е. стане на точка, тогава иде разрешаването му. При бъдещото възпитание човек трябва да знае как да превръща квадрата в права линия, и правата линия – в точка.
Това са твърдения, които нямат никакво приложение. Единствената сила, единствената реалност, която може да се приложи в живота, това е доброто. Само разумният може да бъде добър; само добрият разбира същината на живота. Само доброто е реално, защото е подобно на извор, който постоянно дава. Злото е подобно на песъчлива почва, която само поглъща, без да дава нещо от себе си. Тази е причината, поради която животът не може да се прояви без доброто. Съвременните хора заместват думата „добро“ със „закон“. Те казват: „Без закон не може да се живее“. Те искат да наложат доброто чрез закон, чрез насилие, а това е невъзможно. Доброто само по себе си е закон. То не търпи никакви ограничения, никакви външни форми. Когато доброто функционира в човека, той мисли, чувства и постъпва право. Да мисли човек право, това значи мозъкът му да работи добре. Правите чувства пък са в зависимост от правилното кръвообръщение. Правите постъпки са в зависимост от правилната функция на стомаха. Каквато е зависимостта между правите мисли, чувства и постъпки, такава е и между функциите на ума, сърцето и волята.
И тъй, ако искате да се домогнете до доброто, преди всичко трябва да измените възгледите си за живота. Казано е в Писанието: „Ново вино в нови мехове“. Новото разбиране трябва да се отдели от старото. Запример, стар възглед е да мисли човек, че може сам да се изправи. Той може да съдейства за изправянето и за самовъзпитанието си, но не може да бъде единствен фактор. Достатъчно е човек да върви в единство и съгласие с природните закони. Това значи: Достатъчно е да следва движението на природата, без да прави опити да спира нейното движение и да го нагажда според разбирането си. Никой не може и няма право да се противопоставя на природата. Ще кажете, че имате свои разбирания, които искате да приложите. Направете опит да приложите своите разбирания и вижте какъв резултат ще имате. Ако с вашите разбирания можете да измените отрицателните си прояви, те са добри. Обаче ако разбиранията ви не могат да ви помогнат, не могат да намалят вашата нервност и сприхавост, те не са на място. В този случай вие трябва да измените възгледите си. Това се постига чрез прилагане на доброто.
Като ученици, вие трябва да бъдете изправни към себе си, да имате будно съзнание по отношение на своите движения и прояви. Запример, устните и зъбите ви трябва да се докосват леко, да не ги стискате. Ако свивате или стискате устните си силно, това показва, че вътрешно сте притиснати. И зъбите си не трябва да стискате. Като се ръкувате, също не стискайте силно ръцете. Стискането на ръцете показва, че във вас има някакво желание, на което не можете да дадете ход. Това желание може да не е ваше. В такъв случай ви се налага още по-голяма будност. Човек трябва да знае какво прави и защо го прави. Поддава ли се на чужди желания, той не знае защо се проявява по един или по друг начин. Всяко движение на човека трябва да бъде естествено; не се позволяват движения по отражения, които са резултат на външни влияния. Бъдете естествени в проявите си и не се смущавайте от това, какво ще кажат хората за вас. Имайте предвид какво ще каже Първата Причина, какво ще каже Божественото у вас, какво ще каже вашият ум. Без камара може, но без народ не може. Без хора може, но без Бога не може. Бог е целокупността на нещата, а всеки човек е представител на един народ, избран от него да защитава интересите му. Един ден камарата ще прекрати своята дейност и вие ще се върнете всред народа, при своите избиратели, да дадете отчет, как сте застъпвали неговите интереси и какво сте направили за него. За следния път всеки от вас да резюмира лекцията, да види какво е разбрал. Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне по една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използва. Съдържанието ще се развали, без да принесе своята полза. Новото учение се налива в шишета, които сутрин се пълнят, вечер се изпразват. В никой случай съдържанието на новото учение не трябва да прекара нито една нощ в шишетата. Всяка сутрин трябва да наливате ново съдържание. Ако не прилагате новото, ще дойде старото, което носи страдания. Съдържанието на новото е доброто. Старото е лишено от доброто. Новото завършва с успехи, а старото – с неуспехи. Каквото мисли или чувства човек, трябва да влага в него доброто. Без доброто, като основа на живота, няма успех, няма радост, няма и живот. Без доброто, и знанието няма смисъл. Каква полза от това, дали знаете или не знаете, има ли живот на месечината? Ще кажете, че има живот на месечината. Това знание не ползва нито вас, нито месечината. Ако можете да отидете на месечината, това знание вече има смисъл. Ще кажат някои, че не се интересуват от месечината. Всички трябва да се интересуват от месечината, защото тя оказва влияние върху нервната система, върху ума на човека.
Всички планети имат влияние върху човека. Следователно всеки човек трябва да се интересува от тях дотолкова, доколкото те имат влияние върху него. Вън от това влияние той е свободен да се интересува от тях, или не. Развитието на отделния индивид, на семейството, на обществото, на държавата, както и на цялото човечество, са в зависимост от влиянието на планетите върху земята. Ето защо, за да познава условията на своя живот, както и на по-големите единици от себе си, човек трябва да има широк интерес към окултните науки, в прав смисъл на думата, за да изучава законите, които регулират живота. Като познава себе си, като малка единица, човек ще познава и по-големите единици, вън от себе си. Той ще види, че каквото става в него, същото става и вън от него. Щом мисленето, дишането и храносмилането в човека не стават правилно, и в обществата не стават правилно. Ето защо, за да се изправят семействата, обществата и народите, първо трябва да се изправи отделният човек, да си създаде здрав организъм, с прави мисли, чувства и постъпки.
И тъй, искате ли да помогнете на семействата, на обществата и на народите, изправете мисълта си. Правата мисъл всичко оправя. – „Какво мога да направя аз, малкият човек?“ – Много можеш да направиш. Достатъчно е да бутнеш едно копче и цялата стая да се освети и отопли. Ако не пожелаеш да направиш това, друг някой ще го направи. Но трябва да знаете, че силата на човека се заключава в това, което той сам може да направи, било за себе си или за другите, а не в това, което хората правят за него. Надпреварвайте се във взаимни услуги, за да се усъвършенствате. Никога не очаквайте само на вас да правят добро, да ви услужват, а вие нищо да не правите. Ще кажете, че всеки е свободен да постъпва, както знае, както намира за добре. Значи котката ще постъпва, както знае; вълкът ще постъпва, както знае; лисицата, мечката – също. Най-после, и човек ще постъпва, както трябва. – Кое е правото тогава? – Има едно право в самия човек, с което той е роден. Това право е общо за всички умни, добри и свети хора. Реално е това, което създава нещата. В този смисъл човек е реален. – Защо? – Защото създава, т.е. може да твори. Човек създава постъпките си, изменя ги и ги подобрява. Реалните неща внасят подтик в човека за работа, за учене. Реално е това, което възраства нещата. Дето няма растене, там реалността отсъства. Доброто е реално. Тъй щото, не е важно човек да бъде само добър, но да проявява доброто. Макар и микроскопическо да е доброто, то е еднакво силно, еднакво ценно, както и голямото добро. Малкото добро е малък капитал, който всеки ден се увеличава. Голямото добро е голям капитал, който има възможност да расте, но има възможност и да се загуби.
Задачата на всеки човек е да забогатява. Богат човек е онзи, който туря капитала си в обръщение. Помнете следното: Реална постъпка е тази, в която взима участие доброто. Само при такива постъпки човек забогатява. Следователно не се запитвайте, добри ли сте, или не, но си казвайте: „Аз съм добър. Щом съм добър, трябва да влагам доброто във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка“.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 23 януари 1931 г., София, Изгрев.
|
