Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Тема за следния път: „Ползата от доброто храносмилане“.
Представете си, че имате 3 житни зърна от България, 4 от Германия, 5 от Франция, 6 от Англия и 7 от Русия. Като съберете всички зърна, имате на разположение всичко 25 житни зърна. Това е прост процес на събиране. Житните зърна представят обекти с потенциална енергия. Ако посеете тия зърна в почвата при благоприятни условия, ще имате различни резултати. – От какво зависи различието? – От числата. Числата 4, 5 и 7 ще дадат повече плод, а 3 и 6 – по-малко. Има закон, според който може да се определи точно, всяко число колко плод ще даде.
Представете си, че числата 3, 4, 5, 6 и 7 не са житни зърна, но хора с различни специалности. Значи имате трима земеделци, 4 техници, 5 музиканти, 6 мореплаватели и 7 педагози. Ако съберете тези хора на едно място, те ще образуват общество, в което всеки ще приложи своите знания. Ако условията, при които тия хора живеят, са благоприятни, за всички ще има работа. Земеделците ще орат, сеят и жънат; техниците ще подобряват условията им; музикантите ще ги веселят; мореплавателите ще съдействат за износа на храните им, а педагозите ще учат и възпитават децата им.
Като изучавате външните отношения между хората, дохождате до заключение, че човек има нужда от различни специалисти в себе си, които да съдействат за неговото развитие. Запример, някой човек има високо и широко чело. Това е земята, която той трябва да обработва. Ако няма земеделец в себе си, който да разорава почвата, челото му ще остане необработено. Ако няма техник, който да подобрява условията, челото му бавно ще се обработва. Ако няма музикант, да пее и да свири, човек ще бъде лишен от музиката и поезията в живота. Ако няма мореплавател, да разнася стоките му като на производител, в живота му ще настане застой. И най-после, ако няма педагог, да възпитава и организира силите, човек не може да се ползва правилно от своите дарби и способности. Земеделците, техниците, музикантите, мореплавателите, педагозите представят скачени съдове помежду си. Когато работите на един от тях вървят добре, на всички останали е добре. Между всички органи на човешкото тяло съществува известна зависимост. В това отношение и те представят скачени съдове. Запример, ако очите на човека пожълтяват, това показва, че черният дроб не действа добре. Черният дроб е свързан с храносмилането; храносмилането пък е свързано с кръвообръщението. Ако храносмилателните органи действат добре, кръвообръщението става правилно. От правилното кръвообръщение зависи чистотата на кръвта. Ако кръвта е чиста, човек мисли и разсъждава правилно. Нечистата кръв помрачава съзнанието. Щом съзнанието не е ясно, и мисълта не е права. Значи доброто храносмилане, дишане, кръвообръщение, мислене, чувстване са добрите условия, които човек трябва разумно да използва.
Мнозина гледат на земеделието като на долна, низка работа. Това е криво разбиране. За да оре, обработва и посява земята, земеделецът трябва да носи в себе си качествата на техника; техникът трябва да носи качествата на музиканта; музикантът – на мореплавателя; мореплавателят – на педагога и т.н. Трябва да има допирни точки между хората, за да се разбират. Техникът внася в земеделеца похват в работата, а музикантът – оптимизъм. Без музика човек не може да работи правилно. Музиката дава красота и подтик на човешката мисъл. Изчезне ли музиката, мисълта не се развива правилно. Музиката е подобна на топлината. Каквото е действието на топлината в природата, такова нещо е музиката за човешката душа. Когато слънцето изпраща топлината си в природата, тя изважда инструментите и започва да твори. Под звуковете на тази музика растенията се накичват като млади моми и хорото се залюлява. Без музика няма растене. Културата, т.е. растенето и развиването, са резултат на музиката. В природата на първо място стоят техниците. Тяхната задача е да създават формите, да приготвят дрехите им. След това идат другите условия – топлина, светлина и влага. Тогава земеделците започват своята работа.
Педагозите пък дават правила как трябва да се облече човек, кои цветове да носи, как да ги съчетава и т.н. Както виждате, развитието на човека е сложен процес, вследствие на което той се нуждае от земеделец, от техник, от музикант, от педагог и т.н. Той трябва да носи в себе си специалисти от всички области и отрасли на живота.
Какво представя орането в човека? – Храненето. Преди да яде, човек слага трапеза пред себе си, разчупва хляба на парчета. Както земеделецът разбива земята с ралото си, така човек разчупва хляба с ръцете си и го слага на трапезата. След това той призовава силите в себе си и започва да яде. Силите в човека представят житните зрънца на земеделеца, който той посява в добре разораната земя. Като културно същество, човек трябва да разбира реда и порядъка, който съществува в разумната природа. Той трябва да знае мястото, което заема в природата. Когато намери мястото си в природата като число, човек е наредил работите си добре. Всяко число има своето предназначение. От числата 1 до 7 най-силна е седморката. В числото 7 са съединени два свята. Числото 3 съдържа в себе си основните принципи за образуване на числото 4, през което минава развитието на всички същества, от най-долните до най-горните. Числото 7 е строго число. То изисква от човека правилно прилагане на основните принципи на живота. Който не ги прилага правилно, той се натъква на големи нещастия и страдания. Тъй щото, страданията, през които минава цялото човечество, не са нищо друго, освен противодействия, които природата му поставя, за да го върне в правия път, от който се е отклонил. Разумните страдания смекчават характера на човека, внасят нещо благо в него.
Какви елементи се съдържат в думата „благост“? Вижте в кой час, в коя минута и секунда изговорихме думата „благост“. – В 6 часа, 25 минути, 30 секунди, 56 стотни. Значи тези данни показват времето на раждането на благостта. Ако направите хороскоп на тази дума, ще видите кои планети господстват при раждането и. При раждането на благостта, Слънцето и Сатурн се намират малко под хоризонта, в първия дом, в знака Стрелец. Когато пишете или изговаряте една дума, едновременно с нея се раждат и буквите, от които тя е съставена, като нейни елементи. От благоприятното съчетание на условията, при които се раждат буквите на думите, зависи и благоприятното раждане на самата дума.
Същият закон има отношение към раждането на идеите, на мислите и на чувствата в човека. Запример, раждането на една идея в главата на човека е сложен процес. Че се родила една идея, това още не значи, че тя може да се реализира. – Защо? – Защото се намира в зависимост от раждането на всички мисли и чувства, които имат отношение към дадената идея. Ако отделните мисли и чувства са родени при благоприятни условия за идеята, последната може да се реализира. От колко мисли е съставена една идея? Запример, колко мисли влизат в идеята за доброто? Кои са качествата на добрия човек? Добрият човек има качества, каквито имат скъпоценният камък и благородните метали. Скъпоценният камък се отличава от обикновения по свойството си да пречупва лъчите на светлината. Благородният метал се отличава от неблагородния по това, че не се окислява лесно. Колкото по-мъчно се окислява един метал, толкова е по-благороден. Освен това, скъпоценните камъни и благородните метали оказват добро влияние върху здравето на човека. Най-добро влияние оказва златото, понеже носи в себе си магнетическа сила. Защо златото, което действа добре върху здравето, прави човека лош? В желанието си да придобие повече злато, човек става лош, жесток за окръжаващите. Причината за това се крие в неправилното отношение на човека към златото. Когато се стреми към придобиване само на външно злато, човек става жесток. За да облагороди характера си, той трябва да придобива и вътрешно злато, т.е. да увеличава златото в кръвта си. Когато човек има и външно, и вътрешно злато в себе си, той става благороден, здрав, учен и самостоятелен.
Да се върнем към думата „благост“. – Кой човек може да бъде благ? – Любещият. Думата „любов“ започва с буквата „Л“, която показва, че силите, които действат в нея, са възходящи. Любовта изключва смъртта, обезсърчението, страданието. Тя има висок идеал, вследствие на което не познава сълзите, падането, мъчнотиите. Любовта ражда живота. – Кои са пелените на живота? – Милосърдието. Значи животът се обвива в милосърдието. Любовта и милосърдието имат две различни посоки на движение: любовта е възходящ процес, поради което се занимава с велики работи; милосърдието е низходящ процес, т.е. процес на слизане, на жертва. Милосърдието включва съжалението, снизхождението към малките и слаби същества. Между любовта и милосърдието съществува тясна връзка. Ако любовта не се прояви между майката и бащата, дете не може да се роди. Обаче щом се роди детето, милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако милосърдието не поеме детето в пелените си, то ще умре. Много деца умират по единствената причина, че милосърдието не е слязло при тях да ги завие в своите пелени и да ги отгледа.
Следователно, за да реализирате своя идеал, любовта трябва да се поляризира, да има слизане и възлизане на нейните сили. Тогава се образува буквата „М“, която започва с възлизане и свършва със слизане. В тази буква има две качвания и две слизания. Човек се качва, за да приеме нещо от възвишения свят. След това той слиза, да даде условия на благото, което е взел, да се развива. Животът и благата, които той носи, се развиват в долините. Някои религиозни хора искат да живеят само по върховете, да прекарват в пост и молитва, в постоянна чистота. Те не искат да слизат в долините между хората, да не се опетнят. Щом искат да живеят по върховете, те сами се лишават от благата на живота. Човек трябва да слиза и да се качва, да влиза в положението на окръжаващите и да им помага. Само при това положение той ще се развива правилно. Някой казва: „Важно е да е добре на мене, на жената и на децата. За другите хора не мисля“. Това е човек, който се качил на някой планински връх и не мисли да слиза. Човек е член от голямата фамилия на човечеството. Той има стотици и хиляди приятели, познати, с които е свързан. Неговото благосъстояние зависи от благосъстоянието на всички хора, с които е свързан. Той се качил на един връх, няма отношение с никого и желае да бъде щастлив. Това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живеят в долините. Те страдат, мъчат се, чакат някой да им помогне. Ти, който стоиш на върха, трябва да слезеш между тия хора, да работиш рамо до рамо с тях, да им помагаш.
И тъй, да мисли човек, че от върха на планината може да разреши въпросите на своя живот, това е криво разбиране. Да мисли човек, че в един момент може да стане ангел, да прехвръкне пространството, да покаже пред хората, че всичко е постигнал, това е заблуждение. Любовта трябва да роди милосърдието. Ако не роди милосърдието, тя няма правилни прояви. Ако любещият не прояви милосърдие към ближните си, любовта ще му създаде големи противоречия. Любов без милосърдие не е истинска любов. Хората не са опитали любовта, а говорят за нея. Това, което те наричат любов, е огънят на любовта, който ги поопърлил или поизгорил малко. Като усетят този огън на кожата си, те казват: „Човек трябва да бяга от любовта. Страшно нещо е любовта!“ – Това е криво разбиране на любовта. – Кого опърля или изгаря любовта? – Онзи, на когото трептенията на организма са по-слаби от тия на любовта. Ако трептенията на организма му са по-силни от тия на любовта, огънят на любовта не го засяга. За да не изгори от огъня на любовта, нито да се опърли, човек трябва да приложи милосърдието в живота си, да смекчи коравината, която обвива неговото сърдце. Любовта без милосърдието не може да се приложи. Тя е подобна на захарина, който е най-малко 500 пъти по-сладък от обикновената захар. За да се ползва от захарина, човек трябва да разтвори малка част от него в голямо количество вода. Значи милосърдието е средата, в която любовта се разредява, да стане лесно поносима за човека. Сегашният човек не е готов още да възприеме любовта направо, в всичката и сила и пълнота.
И тъй, искате ли да приемете захарина вътрешно, трябва да го разтворите в много вода. Приемете ли го в естествения му вид, той е толкова сладък, че граничи с горчивия вкус. Значи, за да се ползвате от горчивите и сладки неща, трябва да ги приемате в разредено състояние. Това правило се отнася и до горчивите и сладки мисли и чувства. Ако една мисъл или едно чувство са много сладки или много горчиви, трябва да се приемат в разредено състояние, за да може организмът да се ползва от тях. Запример, някой ви казва, че сте страшен нехранимайко. Ако сте чувствителен човек, тия думи произвеждат горчиви чувства. За да се освободите от тяхната горчевина, трябва да ги разредите. Разредяването подразбира анализиране. Вие ще отделите сричката „стра“ от останалата сричка „шен“, която означава весел човек. От думата „нехранимайко“ ще махнете частицата „не“ и ще остане „весел хранимайко“. Значи, докато мисли само за себе си, за своите лични интереси, човек минава за нехранимайко. Той мисли само за големи предприятия, от които да печели. Обаче като стане „весел хранимайко“, той разбира, че единственото място, от което иде богатството му, е майката. Щом се привърже към нея, както кучето към господаря си, той разрешава противоречията на своя живот.
Като ученици, вие трябва да анализирате нещата, да видите доброто, което се крие в тях. Дойде ли някоя добра мисъл в ума ви, не я отхвърляйте, не казвайте, че не е дошла на време. Може би чрез нея се изявява някой ваш приятел, който с години не ви е виждал. След всичко това вие казвате: „Нямам време за тебе, не мога да те приема“. Той ви носи една светла мисъл. Щом отхвърлите тази мисъл, работите ви се объркват. Всяка добра, светла мисъл е един добър приятел. Ако знаете как да приемете тази мисъл и как да я реализирате, вие ще станете гениален човек. Ако някой цар минава покрай стотици гладни, бедни хора и с една дума само може да им помогне, защо да не каже тази дума? Достатъчно е да каже на слугите си: „Дайте на тези хора изобилно хляб!“ – Той ще се благослови. Защо да не каже човек на ума и на сърдцето си думата „дай“? Във всеки човек има хиляди мисли и чувства, които чакат да дойде някой, да им даде условия да се развиват. Този народ от мисли и чувства вика във вас. Дайте ход на вашето сърце и на вашия ум да се проявят! И тъй, когато попадне при неблагоприятни условия на живота, човек се намира в положението на гладните, на просяците в него, които викат за хляб. Защо трябва да викат? Ти си учен човек, свършил си университет, влез в положението им и ги задоволи. – „Какво ще кажат хората?“ – Къде са тия хора? Ако е въпрос за майка ти, баща ти, за брат ти и сестра ти, те са твоите ближни, които са в самия тебе. Ближните ви, това са притоците на вашия живот; те не са извън вас. Следователно, като задоволите ближните си в самите вас, вие ги задоволявате и извън вас. Каквото е отношението на човека към неговите ближни, такова е отношението и на Бога към нас. Ние съществуваме благодарение на Божията мисъл. Бог мисли за нас и ни държи в ума си. Ако Той престане да мисли за нас, ние ще изчезнем. Божията мисъл поддържа света. Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил. Дайте път на тази светла мисъл в себе си, да потече вечният живот през вас, да се радвате на изобилието, което той носи. Това значи да бъде човек извор, да носи в себе си светлата идея за Бога. Не носи ли тази идея в ума си, той ще пресъхне. Ще кажете, че имате любов. – Каква е любовта ви? Мени ли се, или не? Ако любовта ви не се мени, наистина имате любов.
Глаголът „имам“, с който хората често си служат, крие магическа сила в себе си. Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание. Ако се обезсърчиш, че си сиромах, кажи в себе си: „Всичко имам“. – „Как ще кажа така, като нямам пари?“ – Обърни се към слънцето и поискай от него злато. То ще ти даде, колкото искаш. Ако си недоволен, че нямаш възможност да постигнеш нещо, кажи си: „Имам много възможности в себе си за постигане на своите желания“. – Наистина, достатъчно е човек да се вглъби в себе си, да види какви големи богатства са вложени в него. Ако имаш в себе си всичко, от което се нуждаеш, трябва ли да страдаш? Достатъчно е човек да поддържа в ума си положителни мисли за постигане на някаква своя цел, без никакво съмнение и противоречие, за да я реализира, както е намислил. Каквото мисли човек, това става. Каквото пожелае човек, сбъдва се, но гледайте да не се сбъдне преждевременно. Всяко желание, реализирано не на време, причинява повече нещастия, отколкото радости. За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нещата. Всяко нещо трябва да стане на своето време. Когато българинът цъка своето огниво на време, праханта лесно се запалва. Ако го цъка на време и без време, праханта ще изгори и кремъкът ще се изхаби.
Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво?“ Вие знаете, че за огнивото е нужно прахан и кремък. Проучете въпроса, отде се взима праханта, как се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханта трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо. Праханта представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява. За да не се запалва, тя трябва да се поставя при нейните естествени условия. И като мисли, и като чувства, човек трябва да спазва правилата и законите за проява на мислите и на чувствата, както техникът и музикантът спазват законите и правилата, които тяхното изкуство изисква. Запример, днес и децата знаят да събират числата, но в това събиране още не се прилагат законите на истинското събиране. Запример, да събереш 3 единици на едно място, това значи да събереш всичкото жито, което си посял; да събереш 4 единици, това значи да събереш всичките рала, с които си работил; да събереш 5 единици, това значи да събереш всичките музиканти на едно място; да събереш 6 единици, това значи да събереш моряците около себе си, да те разхождат с лодка по морето; да събереш 7 единици, това значи да се домогнеш до ония педагози в себе си, които ще те възпитават. Следователно, искате ли да работите с числата, трябва да разбирате техния език. Всяко нещо има свой език. Говорите ли езика на нещата, ще се ползвате от тях. Запример, ако говорите езика на земеделеца, на техника, на музиканта, те ще ви разбират и ще ви отговарят. Не знаете ли езика им, никаква връзка не можете да създадете с тях.
Човек трябва да се стреми към онова вътрешно знание, което произтича от мисълта. За да придобие това знание, той трябва да има прави мисли и прави чувства, свободни от всякакви чужди влияния и примеси.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 26 декември 1930 г., София, Изгрев.
|
