Животът в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свое практическо и теоритическо значение. Например, да вярва човек, това е една от теоритичните страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това все още е теория. В такъв случай, всички хора се различават в своите теоритични възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества изобщо, имат еднакви схващания и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тия промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се учестява, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширяване в човека.
Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоритизира. Обаче, да се теоритизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвремнните хора мислят, че молитвата изобщо, е достояние на простия човек. Те считат молитвата за нещо просто по отношение на учения, на гениалния или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид животът на гения, на учения или на светията, ще се види, че той отначалото докрая представлява само молитва. Животът му започва с молитва и свършва с молитва. Например, молитвата на гения показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен и затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.
И тъй, всички хора, които са готови да разберат молитвата по вътрешен интуитивен път, само те са в състояние да проникнат в нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, скрита в понятието молитва. И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към оня източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за първата причина, т.е. за първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло се дължи на една дълбока вътрешна причина, немарливостта към първия принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, поради което често го чувате да казва: аз съм свободен човек, мога без Бога, мога и без молитва.
Така разсъждава човек, който мисли, че е свободен, но това разсъждение логично не е правилно и то по единствената причина, че реалното, абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, който ни е създал не може да ни забрави, така и ние нямаме право да го забравяме. Ако той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако той ни забрави, ние умираме. Обаче, ако и ние го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа, защо иде смъртта. Когато някой пита не може ли да живее без молитва, той е все едно да мисли, че може да живее без да диша. Щом човек се счита свободен и независим, нека се опита да спре дишането си само за 1 час. Спре ли дишането си за 1 час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти по – голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в ума си, толкова е по-благодарен. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си и в радости и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят, нищо не съществува.
Някой казва: култура може да съществува и без Бога. Отговарям: колкото животът на Земята може да съществува без Слънцето, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздуха, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат за реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на молитвата си е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди пак усеща жажда. Водата, която пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се нуждае. В реалността човек непрекъснато и постоянно расте.
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете как трябва да се молите. Бих желал да чуя от вас как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Може ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това на какво се дължи стесняването? Когато ученикът е научил урока си както трябва, той става от мястото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и си казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следното негово качество: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато се молиш, моли се за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са ония, изпълнението на които зависи от нас. За тия работи ние не трябва да очакваме на Бога, той да ги направи. Смешно е например да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или научи ме Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам. Много от молитвите на съвременните хора са от тоя род.
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която може да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си, да се нахрани добре, да се облече хубаво, жилището му да е топло и удобно, да е здрав. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.
И тъй, помнете следната истина: няма по велико нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго да ви казват хората, не забравяйте значението и необходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на Земята са в състояние да се сравнят с молитвата, с общението на човека с първата причина. Силата на молитвата седи в това, като се моли човек, да впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не е истинска. Молитвта трябва да включва в себе си качествата на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичен, ще му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен ангелски език. Казвате: всички не можем да бъдем разумни деца. Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между разумното и глупавото дете. Глупавото дете никога не може да има резултата на разумното. Това виждаме навсякъде в живота. Разумният учи, а глупавият всякога отлага. Разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и онова малко, което днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвеният дух, който работи в душите им. Тъй щото благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата, ние ставаме проводници на възвишени сили и благорадни средства, чрез които се крепи целия човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
Сега като ви наблюдавам, аз забелязвам, че вие сте забогатели от знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете, не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча е да се молите. Аз никога не си позволявам да уча някого, как да се моли. Защо? Според мене, молитвата е най-свещения акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? Как се моля не мога да ти кажа, но всякога се моля. Аз се моля и като ям, и като пия вода и като чета и като работя, всякога и навсякъде се моля. Не ти ли става тежко от такова молене? Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава именно в молитвата. Престане ли човек да се моли, животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, животът ви ще се осмисли. И Христовите ученици не знаяха да се молят и затова се обърнаха към него с думите: Учителю, научи ни да се молим! Христос им отговори: когато дойде Духът на истината, той ще ви научи. Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
Казвам: всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва и за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него и иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота.
Питате: само човек ли се моли? Всяко живо същество се моли. И животните и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения от листата на които, както и от техните цветове излиза благоухание. Следователно, човекът като се моли издава благоухание както растението. Колкото повече се моли той, толкова повече благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил или е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите на човека. Колкото са по-развити, толкова по – силно е неговото благоухание.
И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това как да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Тя има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви научи как да се молите, той ще ви каже: аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене. Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако вие се молите за някого, той ще работи за вас.
Тая вечер искам вие да се молите, а аз да работя или аз да се моля, а вие да работите. Може да се разделим на две групи, едната половина да работи, а другата да се моли. Каквото и да предприемете, едно е важно за вас: всички да вземете участие и да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от тоя, да отправим ума и сърцето си нагоре към този, който ни е дал всички блага. Ако работите по тоя начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели, ще чувствате присъствието на Бога. Във всички случаи на живота молитвата ще бъде в сила да ви помага. Наука без молитва отегчава човека. Религия без молитва отегчава човека. Любов без молитва отегчава човека. Ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва е тягостно за човека. Има хора, които са много взискателни към молитвата си. Тяхната молитва е строга, отмерена и сдържана. Обаче, има хора особено между бедните, молитвата на които се излива свободно, както чувстват в дадения момент. След такава молитва лицата на тия хора просияват, засмиват се, същевременно в душата им става някаква промяна. Слушате някой беден да се моли: Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как. Съзнавам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил да се моля. Правя усилия да върша волята ти, но не успявам и постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, ръката ти ще ме смаже. Съжали се над мене, втори път няма да повтарям същите грешки. Бог като чува молитвата изпраща благословението си върху тази душа и казва: умно дете е това, лесно ще се изправи.
Аз изнасям нещата по човешки, както стават между хората. Кой не е срещал в живота си чистосърдечен, откровен човек, който говори от дълбочината на душата си? Като слушате такъв човек да говори, вие ще чувствате, че той е готов на всякакви услуги и на всякакви жертви за вас. Тогава и вие изпитвате разположение към него. И ако ви е направил някаква пакост, готови сте веднага да му простите. Казвам: ако вие не прощавате прегрешенията на вашите ближни и вашите прегрешения няма да се простят. Често се обръщате към Бога с молба, да ви се открият някои тайни. Много неща ще ви се открият, но само когато научете да се молите както трябва.
Сега като ви наблюдавам тази вечер, виждам, че между вас има млади и стари. Всички казвате,че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава старият от младия? Старият брат се отличава с готовността си да услужва на младия си брат, а младият брат се отличава с готовността си да работи. Значи, и младият и старият брат са готови да вършат всякаква работа, която им се представя. Всеки човек трябва да има в душата си абсолютна готовност да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя имат готовност да помогат на всички без разлика на положение.
Казвате: накъде трябва да се обръщаме като се молим? Едно трябва да знаете, че молитвата не търпи никакви правила и никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, ваша майка или ваш баща, вие се молите на него. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, молите се на светията, не на Бога. Искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към него. Във време на молитвата, умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли.
И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да стои в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние знаем какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да си го възстановите. Има един момент в живота, когато всички същества от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се заключава в това, да схване човек този момент, да се присъедини към общата молитва и да каже: отправям ума, сърцето, душата и духа си към този, към когото всички се отправят в този момент. При това всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тая колективна молитва като изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима.
Сега нека прочетем Добрата молитва и отправим ума си към този, към когото се обръщат всички тази вечер. Тая молитва е обща, не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички ангели, архангели, началства, власти и сили. Само по тоя начин ще измолим божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно неговата воля.
Беседа от Учителя, държана на 23.11.1930 г. в 21 ч. вечерта в София на Изгрева.
ДОБРАТА МОЛИТВА
Господи, Боже наш, благий ни небесен баща, който си ни подарил живот и здраве да ти се радваме, молим ти се, изпроводи на Духа си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.
Научи ни да правим твоята воля, да осветяваме твоето име и да те славословим винаги.
Осветявай духа ни, просвещавай сърцата и ума ни, да пазим твоите заповеди и повеления.
Вдъхвай в нас присъствието си чистите си мисли и ни упътвай да ти служим с радост.
Живота си, който посвещаваме на тебе, за доброто на нашите братя и ближни, ти благославяй.
Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от твоето слово и да пребъдваме в твоята истина.
Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за твоето име, да е за успеха на царството ти на Земята.
Храни душите ни с небесния си хляб и ни укрепявай със силата си да успяваме в живота си.
Като ни даваш всички твои благословения, приложи и любовта си да ни е вечен закон, защото на тебе принадлежи царството,силата и славата завинаги. Амин.
|
