Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
В миналата лекция казахме, че за да бъде човек щастлив, непременно трябва да се наруши статическото равновесие на силите в неговия организъм. С други думи казано: Потенциалната енергия трябва да се превърне в кинетическа. Това превръщане трябва да става планомерно, под влиянието на разумни сили. Запример, човек има желание да стане учен, силен, богат. Това са желания, които се намират в потенциално състояние. Той има възможност да постигне желанията си, но енергиите им трябва да се превърнат в динамически, да дадат тласък на неговите мозъчни центрове, за да започне умът да работи. Това значи прокопаване на каналите, по които текат умствените енергии. Забелязано е, че колкото по-тесни са тръбите на канализацията, през които минават енергиите, толкова по-голямо е напрежението върху стените им. По-голямото напрежение прави човека по-активен. Този закон има отношение и към нервната система в човека. Ако тръбиците на нервната мрежа са тесни, а теченията, които минават през тях, са бързи, напрежението върху стените ще бъде голямо. За да не се пропукат те, силата на енергията трябва да се намали. Ако стените на тръбиците са здрави, те издържат големи напрежения. Човек трябва да знае доколко е издържлива неговата нервна система. Иначе ще стават големи пропуквания в нея. Тази е причината, поради която става изтичане на нервна енергия. За да не става това, тръбиците на нервната система трябва да се намират под известен наклон, да се намалява напрежението на енергията. Колкото по-малък е наклонът, толкова по-лесно се уравновесяват нервните енергии. При това положение ние казваме, че човек има уравновесен характер.
Големите напрежения на нервната енергия са изключителни явления в живота. Запример, когато ученикът държи изпити, напрежението на нервната му система е голямо. Щом свърши изпитите си, напрежението намалява, нервните влакна се отпущат и целият организъм се успокоява. За да се възстанови спокойствието на нервната система, трябва да дойдат на помощ разумните сили в човешкия организъм. Запример, ръката обтяга лъка на цигулката или ловджийската стрела, и същата ръка ги разслабва. В случая ръката е разумната сила, която освобождава лъка и стрелата от голямото напрежение.
И тъй, когато дойде до голямо нервно напрежение, човек трябва да приложи разумността си, да излезе от това положение. Щом се намери в ограничения, той трябва да смени състоянието си, да излезе вън от тях. Представете си, че някой човек се намира пред един замък. Той вижда един бутон отвън, хваща го и веднага вратата на замъка се отваря. Влиза вътре, но тъмно е навсякъде. Напипва друг бутон, натиска го и пред него се явява светлина – прозорец се отваря. Той се разхожда из замъка и вижда трети бутон. Хваща бутона – целият покрив се отваря. Той се намира под открито небе. Като прекара известно време в замъка, той започва да го изследва и вижда още един бутон, който не е пипал. Натиска бутона, но положението му се затруднява – двете срещуположни стени се приближават една към друга. Ако остане в замъка, ще бъде притиснат. – Какво трябва да прави? – Да излезе навън. – Как ще излезе? – Както е влязъл. Следователно, когато човек дойде до най-високата точка на живота си, трябва да бъде крайно внимателен, да запази равновесието на силите си. Най-малкото нарушаване на равновесието ще стане причина да падне на земята или да излезе от релсите на своя живот. Щом дойде до числото 4, човек трябва да слезе от голямата височина, да напусне замъка или да смени състоянието, в което се намира.
Какво представя замъкът? – Човешкото тяло. Човек се ражда, т.е. влиза в замъка, живее известно време и след това умира – излиза от замъка. – Трябва ли човек да се ражда и умира? – Трябва. Чрез раждането и смъртта човек минава през големи опитности. Той сам влиза в замъка, т.е. в тялото си, и сам излиза от него. Когато един умира, друг се ражда; когато един се ражда, друг умира. Това показва, че замъкът никога не остава празен. В този смисъл, раждането и смъртта са многократни, а не еднократни процеси. С други думи казано: физическата енергия минава от едно състояние в друго, но никога не се губи. Потенциалната енергия минава в кинетическа, а кинетическата – в потенциална.
Сега, като слушате лекцията, някои казват, че нищо не разбират. – Кога човек не разбира въпросите? – Когато спи или когато е пиян. Човек може да бъде пиян и на физическия свят, и в света на чувствата и мислите. Значи има чувства и мисли, които опияняват. Астрологически, пияният човек е на спасителния бряг. Той има възможност да изтрезнее и да стане умен. Буквата „П“ показва, че плодът е узрял. Буквата „И“ показва, че човек има разбирания за живота. Буквата „Я“ показва състояние на бременност. Човек е бременен с някаква идея, която трябва да роди. За да роди, той ще мине през големи мъчнотии и противоречия. Това се вижда в буквата „Н“. Най-после, „Ю“ (вероятно някоя от старите букви) на края на думата показва, че пияният е минал през големи опитности, от които е поумнял. След това той тръгва по света да проповядва, да държи лекции против пиянството. Както виждате, думата „пиян“ съдържа добри условия за поумняване на човека.
Да се върнем към въпроса за влизането и излизането от замъка. „Влизане“ и „излизане“ са два процеса, две състояния, които трябва да стават съзнателно. Когато влиза някъде съзнателно и доброволно, човек трябва да излезе оттам по същия начин. Когато се натъква на известно състояние съзнателно, той трябва и да излезе от него съзнателно. Обаче има случаи, когато човек влиза някъде несъзнателно, или с насилие, и след това не може да излезе сам. Такова е положението на рибата, която несъзнателно влиза в мрежата и не може да излезе сама навън. Човек влиза в затвора, в участък насилствено, без негово желание. Обаче в хотел той влиза сам, доброволно.
Следователно всяка идея, която човек не може да разреши сам, го поставя в затвор или в участък. Той се блъска на една и на друга страна и казва: „Тъмно ми е, не мога да разреша този въпрос, не мога да намеря изход от това положение“. Всяка идея, която човек лесно решава, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел, и сам може да излезе от него. Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако при влизането или излизането си от замъка виждате един голям камък, който ви препятства? Камъкът е турен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя, или не? Надписът може да е поставен от някой философ, но може и от някой глупак“. – Как ще постъпите с камъка? – „Ще го преместим.“ После, ще се яви мисълта: „Не сгреших ли, като преместих камъка? Не извърших ли някакво престъпление?“ Всяко действие, което внася дисхармония в цялото, наричаме престъпление. Обаче всяко действие, което засяга личния интерес или личното благо на човека, е погрешка. Ако апаш нападне богат човек и го обере, това се счита за престъпление. Но ако апашът види, че богатият се дави, и той веднага се хвърли във водата да го спасява, взима торбата с парите от ръката му, изважда го на брега и бяга с парите, това не е престъпление. – Защо? – Ако не беше взел торбата с парите от ръката на богатия и я хвърли на брега, богатият щеше да се удави. Престъплението не е в това, че го освободил от тежката торба, но в задигането на торбата с парите. Апашът обаче разсъждава по друг начин. Той казва: „Ако не бях сграбчил торбата от ръката на давещия и не бях я хвърлил на брега, той щеше да се удави. Аз спасих живота му, който струва не една торба, а много повече. При това, в дадения случай само аз можех да спася богатия човек. Аз взимам торбата с парите като възнаграждение за своя труд. Без мене и човекът, и торбата щяха да бъдат на дъното на морето“. Ще кажете, че апашът трябваше да чака богатият сам да му благодари. Апашът не мисли така. В случая той е господар на положението и решава въпроса според своето разбиране. Неговата постъпка нарушава частен интерес, без да внася дисхармония в цялото. Представете си, че един беден студент следва в странство, но парите му се свършват и той се намира в безизходно положение. Какво да прави? Търси работа, никъде не намира. Приятели, познати има, но всички са бедни. Най-после, дохожда до мисълта да краде. Тук той трябва да спре, да не реализира тази мисъл. Щом е дошъл до безизходно положение, той трябва да се разходи край реката, да види дали някой не се дави. Намери ли такъв, да се хвърли във водата да спасява. Ще кажете, че това е невъзможно. Как може да попадне на някой давещ се? Реката, т.е. водата, представя живота. Значи влезте в живота, между хората, и вгледайте се в това, което преживяват. Всякога ще намерите човек, който се дави, т.е. който е затънал някъде и се нуждае от чужда помощ. Помогнете на давещия, за да излезете от своето безизходно положение. Той ще ви възнагради щедро.
Като ученици на живота, вие трябва да бъдете искрени, да не преувеличавате нещата. Ако сте гладували 2–3 дена, това още не е най-голямото нещастие. Вие не сте опитали всички пътища да излезете от трудното си положение. Да крадете, това е най-лесният, а същевременно и най-мъчният път, който човек може да избере. Много ли е да не яде човек 3 дена? Някои хора пък имат големи мъчнотии, а казват, че са много добре. И това положение не е естествено. Ученикът трябва да бъде искрен към себе си, да не преувеличава, нито намалява нещата. Всяко нещо трябва да се представи в естествения му вид.
Физиогномистите изучават чертите на лицето, формата и големината на челото, на носа, на ушите, на устата и в зависимост от техните размери те разглеждат постъпките на хората. Запример, ако двама души имат еднакво високи чела – по 6 сантиметра, и различно дълги – по 12 и по 7 сантиметра, в първо време те ще вървят заедно, ще постъпват еднакво, но в края на краищата ще се разделят. – Защо? – Различават се в проявите си. – Къде е причината за това? – Или в окръжаващата среда, или в самите тях. Те са различно построени, вследствие на което постъпват различно. За да познаете човека, трябва да го поставите в естествената му среда. Не попадне ли в средата си, ще стане едно от двете: или ще го насилят, или той сам ще се насили. И в двата случая човек ще се прояви такъв, какъвто не е. Първият, който има чело 6 сантиметра широко и 12 сантиметра дълго, е широкогръд, обича да поетизира. Ако е студент и се намира при неблагоприятни материални условия, той ще напусне университета и ще се върне в бащиния си дом. Той ще каже, че университетът не е за него. Тази работа не му се поддава. Вторият студент ще преодолее мъчнотиите и ще свърши университета. Ако и двамата отидат на бойното поле, първият пак няма да издържи, а вторият ще издържи. Това не значи, че единият е лош, а другият – добър. Ние имаме предвид тяхната издържливост. И двамата имат нещо добро в себе си, но и на двамата липсва нещо. Онзи, който има чело, дълго 12 сантиметра, е крайно чувствителен. Той обича да преувеличава нещата, да ги вижда по-страшни, отколкото са в действителност, вследствие на което лесно се обезсърчава и не издържа.
Човек трябва да се изучава, да знае как е построен, какво съчетание на сили и на числа представя, за да може сам да си помага. Като изчислява и съпоставя силите, които са вложени в него, той трябва да бъде готов да понесе всички мъчнотии, на които се натъква. Никой не може да избегне мъчнотиите, но може да ги понесе разумно и да се ползва от тях. Дрехата, която се употребява, не може да се освободи от нечистотии, но може да се изпере и очисти. Ако не знае как да я чисти, човек може да си причини много пакости. Той трябва да се научи как да се чисти, как да изправя погрешките си. Не е страшно, че човек прави погрешки; страшно е, когато не изправя погрешките си. Какво е положението на апаша, който спасил давещия се, но задигнал парите му? Богатият, който е спасен от смърт, иска да го види, да му благодари. Обаче апашът бяга от него, не иска да го срещне, защото задигнал парите му. С това той се лишава от възможността да срещне една признателна душа и да свърже с нея приятелство. Той трябва да бъде готов да изправи погрешката си.
Като се намерят пред големи мъчнотии, мнозина казват, че Бог ги е поставил в това положение. Бог ли постави давещия във водата, да се удави? Той ли тури на гърба му торбата с жълтици, да му тежи? В програмата на Божествения свят не стои мисълта да даде на богатия пари и да го прати да се дави. Ако човек носи в ума си идея, която не е съгласна със законите на природата, той сам е вложил тази идея в главата си. Може и окръжаващите да са вложили тази идея в ума му, но в никой случай тя не е поставена от Първата Причина на нещата. Ще каже някой, че иска да бъде добър. Ако се стреми към доброто, като Божествена мярка, желанието му е Божествено. Обаче ако той иска да бъде добър само за момент, да се покаже пред хората, това желание е човешко и преходно. Да бъде човек добър или лош, това се определя от самия него. Само по себе си, доброто е вложено в човека от самото начало, но от него зависи в даден момент да прояви ли злото, или не. Добрият човек трябва да бъде разумен, да не пълни ума и сърцето си с празни, блуждаещи мисли и чувства.
Кои числа са щастливи, и кои не? Вие трябва да знаете това, да се ползвате от числата на всяко време. – Според вас, кои числа са щастливи? – Шесторката и деветорката. – Защо? – Защото са пълни числа, имат резервоар, в който се съдържат известни блага. Числото 6 подразбира работа. Ако си градинар, ти трябва да работиш на време, да използваш благоприятните условия. Ако не работиш на време, и плодове няма да имаш на време. Следователно, ако не работите на време, шесторката може да ви причини големи пакости. Опашката на деветорката показва, че потенциалната енергия се превръща в кинетическа. Като свържем деветорката с шесторката, енергията слиза в шесторката и чрез един малък фонтан се излива надолу, да полива градината.
И тъй, като ученици, вие ще търсите разумни методи, с които да разрешавате задачите си. При това, ще знаете, че колкото и да са разумни методите ви, с тях можете да решавате само вашите задачи, само вашите мъчнотии и страдания. Запример, в общоевропейската война България изгуби много от своите земи. Всички заедно страдахте, но сам никой не можа да разреши този въпрос. Всички българи заедно можете да страдате за България, когато се намира в бедствие, или да се радвате, когато работите и вървят добре, но сам никой не може да разреши задачите и. Вашата задача е да определите кои мисли и желания са ваши и кои – чужди, на окръжаващата среда. Има желания и мисли, които принадлежат на Божествения свят. Човек се ползва главно от решаването на своите мисли и желания, както и от решаването на своите мъчнотии и страдания. Що се отнася до чуждите радости и страдания, ние казваме: Привилегия е за човека да участва в радостите и страданията на своя народ. Привилегия е за човека да участва в радостите на разумния свят.
Сега не е достатъчно човек да отрича само нещата, да казва, че животът няма смисъл. Това е частично схващане. Това е разбиране на един човек, а не на всички хора. Ако някой философ казва, че животът има смисъл, това е негово мнение. Ако пък казва, че животът няма смисъл, и това е негово мнение. По какво съдите дали животът има смисъл? Ако съзнанието ви е будно, животът има смисъл за вас; ако съзнанието ви не е будно, животът няма никакъв смисъл. Докато човек мисли, чувства и постъпва право, животът има смисъл; щом не може да мисли, чувства и постъпва право, животът няма смисъл. Ако мозъкът, дробовете и стомахът на човека работят добре, животът има смисъл за него; ако не работят добре, животът няма смисъл. Ако човек има приятели, животът му има смисъл; изгуби ли приятелите си, животът му се обезсмисля. Значи смисълът на живота се определя от правилните отношения на човека към самия себе и към окръжаващите. Следователно, ако човек става на време и се радва на изгряващото слънце, животът му има смисъл. И тъй, за да се осмисли животът ви, пазете следните правила: Имайте характера на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте характера на водата, без да се изпарявате; имайте характера на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте характера на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи. Дръжте съзнанието си всякога будно и от нищо не се страхувайте. Бъдете свободни в мисълта, в чувствата и в постъпките си, но не своенравни. Да бъдеш свободен, това значи, дето минеш, никого да не закачиш, никого да не предизвикаш. За да разберете доколко сте свободни, изучавайте се във всички положения: като учен и като прост; като пръв богаташ в света и като последен бедняк. Човек неизбежно минава през всички положения на живота, за да се изучава. Каквото помисли човек, това става. Затова казваме, че мисълта на човека определя положението и мястото му в живота. Мисълта определя да бъде човек богат, или беден.
Затова, именно, човек не трябва да се страхува от нищо. Ако мисълта определя богатството, тя определя и сиромашията; ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя нещастието, тя определя и щастието. Зад мисълта седи разумната сила, която определя човешкия живот. Разумността е причина да се подобри или влоши живота на човека; ако прилага разумността си, животът му ще бъде добър; ако не прилага разумността си, животът му се влошава.
Човек трябва да бъде искрен, да не преувеличава или намалява нещата, но да ги представя в тяхната действителност, както са. Запример, някой казва: „Бял ден не съм видял в живота си!“ – Той не говори истината. – „Цял живот гладувам.“ – И това не е истина. – „Големи добрини съм направил.“ – Той преувеличава нещата. Две добрини направил и мисли, че много нещо е направил. – „Никакво зло не съм видял в живота си.“ – Главата му е пукната на 10 места, а той казва, че не е видял зло в живота си.
Като ученици, вие трябва да имате свободна мисъл, да не се ограничавате сами. Свободата включва в себе си търпение. Свободният човек е търпелив. Когато иска нещо от природата, свободният човек чака спокойно момента, когато природата му дава това, което е желал. Природата прави много опити с човека, докато му даде необходимото. Вярвайте в разумната природа и спокойно очаквайте благата, които тя е определила за вас.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 21 ноември 1930 г., София, Изгрев.
|
