Разумни промени

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Най-голямото благо, дадено на всички същества, е животът. Какво представя животът? Ако го разгледате геометрически, като сбор от действащи сили, донякъде ще имате представа за живота. Запример, буквата „Ж“ представя сбор от сили, които имат една равнодействаща. Значи всеки човек трябва да намери равнодействащата сила в живота. Буквата „И“ представя две успоредни линии, свързани с една обща линия, която показва направлението на силите. Буквата „В“ показва, че семето е посято. Значи силите на живота трябва да се посеят в земята. Буквата „О“ представя завършен процес. Буквата „Т“ показва, че силите, вложени в живота, търсят път за излизане. Мъчнотиите в живота са в буквата „Т“. Щом силите на живота си пробият път и възлязат нагоре, човек е доволен, радва се на свободата си. Ето защо, когато чувате някой да казва, че иска да живее, това подразбира желание да се освободи от ограничителните условия на живота и да възлезе нагоре. Мнозина казват, че животът е борба. Под думата „борба“ разбираме преодоляване на мъчнотиите, в които човек е поставен. Някои пък казват, че животът е жертва. Наистина, човек не може да използва добрите условия на живота, ако не се пожертва, т.е. ако не се отрече от всичко лично, което го спъва. Докато човек не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието и, не може да очаква облекчение. Следователно, докато човек не обърне кофата на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък.

Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си. Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните кофата си с излишен товар. Обърнете кофата надолу, откажете се от мисълта за следване. Щом изпразните кофата, животът ви ще стане по-лек. Кажете си: „Благодаря на Бога, че ме изпратил на земята, във Великия университет на живота. Ще живея и ще следвам този университет“. Ще кажете, че искате да учите, докато сте млад, да използвате разумно живота. Това не е желание само на едного. Всички същества искат да живеят. Всички хора искат да използват живота, докато са млади, а въпреки това не постигат желанието си. Думата „млад“ започва с буквата „М“, 12-та буква от азбуката. Сумата от цифрите на числото 12 е 3. Тройката представя два полукръга. За да образуват кръг, двата полукръга трябва да се съединят така, че да имат една централна точка. Значи задачата на младия човек е да намери центъра на кръга, в който се движи. Щом намери центъра на кръга, в който действат неговите сили, той ще ги впрегне на работа. Ако младият не може да намери центъра на своите мисли, чувства и желания, нищо няма да постигне. Щом намери центъра на мислите, чувствата и желанията си, той трябва да намери посоката, към която те се движат. Същевременно младият трябва да знае кои мисли, чувства и желания са негови и кои – чужди. Чуждите ще върне на притежателя им, а със своите ще работи като със свой капитал. Ако някой си отговори, че желанието му да служи на Бога е негово, той трябва да се запита как ще служи. Докато не намери начин как да служи на Бога, желанието му остава нереализирано. – Как служи ученикът на учителя си по музика? – Като изпълнява всички дадени от него правила при свиренето и изучава редовно упражненията си. На същото основание казваме, че Онзи, Който е дал живот на човека и го пратил на земята да се учи, дал му е правила, които трябва да спазва, и упражнения, които трябва да изучава.

Като не могат да изпълнят задачите на своя живот, мнозина се оправдават с неблагоприятните условия, при които се намират. Външно двама души могат да бъдат поставени при еднакви условия, но единият има по-големи вътрешни препятствия от другия, поради което не успява в живота си. Запример, единият се движи в затворен кръг, в който лъчите на слънцето мъчно проникват. Трябва да дойде някой отвън, да отвори кръга му, за да влезе светлината на живота в него. Други двама души могат да се намират при еднакви условия, с единствената разлика, че единият приема северните лъчи на слънцето, а другият – южните. За да подобри условията на живота си, първият трябва да измени посоката на движението си, да се обърне с лице към юг, да използва южните слънчеви лъчи.

Задача на всеки човек е сам да премахва препятствията на пътя си и да върви напред. Разумният човек може да си достави всичко, което му липсва. Ако пък има излишно количество прах в себе си, трябва да го пусне в пространството, да произведе от него дъжд, който да полее изсъхналата му почва. Прахът в човека представя дребнавостите в живота, които занимават неговия ум. Мъчнотиите, на които човек се натъква във физическо, сърдечно и умствено отношение, се дължат на полето, в което се движи. Ако полето е в хоризонтално положение и в пълен покой, силите, които регулират живота на човека, са толкова уравновесени, че ограничават всяко негово действие. Той се намира в безизходно положение. Това равновесие на силите го прави пасивен. Той иска да излезе от статическото положение на своя живот, но не знае как. Обаче ако промени начина на мисленето и на чувстването си, полето на действащите сили в него ще се наклони на една или на друга страна и той ще стане активен. Така, постепенно той става господар на своите сили и влиза в нов живот.

Всяка промяна, която става в психическия живот на човека, се дължи на новите условия, които разумният свят му създава. Ако не разбирате законите на живота, вие не можете да използвате новите условия и оставате в стария живот. Новите условия, които ви се дават, могат да произведат микроскопическа промяна, но тя води към големи постижения. Представете си, че отивате да видите една хубава, мраморна чешма, с красива форма в класически стил. Гледате чешмата, любувате и се, но след това я напущате и не мислите втори път да я посетите. – Защо? – Суха чешма е, няма в нея вода. Такова нещо представя статическият живот, в който силите са уравновесени и не се внася нищо ново отвън. Обаче ако при сухата чешма дойде някой виден инженер, който знае посоката на течащата вода, и направи един малък отвор, водата веднага ще протече. Тази чешма започва да се посещава повече и в скоро време около нея се развива интензивен живот: цветя растат, птички пеят, деца играят. Животът, който се влива в чешмата, привлича хората. Тя става ценна и по-красива от по-рано.

Целта на човека е да се преобрази, да създаде в себе си и около себе си живот. Какво се разбира под думата „цел“? Целта е сила, която тече в човека и се стреми да вземе известна посока. Целта има предвид постигане на известно желание или реализиране на някоя мисъл. Всеки човек иска да бъде чешма, която да тече изобилно. Ако е пресъхнала чешма, колкото и да е хубава, нищо не се ползва. Обаче ако красивата мраморна чешма дава изобилно вода, между посетителите и нея става правилна обмяна. Тя ще дава, но и посетителите ще дават нещо от себе си. Следователно всяко желание, всяка мисъл в човека са важни дотолкова, доколкото имат известна посока на движение. Ако нямат импулс и посока на движение, те са сухи чешми; ако имат импулс и посока на движение, те са течащи чешми, които носят живот в себе си. Човек е ценен дотолкова, доколкото може да даде нещо от себе си. В който момент престане да дава, всички го изоставят, никой не се интересува от него. – От какво се интересува пчелата? – От меда. Значи, докато вашите мисли, чувства и желания имат мед в себе си, пчелите всякога ще ви търсят. Щом се свърши медът, пчелите престават да ви търсят. Ония мисли и чувства, които носят мед в себе си, наричаме вечни, постоянни. Ония, които не носят мед, наричаме временни, преходни. Ето защо, вие трябва да различавате естеството на своите мисли и чувства, да знаете как да се справяте с тях. В това отношение мислите, чувствата и желанията на човека могат да бъдат рационални и ирационални числа.

И тъй, като ученици, вие трябва да си задавате въпроса, рационални ли са вашите мисли и чувства и дали в дадения момент са постижими или непостижими. Ако са постижими, направете всичко нужно да ги постигнете. Ако не са постижими, не правете излишни усилия. Чакайте известно време, докато дойде моментът за тяхното постигане. Това е наука, към която всеки трябва да се стреми. Ще кажете, че и без наука човек може да живее. Зависи за каква наука говорите. Има една наука, без която човек временно поне може да живее. Обаче дойдете ли до науката на живота, без нея никой не може да живее. Колкото по-малко познава човек тази наука, толкова по-големи страдания ще има. Който разполага с науката на живота, лесно се справя с мъчнотиите, с беднотията, с болестите. Какво означава думата „беден“ и как човек може да се справи с беднотията? Буквата „Б“ подразбира познаване на Първия източник на живота. Беден ли си, не Го познаваш; богат ли си, познаваш Го. Буквата „Е“ означава закон на размножаване. Който мисли право, може да увеличи мислите и чувствата си, т.е. да обогати своя вътрешен живот. Бедният не мисли право, затова се оплаква от положението си. Буквата „Д“ е закон на равновесие. Буквата „Д“ е закон на противоречие. За да се справи с мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да тури мост между тях и така да ги премине. Значи беден човек е онзи, който не познава Първия Принцип на живота; не работи върху себе си, да се обогатява вътрешно; не уравновесява мисълта си, не мисли право и не туря мост между противоречията си. – Какво трябва да направи, за да излезе от беднотията? – Трябва да стане богат. Буквата „Т“ в думата богат показва, че богатият е намерил пътя, по който може да постигне желанията си. За да реши задачата на живота си, бедният трябва да дружи с богати хора, да научи от тях как използват условията, как се справят с мъчнотиите. Бедният е прост, невеж. Той носи книги в ръцете си, но не знае да чете. Богатият е учен човек.

Ето защо, ако си беден, търси богатия, а не бедния, от когото нищо не можеш да придобиеш. Бедният има условия да стане учен, да забогатее, но трябва да дружи с хора, от които да се поучава. Не гледайте с лошо око и с недоволство на богатия, но учете се от него. Бедният е ученик, който трябва да се учи. Богатият е неговият учител. Както гладният отива на фурната да си купи хляб, жадният – на извора, така бедният трябва да отива при богатия, да се ползва от неговото знание.

Като ученици, вие трябва да се учите да превеждате нещата. Всяка отрицателна мисъл или всяко отрицателно състояние трябва да се превръща в положително. Запример, някой казва, че е неразположен, или обезсърчен, или недоволен и т.н. Той трябва да знае определено на какво се дължи неразположението му. Човек не може да бъде абсолютно неразположен. Ако нещо внася някакво неразположение, друго нещо може да го разположи добре. Ако е обезсърчен или недоволен от нещо, друго нещо може да го насърчи и задоволи. Някой ученик е недоволен, че пропаднал по геометрия. Той казва: „Скъсан съм по геометрия“. – Какво трябва да правиш? Какво правят със скъсаните дрехи? – Закърпват ги. Следователно, ако си скъсан на изпит, ще се закърпиш. – Как става това закърпване? – Ще поставиш лодката на своя живот в хоризонтално положение. Буквата „К“ представя лодката на живота. Тя не може да бъде насочена нито към центъра на земята, нито към центъра на слънцето. Лодката на живота трябва да се движи хоризонтално по вълните на водата. За да не ви късат на изпитите, трябва да поставите лодката си в хоризонтално положение. Това значи да отправяте към учителите си добри, светли мисли и чувства. Между учителя и ученика трябва да съществува правилна обмяна, т.е. хармонично преливане на чувствата и на мислите. Това е възможно, когато ученикът не се поставя по-горе от учителя си, нито наравно с него. За да може да излива нещо от себе си, учителят трябва да стои по-високо от ученика си. При това положение, и да падне ученикът, учителят всякога може да го повдигне.

Невъзможно е между учителя и ученика да съществува равенство. Изобщо, на земята равенство не съществува. Равенството пречи за правилното развитие на хората. При известни условия равенството е благословение за човека, а при други – нещастие. Представете си, че някой ви завърже през кръста и под мишниците с въже и ви закачи на едно дърво, да висите известно време. Вън е тихо, спокойно, никакъв вятър не духа. Вие висите във въздуха в пълно равновесие, от нищо несмущавани, но положението ви е тежко. Какво трябва да правите, за да се освободите от въжето? Ако не можете сам да си помогнете, вие очаквате да дойде някой отвън, да ви освободи от въжето. Ако се яви силен вятър и ви залюлее, въжето може да се скъса и да ви освободи от мъчнотията, в която се намирате. В този случай равновесието ще се наруши, но освобождение ще дойде. От гледището на обикновеното разбиране, вятърът създава малка психическа катастрофа. Без катастрофа човек не би могъл да попадне при новите условия на живота. Докато не влезе в тия условия, човек не би могъл да разреши задачите на своя живот. Обаче за това се изисква учение и работа.

Мнозина мислят, че като изучават окултните науки, са постигнали много нещо. Не е лесно да стане човек окултист в пълния смисъл на думата. Не е лесно да познавате човека в геометрическо и психическо отношение. Да познавате човека геометрически, това значи да намерите трите допирни точки в него, дето се срещат сеченията на плоскостите, в които действат слънцето, луната и земята. Формите и организирането им в човека се определят от влиянието на слънцето върху него. Луната оказва влияние върху идеите и религията на човека. Затова казваме, че луната е майка на въображението, на идейния свят в човека. А материята, в която са облечени формите, е взета от земята. Значи слънцето се занимава с ума на човека, луната – със сърцето му, а земята – с неговото тяло. Ако кръвоносната и дихателната системи в човека функционират правилно, той ще има весел, жизнерадостен, оптимистичен характер. Такъв човек се намира под влиянието на слънцето. Луната ражда идеите, но не им дава насока. Слънцето дава насока на идеите. Земята пък е подобна на бирник. Тя държи точна сметка колко е дала и колко трябва да получи.

Като знаете влиянието на планетите върху човека, специално на слънцето, вие трябва да имате правилни отношения към нещо. От това зависят и правилните отношения на луната и на земята към вас. Ако човек е в хармония със слънцето, ще бъде в хармония и с луната и земята. Доброто влияние на слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Връзката между влиянието на слънцето върху артериалната кръв се крие в хармонията между мислите и чувствата на човека. Слънцето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства. И обратно: хармоничните мисли, чувства и постъпки на човека хармонират с енергиите на слънцето, луната и земята, вследствие на което човек се радва на живота и се ползва от неговите блага. Това значи да бъде човек окултист, да прилага окултната наука в живота си. Ще каже някой, че е окултист, защото имал идея за Бога. Това не е окултизъм. Истинският окултист поставя Бога на мястото на слънцето, ближните си – на мястото на луната, а себе си – на мястото на земята. В семейството си пък, бащата ще поставите на мястото на слънцето, майката – на мястото на луната, а себе си – на мястото на земята. Значи положението на детето зависи от отношенията, които имат слънцето и луната към него. Ако бащата не благоволи към детето, майката сама нищо не може да направи. Отношенията на детето към бащата трябва да бъдат разумни, а към майката – любовни. Като знае това, човек трябва да има разумни отношения към Божиите закони, които действат в космоса. Само при това положение енергиите в космоса ще потекат правилно в човешкия организъм и той ще се чувства здрав, енергичен и готов за работа.

И тъй, ако ученикът не иска да пропадне на изпита, трябва винаги да държи учителя си по-високо от себе си. За да бъде синът добре поставен между родителите си, той трябва да поставя майка си и баща си на първо място, а себе си – след тях. Ако постави себе си на първо място, той непременно ще бъде бит. За да не бъдете късани на изпитите си, да не бъдете бити и да не страдате, трябва да бъдете разумни, да превръщате правилно енергиите в своя живот, да не изпадате в статическо равновесие. За да бъдете щастливи, влезте в динамическото равновесие на силите в природата.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 14 ноември 1930 г., София, Изгрев.