Х година.
7 школна лекция на I мл.ок.клас.
24.Х.1930 г. петък 6 ч.с.
Изгрев.
Само светлият път на Мъдростта
води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Следният път пишете върху ТЕМА \xB9 7: ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА СЪВРЕМЕННАТА МАТЕМАТИКА. Какво разбирате, когато се каже, че двама души са зависими един от друг? При какви условия могат да бъдат зависими те? По какво познаваме, когато човек е зависим от своя ум или от своето сърдце? Какви са признаците, които показват, че човек е зависим от своя ум или от своето сърдце? Или от своята воля? Може ли някой от вас геометрически да начертае тази зависимост? Ако вземем страните на един триъгълник за ума, сърдцето и волята, която е по-дълга, от нея са зависими останалите две. Така е, но това е за много напредналите. Не е очевидно, а трябва да е нагледно. Това са предположения, които трябва да докажете.
Представете си, че това са разни полета A, B, C, на действувающи сили. Представете си, че има известно съприкосновение на известни сили в точката C. Сега, ако стане известно променение на линията CD2, понеже тази линия е в зависимост, какво променение ще стане в линията CE3? CD2 се движи в посоката към D3, тогава CE3 се движи в обратна посока към E2. И към третото поле C. имате един ъгъл, който е разложен. Ако линията CD2 се измени, и CE3 ще се измени, тогава какво направление ще вземе E2H? Ще вземе същата посока както горе – към E3. Защо?
Сега, както са начертани тези триъгълници, имаме сили, които действуват в трите полета, във физическия свят, на нашето зрение. Докажете тези явления геометрически на нашето поле? Те ще се проектират като една права линия Н. Фотографирайте един куб на книга. Вие на книга не можете да фотографирате един куб. Може да го фотографирате, но той не показва реалността. Вие можете да приведете лицето на книга, но какво представлява лицето на книгата? Нали на книга трябва да преведете тази реалност. Какво се показва на книгата от куба? (показва се фигура от две измерения, а кубът има три измерения.) Допуснете, че имате един предмет от четвърто измерение и вие го фотографирате на един предмет, които има три измерения, колко страни ще се изразят? (три). Да, четвъртата ще остане. Същото, както ако фотографирате един свят от 3 измерения, ние третото го подразбираме, а виждаме само двете измерения. Защото ние живеем в един свят от две измерения. А в умствения свят трябва дълго време да мислим, за да видим тъй нагледно какво е това тяхно отношение. Допуснете, че имате една фотография, от трето измерение; и кубът може да сe представи на една книга в две измерения, като квадрат B. Вие можете да турите и плоскости на куба, нали? Сега, това е куб A. Но допуснете, че имате един куб, който представлява една реалност от 4-то измерение. Тогава, за да представиш четвърто измерение, започваш на всяка една страна да начертаваш по един куб. Какво представлява това? C. (Съвкупност от кубове.) Този куб ще почнеш да го увеличаваш, тогава нещата растат. Ти ще забележиш едно еднообразие, повторение на кубовете. Кубът почва да се повтаря от всяка една страна. Като при всяка една страна туриш по един куб, тогава имате приблизително едно изображение за 4-то измерение. По видимому ще се представи като че тези страни нямат никакво отношение. А във всички тези кубове се представя едно число, с което може да се действува. Това в математиката може да се представи, като че постоянно се разширява нещо. (Забелязва се – от всяка една основна точка излизат линии като лъчи). Така, и всички служат за растене. Тогава, като изучаваме във физиологията процесите, които стават, ние изучаваме действующите сили на четвъртото измерение, проектирани на третото измерение.
По този начин имате човешкия нос. Тук линията е на третото измерение, а на четвъртото измерение какво има? Запример, коя линия на носа е от четвърто измерение? Това можете да наблюдавате много добре, когато наблюдавате нервната система под микроскоп; там, дето се увеличават нервите по отношение на цялото. Там можете да забележите как работи природата. (Там, дето има такива преплитания на нервните възли, там има същото преплитане, както и в този ромб – виж чертежа C.) Вие можете да забележите един конус, който се движи като един център. Другите линии не се движат, те са перпендикулярни. Какво се образува? (Ще се образува една конусна повърхнина). Тъй както сега е образувано човешкото тяло. То е по този начин образувано. N. Това е кръгът на човека, едната част е горната половина, а другият конус е долната половина. Та, като разглеждате човека, трябва да го разглеждате от три становища, от три полета, A, B и C. Добре, ако в полето A стане известно променение у човека, какво променение ще стане и в полето B.? Да допуснем A. е разумният, съзнателният живот на човека. Ако там станат известни промени, какви промени ще станат и в полето B? (Аналогични промени). Тогава промяна ще стане и в полето C. При физическата деятелност на човешката воля. Защото и там ще станат промени.
Сега да допуснем, че горният триъгълник е отворен на горе. Да допуснем, че се сипва една водна течност от действующите сили в този съд. D2CD3. Тази повърхност ще се напълни. Да допуснем този съд е във връзка с долния съд и там има едно малко отверстие, и тази течност може да премине в съда E2CE3. Ако страните са подвижни, какво ще стане? (Ако страните са подвижни, същото увеличение ще стане и долу). Ако ъглите 1 и 2 са равни, а те са равни, и изтичанията са равни. Колкото напрежението е отгоре, толкова е и напрежението и отдолу. Затова казваме, страните са в еднакво напрежение. Но докажете, че напрежението на ъгъла 1 е по-голямо от ъгъла 2? Да кажем, че в ъгъла 1 напрежението остава същото, а в 2 напрежението се изменя. После допуснете, че CD2 се движи по-бързо, а CE3 се движи с една бързина два пъти по-малка от първата. Какво ще стане? Ще стане едно огъване. Щом имаме известно огъване, значи линиите са в две посоки. Линиите, които се движат в по-висшето поле, се движат по-бързо, а в по-низшето поле се движат с по-малка бързина, и става едно огъване. (Когато един слънчев лъч проникне от една по-рядка среда в една по-гъста среда, става едно пречупване). Когато се прокара един слънчев лъч през една призма, какво става? (Става разлагане). Каква е разликата между пречупване и разлагане? (При разлагането има пак пречупване, но понеже всичките лъчи различно се пречупват, имаме разлагане). Да допуснем известен предмет се разлага, нали така се проучват нещата. Ако разложим човека, какво ще намерим? (От какво е съставен). Ще намерим елементите, от които е направен човекът, ще намерим известни отношения, ще видим количеството от материята, от която е направена материята. Ще намерим какво е съотношението. Ако изучаваме физическото устройство, от елементите, от които е направено тялото, ще намерим количеството от разните материали. Тогава ще намерим известни пропорции; ще намерим, че някъде има повече кислород O отколкото водород H2 и т.н. И ще дойдем да разискваме защо кислородът в даден случай е повече, или водородът, или азотът N, или въглеродът C, и т.н. Да кажем, че ние намерим тези 4 елемента; тогава, ако намерим, че в един човек има повече O кислород, какво ще заключим? (Че той е по-активен). Ако намерим, че има повече H водород? (Чувствата играят по-важна роля).
Сега разсъждавайте. Ако на земята в известни места има повече вода, какво ще бъде там? Животът ще бъде по-изобилен, ще има по-голяма растителност. Растителността показва присъствие на вода; щом има растения, ще има повече живот. Растенията показват присъствие на дъжд. Щом има дъжд, показва растителни места. Щом има растения, може да има и животни. Защото, ако няма растения, няма да има и животни. Растенията ще привлекат и другите по-напредналите животни чрез храната, която животните ще имат. Ако някъде има повече азот, какво ще заключим? (Тогава ще докажем, че разумното, пасивното у човека е повече). А ако някъде има повече въздух, тогава какво? Сега вие ще се научите да мислите само по един начин. И стават повторения. И вие сте дошли до едно повторение. Ще дойдете, един ще свири „Цвете мило, цвете красно“, дойде друг и той свири това, само че той казва, че го свири по особен начин. И трети тури нещо; и всеки казва, че той свири „Цвете мило, цвете красно“, но го свири малко по-особено. Като прегледаме тактовете, ще видим, че те са все същите, но той казва, че той турил нещо, турил повече чувство. Аз не виждам никакви чувства. Та, казвам, трябва да се изсвири „Цвете мило, цвете красно“, тъй както никой не го е свирил. Да туриш някои нови работи, че никой да не разбере, че ти свириш „Цвете мило, цвете красно“. Ако искаш в даден случай това цвете мило да е просто един квадрат. Но ти искаш този квадрат да го свириш в един по-висш свят. Как тогава ще го свириш? (Като куб). Като куб ще го свириш, но в по-висш свят. Искаш да го свириш в още по-висш свят да го свириш, как ще го свириш?
Та казвам, ако по закона на аналогиите, ние съпоставим нещата, и да им се даде все по-голяма и по-голяма дълбочина, може да се достигне до нови положения. На нещата може да се даде много голяма дълбочина. Даже, едва гърците започнаха да забелязват дълбочината на формите. Египтяните, които изучаваха геометрията, те имаха само линии и тела, повърхности. Културата на индусите, те дадоха дълбочина вече. Но и те пропуснаха нещо. На философията на египтяните и на индусите липсва нещо. Запример един индусин може да те убеди, след като си ходил някъде по света, той може да ти докаже, че ти не си ходил. Той доказва, че няма никакво физическо движение. А ти само мислиш това. И той може да ти докаже, че никакво физическо движение няма.Той ще ти каже така, да вземем точката A., тя се движи в такава въобразяема бързина, че тя едновременно може да бъде дадена във всичките точки на цялата наша видима вселена система. Следователно в този случай, тази точка се е подвижила, но тя не е така голяма, тя само се показва така. Толкова бързо се движи тя, че се показва че е голяма. В света няма никаква големина. Това е тяхното твърдение, но не е доказано, че в света няма никаква големина. Той предпоставя една аксиома, която не е доказана. Трябва да го вземеш на вяра. Тялото се движи бързо, и едновременно може да бъде навсякъде и моментално, вследствие на това нам се показва, че бързината е голяма. Но ако точката се спре в своето движение, светът ще бъде равен на нула. Онзи, който не разбира философията, изведнъж ще каже, как е възможно тази красота и тази разумност всичко това изведнъж да изчезне и светът веднага да изчезне? Той ще изчезне и ти ще кажеш, всичко е било една нула. Но какво подразбирате вие под една нула? (Безкрайно голямо движение). Единица и нула това са двете крайности. Какво подразбира единицата? Увеличение на нещата. При единицата всички неща се уголемяват. Колкото и малко, но те се уголемяват. А нулата какво показва? (Всички числа на ляво от нулата се намаляват). Тогава ще представим така: 1. 0. 0,1. 0,01. 0,001. 111. Какво е числото 111? (голямо). Тогава можете ли да направите разлика между 0,001 и 111? Първото число е 111 пъти по-малко. Как можем да пишем за нещата, които са от нищото? Ние разбираме един процес на смаляването. Чрез закона на единицата, се изучава законът на растенето, увеличава се човек, чрез закона на единицата се изучават културите в умствено отношение. Ти добиваш знание, добродетели; и обратният процес, става израждане, когато хората загубят своята добродетел, своята сила, няма интелигентност, намалява се здравето. Каква разлика има между един здрав човек и един болен човек? И защо човек се разболява? Сега вие ще преведете един аргумент, понеже не е живял съобразно законите на природата. Това може да е една от причините, но съществената причина не е там. Това е възможно, но това не е единственото съгрешаване. Аз казвам, причината е следната, този човек е бил много натоварен и следователно, за да му олекне, той е получил една болест. А причината е, турил е повече товар на себе си, натрупал е повече материя и природата го смалява, направя го болен и отнема от тежестта на тялото. И за бъдеще може да се направи опит, има една норма за тежестта на човека; като се тури здравият човек на една везна, да се види неговата тежест с нормата, щом този човек почне да се разболява, неговата тежест почва да се уголемява, увеличава. И после, кажат: олекна вече. Казвам, когато нещата стават нормално, хубаво е да бъде човек тежък в даден случай. Ако ти си над водата, и станеш тежък, и те спуснат във водата, какъв шанс имаш да оживееш? Тогава аз мога да ви кажа, че болният човек съдържа по-голямо количество от живота, отколкото здравият човек. И аз чрез известни математически формули ще ви докажа, че е така. Нали всякога след една болест човек казва: Сега аз съм по-здрав от преди! И по-здрав е от по-рано. Но това, което трябва да научите, е следующето: След като сте турили един болен човек в болницата, каква е неговата задача там? Кажете ми сега, каква е задачата на болния, да пъшка ли? Какво е пъшкането? То е, както когато един локомотив, който пристигне, прави: пфу, пфу, пфу! Локомотивът може да пъшка, но целта на локомотива да пъшка ли е? Болният човек е един локомотив, който е спрял, и пъшка той; и като тръгне на път, пак пъшка.
Та казвам, да си направите една аналогия, защо сте болни и защо лежите на леглото? Представете си, че вие сте болен и дойде един цар при вас, и зависи от вашия отговор дали да седите в болницата или не. Ако не отговорите, ще кажат: Изхвърлете го навънка! (Ако някой трен е много натоварен и го карат по някой баир, и той не може да върви, той седи на едно място; същото става и при болника). Тогава какво трябва да направи той? (Трябва да му откачат от вагоните и той ще потегли). Така. Да допуснем, че вие се разболявате и ви пращат в болница. И вие сте натоварен, седите в трена. Вие сте един проповедник в болницата на болните и трябва да проповядваш на болните, защо си болен и те защо са болни. Значи, и проповядването е една задача. Аз да ви дам едно положение. Представете си, че този болният човек е много разумен и дойде лекарят, и го прегледа, и каже: Сърдцето ти не бие нормално, после, имаш едно разслабване на стомаха, на черния дроб и т.н. Но болният каже: Г-н докторе, аз бях едно време много здрав човек, но с майка си не живеех много добре и оттам насетне се разболях. Причината на болния човек се дължи, че той не е живял добре с майка си. И в един момент майката умира, и тези ненормалности на сърцето и черния дроб се дължат на майката. И той казва: Слушай, г-н докторе, ако и ти с майка си не живееш добре, същата болест и до тебе ще дойде. Да допуснем, че този лекар каже: Каква фантазия има у този болен? Какви работи ми говори? Но един ден и лекарят заболее от същата болест, и той дойде на местото на болния. Всичките болести, които сега съществуват в света, и анормалности, се дължат на разните тези отношения, това са нарушения, в която и да е област. Всяка една болест дали физическа или органическа, причината и лежи далеч. Когато се премахне духовната причина и се възстанови отношението да стане правилно, и болестта се оттегля. Не е лошо човек да бъде болен. Тогава ще проповядваш на болните. Друго яче ще бъдеш проповедник. Да проповядваш като здрав е много лесно, но да проповядваш като болен, да се обърнат тези хора към Бога, и след като обърнеш тези 10 души ти ще оздравееш, и те ще оздравеят. И тогава, ако те попитат защо се разболя? – Да проповядвам. Сега по този начин е истинско проповядване!
Да вземем сега другото положение. Тебе те скъсат в университета. Не е лошо това. Много ученици, които ги скъсаха в университета, не показаха, че са неспособни. Напротив, те може да са много способни. Отношението, че ги скъсаха, не е, че са неспособни. Представете си един разумен човек, той може с една малка кофичка да изважда вода и да не скъса конеца. А един неразумен човек може с едно дебело въже да изважда вода и въжето да се скъса. Защо тънкият конец не се къса, а дебелото въже се скъса? Някой път може да стане и обратното. Какво ще заключите, ако дебелото въже се скъса? Разумността не е била голяма. А ако тънкото въже не се скъса, разумността е голяма, затова не се къса. Ако тънкото въже се скъса, разумнстта е малка.
Да допуснем, скъсали един ученик, как ще докажете това? Материята знаеш, учил си, разбираш всичко това, но скъсат те. Искат да ти докажат, че ти си скъсан. Ти как ще докажеш, че не си скъсан? Представете си, че аз имам един професор, изучавам математика, и той ме скъса. Скъса ме и по геометрия, по всичките правила ме скъса. Иска да ми докаже той, че аз нищо не разбирам по математика. Да кажем, имате формулата n = r + 1. Защо в даден случай n е равно на r плюс едно? Значи, за да бъдат нещата равни на r, трябва да се притури една единица още. След като ме е скъсал професорът, аз зная подбудителните причини защо ме е скъсал. Тогава аз съм превеждал онзи пример, в турско време един от подсъдимите по едно дело отива при съдията и му дава сто гроша такива турски, една лира. И му казва юз, т.е. дава му сто. Същевременно, това значи, гледай на лицето ми. Лице и сто е една и съща дума на турски. Казва му: Г-н съдия, аз като дойда и кажа на лицето ми гледай, ти да знаеш, че съм ти дал сто, т.е. една турска лира, и да отсъдиш в моя полза. Иде обаче и другият, и той казва на съдията: Отсъди в моя полза делото, и му казва, два пъти гледай на лицето ми, два пъти юз. Сега съдията ще отсъди. Най-първо дошъл този, който казал на съдията (лицето) ми гледай. Съдията казва, да гледам на твоето лице, но какво да правя аз с двете лица на онзи? И той осъжда първия. Защо? Понеже другият е платил повече. И този казва, аз изгубвам делото, понеже другият платил повече. Допуснете, че един професор тебе ти тури две и половина. Че как е премерил той знанието, че ти си отговорил за две и половина? Защо да не тури той още половинка? (Това показва, че бележката на писмения е, да кажем, две, и на устния три, обща бележка става две и половина). Сега онзи, който не разбира закона, ще каже, защо да не ми тури още половина, какво му липсва? Това скъсване на учениците в университета си има други причини. Причините тука произтичат от един свят не на физическото поле. Някой път професорът е тъй неумолим, непременно той трябва да те скъса; като че му е заповядано да те скъса. И той ще те замотае така, че ще те скъса. Като че той трябва да те скъса. Но причините са други. Даже и учениците знаят това, те вече предчувствуват. Казва той: Ще ме скъсат, аз го зная. И отива той, не че не е учил, но съчетанието на времето и действующите сили е такова. Той е учил, учил, но професорът го скъса. Всякога един професор може да скъса който и да е ученик. Всякога силното може да спре един предмет, който се движи. Всякога се разбира, че професорът е по-силен. Това не е една слабост. Пред по-силното ти трябва да отстъпиш – ще спреш! Но ако не може професорът да те скъса, тогава? Да кажем, някой път професорът е искал да те скъса, а не може, тогава? И като не може да те скъса професорът съжалява, че не може да те скъса.
Сега това са отвлечени въпроси, отвлечени, значи, не са реални въпроси. Когато ти кажеш, аз това не мога да го постигна, постижението е един момент. Запример, професорът може да съжалява, че не е можал да скъса ученика. И ученикът може да съжалява, че не е можал да отговори; не че не е можал да отговори, но в дадения случай има нещо, което му препятствува. И затова е необходимо, когато човек влезе в света, той трябва да намери една хармонична среда, да бъде в хармония с всички среди, които действуват около него. Това е закон. Има една среда, която е в хармония с него, и той трябва да я намери. Всички тези среди, които ти противодействуват, те те спъват. Има един закон на хармонията. Ако ти не можеш да дойдеш във връзка с него, ти ще се спреш. Непременно ще те скъсат. Да кажем, имаш някой удар или стане ти лошо, в дадения случай умът ти не работи. Стане едно нарушение в кръвта ти, паметта ти се помрачи, известна формула ти не можеш да я напишеш, погрешиш, какво ще направиш тогава? Когато умът ти е светъл, разбирам. След като те скъса професорът, ти минеш този процес и като излезеш навънка, умът ти просветне, напишеш формулата, и ти можеш на целия клас да помогнеш, да покажеш; всички минават, но тебе скъсат. Разумният професор няма да го направи това. Аз вземам професора, който ще те скъса, има условия в живота, които нямат никакво отношение към нас. Един камък, който пада от една височина, той не може да се спре, той се търкаля. Ние изясняваме известни физически работи така. Ти на един професор не можеш да му четеш никакъв морал. Аз го вземам като един камък, който пада от върха на една планина, търкаля се, върви, и пада в известна посока. Питам кой трябва да се отбие – камъкът ли или аз? Аз трябва да се отбия. В дадения случай той е професорът, от високо слиза той. А аз съм ученикът, който се качвам нагоре. Кой трябва да се отбие? (ученикът). И ако ме смачка камъкът, кой е отговорен, кой ще носи отговорността? (Ученикът, че не се е отбил).
Когато ние говорим за разумност в света, ние трябва да подразбираме известни действия в света, които ние наричаме механически, на които съзнанието е отвънка. Не се бори с процеси, които са механически! Ти ще намериш законите на тази механика, която седи отвънка. Не ги регулирай тези процеси отвънка, но ги регулирай отвътре! И ако се случи такъв един процес, например, раздразниш се, това е един механически процес. Не търси причината на гнева вънка от себе си, но и вътре в себе си не я търси. Някой се разсърди, колкото и да търсиш причината на гнева отвънка или отвътре, де ще намериш гнева? Има ли някой, който да е хванал гнева? И има ли някой от вас, който да е намерил мястото на гнева у себе си? (Това е един процес, който не се подава на нашата воля). Предметът, който ме предизвиква на гняв, всякога е външен, следователно, ти можеш да го преодолееш. А знанието, което имаш за предмета, е вътрешно. Като добиеш вътрешното знание, ти преодоляваш гнева. Докато ти съзнаваш, че един предмет не може да ти предизвика гнева, ти не се гневиш, ти си спокоен. Допуснете, че някой дойде и ми каже, че отишли да оберат къщата ми. Добре, ако има нещо за крадене, аз ще повярвам, но аз зная, че в стаята ми няма нищо. Ама ще вземат нещо. Аз съм спокоен, аз зная причините. Ама той е влезнал. Аз съм спокоен, защото зная, че нищо няма, какво ще вземе? И онзи, който ми съобщава това, и неговите сведения не са верни, понеже в дадения случай аз зная как седи реалността. И не мога да се гневя. Но всякога когато аз не зная какво става с мене, аз мога да се гневя. В гнева всякога има едно опущение. Например, някой върви бързо, друг го спира. Той каже, не трябва да ме спираш. Питам, кой е прав? Ако гладният, който се е запътил, отива на фурната, и бърза, понеже, ако не иде навреме, ще остане гладен, но ти го спреш насред пътя, той ще се разгневи, но ти си скрил под палтото си един топъл хляб, той ти каже, не знаеш ли, че аз на фурната отивам, това, онова, и се дразни. Но ти кажеш: Аз купих за тебе един хляб, и му го даваш. Веднага в него енергията ще се измени, и настроението ще се смени. И във вашия живот постоянно става това.
В живота хора, които се гневят, отиват на фурната за хляб и някой ги спре. После, ти кажеш, мина ми гневът. Защо? Получил си хляба. Но някъде гневът не минава. Защо? Той е закъснял, не е получил хляб, не е взел това, което той иска. И вследствие на това, ти се дразниш. И когато ние кажем, че човек трябва да има истински понятия за живота, трябва да разбираме вътрешните отношения на ежедневните нужди, които се случват в нашия умствен и физически живот. Трябва да знаете основните нужди, които имате. И при възпитанието трябва да знаете основното, което ви е потребно. Какви нужди има, без които не може? Ти не можеш да имаш повече от три нужди, от три нули. Всеки ден ти имаш три нужди. Една в разумния свят, една в интелектуалния свят, и една на физическото поле. Ти трябва да работиш. На тялото трябва да имаш една приятност на физическото поле: да ядеш и пиеш; в умственото поле трябва да знаеш къде да идеш да пиеш вода. А в разумния свят трябва да имаш една библиотека, да прочетеш една книга. А като дойдеш до волевия свят, да седнеш на креслото и да си отпочинеш. Това са три нули, три неща, три нужди, и след като ги имаш, ти се усещаш задоволен. Казвам, когато изучавате философията на земята и всичката съвременна наука, математиката, геометрията или изучавате географията, каква е относителната цел на географията? Или изучавате техниката, каква е относителната и цел? (да ни запознае със силите и тяхното действие). Да изучаваш правите линии, това е техника на човека. В химията изучаваш същото. Математиката, хигиената на човека и при всички науки трябва да изучаваш това, което имаш в себе си. Иначе ако няма съпоставяне, няма никакво отношение.
Та, при възпитанието все трябва да намерите една малка допирна точка, колкото и да е малка микроскопическа тази наука, все има отношение вече към нас. А другите неща, ние ще ги забравим. Всички неща, които нямат отношение към нас, ние ги оставяме. Нали всеки от вас като сте учили по математика, по музика, нали забравяте тази техника, някои са учили история и след това забравят, което са учили. До известно време човек знае, но след това почва да забравя, което е учил. Казват: Паметта изневерява. Не, но отношение няма.
Та, аз искам да ви наведа на следната мисъл. Има повече полета, но аз вземам само три полета. Всякога когато ние говорим за една разумност, това е едно поле, дето действуват хиляди хора едновременно. И ти имаш отношение с тях дали съзнателно, или несъзнателно. Действуваш в умствения свят, това е едно поле, и там действуват хиляди същества; или действуваш на физическото поле, то е пак същото. Ти трябва да се съпоставиш и да имаш известно съотношение към тях. Ако някой каже тъй: аз искам да живея само за себе си. Какво значи това? Да живееш само за себе си, това е един закон. Често индусите казват: да влезнеш в себе си. Че това е един затвор! Да излезнеш от себе си, това е свобода. Павел казва: Бях пренесен до седмото небе, в тялото или вънка от тялото, не зная. Вземете един калугер, отива в планината сам да живее, да се уедини. А разрешението на въпроса не е в уединението. Уединението е разрешение на един въпрос. Това е един вътрешен метод. Ученикът се уединява да учи. Че ти като отиваш в училището, се уединяваш. И след като свършиш училището, след като се уединиш, ще идеш в света да работиш. Какво си придобил от уединението? Значи вечерно време ще се уединиш. Значи, пак не си в уединение. Ти си със своята смятаница. Или в своята геометрия, събрал си 14, 15 предмета около себе си, че това са все умовете на учени хора, де е тогава мястото, дето човек е сам? Това е неразбиране на въпроса. Именно в самотията седи най-голямото нещастие на хората. Когато имаш отношение с хората, ти си сам. В неразбирането е самотията. Когато нямаш отношение с хората, ти си сам. Някой казва, чакай да се отделя от хората. Че ти от тях отдавна си отделен. Отношение трябва да намериш в света между хората. Отношение между техния разумен живот и волев живот. Това е една задача на възпитанието, да се възпита човек. Ако ти нямаш един такъв възглед, със сегашната философия, тъй както сега хората разбират, не може да имаме никакви резултати. – Няма отношения. Ние не разбираме природата, всичко в нас е тъй разхвърлено; всеки прави погрешки и не знае защо прави погрешки. Радваш се и не знаеш защо се радваш. Осиромашаваш и не знаеш защо осиромашаваш. Забогатяваш и не знаеш защо забогатяваш; страдаш и не знаеш защо страдаш. Че няма по-голямо нещастие да бъдеш сиромах с богати идеи. Ти си сиромах, все корици ядеш, но вечерно време като седнеш, в ума си имаш автомобили, къщи, волове; с треска се чешеш и големи работи мислиш. Ето това е един сиромах, който с нищо не може да се оправи. Имаш един богат човек, милиони има, а седи и мисли какво трябва да направи зарад хората. Това е един сиромах богат. Този богат човек мисли в ума си как да се спаси, той е богат. Ако ти намериш този сиромах човек и му дадеш пари, искаш да направиш добро, дадеш пари да си постигне своите идеи, какво добро си направил? Аз съм превеждал този пример, срещали сте го в беседите. Моли се един светия за един каменар да стане богат. Примерът е от Александрия. И като забогатял каменарят, започнал да живее нашироко. Тогава се явява неговият ангел при светията и му казва, ти знаеш ли, че стана причина този човек, каменарят, да загуби душата си. И хваща ангелът светията с камшика си, и го налага по всичките правила, и му казва: още веднъж да знаеш как се помага на един беден човек. И ангелът пак взел всичкото богатство на каменаря. Тогава светията пак го среща беден както и преди. Каменарят пак му казва, помоли се на Бога да стана богат. Един път правих добро, втори път не искам да ме бият.
Аз ви казвам на вас, младите, да не бъдете от тази категория, да помагате, дето не трябва. Често в ума ви има една идея да станете учен човек, философ, да напишете една книга, някое съчинение. Този, който ви е дал това знание, може да го бият, ще ви вземат знанието. Някой велик реформатор иска да каже, че спасил света, това направил, онова направил. Това са хубави работи. Ако седи знанието, което имаш, каква полза можеш да принесеш с твоето знание? Да спасиш един човек не е лошо; една душа да обърнеш към Бога струва повече, отколкото всички науки и философии, които ги има по света. И ние, съвременните хора, не само ние, но и онези преди нас и още доста поколения ще минат, които ще мислят все по този начин.
Та, казвам, не тургайте науката като едно средство за постигане целите на живота. Знанието в света не се добива. Това е мое твърдение. Доброто в света не се придобива. Това не е материално. Любовта не се придобива. То е като светлината, отвориш ли прозореца можеш да имаш, колкото искаш светлина. Но щом затвориш прозореца, ти няма да имаш светлина. Ти можеш да бъдеш добър всеки момент. Отвори прозореца си и ще бъдеш добър, колкото искаш. Затвориш ли прозореца и в тъмнина ще бъдеш. Ние схващаме, че доброто можем да го добием като любовта. Че това е материално нещо, което можем да добием. Не е така. То е като светлината. Отвори прозореца! Така всеки един от вас може да бъде учен. Отвори прозореца на науката и ще бъдеш учен, колкото искаш. Затвори прозореца и пак ще бъдеш невежа както и преди. Това е същността, тъй седи въпросът. Та трябва да знаем как да отваряме прозореца, в ума си да отвориш прозореца, когато слънцето грее. Някой път слънцето не грее. Това са отношения. Това е наука, да знаеш кога да отвориш прозореца. И тепърва трябва да учите. Някой път ще отвориш прозореца, когато трябва.
Та, казвам, това са новите положения. Превърнете съвременната наука с всичките свои процеси. Това са действующи сили. Едно време тук реките са текли, въздухът се е движил и сегашните хора, които разбират природата, са впрегнали водата, значи, могат да извадят енергия от водата за осветление. Растенията са научили това изкуство по-рано. Те изваждат от въздуха това, което хората не могат да изваждат.
Сега каква беше основната мисъл? Ако движението в духовния свят отива от дясно на ляво A, тогава движението у самия човек ще бъде от ляво на дясно B. И тогава на физическия свят ще имаме едно такова движение пак от дясно на ляво C. Следователно, когато явленията от два свята отиват в една и съща посока, явленията от третия свят отиват в противоположна посока. Тогава, когато движението на разумното A. и движението на волята C. отиват в едно направление, в едно и съща посока, тогава развитието е правилно. И когато аз отивам в противоположна посока, в дадения случай аз съм резултат – B. Но ако в даден случай движението на един висш свят отива в една посока A., и движението на физическия свят – в обратна посока – B., и аз се движа в посоката на същия разумен свят C, отношението е правилно. Значи, между три величини крайните трябва да се движат в една посока. Та казвам, в триъгълника имате това движение: пресичането какво показва? Това са два свята, които се движат в една и съща посока. В триъгълниците са дадени отношенията. Дадени са правилата на тези движения. Всеки един ъгъл е едно правилно отношение. Винаги посоката на разумния свят трябва да съответствува на физическия свят или по-право посоката на физическия свят трябва да съответствува на разумното. Или умът на човек върви в точно обратна посока на разумното и тялото.
Можем да кажем и така: когато челото на човека изпъква навън и брадата се движи навън, носът се оттегля навътре, прави една линия на оттеглене. Но носът на човека никога не може да мине зад своя отвес. Ако спуснете един перпендикуляр от C. надолу, носът не може да мине никога тази линия CB. До своя перпендикуляр може да дойде. Следователно, колкото тази линия се оттегля, тогава и силите на духовния свят падат нормално върху нас. А когато тази линия на носа е по-полегата навън, както е у животните, толкова интелигентността е по-слаба. У животните челюстта е по-слабо развита. Носът е силно издаден навън и челото е издадено, но много малко. На този нос разумността е съвсем слаба. Следователно, муцуната на животните има такава линия. И после ще видите, че тази муцуна постоянно се оттегля, оттегля и в това седи развитието на линиите.
Само светлият път на Мъдростта
води към Истината.
В Истината е скрит животът.
8-20 ч.с.
|
