Единица мярка

Тема за следния път: „Отношение между цели и дробни числа“.

Представете си, че имате квадрата ABCD (фиг. 1). Отношението на съседните върхове е: A:B, A:C, C:D и D:B, а на срещуположните е A:D и B:C. – Какво представя квадратът? – Единица мярка. Ако стане промяна в страните AB и AC, ще се измени ъгълът A; същевременно ще се измени и противоположният ъгъл D. Следователно, ако ъгълът A се увеличи с 10 градуса, ще бъде равен на 100 градуса; ъгълът D също ще бъде равен на 100 градуса. Другите два ъгъла, B и C, ще се намалят по 10 градуса. Щом ъглите не са прави, квадратът се превръща в ромб. Ъглите A и D могат да се увеличават до 179 градуса, след което ще се превърнат в прави линии. Това изменя вече отношението между ъглите и върховете на квадрата.

Какво представя ъгълът? Ъгълът не е нищо друго, освен дъга, взета от окръжността. Когато се увеличават ъглите на квадрата, те се приближават; когато се намаляват, те се отдалечават. Това се отнася до всички тела и предмети. Изобщо, когато един предмет се увеличава, това показва, че той се приближава до нас; когато се намалява, той се отдалечава. Същият закон има отношение и към интелигентността на човека. Колкото ъгълът на челото е по-голям, толкова по-интелигентен е човек. Ако челото легне надолу, ъгълът става малък. При това положение интелигентността се намалява. Ако носът изпъква много навън, интелигентността на човека е слаба. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от дължината на носа. За да се увеличи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органическа промяна в него. Колкото по-силно е развита стомашната система на човека, толкова по-слаба е неговата интелигентност. Такъв човек мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено. Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното. Воденичарят печели от брашното, но воденицата и воденичните камъни нищо не печелят. След време те ще се изтрият. Като изучавате сравнителната зоология, виждате, че колкото повече линията на челото ляга, т.е. се наклонява, интелигентността се губи. Това виждаме особено ясно в змията. Тя няма лице, вследствие на което няма никакъв морал. Змията е много жестока. Започне ли ъгълът на челото да се увеличава, имаме начало на интелигентност. Като дойдем до кучето, ъгълът е равен на 45 градуса, в слона – на 90 градуса, а в човека – на 180 градуса. Челото му е изправено, образува права линия, каквито са страните на квадрата, които от своя страна пък представят радиуси на разумни природни сили.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и да четете по тях. Забелязано е, че в хора, които имат устойчиви чувства, както и устойчива воля, брадата не е права, но малко вдлъбната и издадена навън. Това показва известна интелигентност. Ако брадата не излиза напред, интелигентността се намалява. Същото е и с челото. Ако челото е право, човек е интелигентен, разумен; започне ли челото да ляга назад, интелигентността постепенно намалява. С носа е точно обратно. Когато носът изпъква напред, интелигентността се намалява. – Защо вдлъбнатината на брадата показва устойчивост на чувствата? – Защото тя представя център, т.е. равнодействаща линия, в която силите се уравновесяват. Съвременните хора говорят за устойчиви чувства, за силна воля, но не знаят как да си въздействат. Само с желание нещата не се постигат. За да имате постижения, трябва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това място на брадата и мислете върху устойчивостта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентността си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навън. Когато чистите носа си с кърпа, не го дърпайте навън, но надолу. Ако теглите носа си навън, вие нарушавате хармонията на умствените сили, а с това изменяте и посоката на силите, които действат в него.

И тъй, изучавайте квадрата като единица мярка в неговото динамическо състояние, както на физическия свят, така и в духовния. Когато двата ъгла на квадрата се увеличават, срещуположните се намаляват. Квадратът става ромб. Увеличаването на ъглите показва забогатяване, а намаляването – осиромашаване. Значи, когато едно същество забогатява, друго някое осиромашава. Това става в самия човек. Някои негови способности забогатяват, а други осиромашават. Невъзможно е в един и същ момент човек да бъде богат във всички направления. Ако си богат на физическия свят, в духовния свят ще бъдеш беден. Затова е казано, че богатият няма да влезе в Царството Божие.

Като ученици, вие трябва да изучавате квадрата в неговото динамическо състояние, защото всеки човек има отношение към него. Вие изучавате квадрата вън от себе си, като резултат. Това е недостатъчно, защото, като резултат, квадратът има едно отношение към вас, а като разумно действащи сили, той има друго отношение. Ако заградите човешката глава с четири линии, ще получите квадрат. Всяка страна на квадрата представя свят, в който човек живее. Четирите страни на квадрата са четирите свята: физически, астрален, умствен и причинен.

Човек има отношение към тия светове като представители на различни видове материя: физическият свят е свързан с твърдата материя, астралният – с течната, умственият – с въздухообразната, причинният – със светлинната. За да се ползва от тия светове, човек трябва да знае законите за превръщането на материята от твърда в течна, от течна във въздухообразна, от въздухообразна в светлинна. Не може ли да превръща материята от едно състояние в друго, той не може да изправи линиите на лицето си. Запример, ако се натъквате на твърди чувства, които могат да осакатят сърдцето ви, трябва да знаете начин да ги смекчавате. Ако се намирате дълго време под тяхното влияние, ще изкривите линиите на лицето си. Като знаете това, пазете се от корави чувства и упорити мисли. Малко хора могат да се справят със своите корави чувства и упорити мисли и желания, защото не знаят, че между физическия и духовния свят има тясна връзка. Понеже явленията на физическия свят са отражение на тия от духовния свят, човек може да си служи с духовни методи така, както и с физически. По този начин той може да въздейства на отрицателните си мисли и чувства, да ги превърне в положителни.

Ще ви дам един метод, по който можете да постигнете желанията си. Някой иска да стане богат, учен, силен. Сами по себе си, тия качества са нули, с които не може да постигнете нищо. Добродетелта пък представя единицата в живота. Следователно, ако към единицата прибавяте последователно една, две и повече нули, те вече се осмислят. Запример, искате да станете богат. Прибавете нулата към единицата и ще получите числото 10. Ако искате да станете и учен, ще прибавите втора нула и ще получите числото 100. Искате ли да станете силен, към единицата ще прибавите още една нула – ще получите числото 1000. Обаче ако изтриете единицата, нулите отново се обезсмислят и обезценяват.

И тъй, добродетелта, като единица, е единствената величина, която дава цена на нулите. Много обещания са дадени на човека, но едно му е нужно – единицата, т.е. добродетелта. Физическият свят крие в себе си условия и възможности за развиване на душата на човека. Математиката, геометрията също са условия за развиване на човешката душа. Обаче ако човек не разполага с единицата, с която започва всяка работа, нулите губят цената си.

Както нулите, без единицата пред тях, нямат никаква стойност, така и човек, без положителното знание, е като лодка без кормило. Запример, човек вдига ръцете си нагоре, изнася ги настрана, без да знае защо върши това. Много естествено! Когато вдига ръцете си нагоре, човек иска да свали нещо; когато ги изнася напред, той иска да вземе нещо. Ако няма тия елементарни знания, човек пада по-долу и от животните. Жирафът, запример, знае, че иде лошо време, и напуща родното си място. Човек не знае кога ще настъпи лошо време, от което често се изненадва. Тръгва с нови дрехи за планината, без кибрит, но времето скоро се разваля и той започва да трепери от студ. Като се поправи времето, той си казва: „Лошо беше времето, изненада ме, но поне един урок научих“. Научил си един урок, но се простуди и осакати един от удовете на своя организъм. Каква полза има човек от живота, ако изгуби най-хубавото и най-ценното в себе си? Опитностите и уроците, които животът дава на човека, имат смисъл, когато го направят по-здрав, отколкото е бил по-рано. И през най-опасното място да мине човек, кракът му трябва да остане здрав. Това значи да минеш през опитности и да излезеш неповреден. Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да познавате проявите на Божественото и само в него да вярвате. Човешкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вярва. Ако сте гладен, три дена не сте ял, и срещате един човек, който ви дава съвет, да влезете в близката градина и да си наберете ябълки и круши, колкото искате, трябва ли да го послушате? Той ще ви каже, че е тъмно вече, никой няма да ви види, но вие не можете да бъдете спокоен. Много естествено! Градината е чужда, не можете да влезете вътре без позволението на господаря и. Ако изпълните съвета на този човек, вие ще се намерите в по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е да гладува човек, отколкото да краде плодове от чужда градина.

Следователно, когато казваме, че човек трябва да вярва в Божественото, а не в човешкото, имаме предвид, че Божественото във всички хора си прилича, а човешкото се различава. Запример, един човек минава с 10–12,000 лева годишно, а друг има на разположение 200–300,000 лева и пак е недоволен. Човешката лакомия няма край. Тя представя тъп ъгъл, който все повече расте, докато дойде до 180 градуса, т.е. до правата линия. Когато ъгълът дойде до 180 градуса, човек ляга на гърба си, превръща се в права линия и заминава за другия свят. Значи човек може да греши до 180 градуса; щом се превърне в права линия, той престава да греши. Казваме, че този човек е напуснал земята. За онзи, който не разбира законите на живота и на смъртта, правата линия е смърт. За онзи, който разбира тия закони, правата линия е продължение, т.е. непреривно движение.

Какво трябва да прави човек с погрешките си? – Да ги изправя. Представете си, че някой ученик решава задачи по математика, или чертае геометрически фигури. Тук направи погрешка в изчисленията, там – в точността на фигурите и казва: „Не излезе добре, но нищо, и така ще мине“. Днес пропусне една погрешка, на другия ден – друга, докато най-после съвсем се обърка и не може да се оправи. Ето защо, турете за основа на живота си правилото: щом направите една погрешка, колкото малка и да е тя, спрете се, не отивайте напред. Изправете погрешката си и тогава продължете работата си. – Защо хората не могат да изправят погрешките си? – Защото се страхуват от окръжаващите, да не разберат, че са направили някаква погрешка. Всъщност, важно е човек да изправи погрешката си, а не да я закрие по някакъв начин, за да не се изложи пред хората. Всяка изправена погрешка внася нещо добро в характера на човека, т.е. в неговия органически живот.

Казано е в Евангелието: „За всяка празна дума ще давате отчет“. Като не знаят силата на думите, на числата, като носители на динамическа енергия в себе си, хората си служат с тях, както им попадне, без да подозират, че те произвеждат известна реакция върху човека. По този начин хората спъват себе си, а на близките си произвеждат болка и страдания. Вие не трябва да си служите нито с празни думи, нито с празни числа. Запример, 6 е число на илюзии. То представя мъртъв капитал, турен в хамбар. За да използвате енергията на този капитал, извадете го от хамбара и го посейте на нивата, да покълне, да израсте и плод да даде. 6 е число и на търпение. Човек трябва да търпи, да чака известно време, докато посятото семе поникне, израсте, цъфне и върже. Когато плодът узрее, шесторката се превръща в деветорка – в узрял плод.

Числата съдържат положителни и отрицателни енергии. Положителните енергии се изявяват в положителния, т.е. в добрия, в нормалния живот, а отрицателните – в неправилния. Запример, за добрия човек числото 6 означава растене, развитие, а за лошия – смърт; за добрия човек числото 9 означава узрял плод, а за лошия – затвор. Ако на числото 6 турите знаменател единица, то означава праведен човек, който има идея в живота си; обаче ако знаменателят е нула, резултатът е пак нула.

Когато изучавате човека като сбор от числа, вие се домогвате до някои от неговите минали съществувания и разбирате какви идеи са го вълнували, какви схващания имал за живота. Следователно от сегашния живот на човека съдите за миналото му; от идеите и чувствата, които днес го вълнуват, можете да разберете как ще се изяви в бъдеще. Като знае това, човек трябва да се изучава, да види кои от желанията му са от миналото и кои – от сегашния му живот. Запример, стремежът на човека да бъде богат, силен, учен е от миналото. Този подтик не се създава в един живот. Желанието на човека да изпълнява волята Божия е вложено в него още от началото, но е събудено в настоящия му живот. Всеки човек има дълбоко желание в себе си да изпълни волята Божия. Това негово желание е свързано с усилване на волята му, с оформяване на неговата брада. За да изправи брадата си, човек трябва да люби; за да изправи ума си, той трябва да бъде добър. Значи изпълнението на волята Божия укрепва човешката воля. Любовта изправя сърцето на човека, а добротата – неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли.

Следователно всички дарби и способности на човека се дължат на развиването на известни добродетели в миналото. Щом тези добродетели се атрофират, с тях заедно ще се атрофират и неговите дарби и способности. Лицето на човека не е нищо друго, освен сбор от числа и геометрически фигури, които показват неговото минало. Колкото по-правилни са линиите на лицето, толкова по-правилен и добър е бил животът му в миналото. Всяко отклоняване от правия път изменя хармонията между линиите. Когато напусне кривите пътища, човек постепенно изправя линиите на лицето си. Запример, ако някой преди да е станал добродетелен иска да стане богат и силен, той е на крив път в живота си. Преди всичко човек трябва да стане добродетелен. Изгуби ли доброто в себе си, всички други придобивки се равняват на нула. Човек трябва да постави доброто като единица мярка в живота си, и след това може да бъде и богат, и учен, и силен, и щастлив.

Млади и стари, всички трябва да поставят добродетелта като основа на живота си. Които не разбират значението на доброто, мислят, че и без него може. Те искат да прекарат живота си, както и да е, без солидна основа, и казват: „Като вярваме в Бога, всичко можем да придобием“. – Не е така. вяра без добродетел нищо не струва. Знание без добродетел нищо не струва. Доброто осмисля всичко – и знание, и сила, и богатство. Какво знание е това, да разрежеш умрелия човек и да го изучаваш? Истинското знание се придобива при изучаване на живия човешки организъм. Само добродетелният може да се учи от живите организми. Той вижда как стават процесите в самите тях.

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

Като ученици, правете опити, да видите доколко доброто живее във вас. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали път на доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили се вратата на сърцето си за доброто. Търсете доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите.

И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Моисей имаше магическата тояжка в себе си. достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Моисей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си.

Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и доброто, като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят.

Задача: Цял месец мислете върху доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа.

Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вечни времена.

Доброто е основа на живота.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 17 октомври 1930 г., София, Изгрев.