Права мисъл

Т. м.

Тема за следващия път: „Ползата от скърбите и страданията“. Няма по-велико изкуство в живота на човека от това, да се научи да мисли. Откак животът съществува, в него е вложена главната задача да научи човека да мисли правилно. Всичко друго е второстепенно нещо. Ще кажете, че задачата на човека е да живее добре. Как ще живее добре, ако не мисли правилно? Добрият живот е резултат на правата мисъл. Животът е външен израз на мисълта. Първо се проявява мисълта, после – чувството, и най-после – действието. Значи мисълта, чувствата и действията са процеси, чрез които човек се изявява.

Като ученици на новото учение, вие искате да разберете живота. Как ще разберете живота, ако не сте се научили да мислите право? На огнището имате дърва, въглища, но не можете да запалите огъня. Защо? Кибрит нямате. Както дървата не горят без огън, така и животът остава неразбран без мисълта. Чиста, права трябва да бъде мисълта на човека, за да разбере той живота във всички негови прояви. Коя мисъл е права? Права мисъл е тази, която е абсолютно свободна, която не се ограничава, която не се влияе от нищо. Всяка мисъл, която се огъва на една или на друга посока, която се ограничава от някакви желания, влиза в областта на обикновените мисли. Каква мисъл е тази, която се влияе? Докато е млад, човек вярва в съществуването на едно Разумно начало, а като остарее, той го отрича. Защо в младини вярвал в Бога, а в старини Го отрича? Защото по-рано бил зелен, мисълта му не била зряла. Мисъл, която се изменя, не е права. Който мисли право, и като млад, и като стар поддържа една и съща мисъл.

Ако начертаете един остър ъгъл, вие си представяте човешкия нос. Разликата между носа на човешкото лище и този, който е нарисуван на дъската, се заключва в това, че носът на човека е в постоянно движение, а онзи, на черната дъска, представя едно фиксирано положение. Ето защо, когато изучавате човека, изучавате го в естественото му състояние, като жив, а не от рисунки или портрети. Грамадна е разликата между живото човешко око и рисуваното. В живото око ще видите движение, мисъл, чувство. Движението на окото зависи от волята на човека, топлината му – от неговите чувства, а светлината – от мисълта. Светлината, която излиза от човешкото око, може да се разложи на 7 цвята. Следователно от цвета, който излиза от окото на човека, определяме неговата мисъл. Ако мисълта е Божествена, цветът на светлинния лъч се различава от този на обикновената мисъл. Този човек е красив, от очите му излиза мека, приятна светлина. Ако мисълта не е правилна, от очите на човека излиза груба светлина и той губи красотата си. Погледне ли се в огледалото, той сам е недоволен от себе си. В лицето му има нещо грубо, сурово. Като види лицето си, човек започва да търси причината вън от себе си: в жена си, в децата си, в сиромашията, в неразположението си и т.н. Не, причината е в самия човек. В него има нещо дисхармонично, което се отразява в очите му, а оттам и на цялото лице.

Следователно причината за вътрешната хармония или дисхармония в човека се дължи на неговата мисъл. Ако мисълта е права, човек се радва на вътрешна хармония в себе си. Правата мисъл свързва човека с причинния или реалния свят, или по-право казано – с Бога. Който има права мисъл, той е в хармония с всички Божии прояви. Той държи името Божие в чистота и светост. Няма ли права мисъл, човек изпада в противоречия и е готов да припише всички неуспехи и нещастия на Бога. Ако жена му не е добра, ако децата му са непослушни, ако работата му не върви добре, той държи Бога отговорен за всичко. Той казва: „Не съм виновен аз. Виновен е Онзи, Който е създал света“. Едно трябва да знаете: Бог е създал положителните, красивите и велики неща. Вън от тях, всичко останало е човешко изобретение. Правата мисъл е излязла от Бога, а кривата – от изопаченото в човека. Правата мисъл и на небето, и в ада е една и съща. Всяка мисъл, която е красива на небето, а грозна в ада, е човешка. С тази мисъл нищо не се постига.

Има мисли, които човек придобива само на небето или само на земята; има мисли, които може да придобие само в ада. Под думата „ад“ ние разбираме нещо съвършено различно от това, което хората разбират. Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията – първото стъпало на ада. После, той влиза още по-навътре – на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала в ада отговарят три стъпала и на небето. Като изучавате трите възходящи състояния, вие сами ще определите кои състояния от ада отговарят на трите състояния на небето. Сега, нека всеки отговори в себе си, има ли права мисъл, или не. Ще кажете, че вие още се съмнявате в съществуването на Великата Разумност в света. Не се занимавайте с този въпрос, но започнете да изучавате ония мисли, които нищо не е в състояние да огъне. Който има права мисъл, той е подобен на лист от дърво, който никога не пада. Знаем, че растенията дишат чрез листата. В този случай правата мисъл е условие за правилно дишане, т.е. за Божествено дишане. Който няма права мисъл, той се намира във фиксирано, или установено състояние. Той живее, без да съзнава смисъла и предназначението на живота. За такъв човек се казва, че нито печели, нито губи. Сегашните хора търсят начин да се освободят от страданията. Добро е желанието им, но като се освободят от страданията, ще се освободят и от радостите. Радостите имат смисъл при страданията. Изчезнат ли страданията, ще изчезнат и радостите. Животът пък има смисъл при страданията и при радостите. Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова, именно, той е дошъл на земята. Ако още не е придобил правата мисъл, човек не трябва да се самоосъжда. Всъщност, сам ли се съди човек, или друг някой го съди? Човек сам не се съди, друг някой в него го съди. Това показва, че в човека има касационен, апелативен, мирови съдия, пред който се донасят погрешките и престъпленията на човека за разглеждане.

Като ученици, вие трябва да се стремите към правата мисъл. Какво става отвън, това да не ви смущава. Това, което съди човек, е специфично състояние. То не е естествена проява на човека. Домът не е създаден върху основите на съдбата. Домът е създаден върху основите на Любовта. Обаче ако синът и дъщерята грешат, все ще дойде отнякъде председателят на съда и ще ги осъди. Това е неизбежен процес. След това иде приложението на съдебното решение. Майката или бащата, един от тях ще вземе тоягата и ще наложи сина или дъщерята на общо основание. Някога по-големият брат, или по-голямата сестра, изпълнява съдебното решение върху по-малките братчета или сестричета. Няма човек, който като дете да не е налаган от родителите си. Някои са били затваряни в избите, в килерите, докато съзнаят грешката си. Някои помнят тия наказания, а други са ги забравили. След това отиват при майка си и при баща си да искат извинение. Като се извинят, пущат ги на свобода.

Това, което става с детето, става и с възрастния човек. Колко пъти човек е бил затварян в килера на своето сърце и на своя ум! Колко време е трябвало да плаче, да търси погрешката си, докато го освободят! Някой виден професор отива в университета, излиза пред студентите си, преподава лекцията си, но усеща, че мисълта му не върви гладко. Той прави усилия, напряга се, но мисълта все не върви. Защо? Затворен е в килера на своята мисъл. Това състояние някога продължава малко време, а някога – с дни и недели. Той ходи, движи се натук, натам, почесва се по главата, докато най-после му просветне. Какво е станало с него? Освободили го от килера и го пуснали на свобода. Такова затваряне на човека става и в килера на неговото сърце. Той изпитва едно стягане в сърцето си, не може да се отпусне, да се зарадва на нещо. Какво трябва да прави човек, когато го затворят в килера на неговия ум и на неговото сърце? Той трябва да отиде при майка си и при баща си, да иска извинение. Щом му простят, умът и сърцето му се освобождават и той започва да мисли ясно и да чувства разположение към окръжаващите.

Съвременните хора мислят, че са израснали вече, че се различават от децата. Не, и до днес още хората се намират в положението на деца. Ние виждаме, че каквото положение и да заема човек, от време на време го затварят в килера на живота, дават му някакъв урок. Човек е дошъл на земята да научи и да приложи смирението. Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нещо по-особено от другите. Всички ще бъдете затваряни в килера, дето ще ви налагат на общо основание. Като се намери в затвора, човек обикаля от едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворят. После, търси ключа, сам да си отвори, но ключът е скрит, не може да го намери. Така минават 2–3 дена. Той ходи с наведена глава, неразположен, не дава да го пипне някой, да му каже дума. Най-после, като огладнее, той поглежда през ключалката, да види, не минава ли някой пред вратата му. Щом чуе стъпки, веднага започва да се моли, да иска извинение за погрешката си. Той казва: „Моля ви се, освободете ме, съзнах вече погрешката си, ще се изправя“. Като чуят, че се моли, че иска извинение, веднага дохожда някой да го освободи.

Това са реални състояния, през които минава всеки човек. Те се дължат на неговите мисли и чувства. След всичко това човек иска да бъде щастлив. Това е невъзможно. Щастието се обуславя от знание. Ако знае да превръща минусите в плюсове, човек може да бъде щастлив. Няма ли положителни, истински знания за живота, човек не може да бъде щастлив. Това не значи, че щастието е непостижимо. Като учи, като работи съзнателно върху себе си, като прилага, един ден човек ще придобие щастието, но днес, докато не го е придобил, целта и задачата в живота му трябва да бъде учението и придобиване на знание, а не придобиване на щастие. Щом е придобил знание, щастието само по себе си ще дойде.

Първата задача на човека е да придобие права мисъл, после – прави чувства, и най-после – прави постъпки. Има ли това, той непременно ще бъде щастлив. Някой ще възрази, че има вяра в Бога. Добре е, че вярваш, но твоята вяра трябва да се основава на правата мисъл. Постоянна, неизменна ли е твоята вяра? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Бога. Щом се объркаш нещо, ти вече не вярваш и започваш да обвиняваш Бога в несправедливост. Вяра, която се мени според условията на живота, не е истинска. Положителна, абсолютна вяра е тази, която и при лошите условия на живота остава една и съща. При всички условия на живота си ти трябва да държиш името на Бога в ума и в сърцето си чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляш върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на ада. Щом изправиш мисълта си и поставиш името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, ти излизаш вече от дъното на ада и придобиваш всичко, каквото желаеш.

И тъй, за да реализира желанията си, да придобие благата на живота, човек трябва свещено да пази в ума си името на Бога. Може ли да пази свещено това име, той владее магията на живота. Под думата „магия“ разбираме изкуството да придобива човек всичко, каквото желае. Не пази ли името Божие в себе си със светост и чистота, човек ще изгуби всичко, което е придобил. Това не значи, че трябва да се страхувате. Има смисъл човек да се страхува, но не от хората, а от Бога. Кога се страхува човек от Бога? Когато изгуби връзката си с Него, когато опорочи името Му. Що се отнася до обикновения страх, той няма смисъл. Този страх е в състояние да отдалечи човека от неговия идеал. Какъв е идеалът на човека? Идеалът на всеки човек е да придобие правата мисъл. Придобие ли правата мисъл, той е намерил ключа на живота. Който е намерил ключа на живота, той е запалил вече огъня на своето огнище, на което може да се топли всеки измръзнал, отчаян, обезсърчен. Нямате ли огън на огнището си, всеки ще мине и замине покрай вас, без да се спре.

Ще кажете: „Достатъчно е човек да си въобрази, че има огън в огнището, и ще се стопли“. Не, с въображение само нещата не стават. Светът е пълен с въображаеми неща. На всяка стъпка срещате въображаеми поети, писатели, музиканти, художници, учени, философи, християни. Ще дойде някой да ви пита, вярвате ли, че той е християнин, или не вярвате. Няма защо да отговаряте на този въпрос. Достатъчно е да видите гори ли свещта на този човек и каква светлина издава. Светлината подразбира знание. Който знае нещата, той има светлина, той мисли право. Щом мисли право, той вярва във всичко, което Бог е направил и продължава да прави. Какво може човек да направи, какво знае и какви възможности крие в себе си, това всеки знае. Щом го знае, той вярва. Не, това още не е истинска вяра. Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното.

Следователно всяко нещо, което в даден момент може да се ограничи, е знание; това, което не може да се ограничи, което се отнася към незнайното, наричаме вяра. Знанието обхваща настоящето, а вярата – бъдещето. Знанието предшества вярата. Вярващ е онзи, който знае нещата, който ги е опитал. Вярващият носи вътрешни опитности в себе си. Тази е причината, поради която вярващият е готов на всички жертви за Бога. Той е опитал Неговата Любов и вярва във всички нейни възможности. Някой иска да има опитностите на пророците, на апостолите, даже и на Христа. Иска ли опитностите и знанията на великите хора, човек трябва да мине през техния път. Трънлив и труден е пътят на великите хора. Човек може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания. Мисли ли, че без страдания може, той се самозаблуждава. Със заблуждения никой не може да отиде при Бога. Тримата момци в огнената пещ минаха през големи страдания и след това възлязоха нагоре. Апостолите станаха мъченици и след това получиха благодатта Христова. За да получи откровение, да възлезе на седмото небе, апостол Павел беше бит 39 пъти. Затова той каза на своите събратя: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие“. Някой човек мисли, че без страдания, без сълзи, без бой ще влезе в Царството Божие. Като се натъкне на най-малкото страдание, той казва: „Дотегнаха ми вече тези страдания“. – Че ти още не си страдал, ти никога не си бил бит.

За да се справи със страданието си, човек трябва да мисли право. Красиво нещо е правата мисъл. Когато мисли право, човек разбира, че страданията, които му са дадени, съдържат в себе си някакво благо. Страданието е признак, че от разумния свят обръщат внимание на човека. При радостта човек не мисли много, но като дойдат страданията, той започва да мисли. Той казва: „Бях богат, но осиромашах. Коя е причината за това? Бях силен, здрав, от всички почитан. Днес съм слаб, никой не ме почита. Коя е причината за това?“ Щом търси причината на нещата, човек мисли вече. Страданието учи човека. Мнозина пренебрегват страданието като учител на живота и започват едни други да се учат. И това не е лошо, но трябва да имате предвид, че учител може да бъде само онзи, който има положителни, опитани знания. Който има такива знания, той не говори много. Каже ли нещо, той веднага го прави.

Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири. Това е знание. Отивате при един художник. Той ви предаде няколко теоретически познания и след това взима четката и рисува. Отивате при някой шивач. Той ви предаде някои теоретически познания и след това започва да шие: взима игла, напръстник, ножица и ви показва как ще шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и практика. То изключва всякакъв спор. Трябва ли да спорите как се свири, как се рисува, как се шие? Едно време се е свирило, рисувало, шиело по един начин, а сега – по друг. Наистина, всяко време изисква своето, но и при това положение теорията трябва да съответства на практиката.

Религиозните и научни възгледи на хората се менят постоянно, докато дойдат до абсолютните възгледи за нещата, в които няма никаква промяна. Също така и отношенията на хората се менят. Първоначално отношенията на хората са били груби, сурови. Те са се били, нагрубявали, хапели като животни. С развитието на културата и отношенията на хората стават по-меки и нежни. Меките и нежни отношения не подразбират прегръдки и целувки. Те не ги изключват, но не са необходими. Защо? Защото и в целувките има користолюбие. Безкористна целувка е тази, която дава, без да взима нещо. Децата чувстват чистотата на целувката. Тази е причината, поради която някои деца не обичат да ги целуват. Други деца позволяват на някои хора да ги целуват, а на някои се противопоставят. Често децата избягват да имат отношения с някои хора. Като се натъкне на такъв човек, детето го погледне изпитателно, с което го запитва: „Ти ли ще ми дадеш нещо, или от мене искаш да вземеш?“ Съвременните хора говорят за любов, за обич, без да подозират какво се крие в тяхната любов. Някой казва, че обича някого. Защо го обича? За кесията му. Значи има любов, която взима; има любов, която дава. Ще кажете, че сте готови да умрете от любов за някого. Любов, която свършва със смърт, не е истинска. Когато двама души се обичат разумно, никой от тях не трябва да умира. И двамата са слуги на Господа. Те имат работа, която трябва да свършат навреме. Пожелае ли един от тях да умре, това показва, че той е решил да се откаже от работата, която Бог му е определил да свърши. Има смисъл човек да умре, но след като свърши работата си на земята. Ако умре, преди да е свършил работата си, в тази смърт има някакво насилие, външно или вътрешно. И Христос замина преждевременно, затова се моли, ако е възможно, да Го отмине тази чаша. Евреите искаха Христос да умре. Те казваха: „Да изгасим тази свещ!“ За евреите Христос беше голяма запалена свещ, която осветяваше делата им. Като не искаха да знаят хората какво правят, те хванаха Христа и Го предадоха на смърт, за да изгасне запалената свещ, която Той носеше. Наистина, докато има един човек, който е буден, престъпления не се вършат. Където има поне една запалена свещ, там апаши не влизат. Един евангелист разправял една своя опитност: „Откак станах евангелист и се свързах с Евангелието, каквото замислях да правя, все се измъчвах. Исках свободно да си поиграя на хорото, да се хвана до някоя мома, но Евангелието ме измъчваше. Искам да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше“. Казвам: Този човек не е разбрал Евангелието. Има нещо криво в неговите разбирания. Като чел Евангелието, той изпаднал под закона на страха – Моисеевият закон. Каквото замислял да прави, той все се страхувал да не сгреши. Моисеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а Христовият закон ги примирява и освобождава. Защо се страхувал евангелистът от хорото? Защото хорото не става по свободна воля, но по закон. Тук чужда воля диктува. Той чувствал вътрешно, че няма смисъл да се хваща на хоро, на което Христос не присъства. Казано е в Писанието: „Заигра душата ми“. Тази игра не е обикновена. Душата играе и се весели пред Господа.

Какво означава думата „игра“? Тя крие нещо хубаво в себе си. Буквата „И“ означава начало на нещата, „Г“ – основа, „Р“ – задържане на нещо, „А“ – бременност. Значи само онзи може да играе, който познава началото на нещата, който има основа, който държи някаква идея в душата си и който е бременен с нещо велико в себе си. Религиозните игри включват тия четири неща в себе си: начало, основа, задържане и бременност. Обикновените хора, обаче, представят обмяна на духове. Там духовете се проявяват. Те имат за цел да свържат хората. Като направят връзка между двама млади, те считат, че са свършили някаква работа, и се оттеглят.

Сега не е въпрос за играта. Всички познавате играта. Вие сте играли като деца, като млади моми и момци, като младоженци, но не сте мислили право. Днес всички хора се нуждаят от права мисъл. Правата мисъл от нищо не се огъва. Тя прави човека смел, мъжествен, свободен. Тя е проводник на Истината, на знанието и на Любовта. Ако двама души, които имат права мисъл, се съберат на едно място, те имат красиви, правилни отношения. Между тях не се пораждат никакви противоречия. Когато изгуби правата мисъл, човек опорочава живата си. Той губи своята чистота и простота в отношенията и в разбиранията си. Като се натъкват на противоречия и изпитания, хората търсят нов живот, нови условия, които да ги освободят от затрудненията. Животът сам по себе си е един, не може да бъде нов или стар. Когато казваме, че търсим „нов живот“, ние подразбираме чист и свят живот. Под думите „стар живот“ разбираме кривите и изопачени човешки възгледи. И мисълта е една. Тя не може да бъде стара и нова. Стара мисъл е онази, която е изгубила чистотата си. Нова мисъл е чистата, девствена мисъл. Докато човек държи в ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той минава за девствен. Щом идеята му за Бога изгуби своята чистота и светост, и той изгубва своята девственост. Изгуби ли вярата си в Бога, човек изгубва основата на своя живот. Щом изгуби основата на живота си, той пада под уровена на обикновения човек. Докато се държи за своята вяра, за правата мисъл, човек е свързан с Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя живот. Изгуби ли вярата и правата си мисъл, човек всичко изгубва. Човек трябва да съзнае, че не е той фактор на своя живот. Той е само изразител на Онзи, Който работи в него. Божият Дух работи в човека и съгражда неговия живот. Затова е казано: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани“.

Следователно задачата на човека, като ученик на живота, е да се учи и да прилага придобитото знание. Като ви дойде някакво страдание, не роптайте против Духа, да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание, да познаете Бога, да видите Неговата Мъдрост. Когато страдате, знайте, че Бог е задна стража и ви помага. Така постъпи Той и с евреите, когато Моисей ги изведе от Египет. Те вървяха напред, а Бог остана зад тях. Той изпрати силен вятър, който изсуши морето и направи път, свободно да минат през него.

И тъй, през каквито страдания и да минавате, помнете, че те са благо за вас. Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли през страдания, човек не може да стане гражданин на Царството Божие. Само чрез страданията той познава силата, знанието, благостта и милосърдието на Бога. Каже ли някой, че Бог е милостив и благ, той Го е познал. Той е минал през големи страдания. Този човек е готов за духовния свят. Не е ли минал през науката на страданията, човек не може да се ползва от благата на духовния свят. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще придобият големи знания. Ако не са минали през страдания и не са научили уроците си, те и на онзи свят ще останат невежи. За такива хора казваме, че са заминали преждевременно за онзи свят. Те ще стоят там с години, ще чакат времето отново да дойдат на земята. За тях даже няма определени места, да се спрат някъде, като на станция, и да почиват.

Някой мисли, че като се разговаря с духове, вече е в духовния свят. Зависи с какви духове се разговаря. Има духове от ниските светове, които повече заблуждават, отколкото да учат човека. Човек се учи и от заблужденията си, но по отрицателен път. Правилно е човек да се развива по пътя на положителното знание. Ако направи някаква погрешка, той трябва да е готов да я изправи. Какво от това, че си сложил някой знак не на място? Ще го преместиш от едно място на друго, докато решиш задачата си правилно. – „Ама еди-кой си ме оцапа.“ – Ако някой се оплаче от своя ближен, аз не търся виновника, не търся причината за оцапването, но взимам чиста вода, сапун и измивам петното. Щом изчистя петното му, изпращам го спокоен, като му казвам да бъде внимателен, да не се натъква на хора, които цапат. Следователно, изчисти ли ви Бог от вашите пороци, или от петната, които други са хвърлили върху вас, благодарете Му и затворете този лист на книгата, не го споменавайте вече. Не си спомняйте за стари грехове, които Бог е заличил от съзнанието ви.

Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание. Знайте, че след всяка лекция ви се дават изпитания отвън, да видят как прилагате знанието, което ви е дадено. За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче ако помислите малко, ще си кажете: „Аз съм ученик и трябва да мисля право“. Какво означават думите „ти нямаш никакво разбиране“? Направете превод на тия думи. Този човек иска да ви каже, че не разбирате нещата, както той ги разбира. Това е вярно, но и той не разбира нещата като тебе. Следователно ще кажеш на този човек: „Прав си. Колкото си мъдър ти, толкова съм мъдър и аз; колкото си глупав ти, толкова съм глупав и аз“. В един случай човек може да бъде мъдър, а в друг – глупав.

Коя е причината, човек да бъде някога мъдър, а някога – глупав? Когато попадне в ръцете на дявола, човек става глупав. Когато попадне в ръцете на Бога, той става мъдър. Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“ Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата. Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н. Това са думи, които ангелите говорят. Слушайте тия думи, защото те подигат човешкия дух. За предпочитане е, ако сте жаден, да срещнете човек, който може да ви даде вода, отколкото да срещнете такъв, който не е готов да ви даде капка вода.

И тъй, работете с положителните сили в живота и природата. Работете с настоящия момент. Какво е било в миналото, как сте мислили някога, това не е важно. Какво ще бъде след време, в близкото или далечно бъдеще, и това не е важно. И за мене, и за вас е важен настоящият момент. Аз се интересувам от този момент. Миналото представя бушуването на вълните. Човек е в парахода вътре, в безопасност. Той чува блъскането на вълните, но те не го засягат. Бъдещето представя далечния живот на звездите, но днес те са недостъпни за човека. Бъдещият живот не може да се реализира още. Като погледне към звездите, човек се радва, че има условия за работа, но за него е важен настоящият момент, който може да се реализира. Миналото е вече реализирано, настоящето сега се реализира, а бъдещето открива пред очите на човека широк кръгозор на дейност и на постижения. Миналото е определило настоящето; настоящето определя бъдещето. Следователно, ако човек още днес не свърши работата, която му е дадена, той никога не може да отиде на звездите.

Човек трябва да държи в ума си мисълта всеки ден да придобива по нещо ново в своите възгледи за живота, за природата и за Бога. Колкото по-светли мисли държим в ума си, толкова по-светло става неговото лице. Ако лицето на човека всеки ден не става по-светло и красиво, той не е придобил правата мисъл. Всеки ден трябва да увеличавате чистотата на своето сърце. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Всеки ден прибавяйте по нещо ново към своите религиозни и научни възгледи, без да остарявате. Новото всякога подмладява. Вложете правата мисъл в себе си, за да можете всеки ден да прибавяте по нещо ново към сградата на своя живот. Правата мисъл показва пътя на човека. Всеки ден мислете върху пътя, който правата мисъл ви чертае. Мислете за нея, за да се свържете със силите, които тя съдържа. От човека зависи да мисли право и да прилага правата мисъл в живота си.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 1 октомври 1930 г., София, Изгрев.