Размишление
Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитат защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господ знае това. Той ви е създал, Той знае какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човекът, когато не мисли. Обаче човек трябва да знае защо е дошъл на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпрос на вола, на птицата, на рибата, всяко от тия същества ще отговори според степента на своето развитие. Волът ще каже, че неговата специална работа е да се движи от едно място на друго и ако някой го накаже, да се брани с рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата – да плава. Какво ще отговори човек на този въпрос? Ако е мислил по този въпрос, той може да си даде един задоволителен отговор. Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие.
Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота. И болният отваря очите си, но само пред лекарствата и яденето, на които разчита да възстановят силите му. Щом вземе лекарството и храната, той пак затваря очите си и започва да пъшка. Защо пъшка човекът? Защото минава през труден път. Значи болният пъшка, защото пътят, през който минава, е опасен. Като погледне какво му предстои да мине, той затваря очите си, да не вижда. Страхлив е болният. Като е здрав, човек върви с отворени очи. Защо? Пътят, през който минава, е красив и лек. Докато не срещне мъчнотии, той не се страхува. Срещне ли някаква мъчнотия, човек затваря очите си и започва да пъшка. Разумният човек, който разбира смисъла на живота, и при мъчнотиите ходи с отворени очи и без страх.
Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.
Като живее, човек трябва да гледа на живота като на велико благо. За да използва разумно това благо, той трябва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиозните хора, те казват, че изпълняват волята Божия. Какво се разбира под думите „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходите бос, гладен и окъсан и да имате богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия. Въпреки това, дали човек изпълнява волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората, но мнозина боледуват и страдат от глад и лишения. Кой е виновен за това? Ако стомната на човека е пукната и каквото се налее в нея, всичко изтича навън, кой е виновен за това? Стомната. Кой е пукнал стомната? Или грънчарят, или онзи, който я е употребявал. Нито едното положение спасява човека, нито другото. Важно е, че стомната му е пукната и трябва да се смени. Той има право да смени счупената стомна със здрава.
И тъй, когато чуете някой да се оплаква, че работите му не вървят добре, ще знаете, че стомната му е пукната. Каквото и да налива в нея, всичко изтича навън. В края на краищата човек постоянно губи. Понякога загубите са големи, а понякога – малки. Ако наливате вода в пукната стомна и тя изтича навън, загубата не е много голяма, защото в природата има изобилно вода: от една страна можеш да наливаш, а от друга да изтича. Обаче дойдете ли до розовото масло, например, най-малката загуба от него се отразява зле не само върху отделния човек, но и върху целия му дом. Тялото на човека не е нищо друго, освен гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трябва да бъде здраво, за да задържа скъпоценното масло за дълго време. Скъпоценното масло, което се налива в човешкото гърне, представя самия живот. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навън и човек започва да остарява. Започне ли животът да изтича, човек става неразположен и се оплаква, че краката му не го държат вече, свят му се вие, гърдите го болят, не може да мисли трезво, очите му се примрежват и т.н. Това показва преждевременно остаряване, от което се вижда, че човек е изгубил правилното си отношение към разумната природа. Какво трябва да прави при това положение? Той трябва да възстанови правилното си отношение към разумната природа и да започне да се обновява.
Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношението си с разумната природа, може и да го възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. Много естествено. Ако грешникът диша чист въздух, непременно ще бъде здрав. Ако праведният диша нечист въздух, ще се разболее. Обаче и едното, и другото може да бъде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е грешникът да греши и да се ползва всякога от чист въздух. Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя вътрешен мир, всякога ще бъде здрав. Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. – „Ама защо светът е създаден така?“ – Това не е ваша работа. – „Кое верую е най-право?“ – Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение.
За да си отговори на въпроса, кое верую е най-право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право. Ама могъл си да обясниш причината на твоята слабост и невежество – това нищо няма да те ползва. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостта и невежеството не изчезват. Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но няма представа какво нещо е човек. Той знае, че човек има очи, с които вижда; уши, с които чува; нос, с който мирише; уста, с която говори, но това не е достатъчно. Човек трябва да знае предназначението на всеки уд в своя организъм. Ще кажеш, че имаш ръце и крака, но ти трябва да знаеш външната и вътрешна служба на ръцете и на краката си. Предназначението на ръцете не се състои само в работата, която те вършат. Предназначението на краката не е само в ходенето. Всички удове на човешкото тяло имат външна и вътрешна служба.
Христос намаза с кал очите на слепия и той прогледа. Тогавашните учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитват как е станало, че слепият е прогледал. Те искали да знаят, сляп ли се е родил и ако се е родил сляп, коя е причината за това: той ли е съгрешил нещо, или родителите му? Значи според тогавашната философия невъзможно е човек да се роди сляп, без да има някаква причина. Христос им отговори: „Нито е той съгрешил, нито родителите му, но за да се явят делата Божии чрез него“. Тогавашните хора не разбираха какво им говори Христос, но и сегашните не разбират. Някои хора разбират Христовото учение, но повечето не Го разбират. След като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаят защо отвори очите на слепия. Има смисъл да се задава въпроса, защо някой е извадил очите на човека, но да питат Христа защо е отворил очите на слепия, този въпрос не е на място.
Слепотата е ограничение, което трябва да се премахне. Христос срещнал един сляп и отворил очите му. Каква по-естествена постъпка може да съществува от тази? Много слепи имаше по това време в Израил, но Христос не отвори очите на всички, а само на едного. Защо? Той имаше някакво отношение към него. Наистина, след проглеждането си слепият стана ученик на Христа. Христос дойде на земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и виждат. Значи не на всички е определено да си отворят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие.
Сега, пренесете факта за отварянето очите на слепия във вашия духовен живот и вижте, не съществува ли такава слепота и във вас? Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слеподороденият, на когото Христос отвори очите, носеше в себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде някой да му помогне. Според индуската философия ще кажат, че този човек е ликвидирал с кармата си, затова е трябвало да прогледа. Ние пък казваме, че кармата го напуснала.
Какво значи кармата да напусне човека? Кога кармата напуща един човек? Когато види, че няма какво повече да вземе от него. Като го погледне, кармата казва: „От този човек нищо не може да излезе“. Не постъпва ли и вълкът по същия начин? Като срещне болна овца, вълкът я бутне по корема и я оставя настрана. Той казва: „Аз не ям болни овце“. Обаче срещне ли здрава овца, той лесно се справя с нея. Болната овца е свободна, вълкът не я напада, но здравата е изложена на неговите зъби. Това е образно изяснение на кармата, което дава възможност да се разбере. Всяко основно разбиране на известен въпрос представя кръг, около който се нареждат всички останали въпроси. И около човека се образуват концентрични кръгове, каквито съществуват и в природата.
В природата къде срещате концентрични кръгове? Като наблюдавате напречния разрез на стъблото на някое дърво, виждате, че е съставен от няколко концентрични кръга. По тия кръгове се познава възрастта на растението. Защо се образуват кръгове, а не квадрати или други геометрически форми? Защото окръжността, като крива линия, среща по-малко съпротивление, отколкото правата. Значи при растенето си растенията търсят пътя на най-малкото съпротивление. Това е един от методите на природата. За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно. Такава била молитвата на пророк Илия, когато искал да докаже на езичниците, че съществува един Бог в света, Който слуша молитвите на хората и им отговоря. Всяка дума в неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговор на молитвата му, огън слязъл от небето и запалил жертвата, която той поставил на своя жертвеник. Езичниците също се молили на своите богове, но ни глас, ни услишание. Те викали, биели се в гърдите, пробождали се със ножове, но боговете им оставали глухи на техните молитви. За молитвата на пророк Илия се казва, че е излизала от дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човека трябва да бъде от душа.
Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки.
Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.
Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара, само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма, да види, дали наистина ангели ще Го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се подаде на изкушението и отговори: „Махни се оттук, не изкушавай Господа!“ Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите. Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл.
И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме волята на Бога от любов към Него. Закон е: Обичаш ли някого, ти трябва да постъпваш към него така, че да го задоволиш. Държиш ли неговия образ в ума и в сърцето си в чистота, той е доволен от тебе. Не го ли обичаш, ти не си готов да направиш нещо за него. Хората се радват на живот, на здраве, на сили, благодарение на Любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите, на приятелите поддържа живота на човека. Щом обичат, те искат той да живее и с това поддържат неговия живот.
Значи Любовта поддържа живота. Където има Любов, там има и живот. Където Любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъснете ли връзката си с Бога, и животът ви се прекъсва. А щом животът се прекъсва, нещастията идат едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връзката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.
Като ученици, вие сте изучавали математика, знаете закона за отношенията и виждате, че ако една от величините се измени, изменя се цялото отношение. Ако този закон е верен за физическия свят и трябва да се спазва, колко повече трябва да се спазва в психическия живот, където материята е по-фина и се нуждае от по-голямо организиране. Ако ви дадат една права и една крива линия, вие трябва да знаете, има ли отношение между тях и ако има, да знаете какво е отношението им. Правите и кривите линии имат приложение в живота. Ако срещнете някой маг, ще видите, че той носи своята магическа тояжка, т.е. правата линия. Ако срещнете военен, ще видите, че и той носи своята тояжка – сабята си, т.е. кривата линия. И дяволът носи своята тояжка – стрелата си, и когото срещне, стреля. Днес всички хора воюват с прави или с криви линии, които употребяват като оръжия. Дали за правото или за кривото воюват, дали за доброто или за злото, те непрестанно воюват. Всички хора боравят със своите огнестрелни оръжия. Няма човек в света, който да не разполага с огнестрелно оръжие. Човешкият език е също така оръжие, което може да се употреби и за зло, и за добро. Пожелае ли някой да те обиди, веднага пуска в ход своето огнестрелно оръжие – езикът си, и те ранява. Какво печели човек, ако със своето огнестрелно оръжие в устата си, със своята магическа тояжка ранява ближния си?
Казано е в Писанието: „За всяка празна дума човек ще дава ответ пред Господа“. Кога ще бъде това? В деня съдни, т.е. в онзи ден, когато се разглежда съдбата на човечеството. Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът, изобщо, е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите грешки. Писателят ще бъде съден за лошите книги, с които е внесъл съблазън и нечистота в живота. Художникът ще бъде съден за ония свои картини, с които е внесъл нещо порочно в умовете и сърцата на хората. Някои художници рисуват любовта в човешкия образ, в образа на Купидон – Бог на любовта, със стрела в ръка. Досега никой художник не е могъл да нарисува Любовта. В каквито образи да я представят, те са далеч от идеята за Любовта.
Каква любов е тази, която си служи със стрела? Това представя любовта на човек, който всеки момент може да те мушне с ножа си. Щом не му се харесва нещо, той веднага вади нож.
Като говоря за неиздържаната работа на поети, писатели, учени, философи, художници и музиканти, аз имам предвид бъдещата работа, която представя плод на разумния, вътрешен живот на човека. Всяка мисъл, всяко чувство, които излизат от дълбочината на човешката душа, се отразяват върху лицето му, върху цялото му тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек сам си изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мисълта и чувствата си човек може да подобри състоянието на своите удове. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума и в сърцето си еднообразни мисли и чувства, в скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които са плакали много, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи. Детето на някоя майка умре, и тя цял живот го оплаква. Какво постига тя със своя плач? Може ли да си помогне? Плачът не разрешава въпросите. Някой изгубил любовта си и започва да плаче. С плач любовта не се придобива. Искаш ли да придобиеш отново любовта си, обърни се към Онзи, в Когото тя живее. Бог е Любов. Следователно търси Любов в Бога и ще я намериш.
Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. Където похлопа, веднага вратата се отваря и му казват: „Добре дошъл!“ Сегашните хора се нуждаят от нова философия и ново разбиране за живота. Те се нуждаят от такова верую, което да ги свърже с Бога. Не могат ли да направят тази връзка, тяхното верую не е право. Те се движат в крив път, в пътя на заблужденията. За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо, било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Това се отнася до ония, които искат да работят съзнателно върху себе си. Онези, които са заети, които са се предали на дома, на децата си, на своите лични интереси, те са свободни. Според мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и от чувство към Бога.
Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога. Искате ли да родите нещо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създал. Той знае какво е нужно за всеки човек и му дава необходимото. Казвате, че момата трябва да търси богат, учен, здрав момък, а що се отнася до любовта, тя сама по себе си ще дойде. Аз пък съветвам момата да не се жени, докато не намери момък, когото да обича, и той да я обича. Как ще познаете кой ви обича? Онзи, който обича, в него има готовност да даде всичко, с което разполага. Следователно, ако момата и момъкът са готови да пожертват всичко, каквото имат, един за друг, те се обичат. Опита ли се единият от тях да скрие нещо за себе си, те опорочават любовта си. Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недоверие. Тя е чиста, света, непорочна.
Каквито са отношенията между хора, които се обичат, такива трябва да бъдат отношенията на човека към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. Като изгуби Любовта си, човекът започва отново да я търси. Слушате някой да казва, че е изгубил първата си любов, но намерил втора. Втората любов е начало на раздори и недоразумения. Първата любов е чиста, безкористна. Тя отваря пред човека свят на блаженство. Изгуби ли тази любов, човек изпада в заблуждения. Той мисли, че ще я намери, но остава излъган. Той се намира в положението на кораб, люшкан от вълните на морето. Много време трябва да мине, докато той назрее и отново придобие Любовта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпрос да се обезсърчавате, но трябва да имате ясна представа за нещата. Защо ще се лъжете, че камъкът на пръстена ви е скъпоценен? Защо ще се лъжете, че любовта ви е истинска, чиста и света? Като слушат да им се говори за великата Любов, мнозина казват, че тази Любов не ги интересува, че не искат да стават калугери. Тук не става въпрос за калугерство. Ние не се интересуваме от калугерството, защото в него няма никаква наука, никакъв прогрес. Като контраст на тия хора се явяват други, които казват, че са готови да се предадат в Божиите ръце. И това не е право. Това е изопачен език. Защо ще се предават в Божиите ръце? Те не са разбойници. От човека се иска служене – да служи на Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.
Следователно човек може да се предаде в ръцете на онзи ангел, който се занимава с взимане на душите. Мине ли през този процес, човек се е посветил. И момата се предава в ръцете на момъка. Кога? Когато момъкът е по-силен от нея. И Христос предаде духа си в ръцете на Бога, защото Бог е силен. Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. С други думи казано, Христос се обърна към Бога със следните думи: „Господи, понеже бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето, сега предавам духа си, натоварен с греховете на човечеството“. След това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. С възкресението на Христа настъпва нова епоха в света – ликвидиране на кармата. Христос не можа сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. В името Божие Христос искаше да застави евреите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти“. Следователно работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“.
За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. Днес хората са изгубили доверие един към друг. Когото срещнеш, на лицето му виждаш линии на противоречие. Външно се представя като човек с вяра, а вътрешно живее в противоречия, които разклащат вярата му основно. Това не е чист живот. Чистотата подразбира еднакъв живот и външно, и вътрешно. Защо трябва да се съмнява човек? Защо трябва да се колебае? Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички души, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни. Кой от вас може, като стисне един камък, отгоре да излезе огън, а отдолу вода? Какво означава тази мисъл? Камъкът представя твърдата човешка мисъл, а огънят и водата – условия за живот. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъл в ръката си и от нея да излезе огън и вода – условия за живот, вие не сте постигнали нищо. При това положение вие не можете да се хвалите нито с вяра, нито със знание. Това не е за обезсърчение. Ако лекарят употребява 10–15 години в учене, за да стане добър лекар, да го признаят хората за способен, мислите ли, че окултният ученик трябва да работи по-малко? За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си, да стане господар на условията. Намери ли се пред развълнувана тълпа, ученикът трябва да махне само с ръка и да я укроти. Стигне ли го буря в пътя му, само с едно махане на ръка бурята трябва да престане. Заболи ли го глава, с едно махане на ръка главоболието трябва да изчезне. Това значи окултен ученик. Каквото каже, да стане. А тъй, 100 молитви да направи, от които само една да се приеме, това показва, че Бог не го слуша още. Той не е станал светия, не е готов да помага на хората. Светията работи за цялото човечество и трудът му се благославя.
Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси. Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива, щедро дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. Поетът описва преживяванията на сърцето, на ума, на душата, затова хората обичат неговата поезия.
Желая ви да срещнете Христа и Той да отвори очите ви. Като прогледате, Той ще ви пита: „Познаваш ли ме кой съм?“ Ако Го познаваш, ти си готов вече за работа и за приложение. Значи в пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите – проглеждане, и възприемане и прилагане на великите закони на живота. Някои са дошли до първата фаза – отваряне очите на съзнанието, а други – до закона на служенето. Служенето подразбира акт, който произлиза от Любов. Който прилага закона на Любовта, той е силен човек. За такива хора е казано в Писанието, че праведните ще управляват света. Религиозните казват, че Бог ще оправи света. Бог създаде света и ако има някаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човешки живот. Човек развали света, човек ще го оправи.
И днес още Бог работи, създава нови светове, но за тях се изискват разумни хора, да не развалят новото, което се създава. Като казвам, че човек е развалил света, имам предвид човешкия свят. Никой не може да развали това, което Бог е създал. Това е невъзможно. Обаче с мисълта си човек може да развали света на своя ближен. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на крив път. Всеки човек може да се поддаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви някой, че сте безверник, не се смущавайте, но запитайте го какво е постигнал той със своята вяра. Ако твоето безверие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на прав път. А ако при своята вяра ходиш гладен, бос и окъсан, вярата ти не е истинска. Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което се намира, не е никакъв Бог. Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човека от всички отрови, които отнемат душевното му разположение и го правят недоволен.
Желая ви, като ставате сутрин от сън, да чуете Божия глас, както Адам го чуваше в рая. „Бог казваше на Адама: Адаме, Адаме, къде си?“ – „Тук съм, Господи, но не мога да се покажа.“ Защо не можа Адам да се яви пред лицето на Господа? Защото беше гол. И на вас казвам: Чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете. Кажете: „Тук съм, Господи!“ Бъдете смели да се явите пред лицето Му. Няма по-велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас, в душата му се явява светлина и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си. Да бъдеш камък и да не приемаш водата в себе си, това представя живот, пълен с противоречия. За да се освободи от противоречията, човек трябва да бъде добър плувец. Влезе ли в бурното море на живота, той трябва да държи главата си над водата, да не се удави.
Съвременните хора се плашат от живота и се питат какво ще стане с тях. Да задава ученикът такъв въпрос, това значи да се страхува. Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.
Христос казва: „Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте!“ Значи, вярвате ли в Бога, или в Христа, това е достатъчно. Вярвате ли в Ивана, в Драгана, в светиите, в добрите хора, вярата ви е ограничена. Вярвайте в едного, за да го виждате във всички. Този Единният, в Когото трябва да вярвате, е Бог. Щом вярвате в Бога, вие ще вярвате във всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявил в тях.
Когато слушат да се говори за някого, хората се запитват: „Кой е той, откъде иде и кой го е изпратил?“ Някой ме пита: „Ти кой си?“ Отговорям: Ако си болен, аз ще ти кажа кой съм. Ако си ученик, аз ще ти кажа кой съм. Следователно, ако съм лекар и мога да те излекувам, знанието ми е опитано. Ако си ученик и мога да те уча, работата ми е на място. – За кого е създадено слънцето? – Слънцето е създадено за онзи, който може да се ползва от неговата светлина и топлина. Това слънце е направено от Бога. Ако не можете да се ползвате от неговата светлина и топлина, слънцето не е направено за вас.
Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешката душа. Един Бог съществува в света, в Когото никога не трябва да се съмнявате. Не се съмнявайте в Любовта Му към вас. Хората се съмняват в Любовта, защото искат от нея повече, отколкото в дадения случай тя може да им даде. Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме доброто от злото. Приложите ли тази Любов в живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си, защото всяко желание, добро или лошо, се сбъдва. Сега, като знаете кое е същественото в живота, гледайте да запазите връзката си с Бога. Ако сте я прекъснали, възстановете я. Този е пътят, по който иде новото в света. Старото вече си отива и се замества с ново. Турците казват: „Като мине пороят, калта остава“. Първоначално калта е влажна, но постепенно изсъхва. За вас е важно какво можете да направите от изсъхналата кал. Като се казва, че старият живот ще изтече, мнозина се страхуват, да не стане нещо страшно с тях. Няма защо да се страхуват. Старото знание ще отстъпи мястото си на новото. Старият живот ще се смени с нов. Какво страшно има в това?
Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, да дигне кръста си и да ме последва. Който иска да бъде мой ученик, нека се отрече от майка си, от баща си, даже и от себе си“. Да се самоотрече човек, това значи да освободи душата си от всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пътя си. Значи самоотричането подразбира вътрешна свобода на душата. Някой казва, че се е самоотрекъл, а същевременно умира. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде часът на заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря се с тях, взима писмата до близките им в онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, в който е живял.
И тъй, от всички се иска съзнателна връзка с Бога, за да влязат в новия живот, да чуят тихия глас на Бога, Който им казва: „Адаме, излез вън! Напусни стария живот и влез в новия, където царува Любов, светлина и знание, свобода и простор“.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 26 август 1930 г., София, Изгрев.
|
