Едно от важните неща в живота е вътрешната връзка. Каквото значение и да давате на нещата, ако нямата вътрешна връзка помежду си, те са без съдържание и смисъл. Как ще изразите мисълта си устно или писмено, ако между буквите, с които си служите, няма вътрешна връзка? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание представят отделни елементи, между които трябва да има известна връзка. Не съществува ли никаква връзка между тях, човек непременно ще се натъква на мъчнотии и противоречия. Следователно, когато прояви едно желание, човек трябва предварително да го е обмислил и почувствал и след това да го изяви. Ако между мисълта и чувството има вътрешна връзка, желанието може да се реализира и да даде добри резултати. Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако от опитностите, които имате, запазите в съзнанието си поне няколко образи, които можете да поставите в хармония и във вътрешна връзка помежду им, вие ще бъдете доволни и радостни. Не можете ли да запазите нито един образ в съзнанието си, вие ставате недоволни и кисели. Всеки иска да запази такива образи в съзнанието си, които хвърлят светлина върху пътя, по който върви.
Всички хора искат да им се открие нещо. Естествено е това желание, но трябва да знаете, че нещата се откриват постепенно, а не изведнъж. Ако се изкачвате на един планински връх, можете ли да го видите, докато сте още в подножието на планината? Може ли върхът да ви се открие изведнъж? Това е невъзможно. Нещата ще ви се откриват стъпка след стъпка, от подножието до самия връх. Когато стигнете на върха, тогава ще ви се открие цялата местност. С други думи казано: Когато стигнете целта, към която се стремите, тогава ще се реализират мислите и желанията ви. Всеки най-малък стремеж и всяка най-малка опитност в живота на човека го водят към върха, т.е. към неговата цел. Не се стремете изведнъж да стигнете върха. Поглеждайте към него, радвайте му се и знайте, че един ден ще се намерите горе, на най-голямата височина. Колкото по-висок и недостижим е върхът, към който се стремите, толкова по-добре – пред вас се откриват големи възможности и постижения. В стремежа си да стигне върха, човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза той си причинява вреда. Така е с всички науки. За пример, някой изучава астрономия и астрология, но не може да свързва елементите им. Той изучава елементите на Сатурн, но не знае как да ги използва. И в края на краищата плаща данък на Сатурн, без да се ползва от доброто му влияние. Изучава елементите на Юпитер, носи неговата грандомания, без да се ползва от благородството му. Изучава Венера, образува каша от елементите и, без да се ползва от плодовете и. Каквото посади в тази каша, всичко изгнива. Той знае, че трябва да обича, но как, какви условия са нужни за обичта, не знае.
Хората говорят за любовта, но още не са дошли до нея. Отсега нататък ще се изучава законът на Любовта. Това, което днес наричат любов, не е нищо друго, освен качамак. И той е на място, но скоро се смила. Който яде качамак, скоро огладнява. Да придобие човек Любовта, в широк смисъл на думата, това значи да придобие безсмъртието. Който е придобил Любовта, той разбира вътрешния смисъл на живота и се ползва от него. Само при Любовта човек може да придобие знанието и Мъдростта. Любовта е почва, в която знанието и Мъдростта посаждат своите семена. Ако няма Любов, знание и Мъдрост, човек не може да бъде свободен. Свободният човек има на разположение материали, с които работи. Без материали той не може да се прояви. Ще кажете, че всичко това е Божия работа, Той трябва да го направи. – Бог е създал света, а ние трябва да го изучаваме. Земята е велико училище, с определена програма, която учениците трябва да изучават. Човек слиза на земята с голямо мнение за себе си. Той мисли, че много знае, но веднага го слагат в първо отделение, да учи азбуката. Докато не я научи, както трябва, постоянно го късат. Като пропада на изпитите, той страда, мъчи се и най-после съзнанието му се пробуди и разбере, че много неща не знае и трябва да учи. Много време минава, докато разбере защо страда.
Два закона съществуват в света: закон на доброто и закон на злото. Доброто се прилага към добрите прояви на човека, а злото – към лошите. Ако праведният не постъпва добре, злото се прилага и към него. За пример, един праведен иска да спаси някой грешник, да го върне в Царството Божие. Ако се заеме да работи върху него, да го очисти, да пробуди съзнанието му, да се разкае и да стане работник служител на Бога, това е друг въпрос. Обаче ако иска направо да го вкара в Царството Божие, той скъпо ще плати. Нищо нечисто не може да влезе там. Като се очисти и разкае човек, пътят за Небето е отворен, но докато не мине през тези процеси, кракът му не може да стъпи в Царството Божие.
Когато страдат, хората са недоволни и се питат защо идат страданията. Ние пък казваме, че страданията са на място. Когато страдат, хората придобиват знания и се облагородяват. Страшно е, когато страданията не се използват, както трябва. Ако праведният страда, колко повече трябва да страда грешният. Да се стреми човек само към доброто, това значи да се е пробудило в него висшето съзнание, т.е. доброто в света. Щом това съзнание в човека заспи, злото непременно ще дойде. Когато Любовта отсъства, омразата заема нейното място. Когато Истината в човека отсъства, лъжата присъства. Значи злото, омразата, лъжата запълват големи празнини в живота. Природата не търпи празни пространства. За да не се отварят празнини в живота ви, в които се настаняват злото, омразата и лъжата, като неканени гости, насадете всичко със семена от доброкачествени плодове. Нека животът ви стане райска градина. И нека след вас се опита злото да излезе с ножа си срещу вас. Вие ще бъдете неуязвими. И най-големият нож ще се стопи от топлината на вашето сърце. И голямото зло отстъпва пред светлината на вашия ум. Ако мисълта ви се движи с бързината на светлината, никаква външна сила не може да устои пред нея. Като знаете това, повдигнете вибрациите на мисълта си, да се движи с бързината на светлината.
Казвате: „Лесно е да се говори, мъчно се постига“. Наистина, има мъчни неща, но това, което говоря, не е мъчно. За пример, мъчно е да носи човек земята на гърба си; мъчно е да се грижи за целия свят; мъчно е да се състезава със светлината. Но какво мъчно има в това, да учи? Щом е дошъл на земята, ще учи: и поет ще стане, и музикант, и художник, и учен, и философ. Мъчно ли е да напишете едно стихотворение? Мъчно ли е да нарисувате една картина, или да напишете една научна книга? Ще кажете, че за това се иска вдъхновение. Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо няма да направите. Вземете перото и започнете да пишете – вдъхновението ще дойде. – „Ама не съм поет.“ – Ще станеш! Като работиш известно време, ще станеш поет. В първо време ще бъдеш ученик. Истинският поет се познава още като вземе перото и го натопи в мастилото. Всеки ученик трябва да бъде поет. Поезията е вътрешно състояние. Който няма това състояние в себе си, нищо не може да постигне. Без поезия, като състояние на душата, човек не може да бъде щастлив. Щом има поетично настроение, човек пише, мисли, твори вътрешно. След това той може да изяви поезията си навън. Обаче без вътрешна поезия външната е само декламация. Следователно истински поет е този, който живее това, което пише. Човек трябва да бъде поет, философ, мистик, учен вътрешно и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вътрешното навън, пред света. Това значи истински поет, учен, философ, мистик. Гледате ли само на външната страна, ще изпаднете в заблуждение.
Като сте дошли на планината, вие трябва да бъдете готови на всякакви изненади. Вятърът и бурята не закъсняха да ви поздравят, дъждът – също. Атмосферното налягане е силно понижено, което показва, че далеч някъде е станало голямо земетресение. Вие платихте малко – палатките ви се събориха от вятъра, няколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощ. Не е лесно да се хармонизира човек с течението на силите на Природата. При такива случаи, светиите са прекарвали в молитва и в дълбоко съзерцание. Така те са нагласявали със силите в Природата и са минали благополучно през големи изпитания. Сега и на вас казвам: Не се страхувайте, но изучавайте Природата. На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея. От влагата и дъжда можете да почувствате болки в ставите, в краката, в гърба, но и това не трябва да ви плаши. Движете се, мислете върху всичко, което става около вас. Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбират и изучават. Когато децата безпокоят майките си, последните им дават бонбони. Щом видят бонбоните, децата стават мирни. Когато Природата ви смущава, вие трябва да приложите разумността си. Значи за децата – бонбончетата, а за хората в планината – разумност.
Един земеделец се оплаквал от плъховете, които се наплодили в хамбарите му. Той запитал едного: „Какво да правя с плъховете?“ – „Изпразни хамбара си“, отговорил приятеля му. Това значи: Когато изпитанието дойде при тебе, хвърли горната си дреха. То ще вземе дрехата ти и ще почне да я разглежда. В това време ти облечи нова дреха. Новата дреха представя новите възгледи за живота. В тях се крият Божествените, светлите мисли. Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии. Божествената мисъл прониква в съзнанието и в мозъка на човека. Следователно насочете мисълта си към силите на Природата, към изпитанията и страданията, да измените теченията им. Щом измените теченията на отрицателните сили в света, това значи, че сте ги превърнали в положителни.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на Небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на Небето.“ Този стих показва, че от човека зависи доброто му състояние. За да може да развързва и да завързва правилно, човек трябва да се откаже от стария си господар. Той говори за новото, а прилага старото. Той облича нови дрехи отгоре, а старите – отдолу – не може още да се откаже от тях.
Един млад човек разправя своя опитност, от която се вижда силата на навика. Той служил в казармата 3 години като прост войник, след което се уволнил. Един ден се разхождал из града и срещнал своя ротен командир. Макар и свободен от военната си служба, облечен в цивилни дрехи, той застанал мирно и отдал чест на ротния си, който се усмихнал и му казал: „Няма защо да ми козируваш!“ Младият човек веднага се опомнил, че не е вече войник. По стар навик той бил той бил готов да козирува на всеки офицер. Външно не е военен, но вътре още носи мисълта за военщината.
Следователно всяко нещо е смислено, когато се извършва на време и на място. Казват, че човек не трябва да има много желания. Не е лошо да има желания, но те трябва да се проявят на определеното за тях време. Не е лошо човек да яде, но важно е, как яде и какво яде. Забелязано е, за пример, че ако яде след залязване на слънцето, той не се чувства така добре, както ако е вечерял преди залязване на слънцето. При това, когато яде, човек трябва да бъде добре разположен и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде с благодарност и с разположение, това значи да върши велика работа. Когато човек е недоволен от работата, която върши, в него става обратна реакция, вследствие на което кръвообращението му не е правилно.
Като ученици, от вас се иска вяра и безстрашие. Вярвайте в бъдещето, което иде. В него се крие новото, към което всяка душа се стреми. Животът има смисъл – не се съмнявайте в това. Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е създал, Който се грижи за вас и всеки ден ви изпраща своите блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за вас. Ползувайте се разумно от светлината, от въздуха, от изворите, от плодовете, от цветята и тревите. Докато сте на планината още, ходете боси по 2–3 часа на ден. Когато слънцето грее, тревата е топла, а камъните са добре напечени. Използвайте тези часове, да се свържете с енергиите на земята. Привилегия е за човека да ходи от време на време бос, главно по ливади, поляни и канари. Това не се отнася за градовете, където и тревите, и камъните са покрити с прах.
Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи 2–3 пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие 2–3 чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвиквате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания. Правете наблюдения, да познавате промените на времето по облаците, по ветровете, по изгряването и залязването на слънцето. За да правите наблюдения по-спокойно, без страх от простуда, трябва да бъдете добре облечени. Всеки трябва да си носи дебели, вълнени дрехи, чорапи, мушама. Който е дошъл на планината, трябва да се върне с известни знания. Иначе малка полза ще има от пребиваването си на планината. За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са резки, човек лесно се простудява. Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да изсъхне на гърба ви.
Това са методи, които имат отношение към физическия живот на човека. Дойдете ли до духовния живот, там молитвата има голямо значение. Прилагайте молитвата като метод за работа в духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога външно и вътрешно. Ще търсите Бога вътре и вън от вас, но не едновременно. Ще знаете, че Бог е извън вас и вътре във вас. Той ви ръководи и външно, и вътрешно. Следователно ще се свързвате с Бога и външно, и вътрешно и ще Му благодарите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се от пътя, по който Той ви води, сами ще се натъкнете на страдания.
Ще кажете, че може и без духовен живот. Както не може без физически живот, също не може и без духовен. Духовното в човека е основа на бъдещия му живот.
Като ученици, вие трябва да работите във всички области на науката и на живота, да развивате дарбите и способностите си, да усилвате ония от тях, които са слаби. В някои хора паметта е слаба; други казват, че наблюдателността им е слаба; трети нямат постоянство и т.н. Като не могат да постигнат желанията си, мнозина се обезсърчават и казват: „Толкова време живеем на земята, и нищо още не сме направили. По-добре да си заминем оттук!“ – Не се говори така. И да заминете за онзи свят, пак нищо няма да постигнете. Затова, докато сте на земята, работете съзнателно и с любов, да свършите училището, в което сте дошли. Вечно няма да бъдете на земята, но докато сте на нея, използвайте времето разумно.
Земята е велико училище. Радвайте се, че сте ученици в това училище, и се молете, работете, да свършите науките си добре. Колкото и да се оплаквате от условията на земята, по-добри условия от сегашните не можете да намерите. Един ден и земята ще се преобрази, ще стане като млада булка. Днес тя е кърмачка на всички хора, на всички живи същества. Когато децата и не слушат, тя се поразтърси малко, уплаши ги, и те се стреснат, започнат да учат. Голямо участие, големи грижи поема земята за развитието на човека.
И тъй, като ученици на Новото учение, вие трябва да служите на Бога с цел да допринесете нещо, а не само да взимате. От спечеленото ще оставите една малка част за себе си, а останалото ще раздадете на ония, които се нуждаят от него. Вашето благо никой не може да отнеме, но и чуждото не може да ви се придаде, ако някой доброволно не го отстъпи.
Желая ви сега да бъдете чисти и светли, както и Небето днес. Желая ви да напълните торбите си с радост и веселие и да се върнете по домовете си, като занесете нещо от планината и на своите близки.
Само Божията Любов носи пълния живот.
Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 15 август 1930 г.
|
