Т. м.
Сега, като сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други – топли. Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани. Целта на къпането е да се отворят порите на тялото, дишането да става и чрез кожата. Като се къпете, не трябва да се страхувате от простуда. Някой се къпе с топла вода, но се страхува да не се простуди, да заболее от хрема или от кашлица. Който пристъпва към къпането с топла вода без страх, със съзнание, той не може да се простуди. Ако пък го хване хрема или кашлица, и това не е лошо. Чрез хремата и кашлицата човек чисти дробовете си и цялата дихателна система от вътрешни утайки. Но той трябва да знае как да се чисти, да изхвърли вън нечистотиите от дробовете си.
За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига по два начина: чрез концентриране на мисълта и чрез молитва. Някои мислят, че като метод, молитвата е лесно приложима. Зависи каква ще бъде молитвата. Ако се молите механически, никакъв резултат няма да постигнете. Механическата молитва подразбира безразборно дрънкане на звънци. Ако отидете в някоя голяма къща и започнете да дрънкате ту един, ту друг звънец, все ще излезе някой човек, да разбере кого търсите, но приятелят ви, когото търсите, няма да излезе. Вие не знаете адреса на вашия приятел, вследствие на което не можете да го намерите. – Защо не знаете адреса му? – Връзката ви с него е прекъсната. Съзнателната молитва обаче подразбира направо влизане в контакт с приятеля ви. Вие знаете улицата, къщата, етажа, стаята, където той живее, и веднага натискате звънеца. Той отваря вратата на стаята си и любезно ви поканва.
Следователно концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни условия. Щом е ограден човек, не се простудява и нищо чуждо отвън не може да го нападне. Той знае къде да бутне, за да чуе гласа на приятеля си, който всякога може да му се притече на помощ.
Един доктор, наш приятел, разправяше своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на концерт и помолила мъжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторът обещал, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мъжът и е в къщи. Случило се, че детето се събудило по-рано, отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце и се помъчил да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлял, носел го на ръце из стаята, но детето не млъкнало. Дошло му на ум да употреби някои лекарски методи, но и те не помогнали. Така минали 2–3 мъчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започнал да поглежда към вратата, дано майката се подаде. Видял се в чудо, не знаел какво да прави с разплаканото дете. Най-после, му дошло на ум да приложи молитвата, с която никога до това време не си служил. Обърнал се към свети Никола, към ангелите, но пак никаква помощ. В пълно отчаяние той се обърнал към Бога: „Господи Исусе Христе, помогни ми да се справя с това дете!“ Едва изрекъл тези думи, и детето престанало да плаче. Сега вече разбрал той силата на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получил отговор.
Съвременните хора се намират в положението на този доктор. В първо време те разчитат на себе си, на научните си познания, но като видят, че са безпомощни, търсят светии и ангели. Като не получат от тях помощ, обръщат се към Бога, Който веднага изпраща помощта си.
Следователно, докато разчитате на човешкото в себе си, всички ще минават и заминават край вас, без да ви се отзоват. В който момент се обърнете към Божественото, помощта ще дойде. Ако вашата работа е по-важна от тази на окръжаващите, помощта ще дойде. Ако работата ви не е много важна, колкото и да викате за помощ, никой няма да ви отговори. Тъй щото, когато не получавате отговор на молитвата си, едно от двете е вярно: или не сте се молили, както трябва, или работата ви не е важна. Ще кажете, че тези работи ви са познати, че те са елементарни неща. Зависи как ги знаете. Мнозина мислят, че знаят някакъв език, но като почнат да говорят, произвеждат смях. Един американец преподавал френски език някъде в Америка. Случило се да пътува във Франция. Когато отишъл в един хотел и започнал да говори френски, келнерът не разбрал нищо и го запитал: „Друг език знаете ли?“ – „Английски.“ – „Говорете на английски.“ Произношение се иска за всеки език. Ако знаете един език, трябва да го знаете основно. Следователно, който иска да влезе във връзка със съществата от небесния свят, трябва да знае езика им добре. Ако не знаете езика на Природата точно, с всички правила и произношения, колкото и да викате към нея – ни глас, ни услишание. Искате ли да изпратите мисълта си към Небето или към Разумната Природа, мисълта ви трябва да бъде проникната от дълбоко чувство. Небето не разбира какво искате от него, ако мислите, без да чувствате. Наистина, когато обича, човек говори сладко. Ако няма любов в сърцето си, говорът му е дисхармоничен. За да бъде говорът ви приятен и хармоничен, изучавайте небесния език. Мъчен е този език. Ако за обикновените езици на земята са нужни няколко години, за да се научат добре, колко повече време е нужно за изучаване на небесния език. За това са нужни не години, а векове и животи.
Сега ще прочета третата глава от първото Послание към Коринтяните.
„Понеже сте още плътски; защото докле има помежду вас завист, разпра и разногласие, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човечески?“ (– 3-ти стих.) – Така е говорил Павел на вярващите по онова време. Много неща имало, от които те се съблазнявали. И съвременните религиозни се съблазняват от много неща. И вие се съблазнявате. Всеки човек има някакъв авторитет, пред който се покланя. Религиозните спират вниманието си ту върху някой брат, ту върху някоя сестра – считат ги за авторитети. Те казват: „Този е напреднал духовно“, или: „Тази е напреднала духовно“. Трупат се около напредналите, искат да чуят нещо от тях.
Как познавате кой човек е авторитетен? Ако става въпрос за чешмата, лесно се проверява нейният авторитет. Турете стомната си под чучура и вижте за колко време ще се напълни. Ако една чешма пълни стомната ви за половин час, авторитетът и е със стойност, равна на половин час. Ако се пълни за 15 минути, авторитетът и е със стойност, равна на 15 минути. Ако се пълни за 5 минути, авторитетът и е със стойност, равна на 5 минути. Друга чешма пълни стомната ви за 5 секунди. При коя чешма ще отидете? – При последната. Значи последната чешма е най-авторитетна.
„Кой е, прочее, Павел и кой е Аполос? Не са ли служители, чрез които повярвахте, и то, както е Господ всекиму дал?“ (– 5-ти стих.) – Всеки приема заплата според труда си. Който работи за Господа, няма защо да се стреми да бъде авторитет. Всеки трябва да бъде авторитет за себе си.
„Защото ние сме съработници на Бога.“ (– 9-ти стих.) „Защото никой не може да получи друго основание, освен положеното, което е Исус Христос.“ (– 11-ти стих.) – Под думата „основание“ Павел разбира Божията Любов. Ако нещата в света не стават тъй, както Божият Дух диктува, нищо не се постига. „Всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънят ще изпита всекиму каква е работата.“ (– 13-ти стих.)
„На когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата.“ (– 14-ти стих.) „А на когото работата изгори, ще се ощети.“ (– 15-ти стих.)
Сега вие искате да чуете нещо от мене, да го турите в торбата си, или да го изядете. Ако искате да пълните торбите си, нищо няма да ви говоря. Аз искам да бъдете свободни, да вървите леко, без товар. Щом искате да чуете нещо, трябва да сте готови да възприемате и прилагате. Представете си, че живеете в света между съвършени хора, които се отнасят добре с вас. Дето отидете, всички ви приемат добре, услужват ви, задоволяват вашите нужди. Като прекарате известно време между съвършените, пращат ви на земята, между несъвършените, да видите как ще се справите с тях. Те са груби, невнимателни, не искат да знаят за вашето съществуване. Като се натъкнете на тяхната грубост, и вие ставате груби. На вашите остри думи те отговарят още по-грубо: този ви бутне, онзи ви бутне, трети ви удари 1–2 плесници. Вие се чудите какво става с вас. Спомняте си за съвършения свят, където ви носят на ръце, и не знаете защо сте слезли в този неразбран свят, между грубите хора. Какво трябва да правите? Знание ви е нужно. Какво ще правите, ако срещнете вълк или мечка? Нито вълкът, нито мечката можете да впрегнете, както впрягате коня. Можете ли да срещнете риба на пътя си? Не можете. Рибата живее в водата. Ако излезе от водата, тя е осъдена на смърт. Можете ли да срещнете цвете на пътя си, както срещате животно? Не можете. Защо? – Защото цветето е посадено в земята. Излезе ли от земята, то изсъхва.
Следователно рибата живее във водата, птицата – във въздуха, животното – на земята, а растението черпи храна главно от почвата, където е заровило главата си. Това показва, че всяко нещо трябва да се постави на мястото си. И човек трябва да бъде на мястото си. Съвършеният не може да живее, както несъвършените. Той може да им помага, но не може да живее с техните мисли и чувства, не може да поддържа техния морал и техните разбирания.
Като ученици, вие се нуждаете от право разбиране, да не разместите нещата. Да размествате нещата, това значи да желаете цветето да ходи по земята, като вас. Това е невъзможно. Вие искате рибата да излезе от водата, а птицата да напусне въздуха и да дойдат на земята при вас. Цветето, рибата, птицата, млекопитаещото са символи, с които се изразяват мислите и чувствата на човека. Има мисли и желания, които приличат на цветята, на рибите, на птиците и на млекопитаещите. Като разбира характера на своите мисли и желания, човек трябва да знае къде да ги постави. Щом ги постави в съответната им среда, те ще се развият правилно, без да му причиняват някаква вреда. Ако не знаят как да се справят със своите мисли и желания от рода на хищниците, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях. Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят навън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Как се справял българинът с турските дери-бейове? Като отивал някой дери-бей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която слагал чорба от агне или кокошка, печена кокошка, баница, а след това 1–2 чаши ракия или вино и му казвал: „Заповядай, ефенди“. Като прекарвал по 2–3 дена при българина, дери-беят си отивал доволен от гостоприемството. Умен е българинът, знаел как да постъпи с дери-бея, да не го настрои против себе си.
Какво ще правите, ако ви посети някоя лоша мисъл или лошо желание? Можете ли да ги изпъдите? Те са силни като дери-бея. Дойде ли ти такава мисъл на гости, ще я посрещнеш добре, ще я угостиш според естеството и и след това ще я поканиш, пак да те посети. Ще и кажеш, че си доволен от посещението и. Ако я приемеш по този начин, тя сама ще си отиде. Пъдиш ли я, тя няма да излезе. Като остане насилствено, ще ти причини някаква пакост. И в Писанието даже е казано да любите враговете си. Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях. Хиляди и милиони начини има, чрез които човек може да се справи със своите мисли и желания. Колкото са формите на Любовта, по толкова начини човек може да се справи със своя вътрешен живот, изявен чрез неговите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че човек сам създава формите на своите мисли и желания. – Човек създава само външната им опаковка, т.е. дрехите им, а самите мисли и желания, в различни форми, идат от други светове. Те посещават човека, прекарват известно време при него и го напущат. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да различава произхода и характера на мислите и чувствата си. Като прави сравнение между проявите си, той казва: „Отиде първата любов! Няма да се върне вече“. Значи той намира разлика между първата и втората си любов.
Казвате: „Какво беше едно време! Каква любов имах!“ Любов, която се мени, не е истинска. Ти си обичал дрехата на човека. Щом съблече новата си дреха и облече старата, ти не го обичаш. Това не е любов. Не се заблуждавайте от външните форми на нещата, нито от тяхната привидност. Изучавайте живота в неговата дълбочина.
Като ученици, вие трябва да разбирате символите, чрез които Природата говори. Тя говори всеки ден по различен начин. За пример, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност те започнаха да пренасят камъни, да оправят мостове. Това е задача, която Природата им възлага. Тя иска да им каже: Всички хора имат в себе си мочурливи, влажни места, над които трябва да се построят мостове, да минавате свободно. Всички имате в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в Природата и строенето на мостове вие подобрявате своя вътрешен живот. Всичко, което става в Природата, става и в човека. Затова, именно, ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове. Какво ще кажете, ако видите на земята окапалите листа на крушата? Окапали са листата и, но тя е жива; след известно време ще видите на нея нови, млади листенца. Страшно е, когато видите, че под някоя круша няма нито един окапал лист, но не дава надежда да се яви поне един зелен лист. Тази круша е изсъхнала, в нея няма никакъв живот. И човек може да бъде в положението на живата круша, на която есен окапват листата, а на пролет израстват нови. Той може да бъде изсъхнала круша, която не дава признак на нов живот.
Пазете следното правило: Каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, който те съдържат. Като сте неразположени, хвърлете няколко камъни надолу. Като ги хвърлите, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си. Ще кажете, че е празна работа да хвърляте камъни. – Празна работа е, когато човек нищо не прави. Като хвърляте камъни, като ги местите, вие придобивате практически знания, до които по друг начин не можете да се домогнете. За пример, вие ще разбирате, че някои камъни не трябва да се местят. Само Природата има право да ги мести.
Много знания има човек, но още много има да учи. Знаете ли, за пример, каква числена стойност представя всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и желание? Знаете ли каква форма имат те? Някои мисли имат праволинейна форма, други – елипсовидна, трети – квадратна и т.н. От формата им съдите за техния вътрешен смисъл. Това е знание, което ще придобиете в бъдеще. Докато живеят в личния си живот, хората са далеч от това знание. За да придобие вътрешно знание, човек трябва да живее в душата си, т.е. да даде предимство на душата си пред своите лични изисквания.
Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помогнете. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само се създават здрави, приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освободите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. След всичко това питате: „Какво мислят хората за мене?“ – Ако завързвате ръцете и краката им с въжета, те мислят лошо за вас и не ви обичат. Ако ги развързвате, те мислят добре за вас и ви обичат.
Следователно, срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани с въжета, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Опитайте се да вържете кучето, което е било на свобода, да видите какво ще прави. То ще се хвърля, ще прави опити да ви ухапе – недоволно е. Всяко живо същество иска да бъде свободно.
Следователно новата философия на живота носи освобождение за хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божи Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете – навсякъде те виждат Божия пръст. Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: „И тук, и там, навсякъде оставаме неразбрани“.
Като ученици, работете върху себе си, вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. Какво ще бъде положението на богатия, ако сиромасите разберат, че той е богат? Един след друг те ще тропат на вратата му и ще искат пари: кой 100 лева, кой 200, кой 1000 лева. Дето се обърне, той ще чува един и същи разговор. Това еднообразие ще го умори и най-после той ще бъде принуден да остави касата си на разположение на бедните, всеки да взима, колкото му трябват. Когато човек доброволно даде касата си на разположение на бедните, тя придобива свойството сама да отпуща на всеки човек такава сума, каквато в дадения случай му е нужна. По този начин се избягват всякакви злоупотребления.
Какво се иска днес от вас? Най-малко – да говорите само добре, положителни думи. Като видите някой човек, намерете нещо добро в него и говорете само за доброто. Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добри мисли и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас. Като се ръкувате с някого, пожелайте да бъдете в хармония с него. Ако не постъпвате по този начин, вие събирате суров материал за градеж, слагате го на едно място, но нищо не можете да съградите. – Защо? – Нямате споителните материали, необходими при градежа на къщите.
Прочетете днес трета глава от първо Послание към Коринтяните и размишлявайте върху нея. В тази глава има нещо общо между вас и тия, на които е говорена. И вие се натъквате на чужди мисли и желания, с които не знаете как да се справите.
„Не знаете ли, че сте храм Божи, и Дух Божи живее във вас?“ (– 16-ти стих.) – Няма по-велико благо за човека от това, да стане храм Божи, Дух Божи да живее в него и да се радва и благодари за всичко онова, което Бог е създал и вложил в него. Радвайте се, защото сте в деня, в който сте създадени. Той е шестият ден – петък. Съботата е ден на почивка, а неделя – ден на възкресение, на избавление от оковите на ограничението и на смъртта.
Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 1 август, 1930 г.
|
