Освобождаване

Т. м.

(Чете се темата: „Предназначение на съня в Природата“.)

Имате дробите: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. Как са образувани тия дроби? Кои са причините за образуването им? Какво означават тия дроби? Дробта 1/2 показва, че цялото е разделено на 2 части, от които мъжът задържа едната половина за себе си, а другата половина дава на своята другарка. Дробта 2/3 показва, че цялото е разделено на 3 части: едната третина взима майката, втората – детето, а третата – бащата, който не се вижда. Присъствието на бащата в дадения случай не се отбелязва. Дробта 3/4 показва, че цялата единица е разделена на 4 равни части, от които първата четвърт се дава на майката, втората – на първото дете – на сина, а третата – на второто дете – на дъщерята. И в този случай бащата не присъствува. Дробта 4/5 показва, че цялата единица е разделена на най-малки частици, на петинки, но ако вземем четири петинки, тази дроб излиза най-голяма. От четирите дроби, 4/5 е най-голяма. Като се приведат към общ знаменател, те се превръщат в дробите: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Значи най-голяма е последната дроб. Това показва, че привидно малките величини са най-големи и дават тон на нещата. Малките величини в Природата са подобни на запетаите в изреченията.

Следователно, както чрез запетаите се изяснява мисълта в изречението, така и с малките величини се решават трудни задачи. Предназначението на запетаята не е само за почивка, т.е. за спиране на някои места, но и за изясняване на мисълта. Една запетая може да закачи човека на въжето, но може и да го освободи. В живота на човека има много запетаи. Едни от тях са останали на местата си, а други са заличени, вследствие на което са създали безпорядък в живота. За да се справите с този безпорядък, запетаите трябва да се поставят на местата си. Ще кажете, че и без запетаи може. Някои пишат без запетаи и оставят нещата да се подразбират. Някога се подразбират, а някога – не. Щом нещо не се разбере, както трябва, може да се изопачи. Евреите си служат главно със съгласни букви. Те пишат само съгласни, а гласните се подразбират. В български език обаче се пишат и гласни, и съгласни. Малки са буквите, могат да се пропуснат 1–2 букви. И без тях мисълта се разбира. В математиката обаче, пропусне ли се една малка величина, задачата се обърква. Ако в дробта липсва чертичката, която отделя числителя от знаменателя, ние не знаем какви са дадените числа, цели или дробни. Когато работите с цели числа, вие имате една представа за нещата. Когато работите с дробни числа, вие знаете, че те са получени при деление на цели числа; при това деление всякога има остатък. Значи дробта подразбира остатък. Значи дробта подразбира остатък от нещо цяло. Същевременно дробта е свързана с деление на нещата. Само при делението се получава остатък, който се изразява във вид на дроб. Малките деца вървят по пътя на дробите. Те не признават целите единици. Колко време бозае детето? – Докато се нахрани. Дали е минало час или повече, то не иска да знае. При това, не е определено колко време – година, две или три, трябва да бозае детето. Ако майката е здрава, колкото повече време бозае детето, толкова по-добре. Забелязано е, че деца, които са бозали 2 или 3 години, са по-здрави. Здравото дете се развива по-добре, вследствие на което е по-умно. Здравият човек е същевременно добър. Забелязано е още, че лошавината на човека се дължи на анормалност в него, външна или вътрешна. Тази анормалност е причина на някакво болезнено състояние.

Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. Значи болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека, или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. Като се натъкне на някакво неразположение, човек е като болен: не му се иска да говори, никога не може да търпи и т.н. Той е в положение на надута гайда. Ако от време на време гайдарджията не отпушва вречилото, гайдата ще се пръсне. Щом се надуе гайдата, хорото започва да се върти – движение става. Ето защо, когато сте недоволни, неразположени, използвайте състоянието си, да внесете движение в себе си. Щом започнете да се движите, мисълта ви ще се смени, а с нея заедно ще се смени и състоянието ви.

Кой човек наричаме добър? – Една от проявите на добрия човек е сладкото, музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение в окръжаващите. Говорът е музика. Колкото по-добър и разумен е човек, толкова по-музикално говори. Когато слушате някой виден цигулар, казвате, че цигулката му не свири, но говори. Значи инструментите, с които хората в миналото и днес си служат, не са нищо друго, освен методи за разрешаване на мъчни задачи в живота. Всеки инструмент има началото си през известна епоха, в известни народи, които са го използвали като метод за работа, за решаване на някои задачи. Цигулката и начинът, по който човек свири на нея, представя кръстът. Значи, като свири на цигулка, човек търси правилен метод за разрешаване на страданията. Всички инструменти представят методи за работа. Единственият инструмент, който се обработва толкова повече, колкото повече се свири на него, е цигулката. – Какво показва това? – Това показва, че колкото повече даден метод не губи силата и качествата си, а все повече се усъвършенства, толкова по-ценен е той. Този метод е Божествен. Човешките методи са временни и нетрайни.

И тъй, като ученици, ще се учите да различавате методите, кой е човешки и кой – природен или Божествен. Ако даден метод остарява, ще знаете, че е човешки. Ако се усилва и подобрява, той е природен. Целта на Природата е да застави човека да работи. Всички хора нямат еднакви желания, затова и методите за постигането им са различни. Обаче за постигане на своите желания разумният човек използва онази енергия, която Природата е вложила в него. Чрез тази енергия той трябва да реализира ония желания, които възвишените същества са посели в съзнанието му. Между животните, хората и възвишените същества – ангелите, има неразривна връзка. Животните се ползват от миналия живот на хората, който те са посели в тяхното съзнание; хората се ползват от миналия живот на ангелите, посят в съзнанието им; ангелите пък се ползват от миналия живот на съществата, които стоят над тях. Следователно, върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот и се свързва с животните; върви ли напред, той отива към своето светло бъдеще и се свързва с ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира.

Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на животинското си естество, и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от възвишените същества. Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него той ще разреши своята карма и ще влезе в новия живот. Каквото посее човек, това ще пожъне. Сегашният човек още не е орал и сял, както трябва. На физическия свят отчасти е изпълнил тази задача, но малко е работил в полето на сърцето и на ума си. Отсега нататък той трябва да обработва тия полета, да ги разоре и посее, за да може в близко бъдеще да получи някакъв плод.

Хората се нуждаят от нови методи за възпитание и самовъзпитание, от нов морал и нови разбирания. Ако вървите по старите методи, ще има затвори, наказания, съдене и т.н. Щом длъжникът ви не може да плати дълга си, ще го дадете под съд, ще го осъдите на няколкогодишен затвор. Какво се постига с това? Дългът плаща ли се? Не се плаща. Защо не постъпите по нов начин? Извикайте длъжника при себе си и го питайте: „Можеш ли да платиш дълга си?“ – „Не мога.“ – „Поне половината можеш ли да платиш?“ – „Не мога.“ – „Ами четвъртината?“ – „Не мога.“ – „Дай тогава полицата.“ Вземи полицата и я скъсай. Кажи на длъжника си: „Нека от мене да мине. Бъди свободен!“ И тогава, като се срещнете втори път със своя длъжник, вие ще имате приятелски отношения.

Един господин, мой познат, ми разправяше една своя опитност. Той бил адвокат и за някакво нарушение на един закон бил осъден на 4-годишен затвор. До това време той гледал доста лекомислено на живота и при всички недоразумения бил готов да се съди с хората. Много от неговите познати му дължали известни суми. С ония, които не изплащали дълга си навреме, той постоянно се карал и водил дела. Като влязъл в затвора, започнал да чете Евангелието. Едва сега той разбрал колко далеч бил от истинския живот и често си мислел: „Щом изляза от затвора, ще започна да живея по нов начин“. Дошъл денят на освобождаването му. Като се видял свободен, той решил да посети своите длъжници и да оправи сметките си с тях. Отишъл при един от тях и го запитал: „Можеш ли да платиш дълга си?“ – „Не мога.“ – „Половината поне?“ – „Не мога.“ – „Четвъртината?“ – „Мога.“ Той обиколил всичките си длъжници и някъде получил само четвъртината от дължимата му сума, някъде нищо, но скъсал полиците и ликвидирал с тях. Щом ликвидирал правилно със сметките и задълженията си, гражданските му права се възстановили и той станал свободен гражданин. От този момент работите му започнали да се нареждат добре. Той разбрал вече какво значи да живееш с ближния си в мир.

Някой не е готов да живее в мир със своя ближен и като не е готов да се справи с положението си, той казва: „Аз ли съм най-лошият човек в света?“ – Не си най-лош, но и най-добър не си. – „Аз ли съм най-глупав?“ – Но и най-разумен не си. Ако си истински учен и разумен, трябва да напишеш една книга, от която да остане нещо на земята, а другото да занесеш със себе си на онзи свят. Всеки човек трябва да има желанието да напише поне една книга, която да остане на земята за вечни времена. Ако това не става, по-добре нищо да не пише. Ако майката роди дете, за да умре след няколко години, по-добре да не ражда. Ако книгата, която си написал, не преживее вековете, и ако детето не преживее родителите си, това показва слабата страна на човека. Мисли, желания и постъпки, които остават след човека за вечни времена, показват, че той е работил с природни или Божествени методи. От дълголетието на мислите, чувствата и постъпките на човека зависи и неговото здравословно състояние. Хората се оплакват от страданията, но забелязано е, че колкото повече страда човек, толкова е по-здрав. Организмът му се калява и той става по-издръжлив. Хора, които не са страдали, още при първото страдание или болест отпадат. Затова казват, че човек, когото мечка е газила, е здрав. Онзи, който не е мачкан от мечка, е слаб, не издържа на болести и страдания. – Какво представя мечката в живота? – Съдбата. Значи, който е газен от съдбата, става здрав и издръжлив. Който не е газен от съдбата, той е слаб, хилав и лесно пада. Тъй щото, ако някой не е страдал и боледувал, да не мисли, че е облагодетелстван. Докато е на земята, човек трябва да боледува. Ако никак не е боледувал и му дойде една болест, веднага ще го завлече. Ако често е боледувал, той се е калил, придобил е имунитет, вследствие на което организмът му е станал устойчив. Следователно страданията не са нищо друго, освен метод за каляване, за вътрешно самовъзпитание, за укрепване на мислите и чувствата на човека. Какво лошо има в това, ако учителят хване учениците си за ръце и ги вкара в класа? Какво лошо има в това, ако Бог ви хване за ръце и ви заведе при себе си? Ако силният ви хване за ръце и ви поведе към себе си, вие трябва да знаете защо прави това.

Изобщо, като ученици, вие трябва да изучавате външните и вътрешни прояви на живота, да знаете причините им. Ако не изучавате живота по този начин, той ще изгуби смисъла си. Ще кажете, че признавате само добрите прояви в живота. И лошите прояви имат смисъл, както и добрите. Животът се движи между два полюса – добро и зло. Важно е, да можете да се ползвате от тия две сили. Не е лошо, че съществува добро и зло. Лошо е, когато човек нито доброто може да реализира, нито злото може да използва. За пример, пияницата ходи от кръчма на кръчма, да пие. На една кръчма го бият, на втора, на трета също го бият, но той продължава да пие. На 10 кръчми го бият, пак пие. Какво е научил той от злото? Нищо не е научил. Да го бият един път и да научи нещо от боя, то е на място. Обаче 10 пъти да го бият и да не научи урока си, казваме, че този човек не е способен, не може да се ползва от уроците на живота. По отношение на изпитанията, животните по-лесно се възпитават.

Един господин отглеждал в градината си охлюви и правил опити, да види доколко са чувствителни и съобразителни в живота. Понеже охлювите лазели по цялата градина, той поставил като препятствие на пътя им една електрическа жица. Какво забелязал? Като дохождали до жицата, през която минавал електрически ток, ония, през които токът минавал, веднага отстъпвали назад. Той слагал знак върху тия, които опитали вече тока, и забелязал, че втори път те не посмели да се приближат до жицата. Всички, които впоследствие се докосвали до жицата, били от неопитните, т.е. за пръв път се докосвали до тока. Нито един от парените охлюви не пристъпил втори път до жицата. С този опит той се уверил, че охлювите имат памет и избягват изпитанието, на което веднъж се натъкнали. Охлювът е по-благоразумен от човека в това отношение, че не изразходва енергията си напразно. Понеже човек е богат на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всяка енергия, която му е дадена, Природата държи сметка. Тя го кредитира във всички случаи, но каквото дава, пише в тефтер. Един ден човек ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трябва да се използва разумно. Колкото повече придобива човек от тази енергия, толкова по-добре за него, но разумно трябва да я използва. Когато заставят човека да плаща за неразумното използване на енергията си, за направените дългове, той плаче, страда, моли се да му простят. Той казва: „Тежка е кармата ми!“ Какво нещо е кармата? – Закон за възмездие. Всички дългове, които човек прави, трябва да ги плати, и то наложително. Докато яде и пие, човек не мисли. Щом дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли, да го отмине горчивата чаша. Христос дава пример, как може да се плати кармата. Един цар имал един слуга, който му дължал 10,000 таланта. В деня, в който трябвало да плати дълга си, слугата се явил при господаря си и започнал да плаче, да се моли да отложи срока на плащането. Най-после, царят му казал: „Прощавам всичкия ти дълг. Иди да работиш и да бъдеш разумен, да не правиш нови дългове“. Какво направил после този слуга? Едва излязъл от дома на господаря си, той срещнал един свой съслужител, който му дължал само 100 пенязи, хванал го за врата и започнал да го души, да му плати дълга си. Длъжникът паднал на колене и почнал да се моли, да плаче, да отложи срока на плащането.

Кредиторът обаче останал неумолим, дал под съд длъжника си и го турил в затвора. Като чул за това, царят извикал първия си слуга и му казал: „Аз ти простих целия дълг от 10,000 таланта. Не можа ли и ти да простиш на брата си 150-те пенязи, които ти дължи?“

Каква поука можем да извадим от този пример? Законът за прощаването гласи: Всичко, което Бог прощава, и човек трябва да прости. На когото Бог прощава, и човек трябва да е готов да прости. На когото Бог не прощава, и човек не трябва да прости. Ако Бог прости на някого, а човек не му прости, затворът чака онзи, който не е готов да прощава. Прощавайте, за да прощават и на вас. Както Бог постъпва към вас, така постъпвайте и вие към другите. Човек не може да прощава с такъв широк замах, както Бога, но може да прощава в размерите на своите възможности. Ако не можеш да простиш 10,000 таланта, можеш да простиш 150 пенязи. Достатъчно е човек да прощава в размера на своите възможности, за да следва пътя към Великия живот. Не е въпрос само за прощаването. Бог иска ние да не грешим. Грехът, погрешките са вметнати неща в живота. Те не съществуват в съзнанието на Бога. Той иска от нас съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенстваме. Земята е голяма, има място и работа за всички. Сега ще учите, ще работите, ще правите опити, да се приготвите за високите служби, които ще ви се дадат в бъдеще. Ако някой пита защо трябва да учи и да работи, той не е още кандидат за бъдещата висока служба.

Това са бъдещи проекти, за които днес не можете да мислите. За вас е важна задачата на деня, какво днес можете да направите. Ще кажете, че трябва да се живее. – Трябва да се живее, но разумно. Да живееш разумно, това значи да знаеш къде да туриш запетаи и точки, а разбърканите да поставиш на местата им. Малки са точките и запетаите, но поставени на място, те оправят работите.

Човек трябва да се познава, да изучава линиите на лицето си, да знае как е работил в миналото си и какво му предстои в бъдеще. Ако лицето му има правилни черти, а челото е добре развито, това показва, че и той е работил върху себе си, но и ангелите са работили върху него. Те са влели нещо свое в него, вследствие на което са оформили лицето му. Това наричаме прилив на ангелския живот в човешкия. Човек пък оставя нещо от себе си в животните. Това, което за човека е отлив, за животните е прилив. И това, което за ангелите е отлив, за човек е прилив. Значи между животните, хората и ангелите има непреривна връзка. Миналото на човека е отлив, а бъдещето – прилив. Той трябва да използва тези две сили в Природата, от една страна да се справя с недостатъците, които носи от миналото, а от друга да се стреми към възможностите на бъдещето. За пример, отслабването на паметта се дължи на миналия живот на човека, който е изопачил чувствата си. Неестествените чувства стават причина за отслабване на паметта. Като ял и пил много, човек придобил едно отрицателно качество – лъжата. Който много яде и пие, много лъже. Значи произходът на лъжата се крие в яденето.

Казано е в Битието, че Адам и Ева сгрешиха, когато ядоха от забранения плод. Те не знаеха какво нещо е лъжа, грях. Обаче щом ядоха от забраненото дърво, те прибягнаха към лъжата, да се оправдаят. Те се извиниха със змията, но не признаха, че искаха да станат големи като Бога, затова ядоха от плодовете на забраненото дърво. Ева каза, че змията я излъгала. Адам пък се оправда с Ева. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се справи с храната, с начина на храненето. Има храни, които внасят лъжата в човека. Като знаете това, правете избор в храните, които ви се дават. Ядете ли безразборно, непременно ще дойдете до лъжата. Докато изчистите съзнанието си от лъжата, вие трябва да бъдете безпощадни към нея. Хванете ли лъжата в себе си, веднага я извадете извън и я питайте защо лъже. Разгледайте я научно, отде иде тя, каква цел има и т.н. Ако започне да се оправдава, не я извинявайте. Докато не даде обещание, че няма да ви посещава повече, ще я държите гладна. Това значи: Не затваряйте очите пред лъжата в себе си. Не я защитавайте. Бъдете строги, както към лъжата, така и към всички погрешки. Сгрешиш ли, не се извинявай, но изправи погрешката си. Може никой да не те е видял, когато си грешил – това нищо не значи. Ако никой не те е видял, че грешиш, изправи погрешката си така, че пак никой да не те види. Погрешките представят неустойчива материя, която лесно се разлага и вкисва. Щом се вкисне, започва да мирише. Приятно ли ви е да миришете?

Преди 2,000 години един от старите евреи поканил Христа в дома си и Му казал: „Давам половина от имането си на бедните. Каквато пакост и да съм причинил на хората, каквото съм им изял и изпил, ще го върна четирикратно“. Христос отговорил: „Днес стана спасението на този дом“. Постъпете и вие като този стар евреин. Не се извинявайте, че сте млади и зелени, че на стари години ще живеете добре. Не, още сега хванете брадата на стария човек в себе си и го разтърсете добре, да се проясни съзнанието му. Ако младият във вас греши, хранете го за косата и го разтърсете. Младият в човека е жената, а старият – мъжът. Следователно хванете жената за косата, а мъжът – за брадата, и ги разтърсете добре, да се откажат от лъжата и греха.

Като ученици, работете върху сърцето и ума си, да развивате мекота и сила. Мекотата е в състояние да разтопи и най-коравия камък. Да бъде човек мек, това не значи, че е баба. Мекотата е велико качество. Мекият човек може да влияе и на най-суровия. Обаче пристъпите ли към суровия със строгост, нищо няма да постигнете. Мекотата е подобна на водата, която полива растенията и смекчава и най-твърдата почва. Докато си мек, т.е. докато имаш вода в себе си, ти можеш да влияеш на хората благотворно. Изгубиш ли мекотата си, нищо не можеш да постигнеш. Като знаете това, стремете се да придобивате мекота, с която да работите като с мощно оръжие.

Като говоря по този начин, това не значи, че в един момент можете да станете светии или гении. Ако можете да обработите дарбите си, да станете талантливи, това е достатъчно. Ако можете да се освободите абсолютно от лъжата, която е залегнала дълбоко в душата ви, това е достатъчно. Преди да се освободи от лъжата, човек трябва да я види, защото често той си служи с нея несъзнателно. Отворете широко очите си, да виждате и най-малките прояви на лъжата, които наричат „бели лъжи“. Някой казва, че без бяла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бяла лъжа. Разбира се, първо човек се освобождава от големите лъжи и постепенно отива към малките. Ако не можете да се освободите от големите лъжи, от малките още по-мъчно ще се освободите. Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата.

Кой човек е истински герой? – Истински герой е онзи, който всякога говори истината. По-голям герой от него няма. Да говориш истината, това не значи да се самоосъждаш. Да говориш истината, това значи да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение. Някой се опитва да каже истината, защо направил някаква погрешка, но бърза да се оправдае. Това не е изповед. В тази изповед няма никаква истина. Който взима отговорността върху си, Бог го благославя. Започне ли да казва, че всички хора лъжат, и той лъже, това не е изповед, нито изнасяне на истината.

Следователно, искате ли да бъдете герои, говорете истината. Човек може да бъде герой поне веднъж в живота си. С написване на своята „Изповед“ Толстой прояви геройство. Няма по-голямо геройство от това, да изнесе човек истината с всичкото си смирение. Да говориш истината, това значи освобождаване. Кажеш ли истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни неща. Да работиш с истината, това значи да познаваш алхимията и нейните закони. Докато дойде до истината, човек минава през голяма борба. И Толстой мина през голяма борба, но предпочете истината пред всичко друго. От този момент той влезе в нова фаза на живота.

Сега и на вас казвам: Бъдете герои за истината! Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този, да бъде герой за истината, да постави истината на първо място в живота си. Това значи да е придобил пълно освобождаване, да е дошъл до прага на възкресението.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 4 юли 1930 г., София, Изгрев.