Основна мисъл

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

(Чете се темата: „Влиянието на светлината върху човешкия организъм“.)

Тема за следния път: „Влиянието на човешката мисъл“.

Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят. – Защо не могат да си отговорят? – Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. За пример, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. – Защо умират хората? – Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт. Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси. Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава. – Защо се смущава? – Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на 10 работника предложат да пренесат 200 килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: „Ние можем да пренесем този товар само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче сам никой не се заема да го пренесе“. Един от тях казва: „Аз мога да нося 50 килограма“. Вторият казва: „Аз мога да нося 70 килограма“. Третият: „Мога да нося 100 килограма“. Четвъртият: „Мога да нося 150 килограма“. Всички спират до 150 килограма. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 килограма, но това е рядко. Всеки казва: „Не съм носил толкова голям товар“. Тъй щото, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: „По тези въпроси още не съм мислил“.

Запитали едно 5-годишно дете: „Ще се жениш ли?“ Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос. – Защо не е мислило? – Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере. Какво нещо е женитбата? Днес всички хора се женят, но какво всъщност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно да питате защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. – Защо си гладен? – Така е наредила Природата. – Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после, човек ще дойде до положение да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.

Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари – за богатство. Който има изобилно животът в себе си, не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи да разтърсиш съзнанието си, в което се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. – „Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си?“ – Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Част от него ще задържите за себе си, а останалата част – за своите ближни.

Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото. Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. – Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? – Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Дето стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен. Той се смущава вътрешно; сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите да го харесват. Някои питат кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал. – „Отде иде животът?“ – И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бога. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. – Как ще обясните произхода на целокупния живот? – „Чрез деление на клетката.“ – Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. – „Какво нещо е целокупността?“ – И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. – Защо? – Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент. Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.

На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бога, това значи да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бога. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тия въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.

Да се върнем пак на въпроса за красотата. – Защо човек иска да бъде красив? – Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Дето влезе – в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството.

Двама приятели – англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът – голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Дето влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да взимат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче той си мислел съвсем друго. Той си казвал: „Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати“. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обуща и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен. Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка, и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека ще получат парите си.

Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия. Красотата не иде сама по себе си. Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си. Ония, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.

Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин. Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това минават за сиромаси. Всеки има глава – неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко. Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка? Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека – неговата къщица, но милиарди струва.

Бъдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се от всичко ненужно. Много ненужни неща има в живота и в науката. Те представят излишен баласт на човека. Хвърлете излишното, за да видите с какво разполагате. Всеки трябва да знае какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае на какво разчита. На какво разчита геният? – На своята гениалност. – Кой човек е гениален? – Който в продължение на 100 години може да направи една погрешка. Геният не прави погрешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество.

Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че, като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обуща. Гениалният счита тия неща за несъществени. Той казва: „Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обуща, това показва, че тия неща са несъществени“. Като видите някой бос, питате го защо е бос. – Много естествено, топло му е. – Защо си обут? – „Студено ми е.“ – Защо има сиромаси в света? – Защото не се нуждаят от пари. – Защо има богати хора? – Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. – Защо иска той да стане богат? – Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство. Ако е сам в света, ще има ли такива желания? Може ли човек да остане сам в света? – Не може. – Защо? – Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: Частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек всякога е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.

Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред. Освободете се от ония процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тия, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека, е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи натук-натам, но няма опорна точка.

Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля. Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце – в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други – светла идея и т.н.

Сега, кажете коя е основната ви мисъл днес. Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче основната мисъл на деня има валидност 12 часа. – Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? – Книги, тетрадки и молив. – Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? – Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил 10 години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледа; глухият – да прочуе. Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.

И тъй, освободете се от ония мисли, които ви смущават. Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.

Светът се нуждае от смели и разумни хора. Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си. Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 6 юни 1930 г., София, Изгрев.