Показване

Какво разбирате под думата „показване“? Да покажеш нещо на човека, това значи да го изнесеш пред него и да го заставиш да даде мнението си по това, което вижда. Целта на показването на нещо е да заставиш човека да мисли. Така постъпва Природата. Тя облича своите думи в символи и загадки и кара човека да мисли и разгадава нещата. Сега аз искам да ви кажа нещо, за да разберете, че имате известни дарби, които трябва да се развиват. Ето, тук има в първия пакет? – Козунак. – Как познахте? – По формата. – Значи, макар и завит в книга, по формата на пакета познахте, че вътре има козунак. – Книгата, в която е завит козунакът, е тънка. – Както виждате, вие имате дарба да познавате нещата и през книга. Ако работите в това направление, можете да развиете дарбата си още повече. Съмнява ли се някой, че в пакета има козунак? – Никой не се съмнява. 100 на 100 всички сме уверени в предсказанието си. – Какво има във втория пакет? – Бонбони. – Ябълки. – Круши. – Портокал. – Колко предмети има във втория пакет? – Три. – Еднородни или разнородни? – Еднородни. – Сега ще развием първия пакет. Както виждате, познахте, че в пакета има козунак. Всички излязохте ясновидци. Обаче за втория пакет не познахте. В него има един голям лимон, един малък и един портокал. Двата предмета са еднородни, а единият – от друг род. Какво можем да направим с козунака? – Да го разделим. – Както е направен, той има 17 бразди. Значи, според браздите, може да се раздели на 17 души. Понеже вие сте повече, ще го разделим на повече парчета. Козунакът, като хляб, има отношение към физическия свят. Значи вие можете да бъдете ясновидци на физическия свят. Що се отнася до умствения свят, там ясновидството ви още не е развито.

Какво символизира хлябът? – Словото. На физическия свят хлябът е от първа необходимост. Обаче хлебарят, който бил в затвор, заедно с Йосиф, сънувал, че носи на главата си кошница, пълна с хляб, а птиците небесни слизали отгоре и кълвали хляба. Йосиф изтълкувал съня на хлебаря, че след 3 дена фараонът ще заповяда да го екзекутират. И така станало. Виночерпецът пък сънувал, че го освободили от затвора и отново бил поставен на служба при фараона като виночерпец. Йосиф казал, че сънят му ще се сбъдне, както го видял. Наистина, след 3 дена той бил освободен от затвора и заел първата си служба – виночерпецът на фараона. Следователно, ако сънувате, че носите хляб на главата си и птиците го кълват, ще ви сполети някакво нещастие. Ако сънувате, че черпите някого с вино, ще ви назначат на добра служба.

Съвременните хора страдат и се питат защо Природата е допуснала страданията. Ние пък задаваме въпроса: Природата ли допусна страданията, или човек сам ги създаде? Понякога причината за страданията на хората е толкова малка, че не заслужава да страдат. За пример, в един клас има два еднакво способни ученици, обаче учителят пише на единия шесторка, а на другия – петорка. Този, който има петорка, страда, недоволен е от преценката си. Трябва ли да страда за една единица? След време учителят ще му пише шесторка. Тогава ученикът ще се радва. Човек трябва да се учи от малките и от големите страдания, да наблюдава промените, които стават в него. От промените се съди за устойчивостта на човешкия характер. За да не изпада в противоречия, които да причиняват страдания, човек трябва да бъде здрав и способен. Способността на човека не се оценява от бележката, която му е дадена, но от работата, която върши. Всички хора търсят здрав и способен работник. Той е добре възнаграден. Дойдат ли до някой слаб и неспособен, всички го отбягват, вследствие на което той се натъква на противоречие. Как ще премахнете противоречието между двамата работника? Или като дадете и на него 100 лева, или като разделите стоте лева наполовина. Тогава ще се паднат 50 лева на здравия и 50 лева на слабия. Здравето се отнася към многократните процеси, а резултатът от тия процеси – получаването на пари – към еднократните.

Коя е отличителната черта на еднократния от многократния процес? В еднократния процес става деление, намаляване, а в многократния – умножаване, увеличаване. Водата в шишето се отнася към еднократните процеси, поради което тя може да се раздели на равни части. От едно кило вода вие можете да напълните две по-малки шишета, с по 500 грама вместимост. Обаче ако в шишето тече вода отвън, вие не можете да я разделите правилно. Течащата вода представя многократен процес.

Следователно числата, които не се делят без остатък, спадат към имагинерните или въображаемите числа, т.е. към непреривните процеси в Природата. Ще знаете, че когато попаднете пред някой неразрешен въпрос или когато не можете да разделите някоя величина правилно, вие сте в областта на многократните процеси. Тогава казвам: Не съжалявайте, когато не можете да решите някой въпрос правилно. Красиво е понякога човек да се натъкне на някоя трудна задача, която не може да реши. Представете си, че пред вас се извива шосе, дълго 1000 километра. Вие сте в началото на пътя, знаете го, но краят му знаете ли? За да имате представа за края на шосето, трябва да го извървите. Значи това, което по-рано не ви беше известно, след време стана известно. Това показва, че неразрешимите задачи днес ще бъдат разрешими след известно време. Колко е дълга една линия, ще знаете, след като я извървите. Казвате, че някой човек има линия на поведение. – Дълга ли е линията на поведението, или къса? – Дълга. Много време трябва да се върви по нея, за да се види краят и. – Какъв ще бъде краят на тази линия? – Каквото е било началото. – Защо? – Защото линията на поведението се отнася към многократните процеси. Има закон в Природата, според който, каквото е началото на еднократните и многократните процеси, такъв ще бъде и техният край.

Като ученици, вие трябва да изучавате Природата, да се учите да правите преводи. Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща. Кокичето е било и с увиснало надолу глава, а минзухарът – жълт и с глава, отправен нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност. Червеният кон показва, че трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата – по нейната хигиена.

Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия – линията на сливане. Казваме, че светлината е бяла, водата – също, кокичето – също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? – Плодът на разрешения въпрос.

Като изучава символите в Природата, човек ги прилага в живота си. Тази е причината, поради която хората не си служат с оригинали, но с копия. Много естествено. Сам човек е копие, а не оригинал. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Значи човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя оригинал. Той иска да види оригинала си и да го познае. Цигуларят свири на цигулка – копие на самия човек. Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човека. Тя има глава, дръжка или шийка, труп – резонансът на цигулката – и крачка, които са много скъсени. Струнникът на цигулката е свързан с крачката и. Значи това, което излиза от разумната и права мисъл, трябва да е свързано с краката. Магарето на цигулката показва, че човек трябва да има търпение и достойнство. Всичкият прах от лъка пада върху магарето, но цигуларят не мисли за това. Той свири и не обръща внимание на магарето. Добрият цигулар разбира инструмента си и знае какви трябва да бъдат размерите на неговите части. Магарето на цигулката не трябва да бъде много голямо, нито много ниско. Понеже магарето е символ на човешката твърдост, трябва да бъде толкова голямо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи твърдостта е на място, когато произвежда правилни тонове. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да се познава, както цигуларят познава цигулката си. Човек е един от най-съвършените инструменти, направен от Природата. Ако не познавате добре този инструмент, изучавайте го. Първата ви работа е да изучавате мозъка си. След това ще слизате надолу, да изучавате всички външни и вътрешни органи, тяхната служба и законите, които ги управляват. Ако човек не познава устройството на своя организъм, как ще знае по-сложните работи?

Като изучавате човека, вие дохождате до талантливия, до гениалния и се питате на какво се дължи различието между тях и обикновения човек. Гениалният човек владее принципите на живота, талантливият – някои от своите дарби и способности, а обикновеният едва сега започва да учи Законите, които управляват живота и Природата. Светията познава Законите и принципите на живота и ги прилага, а гениалният живее повече в умствения свят. Геният всякога се нуждае от светията. – Защо? – Защото светията прави цигулката и свири с нея, гениалният свири само, без да разбира изкуството да прави цигулки. Светията прави това, което геният не може.

Мнозина казват: „Трябва да се живее“. – Това не е достатъчно. То е все едно цигуларят да каже, че трябва да свири. Важно е, как трябва да се живее и как трябва да се свири. Когато свири, цигуларят туря подбрадника под врата си и започва да тегли лъка по струните. Така поставена цигулката, тя показва, че първо волята взима участие в свиренето. Самият цигулар е умът, с неговите способности. Цигулката пък представя сърцето на човека. Когато цигуларят свири, цигулката излива неговите чувства. Откъде идат чувствата на човека: от сърцето, или отвън някъде? Отде иде тонът на цигулката: от струните, или отвън някъде? Откъде иде сладостта на плода: от самия плод, или отвън някъде? Струната произвежда тона, но тя е взета от някое живо същество. Следователно и тонът е живо нещо. Който знае законите на музиката, той сам може да произвежда тоновете. Когато казваме, че някой цигулар свири с вдъхновение, ние имаме предвид, че той е свързан с Разумната Природа, откъдето взима тоновете и ги произвежда на цигулката си. Има нещо в човека, което го прави музикант, поет, учен, художник, добър и т.н. Щом това нещо напусне човека, той става обикновен. Това значи да изгуби човека вдъхновението си. Всички хора търсят вдъхновението, но не знаят отде иде то. Да се вдъхнови човек, това значи да намери основният тон на живота. – Къде ще го намери? – Навсякъде. Когато слушате музика, пеене, или някоя беседа или проповед, трябва да намерите основния тон на живота. Вие не знаете как да го намерите. – Кой е основният тон на живота? – Червеният цвят. Ако не знаете отде извира този тон, не можете да разберете живота. Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят, като крайности, с които Природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят, хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с черния. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Черният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Червеният цвят съдържа възможности за изгубване на онова, което човек е постигнал. Когато изгуби всичко, което е придобил, човек почернява. Щом почернее, той не може повече да се развива и да върви напред. Сега, ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работите с музиката като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започвали някаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят.

Често се говори, че животът е тежък. Това не е вярно. Сам по себе си, животът няма тегло. Следователно той не може да бъде тежък. Това, за което хората казват, че е тежко, са условията на живота. Те могат да бъдат леки и тежки, благоприятни и неблагоприятни, но не и животът.

Сега, опитайте се да изпеете по някакъв начин думите: „Пълен е животът със светлина и радост“, или; „Пълен е животът, който носи светлина и радост“. Обикновено хората наричат пълен живот, когато имат пари, здраве. Нямат ли здраве, богатство и сила, животът им е празен. – Защо богатството прави живота пълен? – Защото човек има пари да си купи кибрит, да запали лампата си, да си купи дърва за огъня. Тогава около него ще бъде и светло, и топло. Когато е светло и топло на човека, той може да мисли, да чете, да пише и да работи. Като чете, учи и пее дълго време, най-после човек става учен, започва да мисли добре и да пее правилно. Изведнъж човек не може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. – Какво трябва да правим, когато не сме разположени? – Ще изхвърлите частицата „не“ и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят 1000 английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте „не мога“. Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея. Разликата се заключава само в преценката на нещата. Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използва разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използва онова, което е получил.

В музиката съществуват ниски и високи тонове. Ниските тонове са за земята. Те показват, че човек има много още да върви, докато мине определения от Природата път. Високите тонове пък са за Небето. Ако човек не може да взима ниските тонове правилно, високите съвсем не може да взима. При какви случаи човек може да си служи с ниските тонове? – Когато е болен. Болестите са музикални, обичат да им пеят. Ето защо, когато някой заболее, нека пее на болестта. Пейте и се разговаряйте с болестта. Питайте я защо е дошла, докога мисли да остане при вас. Като и попеете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нещо от вас. Щом получи това, което желае, напуща ви и отива на друго място. Слушали ли сте как болен пее на болестта си и тя му приглася? Да пее човек на болестта си, това значи да превърне своята потенциална енергия в кинетическа. Здравословното състояние на човека е кинетическо, а болезненото – потенциално. Като не може да направи нещо, както трябва, или не знае как да постигне нещо, човек се разболява. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания, и той ще оздравее. И обратно: Ако на здравия човек отнемете възможността да придобие някакво благо, без което не може, той ще се разболее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес.

Следователно, искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и криви прояви на хората. Затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било в Природата или в живота. И да виждате кривите неща, не ги критикувайте. Знайте, че Природата е разумна. Защо някои неща изглеждат несъответни на тази разумност, това не е ваша работа. Един ден, когато завършите развитието си на земята, ще разберете защо някои неща са криви, защо съществуват отрицателни сили в Природата. Защо хората правят погрешки, и това не е ваша работа. Учете се от погрешките на другите, ползвайте се от тях, за да не правите и вие същите. Не питайте защо някой човек е беден, а друг – богат. Природата компенсира своите енергии. Представете си, че трима младежи, свършили успешно университет, се явяват на изпит за една и съща професорска катедра. Двамата от тях са богатски синове, по цели дни се разхождат с автомобили, ядат и пият и не учат. Третият младеж е болен и сериозен. Той не търси другари за развлечение и по цели часове учи. Като се явят на изпит, двамата пропадат, а третият – бедният, свършва изпита си с успех и заема професорско място. Трябва ли да критикувате двамата кандидати защо не учат и търсят развлечения? Ако не живееха безгрижно и леко, бедният кандидат нямаше да успее. Той щеше да има двама силни конкуренти. Значи погрешките на едного носят известно благо за другиго. Богатските синове нямат нужда за професорска служба, затова Провидението помогна на бедния, той да заеме свободното място.

Тъй щото, когато някой се оплаква, че пропаднал на изпит, казвам: „Той е богатски син“. Чувате ли някой да се оплаква от някаква болест, ще знаете, че той е богатски син. Само богатите хора боледуват. Значи болестите са за богатите, а здравето – за сиромасите. Под думите „богат“ и „сиромах“ ние не разбираме външно богатите и сиромасите, но вътрешно богати и сиромаси. Когато човек е вътрешно богат със заблуждения и слабости, той непременно ще боледува. Като дойде болестта със своя огън, тя изгаря непотребното и нечисто в организма на човека и той започва да мисли право. Нова философия, нови разбирания са нужни на хората. Докато мисли неправилно, човек всякога ще боледува, всякога ще се натъква на мъчнотии и нещастия. Щом измени мисълта си, страданията и нещастията го напущат. Дръжте съзнанието си будно, да не грешите. Ако грешите, не търсете вината вън от себе си, но завъртете ключа на цигулката си, нагласете страните и да взимате правилни тонове.

Всички хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания, от ново възпитание. Ако още се държат за старото, ще имат резултатите на обикновения живот. Старият живот започва с радост, свършва със страдания, болести и смърт. При сегашните условия на живота Природата ще остане затворена. – Защо? – Защото хората не са готови още да разбират нейните тайни. Те са огън, който ще ги изгори. Можете ли да носите в ръцете си предмет, нагорещен до 2,000 градуса? Можете ли да носите в ума си мисли, които произвеждат ослепителна светлина? Можете ли да носите в сърцето си желания, които произвеждат голямо разширяване? От голямо разширяване сърцето на човека може да се пръсне. При сегашните условия човек не може да даде широк замах и на способностите си. Те могат да го изкарат от релсите на неговия живот. Има закон, който определя възможностите на човека. Наруши ли се законът, нарушава се хармонията на силите в човешкия организъм. За всяка епоха са определени възможностите, до които тя може да достигне. Същото се отнася и до човека. За всеки човек е определено какви най-големи постижения може да има.

И тъй, не е важно човек да има чрезмерни постижения. Важно е да има прави мисли и чувства, чрез които да се прояви неговата разумна воля. Значи разумната воля подразбира права мисъл и право чувство. При това положение само мисълта може да се реализира, да даде плод. Щом волята е разумна, мисълта ще се прояви на време, за да може на време да узрее. Не желайте нещата да стават преждевременно, да търсите цветарник, където да цъфтят и зреят. Плодът е сладък, когато зрее под непосредствените слънчеви лъчи. За да узрее плодът естествено, трябва да мине през полюсите на живота. С други думи казано: Една мисъл може да се реализира, когато мине през съответното чувство; едно чувство може да се прояви, когато мине през съответната мисъл. Мисълта дава форма на плода, а чувството – неговото съдържание. Ако нямате форма, не можете да имате съдържание. Къде ще налеете водата, ако нямате шише? Изнесете формата, т.е. мисълта си, влейте в нея съдържание – чувството, за да имате плод, от който да се ползвате. За да дойдете до плода, трябва да работите. Бъдете разумни търговци, че като произвеждате стока, да сте осигурили пазара и да се пласира. Кой е пазарът за вашите плодове? – Приятелите ви. Ако връзката между двама приятели е правилна, те ще се обичат. И двамата ще дават и възприемат правилно. Обмяната между тях е правилна. Щом се наруши хармонията в отношенията им, стоката им се разваля. Те търсят нови приятели, да пласират производството си. Този закон има приложение и във физическия, и в сърдечния, и в умствения живот на човека. Във всички области на живота трябва да съществува правилна обмяна.

Като знаете закона за правилната обмяна, не се спирайте върху отрицателните черти на човека. Срещнеш ли някой свой приятел, спри вниманието си върху една от неговите добри черти и я дръж постоянно в ума си. Колкото пъти си спомниш за него, мисли само доброто му. Ще кажете, че носът му е крив, не можете да мислите добре за него. Той не е виновен за кривия нос. Поколенията преди него са започнали да го изкривяват. Понеже е съзнал погрешката на миналите поколения, на които дължи нещо, днес той започва да работи за изправянето на носа си. Трябва ли след това и вие постоянно да носите в ума си неговата погрешка? За да си въздействате благоприятно, дръжте в ума и в съзнанието си добрите качества на близките си. Не се спирайте върху отрицателните страни и прояви на живота. Новата философия, новият живот изискват това от всеки човек.

Една задача е дадена на всички хора: да изменят, да преустроят телата си. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Да мислите, че ще се измените след смъртта си, това е криво разбиране. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия – благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.

Мнозина говорят и проповядват за вечния живот, но никой не е готов за него. Всички хора седят на едно място и чакат да мине някой, да им даде нещо за ядене. Вечният живот няма близко отношение до съзнанието на хората. Вашата близка задача е да работите върху себе си, да станете господари на своята материя, т.е. на тялото си. Може ли да се нарече учен този, който не е господар на ръцете, на краката си, на дробовете, на стомаха, на червата си? Работете съзнателно, да станете господари на своите органи, да не се поддавате на чужди влияния. Това значи да се свържете с разумната Природа и да изпълнявате нейните закони.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 2 май 1930 г., София, Изгрев.