Размишление
Ако запитате медика какво представя медицината, той ще отговори нещо на зададения въпрос. Ако запитате гимнастика какво представя гимнастиката, той ще отговори нещо по този въпрос. Ако запитате учителя по математика или по рисуване какво представя учителството, и той ще отговори нещо. Ако запитат вас какво представя специалният клас, който от десетина години насам посещавате, какво ще отговорите? Като ученици на специалния клас, вие трябва да си отговорите какво представя този клас и защо сте влезли в него. Не е достатъчно богословът да каже само, че е свършил по богословие и знае всичко, което се отнася до неговата област. Богословът и теологът ще кажат, че са учили за Бога, а всъщност не знаят какво нещо е Бог, нито са Го видели, нито Го познават. Това е все едно слепият да изучава слънцето, да знае състава му, неговата форма, разстоянието му от земята, без да го е виждал. Има хора, които без да са изучавали теология, познават Бога, опитали са Го. Има смисъл да изучава човек един предмет, но да е влязъл в близко съприкосновение с него.
Тъй щото, като ви задавам въпроса, какво представя специалният клас, искам всеки от вас да си отговори защо е дошъл в класа и дали мястото му е тук. Някой влязъл в класа, но постоянно плаче като малко дете. Мястото му не е в класа. Друг влязъл в класа, но живее в постоянни съмнения. И неговото място не е в класа. Който влезе в специалния клас, трябва да работи, да учи, да се занимава с предметите, които се разискват тук. Ученикът трябва да е дисциплинирал ума, сърцето и волята си. Какво означава думата „дисциплина“? – Подчиняване на известен ред и порядък. Ако редът и порядъкът е разумен, дисциплината е разумна; ако редът и порядъкът е неразумен, дисциплината е неразумна. Каква дисциплина представя подчиняването на обръчите в бъчвата на известен ред и порядък? Дъските на бъчвата са стегнати в обръчи. Те се подчиняват на техния ред, но тази дисциплина е механическа. – Защо? – Защото нито дъските, нито обръчите са съзнателни. Обаче учениците, като живи, съзнателни същества, се подчиняват на учителя си. Тази дисциплина е разумна. Между учителя и учениците има известно съотношение. Учителят преподава, а учениците придобиват знания. Когато учителят разбира предмета си, а учениците учат добре, тогава дисциплината в класа е естествена и разумна. Тя съществува сама по себе си, по любов, а не чрез насилие. Обаче каква дисциплина може да съществува в един клас, когато учителят по музика не може да научи учениците си да пеят правилно? Или каква дисциплина ще има в класа, когато учителят по математика не разбира вътрешния смисъл на числата от 1 до 10? Каква дисциплина може да съществува в едно училище, ако учениците не знаят защо са дошли и не обичат да учат?
Кои са принципите или основните положения в специалния клас? Ако не знаете това, можете ли да се наречете ученици на специалния клас? Да сте ученик в специалния клас и да не знаете защо сте такъв, това значи да сте българин, без да знаете отличителната черта на българина. Ще кажете, че отличителното за българина е българският език, с който той си служи. В Природата съществува ли български език? Ще кажете, че българският език се отнася към славянските. Съществува ли славянски език в Природата? Много езици има в Природата. Всеки, който говори български език, българин ли е? Ако някой французин говори български език, става ли българин? Значи българският език не прави човека българин, нито френският прави човека французин. Българинът има някаква отличителна черта в кръвта си, която през никакви времена и епохи не може да изчезне. Тази черта при никакви условия не се заличава. Това се отнася до англичанина, до германеца, до французина, до всички народности.
Следователно и вие, като ученици на специалния клас, трябва да имате поне една специфична черта, която да ви определя като такива. Щом е така, всеки трябва да проникне в себе си, да намери тази черта и да си отговори, ученик ли е на специалния клас, или не. Много ученици влизат в този клас, но малко от тях са истински ученици. Те приличат на ония деца, родени от едни родители, а осиновени от други. Някое дете е родено българче, майка му и баща му умират. Едно английско семейство го взима, завежда го в Англия, осиновява го, дава му образование. Той става голям, възрастен човек – цял англичанин. Говори изключително английски, не знае матерния си език, не познава България и т.н. Всъщност англичанин ли е той? Никакъв англичанин не е. Макар че не знае български, не познава България, той е чист българин. – Къде се крие българското в този човек? – В кръвта му.
Следователно, като говорим за специалния клас, ще знаете, че и той се отличава по нещо, и той има свои характерни положения. Коя е характерната черта на специалния клас, ще се разбере от проявите на учениците. По какво се отличава специалния клас от общия, и това ще се види по делата и проявите на учениците. Ако чуете някой ученик да говори за уроците си, по тях именно ще познаете в кой клас на гимназията следва той. Значи по уроците познавате ученика от обикновените училища, а по делата – ученика от специалния клас. Какво особено е придобил ученикът от специалния клас? Какво особено има в неговите дела? По тези въпроси имат думата само онези ученици, които влизат в специалния клас, които са родени в него. Слушателите обаче, които знаят само езика на специалния клас, нямат думата. Те трябва само да слушат и да мълчат.
Учениците на специалния клас трябва да учат, да прилагат, без да мислят как ще свършат училището, как ще наредят живота си и т.н. Ако по цели дни човек мисли как да нареди живота си, нищо няма да постигне. И ако ученикът постоянно се безпокои как ще свърши училището, нищо няма да постигне. Някой учи, следва гимназия, университет и си казва: „Какво ще придобия, като свърша университет? Рога няма да ми пораснат“. – Ние не сме за такива науки, от които да растат рога на учениците. Ние поддържаме точно обратното: изучавайте такива науки, от които да падат рогата на хората. Човек не е животно, да има рога. Българинът е практичен човек. Когато някой се хвали със знанието си, българинът казва: „Турете букаи на краката му, завържете ръцете му с дебело въже и го оставете. Ако той може да счупи букаите и да скъса въжето, наистина има знание. Не може ли да направи това, никакво знание няма“.
Какво представят букаите и дебелите въжета в човешкия живот? – Това са мъчнотиите, през които човек минава. Това са задачи за разрешаване. Който може да разреши мъчнотиите си правилно, да скъса връзките на ръцете и на краката си, той има знания, той живее в светлина. Ако няма знания, човек живее в тъмнина. Не е въпрос в много знания. Малко знания, но добре обработени и приложени, улесняват пътя на човека. Любовта е подтик, сила, а знанието – светлина, която направлява движението на тази сила. Ако няма сила и светлина, човек е подобен на слепец. Любовта и знанието са мощни сили, които направляват човешкия живот. Без тях няма живот, няма никакви постижения. Сега ние говорим за Любовта като основа на знанието. Щом имате знание, можете да проявите Любовта си правилно. Знанието е светлина, слънце за вашия живот. – Какво ще стане с човека, ако слънцето престане да грее? – Ще замръзне. Замръзването не подразбира умиране. Замръзването е спиране действието на силите. Щом силите в човека престанат да действат, той трябва да чака дълго време, докато слънцето изгрее отново и го стопли. Топлината движи телата, светлината определя посоката им, а Любовта ги подтиква.
Да се върнем към въпроса за отличителната черта на специалния клас. Все трябва да има една черта, по която специалният клас се отличава от общия. Който влезе в специалния клас, трябва да бъде неженен – външно и вътрешно. Външно неженен, това подразбира да бъде свободен от задълженията, които семейният живот налага. Вътрешно неженен, това значи да е свободен от задълженията и изискванията на света. Всеки може да избегне женитбата със света. Който е женен за света, по никой начин не може да влезе в специалния клас. Светът е грамадна лаборатория, в която се правят опити. Едни от опитите излизат сполучливи, а други – несполучливи. Що се отнася до опитите, вие можете да се ползвате от тях като от готови знания, без да взимате участие в тях. Това значи: Помагайте на хората в света, без да се свързвате с тях. Обичайте ги, без да се свързвате с погрешките им.
Който влиза съзнателно в класа, той не мисли да се жени нито за мъж или за жена, нито за света. Това е много естествено. Какъв ученик ще бъде този, който едва постъпва в училището, а мисли за женене? Докато не свърши гимназия и университет, ученикът не може да мисли за женене. Същото се отнася и до учениците от специалния клас. Докато не свършите курса на специалния клас, вие не можете да се жените. Ако умът, сърцето и волята на човека не са свободни, все едно, че е женен. Жененият не може да учи, както нежененият. Той е вързан, не може да върши специална работа. Каква работа ще свърши параходът, който е вързан? Витлото на парахода може да се върти, коминът – да пуши, но никаква работа не се върши. Важно е, че параходът е спуснал котва и не може да се мръдне. Много от сегашните хора се намират в положение на вързания параход: витлото им се върти, коминът – пуши, но никакво движение в тях не става. Те не могат да прогресират. Тази е причината, поради която хората се оплакват, че въпреки усилията, които правят, не напредват много. – Кога напредва параходът? – Когато изминава известен път. Следователно, когато човек върви напред, ние казваме, че той „еволюира“. Обаче в който момент параходът престане да се движи, той не може да напредва. Същото се отнася и до човека: когато сърцето и умът на човека престанат да се развиват, и той спира своя път. Колкото е важен изминатият път за парахода, толкова е от значение и пътят, който човек изминава в живота си. – Кое беше първото пристанище, от което излязохте с парахода си? Като ученици на специалния клас, вие излязохте от едно и също пристанище – на девствеността, т.е. на младостта. Сега всички отиват към едно и също пристанище – на възмъжаването и на старостта. Много време ще мине, докато стигнете на това пристанище.
Каква е целта на специалния клас? – Да ви върне към първоначалната чистота и девственост. Всички имате елементарни разбирания за живота, но това не е достатъчно. Трябва да разберете понятието „девственост“ в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувствания. Да живее човек, да се жени, да има деца, да пуши коминът му, това са елементарни работи, с които хората се занимават. Човекът трябва да се издигне по-високо, да заживее по нов начин, да разбере вътрешната страна на живота. Като изучавате живота, вие се запитвате какво всъщност е женитбата. Когато двама души се съберат на едно място, да живеят заедно, това още не е женитба. Събирането на учителя и на ученика на едно място не е женитба. – Защо се събират двама души? – Да придобият знание. Следователно, ако не придобият никакво знание, женитбата им не е на място. Колкото по-голяма е връзката между ума на учителя и на ученика, толкова по-добри условия и възможности съществуват между тях. Връзката е невидима, но силна. Когато връзката е силна, учителят и ученикът се намират в правилни отношения. Ако ученикът възприема правилно, а учителят предава с любов, отношенията им са нормални. Само при хармонични отношения ученикът минава от един клас в друг, докато най-после свърши университет. Както свършите гимназия и университет, така можете да свършите и специалния клас. Мнозина влизат в специалния клас, но и мнозина излизат от него преждевременно. Те отиват в странство да учат, докато се приготвят за специалния клас. До това време те отказват даже, че са били в специалния клас. – Кога се отказва ученикът от един предмет? – Когато не е готов за него. Много предмети и науки има, които не са за всеки човек. Те са специални предмети, които се дават на способни и даровити ученици, родени за тази специална наука.
Сега моята задача е да обърна вниманието ви върху специалния клас, да знаете какво представя той. Не е достатъчно само да се събирате, да дохождате и да се връщате, без да знаете какво представя класът, в който влизате. Така се събират хористи, музиканти, да образуват нещо цяло. Колкото по-сериозно се отнасят към работата си, толкова по-хармонични са помежду си.
И тъй, да бъдете ученици от специалния клас, това значи да издавате специални тонове. Както всяка цигулка има свой специфичен тон, по който се отличава от другите цигулки, така и ученикът от специалния клас трябва да се отличава от другите по своя особен тон. В какво се заключава особеността на един тон? – В неговата чистота, мекота и сила. Ако една цигулка не може да препоръча майстора си, тя нищо не допринася нито за майстора, нито за фирмата, където е правена. Ако ученикът от специалния клас не разнася светлина по целия свят, какво е придобил с учението си? Ученикът трябва да се учи добре. Ако цигулката не издава красиви и чисти тонове и ако ученикът не носи светлина на хората, те нямат никаква стойност.
Специалният клас дава възможност на ученика да разбере Законите, които управлява ума, сърцето и волята му, за да се справят с мъчнотиите и страданията в живота си. Това значи да има човек отворени очи, да вижда. И слепият се справя с мъчнотиите си, но чрез пипане. Едно нещо е да пипаш, а съвсем друго – да виждаш. Едно нещо е да изучаваш нещата чрез пипане; друго нещо е да изучаваш нещата чрез виждане, чрез четене и непосредствено откриване на законите и пътищата на Природата. Да се домогне човек до Законите на своя ум, на своето сърце и на своята воля чрез очите си, по пътя на виждането, това значи да е придобил положителната наука на живота. Докато не научи Законите на ума, на сърцето и на волята си, като сонди, чрез които да извлича вода от дълбочината на земята, човек не би могъл да пробие непреривния кръг на живота, в който текат енергиите на знанието. За да влезете в един затворен кръг, непременно трябва да направите някъде поне един процеп. Обаче само онзи може да прави процепи, който знае Законите. Много работа е дадена на ученика от специалния клас, която той трябва да свърши. Колкото по-съзнателно работи, толкова по-скоро ще я свърши. Ще кажете, че не е много работа да изучи човек Законите на ума, на сърцето и на волята си. – Не е много за онзи, който работи съзнателно и интензивно. За онзи, който не работи, не е лесно. Да познава законите на своя ум, човек трябва да е минал през мислите си; да познава Законите на сърцето си, човек трябва да е минал през чувствата си; да познава законите на волята си, това значи да е минал през силите на своя организъм. Не е ли минал по тези пътища, човек може само да си въобразява, че знае нещо, а всъщност не е дошъл до истинското, положителното знание. Който е придобил това знание, само той различава обикновения учител от Великия Учител. Само той знае кой човек е талантлив, кой – гениален, кой – светия и кой – мистик. Разликата не е външна.
Обикновеният и гениалният човек външно могат да си приличат, но вътрешно се различават по устройството на клетките, на тъканите, по състава на кръвта и т.н.
Като ученици от специалния клас, вие трябва да изучавате Законите, с които да направите мисълта си пластична, а чувствата си – устойчиви. Това се постига чрез регулиране на нервната система и подобряване на кръвообращението. Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил правата мисъл. Когато мисълта на ученика е права, той може сам да проверява нещата. Иначе ще слуша да се говорят много неща, които той не може да провери. За пример, слушате да се говори за адепти, за невидим свят, за шестата раса, но вие не знаете доколко тия неща са верни. Те могат да бъдат верни, могат да бъдат и неверни. Виждали ли сте адепти? Били ли сте в невидимия свят? Срещали ли сте хора от шестата раса? Вие знаете, че хората от шестата раса ще се различават от тия на петата раса, но по какво, не знаете. Както светията се отличава от гениалния, гениалният – от талантливия и талантливият – от обикновения, така и човекът на шестата раса ще се отличава от човека на петата раса.
Който разбира френология, физиогномия, ще види, че човекът на шестата раса има особено лице, особени ръце. Всички негови органи отговарят на нормалните мерки, определени от Природата. Човекът на шестата раса има такова знание, което човекът на петата раса не може да носи. Когато прави усилие да постигне известно знание, за което още не е готов, човек се отегчава и казва: „Знанието е бреме“. – Не е така. Неприложеното знание е бреме. Когато умът на човека не може да се нагоди към известно знание, тогава то е бреме. Обаче всяко знание, към което умът се нагажда и може да го приложи, носи благословение за човека. Сега, като сте влезли в този клас, вашата задача е да се научите да мислите и да чувствате право. Да мислите и да чувствате право, това значи да живеете добре. Следователно, да живее човек добре, това е задача не само на учениците от специалния клас, но на всички хора. В този смисъл всички хора са ученици на специалния клас, който е в самия живот. Животът учи човека да се изявява правилно. Както певецът се учи да пее, като се упражнява в пеенето, художникът – да рисува, също чрез упражнения, така и човек се учи да живее правилно – от самия живот – неговият неразделен учител.
И тъй, за да живеете добре, пазете следното правило: Никога не разваляйте отношенията си с Първата Причина, т.е. със Слънцето на вашата душа. Ако отношенията ви към Слънцето са правилни, ще бъдат правилни и към всички живи същества на земята. Сутрин, когато ставате от сън, първата ви работа е да изправите отношенията си към Първата Причина. Ако са правилни, работите ви ще вървят добре. Ако не са правилни, изправете ги и тогава започнете да работите. Казвате, че обичате Бога, а връзката и отношенията ви към Него не са правилни. Това не е обич. Когато обичате една песен, вие я пеете правилно. Колкото по-правилно я пеете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пеете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и с любов се пее една песен, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме Любовта на песен, която се пее с разположение. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това подразбира пеенето на някаква класическа песен, от която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушат. Някои хора пеят свободно, не се стесняват. Значи те не се стесняват да изявят любовта си пред хората. Други пък не са свободни в пеенето си, както и в изявяване на чувствата си. Защо едни хора изявяват любовта си, а други не я изявяват? Ония, които не изявяват любовта си, са подобни на богатите хора, които не смеят да кажат, че са богати. Те се крият, казват, че нямат пет пари в джоба си. За да се крият, те имат съображения. Те са обиколени от хора, които не ги обичат и са готови всеки момент да ги оберат. Обаче ако са обиколени от хора, които ги обичат, те свободно ще извадят кесията си и ще покажат какво има в нея. Ония пък, които изявяват любовта си, са подобни на богати хора, които не крият богатството си. Те не искат да знаят как ще погледнат окръжаващите на тях – приятели или неприятели. Изобщо, любовта не може да се скрие. Христос казва, че запалената свещ не може да се тури под шиник. Щом се запали, свещта трябва да се постави над шиник. Някои казват, че са принудени да крият любовта си, защото хората не я приемат. – Кога не се приема любовта? – Когато не минава през разумността. При това положение тя отделя много сажди, много дим. В тази любов горенето е непълно. Естествено е тогава хората да бягат от къщи, лишени от комин. Всяка къща трябва да има комин, който да тегли добре, да става пълно горене.
Основната мисъл на лекцията е, че човек трябва да знае законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите действия. С други думи казано: Човек трябва да познава законите, които управляват неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Всеки се стреми към това знание, но то не се придобива лесно. Ако някой го придобие преждевременно, ще се натъкне на големи противоречия. Какви по-големи противоречия можете да очаквате от силната светлина и голямата сладост? Силната светлина е в състояние да ослепи човека, а голямата сладост, като тази на захарина, може да разстрои стомаха му. За да се избегнат тия неестествени положения, хората, които ръководят човечеството, са създали известни правила за живеене. Учениците, като не разбирали тези правила, превърнали ги на букаи за собствените си ръце и крака. Техният ум е стеснил тези правила до такава степен, че те се намират като в затвор.
Сега, като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че са оковани с букаи и слушам дрънкането на тия букаи. Хората ходят навсякъде, но сами не чуват дрънкането на букаите си. Те са в положението на затворници, без да подозират това. Един ден ще се убедят в това и ще търсят начин да се освободят. Противоречията на ума, на сърцето и на волята не са нищо друго, освен вътрешни букаи. – Какво е нужно днес, за да се освободят хората от своите букаи? – Огън. Когато огънят дойде в света, като съзнателна сила, той ще стопи оковите и хората ще бъдат свободни. Достатъчно е този огън да се докосне до букаите, за да ги разтопи.
За да се справи с ограниченията и противоречията в живота, човек трябва да има съзнание за Божествено начало в себе си. Формулата, която ви дадох: „Аз съм доброто, аз съм истината“, има отношение към Божественото в човека, към разумното, великото начало в него, което е произлязло от Бога. Тъй щото, кажете ли „аз“, разбирайте Божественото в себе си. Само Божественото включва доброто, което произлиза от Любовта, и Истината, която произлиза от Мъдростта. Който носи доброто и истината в себе си, той е богат човек. Като съзнава богатството си, той не може да го отрече. Да даде човек път на Божественото в себе си, това значи да е придобил такова богатство, в което да не се съмнява. – „Ама искам да зная мнението на философите по този въпрос.“ – Ти трябва да знаеш мнението на Природата, а не мнението на философите. Ученикът трябва да прави преводи от езика на Природата към езика на своите разбирания и обратно – от езика на своите разбирания към езика на Природата. Като може да превежда от един език на друг, човек увеличава знанията си. Колкото повече знания има, толкова по-силен е той.
Сега, не е въпрос да мислите, много ли знаете, или малко. Знанието е относително. Ако се сравнявате с бръмбарите, с насекомите, вие сте гении. По отношение на цялото животинско царство вие сте гении, но и това знание не е достатъчно. Човек е поставен при условия всеки ден да придобива по малко знания, да увеличава склада на своя умствен живот. Обаче като придобива знание, той трябва да го прилага, да не се товари с излишен багаж. Прилагайте знанието си, да се ползвате от него и вие, и вашите ближни. Като прилагате това, което знаете, имате възможност да се учите. От добрите и напреднали хора ще взимате, а от лошите и изостанали ще се поучавате само, да не изпадате в погрешките, които те правят.
Като ученици на специалния клас, вашата задача в живота е да отстоявате, да не отстъпвате назад. В това отношение вие сте фронт, а общият клас – тил. Ако вие не отстъпите, и тилът ще ви следва; ако отстъпите, и тилът ще отстъпи. Следователно, каквито мъчнотии и противоречия да срещате, вървете напред. Ще кажете, че имате разбирания, които ви диктуват да постъпите по известен начин. Ако разбиранията ви са само за днес, постъпката ви е права. Обаче всеки нов ден изисква нови разбирания. Животът е многократен процес, а не еднократен. Ученикът живее в многократните процеси.
Какво разбирате под думите „еднократен и многократен процес“? Еднократният процес подразбира действие, което става само за един път; многократният процес обхваща всички действия, които се извършват много пъти. Да учиш, да придобиваш знания, да се развиваш, да работиш, това са все многократни процеси. Само в многократните процеси човек расте и се развива. – Защо? – Защото в тях всякога има нещо ново. И напредналите същества се учат от тия процеси. И за тях има нещо ново, което не знаят как ще стане. Те говорят за това, което знаят как ще стане. За това, което не знаят, те мълчат. Мълчанието е вътрешен процес. Напредналите същества външно мълчат, а вътрешно говорят. Обикновените хора постъпват точно обратно: отвън говорят, а отвътре мълчат.
Стремете се към многократните процеси. Не се спирайте на миналото. Как са живели хората в миналото, не е важно за вас. Миналото се отнася към еднократните процеси. За вас е важно как живеят хората днес, как живеят всеки нов ден. – „Ама разбиранията им са такива.“ – Разбиранията на човека са ценни, ако всеки ден се прибавя нещо ново към тях. На времето си Мойсей беше напреднал, но ако днес дойде между хората, той трябва да носи ново знание и разбиране. Неговият закон на жертвата сега не може да се приложи. Сегашните хора са християни. Те имат друго разбиране за жертвата. Ще кажете, че Мойсей говорил с Бога. Навремето Бог говорил на Мойсея по един начин, днес ще му говори по друг начин. Не се знае, може днес даже да не му говори. Не е лесно да говори човек с Бога и да Го види, но и мъчно не е. Много условия определят срещата на човека с Бога. Има напреднали същества, които с хиляди години очакват да чуят гласа на Бога и да Го видят, но не могат. Въпреки това, те все повече се развиват и усъвършенстват. Други пък с малко усилия успяват да Го видят и чуят, но още не са придобили съвършенство.
Сега, като говоря по този начин, не искам да смутя духа ви, но казвам, че Божиите закони са необятни, неизследими са Неговите пътища. Не мислите, че противоречията ще изчезнат от света. Каквото и да правите, не можете да ги избегнете. Докато човек не се роди от Дух и от вода, той не може да разбере Истината. Щом не е придобил Истината, той не може да се освободи от противоречията. Днес хората наричат фактите истина. Истината носи свобода, а пък фактите не освобождават човека. Докато не изучава нещата външно и вътрешно, докато не живее в душата си, човек не може да влезе в правия път. Докато не излезе от своя пашкул, той не може да се развива. Докато не влезе в училището, не може да се учи. Под думата „училище“ ние разбираме училището на Природата – Божественото училище. Молете се Природата да отвори вратата си за вас, да ви говори и да и отговаряте; да я слушате и да ви слуша. Това значи да работите с многократния процес на знанието.
Сега, като ви говорих, аз ви заведох много далеч, показах ви върховете на това, което ще постигнете в бъдеще. Днес върховете са далеч, в бъдеще ще се приближите към тях. Обаче големи усилия се изискват за това. Лесно ли се достигат Хималаите? Големи усилия се правят, но никой още не е стигнал до върха.
Да се върнем към вашата задача – предназначението на специалния клас. Мислете по този въпрос, защото ще бъдете поставени на изпит. Специалният клас има отношение към ония, които вътрешно влизат в него. Само те ще бъдат поставени на изпит. – „Как ще познаем кои влизат в класа?“ – Много лесно. Овцата знае, че е овца, и отива при овцете. Вълкът знае, че е вълк, и отива при вълците. Човек знае, че е човек, и отива при човеците. Всеки сам се определя. Кой където отива, такъв е. Ако отидеш при светлината, светлина си. Жената отива при жените, мъжът – при мъжете. Ако отидеш при болния и станеш болен, болен си бил. Ако отидеш при здравия и станеш здрав, здрав си бил. Човек не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж. Ако се мени, той е хамелеон. Ако запази естеството си и се прояви такъв, какъвто е, той е мъдрец.
Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен, да станете мъдреци.
Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост и само проявената Божия Истина носят пълния живот.
Лекция от Учителя, държана на 25 април 1930 г., София, Изгрев.
|
