Хармоничен избор

Напишете на дъската следните думи: „благост“, „носи“, „душа“, „живот“, „младост“, „пълна“, „добрини“, „радост“.

Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения.

(Четоха се изреченията: „Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост“, „Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост“.)

Кои думи наричаме производни? – Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. – Как мислите, отде произлиза благостта? – От Бога. – А душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа влиза душата, а след нея – животът. – Какво носи животът? – Младост? – А младостта? – Добрини и радост. Значи душата е пълна с добрини и радост.

Сега можете да направите още няколко опити да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите „душа“ и „дух“? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а духът – това, което излиза от Мъдростта. Любовта създава един свят, а Мъдростта – друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: „Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост“. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта наистина носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. – Към кого проявява благостта? – Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е Любов и Мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.

Представете си, че наредите дадените думи на 5 полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата „радост“, на втората – „пълни“ и „добрини“, на третата – „живот“ и „младост“, на четвъртата – „благост“ и „носи“, а на петата – душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На 7-годишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата „радост“; на 14-годишния юноша ще се паднат думите „пълни“ и „добрини“; на 21-годишния младеж ще се паднат думите „живот“ и „младост“; на 28-годишния ще се паднат думите „благост“ и „носи“, а на 35-годишния – думата „душа“. Значи всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. – Коя дума е най-важна за вас днес? – Живот. – Човек трябва да разбира живота, за да използва разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. – Кое е отличителното качество на душата? – Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства. Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50-годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека – на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето.

Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове – много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.

И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: Частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: Всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.

Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части – живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувства това нещо и ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето – волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.

Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувства, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?

Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач – гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът „ва“. Всички се радват на плача на детето и казват: „Заплака!“ Значи детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.

Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук „ва“ показва, че дихателната система е започнала да действа, а с нея заедно и умът се проявява – мисли. Значи дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.

Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: „Мога да направя това добро“. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате „мога“, отколкото „не мога“. Буквата „М“ прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата „Н“, която е носител на отрицателното в света. – Защо не може да мисли човек? – Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.

Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която при големи усилия се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: „Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек“.

И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже „ва“, майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде Любовта, а после – правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на Любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето.

Сега ще ви дам една задача – да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето – розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В Природата съществуват два основни цвята – белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на Любовта, а белият – на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето – розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си – възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. За пример, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре, и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато Любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението – правилно и дишането – дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.

Като ученици, пазете следното: Не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представя човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързате, погрешките ви ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.

Задача: Всеки от вас да се опита да състави от дадените думи една поезия. След това ще изберете помежду си няколко души, да прегледат работите на всички, да отделят най-хубавите настрана, за да съставим от тях една нова песен.

Само проявената Божия Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 11 април 1930 г., София, Изгрев.