Размишление
Съвременните хора се стремят повече към големи работи, отколкото към малки. Големите работи представят големи числа – хиляди, милиони, а малките работи – малки числа, повече дробни. Всеки човек има свои любими числа, с които работи в живота си. Същевременно човек има и свои любими работи. Например, някой обича да яде повече плодове, да се облича със светли дрехи, а друг обича повече месни храни, пъстри дрехи и т.н. И Любовта има нещо любимо. Това е човешката уста. Любовта обича човешката уста, защото чрез нея се проявява. Достатъчно е човек да отвори устата си, да каже една дума, за да разберете живее ли в него Любовта, или не. Устата е орган, отдето излизат сладки, благи неща. Тя представя човешката разумност. Понякога от устата излизат горчиви думи, но това не е в реда на нещата. Това показва, че устата се отклонила от истинското си предназначение.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае конкретно какво обича и какво не обича. Каже ли веднъж в себе си, че обича нещо, той не трябва да го разлюбва. Дъщерята обича майка си, синът обича баща си, но след известно време дъщерята престава да обича майка си и синът престава да обича баща си. Защо? Защото са влюбени в друг човек: дъщерята обикнала някой момък, а синът – някоя мома. Те не са на прав път. Защо? Да обичаш някого, това значи да го облечеш с дреха, изтъкана от твоите най-хубави мисли и чувства. Да разлюбиш този човек, това значи да съблечеш тази дреха от него и да я дадеш на друг. Правилно ли е това? Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой, облечи и него с нова дреха. Който иска да обича едновременно няколко души, той трябва да има богато сърце, да облича своите възлюбени с дрехи, изтъкани от мислите и чувствата му. В колкото хора се влюбиш, толкова нови дрехи трябва да изработиш. А така, да съблечеш едного, за да облечеш друг, това е неразбиране на Любовта. Това е влюбване, а не Любов. Влюбването е непостоянен процес – процес на прекъсване. Когато се влюбва, човек слага образа на своя възлюбен близо до очите си, вследствие на което не вижда другите образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освен един образ, той прекъсва връзката си с хора, които по-рано е виждал и обичал.
Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. В този стих се говори за образ и подобие. Кой е образът и кое – подобието? Човек, който се намира под ръководството на Божията Мъдрост, е образът Божий. Човек, който се намира под влиянието на Любовта, е подобието на Бога. По лицето на човека виждате какво е състоянието му, дали е радостен или скърбен. Радостта иде от Любовта, а красотата – от Мъдростта. Видите ли истински красив човек, ще знаете, че той живее с Мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Тяхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. Всички велики Учители, Които са дохождали на земята, са били красиви. Формите, които природата създава, са красиви, но човек трябва да знае как да гледа. Когато гледате човека, също трябва да знаете къде да гледате. Ако го гледате право в очите, във веждите, в устата или в брадата, той ще се безпокои. Има едно място на човешкото лице, дето можете свободно да гледате човека, без да се безпокои. Кое е това място, вие сами ще го намерите. Каже ли ви се наготово, вие няма да го научите. Лесно се изучават ония неща, до които човек сам се домогва. Очаква ли да научите нещата наготово, човек става ленив. Какви деца са тези, които очакват да получат вода от майка си и баща си? Разумните родители оставят децата сами да си взимат вода. Бог е дал и дава деца на хората, но те трябва да знаят как да ги възпитават.
Кое число в дома играе важна роля при възпитанието на детето? Майката и бащата оставят детето в къщи, да играе, да скача, а те излизат на разходка. В стаята, дето детето играе, има един долап, пълен със сладка, но добре затворен, да не може лесно да се отваря. На една от стените на стаята бащата закача една пръчица. Като излизат, бащата казва на детето: „Ще те оставим да играеш свободно, но да не пипаш в долапа. Бутнеш ли без позволение, ще знаеш, че пръчицата ще играе по гърба ти“. Докато детето е малко, от 1- до 7-годишна възраст, те прилагат върху него закона на единицата, т.е. пръчицата. От 7- до 14-годишна възраст те прилагат друг закон. От 14- до 21-годишна възраст прилагат трети закон. Когато бащата остарее, синът му отговаря със същото. И той затваря долапите от баща си и му казва, че няма право да бута без позволение. Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законите, които родителите създават, трябва да бъдат еднакви – и за децата, и за тях. Те нямат право да поставят децата си на изкушения и след това да ги наказват. Стаята, в която децата играят, трябва да бъде съвършено празна, без никакви долапи, пълни с изкушения. Иначе какъвто закон създават, след време те сами ще го опитат върху гърба си. Какво трябва да прави човек, за да не опита закона върху себе си? Той трябва да го промени, преди да е дошло времето да го опита върху себе си.
За да разберете значението на числата, вижте с кои числа природата си служи. Ония числа, с които природата най-много си служи, това са нейните любими числа. Тя е поставила единицата на човешкото лице – една уста. Двойката е поставила като горни и долни членове на тялото му: две ръце и два крака. Двойката е творческо число. Когато двама души искат да станат приятели, те се ръкуват с десните си ръце. Единият дава своите 5 пръста, и другият – своите 5, и се образува числото 10 – число на приятелство.
Като ученици, вие трябва да се ползвате разумно от числата, с които природата е писала върху тялото ви. Който иска да придобие знание и Мъдрост, той трябва да разбира значението на числата. За да се ползва от силите на своя организъм, човек трябва да знае значението поне на тия числа, с които природата е писала върху неговото тяло. Природата е турила по 10 пръста на ръцете и на краката му, но той и до днес още не знае значение на числото 10. Числата са живи величини. Всяко число е свързано с известни разумни сили. Същевременно на всяко живо число отговаря едно разумно същество. В този смисъл няма свободни числа в природата. Големите числа може да са свободни, но числата от милион надолу не са свободни. Човек работи повече с малките числа. Като работи с тях, той трябва да знае как да се ползва от техните сили. Например, ако човек работи с числото 100 и допусне в ума си една нечиста мисъл, ще се натъкне на някакво нещастие. Без да иска, той ще предизвика известно сътресение в невидимия свят. Всички сили, които са свързани с числото 100, ще се раздвижат. Ако е разумен, човек може да се справи с тия сили; ако не е разумен, той ще се намери в чудо и ще търси външна помощ.
Това, което говоря, прилича малко на приказките от „Хиляда и една нощ“. Един пътник седнал край един извор да си почине и изпъшкал, казал „ох“. В този момент от извора излязло едно същество и попитало пътника: „Защо ме викаш?“ – „Не те викам. Аз седнах тук да си почина, а ти кой си, не те познавам.“ – „Аз се казвам „Ох“ и ти ме извика.“ – „Друг път ще зная, да не пъшкам, като сядам при извори.“
Следователно човек трябва да се научи да не пъшка, нито да се оплаква. Някой се влюби в една мома и постоянно пъшка и охка. Щом охка от любовта, той се оплаква от Бога. За да се научи да не охка, Бог ще го направи жена. Ако пък жената охка от мъжа, Бог ще я направи мъж. Човек трябва да дойде до съзнание да не се оплаква от това, което Бог е създал. Чрез жената ще изучавате Любовта, а чрез мъжа – Мъдростта, без да се оплаквате, без да се произнасяте за тях. Който ги е създал, само той има право да се произнася за тях. Защо човек не трябва да се произнася за мъжа и за жената? Защото той няма същинска мярка за доброто и за злото. Това, което той счита зло, не е зло за природата, за целокупния живот. Например, за дървото, което изгаря, огънят е зло, но за хората, които се топлят, огънят е голямо благо.
За да дойдат до абсолютни знания и разбирания за живота, хората трябва да се освободят от всички подозрения. Те трябва да работят усилено върху себе си, да гледат на всичко, което става, чисто, без никакви подозрения. Искат ли да се освободят от подозрението, те трябва да обърнат вниманието си към себе си, да започнат да се изучават. Човек има една уста и не знае колко е голяма, какви са устните му, дебели или тънки, какво устройство имат и т.н. Днес хората виждат само големината на устата и казват, че е голяма или малка, но какво е значението на голямата и на малката уста, не знаят. Ако чешмата има малко отвърстие, малко вода ще дава. Ако отвърстието и е голямо, много вода ще дава. Същото се отнася и до устата. От малката уста излиза малко енергия, от голямата – много енергия. Ако от малката уста излиза много енергия, има опасност да стане някакво пропукване. Ето защо, между количеството на енергията и големината на формата, през която енергията минава, трябва да има известно съответствие. Ако пияницата види крана на бурето отворен, той познава, че бурето е празно, и е недоволен. Дето има отвърстие, човек очаква нещо от него. Не излиза ли нещо от него, отвърстието е безпредметно.
Един стар турчин срещнал един млад, пиян момък и му казал: „Синко, нали знаеш, че Коранът забранява пиене на вино и ракия? Ако продължаваш да пиеш, знай, че ще бъдеш в ада. Там ще окачат на врата ти много бъчви и ти постоянно ще ги носиш със себе си“. – „Какви ще бъдат бъчвите, празни или пълни?“ – „Пълни, разбира се, да тежат.“ – „Щом са пълни, аз съм доволен, цял живот ще пия.“
По аналогия на това, казваме, че и устата на човека трябва да е пълна, т.е. да има какво да изтича от нея. Това не значи, че устата трябва постоянно да дава. Колкото е правилно непрекъснато да дава, толкова е правилно никак да не се дава. Ако на физическия свят нищо не дава, в умствения свят дава много. Наистина, срещнете ли човек, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа в човека. Тази единица е поставена в хоризонтално положение, като преграда. Докато духът не е свършил работата си, устата трябва да мълчи. Щом духът свърши работата си, устата се отваря и единицата, т.е. преградата на мълчанието, се дига. Щом устата се отвори, ние казваме, че човек говори. Отворената уста има форма на кръг. От горната устна се познава много ли ще говори човек, или малко. От дебелината на устните съдят за силите, за теченията, които минават през човека. Ако някой държи устата си малко отворена, казват за него, че е смахнат. Ако държи устата си затворена казват, че този човек е мъдър. Човек не трябва да държи устата си много отворена или много затворена. Това са крайности. Човек трябва едва да докосва устните си, но не непрекъснато. От време на време той трябва ту да отваря, ту да затваря устата си, със слабо докосване на устните си. Само по този начин теченията на организма стават правилно.
Който държи устата си дълго време затворена, той си причинява известно болезнено състояние, което мъчно се лекува. Не иска ли да боледува, човек трябва да държи устата си в естествено положение, с едва докосващи се устни, за да могат теченията в организма да стават правилно. Езикът може да контролира движението на единицата, т.е. на човешката уста. Природата е създала правата линия, а човек е поставил две прави линии в перпендикулярно положение една на друга, и по този начин създал кръста – знак на противоречие. За да се справи с известно противоречие, човек трябва да знае как да поставя устата си. Някой може да е философ, учен, писател и поет, но ако не знае как да отваря и затваря устата си, как да я поставя, може сам да си създаде големи мъчнотии. Както да отваря и затваря устата си, щом движенията не са правилни, човек не може да разреши своите мъчнотии.
Като наблюдавате хората, виждате, че те правят неестествени движения ту с главата, ту с ръцете си. Щом са неестествени, движенията не са красиви. Не само това, но като повтаря тия движения, най-после човек си създава лоши навици, от които мъчно се освобождава. Срещате един човек, който държи главата си наклонена надясно, друг – наляво. Това се дължи на факта, че тия хора много пъти са наклонявали главата си надясно или наляво, вследствие на което са придобили навик да държат главата си в неестествено положение. Кога човек наклонява главата си надясно? Когато се учудва на нещо. Някой се учудва на богатството, на хитрината на хората и наклонява главата си надясно. Когато пък съжалява някого, той наклонява главата си наляво. Няма защо човек да се учудва на богатството на хората. Види ли някой богат човек, по-добре нека се запита как е спечелил това богатство. Като разбере, че богатството е спечелено с труд и работа, той трябва да се зарадва и усмихне само с очите си. Тази лека усмивка придава на лицето красота и приятност. Ако съжалява някого, пак няма нужда да наклонява главата си наляво, да си създава лош навик. Достатъчно е вътрешно да изпрати своето съчувствие към пострадалия, за да изкаже онова, което е преживял. Това вътрешно съчувствие към ближния придава на човешкото лице мекота и благородство. Да знае човек какви движения да прави, това е наука, до която може да се домогне чрез ред упражнения и работа. Мнозина искат знания, но да ги придобият без усилия и работа, по механически начин. Това е невъзможно. Мнозина искат да придобият сила, богатство, но да не се мъчат, да не страдат, на ръце да ги носят. И това е невъзможно. Майката носи детето си на ръце, защото го обича. Като го носи, тя изпитва известна трудност и мъчнотия. Всичко това тя понася от Любов към детето си, с надежда, че един ден и то ще и отговори с Любов. На какво отгоре възрастният изисква същото от ближните си? Защо той сам не иска да страда, а създава страдания на другите? Да носиш голям човек на ръце, това е голямо страдание. При това, може ли един ден и той да отговори със същото на онзи, който го е носил, или на друг някой? Защо този човек не уповава на собствените си крака, а уповава на другите? Когато е създавала човека, природата не е предвиждала други съобщителни средства, освен краката. Всичко това, с което хората днес си служат – файтони, автомобили, тренове, параходи, аероплани, са човешки изобретения. Разчитайте на изобретенията на разумната природа, а не на човешките.
И тъй, що се отнася до човешките изобретения – съобщителни и разменни средства, дръжте ги далеч от ума си. Ползвайте се от тях, когато трябва, но не ги дръжте в ума си. Парите ще държите в касата си, а не в своя ум. Те са зараза, която причинява ред болезнени състояния. – „Ама искам да бъда богат.“ – Ти искаш да си богат, за да се разхождаш с файтон, с автомобил, слуги да ти услужват. Това иска и болният. Щом е така, можем да извадим заключение, че богатият и болният си приличат. И двамата са взискателни към храната, искат другите да им услужват, не обичат да работят. Ръцете и на двамата са меки, гладки. Има смисъл човек да бъде богат, но ако знае как да се ползва от богатството. Богатството трябва да направи човека здрав, силен, учен. Изнежва ли го, губи ли силата и знанието си, това богатство не е на място. Ръката на човека трябва да бъде мека, пластична, пъргава, способна за работа. Такава е ръката на добрия, на щедрия, на любещия човек. Който носи Любовта в сърцето си, той е здрав човек. Казано е, че Бог е Любов. Невъзможно е Любовта да мине през човека и той да остане болен. Любовта носи със себе си живот, сила, здраве, радост, мир и веселие в човека.
Сегашните хора страдат, мъчат се, боледуват, защото не разбират Любовта. Някой казва, че обича някого, но намира, че той не заслужава любовта му. Ако ти вярваш, че Бог е Любов, как можеш тъй авторитетно да се произнасяш, че този човек не заслужава твоята любов? Ако някой казва, че неговият възлюбен не заслужава любовта му, друг ще каже същото за него. В заключение ще излезе, че никой човек не заслужава Любовта. За кого е тогава Любовта? Любовта се дава на всеки, който я заслужава. Следователно, щом обичате някого, той заслужава вашата любов. Той има нужда от Любовта. На кого дават пари? На сиромасите. На банкерите, на милиардерите давате ли пари? И на тях можете да дадете пари, но те не се нуждаят. Значи Любовта е за бедните, за страдащите, за немощните, за слабите, за грешните. Праведните носят Любовта в себе си, те не се нуждаят от външна любов. Праведният живее в Любовта, а грешникът я търси отвън. Щом е така, грешникът има право да се топли на огъня и да се грее на слънцето, както и праведният. Грешникът и без това е измръзнал. Не се ли грее на огъня, той съвсем ще измръзне. И да не се грее, праведният пак е топъл. Той не е изложен на такива опасности, на каквито грешникът е изложен. Като слушат тия работи, някои искат магическата тояжка, като ударят с нея, да получат, каквото желаят. Добре е да придобие човек магическата тояжка, но за да се ползва от нея, той трябва да бъде разумен. Не е ли разумен, той ще направи ред пакости, за които един ден ще съжалява.
В древността някога живели цар и царица. Царицата била много красива, но горда и тщеславна жена. Един ден тя настояла пред мъжа си да и даде царството си, да управлява известно време. Това желание на царицата показва, че тя не обичала мъжа си. Царят се съгласил, дал и власт да управлява царството му 3 дена. Като поела властта в ръцете си, още на първия ден царицата заповядала да арестуват царя. На третия ден тя заповядала да го освободят и след това предала царството отново на мъжа си. Така управлява всяко същество, което живее само в плътта, а не в духа. На такива същества власт не се дава. Власт може да има само Духа, само Бог. Човек може и трябва да се подчинява на Онзи, в чиито ръце е властта. Ще кажете, че не искате да бъдете слуги. Ако сте слуга на Господа, вие заемате най-почетното място в света. Ето защо, слугувате ли на някого, знайте, че слугувате на Господа. Той ви изпитва как ще свършите работата си.
Кой човек е богат? Богат човек е онзи, в сърцето на когото Любовта живее. Богат е онзи, в ума на когото Мъдростта живее. Богат е онзи, в постъпките на когото Бог живее.
Проявената Божия Любов носи пълния живот.
Лекция от Учителя, държана на 9 април 1930 г., София, Изгрев.
|
