Размишление
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт. Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. – Какво ще кажат учените хора за това явление? – Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. – Защо едни вещества са сладки, а други – горчиви? – На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други – лоши?
Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. – В какво състояние ще се намират тия тела? – В покой. – Докога? – Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила, се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тия тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.
Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тия неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост само когато тя е в покой. Обаче когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили. Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат. Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.
Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Тъй щото, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други – за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън, при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели“. Жабите чули, че се говори за съседа, и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма“. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност“. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла.
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре–надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва“. Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото. Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се!“ – От какво се стопил? – От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
Сега да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От 8,000 години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после, кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: „Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим“. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото – набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: „Синко, знаеш ли какво те очаква на онзи свят?“ – „Не зная.“ – „Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил.“ [...] – „Пълни, разбира се.“ – „Щом е тъй, радвам се, че там ще може да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия.“ Както виждате, със заплашване погрешните не се изправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си. Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея. Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си или да извади окото си.
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен, и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка – ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка. Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път. От гледането през дупките е произлязъл шпионажът. Всеки, който гледа през дупки, да види какво правят хората, може да стане шпионин.
Сега да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. – Защо се блъскат? – Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. За пример, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.
Представете си, че някой човек е гладувал 8 дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли обаче до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: „Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, 8 дена не съм ял! Ако искаше да не взимат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад“. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? – Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което ония на неогънатата плоскост не си позволяват.
Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.
Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека, това значи да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. – Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има? – Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.
Сега да видим какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията – на земята. Значи хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.
Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. – Коя е причината за това убийство? – Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. – Как ще се примири убитият? – Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени, не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му, или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.
Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сели някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома само за това, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят, ще изгубят свободата си. – „Ама срещнали се.“ – Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. – Защо умират хората? – Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе – по някакъв начин ще я изгубиш. – „Ако аз я обичам.“ – Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.
Под понятието „женитба“ ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. – Какво да прави човек, като няма крила? – Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата. Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представят слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.
Когато се запитвате защо трябва да прощавате, отговорете си: „Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост“. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. За пример, някой се дави във вода. – Защо? – Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините и. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: Хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на това място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода“. Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. – Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? – Като се домогне до Любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. – Когато Любовта влезе в човешкото сърце, Мъдростта – в човешкия ум, а Истината – в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в Любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на Любовта да не греши, когато Любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. – Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на Любовта живее в Цялото. Дето е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.
Казва се, че човек трябва да вярва. – За каква вяра се говори? – Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. – Защо не могат да му помогнат? – Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. – Коя е причината за скъсване на тази връзка? – Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. – Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? – Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е“. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо! Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.
Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. – „Ама защо паднал? Как стана това падане?“
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?“ На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака?“ – „Това не е наша работа“ – отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената погрешка. Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака, още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. – Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? – Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.
Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от ония желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал 8 дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. 10 души лекари я лекуват, но не могат да и помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: „Аз мога да излекувам дъщеря ви“. – „Колко искаш?“ – „Един милион.“ – „Ще ти дам, но да я излекуваш.“ – „Ако не я излекувам, нищо няма да взема.“ Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост. Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика.
Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.
И тъй, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества. Щом е така, не казвайте, че условията са лоши или че животът е лош. Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите. Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно. Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил Истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. За пример, ако има вътрешна сила и познава Истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди защо му трябват тия предмети. Плюшкин, един от героите на „Мъртвите души“ от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае защо му са. Мнозина представят типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче всичко това трябва да се изхвърли навън и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.
Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избегнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за погрешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. – Защо? – Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тия блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: „Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото!“ Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора – богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва Истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за Истината и да слуша какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка погрешка, всяко престъпление представя затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: „Излез на свобода и живей по нов начин!“
Само проявената Божия Любов носи пълния живот.
Лекция от Учителя, държана на 4 април 1930 г., София, Изгрев.
|
