Изпитай и виж

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възкръснал.“ Йоана 7:52

Защо именно пророк от Галилея не е възкръснал? Това е фарисейско твърдение, понеже хората още не са дошли до тази степен, да дойде пророк от Галилея. Значи пророк от Йерусалим има, но от Галилея не е дошъл още. Но това е външната страна на въпроса. Не че пророците ще оправят света, не че учителите ще оправят света, не че майките ще оправят света, нито управниците ще оправят света. Никой няма да го оправи. Това са носители на Божественото, тъй да се каже, на онази велика идея, Божествена идея, която трябва да се реализира в света.

Пророкът може да бъде носител на известна Божествена идея. И майката, и бащата – който и да е, могат да бъдат носители на известни Божествени идеи. Дотогава, докато човек е носител, той е на мястото си. Но когато у него се зароди идеята, че той може да оправи света, тогава въпросът седи малко по-другояче. Сега всички хора искат да оправят света, да турят ред и порядък. Всяка жена и всеки мъж, като се оженят, искат да уредят дома си. Както виждате, всички домове са идеално уредени. Всички църкви, училища са все идеално уредени. Царството Божие е навсякъде. Но ако искате да видите какъв е светът, идете в затворите. Всички затворници ще ви кажат – по-добър, по-идеален свят от този няма. Благодарение, че той е такъв, че ние живеем в рая. Аз наричам затвора рай на земята. Който иска да търси рая на земята, той ще го намери в затвора. Там са най-добрите хора. Все в затвора ще ги намерите. Де се намират скъпоценните камъни? По улиците ли? Не. Или при бижутера, или в някоя кутийка затворени. Сега аз разглеждам живота идейно. Не искам да кажа, че той е идеален, но според както всеки го разбира.

Казвам, тази степен на развитие, до която сме дошли, ние трябва да разберем живота в неговата широта, като един факт. Най-голямото благо, което съществува на земята, то е животът. Всички философи на Изток и на Запад, които са говорили, че животът е там, това е неразбранщина на живота, голямо неразбиране е това. Животът има един елемент, примесен към него, от който абсолютно трябва да се освободим. То са онези неестествени положения в него, които абсолютно трябва да елиминираме. Животът сам по себе си е добър. Няма какво да го оправяме, няма какво да се отричаме от него. Онези, които са проповядвали, че животът трябва да се жертва, казвам – няма какво да се жертва животът. Под думата „жертва“ ние разбираме правилното употребление на живота. Не за себе си, не за ближния. Ближният, това си ти отвънка. Жертва трябва да се даде за Бога, за цялото. Ако ти не можеш да употребиш живота си за Бога, за никого не можеш да го дадеш, за никого не можеш да го употребиш. В правия смисъл на думата „благо“, ако искаш да добиеш някакво благо в света, то може да бъде само животът.

Допуснете, че вие искате някой да ви обича. Защо искате да ви обича? Вие още не сте си дали отчет. Вие искате и Бог да ви обича. Защо искате Бог да ви обича? Че кога е било време Бог да не ви обича? Вие не познавате Бога, нито сте го виждали и може да кажете както онези философски твърдения, че Бог никой никога не е виждал. Тогава ние ще дойдем до положението да определим какво нещо е любовта. Любовта в най-широк смисъл е начало, източник на живота. Там, отдето излиза животът, това място е любовта. И следователно, когато ние искаме да се обновим, да се освободим от всички затруднения в живота, ние търсим любовта. Ние намираме една любов, която не носи нищо в себе си освен всички нечистотии, та като се вмесим в тази каша, животът замяза на мамалига. Защото заради нас предимно е важно да се разбере животът не в този смисъл, както го разбират философите, но идейният живот. Идейно е това, което не съществува, това, което ние сами си създаваме, но това реалното, което никога не се мени. Идейно е това, което първоначално е излязло от Бога. То е същината на нещата. Идейните неща само се определят и само се видоизменят. Защото всяка идея, която ние изнасяме в света, е жива. И когато ние си даваме какво и да е ограничение, тази идея можем да я стесним, а може и да я разширим.

Има един закон в света – любовта никога не се обръща назад да гледа в миналото. Това е едно от качествата ѝ, че тя всякога върви напред. И ако ти си останал зад гърба ѝ, ще понесеш всички свои страдания. Ако вървиш напред, тя, като те настигне, ще те блъсне с крака си и ти ще станеш, ще оживееш. Онези, които вървят напред, ще възкръснат, а онези, които са останали назад, никога не могат да стигнат. Та, ако вие се връщате назад да видите как Бог се е справял в миналото, как е дошъл преди две хиляди години, как е страдал на кръста и плачете сега за него, вие нищо няма да научите и да разберете. Тогава хората не са плакали, а сега плачат. Всеки ден плачете за Христа, а неговото учение остава неприложено.

Вземете едно от противоречията, които съществуват в общия живот. Често, когато ние обичаме някой човек, причиняваме му най-големите страдания. И най-големите страдания в света произлизат от неразбраната любов. Вземете онази млада жена, която обича мъжа си, който е красив и човек с добродетели. Тя го счита като божество, но всеки час върви подире му, страх я да не ѝ го вземат. Не че тя прави това с лошо намерение, но я страх да не ѝ го вземе някой, да не би и той да се подхлъзне. В ума ѝ дохождат такива мисли, които разклащат състоянието ѝ. Казвам, отде дойдоха тези мисли? Тази жена, която обича мъжа си като божество, отде научи това изкуство да се съмнява? Това съмнение произтича от факта, че животът сам по себе си остана неразбран. Този човек, който се съмнява в другите хора, той не познава себе си. Нищо повече. Щом аз познавам себе си, ще зная и законите, на какво се дължи това-онова. Някой път има случаи, когато и най-силният човек може да падне. Има случаи, когато и най-силният човек може да умре. Има случаи, когато и най-силният човек може да фалира.

В една от гимназиите имало един учител, който преподавал по български език. Една от неговите ученички, която го много обичала, написала едно свое упражнение, но така чисто, така красиво, на хубава, чиста тетрадка, почти безпогрешно. С това тя искала да задоволи своя учител. Той вижда, че книгата е красива, упражнението е хубаво написано и се учудва, че има грешки. Но ученичката не вижда тези грешки. Какво да прави учителят? Той взема червено мастило, едно хубаво тънко перце и внимателно туря погрешките. Тя като вижда това, учудва се. Учителят ѝ казва: „Ти сега ще вземеш една хубава книга и ще препишеш упражнението, като имаш предвид поправените погрешки, и после ще дадеш на мене оригинала, а на тебе ще задържиш копието. Питам, кое е по-право? Тя да взема копието или оригинала? Според правописа учителят е прав, но идейно ученичката е права. Той казва: „На мене ще дадеш оригинала, а за себе си ще задържиш поправеното“, да не би да кажат, че тя е написала упражнението си безпогрешно. Обаче съвременните хора, като пишат писма, за себе си задържат оригинала, а преписа, копието изпращат на този, за когото са го писали. На който писател като вземете съчинението, няма да намерите много погрешки. Вземете Толстоя. Той по четири пъти е преписвал своите оригинални съчинения. Питам сега, кой е оригиналът? Моята мисъл сега седи в друго направление. Тъй както сега е създаден човекът, той трябва да намери в света една норма за нещата. В това отношение той има една велика задача. Тя седи в следното. Да намериш онзи човек, който те обича. Намериш ли един човек, който те обича, той ще ти бъде мярка в любовта, с него ти ще можеш да мериш нещата. В това отношение съвременните хора нямат тази мярка. Намериш ли тази мярка, ти няма вече да се съмняваш. Ти имаш вече една определена единица, с която можеш да мериш. Тя е магическата тояжка. Имаш ли тази мярка, с нея ще можеш да мериш, да работиш. Посетете сегашните училища, посетете сегашните учители, сегашните свещеници, сегашните управници и ще видите, че от чисто научно гледище половината от управниците не са за управници, половината от учителите не са за учители. Не че са лоши хора, но нямат дарба за учители. Да бъде човек учител, той трябва да е роден за учител. Да бъде човек управник, той трябва да е роден за управник. Той и за учител не е, и за управник не е. Половината от майките не са родени за майки, половината от бащите не са родени за бащи. Половината от момите не са родени за моми и половината от момците не са родени за момци.

Сега аз ви говоря за един закон в света, който определя формите, в които хората живеят. Всяка форма си има своя определена задача, или тъй да се каже, своя определена съставна част. Вземете например формата на човешкото лице. В какво именно седи неправилността на човешкото лице? Ако вие видите онази правилна форма, която Бог първоначално е създал, вие ще видите голямото отклонение, което е станало с човека. Например, ако човешкото лице расте, а дългият диаметър се скъсява, ще кажете – широко лице има този човек. Опитвали ли сте какви са хората с широките лица. Казвате за друг – дълго лице има този човек. Вие опитвали ли сте хората с дългите лица? Казвате, че някой има ниско чело или изпъкнало чело. Вие опитвали ли сте хора с ниски или с изпъкнали чела какви са? Казвате за някой – той има дебел, учен нос. Вие опитвали ли сте този нос какъв е, да знаете това? Това са съставни части на лицето. Носът е една от неговите съставни части. Ако имаш един добре организиран нос, ти имаш вече зад себе си тил. Ако имаш добре организирани очи, ти имаш зад себе си тил, ако имаш добре организирана уста, ти имаш зад себе си тил. Не е достатъчно само човек да има уста, защото и при яденето, ако човек има добре сформирана уста, това ще окаже добро влияние върху този процес. Нямаш ли добре организирана уста, и яденето няма да бъде както трябва. После и дебелината на устните е точно определена. Те могат да бъдат един или два, или до три сантиметра дебели. Вие опитвали ли сте какви са хора с устни дебели от три сантиметра? Това още не е човекът. Това са условията, при които един разумен живот може да се прояви в най-малък мащаб.

От формата на твоето лице и глава зависи какво е човекът. Духът на човека живее в главата му. Тя е формата на духа. Дойдем ли до душата, тя живее в белите дробове. Дробовете на човека, неговите рамене, както и ръцете, всичко това са удове на душата. Когато хиромантиците изучават ръката на човека, ще кажат – това е празна работа. Празна работа е за този, който не знае да чете. Който знае да чете по ръката, това е книгата на душата. По ръката може да се познае през какви форми е минал човекът и как се е развивал. Да дойдем най-после до физическия човек. Той се представлява от стомаха. Казват – съвременният човек има търбух. Това е криво разбиране. Та казвам, ако един пророк дойде от Галилея, на какво ще научи хората? Да живеят по любов? Той най-първо ще ги научи да живеят разумно, защото любовта може да се прояви само при един разумен живот. Ти най-първо трябва да устроиш лицето си. Ти не можеш да обичаш един човек с деформирано лице. Турците казват: „Тебе гледа, мене вижда.“ Такъв човек, ако влезе вкъщи, той все ще гледа противоположното. Той не влиза вкъщи с добро намерение, но всякога и навсякъде влиза с желание да види противоположното даже и в характера на човека. Той не може да види положителното. Има хора, които не са способни да изнасят хубавото от живота. И аз намирам това като едно болезнено състояние в човека. То не произтича от неговата зла воля. Например, ако обелите кожата на един човек на ръката му, той, колкото и да е добър, веднага ще свие веждите си. Защо? Защото ръката го боли. Значи неговата ръка трябва да е естествена, та в никакво положение да не го боли. Вижте например какво е значението на ръкуването. Когато отивате в една банка и се ръкувате с банкера, много зависи от ръкуването ви дали ще вземете пари, или няма да вземете. Заемът зависи от ръкуването. То ще реши въпроса, да ви отпусне ли банката пари назаем, или няма да ви отпусне.

Отива една млада хубава госпожица при един банкер и се ръкува с него. При ръкуването той изпитва една особена мекота на ръката и която мекота го предразполага към нея и той решава да ѝ даде пари. Казва: „Имаше нещо особено приятно в ръката ѝ. Никога не съм пипал ръка на жена, която да ми произведе такова приятно впечатление.“

Казвам, ако ръката на тази госпожица не беше мека, той нямаше да се предразположи за нея и щеше да каже: „Нямам никакъв кредит. Не мога да ви дам пари назаем.“ Но щом кожата ѝ е гладка, има и кредит.

Сега аз изнасям въпроса по научен начин. Ако вие мислите по обикновеному, това не е правилно. Човек не трябва да има еротически ум. Всичко в света трябва да се тълкува по един идеален начин, в неговата чиста и възвишена форма. Като срещнеш когото и да е, ще видиш онези отклонения, които този човек е направил. Този човек е претърпял ред отклонения. Неговите деди и прадеди са живели един изопачен живот и той казва: „Много пороци имам.“ Носи ги човекът. Какво ще прави? Той иска да се освободи, но трябва да му се даде един начин. На мнозина казвам, има неща, които не са ни потребни в света. Има такива желания и мисли, и чувства, от които трябва да се освободим. Вземете онзи човек, който пуши, но е беден и затова, когото срещне, все иска по една цигара. Питам, има ли нужда той да проси цигари оттук-оттам? Следователно и много от нашите желания – литературни, религиозни, научни, културни, мязат на тези цигари именно. Хубаво. Ти пушиш, дим дигаш. Но ние не сме се родили да пушим. Този навик в природата го няма. Ще дойдем до онези естествени положения, които ни са необходими в живота. По същия начин, както и цигарите, има тъй непотребни някои наши мисли и желания. Ние не можем да ги употребим. Но после, като излезе навън този човек, пак започва да се моли: „Дайте ми, моля ви се, една цигара.“ И в българските канцеларии между чиновниците един от тях ще излезе от своята стая, ще отиде при някой от чиновниците в друга стая и ще му поиска тютюн да пуши. Те постоянно сноват. Аз не съм бил в канцеларии между чиновници, но предполагам да е така. И после, като намери цигара, пак отново седне пред масата си, пуши и се радва.

Това са най-малките погрешки. Аз не казвам, че това са големи погрешки. Пушенето е едно лекарство за нервите. Нервните хора обикновено пушат най-много. За пръв път тютюнът е пренесен от Турция в Европа, дето първо е отишъл в Америка. Там хората са страдали от една болест стесняване на гърдите и затова са го пушили като лекарство. И съвременните европейски народи страдат от тази болест и пушат тютюн, да се лекуват. Има един анекдот за това пушене. Първият английски лорд, който занесъл тютюна в Англия, запушил един ден една цигара тютюн. В това време слугата му влиза в стаята и като вижда, че господарят му пуши, той си помислил, че нещо се е запалило. Веднага той взима една кана вода и отива с нея при господаря си и го залива, да изгаси запаленото.

Сега да се повърнем към мисълта – човекът най-първо трябва да си създаде една нормална глава, един нормален нос, нормални очи, нормални уста. Ние трябва да доведем нашите пет чувства до своето нормално развитие, да можем за всеки даден случай да схващаме правилно нещата. Човек по естество има едно интуитивно чувство, с което може да схваща нещата правилно. Тогава той няма защо да пита този човек добър ли е, или не. Като дойде някой човек при тебе и ти иска пари назаем, ти ще можеш предварително да знаеш този човек ще върне ли парите, или няма да ги върне. Няма скрито-покрито в света. За кого? За мъдреца. На това учение трябва да се научат и майките, и бащите, и учителите. А този е начинът, по който ще се уредят всички противоположности и противоречия в света. Глави правилни и лица правилни трябват на хората. Най-първо трябва да се създаде лицето. Главата, това е общото Божествено начало. Лицето е вложеният капитал в обръщение, а ръката, това е капиталът, който крие полза. От устройството на човешкия мозък зависи и силата на човека. Ако твоят мозък не е добре организиран, ако майка ти и баща ти не са внесли в тебе тези сили, които са необходими за развитието на мозъка ти, и ако ти сам не знаеш законите, как да управляваш своя мозък, ти ще се намериш в голямо противоречие. След това мускулите на човешкото лице трябва да се нагласят правилно.

Най-голямото изкуство е да създадете лицето си. Всички искате да бъдете красиви, и можете да бъдете красиви. И ангелите, и светиите са красиви. Когото и да запитате, всички ще ви кажат, че ангелите са светлина. Като отидеш при един ангел, той е отворен. Те не са като нас затворени. Като отидеш при един ангел, ще видиш, че той е отворен и ще му видиш всичката хубост и красота. Отидете ли в дома на един ангел, ще видите какво гостоприемство той ще ви даде. Някой път вие ще имате възможност да проверите думите ми. Като отидете при един ангел, който ще ви угоди, ще имате възможност да направите разлика между неговото угощение и това, което ви дава един обикновен човек.

„Отговориха слугите: Никога не е говорил человекът тъй, както този сега говори.“ (46. стих) Питам, защо този правоверният народ не възприе учението Христово? Законът е все същият: който трябваше да го възприеме, възприе го. Но имаше някои, които не го възприеха и казваше им Христос: вие взехте ключовете на Царството Божие в себе си, че нито вие, нито тези, които искат да влязат, ги пущате да влязат там. Та ние сме дошли до това положение, дето Божият промисъл е дошъл в света да се намеси. Сега вие се оплаквате, че болшевиците гонят православните. Лошо е това. Аз не го одобрявам. И в България ги гонят, но главно сега свещениците са образували кампания против сектите, но и тези секти са религиозни хора. Та ги затварят и тук ги затварят. Една статистика има. Ако е вярно всичко това, което е изнесено, жестоко е, не е благородно, не е човешко според нашата вяра в една страна културна да се избиват така хората. Но другата страна на всичко това е, че православната църква по този начин се пречиства от всички свои стари заблуждения. Те нали имат толкова много светии, да повикат своите светии, да изпитат своите пророци. Да опитат де е истината, де са техните богове. Онзи, който може да ги избави, в него ще вярват. Защо ще вярват в някаква религия, в някаква догма, която не може да ги избави. Ще вярваме в това, което може да ни избави, което може да внесе в нас живот. Ние не сме за мъртвите хора. За нас истината и в миналото, и сега е една и съща.

Истината не съществува нито в миналото, нито в бъдещето. Тя само определя нещата. Тя е вярна сама по себе си. Ние казваме „старата истина“. Истината е само една. От нея излиза и старостта, и младостта. От нея излиза и смъртта, и животът. Онези, които вървят по стъпките ѝ, дава им живот. Онези, които се отклоняват, тя ги остава да умрат. Онези, които не изповядват истината, остава ги да страдат. Степента на нашите страдания определят отклонението от пътя на истината. Ако ти страдаш, не търси причините другаде. Търси ги в отклонението от истината. Всеки може да намери причината на своите страдания в себе си. Трябва този пророк на вашата душа да дойде от Галилея. Ако вие чакате да дойде някой човек да ви обясни какво нещо е Бог или да дойде някой и да ви въведе в Царството Божие, а вие само да ядете и пиете, такава истина не съществува в света. Всеки е на своето място и ние очакваме всеки да извърши своята работа, която му е дадена. Всеки има да извърши нещо. И след като извърши своята работа, която му е дадена, никой не може да му даде повече, отколкото трябва. Колкото е дадено всекиму. И след като свърши своята работа, всеки може да си вземе друга работа, друг занаят, какъвто той сам си иска и обича.

Та казвам, за в бъдеще тези неща трябва да се изучават. От толкова години хората се занимават с въпроса, що е материя. Чудна работа. Какво нещо е материята? Най-напред трябва да се изучава материята с всички нейни форми – колкото и да са разнообразни, понеже формите на материята съответстват на разните количества енергии, а енергиите съответстват на разните мисли по категории. Всичко това трябва последователно да се изучава.

Та казвам, ако у човека има повече материя, която има свойствата на желязото, той ще бъде енергичен. Но желязната материя има едно свойство да ръждясва. Това е един дефект на желязото. Вследствие на това то образува сгурия. И много хора сега страдат по причина на тази сгурия от желязото. Много болести у хората се зараждат вследствие на ръждясалото желязо. Следователно, щом имаш много желязо, трябва да го впрегнеш на работа, за да не страдаш. Много хора пък страдат от излишното злато, което имат в кръвта си. Златото мяза на красивата мома, след която тръгват много момци. Тръгват след нея един, двама, трима и повече момци. Всеки се стреми да ѝ даде един букет и тя се чуди какво искат всички тия момци от нея. Питам, отде се зароди това чувство у нея да получава букети? Ще кажете – това е цяло безобразие. Не, благообразие е според мене. Това е благообразие, защото тези момци едно време ходиха да дупчат тази красивата мома, само дупки ѝ бяха направили. А сега, като ѝ дават тези букети, всеки иска с това да ѝ се извини, като ѝ казва: „Ще ни извиниш. Ние едно време ти пакостихме, но сега ще изправим погрешката си. Ние ти благодарим, че ни даваш тази възможност да се изправим.“ И така може да се погледне на въпроса.

Та казвам, този пророк, който ще дойде, той трябва да бъде като една призма – или да разсейва светлината, да осветява, или да събира светлината. Животът има две страни – една изпъкнала страна, или тъй наречената обективна страна, и една вглъбната страна, наречена субективна. Те се отличават една от друга по това, че във вглъбнатите огледала светлината се събира и предметите в тях се движат винаги по-големи, отколкото са в действителност. В изпъкналите огледала аурата, външната страна на човека, се вижда, че той е помощен, но неговият образ е по-естествен. И хората виждат, че вършим много голяма работа, а всъщност каква е работата? Тя е само на огледалото. Някой път се показваме, че сме по-големи. Причината за това е самото огледало. И в единия, и в другия случай ти си един и същ човек. Казвате – той е много религиозен човек, много се моли. Прави на ден по петстотин и повече поклона, мазоли са излезли на пръстите му. Да правиш поклони, това религия ли е, убеждение ли е? Представете си, че един човек, който ме обича, идва всеки ден да целува дрехата ми, а не върши волята Божия. Какво печели с това? Той преди всичко, като целува дрехата ми, прави една голяма пакост. Ако той целуне хиляда пъти дрехата ми, той ще направи една дупка на това място. Не само туй, но има места по дрехата ми, които са изтрити от целуване. Не е лоша идеята, но начинът, по който хората разбират нещата, е крив. В какво седят целувките? Те казват: „У нас трябва да се създаде истината.“ Що е истината? Ще преведа тази дума.

Здравословното състояние на душата, това е истината. Човек, който не е здрав, той никога не може да познае истината. Що е любовта според мене? Изворът, който извира, това е любовта. Що е животът? Реката, която тече. Реката е животът, а изворът е началото, отдето блика, извира водата – това е любовта. Ако любовта извира от дълбочината на твоята душа, че всички същества могат да пият от тази вода, това е Божественото.

Казвам, сега ние сме поканени да участваме в Божествения живот на новото, което се гради. Най-първо всички имате една задача да се освободите от сегашното безпокойствие на живота. Някой казва: „Кога ще се оправи България?“ Или: „Кога ще се оправи светът?“ Когато облека дрехата си, какво трябва да кажа? Трябва ли да питам кога ще се оправи дрехата ми? След като я понося две-три години, ще се оправи ли дрехата ми? Едно управление или една религиозна система, каквато и да е тя, тя мяза на една дреха, облечена от човека. Тя няма да оправи света. Тя ще принесе известна служба, но след две, три, пет, десет, сто, хиляда години тя ще остарее и ще трябва да се хвърли. Религията е дреха, която трябва да се смени. Тя е форма. Трябва да извикаш най-добрия майстор и да направиш нова дреха, а старата може да стои настрана или пък можеш да подложиш на аутодафе.

Сега при това разглеждане на въпроса аз мисля, че невидимият свят, или по-напредналите наши братя, които са завършили своето развитие, или Бог, нашият баща, който ни вижда в това неестествено положение, като виждат всички тия насилия, които стават, мислите ли, че нему му е приятно. Бог, който е толкова велик, не му е приятно да гледа всичко това. Вие казвате: „Ние не сме толкова лоши хора.“ Казвам, и малкият, и големият грях са под еднакъв знаменател. Малкият огън може да стане голям огън и големият огън може да стане малък огън. Въпросът е, че огънят трябва да бъде на своето място. Има един закон в света и той е следният. Има неща в живота, които ние не искаме да правим, а въпреки това всеки ден ги правим. Сега няма да ви навеждам примери. Вие сами знаете това. Всички вие не желаете да правите нещо, а всеки ден го правите. Всички вие желаете да направите в живота си нещо най-хубаво, най-възвишено, най-гениално, а при това нито един случай не ви се отдава да го направите. Ще ви приведа следния пример. Кой от вас не е пожелал да отиде до слънцето. Погледнете нагоре към слънцето и казвате: „Не мога да хвръкна. – Казвате: – Учените казват, че там имало огън.“ Огън има действително. Ангелите седят с пръчка около слънцето, затворено е там и човек не може да влезе. Той трябва да има билет, даден му от Христа, за да влезе в слънцето. Даже и много от българските светии са се опитвали да отидат до слънцето, но пак са се връщали назад. Тази мисъл няма нищо общо със стиха, който разглеждаме. Тя може да не е вярна. Казвате: „Защо българските светии са се опитвали да отидат на слънцето?“ За да добият знания. За да добие човек известни знания, той трябва да отиде на слънцето. Ако не отидеш на слънцето, ти никога няма да добиеш любовта. Онзи, който иска да борави с любовта, непременно трябва да е ходил сам на слънцето или поне с някого да е бил, който ходил на слънцето, или поне да е имал начин да възприема от слънцето. Всеки ден има свои специфични часове. Има известни дни и часове през деня, когато човек е погледнал слънцето, и ако той е погледнал лъчите на слънцето, оттогава насетне неговият живот коренно се е изменил. Това, което хората са наричали възшествие на Духа Святаго, това е излизане на енергия от слънцето или от известен център и да е попаднала точно в душата на човека. Когато Мойсей казва, че в четвъртия ден Бог е създал светлината, онези, които не разбират закона, не разбират какво е искал да каже Мойсей с това. Четвъртият ден, това е мярката на нещата. Всички неща в целия космос се мерят с числото четири. Следователно Бог е създал слънцето и месечината като мерки, с които да мерим нещата. Но други казват, че те отпосле се явили. Ако ти не знаеш кога да употребиш мярката на месечината и кога мярката на слънцето, няма да използваш тяхната енергия. Има начини, по които можеш да използваш не само енергията на слънцето, но и енергията на месечината. И пак там се казва за времената.

Времето е реално. Времето и пространството са две величини, които определят хода на цялата сегашна еволюция и образуват нещата. Светлината, това е мастилото, с което се пишат всички работи. Със слънчевата светлина се пише историята на всички живи същества. Тази мисъл е много отвлечена. Ще кажете: „Как може да се пише с тази светлина?“ Ами как пише същата тази светлина във фотографията? Образите, които се пишат със светлината, излизат и на фотографията. Ами образите, които пише светлината в очите? Всичко това не е илюзия. Това са все живи, отпечатани образи.

Казвам, ние трябва да си съставим друго понятие за светлината от това, което днес имаме. Над светлината седи нещо хубаво, разумно. Ние схващаме светлината като един механически процес, като една течност. Има хора психометри, които, като вземат две писма в ръката си, още като пипнат едното писмо, то им произвежда едно впечатление, изпитват нещо приятно, а като пипнат другото писмо, те изпитват нещо неприятно. И така излиза. Четеш едното писмо – изпитваш приятност, четеш другото – изпитваш неприятност. Следователно всеки човек, като пише писмо, той влага в него своята идея. И затова, след като четеш какво и да е писмо, изпъкват в него известни образи.

Та казвам, пророкът, който ще дойде от невидимия свят, трябва да бъде една написана книга, да изнесе онова, което Бог иска да каже на хората. Пророкът не иде за своя слава, няма какво да го славят. Ако очаква слава от хората, той ще мяза на говедар, който, като пасе говедата, иска да му направят някакви овации или най-малко иска от говедата да му направят един паметник. Всички хора, когато дойдат до положението на пророка, това ще бъде любовта, в която няма да има изключения. Има ли паметници, ще има и изключения.

Питам тогава, когато Адам беше в рая, имаше ли такива видими църкви, както сега? Църквите отпосле дойдоха. И казва Писанието, че той бил гол тогава. Под думата „гол“ се разбира, че той не е имал такива дрехи, както сегашните, да се е обличал тъй модерно. Ако сега дойде Адам, как ще се облече? Тогава той е бил гол, но безгрешен, а сега той е облечен, и то модерно, но грешен. Питам, кое е по-хубаво? Да бъдеш гол, но безгрешен или облечен и грешен? Казвам, има нещо, което е пропуснато и първоначално тази голота е изразявала друго нещо. В тази голота на Адама обаче съзираме една възможност за неговото падение. Но в първичния човек, в първия човек нямаше никаква голота. Голотата се явява като резултат само у човека, у когото материята влиза като фактор. В Адама имаше възможност да оголее, но за първия човек, за който се казва, той имаше два първични извора, от които черпеше своите знания. Казва се за този първичен човек, че Бог направи човека по образ и подобие свое и му даде власт над цялата земя, а другият човек, когото нарече Адам, той го направи от пръст.

Та казвам, сега ние ще се повърнем към първичния образ на човека. И ако един пророк дойде в името на този първия човек, той ще изкаже цялата истина, която ние трябва да знаем. В какво седи цялата тази истина? Най-първо ние трябва да си създадем една прекрасна глава, едно прекрасно лице, та като погледнеш лицето си, сам да се насърчиш и възхитиш. А сега, погледнеш лицето си, не ти се харесва, обезсърчаваш се сам. Попипнеш главата си, не ти се харесва, нещо лошо има. Някой път косите ти са остри, някой път са рошави. Рошавите косми показват, че главите ни трябва да бъдат малко по-големи. Меките косми показват, че енергиите в мозъка трябва да бъдат хармонични. Всеки косъм показва теченията в мозъка, които трябва да стават правилно. Само по този начин ние ще можем да изразим волята Божия на земята.

Казвам, в това направление човек трябва да започне да изучава даденото в своя организъм. Той трябва да започне от себе си. Ако изучавате някои от еврейските пророци като Йезекиила, това, което той е видял, какво ще разберете? Или ако изучавате Исайя, или Данаила, или Откровението, какво ще разберете от всички тия форми? Те са верни и истински, но има само една мярка, с която може да се определи какво са искали да кажат. Вземете числото 666 или числото 999, или 333, или числата 13, или 14, или 15, или 16. Това са все числа, които имат свой определен смисъл и значение. Какво означава например числото 666? Числото 666 го търсят навсякъде. Едни го намериха в Толстой, други в Наполеона, трети го търсят сега в България, търсиха го някога и в Рим. Това число съществува, то е организация. Това са онези криви учения в света, на които хората се подчиниха. То е цяла една система. Злото в света не седи в самите хора. Самите хора са изложени на едно хипнотическо състояние отвънка. Питам, когато онзи военен отива на бойното поле и получава тази заповед от своя генерал или полковник, които му командват „напред“, по свое желание, по своя воля ли прави той това? През колко души е минала тази мисъл, докато войникът отиде да атакува позицията? Тази мисъл не е негова. Тя е минала през няколко души, които са му предали, и тогава той отива да се бие за отечеството си.

Казват, тази мисъл съществува. Казват за някого – той има крива мисъл. Други някои пък казват същото за този човек. Втори, трети, пак казват същото. И когато в едно общество започнат да говорят така за един човек, най-после той става лош. В света има един закон, според който слаби хора могат да станат лоши, а има силни хора в света, които стават още по-силни, те не стават никога лоши. Колкото повече говорят за тях, толкова по-силни стават те. Те са като един огън, който никога не загасва. Един човек, който е завладян от Божествената истина, той е непоколебим, с нищо не може да се разклати. Така и във времето на Христа евреите казваха: „Да се освободим от него.“ Освободиха ли се от него? Не, целият еврейски народ стана зависим от него. Цялата бяла раса възприе Христа и днес евреите търсят тяхното снизхождение да поддържат тяхната държава. Те са в зависимост от Христа. Значи този, когото те разпнаха, днес търсят неговото благоволение, неговото благословение. И Франция, и Англия, и Германия, това са все християнски държави, които Христос днес управлява. Ако не ги управлява, как ще се обясни този стих, дето се казва: „Даде им се всяка власт на небето и на земята.“ От две хиляди години Христос царува и на небето, и на земята. Тогава как ще примирите факта, дето някои народи го очакват да дойде? Как ще дойде Христос? Значи старият ред, който сега царува, ще се преустрои по един разумен начин. Съзнанието на цялата бяла раса, която е носителка на тази нова култура, ще стане едно проявление. Значи всички напреднали хора от тази раса ще вземат участие в образуването на тази нова култура, на новото човечество. А заедно с тях и Христос на земята ще вземе участие в реконструиране на стария ред и порядък. Ще дойде Христос като сила да управлява света заедно с тези напреднали хора. Това ще бъде за в бъдеще, но тогава хората ще имат големи постижения. Те ще ходят на гости до Слънцето, до Месечината, до Венера, до Юпитера, до Сатурна, до Марса, изобщо до крайните предели на слънчевата система. Само напредналите хора ще ходят, а не всички. Сега всички хора ходят ли на курорт? Не, само богатите хора ходят. А тия обикновените хора проповядват, че след като умре човек, той ще отиде в рая. Ние бихме желали да имаме един рай – не такъв, какъвто си го представляват те, но такъв, че който говори за него, да говори за нещо реално. Всички сегашни религиозни хора имат една смътна, неясна представа за рая. И за светиите тази идея не е била много ясна. Даже и индусите сега имат нещо по-определено. Раят е място за хора, които са завършили своето развитие. Там живеят най-благородните, най-възвишените същества, между които като ходиш, ще кажеш – тук е животът!

Та казвам, този пророк, който ще дойде, той ще научи хората как трябва да живеят и ще ги научи как да управляват материята. Ако аз не съм господар на материята си, как ще бъда господар на себе си? Ако аз не съм господар на своите вътрешни възгледи, какъв човек мога да се нарека? Няма защо да убеждаваме хората. Всички хора се стремят към една вътрешна истина. Трябва ли да им доказвам какъв е нашият баща? Трябва ли да убеждавам брата си, че той има баща? Ако брат ми е забравил баща си, ще му донеса едно писмо от него и ще му кажа: „Баща ми ти изпрати това писмо.“ Няма какво аз да го убеждавам. Той ще получи писмото, и това е всичкото. Казвате за някого: „Говори ли той истината?“ Всеки може да провери истината в един, в два или най-много в няколко часа до вечерта. В един ден най-много човек може да провери истината. От сутрин, как изгрее слънцето, до вечерта той може да провери истината. През това време той ще може да познае това, което се говори, истина ли е, или не. Остане ли за другия ден, работата е изгубена вече.

Та казвам, трябва сега ние да се замислим за този строеж на лицето. Лицето на човека трябва да бъде такова, че като срещнеш един човек, да ти е приятно и втори път да го срещнеш. Ние имаме лица, на които било носа, било устата или очите, или веждите са деформирани, или пък устата отдалеч още мирише. После пипнеш ръката – на едного е суха, на другиго влажна. Не, ръката на човек трябва да бъде толкова мека, че като те пипне, да усети като онзи банкер една приятност, че да е готов да даде за тебе хиляда долари назаем, да ти отпусне кредит. Че ако вие не се харесате на хората на земята, как ще се харесате на жителите на небето? Ако една змия влезе в къщата ви, ще ви се хареса ли тя? Или ако една мечка влезе в къщата ви, ще ви се хареса ли тя? Какво ще правят децата ви, като я видят? Ще офейкат.

Казвам, този пророк, като дойде на земята, той най-първо ще покаже посоката, каква трябва да бъде възпитателната система в света. И после той ще трябва да даде правила как да пишат писателите. Те са ръководени отгоре. Новите хора ще изнесат тази истина. Всички философи трябва да знаят как да изнесат тази истина. Всички свещеници трябва да знаят как да изнесат тази истина. При това всеки от тях е на своето място. Та казвам, този пророк или този учител, който ще дойде, безразлично кой е, той ще дойде оттам, отдето Господ го е изпратил. Той специфично няма да излезе отнякъде. Той ще дойде отгоре, но няма да живее някъде из въздуха, той ще ходи навсякъде между хората. Никой няма да каже за него, че той е излязъл измежду хората. Питам, Христос като дойде на земята, евреин ли беше? Ама дошъл е от Давидовото племе. Че Давид евреин ли беше? Под думата „Израил“ се разбира целокупното човечество, хубавото в него, то не представлява един специфичен народ. Ако българите в специфичен смисъл могат да представляват нещо идейно, то е друг въпрос. Ако се считат като нация. И то е друг въпрос. Ако минавате като нация, вие не можете да разберете истината, но вие имате отношения към Бога. Преди да сте дошли като българи или като каква и да е нация, най-първо вие сте имали отношения към Бога. Кой от вас помни, като ви изпрати Бог в света, какво ви каза? Помните ли първата дума, която Бог ви каза? Все таки, което дете и да се роди, все е казала една дума майка му. Кое дете помни тази дума? Кой от вас помни първата дума, която майка му е казала?

На едно място Толстой разправя една своя опитност, когато бил като дете още. Спомня си едно впечатление, че когато го турили в коритото, той поискал малко да порита във водата, но веднага след това го обвили в пелени. Той изпитал неприятно чувство от голямото насилие, което правят върху него. Как тъй да го свързват? Оттам насетне той изгуби това впечатление. То се яви само като един кратък проблясък. Някой път този проблясък го няма. Когато този пророк дойде, ще дойде и проблясъкът.

И за в бъдеще ние имаме една задача. Ние трябва съвършено да преустроим нашия живот по един разумен начин, като започнем от главите си, после ще отидем към лицето си, към белите дробове, към стомаха най-после, докато преустроим целия си живот. И когато построим външния човек, тогава ще вложим тази система и във външния свят. Аз поне правя тези наблюдения. Някой учител казва за един от своите ученици: „Това дете не се учи. Много е несретно, не е способно. Еди-кои си центрове не са развити в него.“ Казвам, на този ученик моралните чувства не са добре развити. За такива ученици трябва да има специални училища. Те не могат да вървят с другите ученици заедно. А сега хората казват – Господ създаде всички хора, затова заедно трябва да се учат и развиват. Оставете това настрана. За тези дефекти, които хората имат, както и тези изроди, които се създадоха в света, Господ не е причина. Ако аз направя един грях и мисля, че Господ е причина за тази моя погрешка, това е криво разсъждение. Някой нарисува една гарга крива и казва: „Духът нарисува.“ Не. Когато Господ нарисува нещо, то е хармонично, то е идейно. А така ти имаш една идея, в която сам не вярваш, и искаш да убедиш и другите хора, че е така.

Та казвам, истината сега трябва да се приеме като цел в живота ни, към който трябва да се стремим. А истината, това е именно онази сила, която ще ни даде възможност да се преустроим. В любовта има една опасност, че човек, като влезе в нея, забравя да работи. Щом влезе в любовта, той вече на широко я кара. Като отидеш някъде, любовта те гощава, и ти забравяш да работиш и през целия ден се въртиш пред огледалото, мажеш се, туряш си ръкавички, обличаш се хубаво, за нищо не мислиш. Любовта е богата. Тя никога няма да ти каже: „Учи!“ Но дойдеш ли до истината, тя веднага ще те впрегне на работа. Има нещо по-хубаво от сегашната любов. Има нещо по-хубаво от сегашната религия. Има нещо по-хубаво от нашите сегашни вярвания за Бога. Има нещо по-хубаво от сегашните наши разбирания за народи, за човечеството и т.н. Има нещо по-хубаво, към което ние трябва да се стремим.

Казвам, това ще бъде бъдещото учение на хората, а всичко друго – не че е лошо, но то е едно предисловие. Бог е говорил на хората в миналото според тяхното развитие и сега пак им говори. Спорът не е в казаното. Спорът е в самата истина. Хората трябва да разберат любовта в нейното приложение, мъдростта в нейното приложение и истината в нейното приложение. Въпросът се отнася до преустройството на човека. В това можем да направим опит. С разумните хора опитът може да се направи всякога. Но и тези опити пак могат да ви се видят прости, смешни и т.н. При съвременното възпитание майките могат да направят толкова опити с детето си, че да не става нужда да ги бият. Не казвам, че всякога могат да се избягват тези сегашни мерки, но все таки е необходимо едно правилно възпитание.

Ние не искаме сега от вас да напуснете вашия живот, защото, ако го напуснете, вие няма да разберете бъдещето. Сега ще работите за създаване на истинския живот – и сегашният ви живот ще се замести от новия, от истинския. Отклонението на човека в правия път е хвърлило само сенки. И ако страданията, които сме прекарали в миналото, както и погрешките, които сме направили досега, не се употребят за добро, всичко това е напразно. И затова е казано – всичко онова, което човек е видял и изпитал, всичко това ще се превърне за добро на онези, които обичат Бога. Та сега всички тези изкълчени съвременни учения и религии трябва да се използват за добро. Ние казваме, Бог да превърне всичко това да работи за добро у нас, да дойде новата светлина у нас и в тази светлина да добием новата насока на живота. Новата насока ще бъде насока на братството. Казвате – ние сме братя. Знаете ли какво нещо е братството? Ние сме образ на братство в един най-малък мащаб. Но това наше братство в четири поколения се изглажда в кръвта си. Но има едно братство, за което Писанието казва Божието братство. За него Писанието казва, че и в хиляди векове то не се изглажда и в тисящи родове не се изтрива.

Та казвам, тази нова идея за братството трябва да проникне в света. Онова, което болшевиците правят в Русия, да не го правят и българите в България. Българите казват, че всичкото нещастие на България се дължи на сектантите и ги преследват. Всичкото нещастие на българите седи в това, че те досега не са изпълнили волята Божия. Всичкото нещастие на Англия, на Франция, на Германия и на всички останали държави се дължи на това, че те не са изпълнили волята Божия, т.е. не са се съобразявали със законите на човещината. Казано на съвременен език, нас ни трябва човещина. Нищо повече. Като говориш на съвременните хора за човещина или че нещо не е в реда на природните закони, те разбират това повече, отколкото ако им говориш за Бога. Кажеш ли им нещо за Бога, те казват – това е суеверие.

Та казвам, пророкът няма да извади знанието от своите пръсти. Той ще бъде като една призма, той ще бъде като един извор, от който водата ще изтича навън. Тази вода ще дойде оттам, отдето иде тя. Та сега запомнете: трябва да си съставите една вътрешна ясна представа от какво произтичат всички ваши вътрешни безпокойства. От слабата ви вяра произтичат. Всички вътрешни безпокойствия произтичат и от безсмислието на живота. Те произтичат и от слабата ви любов, както и от смътните ви възгледи за живота. От слабото запознанство с истината. Ние говорим само за външните проявления на истината, но ако ти не познаваш тази истина в отношенията си с хората, как иначе ще я познаеш? И тогава ще дойдем до онзи стих, който казва: „Бог ще се засели в нас.“ Кога? Когато истината се засели в нас. Истината ще бъде като дреха, в която Бог ще се облече. Казва се в Писанието: „Тогава цялата земя ще се изпълни със знание.“ И сега, аз като говоря, много от моите слушатели идват да ме чуят какво ще кажа, да видят дали това, което аз проповядвам, е съобразно със старото. Но ако това, което аз проповядвам, бъде съобразно със старото, тогава яз няма какво да говоря. Всеки художник, когато рисува, той рисува нещо ново, но ако рече да копира от другите, значи той говори старото. Всеки ден трябва да създадем нещо ново. Как ще го разберат хората, то е друг въпрос. Но важно е, когато вие изнасяте една идея от невидимия свят, да я изнесете така, както сте я видели, без да се влияете от външния свят, без да се влияете от църквите. Църквата ще си разбира, както тя знае и може. Вярванията на църквата не са вярвания и за всеки едного отделно. Сега гледам, някой съдия осъди един престъпник на няколко години затвор, но питам, отде знае той на колко години именно трябва да го осъди? В природата съществува един закон, който определя как трябва да се постъпва с човек, който е убил някого. Тя дава начин как може да изправи човек такава една своя погрешка. Ще ви приведа един пример.

Двама момци се влюбват в една мома. Момата става причина единият от тях да убие другия. Тогава природата извиква този убиец и му казва: „Ти искаш ли да изправиш погрешката си?“ „Искам.“ „Тогава ти ще се ожениш за тази мома и ти ще станеш баща, а тя майка на този, когото ти уби. Той ще стане ваш син. Вие ще му дадете всичкото си наследство.“ Те се оженват и се ражда син, който излиза малко опакъв. Убит е той. Затова е все недоволен. А ние, съвременните хора, какво правим? Този обесваме, онзи обесваме, но така светът не се изправя. Този, когото сте убили, като отиде в невидимия свят, той сега е по-свободен и прави големи пакости на хората. Като четете Стария завет, вие виждате, че евреите, които прилагаха този закон на убийствата, пак не можаха да спечелят нещо. Добиха ли те това, което очакваха? Не можаха. И затова Христос, като дойде, искаше да покаже погрешката в тогавашните схващания на хората и им показа методи и начини за самовъзпитание. Ти коренно трябва да изправиш погрешката си. Някой направил погрешка. Преди да се произнасяш, постави се на неговото положение, на неговото разбиране, и тогава говори. А сега го затварят и го осъждат на смърт.

Може ли да направите като онзи млад човек в Русия, който се пожертвал за една бедна вдовица, майка на четири сирачета, направила престъпление, че изгорила къщата на един богат помешчик. Съдът я осъжда на доживотен затвор и я изпращат в Сибир. Това нещо чул един младеж, който решил в себе си да се пожертва за тази вдовица. Той си помислил: „Аз нямам нийде никого, а тази жена има четири деца.“ Отива в съда и казва: „Аз извърших това престъпление.“ Тогава веднага освобождават вдовицата, а него хващат и изпращат на затвор доживотен в Сибир. След няколко години, около десетина години, случва се, че един умиращ вика свещеника и се изповядва, че преди толкова години той направил едно престъпление – изгорил къщата на един помешчик. Като се научил за това нещо, съдът веднага се разпоредил да освободят младия човек от затвора, но оказало се, че той през това време умрял. Казвам, ето един начин, по който светът може да се оправи. Ти можеш ли да вземеш мястото на този човек, да се пожертваш за друг?

Та казвам, пред нас предстои една задача да изправим живота си. Не трябва да чакаме да дойде Христос да оправи света, но ние сами трябва да изправим тялото си, езика си, устата си, лицето си – всичко трябва да вземе участие. Ако устата ни не се подчинява, ако ръката ни не се подчинява, ако езикът ни не се подчинява, тогава как ще дадем израз на нашата интелигентност. Ние искаме светът да се подобри механически. Не. Ние трябва да искаме да станем живо тяло, едно с тялото на Христа. Неговите мисли да станат наши мисли. Неговите чувства да станат наши чувства. Неговите желания да станат наши желания. Да турим тогава Бога като глава, Христос като душа, а ние – на физическото поле като един жив човек да внесем тази идея, как трябва да се оправи светът. Има начини, методи и за това. Светът може да се поправи, както Мойсей направи, – само с едно махване на тоягата той направи канарата да пусне вода, с едно махване на тоягата той раздели водата на Червеното море. Но ако ние мислим, че можем да поправим света, както сега вървим, много още страдания ще ни дойдат.

И когато у всинца ви дойде този пророк от Галилея, тогава всички недоразумения, всички страдания, всичко това ще утихне, и тогава Син Человечески ще се яви в облаците. То значи – в умовете и в душите на хората ще стане един преврат и всички ще кажат: „Този е пътят.“ Всички хора ще си подадат ръка за взаимна работа. Всичко ще се измени и хората ще заживеят тъй, както Бог изисква. И тогава и Божието благословение ще потече в света като една река, като един избор.

Двадесет и пета неделна беседа

16 февруари, 1930 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев