Ще прочета втората глава от Посланието на апостол Павла към Солуняните.
Като четете тази глава, виждате, че от времето на Павла до сега светът не се е изменил много. В живота се забелязват явления, подобни на тия в природата. Например, както топенето на снега, изпаряването на водата са преходни явления, такива явления съществуват и в живота. Въпреки това, както в природата, така и в живота, има явления, които непрестанно се развиват.
Съвременните хора трябва да развиват съзнанието си, да дойдат до правилно разбиране на Божиите пътища. Мнозина разглеждат нещата по механически начин: едни казват, че човек може да се спаси чрез вяра; други казват, че спасението иде чрез усилията на духа, чрез еволюция. И едното, и другото твърдение са теории. Чрез еволюция нещата не се постигат лесно. Чрез усилия също няма големи постижения. Например, някой казва, че прави усилия да бъде добър. По естество човек е добър, няма защо да прави усилия да бъде добър. Какви усилия може да прави изворът, който непрестанно тече? Какви усилия трябва да прави здравият, за да ходи? Болният прави усилия. За да стане от леглото си, той трябва да прави усилия. Праведният прави ли усилия да живее добре? Грешникът прави усилия да подобри живота си, а не праведният. Доброто в праведния тече непреривно, както водата – в планинския извор.
И тъй, искате ли да дойдете до правилно разбиране на великите закони в Битието, разглеждайте явленията в живота в техните естествени прояви. Например, естествена проява на човека е да бъде добър. Не е ли добър, това е неестествена проява, която натъква човека на противоречие. А всяко противоречие се ражда като резултат на неестествените прояви в човешкия живот. Ако двама души не се разбират, причината за това неразбиране се крие в техните прояви, в техните неестествени действия. Ако членовете на дадено общество не се разбират, причината за това се крие в семейния живот. Ако майката и бащата не се разбират помежду си, не можете да очаквате разбиране и между членовете на обществата. Сегашните общества са построени върху началата на семейството. Всеки член на обществото е преди всичко член на семейството, по-малката единица от обществото.
Следователно, ако той в семейството не живее добре, в обществото още повече не може да се прояви добре. Невъзможно е да има съгласие между децата на едно семейство, ако между родителите отсъства съгласие и разбирателство. Какво виждаме днес? Майката и бащата спорят за нищо и никакво. Този спор се предава и на децата. При това положение не може да става въпрос за възпитание на децата. Ако се вгледате в живота на птиците, ще видите, че когато мътят яйцата си, те живеят в пълна хармония. Докато наредят гнездата си, докато изберат място за жилището си, може да се яви някакъв спор помежду им. Започнат ли да мътят, всякакъв спор изчезва. Когато мътят яйцата си, те непрекъснато пеят.
Животът на съвременните хора е построен върху семейството. Ако основата на семейството е добра, целият човешки живот ще бъде добър. Ако майката и бащата нямат високо съзнание за своята роля в живота, и децата, които родят, ще приличат на тях. Обикновено децата приличат на родителите си. В редки случай те не приличат на тях. Например, Каин не приличаше на баща си. Адам беше кротък, добър човек. Той беше вегетарианец, не ядеше месо. Синовете му, особено Каин, беше жесток, груб човек. За нищо и никакво той уби брата си. От завист към него той го уби. Какво е виновен Авел, че димът на Каиновата жертва не възлизал нагоре, а пълзял по земята? Същата причина внася раздори и в семействата, между мъжа и жената. И те спорят, негодуват, сърдят се защо димът от жертвеника на едного от тях отива нагоре, а на другия – надолу. Този спор не разрешава въпросите. Майката и бащата трябва да родят такива деца, които да бъдат в услуга на семейството си, на обществото, както и на цялото човечество. Светът се нуждае от благородни и възвишени души. Днес светът е пълен с готовановци, които очакват да дойде Царството Божие на земята, да ядат и пият, да се удоволстват. Земята е училище, а не място за удоволствия. Не съзнава ли това, човек е изложен на ред страдания и противоречия. Всяко удоволствие води след себе си наказание. – „Нали трябва да се живее?“ – Животът и удоволствията са две различни неща. Не можем да кажем, че човек живее, ако мисли само за удоволствия. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, ние наричаме кърмилница на злото и престъплението, а не майка. Жената трябва да бъде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трябва да ражда възвишени души, които да оправдаят идването си на земята. Само такива жени наричаме майки. Можете ли да наречете извор онзи източник на вода, от който извира мътна, нечиста течност? Извор наричаме онова, от което извира чиста, кристална вода.
Бъдещето семейство ще се различава коренно от днешното. Майката ще бъде налице, а бащата ще бъде далеч от семейството си. Той ще се явява по един път в месеца като гост, като приятел. Децата ще гледат на него като на техен приятел. Като дохожда между тях, той ще им носи нещо ново. Те ще го очакват с радост и нетърпение. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават. Като не го познават, те ще се стремят към него, ще чувстват желание да го видят, но и като го видят, пак няма да знаят, че този, когото наричат свой приятел, е техен баща. Това, именно, създава в тях импулс в живота. Майката пък, която е в постоянен контакт с децата си, ще се ползва с голям авторитет между тях. Майката трябва да роди най-много две деца, с високи качества и способности, а не да роди няколко деца, между които да излезе Каин, престъпник-син. Роди ли син като Каина, майката не само, че не може да се подигне, но ще остане назад в развитието си. Бъдещите синове и дъщери ще почитат майка си, няма да бъдат като сегашните. Много от съвременните синове и дъщери казват на родителите си: „Щом сте ни родили, вие сте длъжни да ни поддържате“. Бъдещите синове и дъщери, като същества от високо развитие, малко ще учат и много ще знаят. Те ще помагат на родителите си, ще работят заедно с тях.
Днес всички хора изучават числата, но не влизат в техния дълбок, вътрешен смисъл, както ще ги изучават в бъдеще. Днес всеки работи с числата, извършва различни действия с тях, но какво е значението на тия числа, не знае. Например, единицата представя личността, т.е. човек, който живее в личния си живот. Като прибавите към първата единица още една, получавате числото 2, което представя женски принцип. Влезете ли в това число, вие се натъквате на известно противоречие, на борба, която се разрешава само с числото 4. В своята школа Питагор е дошъл до числото 4. По-горе от числото 4 той не е отишъл. Докато е сам, човек лесно изпада в противоречия, но щом го посети някой приятел, противоречието му постепенно изчезва. Това се забелязва както в децата, така и между възрастните. Докато е само, детето се инати, не иска да работи, нито да учи. Щом му дойде някое другарче, в него се заражда желание за работа. И двете заедно започват да работят. Такива приятели човек може да намери вън и вътре в себе си. Всяка клетка в човека е негов добър другар. Клетките са микроскопически, но разумни същества. Човек може да се разговаря с тях като с разумни хора. Не постъпва ли с тях, както трябва, той ги излага на големи опасности. За да не пострадат, те се обявяват против него, докато един ден го напуснат. Обаче това е неестествен процес. Като познава естеството на клетките, човек трябва да си създава приятели от тях, за да избегне противоречията, на които се натъква. Като изучавате човека и неговите прояви, вие дохождате до разбиране на това, че аз-ът не е израз на човешката мисъл, нито съзнанието му е израз на неговите чувства. Значи нито аз-ът създава мисълта, нито съзнанието създава чувствата.
Мислите и чувствата на човека имат свой специфичен произход. Например, един стар човек върви по улицата, подпира се с тояжка и мисли за онзи свят. Срещу него иде млада, красива мома. Изведнъж сърцето му трепва и той я поглежда крадливо. Като почувства трепването на сърцето си, той веднага започва да се осъжда, как е посмял да погледне красивата мома. Няма нищо лошо в поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастта си и чувството, което е трепнало в сърцето му. Старецът не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере отде иде това чувство в него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде от самата природа, която изпраща към него особен род космическа енергия. Тази енергия съществува в природата и от време на време обхваща всеки човек, всяко живо същество, независимо от това, каква е възрастта му. Колкото да се вглежда в себе си, най-после човек дохожда до убеждението, че чувствата и мислите съществуват вън от него. Ако ги търси в себе си, той ще прилича на петел, на когото подхвърлят житни зрънца да яде. Щом ги види, петелът започва да рови с краката си, като мисли, че той сам ги е изровил. Той не подозира, че земята е доста твърда и с ровенето си нищо няма да извади от нея.
Следователно не ровете във вашата земя, в която няма нищо. – „Ама искам да изровя нещо.“ – Няма какво да ровиш! Това, което търсиш, не е заровено в земята. То се намира в пространството. От тебе се иска само едно: да отвориш ума и сърцето си, да възприемеш правилно. Като нямат работа, мнозина започват да ровят върху въпроса: съществува ли Бог, или не. Този въпрос не се разрешава външно, но по вътрешен път. За да си отговорите на този въпрос, първо си задайте въпроса, съществува ли слънце, или не. За да се разреши този въпрос, трябва да започнете от видимото към невидимото. Какво забелязваме в природата? Сутрин слънцето изгрява, а вечер залязва. Като залезе, слънцето пак съществува, само че на другия край на земята, т.е. в другото полушарие. Ако имаме лято, това слънце, което е залязло, рано сутринта, в четири часа, отново ще изгрее. Вечерта пак ще залезе, а на другия ден пак ще изгрее. – „Докажи това!“ – Отвори часовника си и чакай да изгрее. Като мине определеното време, слънцето отново ще се покаже на хоризонта, с нова светлина.
Които не разбират какво става със слънцето, защо изгрява и защо залязва, питат къде отива, отде иде и т.н. Каквито отговори да се дадат, това са философски разсъждения. Важен е фактът, че слънцето изгрява и залязва. Този факт е интересен за всеки, който пита, съществува ли Бог, или не; чрез него той може да си обясни защо едни хора вярват в съществуването на Бога, а други не вярват. Ония, които вярват, живеят във фазата, когато слънцето изгрява. Които не вярват, те живеят в залеза на слънцето, т.е. в нощта. Щом слънцето изгрее, те имат вече представа за него. Мнозина си представят Бога като човек. Бог не е в човешка форма. Той не може да прилича на своите създания. Грънчарят прилича ли на гърнето? Коларят прилича ли на колата си? Жената, която тъче, прилича ли на платното? Следователно, говорим ли за Бога, ние ще имаме за Него неограничена идея, вън от всякаква позната за нас форма. Какво е всъщност Бог, това ще остане завинаги една от великите тайни на Битието. Да искате да определите какво нещо е Бог, това значи да бъдете по-големи от Него. Това е невъзможно. Бог всякога ще остане една неопределена величина за нас, следователно и по-голяма и неограничена.
Като не могат да си отговорят на въпроса, какво представя Бог, хората отправят вниманието си към въпроса за бъдещето общество, за неговия строй. Бъдещето общество ще следва строя на онова общество, което съществува вече. То е обществото на светиите, на напредналите същества, на ангелите и архангелите. Обществото на тия същества почива на пълна хармония. Те живеят във взаимно разбирателство помежду си. Като искат да се освободят от противоречията, хората на новите вярвания работят за създаване на нова религия. Добре е да се създаде нова религия, но тя не трябва да внася спор между членовете.
Започнат ли да спорят помежду си къде е истината, те са на крив път. Истината е неограничена. Никаква религия, никаква форма не може да я включи. Днес православните, католиците, протестантите спорят кои са на правата страна. Който счита себе си за прав, той трябва да живее като светия. Ако православните са на правата страна, те би трябвало да живеят като светии, но не е така. Днес и православни, и католици, и протестанти спорят за нищо и никакво: кой седнал на първо място, кой бил повече почитан и уважаван. Ако членовете на едно общество или на една религия са прави в разбиранията си, те биха могли да се смалят толкова, че всички да седнат на един стол. Религиозните, хората на различните общества спорят още и за яденето, кой ял повече и кой – по-малко. Природата дава изобилно храна. Тя може да отгледа не само тия същества, които днес живеят, но и още толкова. Злото не е в недоимъка на храната, но в неправилното и разпределяне. Когато споровете между хората престанат, когато благата на природата се разпределят равномерно между тях, тогава ще настъпи истинско приятелство между слуга и господар, между последния служител и патриарха. Когато отношенията на хората се поставят на база на приятелство, светът ще се оправи.
Защо иде смъртта между хората? Защото не разбират Великия Божи закон и не Му се подчиняват. Каквито блага да получават, те все са недоволни, все повече искат. Но вместо да получат това, което искат, смъртта дохожда да ги вземе. И след това хората се утешават, че туй, което не са получили на земята, ще го получат на небето. Те са на крив път. Невъзможно е да да отдаде почитание и уважение на човек, който на земята не е бил почитан. Невъзможно е да благува на небето онзи човек, който на земята е разплаквал бедни вдовици и сирачета, който е онеправдал брата си. Видят ли на небето, че такъв човек иде, те веднага взимат мерки, да не го допуснат между възвишените същества. Невъзможно е човек да е живял зле на земята, а на онзи свят да бъде добре. Мястото не изменя условията на живота. Положението, което човек заема, се определя до известна степен от съзнанието.
Кога ще се оправи светът? Светът ще се оправи, когато хората научат закона на смаляването. Този закон е основа на приятелството. Смаляването подразбира раздробяване. При този закон цялото, т.е. единицата, се раздробява на малки части, наречени дроби. Ако единицата не би могла да се раздробява, нещастието щеше да остане завинаги в света. Значи дробите представят метод за изправяне на грешките, за спасяване от нещастия. Представете си, че на гърба на един човек са закачени 50 куки, на всяка от които виси по един килограм злато. Този човек е доволен, че е осигурил живота си. По едно време той пада в морето, дето е осъден на потъване. Докато цялото тегло е на гърба му, той ще види дъното на морето. Какво трябва да прави, за да се спаси? Той трябва да приложи закона на смаляването, на раздробяването: цялата единица да я раздроби. Той трябва бързо да откачва кука след кука от гърба си и да ги хвърля във водата, докато дойде до уравновесяване на своето тегло с това на водата. Щом дойде до това тегло, той ще се задържи над водата и ще се спаси.
Следователно, искате ли да излезете от относителното разбиране на живота и да влезете в абсолютното, вие трябва да изхвърлите всичко излишно от себе си. Остане ли излишното в душата ви, то произвежда спор и противоречия. Който спори за правата си, той воюва. Който воюва, той не е на правата страна. Като воюва, той ще излезе със счупен крак, със счупена ръка или глава и въпросите пак остават неразрешени. Природата е дала право на човека да разрешава най-малките мъчнотии. Те се разрешават без война и с най-малко разходи. За големите въпроси тя има грижата.
Човек трябва да си зададе въпроса: майка ли е, баща ли е, или син. Ако е майка, тя ще бъде господарка в дома. Като разумна и добра господарка, синът и дъщерята ще изпълняват съветите и без никакво противоречие. А бащата ще бъде настрана и ще дохожда само по един път в месеца като приятел на дома, който ще носи нещо ново със себе си. Не пренебрегвайте малките величини, защото в тях се крие такова богатство, каквото и в големите. Представете си, че нещо отвътре ви казва да станете в 4 часа сутринта, да се помолите, да помогнете малко на жена си. Вие лежите и не се поддавате на този глас. Не само това, но даже намирате, че е безсмислено да ставате толкова рано, да мръзнете. Обаче като не изпълните това, което ви се подшушва, целият ден сте недоволни от себе си. Каже ли ви някой да станете рано, не отлагайте, веднага станете. Отде да знаете, може би в този час да дойде някой отвън и да ви донесе една голяма сума. – „Ама защо трябва да стана толкова рано?“ – Стани и после разсъждавай. Стани, вземи торбата с парите и после мисли как ще ги разпределиш. Всяко послушание от страна на ученика носи в себе си малка или голяма торба с някакво благо. Не се отказвайте от благото, което ви се предлага. Като ученици, вие трябва да съградите в себе си истинска представа за семейството. Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ за Бога, те не са изпълнили своето предназначение, както трябва. Децата трябва да запазят в душата си свещен образ за майка си и за баща си, като заместници на Бога. Всъщност така ли е? Много синове и дъщери очакват родителите им по-скоро да си заминат за онзи свят, да ги наследят. Слушате някой син или някоя дъщеря да казват: „Време е вече старите да си отидат на онзи свят“. Казват ли така за майка си и за баща си, те не са истински майка и баща.
Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да повдигнете чувството към майката и бащата на онзи уровен, на който са били някога. Каквото да правите, както да се отнасяте към майка си и баща си, те съществуват във вас на всяко време. Каквото да прави, човек не може да се освободи от майка си и от баща си. Те съществуват в самия него. Майката символизира Любовта, а бащата – Мъдростта. Следователно човек трябва да има свещен образ за Любовта и за Мъдростта. Спомни ли си за майка си и за баща си, той трябва да забрави всички неволи и страдания, да се освободи от всички скърби и недоволства. Ако не може да се освободи от мъчнотиите си и да се зарадва, или баща му и майка му не са това, което трябва да бъдат, или той не ги е разбрал. Това са новите веяния, към реализирането на които човек трябва да се стреми.
Сегашният живот на хората е преходна фаза към съвършения живот, който постепенно настъпва. Ако и в бъдеще хората прилагат сегашния ред и порядък на нещата, ако и в бъдеще създават семейства като сегашните, това е губене на време. Това могат да правят и невежите, но разумните хора на бъдещата раса, на новите течения се отказват да раждат деца като Каина. Децата на новите хора трябва да се отличават с чистота и святост. Дойде ли едно такова дете в някой дом, то трябва да носи благословение, както за дома си, така и за своите ближни. Разправят един интересен случай от живота на Христа. Бащата на Исуса бил добър дърводелец. От царския двор му била дадена една доста мъчна работа, която трябвало в скоро време да свърши. Макар и опитен, той се натъкнал на известна мъчнотия, с която не могъл да се справи за времето, което му било дадено. Като минавал покрай баща си и видял затруднението му, Исус се приближил и започнал да работи. В кратко време той направил това, което бащата за повече време не могъл да направи. От този момент бащата започнал да гледа на сина си с по-голямо уважение. Той разбрал, че синът му носи в себе си особени дарби и способности. Наистина, щом слиза от света на Любовта, човек носи благословение за човечеството.
И тъй, искате ли да придобиете знание, не го очаквайте от обикновените хора, нито от окръжаващата среда. Ако може някой да ви даде знание, т.е. да отвори пътя за знанието към вас, това са съществата от възвишения свят. Затова е казано, че знанието иде отгоре – от слънцето и от звездите. Казано е в Битието: „И създаде Бог небето и земята; земята беше неустроена и пуста. И Дух Божи се носеше над бездната“. Материалите, които бяха нужни за съграждане на земята, се носеха отдалеч някъде. И до днес още земята не е съвършена; всеки ден се прибавя към нея по нещо ново. Всяка епоха носи със себе си нещо ново, което преустройва земята, дава и нов вид, ново направление. Нов живот трябва да се приложи на земята. Ако новото не се приложи, животът ще си остане такъв, какъвто е бил досега. Новият живот, обаче, ще измени формите, като внесе в тях Божествена красота и сила.
Помнете следното: Прилагате ли Великия Божи закон в живота си доброволно, без никакво насилие, вие първи ще се ползвате. Вие трябва да приложите този закон доброволно, без никакво насилие. Приложите ли го така, вие ще изразходвате малко енергия. Защо? Понеже съпротивлението е малко. Колкото по-малко е съпротивлението, толкова по-малка енергия се изразходва. Като знаете това, вие можете да си обясните защо е допуснат грехът. Ако направи опит да ограничи греха и злото, невидимият свят ще изразходва повече енергия, отколкото като ги остави да се проявят. Като допущат злото и греха в живота, разумните същества използват техните енергии за добро. Ако се противи на злото и на греха, човек непременно ще се зарази от него. За да не се зарази, той трябва да се справя с него по пътя на най-малкото съпротивление. Срещнете ли злото, проявено в някаква форма, не говорете лошо за него. Поздравете го и продължете пътя си. Чуе ли ви, че говорите лошо за него, то ще се раздразни и ще търси начин да ви отмъсти.
Един ден, когато съветът на боговете се събрал на съвещание, поканили и дяволът да даде мнението си по различните въпроси, които били поставени на разискване. Бог се обърнал към дявола с думите: „Познаваш ли моя раб Йов? Като него няма подобен на земята“. – „Верни са думите Ти – отговорил дяволът. – Йов е добър, праведен, понеже е поставен при добри условия. Той има на разположение камили, говеда, овце, ниви, лозя, добри синове и дъщери. Който да би бил на негово място, нямаше да бъде по-лош от него. Опитай се да му отнемеш всичко това и тогава ще го познаеш. Остави на мене, аз да го изпитам.“ Бог предостави тази работа на дявола. Наистина, Йов беше поставен на големи изпитания. Той изгуби всичко, което имаше. Като издържа изпита си, всичко му се върна отново.
Какво представя дяволът? Той е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Негова задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота. Каквито максими да има, човек трябва да ги приложи в живота си. Щом ги приложи, той пръв ще се ползва от тях. Човек трябва да бъде готов да прилага, а не само да събира знания, които могат да се наслоят в съзнанието му и да го обременят. Малкото, което ви се дава, трябва разумно да го използвате и да бъдете благодарни от него. Можете ли да използвате малкото, което ви се дава, ще използвате и големите опитности и знания. Когато бъдете готови, ще ви дадат свободен билет, да се разходите по всички планети. Това става по особен начин, със специална колесница. Като се върнете отново на земята, хората ще ви посрещнат с големи почести. Вие ще носите някъде на главата или на лицето си особен белег, по който ще се познава, че сте ходили по другите планети, като Моисей, който слизаше от планината и носеше нещо със себе си. Когато слезе от планината, т.е. от небето, Моисей носеше нещо особено със себе си – белег за отиването му на небето.
Божията Любов носи пълния живот.
Лекция от Учителя, държана на 5 февруари 1930 г., София, Изгрев.
|
