Опитна школа

Размишление

Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение. По отношение на философията вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След 3–4 часа той отново огладнява. Щом усети глад, пак яде. После пак огладнява и т.н.

Какво представлява гладът? Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: „Не може ли без ядене?“ Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.

Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, закон. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него. То се чуди как е възможно баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.

Съвременните хора се питат как да се справят с противоречията. Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, по-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае.

Сега ще прочета 12-та глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията. „А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра.“ (– 4-ти стих.) Ще кажете: „Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него?“ Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни. Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва – той трябва да учи.

„Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.“ (– 6-ти стих.) Какъв беше резултатът на тяхната молитва? „Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: „Ставай скоро!“ И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене“. И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: „Ти си луда!“ Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: „Неговият ангел е“.“ Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого? На евреите. Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.

На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество. Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.

Безверници е имало всякога. В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите. Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-ниската. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: „Свети бъдете“, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено каква способност или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото. Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.

Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил. Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. Ако спи 1–2 часа, това му е достатъчно.

Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него. Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни. И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри, да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях. В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.

И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите. Казано е в Писанието: „Станете като децата“. Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на Любовта, на Мъдростта или на Истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага. За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: От знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното – големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното.

Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният – високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може – конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може – конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само Любовта и вярата могат да му помогнат. Без Любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Моисей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: „Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено“. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: „Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене“. Защо на Моисея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Моисей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър обаче излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия. За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.

И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога. Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят. Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.

Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си. Той мислел, че като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията обаче не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората – други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, ще постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на Любовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само Любовта е в състояние да скъса веригата на злото. Любовта е вложена в душата на човека като сила. Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.

За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятства да върви напред. Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква. Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си. Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки. Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.

Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото. Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови да правите каквото ви кажат. Започнете ли да питате защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат предвид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти. В чистота се крие тяхната сила.

Сега, дръжте в ума си мисълта, че един ден, когато сте в затвор, ангел Господен ще дойде при вас, ще ви бутне по ребрата, ще разкъса оковите ви и ще каже: „Ела след мене!“ Той ще ви остави на някоя улица, но свободен. Оттам вие сами ще намерите дома на вашите близки и когато не се надяват, ще им се представите, ще им разправите своята опитност.

Изпейте сега песента „Зора се светла зазорява“.

Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си. Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. – „Ама не съм способен човек, грешен съм.“ – Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени. Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци. Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.

Следователно, и на вас казвам: Не мислете, че и вие ще можете да счупите прозорците с главата си, да излезете вън.

Прозорците са по-здрави от вашата глава. Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте какво прави господарят на затвора. Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа или че никога не ви дохожда на ум какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: „Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък!“ Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 22 януари 1930 г., София, Изгрев.