Има няколко думи, които аз считам като сянка на едно изречение. Аз ще ви дам сянката, вие ще намерите предмета. Сторете да насядат человеците. Сядането, да седнеш, това е един разумен акт. Няма по-красив акт от този, да знаеш как и де да седнеш. Нещастието и щастието на човека зависи от неговото сядане и от неговото ставане. Ти гледай човека как сяда и как става, за да познаеш какъв човек ще стане. Като става и като сяда, гледа как става и как сяда, за да познаеш какво може да извърши този човек в света. Някой казва – ти можеш да седнеш, дето искаш и както искаш. Не, това е така само за глупавия човек. Обаче умният човек не сяда, дето трябва и не трябва. Той не сяда навсякъде.
Казвам, сега, когато се изучава животът на хората, той може да се изучава по разни начини. Някои изучават човешкия живот с оглед на това, да поживеят малко на земята. И най-после, какво красиво има в човешкия живот на земята? Какво нещо е човешкият живот вън от любовта, вън от мъдростта и вън от истината? Това е един затворник, който има железни букаи на краката си и които постоянно дрънкат, а след него вървят десет души стражари и го следят. И след всичко това този човек се мисли свободен. Разликата между хората седи в това, че букаите на някого са от желязо, на други са от дърво, а на трети от злато. Но всеки човек има по едни букаи. Понякога човек пъшка. Защо плаче човек? Сега аз ще ви дам две правила, за които трябва да платите много скъпо. Първото правило, всеки човек, който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Такъв ученик взема да решава една задача, едно уравнение. Решава това уравнение по няколко начина и задачата все не излиза. Той изтрива и отново решава, докато най-после я реши. Този ученик е прилежен. Второ правило, онзи ученик, който прави погрешки и не ги изправя, той е ленив ученик. И тъй, ако изправяте погрешките си, вие сте прилежни ученици. Ако не ги изправяте, вие сте лениви ученици. Това са две важни правила в природата. Някой пита: „Защо трябва да изправям погрешките си?“ За да си прилежен ученик. Изправяш ли погрешките си, от тебе всичко може да стане. Не изправяш ли погрешките си, не си прилежен човек. Това е предрешен въпрос.
Сега, за да седне човек някъде, той трябва да е занят с важни работи. Онзи човек, който не е занят с важни работи, той ходи по цял ден, скита из улиците. А когато човек разрешава един важен въпрос, той ще седне на едно място, ще се спре, ще се вглъби в една дълбока мисъл. Казва Христос: „Да насядат учениците.“ Онези, които са слушали Христа, глупави хора ли бяха? Не, те бяха много умни хора. Те бяха по-умни от всички тогавашни хора в Израил. Те отиваха да слушат Христа и сядаха около него да им каже нещо. Те бяха най-способните ученици в класа. По това се познават и днес способните, добрите ученици. Някой казва: „Аз никога не сядам, никога не си почивам.“ Този човек мисли, че е някакъв голям философ. Друг казва: „Аз нямам време да си изправям погрешките.“ Сега аз ще дойда до едно положение, до едно сравнение.
Един млад поет писал дълго време и печатал своите произведения. Най-после се обезсърчил и дошъл до отчаяние, че хората не го оценяват. Отишъл в гората и почнал да мисли там какво да прави, да напусне ли поезията. Казал си: „Тази работа не става така. Гладен не се ходи.“ Мислил дълго време какво занятие да избере. Но като не могъл да намисли нищо, решил най-после да свърши с живота си и взел да търси начин, по който да свърши по-скоро и по-лесно, да не страда много. В това време той чува над главата си една птичка да цвърти. Погледнал я той и ѝ казал: „Какво си се разпяла? И аз като тебе толкоз време пях на хората, но никой не ме оцени. Какво искаш да покажеш с това?“ После вижда пред себе си един заек, който се изправил на краката си и го гледа. „Какво си се спрял до мене, гледаш, ти страхливко? Не знаеш ли, че животът е тежък? Какво искаш да кажеш с това?“ Този поет не разбира какво иска да му каже провидението с тези символи. То иска чрез тази птичка да му каже: „Защо си се отчаял? Ти трябва да разрешиш въпроса като мене.“ После чрез заека провидението иска да му каже: „Защо си се отчаял? Виж аз как живея. Вземи пример от мене, как аз разрешавам този въпрос. Аз живея при по-лоши условия от твоите, ти си поет. Аз да бях на твоето място, цар щях да стана.“ „Да, но ти поне знаеш да бягаш.“
Седи той и разсъждава. Но природата има свой метод. Тя говори по разни начини. В това време срещу него се задава една мечка. Тя изревала така силно, че той забравил и поезия, и отчаяние, и всичко. Казал: „Страшна работа е това. – И ударил да бяга: – Не зная какво щеше да стане с мене, ако бях ѝ се оставил. Щеше да ми одере кожата. Благодаря на Бога, че се избавих с бягане.“ На мечката той не каза, както на птичката, защо цвърчи, нито като на заека, че е страхливец, но удари да бяга. Оттам насетне този поет поет стана. И колкото поеми написал след това, всички били приети от хората. След като внесъл в тях мечешки характер, всички хора започнаха да се изказват – има нещо дълбоко в тях. Оттам насетне той писал все хубави работи. Птичката казва – ако ходиш с този ум, от тебе нищо не може да стане. Но той не можа да разбере птичката. Това беше висока наука за него. И ако той ходи по ума на заека, пак нищо няма да стане от него. Неговите уши са дълги, те са се продължили от страх.
Та и ние, съвременните хора, все казваме – като излезе мечката насреща ни, удряме на бяг. Но само така ще се оправи светът. Ние казваме: „Пяхме, плакахме, но като излезе мечката, уплашихме се и казахме Слава богу, че се избавихме.“ Казвам, интересен е този велик закон. Щом сме недоволни от живота, който Бог ни е дал, непременно ще дойдат обратните резултати в света. Обратните резултати идват от заблужденията, които съществуват. Ние мислим, че сме свободни, че можем да вършим, каквото искаме, но това е само донякъде така. Всеки човек, всяко същество има свое предназначение. От наше гледище ние мислим, че човек няма свое предназначение. Не само човек, но и животните имат определено предназначение. И ако човек намери своето предназначение, той ще намери и смисъла в живота. Ако не намери своето предназначение, той ще направи много погрешки.
Казвам, ние, съвременните хора, сме неблагодарни от онова, което ни е дадено. Ако човек не може да пази своя ум, който му е даден, и ако не може да пази сърцето си, което му е дадено, питам тогава – къде е човекът? Ако човек е вън от своя живот, вън от своя ум, вън от своето сърце, тогава къде е той? Аз бих желал да ми представите един човек без живот, без ум и без сърце. Тези три качества именно представляват човека. Чрез живота именно ние познаваме човека. Като прилагаш живота си, зад живота си скрит ти. Човек е скрит още зад своята мисъл и зад своите чувства. От неговите мисли и от неговите чувства ще познаеш какво е човекът. Един човек може да го познаеш и от една дума. За да познаеш човека, не е нужно да знаеш целия му живот. Познанството зависи само от един момент. Човекът е подобно на една кибритена клечка. Ти може да познаеш кибритената клечка, като я драснеш. Ще видиш дали ще се запали, или не. Това е знание. Това значи да познаеш какво ще стане от човека, ще направи ли погрешки и ще ги изправя ли, или ще прави погрешки и няма да ги изправя. Или казано на съвременния език, ще се учи ли, или няма да се учи. Най-красивото положение засега е човек да се учи. Престане ли той да се учи, неговият живот се обезсмисля. Престане ли човек да се учи, започва един процес на физическо натрупване. У всички хора, които престават да се учат, се забелязва едно натрупване, както у всички чорбаджии от турско време. Влезеш ли в някое село, виждаш някой българин сух, слаб като чироз, но интелигентен. Каквото яде, не хваща място. Все замислен върви. Направят ли го обаче чорбаджия, след две-три години той се напълва, пуща коремче, изведнъж затлъстява и българите казват – провървя му някак. Значи спрял е процесът на учението, а се явява физическото натрупване, затлъстяване.
Нима мислите вие, че когато човек забогатява, това не е натрупване. Нима мислите вие, че когато четете един роман, не се наслояват известни мисли в ума ви? Четете един роман, например от Виктор Юго „Клетниците“ или от Толстой „Война и мир“, или друг някакъв роман от някой писател – от всички се наслояват известни мисли. По какво се отличават романите на Юго от романите на Толстой? Според мене Виктор Юго изразява индивидуалните качества у човека. Той иска да изкара идеята, че човек сам може да се поправи, има нещо хубаво вложено в него. Тази е идеята в целия терен на неговата мисъл. Затова той изкарва Жан Валжан от едно общество и го поставя в друго, като нарежда около него ред лица като пробни камъни. Такава е например неговата храненица Козета, нейният възлюбен Мариус, после епископът, Жавер и др. Обаче, като четете Толстоя, той прокарва следната идея: не е важно само това, което човек може да направи, но има един външен закон в света, който регулира нещата. И за да прокара своята идея, той взима в романа си „Война и мир“ един исторически сюжет. Той взима Наполеона и го поставя при същите условия, при които Юго поставя своя Жан Валжан. Наполеон излезе пред Кутузов, който отстъпваше постепенно, докато най-после Наполеон попадна в неблагоприятни условия, обърна гръб и се върна във Франция. Питам, този Наполеон не беше ли същият силният, гениалният, че не можа да отиде в Русия? И Толстой е прав, и Юго е прав. Обаче единият разглежда живота отвътре, а другият отвън. И у двамата няма никакво противоречие. Някои критици ще кажат, че Толстой не е прав в разсъжденията си.
Не, има един закон, който регулира отношенията между хората, който регулира външните условия, които идват. Целия свят е съчетание от разумни същества, които съзнават нещата и регулират живота. Ние не сме сами, не сме свободни. Ние сме заобиколени с много такива същества. Ти не можеш да вършиш, каквото искаш. Например вървиш по пътя и удариш едно дете, но дойде бащата, улови те и те запитва: „Кой ти даде това право?“ Ти можеш да обидиш, да оскърбиш някого, но веднага при тебе идва едно друго разумно същество, което го защитава. Следователно ние живеем в един разумен свят. И всички наши стълкновения, страдания, нещастия, песимизъм, неволи се дължат на онова положение, че ние искаме да живеем, както разбираме. Обаче нашите разбирания ще бъдат разбиранията или на Виктор Юго, или тези на Толстоя. И Толстой гледа едностранчиво. Когато Наполеон влезе в Русия, той беше вече стар и затова не сполучи. Тъй щото, когато провидението иска да осуети плана на някое същество, те ще му създадат ред спънки. Когато дяволът иска да осуети един план на някой човек, той ще му каже: „Ти си млад, не ти е време да се занимаваш с духовни работи, поживей си малко, но има доста време още, докато станеш религиозен, набожен, използвай младите години, веднъж са те, ожени се, използвай разумно времето.“ Този дявол ще ти наведе ред доказателства, ще ти посочи ред автори, еди-кой си философ така казвал, иначе казвал, ще ти донесе вода от деветдесет и девет кладенци, но ще дойдат старите години, ще се яви диабетът, склерозата, пулсът на сърцето ще се намали, храносмилането ще отслабне и ти ще кажеш: „Изгубих времето си. Трябваше на млади години да се замисля. Сега на стари години къде?“ Започваш тогава една друга философия – нито на стари години, нито на млади години.
Аз не зная как да нарека това положение. Има едно положение, когато човек нито прави погрешки, нито ги изправя. Това е най-лошото положение. Онзи, който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Онзи, който прави погрешки, а не ги изправя, той е ленив ученик. Но онзи, който нито прави, нито изправя погрешките си, той е по-долен и от двамата. Та сега мнозина на казват: „Аз погрешки не правя.“ Какви погрешки не правиш? Умрелите хора правят ли борчове? философия било това. Аз предпочитам човек да прави борчове, поне е жив, но да ги изплаща. Онзи, който няма борчове, той е умрял човек. Какво ще кажете отгоре на това? Някой казва: „Нямам нито пет пари в джоба.“ Аз предпочитам да имаш. Аз не говоря за тези, които са изплатили дълговете си, но аз говоря за тези, които, откакто са се родили, докато са заминали за онзи свят, не са направили никакъв борч.
Казвам, изисква се една дълбока мисъл. В това, което ви говоря, се крият велики истини. Смисълът не е в това, да направиш дълг и да се откажеш да го плащаш. Тогава ти си един ленивец. Кажи: „Трябва да изплатя всичките си дългове.“ Кажеш ли така, в тебе се събуждат вече известни енергии. Казвам, когато дойдем до положението да разсъждаваме какво нещо е духовният живот, казваме – не струва човек да бъде духовен.
Това е неразбиране. В какво седи духовното? Сега да ви представя конкретно каква е разликата между един духовен, праведен човек и между един светски човек. Представете си двама такива хора, и двамата благородни, обаче има една съществена черта, която ги отличава. Аз разглеждам двамата в добра смисъл. Представете си, че духовният човек е богат, има хубава къща, в която е наредил някой гост. Той го приема внимателно, определя му специално легло, нахранва го, разговаря се с него. Каквото му поиска, всичко му дава, на негово разположение е. Сутринта го изпраща, нито пет пари не му взима. Светският човек пък има един модерен хотел, добре инсталиран, с електрическо осветление, с баня, има на разположение много слуги и слугини. Като дойде някой гост, веднага слугите му помагат да се съблече, завеждат го в специална стая, помагат му да се измие. Гостът поглежда, седи, казва – много благороден човек, висока култура има. Всички слуги и слугини му прислужват и на сутринта, като стане, облича се и се готви да излезе. Но в този момент господарят застава пред вратата в гишето и му казва: „Всичко ви струва триста лева.“ Той си прехапе малко устните и даде последните триста лева, които има в джоба си. Това е разликата между светския и духовния човек. Единият услужва без пари, а другият услужва с пари. Няма нищо лошо в това, че единият услужва с пари, но казвам в какво се крие разликата. Казвате – това не е по Бога. Нищо от това.
Разликата е в схващането. Хотелджията, той е направил толкова разноски и затова, като му дойде някой гост, казва: „Ще дадеш бакшиш за мене, за хотела, за стаята, за това, за онова.“ Праведният човек пък постъпва по друг закон. Втория път вече ти ще отидеш при праведния. Защо отиваш при праведния? Защото нямаш пари. Джобът ти се е изпразнил. Кесията му е празна. Ако ме питаш защо този човек отиде при праведния, защото няма пари. Защо отива при хотелджията? Защото има пари. И друго едно положение има – при праведния човек всеки може да отиде на гости, а при хотелджията – само богатите. И тогава, ако при вас идват само богати, вие сте хотелджия, от света сте. Ако при вас идват всички, вие сте от праведните, от духовните хора. Така трябва да се изтъкне тази разлика.
Ти искаш да осъществиш една Божествена идея. Как ще я реализираш? Отиваш в един голям град като Лондон, слизаш на един голям хотел, дето отиват най-големите милиардери, и веднага трябва да депозираш най-малко пет долара, даже е малко пет долара. Колко са пет долара? Това не е нищо за един богат човек. Какво представляват пет долара за един богат човек? В турско време някои бейове за свое удоволствие са взимали книжни монети от хиляда лири, правили са си цигари от тях и са ги запалвали. Често някой беден човек работи цял месец, и пак не може да получи хиляда лири.
Сега ние се връщаме до положението, да разберем вътрешния смисъл на живота. Ние се тревожим от неща, които нямат никакъв смисъл. Ние, съвременните хора, сме заняти с неща, които нямат никакъв смисъл и които са безполезни за нас. Полезно за нас е онова, което може да ни доведе към пътя на нашето освобождение, към нашето знание. Освобождението ще дойде чрез истинското знание. Ако ти нямаш знание, не можеш и да се освободиш. Каква е разликата между един долар и един лош човек? Има разлика. Каква е привидната разлика между едно добро чувство и едно лошо чувство и една добра мисъл и една лоша мисъл? Всяко чувство, от какъвто и характер да е то, което те подтиква към Бога, е добро чувство. Ако сиромашията те подтиква към Бога и ти дава знания, тя е на мястото си. Ако имаш богатство и то ти дава широта и те подтиква към Бога, и то е на мястото си. Но ако сиромашията и ако богатството те отдалечават от Бога, те не са на мястото си.
Следователно в ума ти трябва да изпъкне онази съществена вътрешна разлика, да знаеш във всеки даден момент какво придобиваш. Не е въпрос само да се каже на някой човек, че не е християнин. Ние не знаем всъщност кой човек е истински християнин и кой не е. Християнството е процес. Ти само за даден момент можеш да кажеш дали някой човек е християнин, или не. Какъв е бил в миналото, ние не знаем. Човек може да бъде християнин само за момент и от този момент се определя неговото бъдеще. Както чувстваш в даден момент, такъв си. Какъв си бил по-рано и какъв ще си в бъдещето, това не е важно. Важно е какъв си в дадения момент. Ако умът ти е занят с една велика мисъл в каквото и да е направление, ти си човекът, който има разположение и в миналото, и в бъдещето. Но ако той не е зает с една велика мисъл, човека го няма. Смисълът не е в това само, че ние вярваме в Бога. Вярата само не спасява, тази вяра не спасява. Езикът на вярата, езикът на любовта трябва да се преведе. И ние трябва да се освободим от тези обикновени схващания на живота. Има една вяра, която не ни спасява. Например вяра, която се обуславя от това, че църквата има повече членове. Това не е вяра. Ако вярата се обуславя от множеството, то е друг въпрос. Ще ви приведа един факт.
Когато Бог изпрати Мойсея при фараона, той му каза: „Ще кажеш на фараона, че аз съм Бог на Авраама, на Исаака, на Якова.“ Той не му каза, че е Бог на един цял народ, но му каза, че е Бог на Авраама, на Исаака и на Якова. Защо трябваше да му говори така? Понеже всички фараони в Египет бяха просветени, Бялата ложа беше в Египет. Когато тя господстваше, там имаше и наука, и култура. Когато тя се оттегли от Египет, всичко запустя. Навсякъде, където е минавала тази ложа, всичко е процъфтявало, но там, дето се е оттегляла, всичко е запустявало. Фараонът разбираше какво нещо е Бог на Авраама, на Исаака и на Якова, но той искаше да изпита Мойсея дали ще говори истината. И Мойсей като адепт трябваше да направи първото чудо. Той хвърли тоягата си на земята и тя стана на змия. фараонът каза: „И моите мъдреци знаят това.“ Той ги извика, хвърлиха тоягата си на земята и тя стана на змия. Колкото чудеса направи Мойсей, толкова направиха и мъдреците, но когато дойде до четвъртото чудо, те казаха: „Това е Божия работа вече.“ Мойсей във всичко ги обезоръжаваше.
Казвам, какво ще правите, ако Бог ви изпрати като Мойсея при фараона и същевременно ожесточава сърцето на фараона? Значи и вас така ще поставят на изпит. Съвременните християни имат всичкото желание да станат силни. Те искат да придобият това много евтино. Те имат една от чертите на американците. Като тях искат бързо да станат учени и силни хора. Отишъл един американец в Германия и се явил при един знатен професор и му казал: „Има ли някакъв курс бързо да свърша по философия?“ „Има и за три месеца, и за шест месеца.“ Но когато Бог иска да създаде дъб, взима му за това сто години, а когато иска да създаде тиква, взима му шест месеца. Тъй щото, единственото нещо, което уякчава човека, това са страданията. Ако Христос не беше страдал, какво щеше да бъде? Щеше да бъде един обикновен човек. Сега всички му турят един трънен венец. Така е. От гледището на земята е така, един трънен венец, но от по-високо гледище човек се познава по една от своите отличителни страни на живота си.
Ако един човек може да изтърпи при най-тежките условия на живота, той е истински човек. А при това разбиране човек трябва да разбере вътрешния смисъл, да престане да се занимава с дреболиите на живота. Той може да се занимава, но ако иска да има едни вътрешни просветления, той трябва да дойде до дълбоко разбиране, като не трябва да се меси в живота на другите хора. Не се спирайте да отклонявате човека от неговия път. Дай му някакви наставления и го остави да се прояви. Ама щял да направи някакви погрешки. Остави го, нека се прояви. Защото, ако не направи погрешки, още по-лошо за него. Ако направи една погрешка и я изправи, той е прилежен ученик. Ако направи една погрешка и не я изправи, той е мързелив ученик. Пък ако никак не ги прави, тогава ще знаеш, че от него нищо няма да стане.
Та ще знаете сега онзи паралел, който можем да теглим. Апостол Павел казва на едно място: „Онзи, който седи, да гледа да не падне.“ Ние сега се заблуждаваме, мислим, че сме сто на сто осигурени. Това е едно физическо чувство. Ако онзи, който отива на планината, мисли, че няма да падне, няма да се хлъзне някъде, той се самоизлъгва. Аз не съм срещал досега нито един турист, който, като е ходил по високите места и върхове, да не е паднал. Само онзи, който е седял дома си, неговото месце е останало напълно здраво, но затова той никога не се е качвал по високите върхове. Сега ние казваме: „Ама защо да паднем? Имаме едно велико предприятие. Ние не сме за това, да страдаме. Ние имаме да извършим една велика мисия.“ Човек може да се откаже от страданията, които сега имате, те са доброволни. Сега вие се бунтувате и казвате: „Господ ми даде тези страдания.“ Питам, когато един млад момък се ожени за една много красива мома, която всички искат да видят, той няма ли да си създаде страдания и нещастия с това? Ще си създаде. Той не трябваше да се жени за толкова красива мома. Ще ви преведа какво означава тази красива мома.
Когато на едно малко дете дадат да отглежда един голям слон, то ще може ли да се справи с него? Няма да може да го отхрани даже. То ще каже: „Защо ми дадоха този слон?“ Една красива мома е нещо подобно на един такъв слон. Тя изяжда по пет до десет крини ориз и даже и това не ѝ стига. Като дойде горкият мъж, тя започва: „Ще ми купиш една шапка за петстотин-шестстотин лева.“ Че лачени чепичета, че копринени ризи и чорапи, че шкафове, че това-онова – и той горкият се чуди какво да прави, как да ѝ излезе наглава. Сега аз говоря за външната страна на нашите идеи, но това още не е човекът. В турско време имаше пехливани, които по цели месеци се приготовляваха да се бият, мажат тялото си с осолена мас, та, като се бият, да се хлъзга кожата им, и чак тогава излизаха на хорището да се бият, да покажат своя пехливанлък.
Така е и с всяка една идея, докато се постигне. Ще се маже, ще стане гладка кожата му, че като го хване дяволът, да му хлъзга ръката. Изкуство има в тази борба. Казвам, като ще се бориш с дявола, с противника си, ще хвърлиш горната си риза, ще си намажеш тялото чак до пъпа, ще останеш така гол и като те погледне дяволът, все ще се замисли малко. Докато отиваш при дявола облечен добре, с цилиндър, с вратовръзка, с хубави дрехи и обуща, дяволът казва: „Имам да се оправям с един, но то не е лесна работа вече.“
Казва Христос: „Кажете на тези хора да насядат.“ Насядат учениците Христови, за да изучават великите проблеми на живота. Трябва да изучавате законите на любовта, да не се изгубват плодовете на любовта. Това не е ли наука? Не е ли наука това, да запазиш приятелството на един човек, който е бил готов да пожертва за тебе своите мисли и чувства и всичко най-хубаво в себе си? Ако ти изгубиш любовта на този свой приятел, не си ли изгубил всичко най-хубаво в света? Ами, ако ти имаш един свещен трепет за живота и изгубиш това чувство, не си ли един мъртвец без никакво съдържание? Ако ти имаш един светъл ум, с който разбираш от наука, изкуство и философия, и един ден, като станеш, виждаш, че умът ти потъмнял, и се питаш „аз ли съм, или не съм“ – какво си придобил?
Смисълът е да дойдеш до положението да имаш ум на един ангел. Имаш ли този ум, ти веднага ще се върнеш по лъчите на слънцето към това течение на мисълта. Значи от този лъч ще се върнеш към слънцето и няма да имаш никакви мъчнотии, никакви спънки. А сега ние сме на земята даже и с големи окови. С такива големи окови именно ни държи земята. И съвременната наука казва, че ние освен нашата тежест от пет-шест килограма има и още едно давление върху нас, което се дължи на едно вътрешно голямо налягане. Това показва колко щателно ни пазят да не излезем от този затвор. Ако човек се освободи от тази външна и вътрешна тежест, той не би останал на земята. Ще го търсиш към месечината или към слънцето. Той седи тук по закона на притеглянето. Спрели са го физически сили и той търси своето избавление. Ние сме въплътени в материята. Един ден, като се отворят очите ви, т.е. като се развие вътрешното ви зрение, ще видите, че човекът е омотан с хиляди конци. Конец до конец е вързан. И всички тия конци трябва да се скъсат. Всеки конец си има своя специфична мисия. Има конци на щастието и конци на нещастието. Онзи, който държи тези конци, ако потегли например един конец на щастието, ти ще се намериш под неговото влияние.
Казвам, ние нямаме едно положително схващане за нещата и мислим, че Христос е дошъл на земята само за да пострада. Но щом се усъмним, казваме, че Христос е дошъл на земята като един обикновен човек. Питам, де е тогава вашата вяра, де е вашата религия? Аз наричам истинска религия това, като поставим човека на всякакви изпитания, той ни най-малко да не се поколебае. Изисква се един характер като на Йова, да не се намери човек в едно противоречие, да не се измени неговото вътрешно съдържание. Това е един благороден елемент в характера. Като се постави човек на изпит, той ще познае себе си. Че си паднал някъде, не се обезсърчавай. Това още не си ти. Ще изгубиш богатството – ти не си в богатството. Че си изгубил знанието – ти не си в знанието. Че си изгубил чувствата – ти и в тях не си. Най-после ти трябва да дойдеш до едно състояние, да настане у тебе един вътрешен мир.
Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, но после помилвали, ми разправяше своята опитност. Той бил осъден на обесване. Като закачили въжето на врата му, той усетил такова чувство, като че вселената се пръска, като че нещо страшно голямо се разрушава. Никога в живота си не бил изпитвал такова страдание. Това състояние траяло само няколко минути и после настанало в душата му необикновен мир. Той си казал: „Да става каквото ще. Нека се разруши всичко.“ Той усещал, че зад това, което се разрушава, има нещо друго, което не се разрушава. Разрушава се човешкото, но зад него има нещо друго, както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава. То е друг един свят неразрушим. И после, като останал жив, той казал: „Аз сега разбрах смисъла на живота.“
За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Ти, докато не почувстваш това голямо противоречие в живота, ти не можеш да разбереш неговия дълбок вътрешен смисъл. Мнозина казват: „Аз не искам материални работи.“ Не ти трябват материални работи, но и ще ядеш и ще пиеш, и ще се обличаш с нови дрехи, и ще се събличаш, и ще се обуваш с обуща, и без обуща ще ходиш, и ще се жениш, и деца ще раждаш. Но едно е важно – да ядеш най-хубавата храна, да носиш най-хубавите дрехи, да раждаш деца, но не като рибата. Какво ще бъде положението на един баща, който народи две дъщери и двама сина и за образованието на всеки са нужни около петдесет хиляди лева? Колко ще му трябват? Двадесет милиона. Малко не излиза на калем. Казвате – да имаме деца. Често съм наблюдавал положението на някоя кокошка, която измътила някое патенце или юрдече, което влиза във водата, а тя седи отвън и го вика: „Клок-клок!“ Но то не излиза. Гледа го тя и си мисли: „Какъв джинс беше това, че не прилича като на майка си, нито на баща си, нито на прадедите си. Нийде няма такова нещо.“ После то излезе от водата, гледа го тя, то не мяза нито на ходенето на нея. После то пак влезе във водата, тя остава отвънка и казва: „Такъв е най-после животът!“ Не, не е такъв животът. При естествените положения тя излюпва своите яйца, а сега, при неестествените положения, тя излюпва чужди яйца. И сега според закона на наследствеността дядо ти и баба ти те заставят да излюпваш патенца и юрдеченца. Това е то законът на наследствеността, когато те заставят да измътваш чужди яйца. А когато те оставят извън наследствеността, ти ще измътиш своите яйца. Но кокошката да напусне своите яйца и да се занимава с отглеждането на чужди яйца, това не е в естествения ред на нещата.
Та казвам, при сегашното възпитание ни трябва един нов начин, един нов метод, един нов мироглед. Вземете например, съвременните хора казват, че човек трябва да бъде патриот. На какво отгоре трябва да седи патриотизмът? Патриотизмът седи в чувствата. Преди всичко ти трябва да имаш баща и майка, за да бъдеш патриот. Да имаш баща и майка, това е патриотизъм. Ти като любиш баща си и майка си, ти си патриот. И ако ти изпълняваш своята длъжност, както трябва, ти имаш правилни разбирания. Ако ние имаме любов към Бога, в света ще има най-големия патриотизъм. Ако пък считаме патриотизма като система, която не съществува в природата, такова нещо не съществува. И природата поддържа, че има една държава, един живот. И Писанието казва: „Един е вашият Отец.“ На английски има една песен, която казва: „Дом бащин е дом мой.“ Но домът е разумните дъщери и синове. Та ние сме дошли до положението, минали сме онзи период на детинство и трябва да оставим настрана нашите играчки. И тогава трябва да се позанимаем малко със смятане, с математика. Важна роля играе математиката в живота на хората.
Вземете, например щастливо число за момата е 19. За която и да е мома най-щастливото число е 19, а най-щастливото число за момъка е 21. Ще кажете: „Каква роля играят тези числа?“ Ако ви кажа да се ожените за една мома на 91 и на 19 години, ще ви бъде ли безразлично? Защо, като се увеличава числото, не ви е вече безразлично? Числото 19 е върхът. Като замине това число, не ви е приятно. Аз бих желал всяка една мома да остане все на 19. Ако тури единицата отзад, ще стане на 91 години. И тогава, ако тя е умна, ако знае тази философия, ако знае кабалата, когато се намери пред един млад Дон Жуан, тя ще стане една баба с набръчкано лице и той ще мине покрай нея, ще я погледне и ще каже: „Баба е тя.“ Ако има нужда от нещо, може и да ѝ услужи. Но толкова само. А когато види някой благороден момък, тя ще тури единицата напред и ще стане 19-годишна. Тя ще стане млада със засмяно лице, с червени страни и като. мине покрай него, ще му се усмихне малко.
Вие ще кажете – възможно ли е това. В това именно седи смисълът на живота. Ако ти можеш да местиш единицата и с това да изменяш цялото си състояние, ти си умен човек. За да можеш да изменяш състоянията си, ти трябва да знаеш законите на числата от 1 до 9. Всички останали числа от 1 нататък – 2, 3, 4 и т.н., това са все стъпала, по които може да става това изменение. Числата от 1 до 10, това е наука за промяна на всички органически разумни сили, които се сменят от едно състояние в друго. Защото всяко едно състояние у човека съответства на едно тяло отвън. Например ти имаш едно състояние на скръб. Значи има някое тяло отвън, което ти причинява тази скръб. Умрял синът ти, ти имаш едно състояние на скръб. Роди се дете, ти имаш едно радостно състояние. Заминала е дъщеря ти някъде, ти имаш състояние на скръб.
Та всички наши състояния съответстват на някакво тяло извън, на нещо живо. Та промените, които стават у нас, имат известни причини отвън, които им съответстват. Всички тези отношения на скръб и радост се сменят. Обаче, като дойдем до тях, тогава се променя и животът. Ние трябва да знаем причината на скръбта и на радостта. Ако ти живееш в Бога и държиш в ума си неговото съзнание и си близо до него, ти няма да имаш никаква скръб. Ако ти държиш в ума си съзнанието на Христа, всички страдания ще бъдат в тебе играчка. Тогава ти ще кажеш, че всичко можеш да направиш.
Минава една мома християнка в Америка и един негър иска да я изнасили и веднага обаче ръцете му се сковават и тя си минава покрай него незасегната. Той се уплашва от това и избягва. Нито стража има, нищо подобно. Казвам, ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас? Тъй казва Писанието – всичко иде, за да имаме опитност. Ако дойде една мечка пред тебе и тури лапите си на раменете и ти кажеш „Господи Исусе Христе“, тази мечка веднага ще се оттегли. Тази мечка може да е пред тебе, но ако знаеш в дадения момент как да произнесеш името на Бога, ти ще отстъпиш. Във викането на любовта има специфичен език. Човек трябва да прекара цял живот на земята, за да се научи да говори на този език. Законът на любовта не е нищо друго освен правилно произношение. Една дума има сила само тогава, когато знаеш как да я произнесеш. Още в старо време – даже сам Питагор се е молил един, два, три пъти и повече, докато произнесе думата „любов“. Много дни наред се е молил какво ще стане, ако не може да я произнесе правилно? Ако я произнесеш правилно, като кажеш думата „любов“, да се затвори книгата и като произнесеш думата „любов“, да се отвори книгата. Като произнесеш думата „любов“, да се отвори Евангелието на Йоана. И после, като я произнесеш, да се затвори Евангелието на Йоана. Питам, тази книга сама по себе си ли ще се отвори?
Добре, ако аз духна, кажа „у-у-у“, значи има едно разумно същество, което се отзовава на услуги. Има разумни същества, които нямат никаква друга работа, освен че те са оставени от Бога в услуга на хората. Всеки от вас, каквото желание има, ако може да предизвика едно от тия същества, то ще бъде цял ден на негово разположение и ще му услужва. Затвори книгата – ще я затвори, отвори книгата – ще я отвори. Дигни ме – ще те дигне, свали ме – ще те свали. Цял ден ще те носи и желанията на хората за тях представляват едно приятно занятие. Всичката наука на магията седи в това, да влизаме във връзка с тези безработни души. Те са пълни със знания. Обаче ние още не сме дошли до това положение. То се отнася само за онези, които са над живота.
Казвате: „Кажи ни нещо по-ново, нещо научно.“ Че кое е новото, кое е научното? Ти се раждаш и умираш. Това е старото. Ако ти се раждаш и оженваш и после и ти, и жена ти умирате, това е пак старото. Ако децата ти умират, и това е пак старото. Всички тези стари работи сме ги опитали. Какво искате повече? Казвате: „Да свършим училище.“ Какво повече ще придобиете? Каквото положение и да вземете, все ще ви уволнят. Това е старото положение. Новото положение е да преместите единицата пред деветорката. Можете ли да я преместите, вие сте християнин. Не можете ли да я преместите, вие не сте християнин. Ако можете да местите единицата отзад напред, вие сте прилежни. Ако не можете да я местите, вие сте лениви. Ако младият, който е на 19 години, не може да премести единицата от ляво на дясно и от дясно на ляво, той не е млад.
Значи две състояния могат да се сменят. Човек, който го е страх от остаряване, той ще се страхува и от подмладяване. Човек, който не се страхува от остаряване, той няма да се страхува и от подмладяване. Някой казва: „Ще се подмладя.“ Някой казва: „Каквито глупости върших на младини, сега не ги върша. Сега съм поумнял.“ Старият именно трябва да стане млад, с качества на млад, да се отнася с благородство. И в младия трябва да виждаш качествата на стария, да не е дряхъл, но да има ума на стария, а сърцето на младия. Това е едно коренно вътрешно различие.
Казва Христос: „Оставете ги да насядат.“ Вие ще кажете – има други работи, с които да се занимаваме. С каквото и да се занимавате, вие сте обикновени хора. Каквото и да ставате и каквото и да правите в света, вие ще свършите с една нула. Нищо повече. Каквото и да сте били, най-после вие ще свършите като всички хора – ще ви направят един гроб, отгоре ще ви турят един паметник от мрамор или от друго нещо и над него ще напишат някой хубав стих от Шекспир или от Гьоте, че тук почива еди-кой си велик човек, много заслужил на отечеството си, на народа си. Че кой ли не е заслужил на народа си? Всички хора са заслужили и на народа си, но никой не е при народа си. Де е сега паметникът му? Паметник е само това, което може да живее. Ние сме в една епоха, когато не трябва да умираме вече. Като умре, той трябва да се опита дали може да възкръсне. Христос направи този опит. Той казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Той имаше една опитност, казваше: „Мъртъв бях, сега съм жив.“
Следователно всеки човек, който е умрял и после оживял, той е вече светец. И който и да е от вас, който е умрял и възкръснал, той е минал през тази опитност, той вече всичко знае. Той е вече светец. Аз не искам да остане в ума ви мисълта, да кажете, че тези работи не са възможни. Не искам да мислите така. За умния нещата са възможни, а за глупавия са невъзможни. Първото правило – не казвай, че работите са невъзможни. Ти не казвай, че не искаш и не можеш да бъдеш богат. В какво седи знанието? В какво седи богатството? Ако аз имам знание, че мога да пренасям касите на богатите хора, тогава всеки може да бъде богат. Такова богатство не ми трябва. Важно е знанието, което човек има за онези велики Божии закони. Защото знанието е създадено за човека, а не човек за знанието, богатството е създадено за човека, а не човек за богатството. Да имаш един добър приятел, е по-голямо богатство, отколкото да владееш всичкото богатство в света. Един добър приятел струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Ако ти би имал всичкото богатство в света, а си сам, какво ти струва това богатство? Приятелят не струва ли повече от всичко друго? От Адама по-богат човек в света нямаше. Той имаше четири квадралиона злато, превърнато в английски лири. Държавата, в която живял Адам, всички били в рокли от злато, вратите били направени само с бисери, а диамантени огърлици носили кокошките, като яйца големи. Като ви разправям това, ще кажете, че е от „Хиляда и една нощ“. Нека и да е, вие сте чели „Хиляда и една нощ“ – нека и това да е от същото.
Казвам, несметни богатства има определени за човешката душа, за другия живот. Ние не сме за този живот, но за нас се открива друг един проспект. Онзи вол, у когото се е пробудило съзнанието, той не може да носи все копита. Те му тежат, рогата – също, муцуната започва да се изменя, казва: „Не искам повече да ходя на четири крака.“ След това волът се изправя, става човек. Казвате: „Как така?“ Казват – взел Господ пръст, вдъхнал и станал човек. Това показва какво може и човек да направи. Ако аз мога да направя нещо, това е Бог, който може да направи. Това е Божия работа. Божия сила е това. Когато аз мисля, Бог мисли в мене. Когато аз чувствам и любя, Бог чувства и люби в мене. Аз вървя по неговите стъпки. Когато аз искам да направя нещо, Бог го направя. Дали поезия пишеш, или музика свириш, или четеш, това е Бог, който прави това в тебе. Това е неговата воля. Някой път дойде скръбта – изгубил си майка си, баща си – поплачеш си малко и той те извика, станеш радостен.
Казвам, сега всички вие трябва да седнете пред нозете на своя Учител, тъй както и той прави някога, и да научите една наука на числата. За момъка е числото 21. Като хване единицата и я тури пред двете, колко стават? 12. Значи момъкът повече от 21 години не може да отиде и по-долу от 12 години не може да слезе. Момата има по-голям мащаб на действие и на движение. Тя може да стигне до 91 години. Затова именно жените са по-стари и по-умни. Ще ви докажа, че умното у човека, това е женското, Божественото. Старо, древно е само любовта. Бог е любов. Под думата 91 живее закон на любовта, който действа в нас. Числото 90, това е един Божествен цикъл, който включва всичко в себе си. Та най-старото у нас е женският принцип – тази мекота, тази деликатност, вяра, любов, мъдрост и истина. Нямаш ли този женски принцип в себе си, ти не си мъж, нито можеш да мислиш.
Някоя жена ще каже: „Аз не искам да бъда мъж.“ Числото 2 и 1 се включват в 90. Двете е принцип на жената, то е първата майка в света. Мъжът е нулата и майка му седи при него, тя ще го омекоти. Бащата е отзад, а синът го няма там. Числото 9 е най-разумната дъщеря в света. По-умна от нея няма. Баща ѝ е с нея, той я е взел и седи зад нея. Тя е на 19 години и каквото става, казва на баща си. Баща ѝ винаги изпълнява нейната воля, понеже е разумна. 91 е най-разумната дъщеря на Бога. 91-вата година е 19-ата година, е една и съща.
Сега аз бих желал жените от вас да станат на 19 години, а мъжете да са на 21 години. Това са най-красивите числа. Като съберете 2 и 1, ще имате 9 – 3 × 3 е 9. Като умножиш трите само на себе си, ще получиш три степени. Значи мъжът е слязъл от Божествения свят във физическия и се занимава с грубата материя. Та, за да дойдеш до това възвишено състояние, трябва да се умножиш сам на себе си три пъти и ще получиш числото 9. Та сега това са занятия да се занимавате с възможностите, които трябва да останат в ума ви.
В живота има нещо по-велико от това, което сега се проявява. И това, което имате, и това, което сте придобили, е малко в сравнение с това, което имате да придобиете в бъдеще. Не се спирайте да казвате „Имам опитности“. Хубаво нещо са опитностите, но докато не сметнете опитностите, не можете да се произнасяте. Имали ли сте опитността на Христос? Петстотин милиона хора да отправят ума си към вас, да се молят, и на всички да отговаряте. И после да приемете благодарността на всяка една душа. И това е опитност. Имали ли сте такива опитности? Един ден и вие ще дойдете на това стъпало, да знаете какво нещо е да помагаш. Аз наричам това гениалност. Това е положението на титанския гений. Това е положението на онзи, който може да твори, който може да разбира. Това е друга една наука. Така ще образуваме отношенията на сегашната наука спрямо друга една наука. Тези неща могат да се превърнат в разумни състояния. И в тази наука всяко едно число отразява скритото в него. Всеки един ден има заложби в себе си. Ти можеш да попаднеш в добрите или в лошите заложби. По пътя има много заложби, но ти можеш да попаднеш и в добрите, и в лошите заложби.
Голяма красота има в ставането. Смисълът не е в бързането. Ти, като ставаш сутрин, хвърляш юргана, стоиш и казваш: „Работа имам сега.“ Това е положението на подплашения паяк. Най-първо ще благодариш, че идеш от странство на земята. Спри се малко, подрънкай малко на звънеца, извикай твоя слуга ума и му кажи. После ще извикаш сърцето – то е твоят друг слуга. Ще извикаш всички слуги и слугини, ще им заповядаш да измият всичко, да приготвят банята и ти ще влезеш да се окъпеш. Ще се преоблечеш с нова риза, нови дрехи и след това ще ти донесат закуска. Ще кажат – обядът е готов. След като се нахраниш хубаво, ще отправиш благодарствена молитва. Ти си се нахранил хубаво, ти си се изкъпал добре и след това ще избереш най-хубавото място, дето ще направиш своята разходка. След като се върнеш, пак ще дръпнеш, ще повикаш слугите да ти покажат коя е най-хубавата библиотека и там ще отидеш. Тъй щото, като дръпнеш четири пъти, всичко ще можеш да направиш. Вие по колко пъти дрънкате?
Сторете човеците да насядат. Това е Божественото у нас, което иде. То е великото у нас. Велики заложби има, към които всички хора трябва да се стремят.
Единадесета неделна беседа
10 ноември 1929 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев
|
