Ученикът трябва да размишлява всеки ден върху следните мисли и да си казва: „Като ученик, аз трябва да имам сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога“.
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва да умре“. – Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира. Смъртта се придружава с разлагане на организма. Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни!“ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират?“ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава. Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал. За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане. Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл. И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи. Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил. При това той трябва да си отговори кое от двете положения е по-право: да люби, или да разлюбва?
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота. После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил. Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в него. Това е животът на Бога в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ. Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея. Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота. Ето защо, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно. Дойде ли втора мисъл, с по-голяма светлина от първата, прибавете я към нея и работете с по-голямата светлина. Дръжте се за реалността на нещата, в какъвто мащаб и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва.
Какво представлява реалността? Човек счита реални неща ония, от които може да се ползва всеки момент. Само онази храна е реална за човека, която може да го задоволи в момента, когато той се нуждае от нея. Представете си, че някой ви говори за хубаво ядене, за сладки, първокачествени плодове, без да ги слага на трапезата пред вас. Вие го слушате, очаквате да ви се предложат, но очакванията ви излизат напразно. Можете ли да наречете тази храна реална? Следователно, колкото и да не е идеален животът ви, той струва много повече от онзи възвишен, идеален живот, който може само да се описва. За вас този живот не е реален още, защото е далеч, непостижим. Като слушате да се говори за него, вие казвате: „Възможно е да съществува такъв живот, но не сме го опитали, не го познаваме“. Животът, който прекарваме на земята, колкото и да не е идеален, поне го познаваме. За нас той е реален и достъпен. Едно е важно за вас: Да живеете разумно, да подобрите сегашния си живот. Работете съзнателно върху себе си, да развивате търпение, да издържате на всички условия в живота си, да се ползвате от тях. Всяко условие крие в себе си известно благо. Мнозина се оплакват от условията на живота си, от хората и казват, че не могат да търпят този или онзи. Защо не могат да търпят? Те казват, че за да търпят хората, трябва да им станат мост, или трябва да станат посмешище на света. Тези хора не си дават отчет, кой може да им се смее и какво значение има смеха на разумния и смеха на глупавия. Ако разумен човек ви се смее, има смисъл да обърнете внимание на този смях. Обаче ако глупав човек ви се смее, това не трябва да ви засяга.
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да работи върху себе си, да организира своите мисли и чувства, да ги постави в известна връзка помежду им. Докато не организира своите мисли, чувства и действия, човек всякога ще счита, че животът извън него е лош. Той ще третира въпроса за доброто и злото, без да си дава отчет, че и едното, и другото се крият в самия него. Това, което причинява разлагане в човека, е злото. Това, което гради в него, е доброто. Значи злото е процес на разлагане, на разрушаване; доброто е процес на съграждане, на творчество. Това, което разгражда и не съгражда, е зло. Това, което разгражда и съгражда, е добро. Наистина, за да съгради нещо добро, човек първо трябва да разгради, да разруши старото и отпосле да гради. Такъв е методът на доброто. То всякога работи в свят на ограничения. Дойдете ли обаче до Любовта, там няма никакво разграждане. Там има само творчество, само градеж. Ако искате да подновите един стар град, вие трябва да разградите, да разрушите старите къщи и вместо тях да построите нови. Обаче ако отидете на някоя обширна поляна, където няма нищо съградено, там само ще строите. Там няма какво да разграждате. Там само ще местите формите, ще ги преобразявате. Ще вземете камък от някоя канара, ще го сложите на работа. Ще вземете малко пръст от земята, ще образувате от нея каша и ще я сложите на работа. Каквото и да правите, стремете се да бъдете господари на себе си. Само онзи може да бъде господар на себе си, който не влиза в стълкновение със своето вътрешно Аз. За да не се натъква на това стълкновение, той трябва да бъде доволен в недоволството си.
Кога е недоволен човек от себе си? – Често човек е недоволен от себе си, когато не е постигнал желанията си. Някой иска да стане добър цигулар и ако не може да постигне желанието си, той страда, недоволен е от себе си. Той иска да излезе пред публика, да го слушат и да се възхищават от него. Който иска да стане добър цигулар за хората, той никога не може да постигне това. Добрият цигулар първо свири за себе си, а после за хората. Това, което човек може да направи за себе си, може да го направи и за другите. Това, което човек обича за себе си, може да го даде и на другите. Не обича ли нещо за себе си, той не може нито да го предаде, нито да го даде на другите. Музиката е в самия човек, а не в инструмента. Истински музикалният човек може да свири на обикновена дъска, върху която са опнати четири струни. Щом музиката е в човека, той може и навън да я прояви. Няма ли музика в себе си, той не може да я прояви навън. Човек може да бъде музикален и без инструмент. Щом музиката е в него, той може да си направи какъвто инструмент иска. Според мене истински цигулар е онзи, който сам може да си направи цигулка. Очаква ли на хората, те да му направят цигулка, той не е никакъв цигулар. Не всеки, който свири, е майстор.
Съвременните хора се ползват от всичко онова, което е създадено в миналото, и към него те прибавят по нещо, с цел да внесат някакво подобрение или усъвършенстване. Сегашните хора свирят на цигулки, създадени в миналото. Какво ще правят, ако старият материал изчезне? За да не изпадне в трудно положение, човек трябва да работи, да развива своите творчески способности, сам да твори, да създава, да преобразява формите. Сега, задачата ми не е да говоря върху музиката. Моята цел е да говоря върху живота, който сам създава своите форми. Оттук вадим заключението, че и човек е в състояние да твори, да създава нови форми. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и т.н. Те не подозират, че като творци, като хора със способности, те могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят, както разбират. От кое общество се оплакват? Събрали се 20–30 души на едно място, не се разбират помежду си и се наричат общество. Щом не се разбират, те не представляват никакво общество. Под думата „общество“ ние разбираме сбор от хора, които се разбират, които живеят в мир и съгласие помежду си. Възвишените и високонапредналите хора представляват духа на обществото. Добрите хора представляват душата на обществото, а обикновените хора представляват тялото на тази душа. Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва да имате предвид за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество.
Като ученици, вие трябва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора. Пазете се да не изпадате в противоречия. За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество. – Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества? Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар. Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един? Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува. Верую, което уморява 100 души, а само един спасява, не е никакво верую.
Сега, като говоря по този начин, някои могат да се съблазнят. Щом се съблазняват, това не се отнася до тях. Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват. Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне. Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога. Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
Следователно само онзи човек има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога. – Тогава какво трябва да правят лошите хора? – Много просто – трябва да станат добри. В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.
Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците? Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога. В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си. Той казва: „Всичко е свършено с мене“. Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства.
Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви. Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване. Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква. Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не и обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея?“ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание?“ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят. Често и хората постъпват като мухите. Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои. – „Какво искаш?“ – „Искам да ми обърнеш внимание, да ме погледнеш.“
Често, когато работите на хората не вървят така, както желаят, те се опълчват против Бога. Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко. Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не? Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си? Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му. При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н. Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може да си отговори на въпросите, които го занимават.
Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия. Трябва да го напуснем!“ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите. Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духът Господен е над човека, той живее. Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив. Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението. Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията. За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво. Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща. Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си. Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението и, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мярка на нещата. Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде. Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
Сега, аз говоря по този въпрос, за да се създаде у вас убеждение. Днес хората страдат от липса на убеждение. Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него. На другия ден той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи. Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал. Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира. Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно. Докъде е дошъл в своята вътрешна работа, той ще познае по своето лице.
Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание и аз – в тяхното. Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично. Къде са условията? – Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава. Значи човек е фактор на условията, той стои над тях.
Мнозина чакат да придобият дарба наготово, по някакъв магически начин. – Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех. Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора. Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание. Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек и в света. Който не е записан в Божественото съзнание, той не може да бъде виден човек в света. Човек трябва да бъде виден едновременно и на земята, и на небето. С други думи казано: Човек трябва да бъде виден в себе си. Човек трябва да бъде проникнат от съзнанието, Бог да бъде виден в него. Щом Бог е виден в човека, и човек ще бъде виден в Бога. Това не е външен процес, но вътрешен. Действително, всеки иска неговия възлюбен да го държи в съзнанието си. Ето защо, невъзможно е някой да ви обича, ако не ви държи като свещен образ в съзнанието си. Докато вашият възлюбен ви държи в съзнанието си, вие сте сигурни, че ви обича. Излезете ли вън от съзнанието му, любовта му към вас е изчезнала. Да държиш един човек в съзнанието си като душа, това значи да имаш пълна вяра в него. Най-малкото съмнение в него е нарушаване на взаимните отношения на обич и приятелство. Всяко съмнение в приятелството води към разлагане на отношенията. За да се освободи от съмнението, човек трябва да държи прави мисли в ума си и стремеж към свещена чистота в сърцето си. Само по този начин човек може да се освободи от противоречията на живота. Докато отношенията на хората са на материална база, между тях винаги ще се явяват противоречия. Щом материалната причина се отстрани, и противоречията изчезват.
Срещате един богат човек, който има 1,000 длъжници: първият му дължи 1 лев, вторият – 2, третият – 3, последният – 1,000 лева. Длъжниците му нямат възможност да платят дълга си и го избягват. Който от тях го срещне, скрива се, не иска да се яви пред очите му, като казва: „Да не ме види моят кредитор!“ Един велик мъдрец познава този богаташ, затова отива в дома му и започва да се разговаря приятелски с него: „Приятелю, гледам, че нещо не си разположен“. – „Имам 1,000 длъжници, които нито ми плащат, нито ме поглеждат като човек. Където ме срещнат, всички ме избягват, един поглед не ми отправят.“ – „Тогава прости им задълженията към тебе!“ – „Не, това не мога. И аз искам да живея.“ – „Кажи ми колко ти дължат? Аз съм готов да платя за тях. Отгоре на това ще ти дам още толкова, колкото ти дължат.“ – „Добре, съгласен съм.“ Мъдрецът плаща задълженията на хилядата души и по този начин освобождава и тях, и кредитора им. Питам: Всеки от вас не може ли да плати или да прости задълженията на брата си? Каква е вашата любов, ако не можете да простите? Който не може да прости на брата си, той е или говедо, с рога и копита, или мечка – с нокти, или змия – със своята отрова и т.н. Който е готов да прости на брата си заради Бога, той е създаден по Негов образ и подобие. Готовността на човека да върши всичко заради Бога се изявява извън времето и пространството. Да прощава човек на ближните си, когато Бог му каже, това трябва да служи като велик импулс в живота му. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Това се отнася до ония, които търсят Истината. Какво сте били в миналото, не е важно. За мене е важно готови ли сте още днес, в този момент, да простите на брата си, да скъсате старата полица, срещу която той ви дължи. – „Да си направим сметка, че тогава да видим, можем ли да простим, или не.“ – Не няма какво да мислите. Още сега скъсайте старата полица.
Едно трябва да знаете: Моментът определя човека. Това, че сте били богати, че сте завещали къщите и парите си на своите близки, че сте свършили четири факултета – нищо не значи. Важно е можете ли да простите на брата си заради Господа? – Ама учен човек сте били. – Това е едно понятие само. Учен е само Бог, понеже Той твори вселената, Той всичко знае. Ти, който не знаеш всичко, трябва да имаш смирение и да кажеш: „Аз съм от учениците, които съзнават, че трябва да учат“. Тогава, като на ученик, казвам: Бъди готов всякога да възприемеш новото! Никога не настоявай за старото, което носи смърт. Новото подразбира разумния, съзнателния живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот. Така трябва да бъдат поставени те в съзнанието на човека.
Какво представлява съзнанието? – Според мене съзнанието е свещ, от светлината на която нещата се изясняват и придобиват истински смисъл, такъв, какъвто те действително представляват. Да ви изнеса нещата, както са в действителност, това значи да ви нарисувам една картина и да дам да я изучавате. И тогава красивото и великото, което вие възприемате в нея, ще бъде едновременно красиво и велико за всички хора, за всички ученици, на които съзнанието е пробудено. Когато двама души се обичат, те трябва едновременно да бъдат красиви, добри, любещи. Такъв е законът на безкористната, на Божествената Любов.
Каква е разликата между Божественото и човешкото? – Хиляда души черпят вода от един и същ източник – великият извор на живота. Отивате при първия от тях, да пиете вода. Той ви завежда при една чешма, която едва тече. Водата от нея се точи като конец. Отивате при втория, при третия – водата тече малко по-силно, струята е малко по-голяма. Отивате най-сетне при последния. Той ви завежда при извора на живота, откъдето водата се изтича от самата глава – широко, изобилно. Там водата не тече, но блика. Водата при хилядата души е все от Божествения извор, но користолюбивите човешки сърца я прекарват през тесни отверстия. Те не дават възможност на Божественото в тях да се прояви в своята пълнота. Те ограничават Божественото в себе си и дават простор на човешкото.
Следователно, когато искате да пиете вода, не се спирайте при първата чешма, от която, вместо да задоволите жаждата си, вие повече ще я усилите, но спрете се при последния извор – изворът на Божествената Любов, и пийте от нея. Тя задоволява всички хора едновременно. Доволството е мярка за Божественото. Ако отидеш на един извор и не се задоволиш, иди на друг, по-широк. Ако и от него не се задоволиш, иди на трети, още по-широк. Постоянно върви от един извор на друг, докато се напълно задоволиш. Ето защо, човек трябва да се разширява, докато се задоволи. Щом се задоволи, по-далеч да не отива. Отиде ли по-далеч, той всичко ще изгуби.
И тъй, ако искате да бъдете ученици, да живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва да мислите за условията. Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Няма да има нещо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Смирените, това са разумните, добрите хора в света. На тях Бог всичко дава. Светът съществува за разумните, за добрите хора.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Лекция от Учителя, държана на 29 август 1928 г., София.
|
