Двете посоки

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Размишление

Кой е крайният предел, до който една болест може да се развива? – Смъртта. По-далеч от смъртта болестта не може да се развива. И обратно: Крайният предел, до който здравето може да се развива, е придобиване на живота. Значи най-ниската граница, до която болният може да стигне, е смъртта; най-високата граница, до която здравият може да стигне, е животът. В смъртта телата се разлагат, а в живота те се обновяват, подмладяват, растат. В смъртта човек се разлага и вмирисва; в живота той започва да цъфти и благоухае. Благоуханието е признак на права мисъл. Съвършено здравият човек мисли право. Започне ли да боледува, мисълта му се изопачава. Който върви в посоката на смъртта, се различава коренно от този, който върви в посоката на живота. Това са две диаметрално противоположни посоки, които внасят две различни разбирания в човека за Битието и за живота.

Задачата на съвременните учени и философи е да дойдат до разрешаване смисъла на живота и на науката. Според крайните материалисти, животът няма смисъл, а предназначението на науката е да подобри живота на хората. Според идеалистите, смисълът на живота се заключава в усъвършенстването на човешката душа, а на науката – в познаването на Бога. Обаче само онзи, който е дошъл до крайния предел на живота, може да говори за неговия абсолютен смисъл. То започва да цъфти и се радва на първия плод, който придобива. Кой е първият плод? – Любовта. Казано е, че първият плод на Духа е Любовта. Значи първите плодове на здравето са любовта, доброто и животът; първите плодове на болестта са омразата, злото и смъртта.

Това знание се отнася до онези от вас, които искат да се развиват правилно. Ако не дойдете до положителното знание, всички ще започвате добре, а ще свършвате зле. Ще започвате с идеализъм, ще свършвате с разочарование. Докато сте млади, ще казвате, че животът има смисъл, че хората са добри и благородни. Като остареете, ще поддържате обратното, че животът няма смисъл, че хората са лоши. Това е субективно схващане за живота, което се придобива по отрицателен път. Това показва, че болезненото състояние в човека е достигнало до крайния си предел. Има една болест в човека, наречена грях. Затова и Давид казва: „В грях ме зачна майка ми“. Болестта и болезнените състояния в науката, в живота и в самия човек трябва да се изключат. В това се заключава смисълът на живота във физическия свят. Остане ли болестта да царува на физическия свят, тя ще разруши всичко. Докато болестта съществува, животът, богатството, знанието, силата са безпредметни. – Защо? – Защото от една страна човек ще придобива, от друга страна болестта всичко ще изяжда и руши.

Сегашните хора, млади и стари, вървят по един път, който не им е наложен от природата, а от самите тях, от техните криви разбирания, поради което има толкова лоши последствия. Това е пътят на болестта. Трябва по научен, естествен път да влязат в пътя на здравето. Всички искат да бъдат здрави, но като рекат да се мръднат от местата си, те се страхуват. Наистина, има опасни места в новия път, но човек трябва да бъде безстрашен; той трябва да бъде герой. Като дойдат до тези места, и най-големите герои се разколебават. Вяра е нужна на човека. Не е лесно да минете пропастта по една тънка, огъваема дъска. Като стъпите с единия си крак, дъската веднага се огъва и всеки момент може да се счупи и вие да паднете в пропастта. Как ще минете по тази дъска, особено ако сте болен? Никой не може да накара болния сам да мине по дъската. Трябва да дойдат двама силни, здрави юнаци, да го вдигнат на ръце и така да го пренесат от единия бряг на другия. Вяра и безстрашие се иска от човека, за да премине пропастта, която разделя пътя на болестта от пътя на здравето.

Културата на съвременните хора се отличава по това, че по отношение на земята всеки човек е в хоризонтално положение и двама души го носят. Той не уповава на себе си, т.е. на Божественото начало в себе си. При това положение човек не е нито културен, нито духовен. В него трябва да се яви желание да постави гръбнака си перпендикулярно на плоскостта, върху която стъпва. Щом се изправи на краката си, човек изправя и съзнанието си и взима права посока на движение. Ако не е в състояние да вземе това положение, той не може да постигне своите идеали. Като влезе в живота, човек трябва да стъпи на краката си, да вземе правата посока на движение и да знае какво го очаква. Той не трябва да бъде новобранец, когото посрещат с музика и песни, и да мисли, че животът му в казармата е забава. Влезе ли в казармата, той трябва да знае, че рано или късно го чака фронт, на който ще приложи пушката и топовете. Като чуе гърмежите, този голям герой ще започне да трепери, да вика майка си и Бога на помощ. Той вика и пита защо никой не му е казал какво го очаква и какво трябва да прави.

Който е дошъл на земята, той е войник, доброволно или насила, ще участва във войната. Веднъж си влязъл във войната, ще я свършиш и ще излезеш победител, но няма да унищожиш неприятеля си, а ще му дадеш права като на себе си. Ще му вземеш оръжието и ще внесеш новото, както в своя живот, така и в неговия. Ако мислиш, че като победиш неприятеля си, трябва да го унищожиш, ти си на крив път, не си разрешил задачата си правилно. Ще победиш неприятеля си и ще го повдигнеш. Това значи да вземеш правата посока на живота. На физическия свят войната е неизбежна. Човек трябва да воюва със злото в себе си, което се проявява във вид на слабости, недъзи, отрицателни чувства и мисли. Ще се борите с тях, да ги победите, без да ги унищожите. Ще воювате с отрицателните сили в себе си, докато ги превърнете в положителни. От низходяща посока ще ги насочите към възходяща. Това е задачата на сегашния ви живот. Всички хора имат някакво знание, но не могат да го приложат. Защо? – Нямат методи. Знанието без приложение е товар. За да се освободи от товара си, човек трябва да го приложи, да го тури на работа. Войник е той, не може и не трябва да носи голям товар. Той трябва да воюва с неприятеля си и да го победи. Болният ще дойде до границата на смъртта, здравият – до границата на живота и трябва да преминат тези граници. Не минат ли отвъд границите, ще паднат в пропастта, а всяко падане подразбира връщане назад. Дръжте тези идеи в ума си, да се ползвате от тях. За тази цел вие трябва да учите като малките деца, които постъпват в първо отделение. Учителят започва с тях от най-елементарни работи и върви напред. Той ги запознава с буквите и с аритметическите действия, като започва със събирането. И вие ще започнете със събирането: да знаете как се събират две идеи, две противоречия, две мъчнотии и т.н. Как ще съберете мъчнотиите си? Докато не ги отделите от себе си, не можете да ги съберете. Колкото мъчнотии имате в ума, в сърцето и във волята си, ще ги приведете към общ знаменател и ще ги съберете. Те се движат в една посока.

Сега да се върнем към въпроса за болния и за здравия. Когато болният дойде до крайния предел на своята болест, иде смъртта. Лесно се казва това, но мъчно се умира, т.е. мъчно се влиза в пределите на смъртта. На границата са поставени 10 врати за минаване. Човек трябва да знае през коя врата да мине, т.е. по кой начин да слезе в пределите на смъртта. На умиращия се дава свобода на избор, сам да определи начина на заминаването си за онзи свят. Всеки се стреми да избере най-лекия начин на умиране. Първата врата представя най-лекия начин, а десетата – най-мъчния. Същото става и със здравия. Когато дойде до крайния предел на живота, здравият се намира на границата на възкресението, дето му се представят 10 врати, т.е. десет начина за възкресение. Той сам може да си избере един от десетте начини. Чуете ли някой да казва, че животът му е дотегнал и иска да се освободи от него, ще знаете, че той е болен човек. И като болен, той не може да стигне до границата на смъртта, докато не изплати дълговете си – те го мъчат. Ще работи дни, месеци и години, докато ги изплати. При това, човек не може непрекъснато да бъде болен. Състоянията му се менят, той е ту здрав, ту болен. Като ученик на живота, той ще събира моментите, да знае колко пъти през деня е бил болен и колко пъти – здрав, за да има представа за своето състояние. Това са отвлечени задачи, които човек сам трябва да реши. Решаването им е в зависимост от правилното разбиране на нещата. Ще знаете, че човек може да реши задачите си, когато постави болестта и здравето вън от себе си, само като възможности. Човек не е роден да бъде болен, не е роден и да бъде и здрав – това са възможности в живота. Въпреки това, той не може да избегне нито болестта, нито здравето. Човек не се е родил нито за болести, нито за здраве. Той се е родил да живее. Животът му се осмисля, само когато цъфне и даде плод – Любовта. Като говорим за живота, ние го схващаме като цвят и плод на Любовта, затова казваме, че Любовта ражда живота. При сегашните условия, животът има възможност само да цъфне, но не и да върже, да даде плод.

Като слиза на земята, човек има предвид учението. Той се учи, придобива знания, а животът му се определя от посоката на неговото движение. Човек трябва да научи две неща: да намери посоката на своето движение и начин, по който да сменя състоянията си. Научи ли тези неща, той получава диплом, с който може да продължи учението си в по-висока школа. Докато завърши образованието си на земята, човек минава през много школи. Колкото по-съзнателно е работил, толкова повече знания и опитности има. Той може, като химик, да различава свойствата на първото състояние – на болестта, и на второто – на здравето, и да определя посоката на тяхното движение още докато са в зародиш. Правете и вие опити, да изучавате двете посоки на вашето движение. За следния път нека всеки от вас да намери в себе си две състояния на болестта и две – на здравето и да си ги отбележи. Изкуство е да можете да ги различите още в зародишното им състояние. Как ще различите по външен път змийското яйце от това на славея? Външно мъчно се различават, но ако ги поставите при условия да се измътят, от змийското яйце ще излезе змийче, а от яйцето на славея – славейче. Те се различават и по форма, и по съдържание. Змийчето ще започне да пълзи по земята – пътят на болестта и смъртта, а славейчето ще литне нагоре – по пътя на здравето. За да не изпадате в заблуждения, вие трябва да оставите идеите си, които са в зародишно състояние, при условия да се измътят. Едва тогава ще знаете в каква посока се движат те. Оттам ще определите техния вътрешен характер и техния произход.

Като не разбира вътрешния смисъл на нещата, човек изпада в противоречия и недоволство и сам не може да си помогне. Той е недоволен, че е сиромах, че няма пари, че не е учен, че не може да свири, да пее и т.н. Наистина, не е лесно да се справи човек с тези неща, но и богатият не е всякога доволен от положението си. Той е богат, има пари, но е болен и не може да намери лекар да му помогне. Човек не подозира, че лекарят е в самия него. Той сам може да си помогне при всички мъчнотии. Как? – Чрез мисълта си. Достатъчно е да държи в ума си положителни мисли, за да се справи лесно и със сиромашията, и с невежеството, и с болестите. Защо не си представи, че е богат, че има на разположение къща, скъпи дрехи, слуги? Защо не си представи, че е учен, че е професор в някой университет? Защо не си представи, че е млад, здрав и весел? Чрез мисълта си временно поне човек може да смени състоянието си. Всеки човек може да бъде богат – от него зависи. Три елемента са необходими, за да бъде човек богат: да прояви доброто, разумността и здравето си. Само добрият, разумният и здравият човек може да бъде богат. Той може да бъде и учен – и това зависи от него. Ще каже някой за себе си, че не е учен, защото не е написал нито една научна книга. Това нищо не значи.

Всички хора не могат да бъдат писатели: едни ще пишат, други ще четат. Често писателите не са доволни от произведенията си, намират, че нещо им липсва. Обаче четците са доволни, намират, че произведенията им са гениални. И обратното се случва: писателят е доволен от произведенията си, а четците не са доволни. Следователно и който пише, и който чете, трябва да бъде учен, да разбира смисъла на нещата. Казано е в Писанието: „Не чрез сила, нито чрез крепост, но чрез духа ми“. Това значи: Човек може да постигне всичко не чрез сила, нито чрез крепост, но чрез своя мощен дух. Какво крие духът в себе си? – Живот, разумност, доброта и здраве. Това са четири важни елемента, чрез които човек може да разреши социалните въпроси.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 4 май 1928 г., София.