Смирението

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Ще прочета 55-та глава от Исаия, която разглеждам като литературно произведение.

„О, вие, които сте жадни, елате всички при водите.“ (– 1-ви стих.)

„Вместо драка, ще възлезе елха; вместо коприва, ще възлезе мирсина; и това ще бъде Господу за име, за вечно знамение, което няма да изчезне.“ (– 13-ти стих.)

Време е вече ученикът не само да носи името ученик; не да бъде пълен със знание, както касата на банкера е пълна с пари; не само да бъде нагорещена пещ, в която да се пече хляб; не само да бъде фурна, да продава хляб, нито зеленчукова градина, която да изкарва лук и чесън. Ако е пълна каса, ще се изпразни: ако е нагорещена пещ, ще изгасне; ако е фурна, ще продаде хляба си и ще се изпразни; ако е зеленчукова градина, ще дава временно продуктите си. Ученикът не трябва да бъде и цвят, който прецъфтява. Какво трябва да бъде ученикът? – Извор, който постоянно блика. Той трябва да разбира отношенията между неговата душа и различните роли, които трябва да играе. Например, какво е отношението на човешката душа към пълната каса с богатство и знание, към нагорещената пещ, към фурната, към зеленчуковата градина и т.н.? Като разглежда и изучава тези отношения, човек трябва да се самовъзпитава, а не да се дресира, както дресират котките и кучетата.

Един човек се занимавал с дресиране на котки. Той събрал 40–50 котки и дълго време работил за дресирането им. Най-после, той дошъл до убеждението, че котките са вече дресирани и може да прави с тях различни опити.

Веднъж дошъл при него един приятел, да види докъде е стигнал с възпитанието на котките. Той наредил котките по групи и почнал демонстрации с тях. В това време приятелят му пуснал една мишка. Всички котки хукнали веднага подир мишката и дресировката пропаднала. Достатъчно било да се яви една мишка, и трудът на възпитателя пропаднал.

Какво представя мишката? – Старият, наследен навик. Каквото е мишката за котката, такова нещо са старите навици за човека. Колкото дресираната котка може да издържа пред мишката, толкова и човек може да издържа със своето знание пред старите навици. Те са сила, пред която човек мъчно устоява. На какво се дължат старите навици и как може да се справи човек с лошите навици? Навиците са резултат на честото повтаряне на нещата. Това не значи, че човек не може да се откаже от навиците си.

Достатъчно е да се намери пред нещо силно, за да забрави навиците си и да отстъпи от тях. Какво ще прави онзи, който има навик всяка сутрин да се къпе, но къщата, в която живее, се запали? Той ще гледа час по-скоро да излезе вън и ще забрави, че е навикнал сутрин да се къпе. Страхът от изгаряне е по-силен от навика. Той казва: „Днес направих изключение, не се окъпах, както правя всеки ден“. Значи изключенията са резултат на силни подбуди, силни преживявания в човешкия живот. Пред пожара всякакъв навик отстъпва. Смешно е да видите, че някой се къпе, когато къщата му гори.

Пророк Исаия казва, че Божиите мисли не приличат на човешките. С други думи казано: Идейният живот не прилича на обикновения. Противоречията на хората се дължат, именно, на това, че искат да влязат в идейния живот с обикновените си разбирания. Някой мисли, че може да влезе в идейния свят със своите стари навици и разбирания. Това е невъзможно. Новите времена изискват нови разбирания. Запример, ако ви представят две положения – богатство и дарби, кое бихте предпочели? Едни ще пожелаят да бъдат богати, а други – даровити. Ще се явят различни мнения по въпроса. Някои ще кажат, че богатият може да стане даровит. Като има добри външни условия, той ще работи върху себе си и ще развива дарбите си. Други ще кажат, че даровитият, т.е. вътрешно богатият, има условия да стане и външно богат. Ние пък казваме, че човек трябва да бъде и богат, и даровит, защото всяко нещо има своето специфично място. Богатството има отношение към физическия свят, знанието и способностите – към умствения свят, а добротата – към духовния. Следователно човек не може да бъде духовен, докато не е добър; той не може да бъде умен, докато няма знания, и не може да бъде здрав, докато не е богат. Златото има отношение към здравето.

Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова е по-благороден, по-устойчив и по-здрав. Някой ще възрази, че има богати хора, които са болни. Това не е истинско богатство. Ако натоварите едно магаре със скъпоценности, богато ли е то? Магарето носи чуждо богатство, а не свое. То не съзнава богатството си. И да го съзнава, не може да се ползва от него. Тъй щото, за да бъде здрав, човек трябва да бъде богат; за да бъде умен, трябва да има знания; за да бъде духовен, трябва да е добър. Богатство, знание и доброта са качествата на истинския човек. Ако отнемете едно от тия качества, вие нарушавате неговата цялост.

Представете си, че ви дадат следната задача: да извадите една част от цялото, или цялото от неговите части, без да нарушите целокупността на цялото. Можете ли да решите тази задача? – Не можете. Ако извадите една част от цялото, непременно ще нарушите целостта му; да извадите цялото от частите му, и това е невъзможно. Цялото може да се дели на своите части, но то вече не е цяло. На същото основание, казваме: Като цяло, човек е неделим. Не можете да извадите от него една част и той да остане цял. Какъв човек е този, от когото сте извадили доброто? Но и доброто, като част от човека, само не съществува. Доброто, като абстрактна величина, не съществува. Затова казваме, че има голяма разлика между проявеното и непроявеното добро. За да схванете тази разлика, мислете върху житото, брашното и хляба. Житото се мели и се превръща в брашно. Те се различават по обем, но не по качество и по състав. Житото заема по-малък обем от брашното. Като се смеси с вода, брашното отново намалява обема си и се превръща в тесто, което се пече и става на хляб. Тук имаме два процеса: на разширяване – смилане на житото в брашно, и смаляване – превръщане на брашното в хляб.

Разширяването и смаляването са процеси, през които минават и човешките идеи. Явява се въпрос: При кое от двете състояния идеите са най-устойчиви? Кое е най-устойчиво: житото, брашното или хлябът? – Житото. Защо? – То е първичната идея, която слиза направо от идейния свят. Щом слезе на земята, то минава през различни фази, които са временни, преходни. И те имат приложение, но само за известно време и при известни случаи. Оттук вадим заключението: Възприемайте идеите направо от идейния свят, в първичното им състояние, а не във видоизмененията им. Идеите само се посаждат, но нито се мелят, нито на хляб се правят. Ако няма условия веднага да ги посеете, тогава имате право да ги смелите на брашно, да ги омесите и да направите хляб, от който да се ползват окръжаващите. Не прекарвате ли идеите си през тези процеси, те ще се развалят и ще губят своя смисъл. Дойдат ли добри условия за сеене, веднага ще ги посеете. Така постъпва добрият и богатият човек.

Сега аз изнасям тези процеси за способните и талантливи ученици, за да извлекат от тях някакъв метод за самовъзпитание.

Да се върнем към основната мисъл на лекцията, а именно: Човек трябва да бъде в съгласие с Божественото. Между човешките и Божествените мисли трябва да има пълно съгласие. Когато казваме, че в живота всичко е постижимо, разбираме, че между човешкото и духовното, между духовното и Божественото съществува известно отношение, известен паралел. Дойдем ли до непостижими неща, това показва, че паралелът е нарушен, т.е. между човешкото и Божественото е настанала някаква дисхармония. Някой има амбиция да стане учен човек и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е подтик в човека да постигне нещо, но не е резултат на Божествения паралел, който включва основните правила на живота. Само смиреният човек спазва тези правила. В духовния свят смирението е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е качество, но същевременно е мярка за определяне разстоянието между успоредните линии. От това разстояние зависи хармонията, която съществува между мислите, чувствата и постъпките на човека. Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия.

Горделивият прави усилия да постигне Божественото знание, но не успява. Той придобива известно знание, но не става учен. Той не може да стане истински учен, понеже е нарушил паралела между Божественото и човешкото в себе си. Гордостта представя сушата в живота. Какво може да расте на суша? – Нищо. Каква идея може да расте на суша? За да растат и да се развиват, идеите се нуждаят от слънце, влага и хранителни елементи. Гордостта е причина за пропадането на някои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на светски хора. Когато религиозният започне да мисли, че е достигнал до откровението на живота, и когато светският мисли, че е дошъл до крайния предел на науката, и двамата се проявят. Те достигат до точката на замръзването. Кога остарява човек? – Когато мисли, че е постигнал всичко. Като стане на 21-годишна възраст, той си въобразява, че е придобил големи знания, че няма какво повече да учи, дошъл е вече до своето пълнолетие и желае да стане като баща си – с брада и с мустаци. И това е добро, но брадата и мустаците не разрешават въпросите на живота. Какво ще каже жената, която няма брада и мустаци? И тя има задачи за разрешаване. Като няма брада и мустаци, трябва ли да се мисли, че животът и е лек и я освобождава от мъчнотии и страдания? Мъжът има брада и мустаци, защото живее в гористи места; жената няма брада и мустаци, защото живее в полета. В това отношение мъжът е дървар, а жената – земеделец, който произвежда жито. Стремежът на жената към мъжа и на мъжа към жената се дължи на необходимостта от материалите, които те произвеждат. Жената взима горивен материал от мъжа, а той взима жито от жената. Като говорим за мъжа и за жената, имаме предвид отношенията между гората и полето, а не външните отношения между формите мъж и жена. Гората и планината дават едни блага, а полето и долината – други. Те взаимно се допълват. Който не разбира предназначението си в живота, той е недоволен от всичко. Дърварят, например, всеки ден сече дърва в гората, товари ги на магарето си и слиза в града да ги продава. Като се отегчи от работата си, той става недоволен, не знае как да излезе от положението си. Щом се отегчиш в гората и в планината, слез в долината; като се отегчиш от долината, възлез пак на планината. Важно е и при едните, и при другите условия човек да намери нещо красиво и възвишено. Красивият и възвишен живот ще намерите на слънцето. Стремете се към слънцето, за да не се отегчавате от условията на земята. Слънцето представя човешката глава, а земята – неговият стомах. Като се отегчите от земята, т.е. от живота на стомаха си, качете се в главата си и започнете да мислите. Там е вашето слънце, от там иде вашата радост и вашето веселие. Следователно, когато сте радостни и доволни, вие сте на слънцето; когато сте скръбни и недоволни, вие сте на земята. От вас зависи да бъдете радостни и доволни. Качвайте се на слънцето, да придобивате живот и енергия, да се справяте с мъчнотиите и страданията си. Ще кажете, че условията на сегашния ви живот са тежки. Знайте, че сегашният живот е само част от целокупния, а частите не представят правила. Общият, целокупният живот включва правилата, а частите му представят методи, чрез които човек може да прилага своето богатство, знание и доброта при дадени условия.

Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: „Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи“. – Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралела на неговия живот, смирението губи своя смисъл. Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? – Той мисли, че като смирен, трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Всъщност, истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче.

Какъв паралел можем да поставим между стомаха и главата? Задачата на стомаха не е само да поглъща, но да превръща хранителните елементи и съединения, да ги обработва и като сокове да ги изпраща към мозъка. В този смисъл стомахът всеки ден пренася жертви, за да изкупва греховете си. Ако не прави жертвоприношения, стомахът не може да има правилни отношения с Първата Причина на нещата, т.е. със своя мозък, с главата си, която мисли и направлява целия живот на човека.

Внесете тази идея в ума си, за да приемете новите идеи, да приложите новите методи за тяхното реализиране. Само по този начин ще се освободите от старите разбирания и навици, които досега са ви спъвали. Старото трябва да отстъпи, да направи път на новото. Желая ви да възприемете новите идеи и да ги приложите в живота си.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 27 април 1928 г., София, Изгрев.