По отъпканите пътища лесно се ходи, но по пътя, който сега се проправя, само герои ходят. Оттук можете да разберете колко време е употребил Бог, докато създаде Вселената, докато нагласи времето и момента за дохождането на всички хора по лицето на земята, да ги постави в техните съответни гами. Каква велика хармония и музика има в това! Хиляди и милиони хора да изразят своя живот – всеки на своя час и на своята определена минута! Животът, сам по себе си, е най-хубавата песен. Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големи горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голямата приятност. Защо ангелите се радват? Те разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крие благото на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен. Радостта може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя е радост и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръб и за себе си, и за близките. Това е вярно и по отношение на нашия живот. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите. Наблюдавайте колко минути през деня сте радостни и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения. Това не е само с вас, но с всички хора. Аз често наблюдавам проявите на една от нашите котки на „Изгрева“. Тя влезе някой път в стаята ми, пообиколи, намести се добре около печката и заспи. Както спи, изведнъж се стряска, скача, оглежда се наоколо и пак заспива. Защо се стряска? – Някакво видение има: или някаква мишка изскача насреща и и не може да я хване, или някаква птичка подскача пред нея, или някой я гони и т.н. Тази котка сънува. Всеки може да се запита: „Какво представят сънищата? Защо човек не може да спи спокойно?“ Често хората казват: „Земният живот не е сън“. Действително обикновеният живот на хората не е нищо друго, освен продължителен сън, но има разлика между спящия живот на хората и краткия сън, който прекарват вечер.
Та казвам: При сегашните условия на живот, ние сме дошли на земята да се учим. В това състояние на развитие, в което се намират съвременните хора, те не са още готови да се върнат на небето. Хората трябва да се приготвят за това и пак да се върнат, отдето са излезли. Във вечността нещата не се повтарят. Няма два еднакви момента в природата. Ти не можеш да се върнеш на старото място, от което си излязъл, докато не придобиеш нещо. Непременно трябва да има някаква разлика между първото положение, при което си излязъл, и второто, при което се връщаш. Ако при сегашните условия някой иска да се върне на небето такъв, какъвто е излязъл, той ще бъде нещастен. По същия закон, ако някой болен излезе всред природата, колкото красиво да е там; колкото слънцето да грее приятно, колкото птичките да пеят весело и хубаво; колкото изворите да шуртят весело, той ще бъде недоволен – има нещо, което го смущава. Този човек, за да разбере красотата и величието на природата, трябва да се освободи от своето болезнено състояние. Значи, за да може човек да проникне в духовния живот, той трябва да бъде здрав, защото този живот е интензивен. Под думата „здраве“ се разбира „светост“. Само светият човек е напълно здрав.
Грешният човек пък губи своята енергия безразборно, вследствие на което той е лишен и от здраве. Следователно думата „здраве“ може да се замени със „светост“.
Вие питате: Защо хората губят своята енергия, а оттам и своето здраве? – Защото не разрешават правилно задачите на своя живот. Например, когато се намерят в известни изпитания, те не трябва да питат защо е дошло това изпитание, но трябва да мислят как да излязат от това изпитание, какво се изисква от тях в дадения случай. Според мене да разрешавате защо ви е дошло известно изпитание, това е една от трудните задачи на живота. Не се спирайте върху разрешаването на трудните въпроси. Това ще бъде една от вашите последни задачи. Да допуснем, че вие по погрешка сте хванали кривия път. Какво трябва да правите сега? Най-първо, ще търсите начин как да излезете от този път, а след това ще питате кой е правият път. Има ли смисъл, след като сте влезли в кривия път, да питате за какво и защо сте попаднали в него? Когато сте влизали, не сте мислили, а сега, след като сте дошли до края, казвате: „Не е този пътят“. Не е време да питате, защо сте попаднали в кривия път. Първият и важен въпрос за вас е да намерите краткия път към небето, който ще ви изведе на правия път.
Мнозина питат, защо са дошли на земята. Казвам: Ти си дошъл вече, няма какво да питаш. Трябва да разрешиш следния въпрос: как да прекараш живота си на земята, как да се справиш с доброто и злото. Можеш ли да прекараш живота си тъй, както Бог изисква? Тази е главната мисъл, която трябва да ви занимава и трябва да приложите тази година в живота си. Разрешите ли този въпрос правилно, вие ще заякнете. Да живеете правилно и в съгласие със законите на разумната природа в това седи вътрешната философия на живота.
Често вие не различавате известни ваши състояния, вследствие на което страдате. Аз наричам някои от тия състояния „лукави изкушения“. Например нещо вътре в тебе те дразни и ти казва: „Не стой като овца, махни с ръка, тропни с крак, повдигни тона на гласа си, закани се, че ще направиш това-онова“. Друго нещо в тебе тихо, спокойно ти казва: „Остави това настрана, не се смущавай!“ Питам: Отде идат тия две състояния у човека? Нито едното, нито другото състояние са твои. Питам ви: На какво се дължи напорът и напрежението на парата, която се намира под капака на парния котел? Огънят ли е причината за това, или самата пара? Истинската причина за напрежението на водните пари лежи в човека. В дадения случай водата и огънят са наблизо един до друг, но те не се спогаждат. Водата не търпи огъня близо до себе си, тя не го иска. Огънят се влюбил в нея, иска да я хване, да я застави да го обикне, но тя му казва: „Не те искам!“ Тя търси път да излезе навън, да се освободи от него, но той и казва: „Докато си тук, аз ще ти дам един урок, ще те заставя да свършиш една работа“.
Също така някои от вас се намират в положението на водата. Какво трябва да правите? – Ще завъртите крана на колелото, ще излезете навън и след това ще кажете: „Втори път не влизам в този котел“. Мислите ли, че положението на огъня е приятно? Като изгори, той казва: „Всичко се свърши с мене, дадох всичката си енергия, загаснах и на пепел станах“. Положението на водата е по-добро: тя се превръща в пара и отива в пространството. Огънят казва: „Да се влюбиш, това значи да изгубиш силата си, да се превърнеш на пепел и да те изхвърлят навън“. Казвам: Да, това е любов на пепелта. Огънят и водата са вещества от две различни категории. Огън, от който се получава пепел, стои по-ниско от водата; обаче огън, който не се превръща в пепел, стои по-високо от водата.
И тъй има много категории огън. Това, което хората наричат страсти, то е огън, от който остава пепел. Когато говорим за Божията Любов, ние разбираме огън, при който не остава никаква пепел. В проявите на тази Любов има абсолютна хармония. Когато водата се намира под действието на този огън, тя не излиза навън и котелът не се пръска. В този случай водата е носителка на живота. За тази вода именно Христос казва, че тя е живият извор. Тази вода извира само под влиянието на Божествената топлина. Топлината е носителка на Божествената Любов, даже и в най-малък размер. Ето защо, когато човек се приближава при един извор и гледа как блика, той изпитва приятно чувство. Водата, която извира от дълбочината на земята, събужда в човека красиво, възвишено чувство.
Казвам: Мисълта на човека трябва да бъде извор – непрекъснато да блика. Тя не трябва да потъва в земята, а винаги да извира. У човека има мисли, които потъват в земята, а има и такива, които отиват нагоре, бликат като водата на чистия извор. Добре е нашите мисли да извират и постоянно да отиват нагоре. Първото необходимо нещо за всинца ни е да вкусим, да опитаме сами плода на нашите мисли и чувства. Като се убедим, че те са първокачествени, да ги предложим и на другите, и те да вкусят от тях. Те са Божественото благо у нас. Ти пръв опитай хубавото в себе си, което Бог ти дава, задръж част от това изобилие за себе си, а останалото изпрати вън в света. Много от нашите мисли са плод от мисълта на по-висши същества. Когато някоя семка от тия плодове попадне в ума, в сърцето, в душата ни, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които проникват в нас. Те са голямо богатство. Ако всеки ден във вашата душа прониква по една от тия малки скъпоценни мисли, в продължение на десет години вашият живот коренно ще се измени.
Сега, в този живот, всички хора – и религиозни, и светски – търсят външни блага. Трябва да знаете обаче, че благата ще дойдат само след завършването на живота. Щастието, което търсите, е материалната страна на живота, то подразбира материални блага на земята. Щастието не може да съществува без материални блага. Значи човек може да бъде щастлив само след като завърши своя живот. Затова не търсете щастието на земята, но търсете блаженството. То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието може всеки момент да се изгуби и отново човек да бъде нещастен. Затова се казва, че на земята човек не може да бъде щастлив. Щастието на земята е постижимо относително, когато блаженството е напълно постижимо. Всеки вярващ човек всеки момент трябва да се стреми към блаженство. То е благото на живота. Христос казва: „Блажени вярващите, блажени милосърдните, блажени кротките“. Де ще проявите кротостта? Срещу кротостта трябва да се яви нещо противоположно на нея, от друго естество. И любовта, и доброто имат своя противоположност. Трябва да знаете, че светът е построен върху противоположности. Бог едновременно е създал и рая, и ада. Той е създал жителите на небето и жителите на ада. И едните, и другите действат свободно, по избор, но техните мисли, чувства и действия се контролират, хармонизират, като се използува разумно и едната, и другата страна. Ако ме разбирате правилно, ще разберете и смисъла на стиха от Писанието: „Всичко съдейства за доброто на онези, които любят Господа“. Не се плашете от лошото, което ви сполетява в живота. Случват ли ви се страдания, за ваше добро са; изгубите ли вярата си, за ваше добро е; разгневите ли се, за ваше добро е. Всичко това са временни състояния, от които ще научите нещо. Това, че сте изгубили вярата си, е едно лъжливо чувство. Всичко, което човек изгуби, може да го намери, но допусне ли в себе си мисълта, че изгубеното не може да се намери, той е на крив път. Например някой казва: „Изгубих живота си“. Не, животът не може да се изгуби. Той е излязъл от Бога и при Бога ще се върне. Всичко хубаво ще се върне към Бога. При това вие трябва да знаете, че сте обиколени от много разумни същества, които следят за всички. Те са свидетели на всичко, което се върши в света. Питам: Мислите ли, че тия същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майката, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин върху вас бдят всички същества, които ви любят. Ако ние заграждаме с плет, със стени нашите къщи, мислите ли, че онези, които ни обичат, няма да турят такава ограда около нас? Трябва да държите положителна мисъл в ума си. Често вие прекъсвате връзката с невидимия свят, с онези същества, които ви любят, и по този начин се разколебавате в живота си. В своите наблюдения аз съм виждал силни натури, с убеждение, които обаче, като дойдат до големи изпитания, се разколебават. Казвам: Когато човек започне да се хлъзга, да пада, нека се остави да падне до дъното, а не само до половината. По-надолу от дъното той не може да отиде. Ако правиш опит, направи го докрай. Ще кажете: „Това е страшно“. Не, когато съзнанието на човека е будно, при такъв опит той ще научи много нещо. И това вече не е падане, но слизане. Затова казвам: Ако слизаш, слез до дъното. Първата мисъл, която постоянно трябва да държите в ума си, е, че Божествената ръка, Божествената сила крепи всяка душа. Тя е свързана посредством една нишка с невидимия свят, затова никога не може да избяга от Божия промисъл. Някога вие казвате: „Аз ще напусна живота на земята“. Аз зная де ще отидете. Напуснете ли земята, вие ще отидете в ада. Адът е голям град с много улици. Там хлябът се продава много скъпо, а водата мъчно се доставя. След като си жадувал два–три месеца, трябва да раздадеш всичкото си богатство, за да се намери някой да ти донесе поне една чаша вода. Адът е за богати хора, а не за сиромаси. Който иска да живее в ада, трябва да има много пари. А сиромахът трябва да живее на небето. Небето е място за сиромаси – там се отива без пари; там може да се живее на кредит. Който е богат и пожелае да слезе в ада, нямам нищо против, нека отиде там; сиромахът обаче да не прави този опит. Като спечели много пари, ако иска да слезе в ада, може да направи този опит.
Как ще разберете мисълта на Христа, изказана в следния стих: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие“. В този стих не се говори за слизане в ада. Аз ви казах, в ада може да слезе само богатият. Там са нужни пари за ядене, за пиене – навсякъде скъпо се плаща. Вследствие на това и най-богатият човек, след като поживее няколко години в ада, започва да обеднява и страдалец става. Като ги оберат там, гледат по някакъв начин да ги изпратят на земята. За тази цел съществуват специални комисии, които гледат да оплитат хората на земята; заставят ги да се женят, за да се преродят чрез тях сиромасите от ада. Те идват на земята, да забогатеят отново. Сиромасите, които идат от ада, са опасни хора – да ви пази Господ от тях! Те са били някога богати, но днес по-лоши хора от тях няма. Затова и в Писанието се казва: „Пазете се, когато лошите хора на земята се увеличават“. Тези хора могат да влязат в тялото ви, а именно, могат да се промъкнат в ума ви като мисъл, и в сърцето ви като чувство. По този начин те всяват раздори, противоречия, съмнения и ви обръщат с главата надолу. Аз наблюдавам някоя сестра: днес се намира на третото небе, вдъхновена и радостна е, но след един месец я виждам посърнала и обезсърчена. Какво има? – „Изгубена съм!“ Аз си мисля: При тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. И всичкото си имане да дадеш на този сиромах, не си в сила да го направиш щастлив – той е все недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете. Затова ви е нужен Учител в света, Той да ви води в пътя, който трябва да минете. Значи изисква се разбиране на Божествения живот.
И тъй използвайте изобилието, което ви носи новата година! Знайте, че всичко, което става в света, не е произволно. Страданията, мъчнотиите, нещастията се явяват като естествени последствия от стремлението ви да търсите лесния път. Вие искате да бъдете самостоятелни, търсите начин да живеете вън от Бога. Искайте да бъдете самостоятелни, независими от другите хора, но никога не искайте да бъдете независими от Бога. Спазвайте следния закон: Всеки, който иска да се усъвършенства, трябва да има връзка с Цялото, с Бога. Влезе ли във вас мисълта, че можете да живеете без Него, върху вас ще дойде най-голямото нещастие. Мислите ли така, ще скъсате връзката си с Цялото. Каквото и да става в света, дръжте тази връзка! Богат ли си или сиромах, учен или прост, каквото положение да заемаш, дръж връзката с Великия Център на живота и не се бой!
През тази година желая на всинца ви да държите връзката си с Бога! Тази година искам да се роди във вас новата мисъл, да се свържете не с богатите на ада, но със сиромасите на небето. На небето те са сиромаси, но дойдат ли на земята, те носят пълни торби. Богатите от ада, като дойдат на земята, носят празни торби. На нас не ни трябват просяци с празни торби. Ние искаме хора с пълни торби. Ние искаме крушата да бъде пълна с плодове. Кой от вас би искал крушата да бъде безплодна? Кой от вас би искал лозата да бъде безплодна? Кой от вас би искал кесията му да бъде празна? Кой от вас би искал главата му да бъде празна? Кой от вас би искал стомахът му да бъде празен? На нас не ни са нужни празни торби. Някои от вас казват, че животът е празен. Не, животът има пълнота в себе си, но тази пълнота се придобива само във връзката с Цялото. Имате ли тази връзка, вие ще влезете в новия живот.
Като говоря за живота, аз не разбирам само външната му страна, но и вътрешната. Схващате ли така живота, вие ще знаете, че при каквито условия и да попаднете, Бог всякога може да ви помогне. Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тия условия и да ти даде знание и мъдрост. Ако уповаваш на Бога, дето и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдейства за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще Му благодариш. Аз желая и най-лошите ви условия да се превърнат в добри. Но казвам: Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина. В Откровението се казва: „Чух цялото създание да слави Бога“. В края на краищата, когато Бог примири всички хора помежду им, когато ги извади от лошите условия, те ще славят Бога. Вие ще имате страдания, но след страданията ще дойдат радости и ще изпитате Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Божието милосърдие. Той ще ви даде всичко, каквото има, ще ви помага във всички предприятия. Той е единственият, Който може да ви извади от трудните условия и да ви ръководи в новия път.
Сега задръжте тази хубава мисъл – връзка с Бога, та като се срещнете, да знаете, че всички имате тази връзка. Тя ще ви помогне да трансформирате всички състояния. Ако понякога сте лоши, то е по причина на това, че сте бедни. Беднотията е празна торба, невежеството е празна торба; всички недъзи, всички отрицателни качества са празни торби; болестите са празни торби; съмнението е празна торба; безнадежността е празна торба; безлюбието е празна торба. Щом сърцето ви се изпълни с Любов, то е пълна торба. Затова сърцето на човека трябва да бъде всякога пълно с Любов. Някой казва: „Сърцето ми е грешно“. – Щом сърцето ти е грешно, изхвърли греха навън и на празното място постави Любовта.
Ще ви прочета второ Послание Петрово, 2 глава от 13 до 20 стих. То се отнася до жителите на ада. Апостол Петър описва влиянието на жителите на ада. Те влизат в умовете на хората и постоянно им говорят; те развращават хората и мнозина падат. Често човек дохожда в стълкновение с тия жители на ада.
Ще ви прочета и от второто Послание на Йоана, 2 глава. Той пише за жителите на небето, описва какви са те. Силният трябва да побеждава. През тази година гледайте да познавате тия състояния, да изучавате теченията, както и мислите, които постоянно проникват във вас. И най-после, използвайте вашата опитност. Често ние казваме: „Аз мога“. При това виждаме, че не можем. Когато една работа може да се свърши от трима души, а само единият от тях казва, че може да я свърши, той се намира в лъжливо положение. Ето защо, когато се намирате в трудно положение, употребете следната ценна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз, чрез Твоя Дух, всичко мога“. Така е: когато Бог всичко може, и Духът, който изтича от Него, всичко може, и аз, чрез Духа, който ме ръководи, всичко мога. Кажеш ли, че всичко можеш, без да имаш предвид Бога или Неговия Дух, ти си на крив път. Моисей само веднъж си позволи да каже: „Аз не мога ли да изкарам вода от тази канара?“ – и не можа да влезе в Ханаанската земя. Моисей беше велик пророк, но само заради тези думи, които отправи към евреите и не прослави Бога, отдели се от Цялото и не можа да влезе в Ханаанската земя. Казвам: Щом Моисей се подхлъзна и не можа да влезе в Ханаанската земя, колко повече един обикновен човек! Затова пред каквото положение да се намериш, ще кажеш: „Господи, ти всичко можеш! И Твоят Дух, Който излиза от Тебе, всичко може. И аз, чрез Духа, Който ме ръководи и упътва, всичко мога!“
Ще ме запитате: Кога да произнасяме тази формула? Когато се намерите в най-трудно положение. Произнесете тази формула един, два или три пъти, докато победите. Приятно е човек да побеждава. Лошо е, когато той изгуби присъствието на духа; когато изгуби смисъла на живота; когато отслабне. Тогава всичко наоколо му се вижда опако: хората – лоши, и той търси начин как да избяга. С бягане работа не става. Ако бягаш, в ада ще отидеш. Ако се качваш нагоре, на небето ще отидеш. Турците имат една поговорка: „Бягането на котката е до плевника“. И наистина, като подгониш една котка, тя хуква да бяга из къщата, из двора и като погледнеш – скрила се в плевника. По същия начин и вие казвате: „Да бягаме!“ С бягане въпросите не се разрешават. Де ще бягате? Да отидете при Бога, разбирам. Оставете бягането, но кажете в себе си: „Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и с Духа, който ме ръководи“.
И тъй, при всички трудни условия на живота си, употребявайте тази формула.
Беседа на Учителя, държана на Бъдни вечер, 6 януари 1928 г. в София, „Изгрев“
|
