Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!
Размишление
Мнозина казват, че не помнят принципа на нещата. Когато човек не помни принципа на нещата, това показва, че неговият ум е зает с много работи.
Сега, представете си, че върху дадена плоскост прекарате 7 прави, успоредни помежду си линии (виж фигурата). В обикновената геометрия това е проста работа, обаче в живата геометрия въпросът седи другояче. Тук плоскостта AB представлява възможности, които се крият в един живот от 100 години. Началната точка A100 представлява първата възможност за постижение на нещо, а крайната точка B100 представлява последната реализирана възможност. Правите линии, които са перпендикулярни към плоскостта A100B100 пък представляват броя на възможностите за постигане на известни стремежи в даден живот. Тези линии са сили, които действат в живота. Как мислите, еднакви ли ще бъдат резултатите на тези сили? Да допуснем, че тези линии, т.е. тези сили, на брой 7, като 7 лъча излизат от различни точки. Понеже излизат от различни точки, те ще се различават помежду си. Всеки лъч ще има различно отношение към съзнанието на човека. Тези лъчи могат да бъдат мисли, чувства и желания. Ако са мисли, всяка мисъл първо трябва да се трансформира в желание, а желанието – във волев акт, т.е. в действие. И като действие вече, тя приема известна форма. Щом знаете това, вие трябва да се замислите върху въпроса за образуването на кристалите, за създаването на растенията и животните. Всеки трябва да помисли как, кога и защо са създадени кристалите, растенията и животните. Дълга е историята на тяхното образуване и създаване.
Ако проследите историята за създаването на растенията, специално, ще видите, че те са свързани с човека, в смисъл, че поддържат неговия живот. Обаче първоначално растенията не са били създадени за човека. Те предшестват човека, съществували са по-рано от него. В такъв случай интересно е да знаете каква е била службата на растенията преди съществуването на човека. Този въпрос може да се разбере само тогава, когато човек бъде абсолютно свободен от дребнавостите в живота. Следователно никой човек, бил той учен, философ, писател, или какъвто и да е друг, не може да разбере дълбокия смисъл на живота, докато се занимава с дребнавости. Дребнавостите в живота могат да се уподобят на бодванията, които произвежда губерката върху ръката на човека. Представете си, че някой велик музикант или художник иска да изрази своя гений чрез музиката или чрез художеството. Тъкмо дойде до най-важния момент, където трябва да представи върха на своята сила, и някой се доближи до него с губерка в ръка и го бодне. Какво ще направи този майстор музикант, или художник? Ръката му непременно ще трепне и важният момент ще изгуби своята красота. Музикантът ще изсвири своето парче, или художникът ще нарисува картината си, но същевременно ще отбележи и ефекта, предизвикан от бодването с губерка. Който не разбира това нещо, той няма да забележи мръдването на ръката на музиканта, или на художника. Обаче който разбира, той ще забележи и най-малкото отклонение на ръката: той даже ще знае причината, защо и как е станало това бодване.
Казвате: „Това са отвлечени въпроси, които не ни интересуват“. – Тези въпроси не ви интересуват, докато не сте се натъкнали на тях. Обаче щом се натъкнете, започвате да се запитвате защо стана така, коя е причината за това, което ви сполетя, и т.н. За пример, някой човек е духовно добре разположен, намира се в третото небе. Но дойде някой при него, извади губерката си и го бодне. Изведнъж той изгубва разположението си и започва да се запитва: „Откъде дойде тази губерка? Какво съм направил, че трябваше така да ме нападнат? Нали бях при Бога?“ Докато разсъждаваш и търсиш причината за бодването, ще получиш още 2–3 губерки. Не усещаш как изгубваш разположението си и започваш да мислиш, че доброто ти разположение е резултат на някаква илюзия. И наистина, човек трябва да си отговори защо, след като се е качил при Бога, губерките започват отляво-отдясно да го мушкат. Причината за това се дължи на факта, че докато стигнете до Бога, вие ще минете през известни области в природата, където силите не са още организирани, вследствие на което не се подчиняват на Великия Божи закон. Колкото възвишени да са мислите и чувствата на човека, веднъж минал през тези области, той неизбежно ще изпита острието на губерката. Представете си, че вие обличате новата си дреха, която сте шили за Великден и при хубав слънчев ден излизате на разходка. Обаче внезапно небето се замъглява и започва да вали дъжд. Мислите ли, че дъждовните капки ще се загрижат за вашите нови дрехи? Ни най-малко. Дъждът ще намокри дрехите ви на общо основание. Че ще бъдете недоволни, че ще ви се карат в къщи, дъждът не иска да знае за това. Той ще си вали и ще намокри всичко, каквото срещне на пътя си. Такова нещо представляват неорганизираните сили в природата, те не искат да знаят причиняват ли някому пакости, или не.
Следователно има същества в природата, които ни най-малко не се интересуват за нашите мисли и чувства, както и за нашите идеали. Някой учен е работил цели 20 години върху известна теория, но дойде едно от тези същества, бодне го с губерката си, причини му някаква сериозна болка и той забравя своята теория. Друг учен открил нещо важно в науката, но едно от тия същества го спъне някъде и той падне, удари силно главата си и забравя всичко, каквото е работил. Защо тези учени забравят какво са работили? Защото онзи, който е създавал теорията, или онзи, който е откривал нещо, е напуснал това тяло. Какво показва това? Това показва, че много същества влизат в главите на хората, диктуват им разни идеи, заставят ги да работят върху разни въпроси и в края на краищата си заминават. Не е лошо това, но истински учен е онзи, който знае имената на тия, които са го вдъхновявали да работи, които са му диктували да пише върху различни научни въпроси. Казват за някой учен, че е голям авторитет в науката. За друг казват, че не е авторитет в науката. Съгласен съм с вас, но и вие трябва да бъдете последователни. Запитайте вашия авторитет знае ли кой го заставя да пише? Познава ли кое същество го вдъхновява в работата му? Ако нищо не знае по това, той не е никакъв авторитет.
Сега ще изясня тази идея с един пример от живота. Срещате един беден, нещастен човек, без авторитет пред хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде под съд, но няма средства. Каже ви някоя обидна дума и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човек с авторитет, с пари в джоба си, съзнавате, че сте направили грешка и казвате: „Аз трябва да дам на този човек поне 1,000 лева, да му помогна; той е крайно беден“. Давате му 1,000 лева и с това изправяте грешката си. Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, след двете плесници, е станало активно, изразило се е навън.
Казвате: „Не може ли без плесници?“ Питам: Какво разбирате под думата „плесница“? Освен това всеки трябва да си отговори, плесницата, която удря някому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно? Вие сте наблюдавали как малките деца нареждат картите за игра и образуват от тях разни фигури. Понякога те ги нареждат в триъгълна форма, понякога – в четириъгълна или в друга някаква форма, но достатъчно е да се вземе една от тях, за да паднат всичките. Как мислите, по свободна воля ли падат картите? По същия начин човек трябва да си даде отчет какъв процент от това, което мисли, чувства и върши, се дължи на неговото съзнание, какъв процент – на окръжаващата среда, какъв процент – на живата природа и какъв – на Великия Божи Дух. Под думата „окръжаваща среда“ се разбират растенията, животните, хората; от друга страна – въздухът, светлината, топлината, водата и т.н. Изобщо всяко нещо, което обикаля човека и без което той не може, е окръжаваща среда. Тези среди се различават една от друга по степента на своето влияние, т.е. по степента на своето въздействие върху човека.
И тъй, правата A100B100 в чертежа представлява пътя, по който вървите, а успоредните прави представляват енергии, които идват от разумния свят. Вие можете да изчислите какво влияние упражнява всеки лъч върху живота на човека за всеки даден ден. Всеки ден енергиите на тези лъчи минават през ума, сърцето и волята на човека и по този начин упражняват известно въздействие върху него. Всеки нов ден тези енергии минават в различни гами. Това са задачи, които ученикът трябва да решава. Дойде ли до обикновения живот, той спира там. В обикновения живот няма какво особено да се търси и да се очаква. Един млад човек пише на приятеля си: „Аз те обичам, защото искам да обичам, без да настоявам за твоята любов“.
Казвам: „Прав е този млад човек“. Принципът се заключава в това: Да обичаш и да не изискваш от другите да те обичат. Обаче защо трябва той да пише това писмо на приятеля си? Не може ли да обича, без да изисква от приятеля си отговор на своята любов? Значи този млад човек се е намирал под влиянието на закона на необходимостта. Да напише писмото, това не зависеше от неговата съзнателна воля. Написването на писмото представлява падане в живота. Докато не беше написал писмото, той беше на покрива отгоре и от него зависеше да се хвърли от покрива, или да не се хвърли. Писането вече е един несвободен акт. Това значи, че писмото се пише без волята на човека.
Който пише писмо с такова съдържание, той пада. Това е научно обяснение. Щом падне, той ще се контузи накъде. Но след това пък ще дойде подскачане. Ако на такова писмо не се отговори, знайте, че то не е хубаво написано; от единия до другия край е фалшиво. След това пък ще съжалявате, че сте написали писмото. Ще съжалявате, разбира се, защото сте се хвърлили от високо. Ако не разбирате дълбокия смисъл на това нещо, вие ще изпаднете в друга крайност и ще кажете: „Тогава не трябва да пишем никакви писма“. – Не, искате или не искате да пишете, това не зависи от вас. Щом напишете едно писмо, ще признаете в себе си, че сте паднали не по своя воля. Защо? Защото едно сте писали, а друго излиза. Поетът се вдъхнови, напише нещо и казва: „Аз написах това стихотворение“. Не, той не говори истината. Той е възприел една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава с обикновено съзнание човек, това е в реда на нещата, но ученикът, който търси пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, не трябва да се заблуждава. Той тръгва да търси други методи за работа и приложение. Ученикът трябва да разбира своите състояния, да бъде господар на своите движения. Ако клати главата си нагоре-надолу, без да съзнава защо прави това, той пада. Ако се съмнява, ако се обезсърчава, ако е недоволен от живота си, той пада. Следователно всеки момент в живота си човек трябва да знае къде се намира и какво го очаква. Някой казва: „Не падам само аз, всички хора падат“. – За тебе е важно, като паднеш, колко ще се контузиш. Всяко падане носи свои последствия. Вие знаете, че празни пространства в природата не съществуват. Следователно, където паднете, вие все ще предизвикате някакво сътресение, заради което непременно ще ви държат отговорни. Кой би желал да хвърли някой човек от къщата му само затова, че се оплаквал от живота си? Всеки знае, че за такава постъпка ще носи голяма отговорност. Ето защо, както човек носи отговорност за своето физическо падане, така също той носи отговорност за своите паднали мисли, чувства и желания. Според окултистите този закон е един и същ и за физическия, и за духовния свят.
Сега, като говоря за падането на човека, имам предвид мощните сили в него, с които може да работи, да се противопоставя на всяко падане. Падащите мисли вървят в посока, в която хората се движат, вследствие на което и те падат, като същевременно се контузват някъде. От ъгъла на падането на известна мисъл зависи и контузването, което тя произвежда върху човешкия мозък. Ако се съмнявате в тази идея, направете следния опит: вземете при себе си само за един месец някой нервен човек и наблюдавайте влиянието, което той ще окаже върху вас. В това отношение вие не трябва да се заблуждавате, да мислите, че сте много устойчиви. И светии, и пророци са изгубвали равновесието си. Пророк Илия изгуби равновесието си от една жена само. Той имаше сила да избие 400 пророци в Израил, а когато пред него се яви една жена, той се уплаши и избяга. Ако пророк Илия, известен със своята смелост и решителност, се уплаши от една жена и изгуби равновесието си, мислите ли, че вие ще бъдете по-смели от него? Колко пъти и вие, като пророк Илия, сте се отклонявали и се отклонявате от живота си! С тези отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора са наредени като атомите и молекулите, между тях винаги остават празни пространства. Следователно никой не може да напакости на душата на човека, но може да напакости на тялото му. Тази пакост се предизвиква от влиянието, което хората си оказват един на друг чрез своите мисли, чувства и чрез своята воля. Иначе, като души, те са абсолютно свободни, независими един от друг. В това отношение по-напредналите ученици трябва да дават пример. Да живеете като души помежду си, това е задача, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна задача е, но постижима.
Питам: Според вас кой е правият път? Ще кажете, може би, че възходящият път е правият. Така е, но възходящите линии претърпяват известно отклонение, а където има отклонение, там има и падане. За да се избегнат тези отклонения, съзнанието на човека трябва да бъде абсолютно будно, да може предварително да разбере какво носи всяка мисъл в себе си. Като знае това, той ще може да я отхвърли или приеме, преди още да е достигнала до него. От днешния момент той може да определи какво ще го сполети след няколко седмици, месеци или години. Това всеки може да постигне, но изисква се работа, усилия, труд.
Една сутрин тръгвам на екскурзия с няколко души. Вървим по пътя и по едно време ги питам: Как мислите, отишъл ли е някой преди нас на планината? – „Да, преди нас са минали двама души.“ – Откъде познахте? – „Виждаме две различни стъпки.“ – Мъже ли са били, или жени? Едни казваха, че стъпките са мъжки; други казваха, че стъпките били женски. Обаче положително никой не можа да определи какви са стъпките. Аз мълча, нищо не казвам. Като се качихме на планината, никой нямаше там. Значи предположенията не излязоха прави. По стъпките аз познах, че преди нас е минал един селянин, придружаван от кучето си. Премълчах обаче, защото исках всеки сам да отговори на въпроса и после да провери доколко вярно е познал. Казвам: Както всяка стъпка на човека има своя форма, така и всяка мисъл има свои качества. Колкото многобройни да са мислите, всяка мисъл има свои специфични качества, по които се различава от другите. В съзнанието на всеки човек влизат съответни мисли, от които зависи неговото бъдеще. Като знаете, че сега градите вашето бъдещо щастие, вие трябва да сте внимателни към мислите, които допускате да взимат участие в градежа на съзнанието ви. Някой е нещастен, болен, по причина на това, че органите, с които си служи, не са здрави. Ако силата на обонянието ви се увеличи няколко пъти повече, отколкото е сега, вие не бихте могли спокойно да се движите между хората. Лоша, неприятна миризма излиза от телата на съвременните хора. Ако и зрението ви се увеличи няколко пъти повече, отколкото е било досега, ще забележите, че от очите на всички хора излизат неприятни, тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото са насочени. Това са червени пламъци, подобни на тези на някоя нагорещена пещ, в която се пекат керемиди. Вие влизате в Школата болни, искате да се лекувате. Не трябва да бъде така. Вие трябва да влезете в Школата здрави, да учите. Който иска да учи, той трябва да бъде свободен от всякакви влияния, от всякакви ограничения и спънки. Вие изживявате света в себе си и затова не можете да бъдете свободни.
Казвате: „От толкова години вече следваме този път, нищо ли не сме научили?“ – Ако вървите както сега, и хиляда години да следвате в Школата, ще останете с това, което сега знаете. Разликата между сегашното и тогавашното ви знание ще се заключава само в това, че ще променяте букварите. Все буквари ще учите, но от различни автори, т.е. с различни имена. Какво особено ще научите от тия буквари? 100 пъти наред да четете буквара, все едно и също нещо ще срещнете в него. Ученикът, който е влязъл в училището, трябва да минава от отделение в отделение, от клас в клас, няма защо с години да седи все в първо отделение. Значи ученикът трябва всеки ден да придобива по нещо ново. Срещате някой ваш приятел и казвате: „Познавам приятеля си“. – Колкото и да го познавате, все има нещо ново, и то някоя добра черта в характера му, която днес трябва да откриете. Също така и той трябва всеки ден да открива по една добра черта във вашия характер. Само при това положение и вие, и той сте придобили нещо в живота си. Не можете ли да откриете някоя добра черта във вашия брат, или приятел, вие нищо не сте постигнали. По право можем да кажем, че вие сте изгубили времето си. Станете ли сутрин, потърсете и в себе си някоя добра черта, която до вчера не сте познавали. Какво правите вие? Щом станете, започвате да се оплаквате: „Тази вечер не спах добре, защото съседите се караха, или защото бълхи ме хапаха. Нещо не съм разположен, не ми се работи, не ми се живее и т.н.“ Не, изпаднете ли в неразположение на духа, започнете да размишлявате защо бълхите са ви безпокоили. Като се вдълбочите в себе си, ще видите, че причината на неразположението ви, както и причината за безпокойството, което бълхите са ви създали, се дължи на факта, че е трябвало да се молите през нощта, да прекарате повече в размишление, а не в сън. Ще кажете, че трябва да си почивате. Така е, и почивката е нужна, но в Индия, в Китай, в Япония, в Америка, в Германия, във Франция, пък и в целия свят има адепти, които прекарват цял живот почти без сън. При това положение те са по-бодри, отколкото хората, които спят по 8 часа на ден. Сънят е изключително положение в живота на човека. Когато няма какво да прави, човек спи. Вечер, като започне да мисли, вижда, че не може да разреши задачите на живота и неусетно заспива. В този смисъл сънят на съвременните хора не е нищо друго, освен прекъсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човек заспива. Понеже съзнанието на ангелите, на адептите, на великите духове е всякога будно, те не спят, т.е. техният сън не е като този на хората.
И тъй, главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е всеки ден да откривате в себе си по една нова черта, която Бог първоначално още е вложил в душата ви. Не можете ли да откриете такава черта в себе си, вие се лишавате от благата на живота. Казвате: „Добре е човек да чете различни книги, там да намира силни характери“. – От мое гледище това не е необходимо. Който пише романи или някакви драми, той се излага на ред падения. За пример, в романа „Клетниците“ от Виктор Юго, главният герой, Жан Валжан, представлява самия автор. Лицето Жан Валжан не се среща в живота. И Толстой, в своите романи „Война и мир“ и „Възкресение“, също така описва себе си. Като четете тия романи, вие казвате: „Тук се изнасят велики истини“. Не, това още не са велики истини. Без да искат, авторите на тези романи са скрили малко истината. Не е лесно да се изнесе истината. Пък и всеки не познава истината. За пример, някой прави известни движения, без да разбира тяхното значение. Всяко движение е на мястото си само тогава, когато е в съгласие със Законите на природата.
Един господин вика приятеля си с пръст. Последният се обидил, защо го викат с пръст. Наистина, първият е трябвало да отиде при приятеля си и да му каже каквото иска. Значи да извикаш приятеля си с пръст, да дойде при тебе, днес се счита за обидно. Защо? Защото като не знаят значението на показалеца, хората са изопачили това движение. Благородни работи върши този пръст, но за онзи, който не знае неговата служба, той не трябва да се движи, да служи като знак за извикване на човека. Нагоре изправен, показалецът представлява кол, на който може да се набоде нещо. Надолу поставен, той изразява нещо приятно, благородно. Следователно, да викате човека с единия си пръст само, това представлява цяла анархия. И с петте пръста на ръката си не можете да извикате човека. За да извикате някой човек, да дойде при вас, вие трябва да отворите и двете си ръце и да съсредоточите към тях ума, сърцето, душата и духа си. Това подразбира истинско отношение на приятели. В приятелските отношения, като акт между души, целият човек трябва да вземе участие и по външна форма, и вътрешно, по ум, сърце, душа и дух. Това всеки трябва да знае, защото всяко движение, което човек прави, оказва известно въздействие и върху самата природа. Най-малкото помръдване на показалеца, например, се отразява в цялата природа. Вълните, които изтичат от този пръст, ще направят едно кръгосветно движение и в края на краищата пак ще се върнат към човека, от когото са излезли, с една придобивка, в добър или в лош смисъл. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в своите движения.
Сега, пак ще се върнем към въпроса за мислите, които падат върху плоскостта A100B100 във вид на лъчи. Чрез тези мисли, разумните същества от невидимия свят изпращат своите добри желания към хората, но ако не намерят добра почва за своето развитие, те се отклоняват и се връщат пак там, откъдето са излезли. Всяка мисъл, която не може да намери съответна почва за развитието си, се връща обратно към своя източник. Тази е причината, заради която при голямото богатство, при голямото изобилие и благословение, което Бог изпраща на земята, повечето хора са бедни, отколкото богати. Апостол Павел например казва, че е ходил на третото небе, видял светли, необикновено красиви неща, разбрал смисъла на живота, но въпреки това към края на своя живот той стана патриот, искаше да спаси еврейския народ. Не, патриотизмът не спасява хората. Той не е Божествена проява, но е човешко чувство. Какво разбирате под думите „патриотизъм“, „отечество“, „бащин дом“? Когато отиде при Бога, само тогава човек ще разбере истинското значение на тези думи. И след като ги разбере, тогава ще може да ги приложи в живота си.
Главната мисъл, която трябва да остане в ума ви от тазвечерната лекция, е, че трябва да имате любов към Истината. Като ученици, любовта ви към Истината е слаба. Дойде ли въпрос до Истината, тя не може да се разглежда двусмислено. Не може да кажете, че еди-кой си е по-истинолюбив от друг. Истината е една, в нея не може да има степени. Да обичате Истината, това значи цялото ви същество да е ангажирано с нея. Който обича Истината, той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсъствието на Любовта в тях, колкото на това, че нямат любов към Истината. Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека. Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота и в това, именно, се състои нейната красота. Следователно слабият да отиде при Любовта; невежият – при Мъдростта; който търси справедливостта – при Правдата; който иска да бъде съвършен – при Истината. По този начин човек ще познае себе си, ще познае и силата на нещата.
Често ние правим екскурзии и като минаваме през селата, кучетата понякога ни лаят, понякога не ни лаят. Когато някое куче ви лае, трябва да търсите причината, защо ви лае. Ако намерите причината в себе си, кучето ще престане да ви лае. Ако не я намерите в себе си, тогава може би кучето се оплаква от положението си. Ако и това не е причина, кучето може да ви лае, защото е гладно. Тогава не остава друго, освен да му дадете хляб. Дадете ли му веднъж хляб, повече няма да ви лае. От последния случай се вижда силата на хляба, силата на Словото Божие, което носи Светлина за съзнанието.
Следователно от всички се изисква любов към Истината. Не е въпросът да се критикувате, да се самоосъждате, но трябва да прилагате, за да се освободите от утайките, от наслояванията на миналото.
Сега, за 10 седмици ще ви дам една задача. Желателно е всички да направите тази задача. Тя се състои в следното: от месец май до половината на месец юли, всеки ден, когато вали дъжд, ще се излагате на дъжда, докато добре ви намокри. Които от вас са чиновници, те ще използват дъжда през онези часове, когато не са на работа. Щом завали дъжд, те могат да излязат на двора или да отидат до някой дюкян под предлог, че трябва да свършат някаква работа. Ще вървят полека, за да може дъждът да ги намокри добре. След това ще се върнат у дома си, ще изтрият тялото си с чиста, суха кърпа, ще се преоблекат със сухи дрехи, ще изпият 1–2 чаши гореща вода и ще отидат на работа. Онези пък, които са свободни, нека използват дъжда по всяко време, като правят тия бани така, че никой да не забележи: ще отидат до някой свой познат, или ще работят нещо в градината си. Изобщо, всеки трябва да изпълни задачата внимателно без шум, без много говорене, за да види какви резултати ще има. Когато опитате доброто въздействие на дъжда върху организма си, можете да разправяте и на ближните си, да им препоръчвате дъжда като метод за лекуване. При това, като се излагате на дъжд, добре е вътрешно да пеете. В този случай пеенето подмладява човека. Благословение е дъждът. Дъждовните бани, които ще направите в продължение на 10 месеца, струват повече от всякакви минерални бани. Голяма енергия се крие в дъждовните капки. Те се отразяват благотворно върху нервната система и върху много хронически болести в човешкия организъм. Аз наричам дъждовните бани „бани на ангелите“. Като правите баните си, ще се молите на Бога да ви очисти чрез тях и ще благодарите за благословението, което Той ви изпраща от небето. Както дъждовните капки измиват човека отвън, така Божието благословение изчиства сърцето и ума му, като внася в него живот, сила и здраве. Който умее правилно да възприема енергията на дъждовните капки, той се е домогнал до онази първична материя, която алхимиците са търсили. Като правите тези бани, ще видите какъв здрав сън ще имате.
Казвам: Човек трябва да се свърже с природата, разумно да използва нейните сили. По този начин той ще дойде до вътрешното разбиране на дните, месеците и годините. Той ще започне да разбира какво Бог е вложил и влага във всеки нов ден и ще може да се ползва от него. В Библията е казано нещо за дните, но то не е достатъчно. Първият ден, например, неделята, денят на слънцето, не е ден за почивка, но е ден на живот, ден на възкресение. Той е ден на любов към Истината. Следователно започнете с този ден.
И тъй, от първи май ще започнете упражнението и ще си запишете кой ден сте го започнали и в колко часа. При всяка последователна баня ще отбелязвате деня и часа. Ще седите на дъжда около 15–20 минути, а може и повече, според силата на дъжда. Що се отнася до простуда, да нямате абсолютно никакъв страх. Невъзможно е човек да се простуди през май, юни и юли. През тези месеци природата е пълна с живот. С това упражнение ще се опита геройството ви, доколко можете да издържате. Който не иска да прави упражнението, той може да бъде свободен, но ще остане хилав, слаб. Дъждът ще внесе свежест, преснота в организма. Изобщо, човек трябва да прави много упражнения, за да отвори порите на тялото си и да диша не само чрез дробовете си, но и чрез цялата кожа.
Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!
Лекция от Учителя, държана на 4 май 1927 г., София.
|
