Съпротивление, напор и стремеж

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

(Четоха се темите „Защо съм недоволен?“)

За следващия път пишете върху някоя свободна тема. Добре е темите да бъдат по-разнообразни. При това нека всеки пише върху тема, която разбира, която му е понятна.

Представете си, че някой ви каже думите: „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. Щом чуете тези думи, вие веднага ще започнете да мислите в какви случаи те се употребяват. За пример, когато поставите вода в добре затворен котел и я нагрявате до кипене, тя ще се превърне в пара и ще се стреми да излезе навън, но веднага ще срещне съпротивление от здравите стени на котела. Значи котелът ще се съпротивлява на водните пари. Водните пари ще окажат известен напор, известно напрежение върху котела, като същевременно ще се стремят да намерят път, да излязат навън. Стремежът на водните пари е да сложат нещо в движение, да извършат някаква работа. Следователно, когато човек се намира в трудно положение, това показва, че отвън нещо му оказва известно съпротивление. Той е обвит в нещо, което му се съпротивлява. Това нещо, вън от него, е собствената му обвивка. При това външно съпротивление в човека се явява вътрешно напрежение. Това не е нищо друго, освен животът, който иска да се прояви. Когато животът се прояви, с него заедно идва и разумното начало в човека, което създава стремеж, подтик за движение, за работа. Значи водата, т.е. животът в човека трябва да се нагорещи, да се превърне в пара, да създаде в него вътрешен напор.

И тъй, животът на ученика трябва да мине през огън, за да пречисти той мислите си. Това пречистване е необходимо за всички ученици, къде повече, къде по-малко, според степента на тяхното развитие. Всички не сте на еднаква степен на развитие. В това се състои красотата на живота. Най-голямото нещастие за хората щеше да бъде, ако всички бяха на еднаква степен на развитие. В света, в който живеете, нещата се оценяват според мястото, което заемат. Един лист от някое дърво е по-важен от един сух клон. Зеленият клон пък е по-важен от хиляди сухи листа. Ето защо, най-малкото, но здраво желание е по-важно от някое голямо, но сухо желание. Някой казва: „Едно време имах силно желание, едно време имах силен стремеж, но всичко това изчезна“. Защо изчезна? Къде отиде? Желание, стремеж, който изчезва, е сух лист, който неизбежно ще падне от клона на дървото. Когато желанията и стремежите на човека изсъхват, това показва, че той е бил котел с малко вода, която скоро се е изпарила. Такъв човек не може да бъде свободен. Той се намира под влиянието на някое разумно същество, което постоянно подклажда неговия огън и заставя водата изкуствено да ври. Този човек мисли, че животът е негов, но щом огънят отвън изгасне, и животът му престава. Когато кипенето, вренето отвътре не престава, тогава човек мисли, че животът е негов, но щом огънят отвън изгасне, и животът му престава. Когато кипенето, вренето отвътре не престава, тогава човек е свободен.

Значи докато животът престава, човек не е свободен; докато стремежите и желанията му престават, той не е свободен. Когато едно желание се изпълни на физическия свят, то вече престава да съществува. В Божествения свят, обаче, желанията трябва да се задоволяват само, но не и да се изпълняват. А всяко задоволяване е временен процес. Човек временно задоволява глада си, но след това отново огладнява. Следователно желайте нещата да имат начало, но да нямат край. Не се стремете към завършване на нещата. Не бързайте да изкажете последната си мисъл. Някой проповедник разделил беседата си на три части: първа, втора и трета, в която иска да стигне до върха, да каже последната, заключителната си дума. Какво ще постигне, ако каже последната си дума? От памтивека хората все последната си дума са казвали, но и с това светът не се е изправил. Кога ще кажете последната си дума? Когато влезете в Божествения свят. Последната дума в човешкия живот е първата дума в Божествения живот. Краят на човешкия живот е начало на Божествения. Последната дума подразбира най-великата, най-високата дума в човешкия живот.

Сега, ще напиша една пропорция, образувана от буквите A, B, C, D, които представляват ума, сърцето, духа и душата на човека: A:B=C:D. Тя е образувана от живи, а не от мъртви букви, защото в духовния свят се работи с живи единици. Всяка единица представлява отношение на едно разумно същество към друго. За пример, умът се отнася към сърцето така, както духът се отнася към душата. Оттук можем да съставим и друга пропорция: душата се отнася към сърцето така, както духът се отнася към ума: D:B=C:A. Който разбере тези отношения, той ще се домогне и до начини за постигане на своите желания. Някой има желание да получи докторат по някой отрасъл на науките, или да стане член на Парижката академия на науките. Това желание е добро, но важно е как може човек да го постигне и какво ще придобие, като го постигне. Истинското постижение се заключава във връзката, която човек прави с всички ония благородни, възвишени същества, които работят в научните общества. Той непременно ще почерпи нещо от тях. Ето защо, когато някой казва, че е член на Всемирното Бяло Братство, той трябва да си зададе въпроса, какво представлява това Братство и какво ще използва от него. Бялото Братство съществува от незапомнени времена. То съществува, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия космос. Всеки член от това Братство е проява на Бога.

Следователно, като ученици на Бялото Братство, вие трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали в техния път. Преди всичко, засега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Когато дойде до положение да описва живота на младия момък и на младата мома, първата му работа ще бъде да ги постави в условия да се влюбят един в друг и после да се оженят. И като се оженят, ще дойде смъртта да ги покоси. Тези млади ще заприличат на печени яйца, ще изгорят и всичко с тях ще се свърши. Такъв е животът на младия момък и на младата мома в света, но не и на тия от Бялото Братство. Хората от света казват: „Едно време бяхме млади, сега остаряхме“. – Къде отиде вашата младост? – „Едно време имахме любов помежду си, но сега любовта ни изчезна.“ – Къде отиде любовта? Така не се говори. Любовта никога не изчезва, тя вечно съществува. Това, което вие наричате любов, не е Любов. Това, което изчезва, което пресъхва, не е Любов.

Казвам: Това, което преживявате, са изпитания, необходими за вас, за да развиете в себе си известни добродетели, като търпение, кротост, смирение, въздържание и др. Невидимият свят изпитва всеки човек. Чрез тези изпитания между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, в която те ще отворят душите си. Душата има хиляди прозорци, които днес са затворени, но трябва да се отворят. Казвате за някого: „Този човек е затворена душа, или затворен ум“. Знаете ли какво нещо е да са затворени душата или умът на човека? Каквото и да говорите на този човек, той казва: „Не разбирам това нещо“. – Затворен е човекът, затова не разбира. Всеки човек трябва да бъде проводник на Великото, на Божественото в света, поне дотолкова, доколкото е готов. От човека се изисква всеки ден да реализира поне най-малкото нещо, да задоволи най-малкия копнеж на душата си, за да могат неговото сърце и неговия ум да се развиват правилно, да разбира проявите на Божията Любов. Ако днес се изяви тази Любов между вас, как ще я разберете? Съвременните хора разбират Бога само когато имат ядене, пиене, дрехи, къщи, имоти, като Аврам, и тогава казват: „Слава Богу, добре сме, Бог ни обича“. Обаче ако изгубят тези блага, те казват: „Бог не ни обича вече, Той не е разположен към нас“. В Свещената книга се говори за един от Божиите раби, когото Бог изпита по един тежък начин. Той му отне всичко, каквото имаше: имоти, къщи, говеда, деца, а най-после му изпрати и най-тежката болест – проказа. Този човек беше Йов. В едно от събранията на Боговете Господ разправял за Йов, за неговата любов, за неговата вяра. Един от Боговете казал: „Така е наистина, Йов е праведен човек, с вяра и любов към Бога, но той още не е поставен на изпитания, да се провери всичко това. Оставете на мене, аз да го изпитам, да видим доколко ще издържи“. Този Бог се наричал Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги, доколко те са убедени в своето верую, доколко могат да служат на Бога. Заел се той да изпита Йов, да провери думите на Бога. Сатана знае истината, но я заобикаля. Той казва, например, че Бог е създал света, но и за себе си казва, че е взел участие в това създаване. И за да докаже на хората, че знае много неща, той започва да прави чудеса пред тях. Като види, че някой човек е материално затруднен, той казва: „Колко пари ти трябват?“ – „Толкова.“ – „Заповядай!“ Сатаната хлопне с пръчицата си и всичко, каквото желаете, се явява: пари, плодове, ядене, дрехи. Чудно ли е това? Имате пример с магьосниците, които се състезаваха с Моисей. Те направиха много чудеса, каквито и Моисей направи, но дойдоха до едно място и спряха. Следователно парите и благата, които сатаната дава, коренно се различават от тия, които Белите Братя дават. Парите на Сатана съдържат отрова за човека. Ако ви дадат една златна монета, заради която е убит някой човек, непременно ще ви сполети някое нещастие. В този случай вашият ръководител ви предпазва, като ви нашепва: „Не взимай тези пари, те не са за тебе“. Или: „Дай тези пари на някого, опасни са за тебе, ще те отровят“. Вредата, която тази монета ще ти донесе, ще бъде 10 пъти по-голяма от придобивката. Обаче ако получите една златна монета от чист, свят човек, вие ще се благословите. Следователно, ако при получаване на известно благо чувствате някакво вътрешно стягане, откажете се от него, то не е за вас; дайте го на други.

Нова философия, нова наука е нужна за живота. Обаче при днешното възпитание на хората тази наука мъчно се прилага. Защо? Защото те ще се натъкнат на известни противоречия, както болният от ревматизъм в краката изпитва големи болки, когато ходи. Като седи на едно място, той не усеща болка, но щом започне да върви, болката веднага го спира. Той започва да нагажда крака си, наляво, надясно, докато най-после се окуражи и тръгне. След това пак го заболи, пак спре. Така той пъшка, охка, не може да ходи много. Защо? Боли го кракът. Едно трябва да знаете: всички противоречия, всички трудни положения, в които се намирате, не са нищо друго, освен задачи, които вие, като ученици, трябва да решите. От решаването на тия задачи зависи вашето усъвършенстване. Някои от тия задачи са належащи, още днес трябва да се решат; други търпят отлагане, но все пак трябва да се решат. От ученика не се изисква да носи целия свят на гърба си. Едно се иска от него: да мисли, да чувства и да действа правилно.

Казвате: „Ние трябва да се обичаме“. – Как ще се обичате? Според мене любовта към хората трябва да се изявява тъй, както изворите, които текат в природата. Като отидете на някое планинско място, наблюдавайте изворите, да видите как извират. И любовта на хората трябва да бъде подобна на изворите, да се разнася във вид на дълга, непреривна струя и където срещне сухо, кораво място, да го напои, да го смекчи. По този начин всеки ще изпита влиянието на тази любовна струя. Изворът не може да напусне мястото си и да отиде да полива изсъхналите цветя и градини, но той ще се разлее във вид на дълги струи, които ще стигнат до местоназначението си. Такова нещо представлява и правата мисъл. Ученикът трябва да пусне своята права мисъл, да тече навсякъде, да полива, да оросява, да смекчава. Правата мисъл е непреривна. Всяко прекъсване в нея създава противоречия. Такова нещо представляват чувствата и желанията на човека. Освен това всички желания на човека трябва да бъдат еднакво ценни, да не се дава предимство на едно желание пред друго. За даден случай всяко желание е важно. За даден случай всяка мисъл е ценна.

Следователно вие трябва да бъдете справедливи към вашите мисли, чувства и желания. Когато паметта на човека отслабва, мислите му постепенно започват да се губят. Току-що дойде някоя мисъл в ума му и веднага след това изчезва. Причината за това се дължи на натрупването на голямо количество млечна киселина в мозъка. Млечната киселина действа върху пирамидалните клетки на мозъка, вследствие на което крачката им се свиват и те се упояват. За да възстановите паметта си, вие трябва да освободите мозъка от натрупаната в него млечна киселина. Как ще се освободите? С пречистване на мозъка, на кръвта в целия организъм. Това пречистване се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чувства и постъпки. Ще станете философ, няма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нещата философски. Влязъл трън в крака ви, ще седнете някъде да го извадите. Ще се посмеете на себе си и ще си кажете: „Трябваше да бъда внимателен, да не ходя бос между трънаците“. – Това искаше да ви каже трънът, затова влезе в крака ви. Ако сте каменар и дялате камъни, може да се случи някое малко камъче да влезе в окото ви. Какво трябва да направите? За да не влизат камъчета в очите ви, трябва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазят и от силните слънчеви лъчи. Натъкнете ли се на човек, който има бодили, като таралеж, какво трябва да правите? Ако той ви се обяснява в любов и пожелае да ви прегърне, вие трябва да му кажете: „Снемете първо дрехата с бодилите си и после ще говорим за любов“. Който обича да критикува, той има на дрехата си такива бодили. Той говори за любов, но през всичкото време ви наблюдава и критикува в себе си, вследствие на което вие не сте свободни в негово присъствие. Той може да ви говори за нови идеи, за ново учение, за нова философия, но всъщност нищо не разбира. Той знае само да критикува. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви в техния път.

И тъй, като ученици, вие трябва да добиете истинско смирение. Затова казва Христос: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Да бъдете деца, това не изключва възможността да имате знания, да се ползвате от вашите опитности. Вие имате големи опитности от миналото, сега трябва да направите една важна стъпка напред. Ако мислите, че в този живот трябва да придобиете всички добри качества на характера си, вашата работа е свършена. Невъзможно е в един живот да придобиете всичко. Вие сте в положението на един модерен стан, на който е поставена основата на платното, вътъкът е приготвен и очаквате само да дойде някое разумно същество, да влезе в стана и да започне работата, да тъче платното. Ето защо, ако отсега нататък трябва да предете, да слагате основа, да приготвяте вътък, да търсите място за стана си, вашата работа е съвсем изгубена. Сега станът ви е съвършено готов и нищо друго не ви остава, освен вие, разумното същество, да влезете в стана и да продължите започнатата работа. Мнозина от вас са започнали вече и продължават да тъкат, но някои скоро се насищат от тази работа, напускат стана и казват: „Аз не съм човек за тъкане. Ще намеря някой да ми свърши работата“. Не, щом сте влезли в духовния свят, вие сами ще свършите работата си. Никой не може да тъче заради вас. Да търсите човек да тъче заради вас, това значи да накарате някой да мисли вместо вас. Това е невъзможно. Ако се намери такъв човек, той ще мисли за себе си. Всеки трябва да се научи сам да мисли. – „Не зная как да мисля.“ – Ще се научиш.

Главната цел на окултната школа е да приготви учениците си така, че като дойде Божието благословение, да бъдат готови да го приемат. Небето не изпраща благословението частично, но общо. Докато евреите бяха в Египет, Бог не им даде манна. Обаче като отидоха в пустинята, там им даде манната. Същият закон се отнася и до знанието. Докато човек е сам, той не може да учи. Когато много хора са събрани на едно място, те колективно си въздействат и тогава Бог се изявява общо, чрез техните умове и души. При тези условия само знанието може да дойде. В такъв случай ако и най-простият човек дойде в съприкосновение с вашите умове, той ще може да ви даде нещо. Той може да не знае книжно учение, но е готова душа, която щом влезе в съприкосновение с вашите умове, създава подтик към мисъл. Също така и ученият може да подбуди умовете ви към мисъл. С когото и да дойдете в съприкосновение, благодарете за това. За вас е важно, че имате възможност да работите, да се развивате. Вижте например какво е положението на диваците и оценете културата, която днес имате.

Мнозина са се натъквали на такава точка на културата, където мисълта им съвършено престава да функционира. Тази точка, този възел се нарича мъртва зона. Той се среща навсякъде. Тази мъртва зона се среща и в България. Попадне ли в тази точка, човек не може да се моли, не може да чувства, не може да мисли. Много хора живеят в тази мъртва зона на културата, вследствие на което по развитие са останали назад. Ако влезете в къщите им, на пръв поглед ще забележите, че нямат прозорци. В средата на къщата имат огнище, около което всички се събират. Каква култура е тази, в която къщите са без прозорци? Не мислете, че като сте излезли от тези условия на живота, няма пак да се върнете. Като завършите учението си, ще ви дадат трудни задачи, които правилно трябва да разрешите. Например, ще ви дадат задача да поживеете малко между дивите хора и между напредналите; после, ще ви пратят между добрите и между лошите животни и растения и ще наблюдават как ще постъпите с тях и как те ще ви приемат. Най-после, ще ви дадат един скъпоценен и един прост камък и ще видят какво ще направите с тях. Ако и добрите, и лошите хора ви посрещнат с почит и уважение и ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за техен член. Обаче достатъчно е едно куче само да ви залае, за да ви върнат назад. Белите Братя са много взискателни към всеки едного, когото те приемат за член, защото той ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Това показва, че велика перспектива, велико бъдеще, велики постижения стоят пред вас. Като говоря по този начин, вие се обезсърчавате и казвате: „Колко работа ни предстои, а къде се намираме сега?“ – Не забравяйте колко същества се намират зад вас! Достатъчно е да погледнете на стълбата, по която съществата се възкачват, да видите колко много същества се намират зад вас. По отношение на тях вие сте много напреднали. А това трябва само да ви насърчава, да ви дава подтик да вървите напред.

Едно е важно за ученика – да има той прави отношения към Бога. Оттук отношението на човека към ближния му трябва да бъде такова, каквото е отношението на Бога към Неговия Дух. Казано е в Писанието: „Бог толкова ни възлюби, че даде в жертва Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Бог ни възлюби като грешници, а не като праведни. Следователно и ние трябва да имаме помежду си такива отношения, да сме готови на жертва един за друг. Казвате: „Заслужава ли този човек да го обичам, да се жертвам за него?“ – Като душа, излязла от Бога, всеки човек заслужава да бъде обичан. Изкуство е да обичате човека, преди той да ви е дал нещо. Още по-голямо изкуство е да обичате Бога, преди да сте получили Неговото благословение. Който обича Бога, той непременно ще получи Неговото благословение, но първо трябва да Го обича. Благословението след това идва. Не дойде ли първо Любовта, нищо няма да разберете от благословението.

Сега, ако ви поставят на изпит, да видят какво сте разбрали от тази лекция, колцина от вас ще издържат изпита? Вие ще пропаднете при най-малкото изпитание. Представете си, че в рамото или в ръката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намерите някой масажист, да ви разтрие; после ще търсите лекар, да ви даде някакви лекарства. През това време ще викате, ще охкате, всички около вас ще разберат, че ви боли нещо. Това са все стари методи. Ако сте разбрали новите методи, вие трябва да се обърнете към Бога с благодарност, че е изпратил този ревматизъм, да ви научи нещо. Пейте на ревматизма и го благославяйте! Благославяйте Бога, светиите, ангелите, добрите хора по света и като се свържете с тях, няма да забележите как ревматизмът ви ще изчезне. Могат да минат месец, два, три и повече – това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне.

Съвременните хора търсят лесния път. Лесен път няма. Учение се изисква от всички! Някой казва: „От много работа забравих Господа“. – Всичко можете да правите, но същественото трябва да помните. Какво по-съществено за вас от Бога? Както помните какво трябва за вас, така помнете и за другите. Хората помнят за себе си всичко, но щом дойде до другите, забравят. Седнал някой да яде, а друг стои при него и го гледа. Той не се сеща да му предложи, заедно да хапнат. Молиш се на Бога, искаш да бъдеш постоянно в Неговия ум. Щом искаш това от Бога, и ти трябва да Го помниш. Ако Бог не ни държи в ума си, от нас нищо няма да излезе. Божията мисъл е постоянно върху нас и ни въздейства. Бог има търпение, с хиляди години чака да се обърнем към Него. Той всяка сутрин ни поглежда, изпраща ни своя поглед и ни оставя по-нататък да работим. Питам: Поглеждате ли и вие своите приятели така? Щом си спомните за някой ваш приятел, вие казвате: Вчера той ме погледна криво, каза ми една лоша, обидна дума. Обидната дума е таралежът, от когото хората трябва да се пазят, да стоят далеч от него. Недъзите в хората са също такива таралежи, от които трябва да се предпазват. Ето защо, когато се натъква на своите или на чуждите недъзи и отрицателни мисли и чувства, човек сам си създава големи нещастия. Те не са нищо друго, освен отрова, която руши организма му.

Следователно всичко отрицателно ще държите вън от себе си, вън от съзнанието си, вън от физическата си обвивка. Това значи да има човек самообладание. Който има самообладание, той може да се противопостави на лошите мисли, които хората отправят към него. Как? Като си помисли само, че Бог е Любов. Такъв човек е силен. Някой казва: „Мразят ме хората, не мога да се справя с техните лоши чувства към мене“. Казвам: Всички хора не могат да ви мразят. Мразят само ония, които вървят в съгласие с черната ложа, но всички, които следват пътя на Белите Братя, не мразят. Невъзможно е човек, който люби Бога, да мрази хората. Някой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи – това не произлиза от неговата зла воля, но от подхлъзване на езика. Изобщо, човек трябва да се контролира, да владее езика си, да наблюдава движенията си, да не се поддава на външни, на чужди влияния. Яви ли се в човека желание да яде много, той трябва да владее това желание, да не го задоволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете там. Човек всякога трябва да остава малко гладен; щом дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И в чинията, от която е ял, винаги трябва да остава малко от яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, мляко или чай, винаги трябва да оставате една част от него недоизпита. Когато отивате на пазар, да купувате нещо, винаги оставяйте нещо в джоба си. Никога не изхарчвайте всичките си пари. Нека има нещо в джоба ви.

Закон е: Стремете се към изобилие, а не към недоимък. Сгответе пълна тенджера ядене, макар и да остане една част неупотребено. Това, което остава в тенджерата, е за други хора. Излезте на улицата и ги повикайте да си хапнат. Нека и те получат нещо от вашето изобилие. Природата дава всичко в изобилие. Ако понякога хората са лишени от това изобилие, причината са те самите. Когато плодовете цъфтят, но не завързват, или когато завързват, но не узряват, и за това хората са причина. Лошите мисли и чувства покваряват човека, а едновременно с това покваряват и всичко около него. Те са в състояние да заразят цялата атмосфера. Веднъж атмосферата заразена, тя се отразява вредно върху растенията и животните. И тъй, ще мислите върху думите: „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. На кого ще оказвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Например, той ще ви накара да дадете някъде голяма сума, за да запишат името ви като почетен член. С това ще ви постави на голямо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви и няма да усетите как ще се спънете. Това добро не е направено навреме. Вие не сте били готови за такова дело, но сте го направили по внушение. При това положение вие ще заприличате на онзи габровски богаташ, който дал една голяма сума за построяване на читалището в града, за да поставят бюста му там, като човек, заслужил за родния си град. Колкото пъти влизал в читалището, поглеждал към бюста си и казвал: „Колко боб изяде, докато дойде на това място!“ Значи човек трябва да прави само онова, което излиза отвътре, по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начин той ще се чувства душа, свободна от всякакви ограничения и външни влияния. Това значи да бъде той малко, Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товар да носи, той всякога ще бъде като дете, радостен и весел. Тогава и Божествената наука ще бъде достъпна за него, а не както днес, да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука.

Сега, представете си, че ви дават задача да направите добро на някой човек, без той да узнае това нещо. После, дават ви задача да направите добро на всички хора, които познавате. И най-после, да направите добро на целия град, в който живеете. Как ще решите тези задачи? Който прави добро на хората, той непременно ще вземе част от тяхната нечистота, от техния товар. Ето например, земеделецът впряга ралото и започва да оре земята. Той се поти, напрашва дрехите си, нечист става, но затова пък ралото е чисто, лъщи. Ако земеделецът е чист, ралото му ще бъде нечисто. Следователно ралото препоръчва земеделеца. Когато иглата на шивача е чиста, лъскава, без никаква ръжда върху нея, това показва, че той е работил много. Ако перото на писателя е изтрито, това показва, че той е писал, работил е с него. Ако бялата хартия се изпише с букви, с думи, с цели изречения, това показва, че тя съдържа известни идеи, които я осмислят. Това са на вид противоречиви положения, които трябва да се осмислят. Те могат да се осмислят, когато всяко от тях се постави на своето време и място.

Значи нещата имат смисъл, когато се поставят на тяхното място. За пример, вие ядете месо, а пред вас седи един тигър или лъв. Лъвът ще остане ли спокоен пред месото? Щом види месото, той ще почне да се движи, да се облизва – става неспокоен. Защо? И той иска да яде месо. Обаче ако пред вас стои овца, тя ще гледа, че ядете месо, но ще остане съвършено спокойна. Защо? Тя не яде месо. Обаче ако овцата види хубава, прясна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде от нея. Когато младият момък срещне млада, здрава, жизнерадостна мома, той става неспокоен. Защо? Той иска да вземе малко от жизнеността на момата. И ако момата му отговори, той отбива всичката и вода в своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: „Изгубих сърцето си!“ Ако беше умна, момата трябваше да каже на момъка: „Стой на разстояние половин или един километър от мене и тук аз ще ти изпратя половината от своята вода. При това по никой начин не позволявам да се качиш над мястото, на което съм застанала. Долу ще седиш и там ще получиш една част от моята вода“. Същото трябва да каже и момъкът на момата. Някой казва: „Аз искам да се кача на високо място в света“. – Щом се качиш нависоко, ще започнеш да мърмориш, затова по-добре стой долу и чакай да ти пуснат половината вода. Богатството, което сега имате, представлява половината вода, която се спуска отгоре, а тя е достатъчна за вас. Тя ви е дадена от някой, който ви обича. Любовта, която имате в сърцата си, представлява половината вода, дадена ви от онзи, който ви обича. Въз основа на този закон всеки има право да отбие само половината от водата на онзи, който го обича. Тази половина ще изиграе такава роля, каквато ще изиграе цялата вода.

Сега, всеки трябва да прегледа живота си, да си даде отчет какво е направил. Не е въпроса да казвате, че не сте прогресирали, че нищо не сте направили, но трябва да направите равносметка какво сте придобили и какво – изгубили. Казвате: „Едно време чувствах нещата“. – Не е достатъчно само да чувствате. Ако чувствате без да мислите, вие в скоро време ще изгубите своята чувствителност. Има закони, които помагат за развиване на чувствителността в човека, но ако тия закони се престъпят, чувствителността се притъпява. За пример, ако изядете една бучка захар, ще изпитате приятност, сладчина в устата си. Но ако изядете няколко бучки захар една след друга, сладчината и ще се намали, вследствие на затъпяване чувствителността на нервната система. Следователно, щом изядете една бучка захар, почакайте известно време и след това вземете втора, трета и т.н. Според този закон много години трябва да минат, за да се реализират някои от вашите желания. Ако преждевременно ги реализирате, те ще цъфнат, но няма да завържат; ще завържат, но няма да узреят и вие ще бъдете нещастни. В разумния живот всичко става точно на определено време и място. Само по този начин човек може да бъде добър, свеж, да се развива правилно, да прогресира, без да остарява. Има такива мъже и жени, които на 70–80-годишна възраст са свършвали университет. Моисей беше 80-годишен, когато Бог му даде задачата да изведе еврейския народ от Египет. Цели 40 години преди това той пасеше овцете и цели 40 години води еврейския народ в пустинята. И най-после, като стана на 120 години, умря. Тази е крайната възраст на сегашния човек. Пак повтарям: Мислете върху думите – „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. Съпротивлението се отнася до физическия свят, в който човек борави главно с твърдата материя. Напорът, напрежението се отнася до астралния свят, в който човек борави с течната материя. Стремежът, посоката, направлението се отнася до разумния, до Божествения свят, в който човек борави с въздухообразната материя. Тези три свята са въплътени в самия човек. Който не може да владее физическия свят, той не може да владее и астралния. Който не може да владее астралния, той не може да владее и Божествения свят. Тези три свята са неразривно свързани един с друг.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 30 март 1927 г. София.