Тази притча

Отговори Петър и рече му: изтълкувай ни тази притча! Матея 15:15

Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъла на някаква велика идея. За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание. Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано е притча. И затова, за всяко неразбрано нещо може да се каже: изтълкувай ни тази притча!

Днес простите хора се занимават с обикновени работи: те се задоволяват с малко и никога не разсъждават, защо се раждат и защо умират; те никога не разсъждават, защо имат известно верую и дали това верую е право. Тия хора казват: като отидем на онзи свят, тогава ще разберем нещата или Господ ще даде и т.н. Те лесно обясняват нещата с думите “Господ ще даде”. Това е вярно. Господ ще даде не само в бъдеще, но той е давал и в миналото, а продължава да дава непрекъснато и до днес.

Сега всички съвременни хора са заети с разгатване на живота. Има ред философи, които искат да разгадаят смисъла на човешкия живот и за тази цел обясняват, какво нещо е субстанция и какво- есенция. Питам: кой съвременен учен разбира, какво нещо е субстанцията и есенцията в тяхната дълбока същина? Няма такъв учен, който да разбира същината на понятията есенция и субстанция. Няма нищо обидно в това, че никой не разбира тези понятия. Всяко понятие може да бъде разбрано в неговия ограничен смисъл, както и в неговия дълбок смисъл. Например, за някой човек казват: силен е този човек, планина човек! Питам: как проверявате неговата сила? Той може да дига големи тежести. Витоша може ли да дигне? Витоша не може да дигне, но дига големи камъни от 100, 200 и повече килограми тяжест. Казвам: ако е въпрос за сила, слонът може да дига много по-големи тежести. Значи, вие трябва да признаете факта, че силата на този човек е ограничена, относителна. Когато се говори за учеността на хората и тя бива в ограничени размери. Например, днес имаме учени хора, които се занимават само с живота на бубулечките, всичко знаят за тях; после имаме учени зоолози, които се занимават само с живота на млекопитаещите и всичко знаят за тях; всичките им системи и техните функции, начина на живот им т.н. Други учени са се специализирали изключително върху живота на мравите, знаят всички подробности, които се отнасят до техния живот. Някои учени се занимават с изучаване живота и развитието на микробите, които са създали и продължават да създават ред страдания и нещастия за цялото съвременно човечество. Тия учени размножават по изкуствен начин микробите като ги поставят в шишета с разни разтвори, благоприятни за тяхното развитие и оттам с игличка взимат от тия микроби и правят инжекции върху разни малки, дребни животни, да видят как действат те върху организма им. Оттук те вадят своите заключения и за действието им върху човешкия организъм. Това са все учени хора, които работят върху микробите на чумата или върху микробите на петнистия тиф и т.н. Простият човек като слуша да се говори за чумата, която изтребва със стотици и хиляди хора, представя си я живо нещо голямо като човек, което ходи с коса в ръка и коси, де какво срещне на пътя си. Той казва: каква ли ще е причината за тази болест, която създава такива лоши последствия? Ученият човек пък казва: чумата не е голяма, тя едва се вижда с микроскоп, но има свойството лесно и бързо да се размножава, затова става опасна. Казвам: това нещо, именно е притча. За простия човек, който не разбира смисъла и причините за явяването на микробите, нито свойството им да се размножават много и да причиняват големи вреди, този въпрос е притча. За учения човек, обаче, въпросът не е поставен така. Той си обяснява всичко.

Питам: коя е причината за явяването на микробите в света? Първоначално, при създаване на живота, микробите съществуваха ли? Някои учени казват, че микробите се създадоха след отклоняване на човека от правия път на неговия живот. За какво беше създаден първоначално човека на Земята? Първоначално човекът беше създаден да служи на Бога, да изучава всичко, което е било създадено дотогава, да се занимава с елементите и техните свойства, да работи и да благодари на Бога за всичко това. Ако човек беше изпълнил всичко туй на времето си, той не би изпаднал в положението на роб, както днес го виждаме. Съвременният човек е роб на условията. Защо човек изпадна при тези условия? Защото той избра другия път: да не слугува на Бога, но да слугува на себе си и на богове, подобни на него. Първата жена в рая сама избра този път: да служи на себе си и на чужди богове. Думата рай в окултен смисъл подразбира висша култура. Значи, първият човек е живял при условия на висша култура, но не е могъл разумно да ги използва. Един от висшите адепти през това време, който служил на себе си и на чужди богове, успял да се промъкне в райската градина и да се приближи до първата прародителка на човечеството като й предал първата лекция от този нов път. Той й казал : кажи ми, жено, защо се лутате напразно с своя другар из тази градина? Не знаете ли, че има и други сили,затворени в природата, които човек може да използва за своето бързо развитие? Не знаете ли, че има и друг път, по който човек може да се движи? Не е само пътят, който Бог му е предначертал. Защо не ядеш от това дърво, в което са скрити всички тайни и всички познания, които могат да направят човека равен на Бога по сила и могъщество? Вие знаете по-нататък как е постъпила вашата прародителка след тази първа лекция. Аз ви превеждам тази лекция на български език. Ако бих я превеждал на друг език бих казал: знаете ли какви субстанции и есенции има скрити в това дърво? Познавате ли онзи субстанциален закон, който дирижири цялото човечество? На такъв научен език говореше на Ева Учителят на чуждите богове. Какво се криеше в това дърво? Всички тайни на живота. Тъй говореше този Учител: ако хапнеш от плода на дърво за познаване доброто и злото, всички тайни ще се открият пред твоя поглед. Ти ще виждаш Слънцето, звездите и Луната, ще ги разбираш, ще четеш по тях и така ще се движиш във всички светове. За да придобиеш това изкуство, след като хапнеш от плода на това дърво, ще ти дам една пръчица, та каквото пожелаеш да придобиеш само с едно махане на тази пръчица. Всички жени, които дойдат след тебе ще се чудят на твоята гениалност и ще си казват: каква беше тази жена, която служи на тези велики адепти. И тази жена след като изслушала много внимателно първия урок на този неочакван Учител позамислила се малко, повдигнала си главата нагоре и си казала: чудно нещо как Бог ни е заблудил като ни е поставил в този крив път на живота! Чудно, защо Господ не иска нашето бързо развитие. Тогава направя поне един опит. От много опити глава не боли! И откъсна тя един плод от дървото за познаване на доброто и злото, вкуси от него и даде на Адама и той да го опита.

Какво представляваше това дърво? Дървото за познаване на доброто и злото беше една притча, която тази жена изучаваше. Къде е това дърво сега? Един от американските учени професори в Бостонския университет е написал една ценна книга и казва, че рая не се намирал между реките Тибър и Ефрат, а някъде на северния полюс. Какво може да се каже срещу твърденията на този учен професор, когото всички съвременници признават за такъв човек? Този учен доказва, че във времето на Адам и Ева реките Тибър и Ефрат се намирали на северния полюс, някъде в Азия. В Библията обаче се казва, че на мястото където бил някогашния рай се намирали още две реки. Къде са тези реки сега? Значи това е притча. Съвременните хора не знаят с положителност къде се намира рая, но предполагат да е бил някъде в Азия.

Изтълкувай ми тази притча!

Както виждате, учениците са искали от Христа да им изтълкува тази притча. Обаче, какво изяснение е дал Христос на тази притча, това не е вместено никъде из Евангелието. От въпросите и запитванията, които евреите отправяли към Христа се вижда, че те били любознателен народ, интересували се от научни въпроси. Ако изучавате кабалата на евреите ще видите, че те имали дълбоко разбиране за математиката, разбирали нейния вътрешен смисъл и приложение в живота. Понякога съвременните хора се смеят на откритията на учените, но тези учени хора, които разбират добре законите, завъртват едно колело и казват: виждате ли какво стана? Простият работник кара, върти колелото и не се интересува да знае как се върти, въз основа на какви закони. Обаче, ученият човек знае, че като завърти това колело, то произвежда енергия, която превръща водната сила в електрическа и по този начин осветява цял град. Питам: как е дошло на ума на учения човек да използва електрическата енергия за разни цели? Той събира електрическата енергия в един акумулатор и я използва в работа. По същия начин много хора впрягат своите каруци с биволи, качват се отгоре на каруците си, удрят биволите си, но те едва се движат. И след всичко това тия хора казват: тежък е животът! Ученият човек обаче не впряга цяла кола, но си служи само с едно колело от нея и така осветява цял град. Той впряга тази енергия в плугове и с нея разорава всичката си земя като я прави плодородна.

Сега аз правя едно извлечение от това и казвам: попитайте съвременния учен човек или съвременния философ, къде се намира човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа или човешкия дух и вижте какво ще ви отговорят. Къде е жилището на човешкия ум или на човешкия интелект? Те ще ви кажат, че жилището на човешкия ум е в мозъка. Тогава къде е жилището на човешкото сърце? В тялото. Къде е душата, къде е духът? В тялото. Съвременните теософи например дават някакво изяснение за човешкия дух, но то е много материалистично. Те го уподобяват на лъч. Обаче, това обяснение е иносказание, притча. Какъв лъч е той, светлинен лъч. Това е само уподобление. Трябва да се знае какво всъщност представлява този лъч. Под лъч се разбира всяко нещо, което дава известна посока, известно движение, известно направление. Лъчът представлява разумният път, посоката по която човек трябва да се движи. Значи, лъчът винаги подразбира движение, стремеж на разумната душа да върви в права посока. Стремежът на душата, на духа, не иде отвън. Да се мисли, че движението на душата или на духа иде отвън, това е криво схващане. Духът, както и душата се движат отвътре навън. Лъчите на духа излизат през човешките очи. Единственото място през което преминава човешкия дух това са очите. Следователно, всеки човек, който вижда посоката на своето движение чрез разумното упътване на духа, той вече може да направлява своя мозък и да движи правилно своите удове. Мозъкът е най-постоянната величина в човешкия организъм. Ако някой човек е тежал 100 килограма и заболее от някаква тежка болест, той може да изгуби от теглото си цели 70 килограма и да остане само 30 килограма на тегло, обаче, същият човек не губи нищо от теглото на мозъка си. Оттук се вижда,че най-постоянното, най-устойчивото вещество в организма на човека е мозъкът. Щом е така, от мозъка именно, трябва да започне възпитанието на съвременното младо поколение. Докато човек не възпита мозъка си нищо не може да излезе от него. Всички сили в човешкия организъм са съсредоточени към неговия мозък и затова цялото тяло се направлява от него.

Мнозина от съвременните учени могат да възразят, че има известен род мекотели, деятелността на които не се направлява от мозъка. Главата на тези мекотели е централизирана някъде в клетките им, където се намира и нервната система. Значи, главата им се намира в центъра на клетките, откъдето се направлява тяхната деятелност. В човека пък главата е в друго направление. Тя е излязла от центъра и сега заема положение на краен уд в тялото. Човек в своето развитие се е поляризирал, вследствие на което той се е раздвоил. В раздвояването обаче, винаги има разширение. Раздвояването не е лошо нещо. Когато житното зърно се раздвои, то започва да расте. След това то цъфти, връзва плод и узрява. Когато кажат за някой човек, че се е раздвоил, опасността от това да не би в раздвояването да спре растенето. Тогава той може да изсъхне. Но ако при това раздвояване, той започва да расте, да цъфти и да връзва, то е на спасителния бряг в своя живот. И ако най-после този плод узрее, процесът който става в човека е правилен. Тогава семката на плода казва на човека: изяж месестата ми част, а семката отново посей в земята! От научно гледище ние изваждаме следното заключение от този процес: между всички явления в природата съществува тясна връзка. И всеки човек може да разгадае проявата на тези явления, той ще може да разгадае и пътя на своя живот.

Често религиозните хора казват, че са спасени чрез кръвта на Исуса Христа. Питам: какво трябва да правят тия хора след своето спасение? Въпрос за спасение може да става само за болни хора. И след като даден човек е спасен, т.е. оздравял от своята болест, какво трябва да прави по-нататък? Трябва ли пак да му се дава от същото лекарство, с което веднъж е спасен? Ако запитате един болен човек, който е оздравял вече, какво трябва да прави след оздравяването си, какво ще ви каже той. Той ще ви каже, че сега се нуждае от учители, които да го учат как да живее за да не се разболява вече. В този смисъл, задачата на християнството не е да спасява света. Ако хората мислят, че в това задачата на християнството, те са си съставили криво понятие за него. Истинската задача на християнството е да напъти хората към Бога, да им покаже как трябва да живеят за да придобият вечния живот. И Христос изказва това нещо много ясно в стиха: аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца, който ме е проводил.

Сега ще се спра върху мисълта, която поддържат хората, че Христос спасил света. Тук се явява противоречие. Противоречието седи в това, че хората отделят Христа от Бога, понеже той е проявление на Бога. Когато Христос казва, че не върши своята воля, но волята на Онзи, който го е проводил, това подразбира, че Бог е по-голям от Христа. Някой казва: Бог, Христос и аз сме едно. В какво сте едно? Единството трябва да се изразява чрез послушанието. Единство трябва да съществува в принципите. Където има единство, там съществува закона на любовта. Единството не подразбира еднообразие. Ние схващаме любовта като закон на разнообразие, разнообразие на малките единици, които съставляват голямата единица в света. Щом хората признават, че живеят в единство с Бога и с Христа, откъде произлизат противоречията? Ако е вярно това, което съвременните християни твърдят, че Христос спасил света, питам: защо тия хора днес проповядват с пари? Нали са спасени. Защо не проповядват така, както Христос проповядваше на еврейския народ? Еврейската църква плащаше ли нещо за проповедите на Христа? Христос казваше за себе си, че син человечески няма къде глава да подслони. Такова ли е положението на съвременните проповедници. Ние ги виждаме добре, модерно облечени, с мантии, с корони на главите си, с жезъл в ръка и така проповядват. При това техните проповеди добре се заплащат. Ние ги виждаме добре нахранени и задоволени. Христос пък ходеше много скромно облечен. Той носеше една скромна тога цели 3 години, а на краката си носеше дървени сандали. Питам: в кои пунктове е приложено днес Христовото учение? Мнозина обаче казват: човек трябва да се новороди. Съгласен съм с това. Така е казал и Христос на времето си, но трябва да определим какви са качествата на новораждането. Какво означава да се новороди човек? Новороденият човек сам свети. Неговата светлина излиза отвътре навън, а на обикновенородения човек светят отвън, за да вижда къде ходи и да може да се движи в тъмнината. Пътят по който върви новороденият човек е светъл. Той свети и за себе си и за другите, които минавт покрай него. Пътят на обикновенородения човек е тъмен. Ако няма кой да го освети, той би се движил като слепец в този свят. Новороденият човек знае, че Бог съществува, тъй както детето знае, че майка му съществува. Обикновенороденият човек не знае тази истина и постоянно спори и разисква върху нея: съществува ли Бог или не съществува.

В света съществува велик закон, който определя отношенията между всички същества, от най-малки до най-големи. Отношенията, които съществуват между всички същества, не са създадени сега. Те съществуват във всички същества, откак те са излезли от Бога. Тия отношения, тия връзки се намират в зачатъчно състояние във всяка душа и когато тя дойде на Земята, те се проявяват. Тия отношения съществуват в душите на всички същества още от първия ден на създаването на мира. У някои същества те са по-силни, а у някои по-слаби. Какво създаде Бог първия ден? В Свещената книга е казано, че в първия ден Бог създаде небето и Земята. И Земята беше неустроена и пуста. И Бог каза: да бъде виделина и стана виделина! Това беше ден първи. Значи, виделината е едно от необходимите условия на нашия живот, за да можем правилно да го разберем и използваме.

Някои казват: кога ще излезем от тия неблагоприятни условия на живота? Когато се говори за неблагоприятните условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава да минава. Затова именно тия условия са най-добрите. По-тежки, по-несносни условия от сегашните не може да има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада. Съвременното човечество се намира там заедно с децата си и с говедата си. То минава сега през царството на тъмните духове, с които е в постоянна борба, в голямо сражение. Кой как излезе оттам, все ще измисли някаква дяволщина. Който успее да излезе от дъното на ада, дълго време още ще мирише, както мирише някой човек, който е прекарал известно време в кафене, където пушат тютюн.

Днес хората мислят повече за парици, за кокошчици, за патици, за ядене и пиене. Няма нищо лошо в това, но ако всичко туй може да доведе хората при Бога, нека се стремят към него. Но ако то ги отдалечава от Бога и ги праща в бездната при тъмните сили, какво трябва да правят? Ако яденето на кокошки може да ви привлече при Бога, яжте ги! Ако яденето на патици може да ви направи гениални хора, яжте ги! Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги! Ако яденето на риби може да ви направи силни и смели хора в света, яжте ги! Но ако след изяждането на един петел у вас се явят качествата на петела да ровите, по-добре не го бутайте. Или ако след изяждането на едно прасе у вас останат неговите качества, цял ден да грухтите и да създадете в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте! Притча е това! Казвате: какво искате да кажете с това? Нищо особено не ви казвам, но ви съветвам да не ядете този петел нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас? Казвам: за всички разумни хора е точно определено какво трябва да ядат. Онова, което необходимо като храна на човека в сегашния му живот, житото, днес то е в изобилие и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. Когато животът стане тежък за мене, аз изяждем по 90 гр.жито на ден, 30 гр.сутрин, 30 гр.на обяд и 30 гр.вечер. Колко струват 100 гр. жито? Ще кажете, че така не може да се живее. Разбира се, аз не казвам, че през целия си живот трябва да прекарате само с по 100 гр. сурово жито на ден. Утре като станете по-богат, ще ядете каквото искате и то с благодарност, че условията на живота ви се подобрили.

Казвам: при тези притчи в живота, ние трябва да дойдем до разбиране на нещата в техния дълбок смисъл. Казвате: трябва да бъдем духовни хора. Питам: кое е отличителното качество на духовния човек? Духовният човек е разумен. Някой пита: ти православен ли си? По какво се отличава православния човек? Какво направи православието за хората? Като отидете на небето вижте в статистиките колко спасени православни има там. В небето няма православни. До сега аз не срещнах там нито един православен, нито един евангелист, нито един баптист или друг някакъв “ист”. На небето между спасените аз срещах само ангели, синове божии, които служат на Бога в любов, мъдрост и истина. Тогава запитвам тия служители: има ли тук някой православен? Какво е православието? Как и кога се роди то? Тук няма такива хора. Ами има ли тук някой евангелист? Какво е евангелизъм? Къде и кога се роди той? Някъде в Германия. И за него нищо не знам. Ами поне за новите течения не знаете ли нещо? И за тях нищо не знаем. Значи, както виждате нашата съвременна философия, както и съвременните религиозни течения не са достагнали още до небето. Всичко наше там считат като забавление за Земята. И след всичко това някои философи ще говорят за субстанция, за есенция и за ред още научни въпроси. На един от тези философи казвам: вземи една керемида, стисни я в ръката си и ми докажи, че в нея има някаква субстанция. Можеш ли да я стиснеш така, че от нея да потече огън и вода? Някой казва: аз съм верующ човек, с Бога се разговарям! Щом е така, помогни на еди-кой си твой брат, който страда. Не, това не е моя работа. Съдбата му е такава. Казвам: не че това е твоя работа, но ти не можеш да му помогнеш и говориш неща, които не разбираш.

Разправяше ми един господин следното свое приключение: излизам един ден от дома си, нося в ръка една торба с пари, които трябва да занеса на определено място. Обаче за да отида на това място, трябваше да мина през един мост. Тъкмо се готвя да мина моста, виждам на среща ми иде една разбойническа банда. Веднага се връщам, скривам се зад един ъгъл и след отминаването им продължавам пътя си. Дохождам отново до моста. В този момент виждам на среща една мечка, току що излязла от близката гора. Пак се скривам. Отново продължавам пътя си и едва доближих до моста, завялява пороен дъжд с буря. Не се реших да мина моста в такова време и се върнах. Това се повтори цели десет пъти; ту разбойници, ту мечка, ту дъждове и бури, това – онова, докато най-после времето се оправи, аз преминах моста и продължих пътя си.

Друг господин ми разправяше подобна своя опитност: и аз трябваше да премина един мост, но можах да го премина само след като се връщах десет пъти. Първият път срещнах поп на моста и се върнах. Вторият път срещнах лисица и пак се върнах. Третият път срещнах заек, който като ме видя, подскочи. И аз подскочих уплаших се и се върнах. Четвъртият път ме върна една оса, която забръмча наоколо ми и не ми позволи да продължа пътя си. И ред други причини ме поставиха в положение десет пъти да се връщам от този мост, докато най-после го преминах. Питам: какви са тези герои, които не могат да преминат моста още първия път? Ту оса им забръмчала около главата, ту заек подскочил насреща им и т.н. Съвременните хора се препоръчват за верующи, а се страхуват. Виждам много хора, които минават за учени, но като срещнат поп, бързат да направят възел на кърпата си. Особено това правят учениците. Защо правят така? Има нещо скрито в тези поверия. Това показва, че всеки човек носи със себе си и добро и зло. Например, един свещеник може да носи голямо благословение за човечеството, но той може да носи същевременно и хиляди нещастия за него. Срещам един селянин, който натоварил колата си с дърва до горе, едва я теглят воловете. Питам го: защо си натоварил колата си толкова много? Не виждаш ли, че воловете ти едва вървят? Нищо от това. Ако те не искат да ги товаря тъй много, трябва да се родят владици. И това било философия! Ако били владици, щели да благуват в живота си, а щом са родени волове, ще ги товари, колкото иска. Казвам му: ами ако един ден Господ те постави на мястото на един вол. Да не дава Господ това нещо! То е опасна работа! Значи лесно е да товариш другите, а като дойде до тебе, казваш: дано не стане така! При това, вижте, какво понятие има българина за владиката: той няма добро мнение за владиката и казва: владиката знае само да се разхожда със своята патерица и да си угажда. Ще го видиш седнал пред трапезата наредил на нея печено прасенце или печена патица, турил пред себе си бутилка със старо, най-хубаво винце и си яде. Когато някой владика отиде в село, той ще иска от селяните да сготвят малко боб или праз, но те не го вярват. Те казват: този владика се представлява пред нас смирен и благочестив, но като се върне дома си, ще иска да му приготвят някоя печена кокошка, ще иска винце, това-онова и то през великите пости. Не вярват тия хора, нито на попа, нито на владиката. Питам: как ще вярват тогава на тяхната проповед? Какво казва попът за свое оправдание? Той казва: моят стомах е малко слаб, затова трябва да хапна мазничко, че да го засиля. След това ще прочета няколко молитви и греховете ми ще се простят. Казвам: ако с една две молитви могат да се простят греховете на попа, защо де не се простят греховете и на простите хора?

Казвам: въпросът за поста трябва да се разреши принципално. Това, което православната църква счита за пост, не е този пост, който църквата е наредила още в първите времена на своето създаване. Истинският пост е метод за урегулиране чувствата и мислите на хората. Постът не се заключава само в не ядене на мазнини или месо, но през поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се примири с всички свои врагове и да изплати всичките си дългове. Как постят съвременните християни? Месо не ядат, масло не ядат и в църква ходят по-често, отколкото в друго време. И след това някои от тях казват: православните са по-добри от евангелистите. Други пък казват обратно: евангелистите са по-добри са по-добри от правосславните. В едно отношение едните са по-добри, а в друго отношение другите са по-добри. Християните поддържат, че човек може да се спаси само чрез кръвта Христова. Защо кръвта Христова спасява хората? Защото Христос е образец на истинския човек.

Питам: кой човек може да се нарече истински? Само този човек може да се нарече истински, който отговаря на три основни качества. Той трябва да съдържа в себе си любовта, мъдростта и истината и да ги прилага в своя живот. Този човек трябва да е готов да раздели залъка си, както със своя приятел, така и с всеки гладен човек, когото срещне на пътя си. Срещне ли такъв човек, който три дни нищо не е ял, ходил немил-недраг от къща в къща, той го извиква при себе си и му казва: слушай, братко, в моите гърди любовта цари. Аз съм човек спасен чрез кръвта Христова. Ела при мене да те нахраня, да ти покажа, какво значи спасен човек. Това значи християнско дело. Истинският човек като срещне някое онеправдано лице, той веднага се притича към него и му помага. Не е въпросът да покажем християнски дела само към нашите приятели, които обичаме, но и към външни, чужди за нас лица. Ние обичаме приятелите си поради това, че получаваме нещо от тях. Даваме и получаваме. Изкуство е да обичаш и да помагаш на човек, от когото нищо не получаваш. Всеки гражданин плаща данък на държавата, защото тя го принуждава да стори това. Ако той не плаща данъка си доброволно, утре ще дойде съдебния пристав с червен лист и ще-не-ще ще го плати. Редовното изплащане на данъка още не е добродетел.

Изтълкувай ни тази притча! Върху този стих трябва да се разисква, а това как мисли българинът за владиката и за попа, то не е наша работа. Да изтъкваш погрешките на човека, това още не значи, че си ги изправил. Ние вземаме тия примери като общи положения, в които всеки човек изпада. Човек трябва да търси начини, чрез които да може да се повдигне. За тази цел той трябва да изучава законите, на които се подчинява неговия мозък. Запример, човек трябва да изучи причините на страха. Често виждате някой човек да се страхува от това, как ще прекара живота си. Той се безпокои, че децата му ще останат прости, че нямал средства да ги изучи. Страхува се, че приятелите му ще го оставят и той ще остане сам без ничия помощ в живота. Друг пък се ужасява от мисълта, че жена му ще умре и т.н. Това е неестествен страх, който се заражда в човека и го безпокои. Кои са причините за този страх? Причините за този неестествен страх се дължат на това, че разсъдъкът и вярата в този човек са отслабнали. Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира. Страхът води началото си от животинското царство, където той счита за висше чувство. Обаче, човек не трябва да се осланя на страха. Страхът може да му представи страшни картини, с които да го извади от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи силен и смел да му се противопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на което нищо не става произволно и случайно. Ето защо и всеки човек като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. Щом е така, при каквито условия да изпадне човек, тия сили ще го изведат на благополучен край. Как ще разберете тия сили? Как ще си ги представите? Съберете всички добродетели на светиите, на добрите хора в света и вие ще си представите какво нещо са тия разумни сили. Ако пък си поставите всички тия добродетели като идеал на своя живот, вие ще усилите вярата си. Към тия добродетели прибавете мислите на гениалните, на великите хора в света и вие ще имате вече представа за Бога. По този начин вие ще се освободите от онова материалистическо схващане за Бога, каквото имат съвременните материалисти. Тяхното схващане е идилопоклонство.

Много християни и досега разправят как Христос бил разпнат, как три дни след това възкръснал и т.н. Между този Христос, който някога бил разпнат на кръста и този, който възкръснал няма никакво отношение. Какво отношение, каква връзка може да съществува между човека, който някога е бил болен и между този, който вече е напълно оздравял и възкръснал? Павел казва: аз познавам вече Христа по друг начин, а не така както едно време го познавах. Значи, тук става въпрос вече за вътрешно разбиране на нещата. Никой не може да познае Христа, ако няма любов в себе си. Всеки човек, който се държи здраво в рамките на една църква или на едно верую и не вижда нещата по далеч от тези рамки, неговата любов е несъвършена. Който познава Христа, той ще обича всички тия хора, които Христос люби. Той ще бъде съгласен с Христа във всички негови мисли, чувства и действия. Христос е дошъл да спаси всички хора и затова казва: любете враговете си! Някой казва: аз обичам всички хора. Питам: враговете си обичаш ли? До там още не съм дошъл. Да, но Христос обича и тях. Тогава как може да обичате всички хора, а да не обичате враговете си, които Христос обича като хора? Според този човек могат да се обичат тия хора, които са в една и съща църква с него. Той не обича хората, които пренадлежат към друга църква. Христос казва: иде време, когато хората няма да се кланят нито в Ерусалим, нито в тази, нито в онази гора, но ще се покланят на Бога в Дух и истина. Тогава кои хора ще обичате? Една църква, един Бог има в света и той е навсякъде.

Мнозина казват: в България се явиха много нови течения, много религиозни движения и секти, има опасност да ни опропастят. Питам: кой е бил причина за досегашните опропастявания на България? Нима България само един път е пропадала? Тя е пропадала много пъти, обаче, религиозните движения ни най-малко не са били причина за нейното пропадане. Нека българските учени, възпитатели и управници се погрижат да всядат в душите на младото поколение стремеж към идеен живот. Нека всеки българин се стреми да бъде честен, добър, умен и справедлив! Ако всеки българин развие в себе си тези четири качества, това значи той да стане добър гражданин, дълбоко проникнат от националистични идеи. Казват за някого: този човек много обича народа си. По какво познавате, че той обича народа си? По това, че работи много за неговото прославяне. Да изтезаваш народа си така, че повече да не е годен за служи, само за да го прославиш, това не е никаква обич, никаква любов. Много българи искат да бягат от България. Те казват: дойде ни вече до гуша. Не може да се живее повече тук. Искаме да отидем някъде в странство. Поне ще знаем, че сме между чужди хора. Питам: каква любов е тази да истезаваш своя ближен, за да го прославиш? Всеки човек има право да използва някое животно да му служи, но той няма право да го истезава. Всеки трябва да се отнася с животното като със същество, в което сащо така, както и в човека има вложена разумна душа. Често хората се осъждат един други, че не живяли добре помежду си, че не водили добър, разумен живот. Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва. Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример как се живее добре. Не е достатъчно само да разисква върху въпросите как бил разпнат Христос на кръста, кой го разпнал и т.н. Казвам на тия хора: всички вие сте виновни за разпъването на Христа едно време, но и днес не сте престанали да разпъвате Христа. Като търговци, като банкери и лихвари вие сте разпнали повече от 20 души в живота си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върните парите на тия хора назад. Мисли ли някой човек, че може да стане богат от парите на вдовици, той е на крив път. Мисли ли този човек, че Господ няма да закачи котлите на тия вдовици на неговия врат? Ще ги закачи разбира се.

Казвам: страшно нещо иде сега за света, не само в България, но и за целия свят. То ще дойде до главата и на праведните, и на религиозните, и на светските хора. За това нещо може да се каже, че човек нито е сънувал, нито на ум му дохождало това, което ще се случи. Всички хора ще познаят, че има правда в света. Никому не се позволява да лъже, нито да заблуждава в името Божие! Това нещо ще се провери най-много в продължение на десет години от днес. Съдбата ще бъде безпощадна. Да не мислите, че на Земята се прави някакъв заговор. Не, хилади и милиони същества идват от невидимия свят, въоръжени със своите огнени пушки и мечове. Цялото духовенство трябва да знае, че никому не е позволено да лъже и заблуждава в името Господне. Иначе, те ще се намерят в положението на пророк Валаама, на когото една нощ се яви Господ и рече: ако дойдат человеци да те повикат, стани, иди с тях! Но каквото ти река, него ще правиш. И стана Валаам на сутринта, оседла ослицата си и отиде с Моавовите князове и разпали се гневът божий, защото отиде и застана ангел Господен на пътя пред Валаама, за да му се съпротиви и понеже ослицата видя ангела Господен, че стоеше на пътя и отиваше към полето, а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече Валааму: що съм ти сторила, че ме биеш сега третий път? А Валаам рече на ослицата си: ти се подигра с мене. Да имах нож в ръката си, сега бих те убил. И ослицата рече Валааму: не съм ли аз твоята ослица, която си ездил от когато си до този ден? Имала ли съм навикновение друг път да ти правя така? А той рече: не. Тогаз отвори Господ на Валаама очите и вида ангела Господен, че стоеше на пътя и гол нож в ръката му. И преклони се падна на лицето си. И рече му ангелът Господен: защо би ти ослицата досега три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, понеже пътят ти не е прав пред мене. И ослицата ме видя и свърна от мене. Ако тя не бе свърнала от мене, аз сега щях да те убия, а нея да оставя жива. Тогаз рече Валаам на ангела Господен: сгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене и сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна. Ангелът Господен рече Валааму: иди с човеците, но каквото ти река, него да говориш. И отиде Валаам с Валаковите князове.

Пред всеки проповедник, пред всеки владика седи един от тези ангели със своите мечове. Те ще проверят и разберат това нещо в продължение най-много на десет години. Ние не сме против духовенството, но казвам, че и те, както и всички вие ще бъдете свидетели на тия времена и ще разберете, дали това, което ви говоря е истинно или не. Истински е този пророк, чиито думи, чиито предсказания се сбъдват.

Религиозните хора казват: ние трябва да живеем по Бога. За мене думите да живеем по Бога имат съвсем друг смисъл и значение. Човек не е роден да бъде професор, но той може да бъде професор; човек не роден да бъде доктор, но той може да бъде доктор; човек не е роден да бъде музикант, но той може да бъде музикант; човек не е роден да бъде проповедник, но той може да бъде проповедник; човек не е роден да бъде държавник, но той може да бъде държавник. Човещината не седи в това, какво може да бъде човек и какво може да стане от него. Да носиш всички титли, това не представлява още човека. Нима онзи грамаден слон, който внушава удивление на всички хора със своето голямо тяло е постигнал много нещо? Постигнал ли е той целта и смисъла на живота? Нима птиците, които измислиха изкуството да хвъркат във въздуха се спасиха? Нима конете, които научиха изкуството да ритат се спасиха? Нима воловете, които владат изкуството да бодат с роговете си се спасиха? Нима вълците, които тъй майсторски упражняват изкуството да разкъсват своята плячка със зъбите си се спасиха? Никое същество не е могло да се спаси по един от тия начини. Христос донесе истинското спасение в света. Хората могат да се спасят само чрез любовта. Когато турят любовта като вътрешна основа на своя живот, те ще се спасят. В тази любов няма горене, но има топлина. Всяко чувство, в което има горене не е любов. Някоя мома казва: този момък ми изгори сърцето. Любов, която изгаря сърцата на хората не е любов. Любовта е състояние, при което организмът никога не изменя своята температура. В любовта може да има прекъсване на температурата, но никога намаляване или увеличаване. Температурата, която се образува при любовта произвежда живота. Обаче, прекъсне ли се тази температура, явяват се ред болезнени състояния на организма. Индусите имат научни теории за образуването на прана в организма на човека. Те обесняват още, че всеки човек, който може разумно и правилно да образува тази прана, той може да се лекува от всички болести: от стомах, от дробове, от очи и т.н. Обаче за да придобие тези знания, той трябва да плати за всичко това. Нищо не се дава даром. Когато се казва, че трябва да лекуваме даром, подразбирам, че хората, които ще лекувате ще посветят живота си в служене на Бога. Да излекувам човека даром и след това той да отиде да обира и да лъже хората, това никога няма да направя. Когато лекуват някой богат човек, той трябва да даде 50 хиляди или 100 хиляди лева ако иска да се излекува както трябва. Да излекувате един човек по духовен начин, то значи да се намерят причините на неговата болест, да се отстранят те и той никога повече да не заболява. Този богат човек ще каже на своя лекар: ти нали си духовно лице, защо са нужни пари? Парите не са за мене, но за бедните и страдащи хора, за които богатите рядко мислят. За даването има една песен: давай, давай, всичко давай! Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата. Човек трябва да дава най-чистото от себе си. Сърцата на хората трябва да се отворят за това даване. Щом Бог е дал живот на човека, той трябва да бъде чист, кристален извор, топлината на който никога не трябва да се изменя. Всеки човек, когото топлината на любовта е удостоила да го посети поне за един момент от неговия живот, той ще бъде щастлив през целия си живот. Такъв човек ще придобие голяма широчина в сърцето си и голяма светлина в ума си, та където мине на всички ще носи щастие и радост. И всичко каквото пожелае ще може да направи. Мине ли такъв човек покрай някоя суха чешма, веднага от нея ще потече вода, както Мойсей направи едно време с жезъла си и потече вода от канарата. Мине ли покрай някое сухо дърво и го пипне, веднага това дърво ще почне да се разеленява, ще цъфне, ще завърже и плодът му ще узрее. Където мине този човек, той навсякъде ще разнася благословение. Такъв трябва да бъде истинският християнин! Днес какво разбират хората от християнство? Мнозина мислят, че като християни, тях ги очаква щастлив живот, животът на небето. Не, небето не подразбира външен живот, но вътрешен живот, живот на душата, където владее чистота и святост.

Казвам: всичко това, което се говори сега, се отнася за хората с пробудено съзнание. Казват за някого: този човек минава за християнин, за правоверен, а не говори за Христа. Да почиташ Христа, това не подразбира само да говориш за него. Това е външен израз. Всеки истински християнин не само че има най-добро и високо мнение за Христа, но той вижда как Христос геройски носи своя кръст, без никакъв протест. Той вижда как Христос е подложил гърба си на римските войници, които го удрят немилостиво. Христос носи кръста до едно място само и след това казва: от тук нататък не нося повече кръст и хората ще видят, че Земята за дълги години ще бъде покрита с кръстове. Днес и генерали и свещеници все кръстове носят. И жените носят кръстове на врата си. Кръстът представлява диаметрите в окръжността. В това отношение кръстът е магическа формула. Всеки човек, който се кръсти трябва да мисли. Когато човек се кръсти, той свива трите си пръста и ги туря право на челото си, което показва, че той мисли. После ги туря на дясното си рамо, а след това на лявото. Кръстът не е нов символ. Той е бил известен още от стари времена на хората. Духовенството е взело кръста още от тия времена, но го е преиначило малко. Кръстенето означава магнетизиране. Едно време хората са си служили с кръста за лекуване. Когато някой човек го втресе, като го прекръстят няколко пъти, треската изчезва. Сега обаче и десет пъти да прекръстят болния, треската му не изчезва. Това показва, че днес кръстът е изгубил нещо от своята святост.

Това не е осъждане но изнасяне на един действителен факт, изнасяне на самата истина. Защо да не се подчинява човек на истината, която носи живот в себе си? Защо да не се предаде човек на тази велика истина, която сближава всички хора като души? Всеки човек, който носи в себе си божията любов, божията мъдрост и божията истина, той е наш ближен. Може ли да се нарече ближен този, който като някой костелив орех се скрива в своята черупка и проповядва на хората, че извън православната църква няма спасение? Каква гениалност има в това твърдение? Кого ще заблуждавате по този начин? Ако, наистина, само в православната църква има спасение, България спаси ли се? Не се спаси. Ако спасението е в православната църква, Русия спаси ли се? Не се спаси. Тогава защо трябва да се говорят неверни неща, които да заблуждават младежта? Днес всички млади бягат от църквата и после казват, че еди-кой си ги развращавал, че еди-кой си говори против църквата. Не, всеки човек, който говори неверни неща, който не постъпва по любов, той говори против Бога. Ние не говорим против добрите хора, против добрите учители, родители, свещеници, държавници, защото Бог говори и чрез тях, но казваме, че главната задача на хората е да придобият повече топлина и светлина в своя живот. Трябва ли да се страхуват хората, че еди–кой си ще опропасти България? Никой никого не може да опропасти. Когато хората се страхуват от нещо, това показва, че те нямат връзка с Бога. Питам: трябва ли да се страхува един ясновидец, ако срещу него изпратят един ескадрон войници, когато зад него върви цял полк войска, въоръжена със своите пушки и мечове, които го защитават? Този човек няма защо да се страхува. Ескадронът, който е изпратен срещу него ще ослепее от светлината на противниците и от страх ще падне на земята. Обаче, днес хората взират се нагоре надолу, гледат но нищо не виждат, на нищо не вярват. Те не могат да си представят, че зад всеки човек, който изпълнява волята божия, има голям тил от войници, добре въоръжени и силни. Не, не е правилно да се търси Бога вън някъде. Той не е вън от нас. Да се взираш навън, това не е наука. Да виждаш нещата вътрешно, по особен начин, това е вече е наука. За придобиване на тази наука се иска учител. Ще кажете: защо е необходим учител? Когато човек минава през духовния път, той придобива голяма чувствителност, следствие на което се натъква на големи мъчнотии и страдания, на големи противоречия. Тук учителят му помага да премине по-бързо този път. Тази наука изисква човек да е готов всичко да жертва за Бога. Да жертва всичко за Бога, това подразбира да придобиеш такъв живот, който осмисля всички неща и който развързва връзките на живота по един правилен и разумен начин. Следователно, всеки човек, който придобие веднъж този живот, той ще може да изпълни всичко онова, което му е дадено като работа при известни условия. На някоя жена Бог казва например: ти си родена за добра готвачка, изпълни службата си както трябва! На друга казва: ти си родена за прислужница в някоя болница, изпълни своята служба както трябва! Не се увличай във външни удоволствия, в театри и концерти. Да облекчиш страданията на една болна душа, това е най-хубавият концерт, който животът ти предлага. Дойде някоя жена при мен, плаче, пъшка, не може да носи страданията си. Казвам:сестро, ти много хубаво си научила своята песен, но нямам сега пари да ти заплатя. Такава песен заслужава не по малко от 10 хиляди лева, но днес не разполагам с такава сума. Друг път когато дойдеш, ще мога да ти заплатя колкото струва този концерт. Добре е да пееш на всички по този начин. Когато някой плаче, нека плаче от сърце. Някой мъж плаче, но като виждат другите казват: този мъж плаче като някоя баба. Значи има нещо в този плач, което не се харесва на хората. И най-великите хора в света плачат, но и най-страхлвите хора в света плачат. Силни хора в света са тия, които дишат. Слаби са тия, които престават да дишат. Всеки човек, който престава да плаче е слаб човек, защото престава и да чувства. Каквото е дъждът за почвата на Земята, такова са сълзите, плачът за душата. Ако един велик музикант, поет и художник иска да роди някоя велика идея, а не може да я ороси със своите сълзи, той не може да роди нищо. И Христос и всички велики хора са плакали. Когато Христос беше на кръста, той не можа да плаче, но когато слезе в Ерусалим, възседнал на осел, той заплака. Благодарение на тези сълзи се крепи цялото човечество днес. Благодарение на тези сълзи се крепи и цялото християнство. Казвате: защо плака Христос? Със сълзите си Христос казваше: да живее цялото човечество, да живеят всички души, които идат след мене да приемат моето учение и да служат на Бога в любов, в мъдрост и в истина! Плачеше Христос, за да отвори свещения път към Бога за всички мъже и жени, за всички роби и свободни. Христос е казал: скръбна е душата ми до смърт. Питат някои: може ли Христос да скърби? Може. Казва се в Писанието: не огорчавайте Духа! Значи, и Духът може да се огорчава. С други думи казано: всеки, който скъса връзката си с Бога става посмешище на целия свят. Затова, човек не трябва да къса връзката си с Бога. Който не скъса тази връзка, животът му всеки ден, от сутрин до вечер, ще бъде щастлив, всички хора ще се стичат около него и навсякъде ще бъде добре приет.

И казва му Петър: изтълкувай ни тази притча! Христос им изтълкува тази притча по следния начин: при всички условия на живота си дръж връзката с любовта! При всички условия на живота си дръж връзката с мъдростта! При всички условия на живота си дръж връзката с истината! При всички условия търси вечния живот! При всички условия търси светлината на истинското знание! При всички условия на живота си търси свободата, от която никой не може да те лиши!

Беседа от Учителя, държана на 26.12.1926 г. в гр.София.