И говориха му: как ти се отвориха очите? Йоана 9:10
Животът започва с малък вътрешен импулс. Аз не разглеждам живота като механическо, но като съзнателно движение в природата. Аз разглеждам живота в широк смисъл, без да влизам в неговите философски подразделения. Който иска да философствува върху живота, той може да чете разни философски книги. Много философи са писали по този въпрос. Мислите, които ние искаме да внесем в живота, са нови, а вие знаете, че новото не иде всякога. То се явява периодически. Когато новото зъкъснява с идването, животът става еднообразен, скучен, безсмислен. Такъв е, например, сегашният живот. От времето на старите философи и досега животът е почти същият, няма нещо особено ново в него. Вземете, например, въпросът за храненето, за приготовлението на разните храни. Както се е готвило в старо време, по същия начин почти се готви и днес. Какъв прогрес са направили хората в готвенето? Какъв прогрес, изобщо, е направило човечеството от времето на Христа досега? Някои ще кажат, че кухните на съвременните хора са много усъвършенствувани. Не, идеите на съвременните хора за готвенето не са отишли много по-далеч от тия на вълка. След като е преминал през разни философски учения по отношение приготвянето на храната си, най-после вълкът се е установил върху следното положение: готвене с най-малко разноски. Казвате: новото в яденето се свежда към пърженето и към печенето. Най-хубави ястия са пържените и печените, пържена риба, печено месо и т.н. При това и лукът всякога трябва да се запържва. Питам: каво хубаво има в пърженето на лука и на месото? При пърженето на лука и на месото всички летливи масла от тях се изгубват. Изобщо, при пържене на храните, част от хранителните материали изчезват. Мнозина казват: занете ли, каква приятност изпитва човек, ако след пържено или печено месо пийне една –две чашки шестгодишно винце? В този случай сърцето на човека се намества. Казвам: за всяко нещо се изискват знания. И в готвенето има голямо изкуство. Човек трябва да знае, кои елементи да употреби при готвеното и как да ги съчетае.
И тъй, при всяко продобито знание, се задава въпроса: как ти се отвориха очите? Да вижда човек, това е вътрешен импулс на съзнанието. Много от съвременните хора гледат, но не виждат. Те гледат звездите на небето и казват, че звездите са големи светещи тела, но повече от това не виждат и не знаят. От ред години хората наблюдават една звезда на небето, която наричат ту вечерница, ту зорница, но ако ги попитате, какво отношение съществува между вечерницата и зорницата, те ще ви кажат, че вечерницата изгрява вечер, а зорницата – сутрин, повече не знаят. Някои мислят, че това са две различни звезди, а в същност тя е една и съща звезда. Като дойдем до вярванията и до науката, ние виждаме, че както хората от най-старите времена, така и тия от новите времена имат своя наука и свои вярвания. Ще кажете: коя наука седи по-високо- старата или новата? Каква разлика има между старата и новата наука? Разликата между старата и новата наука не седи във времето, но в съзнанието на хората. Съзнанието на хората преди две, три, пет или повече хиляди години не е било такова, каквото е днес. Съзнанието регулира науката, а не обратното. Някой казва: знаете ли, какво е направила науката до днес? Нищо не е направила науката. Това, което науката е допринесла, е резултат на човешкото съзнание, значи науката е резултат на човешкото съзнание, човешкото съзнание е резултат на човешкия дух, човешкия дух пък е проява на Божията мъдрост.
Как ти се отвориха очите? Ако запитате някой съвременен човек, как му се отворили очите, той ще ви каже, че сам е научил всичко, сам е разбрал живота. Да, както Адам разбра живота, така и съвременните хора го разбират, но въпреки това има неразбрани неща в живота. Казвам: истинският живот се крие в неразбраните, в ненаучените неща, в това, което ще се учи в бъдеще. Някои казват, че хлябът поддържал живота. Не, хлябът и житото служат само като проводници, през които животът минава, а самият живот се поддържа от импулса на човека към ядене т.е.- от чувството му към хранене. Този импулс, това чувство привлича известни сили от природата, които именно поддържат живота. По въпроса за храненето, за поддържане живота на човека има много научни мнения и теории.
На всички е известно, че като се прекара слънчев лъч през стъклена призма, тя го пречупва и разлага на седем цвята, при което се получава слънчевия спектър. Питам: призмата ли създаде тези седем цвята? Не, призмата послужи само като среда, като посредник, през който слънчевият лъч трябваше да мине, за да се разложи. Простият човек като наблюдава това разлагане на светлината, ще каже, че призмата е създала тия цветове. Значи, колкото призмата е причина за създаване на тия седем цвята от слънчевия лъч, толкова и хлябът е причината за поддържане на живота. Ако запитате някой съвременен химик за съставните елементи на житото, той ще го подложи на щателна анализа и след това ще се прознесе, че житото се състои от еди-кави си съставни елементи. Вярно е, че житото съдържа всички тия елементи, които химикът е открил при своята анализа, но същината на житото се крие в този елемент, който химикът не може да открие при анализата. Тази анализа е толкова точна, колкото и анализата, направена на дрехите на някой съвременен учен. Мислите ли, че ученият човек, както и неговата наука се крият в дрехите му? Човекът не седи нито във външните, нито във вътрешните си дрехи. Главният елемент, който определя човека, се крие другаде. Ще кажете: тогава, де остава нашата наука? Де остават нашите логически заключения? Ние не отричаме науката, нито нейните придобивки, но казваме, че истинската, положителната наука тепърва ще дойде. Щом дойде тази наука, хората вече няма да ходят с пипане, но с виждане, те няма да ходят в мрак, но в светлина. Истинска, положителна наука е тази, кято носи светлина на хората във всяко отношение.
Съвременната наука разглежда подробно въпроса за храносмилането, но въпреки това знание ние срещаме днес хиляди случаи от заболяване вследствие неправилни процеси в храносмилането. Какво показва това? Туй знание няма още практическо приложение. Учените хора още не са направили анализа на стомашния сок и на кръвта на човека, когато той се храни при добро разположение на духа и когато се храни неразположен, гневен. Има разлика в състава на кръвта и на стомашния сок при първия и при втория случай. Гневът, неразположението на духа внасят в храната отрова, която чрез кръвта се разнася по целия организъм. Съвременната наука не се спира върху този въпрос, обаче новата наука, която иде сега, казва: когато разумният човек е гневен или неразположен духом да не яде, докато не трансформира своето състояние, докато не възстанови своето равновесие. За неразумния човек тя препоръчва точно обратното: когато неразумният човек е гневен и неразположен духом, нека се нахрани добре. По този начин той ще възстанови своето равновесие от енергиите, които ще получи от храната. Значи, тук имаме два различни метода за трансформиране на състоянията у човека: ако разумният се разгневи, да не яде, ако неразумният се разгневи, да яде. И при единия и при другия случай, казвам: който иска да бъде здрав, той винаги трябва да бъде във връзка със законите на живата природа.
Когато говорим за разумната, за живата природа, ние разбираме едно от най-великите същества след Бога. Със своята аура природата обхваща всичко в света. Тя е светла и разумна, блага и чиста и съдържа в себе си любовта. В това отношение съвременните учени хора се намират на крив път, като мислят, че могат да завладеят природата. Ако хората биха успели да завладеят природата, светът непременно би се разрушил и на Земята не би останало нито едно живо същество. Природата не понася да я владеят. Най-многото, до което съвременната наука и техника са достигнали, то е да впрягат нейните сили на работа. Това нещо съвременните учени наричат владеене на природата. Само разумният човек може да впряга силите на природата, защото той се съобразява с нейните закони. Всеки, който не се е съобразил с нейните закони е бил разрушен от нея. Всеки човек, който си е въобразил, че може да вледее над природата се е намерил пред праха на своите илюзии и въображения. Тъкмо когато е достигнал върха на своето предприятие и се е готвял да вкуси от неговия плод, природата дохождала, вземала плода му, а него оставяла на Земята отново да работи, за да корегира своите погрешни схващания и разбирания. Питам: колко щастливи хора, колко щастливи семейства е имало от времето на Христа до сега? Коя е причината за смъртта? Тя се дължи на това, че човек се намира в постоянна борба в разумната природа и иска да я подчини на себе си. Никой не може да подчини природата, но трябва да се учи от нея. Тя учи хората на закона на любовта.
Казвате: ние имаме особено мнение за любовта. Младият момък също така казва: и аз имам особено мнение за любовта, обаче това което съвременните хора наричат любов, не е това на което разумната природа ни учи. Младият момък казва: аз искам да се оженя, да намеря добра жена, да имам няколко добри и разумни деца. Отлично е това, което този момък иска, но как ще намери тия неща? Да желаете тия неща, то е равносилно на желанието ви да станете богати. Питам: могат ли всички хора да бъдат богати? На сън всички хора могат да бъдат богати и щастливи, но в действителност малка е вероятността за това. Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на богатство и щастие. Тази задача е последна. Той ще я постигне само след като завърши своето развитие на Земята. Завърши ли човек развитието си на Земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое слънце, където ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. Той ще се храни там само с плодове. Осмели ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намери на Земята. Много от съвременните хора поддържат, че човек трябва да се кали в живота си, да стане смел и решителен, да не се плаши от нищо, даже и ако стане нужда да коли и убива. Казвам: такива разсъждения не водят към добър край. Само грънчарят има право да разрушава своите грънци, понеже той е майстор и може отново да ги създаде. Който не знае да прави грънци, няма право да разрушава грънците, които грънчарят е създал. Всеки, който се опита да руши грънците на грънчаря, той се вика под отговорност.
Как ти се отвориха очите?
Ако зададат този въпрос на някой теософ, евангелист или православен, всеки ще даде свое обяснения. Като зададоха този въпрос на Христа, той отговори: този сляп от рождението си човек трябваше да прогледа, за да се прояви славата божия. Много нещо е говорил Христос по този и по ред други въпроси, но всичко което Христос е говорил на времето не е написано. За нас са останали само извадки от това, което Христос е говорил някога, но мъдрият, разумният човек от малкото може да извади много нещо. Глупавият обратно, от многото вади малко и то изкривено и изопачено.
За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един ревнив мъж отива с жена си на гости на свой приятел, където били събрани много хора. По едно време той забелязва, че един красив господин от гостите се прозява и веднага след това и неговата жена се прозява. Като ревнив, той си помислил, че този господин и жена му се наговарят нещо и си дават някакъв знак. Той много се разгневил и започнал да мисли по какъв начин да отмъсти на жена си. Отиват си в къщи, но цяла нощ той не могъл да заспи, мислил по какъв по-жесток начин да накаже жена си. Най-после му дохожда мисълта да я обеси. Като стават сутринта, той казва на жена си: хайде да отидем днес в гората да насечем дърва. Тя се съгласила. Тръгват двамата заедно. Като стигнали в гората, той започнал да ходи от дърво на дърво, да търси по-здраво и яко дърво. Жената наблюдавала какво прави мъжът й и го запитала: какво ходиш от дърво на дърво, както прозявката от човек на човек? Така ли е жена? Нима прозявката ходи от човек на човек? Аз не знаех това и бях тръгнал да те беся. Търсех подходящо дърво за тази цел.
Христос казва на учениците си, че слепият трябваше да прогледа, за да се прославят делата божии и да се прояви неговата слава. Други поддържат, че слепият е прогледал, понеже е ликвидирал вече със своята карма. Питам: кое е началото и кое е краят на кармата? Как е произлязла тя? На тия въпроси никой не може да отговори с положителност. Никой не може да обясни причината на кармата. Ако е вярно, че човек е произлязъл от Бога, питам: как е възможно от такова съвършено същество каквото е Бог, да излезе човек, който е изложен всеки момент на грехове и падения? Когато запитали един велик адепт от Египет за произхода на греха, той стиснал само устата си и нищо не отговорил. Има неща, за които ние не можем да говорим. Ако човек рече да обясни произхода на злото, той ще поквари цялото човечество. За това именно, този въпрос не трябва и не може да се повдига. Защо? Ако се заеме с обясняване с произхода на злото, той ще възобнови всички изопачени форми и деяния на миналото. Какво ще придобие от това? Нищо полезно, а само разрушения. Българинът като се ползва от опитността на миналото казва: да спи зло под камък! Днес всички държавници разискват върху произхода на злото, търсят виновниците за неуспехите на държавата, но можаха ли да постигнат нещо добро от това? Намериха ли се виновниците? Оправиха ли работите на държавата си? Българите например казват: велик цар беше Симеон Велики! Велик цар беше Самуил! Питам: какво остана от великата България на Симеон Велики и на цар Самуил? Смешно е човек да се хвали с неща, които вече не съществуват. Смешни са българите като се хвалят с величието на някогашна България. Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия. По този начин съвременното човечество не може да се възпита. Обаче, днес всички съвременни народи се възпитават именно по този начин, което показва, че те вървят в крив път на своето развитие. Има нещо велико в света, но то не е нито велика България, нито велика Франция, нито велика Германия, нито велика Америка, нито велика Русия, нито велика Япония, нито великия Китай, нито кой да е народ. Единственото велико нещо в света е любовта! И всеки, който иска да има нещо велико в света, той трябва да се стреми да постигне любовта. Всеки учен човек, бил той философ, поет, музикант или художник, който иска да бъде велик, трябва да започне с любовта.
Ще кажете: как да започнем с любовта? Днес всички хора имат опитности от любовта. Днес всички проповедници, всички свещеници говорят все за Христа и за любовта. Всички имат желание да започнат с любовта. Защо се обличат например, красивите моми и момци? За любовта. Защо учи човек? За любовта. Някой казва, че иска да стане учен за народа си и да го повдигне. Не, всеки човек има един вътрешен обект в себе си, за който иска да стане учен и велик. Всеки учен, всеки поет, всеки музикант, всеки художник, всеки философ иска да стане велик само за едного! Всички хора се трудят, работят, учат, пишат и пеят само за едного, а не за много. Кой е този единият? Той не може да се определи. За него не може да се говори. Както не може да се говори за злото, така също не може да се говори и за доброто. Не искайте да ви обясняват какво нещо е доброто и как е произлязло. Мислете за доброто, желайте го, но не го обяснявайте. Ако искате да си обясните какво представлява доброто в широк смисъл на думата, ще спънете своето развитие, ще се разрушите и ще се преситите. Пресищането подразбира обяснение на нещата. Когато някой човек иска да му се сипе повече отколкото трябва, той пресища. Любовта не обича лакоми хора. Колкото ти сипе в паничката, бъди доволен и не искай повече. Ако човек може разумно да използва малкото, което са му сипали, то ще му държи сито за хиляди години. Храната, която съвременните хора употребяват е мъртва, вследствие на което в нея се развиват миризливи отровни газове. В тази храна е започнал вече процес на разлагане. Никой ангел не би се задоволил с такава храна.
И говореха му : как ти се отвориха очите? Той им отговори: един човек ми намаза очите с кал и аз прогледнах. Защо Христос отвори очите на този слепец именно? Малко ли слепи хора имаше по това време в Израил? Това са въпроси, които мнозина съвременни хора си задават. Аз бих запитал тия хора следното: за кого грее Слънцето? Всеки човек, който съзнава, че Слънцето грее за него, действително грее за него. Всеки човек, който съзнава, че Слънцето грее за него, той има специална връзка със слънчевите лъчи, които ще действат върху него по особен начин. Не съзнава ли човек това нещо, тогава и Слънцето не ще може да му въздейства. И наистина, много хора се греят на Слънцето, но то не им въздейства, не може да ги лекува. Съвременните хора са нещастни по причина на това, че допущат отрицателни мисли в себе си. Всички хора живеят със съмнения. Те се съмняват дали има бъдещ живот, дали Бог съществува, дали хората, с които се срещат и разговарят са честни, дали няма да ги излъжат и т.н. Има ред правила, както и цяла азбука, по която вие може да познаете честния, добрия човек. Това е наука, това е знание, с което не трябва да ловите хората като дедективи, но то трябва да се употребява за вашето самовъзпитание, за облагородяване на вашата душа. Само смиреният човек може да се ползува от това знание. Който придобива това знание, той ще стане велик, учен човек. Този учен човек ще бъде посрещан навсякъде с почести и слава, но отиде ли всред живата природа, той остава своята торбичка отвън, сяда смирено пред нея и започва да слуша като малко дете нейните уроци. Запътите ли се към живата природа със съзнание на велик, учен човек, тя няма да ви допусне даже до вратата си. Смирение се изисква от всеки човек! Живата природа е вложила всичко във вас и всеки момент тя ви съдейства за разработване на вашите мисли и чувства. Тя, като грижовна майка, всеки час ви обръща внимание на всичко, което става около вас. Запример, вие от толкова години страдате, не знаете, защо страдате; радвате се, не знаете защо се радвате; мразите някого, не знаете, защо го мразите; обичате някого, не знаете, защо го обичате. Кой е основният мотив да обичате някого? Казвате: този човек има душа, затова го обичам. Това още не е мотив, за да обичаш някого. Всеки човек, който вярва в любовта се ръководи от нея и знае, че този закон никога не се изменя. Когато някой казва, че любил някого и после го разлюбил, това са само състояния на неговото сърце и на неговия ум. Това още не е законът на любовта. Да те обичат хората, това значи да те качат на сцената да представиш някаква роля. Днес играеш роля, например на някой цар, но като слезеш от сцената, ти си вече обикновен човек. На другия ден не те обичат. Друг човек излезе на сцената, играе роля на някой поет, декламира, възпява нещо, но щом слезе от сцената, става пак обикновен човек. Значи, човек когото обичат играе роля на цар, а не е цар, играе роля на поет, а не е поет.
Питам: какъв трябва да бъде поетът? Поетът трябва да бъде човек с възвишен идеал! В едно предание се разправя, че когато Господ решил да раздаде дарбите и способностите между хората, за тази цел изпратил един от своите ангели на Земята, той да извърши тази работа. Ангелът взел една голяма торба, в която турил всички дарби и способности, метнал я на гърба си и тръгнал към Земята да изпълни точно зададената му от Бога задача. Като слязъл на Земята, той срещнал една много красива мома, царска дъщеря и се спрял да я разгледа, искал да види, какво нещо е това, което Бог е създал. Обаче, от красотата на царската дъщеря този ангел се захласнал и не забелязал, как торбата с дарбите и способностите се отворила и всичко, което било в нея се разпръснало по Земята. Когато се сетил за своята задача, вече било късно. Той не могъл да я изпълни, защото от неговото захласване се възползували хората. Той видял как всеки човек си взел, каквато дарба и способност искал. Всички били разграбени. Замислен и тъжен станал ангелът, когато изведнъж чува глас, който казва: ами за мене нищо ли не остана? Кой си ти? Аз съм поетът. Има нещо и за тебе, но то не е за този свят. Това, което можеш да вземеш, то е от онзи свят, затова ти трябва да държиш главата си постоянно нагоре. И така всеки човек, който иска да стане поет, погледът му всякога трябва да бъде обърнат нагоре. Не гледа ли нагоре, поет не може да стане. Освен това, поетът не трябва да бъде дебел, с благоутробие, той трябва да бъде сухичък, нежен човек. Поетът трябва да има отзивчиво сърце и чувствителна душа, да влиза в положението на всички страдащи. Не е поет този, който описва страданията на хората, без той сам да ги разбира. Истинският поет описва страданията на хората, но като благо за човешката душа. Поетът трябва да описва и мъчнотиите на живота, но като благо за човешкия дух. Обаче, самият поет трябва да има опитности, да е страдал и да се е мъчил. Той може да се смущава от страданията, без сам да е смутен.
Ще ви приведа два примера от английския живот, които илюстрират резултатите на любовта и на безлюбието. В първия пример се говори за един англичанин, на име Самуил Скит, който се влюбил в една англичанка, Фили Бет. Самуил Скит бил учен човек, но по убеждения голям материалист. Преди да се ожени за своята любима, той си мислил: смисълът на живота не седи в любовта към науката, нито в усилената работа, но в яденето, в пиенето и в удоволствията. Така ще възпитам и своята любима, за да се разберем добре. И наистина, той се оженва и успява да повлияе и на своята любима жена в този дух. Те яли, пили, но скоро разрушили своя живот. Жена му станала някъде танцьорка и много скоро загубила силите на своя живот. Още на 40 годишната си възраст тя заболява и умира в една от английските болници самотна като последна сиромахкиня в света. Мъжът й също се опропастил.
Във втория се говори за един англичанин Хауптман и неговата любима Елизабет. И двамата били любознателни. Започнали да посещават научни дружества и институти, записали се в университет да следват висша наука и в продължение на няколко годишен усилен умствен труд, той се прочул като известен учен човек, а тя като добра и знаменита поетеса. Казвам: който иска да се ползува от временните блага на живота, ще има резултата на първите двама-на Самуил Скит и Фили Бет. Тези блага носят разрушение на живота. Всяко благо, което лишава човека от любовта, то не е истинско. Всяко благо, което внася в човека любовта и му служи като проводник в живота, то е истинско. Такова благо е, например, нашата права мисъл. Всеки, който иска да се ползува от вечните блага на живота, трябва да следва примера на англичанина Хауптман и неговата любима Елизабет. Такива трябва да бъдат вашите приятели и приятелки в живота. Приятел може да се нарече само онзи човек, който дава импулс на човешката душа. Искрени и честни трябва да бъдат съвременните хора! Те трябва да имат импулс към науката. Каква наука трябва да изучават те? Науката на любовта. То значи: всеки човек, който иска да учи, или която иска да работи нещо, трябва да върши всичко това по любов, а не по принуждение. Някои хора стават учени по принуждение, а не от любов. Други пък заемат известни служби, не по влечение, но по принуждение, понеже тези служби им дават по-големи облаги. Днес сиромашията прави хората учени, тя ги кара да работят това, което не искат. Ние нямаме нищо протв материалните облаги на човека, но казвам: ако парите са в състояние да заставят човека да работи 10-12 часа на ден от любов, разбирам. Обаче, ние виждаме, че там, дето любовта отсъствува, хората работят насила; там дето насилието действува, резултатите не са добри. Вижте, какво прави ученият, който обича своя предмет. Той посвещава цели 30-40 години от своя живот върху един научен въпрос. Той работи денонощно, без принуждение от страна на кого и да е, защото обича работата си. И неговите усилия винаги дават добър плод. Само любовта е в състояние да застави човека да работи денонощно с радост и бодрост на духа. Някои казват: който работи от любов, той гладен умира. Питам: който работи за пари, не умира ли гладен? И той умира гладен. Изобщо всички хора умират гладни. Най-важното положение в света е да не умираме гладни. Когато човечеството дойде до това състояние, хората да не умират гладни, то е разрешило най-важния въпрос на живота. Човечеството би построило велик паметник в знак на благодарност на онзи човек, който би могъл да разреши този въпрос.
И говореха му: как ти се отвориха очите? Ученият човек не трябва да бъде сляп. Явява се някой учен човек между хората и започва да им говори за природата, за Бога, а самите негови понятия по тези въпроси не са оформени. Явява се някой поет и започва да говори за душата, а той сам не я разбира. Явява се един философ и започва да говори за създаването на света, а той сам не разбира причините и последствията на нещата. Явява се един математик и започва да прави изчисления за разстоянието на небесните светила едно от друго, а той сам не знае защо му са тия изчисления. Всеки учен, който прави тия изчисления, трябва да знае, че небесните тела имат известни съотношения помеежду си. Всеки учен трябва да знае дълбоките причини, поради които времето е разделено на години, годината от своя страна е разделена на 365 дни, денят е разделен на 24 часа, часът е разделен на 60 минути, а минутата- на 60 секунди. Това деление произволно ли е или има някаква дъблока причина? Защо, именно месечината прави някакви си лъкатушения, ту в ляво, ту в дясно? Не можеше ли тя да се върти около Слънцето, както Земята се върти около него? Всеки учен трябва да знае, между небесните тела и човека също така има известни съотношения. Всеки човек има в себе си по едно слънце, по една месечина и също по толкова звезди, колкото има в цялата слънчева система. В това отношение той представлява малка микроскопическа вселена. Между външното физическо Слънце и слънцето, което се намира в центъра на човешката душа има известно съотношение. И когато между външното Слънце и слънцето, което в душата на човека има известно съотношение, в човека настава приятна вътрешна хармония. Понякога обаче вън е топло, а вътре в човека е студено. Случва се и обратното. Някой казва: хладно ми е на душата. Това показва, че човек от памтивека е разбирал, че топлината на човешката душа се произвежда от любовта. Когато човек обикне някого, в него настъпват вече някакви промени. Истинската любов предизвиква известно разширение в човека. По това той може да познае дали любовта му е силна. Всеки сам трябва да изучава тия размери на разширение. Духовната любов предизвиква по-малко разширение отколкото физическата, но затова пък кръгът, който се образува при нея е по-равномерен. За в бъдеще, по размерите на разширението, хората ще могат да познават качеството и силата, както на своята любов, така и на любовта у другите хора. Тогава младите моми и момци няма да се разочароват в любовта си, но предварително ще знаят, кой какво представлява в своята любов. Всичко е написано в човека - няма нищо скрито-покрито. Който иска да знае, какъв ще бъде неговият живот, нека отиде при някой знаменит хиромантик, или френолог, или физиогномист и му заплати известно възнаграждение и той ще му каже всичко до най-малки подробности. Когато някой момък иска да се жени, нека отиде при някой астролог, той ще му каже всичко, което го интересува. Най-напред ще вземе от него следните данни: датата на рождението му, годината, денят, часът, минутите и секундите. След това ще го запита за името на баща му и на майка му, на дядо му и на баба му и т.н. Като събре всички нужни данни, този астролог ще му определи за каква мома ще се ожени, как ще живеят, колко деца ще имат, здрави ли ще бъдат или не; ако боледуват, той ще може да определи кой лекар ще ги лекува и т.н. По този начин той ще направи подробен хороскоп на този млад човек, ще му го връчи като определи и нужната за себе си такса. След време този млад човек ще провери, че всичко, което му е било предсказано се сбъдва точ в точ. Ще кажете: това е едно съвпадение. Добре, може да имаме един, два, три и повече пъти съвпадения, но ако тия съвпадения се случват много пъти, това вече говори, че пред нас стои наука, а не някакви производни гадания. Въпреки тия точни данни, все пак съвременните астролози и хиромантици още не са достигнали до онази, абсолютна, положителна наука, към която се стремят всички хора.
Казвам: днес всички хора се нуждаят от тази велика положителна наука. Българите казват за някого: този човек се ожени в сляпата събота. Всяка женитба, която става в сляпата събота, не е истинска женитба. За да започне човек своята работа очите на сляпата събота, както и неговите очи трябва да се отворят. Който иска да се жени, трябва да отиде при някой човек, като Исуса и да го запита трябва ли да се жени. Когато пред човека се изпречи въпроса за женитбата, той трябва да се вдълбчи в себе си, да се обърне към Господа и да го запита, трябва ли да се жени. След това трябва да се обърне към своята майка и към своя баща и най-после да запита и себе си. И ако от трите места получи положителен отговор, тогава нека пристъпи към решението на този въпрос. Само по този начин той ще получи благословението на Господа, на баща си, на майка си и ще бъде щастлив в своя живот. Днес когато двама млади се обичат, те крият от баща си и от майка се, че се обичат, че мислят да се женят. Тия млади често не си отговарят, но мислят, че като се оженят ще се разберат. Тя е идеалистка, а той материалист, но тя си казва: нищо, като се оженим, той ще се обърне, ще приеме моите убеждения, нищо от това, че сега ми се присмива. Не, човек не може тъй лесно да се обръща, както младата мома си мисли. Черното не може лесно да се превърне в бяло.
Ето защо, при пресъздаване на обществото се изисква голяма разумност. Днес цялото човечество носи недъзите на своите деди и прадеди, от които трябва напълно да се освободи, за да дойде новото в него. Понякога човек вярва, а понякога не вярва. Това се дължи на ред съмнения, които възникват дълбоко в неговата душа. Коя е причината за това съмнение? Тя се дължи на вътрешното съответствие между даден човек и неговите деди и прадеди, вследствие на което той преживява някои техни състояния.
Казвам: истинската наука, която иде в света ще обясни всички тия състояния и тогава човек ще може да води съзнателен и разумен живот. Казвате: ние трябва да бъдем религиозни! Вярно е, че човек трабва да бъде религиозен, но на какво трябва да почива неговата религия? Религията трябва да включва в себе си три неизменни закона: закона на любовта, закона на мъдростта и закона на истината. Любовта съдържа в себе си живота. Мъдростта дава светлина и знание на хората, както и методите, чрез които те могат да работят. Истината носи свобода и простор. Във всяка религя човек индивидуално, както и всички хора колективно могат да бъдат щастливи. Щастието е резултат на човешката любов т.е. на любовта между хората.
Един адепт повиква магарето да се разговаря с него и го запитва: как дойде нещастието върху тебе? То отговорило: когато Господ ме създаде, извика ме един ден да видя една красива жена. Като я видях, аз се произнесох за нея. От този момент станх магаре и започнах да рева. Не трябваше да се произнасям, а само да гледам. Като ученик, моята задача не беше тази, да изказвам своето мнение пред Господа. Въпреки това, аз намерих една философия в живота си, която като прилагам ще мога да изправя погрешката си. В какво седи твоята философия? Моята философия седи в следното: когато господарят ми ме товари, аз се радвам, защото той е доволен, че ще си свърши работата. Когато пък ме разтоваря, той скърби, но аз се радвам, че ще мога да си почина и да се почувствам малко свободен. Когато ме товарят, казвам: да е жив господарят ми! Когато ме разтоварват, казвам: да е живо магарето! Значи, магарето е намерило една максима, която като прилага в живота си се чувства щастливо и доволно при всички условия. Питам: вие намерили ли сте някоя максима, с която да бъдете доволни поне като магарето?
Отива един вол при друг, който оре на нивата и го пита: как се подчиняваш на тази неволя? Гледам те цял ден ореш, пред никого не протестираш, доброволно носиш тази тежка съдба. Не правиш ли опит да се освободиш? Какво да правя? – отговорил първият вол. Един ден бях много гладен, среща ме този мой господар и ми даде една торба с плява. Аз пъхнах главата си в торбата, но в това време той метна отгоре ми един хомот и до ден днешен останах при тези условия. Сега ща не ща отивам да ора. Още повече, винаги зад мен има остен, тъй че не мога никак да се противя. Какво да правя сега? По цели дни мисля върху лошото си положение. Не намирам начин как да се освободя от своята тежка съдба. Казвам: както виждате, магарето е разрешило вече своя въпрос, но волът тепърва го разрешава. Един ден, когато волът разреши своя въпрос, ще ви кажа как го е разрешил, но до това време няма да ви казвам нищо. Магарето разреши въпроса си много правилно.
Казвате: за да разреши човек някой въпрос правилно, той трябва да даде някаква жертва. Жертва трябва да се даде, но за кого? Някой човек жертва своя живот за Отечеството си и всички казват: този човек даде много нещо за своето Отечество. Питам: как мислите, какво би било, ако този човек беше пожертвал своя живот за Бога? Голяма разлика има в положението на човека, който жертва своя живот за Отечеството си и положението на този, който жертва живота си за Бога. Отечеството скоро забравя човека, който се е пожертвал за него. Докато България съществува, докато е велика, както и да е, но какво ще стане с този човек, когато България престане да съществува? Каква е гаранцията, че българският народ ще съществува например след 2000 години? Какво стана с евреите? Къде е еврейският народ днес? Ако българите са умни, те ще останат да съществуват като народ, но ако не са умни, тяхната съдба няма да се различава от тази на всички изчезнали до сега народи. Може да съществува само този народ, който служи на Бога. Може да съществува само този народ, който има разумни държавници, свещеници, бащи и майки. Всеки народ, който работи за Бога, ще има бъдеще, ще има божието благословение.
Всеки човек трябва да бъде проникнат от една мисъл, от едно чувство в своята душа, любов към Бога! Не се свързвай с никой човек, преди да си се свързал с Бога! Не отивай при никой човек, докато не си отишъл при Бога, при любовта, при мъдростта, при истината. Преди да имаш славата на хората, стреми се към славата божия. Работи за славата божия, ако искаш да получиш слава от хората. Такова е положението на Тагоре, когото българите посрещнаха така добре. Те го посрещнаха с цветя и почести и с думите: добре дошъл Учителю! Ако Тагоре беше държал друго поведение спрямо българите, те щяха да му обърнат гръб, както евреите обърнаха гръб към Христа. Нима Христос първоначално не беше добре приет от евреите? Те го приеха добре с думите: осанна вишних! Не се мина обаче много време и те обърнаха друга страница към него. И тогава както и сега, хората се делят на две категории. И във времето на Христа имаше хора, които бяха против него. Имаше и такива, които бяха с Христа. По същия начин и днес едни хора мислят, че светът може да се изправи с любов, а други мислят, че светът може да се изправи чрез насилие, чрез бесене, колене и т.н. Така мислят само неразумните, само ненормалните хора. Не, светът не може да се поправи с бесене, с колене, с насилие. Всички хора, които мислят, че светът може да се поправи чрез убийства, те са на крив път. За такива хора Христос казва: те са от създание мира човекоубийци. Убийството е резултат на неразумен живот. Казвате: разбойниците, крадците, престъпниците трябва да се убиват, да се преследват. Добре, съгласен с вас, но питам: как оправдавате убийствата на праведни, на религиозни хора и на хора с убеждения? Позволено ли е да се преследват такива хора? Казвам: ако става въпрос за примерна държава в света, с разумни и добри закони, с красив обществен строй, с дълбоки религиозни възгледи и принципи, с чисти и възвишени отношения, това можеше да се види в някогашния Египет. За това именно, еврейският народ беше изпратен между египтяните, да се учи от тях на правилни и разумни разбирания за живота, за природата и за проявите на човешкия дух.
Питам: има ли нещо, по което българите приличат или се различават от египтяните? Ще кажете, че те се различават от тях по това, че са християни. В какво седи тяхното християнство? Истинският християнин изключва всяко насилие в своя живот. Така ли е всъщност между християните? Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос. Христос е проповядвал: не противи се злому! Не убивай! В този смисъл християнинът трябва да върши нещата по свободата на своето съзнание, а не от страх. Някои хора не прилагат убийството в живота си, понеже са страхливи, но душата на човека трябва да се разшири толкова много, че да обхване в себе си всички живи същества. И когато човек казва, че не трябва да се убива, той трябва да върши това от любов към всичко живо в света, а не от страх. Днес всеки цар се движи из своята държава придружен от стражари и войници, които го пазят на всяка крачка. Това говори какво е положението на народите днес. Всеки цар на Земята има свои приятели, но същевременно той има и свои неприятели. Така ли ще бъде обаче, ако той живее в държава, чийто поданици са хора на любовта? На какво щастие може да се надява една държава, чийто държавен глава, чиито министри са всеки момент нащрек за своя живот.
Съвременните хора вярват в късмет, в лотария, в щастие, дошло неочаквано, отвън някъде. И затова много хора казват: времето ще оправи работите. Не, времето не може да оправи работите, то само ги хроникира. Когато някой човек отиде при времето, той ще получи следния отговор от него: ти трябва да отидеш при живата природа, да те научи на своите закони, да ти покаже, как трябва да се живее. След това трябва да отидеш при Бога, да ти покаже, че в цялата вселена съществува само един велик закон, който включва в себе си любовта, мъдростта и истината, а те от своя страна свързват всички същества по цялата вселена. Казвате: щом съществува само един закон в цялата вселена, значи навред в света има еднообразие. Не, във великия божи закон се крие разнообразието на цялата вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на живота и съществата там водят ангелски живот. Нашата система, обаче, още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на 13-та сфера и ще придобие своето изкупление. Когато тя придобие това изкупление, за Земята ще настане такова посрещане, каквото светът никога не е виждал: ангелите ще развяват своите знамена, ще слизат и ще възлизат нагоре, песни ще пеят, музики ще свирят- навред радост ще цари. Един ден, когато стане това нещо, всички ще повярват и ще кажат: казано е било някога това. Велико ще бъде посрещането на Земята! Тя е красива мома, която носи в обятията си хиляди и милиарди деца. Когато се яви при Господа, тя ще каже: Господи, ти ми даде тия деца да ги отгледам. Ето, аз ти ги връщам вече отрасли и разумни! Земята е велика кърмилница все на красиви моми и момци. Съвременните хора са сирачета, които Земята се е наела да отглежда. Като ги отгледа, тя ще ги занесе при Господа. Мнозина казват: голям философ е съвременният човек! Какъв философ е той? Сираче е съвременният човек, изпратен на Земята да се отгледа и възпита.
Как ти се отвориха очите? Аз желая днес очите ви да се отворят като на слепия човек, да прозрете, че по-хубаво нещо от природата няма и по-голяма свобода от тази, която природата е създала за човека няма; по-велико и по-благо същество от Бога няма. И най-после, всеки трябва да съзнае, че по-добър ученик и същевременно по-добър Учител от Бога, няма. Всички ние трябва да бъдем ученици на великото божествено учение и да го носим навред в света смело и решително. Един ден, когато сърцата на хората се разширят, умът им се просвети и духът им се укрепи, те ще бъдат във велико общение с всички съвършени същества, както и с всички същества, които са завършили вече своето развитие на Земята. Тогава хората ще заживеят щастлив живот помежду си и няма да считат, че това или онова верую е сектанство. Не, всяко верую, което носи за човека щастлив живот, то е верую, което включва в себе си любовта, мъдростта и истината. За този живот се говори в 8 глава на Притчите: “и веселиха се всякога пред него. Веселиха се на обитаемата негова Земя и наслаждението им беше с человеческите синове.” Значи, има една обитаема Земя, дето всички хора ще се съберат. Нашата Земя ще ни доведе до пристанището на тази обитаема Земя и там ще спре. Колко време ще преседи нашата Земя на това пристанище?
Това, което ще стане и за което сега ви говоря е славно и велико, но то се отнася за далечното бъдеще. Сега от всички се изисква стабилна вяра в доброто, да знаете, че никой не може да ви излъже. Защо? Понеже Бог прониква целия свят. Всеки, който се опита да излъже кого и да е, той засяга божествения Дух. Никой не може да ви отнеме от божиите ръце и да ви направи някаква пакост, понеже той сам ще се натъкне в ръцете му. Страданията, през които човечеството минава са временни, те са илюзии на земния живот. Няма страдания, които да засягат изцяло човека. Външно човек може да бъде ограничен, но в душата си той е абсолютно свободен. Когато блудният син се върна при баща си, заклаха за него едно теле. Защо? Защото той се освободи вече от ограничителните условия на своя живот. Същото нещо виждаме и при Сократа. Преди смъртта си той казваше на своите приятели: когато изляза от тялото си, от ограничителните условия на своя живот, заколете едно пиле за мене! Сократ не искаше за себе си теле, но само едно пиле, което говори за това, че той не е бил човек с големи изисквания и претенции. Същевременно това показва широтата на гръцката душа. Кое прави Гърция велика? Нейните велики хора. С тях Гърция се слави и до днес. В какво седи величието на всички народи? В техния дух. Величието на всички народи седи в душите и духовете на техните велики хора. Величието на един народ седи в сплотяването на всички хора в този народ. Тъй трябва да се възпитават всички народи. Така трябва да се възпитават и българите. Те са свързани с цялото славянство, с всички народи, с всички разумни и възвишени същества и всички заедно работят за една обща идея, идване Царството божие на Земята. Мнозина мислят, че България може да стане велика като се изолира от другите народи. Това е немислимо! Между всички удове на човешкия организъм има известна зависимост, която показва, че функциите на един орган зависят от правилното функциониране на другите органи. В това отношение всеки орган има своя определена служба, своя определена големина и известно съотношение към другите органи на общия организъм. Ако измените големината на някой орган и го направите два пъти по-голям отколкото трябва, с това ще създадете нещастието на целия организъм. Такова е отношението и на всеки народ към великия божествен организъм. Българите, както и всички други народи имат желание да станат голям велик народ. Това желание е естествено, но въпросът е в какво трябва да се заключава величието на един народ? Не е въпросът малкият пръст на ръката да стане два пъти по-голям, отколкото е сега. Значението и важността на малкия пръст се заключава в това, да се използват в добър смисъл неговите енергии. Казват за някой човек: очите на този човек трябва да бъдат по-големи. Колко по-големи, като на бухала ли? За друг някой казват: очите на този човек трябва да бъдат по-малки. Като на къртицата ли? Очите на човека не трябва да бъдат нито големи като на бухала, нито малки като на къртицата. Очите на човека трябва да бъдат като очите на този човек, който може да възприема топлината на любовта, светлината на мъдростта и красотата на истината. Човек е само онзи, който възприема топлината на любовта, светлината на мъдростта и красотата на истината. Само този човек може да каже: сляп бях едно време, но сега прогледах!
Кой ти отвори очите? Човекът, който се казва Исус. Какво означава буквата И в името на Исуса? На египетски език буквата И означава начало на нещата. Исус е първият човек, който излезе от началото на нещата т.е. от любовта, от Бога. Тази буква означава още истината. Всеки човек трябва да съдържа тази буква в себе си. С буквата Л се пише думата любов, но същевременно се пише и думата лъжа. Това опорачава донякъде значението на буквата Л. Обаче, поради любовта буквата Л става свята, затова тя разкрива всяка лъжа.
И тъй, разумният живот е необходим за всички хора, понеже той носи здраве в себе си. Това учение, което ние проповядваме, изисква най-първо хората да бъдат здрави. Физическото здраве определя качествата на човешката душа. Здравето не подразбира пълнота, но то носи радост и веселие в живота на човека. Ако човек има добре развита стомашна система, той има благородни чувства и правилна мисъл. Такъв човек е доволен от условията, в които разумната природа го е поставил. Сънят на здравия човек е тих, спокоен, без никакво хъркане и шум. Това говори за хармония между неговите чувства и мисли. Този човек се отличава с вътрешно равновесие. Когато видите някой човек да спи правилно, без хъркане и шум, той представлява нещо красиво и приятно за наблюдение. Днес почти всички хора хъркат. Какво подразбира хъркането? Осъждане, одумване, мърморене. Какво правят съвременните хора? Съберат се няколко души помежду си, били те учени или прости и започват: защо този човек постъпил така, а не иначе? Защо този философ се произнесъл по еди кой си въпрос така, а не иначе? Това не е ли хъркане? Оставете всички тия неща настрана и спете тихо и спокойно! Сънят има голямо значение за правилното развитие на човека. Човек се учи само когато спи. Във време на тих и спокоен сън, човек може да разреши всички най-трудни философски въпроси или всички най-трудни въпроси, които са го смущавали през деня. Който не може да спи спокойно, нека се упражнява в това направление ден, два, месеци, година, докато най-после придобие изкуството да спи тихо и спокойно, без хъркане. Като ученици правете разни опити. Например, проверявайте разширението, което става у вас при всички случаи на добро разположение. После измервайте какво намаление става в широчината на врата ви при недобро разположение на духа. Всички тия опити представляват малки придобивки към новата положителна наука.
Кой ти отвори очите? Човекът, когото наричат Исус, взе малко кал, намаза очите ми и аз прогледах.
И тъй, невидимият свят, Бог желае да се отворят очите на всички слепи хора и да кажат: слепи бяхме досега, но се отвориха очите ни и сега са пълни с божията любов. Умовете ни пълни с божията мъдрост, а душите ни са пълни с божията истина. Сърцето на всеки човек е пълно с божията любов, с божията мъдрост и с божията истина дотолкова, доколкото може да побере в себе си.
Беседа от Учителя, държана на 21.11.1926 г. в гр.София.
|
