Освобождение

Тайна молитва.

Един от важните закони на природата е, че тя не търпи никакъв излишък на материя или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, както и материята, може да се складира, но не да се натрупва. За пример, ако човешкият мозък събере повече енергия, отколкото му е нужно за даден момент, той трябва да има резервоар, дето да я складира. Понякога човек има повече мисли, чувства, желания, отколкото му са нужни за момента, вследствие на което трябва да ги складира някъде. Всичко, което човек складира в себе си, е второстепенно. Първостепенни неща в човека са ония основни мисли и чувства, с които той е излязъл от Първичния източник на живота. Човек дохожда на земята и си заминава с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те представят основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет на заем. Човек трябва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстъпва от нея. Дойдат ли второстепенни идеи на мястото на основната, човек се чувства натрупан с излишъци, вследствие на което губи своята пластичност.

Като изгуби основната идея на живота си, човек започва да се безпокои, какво ще стане с него след време, как ще прекара живота си. Няма защо човек да се тревожи за бъдещия ден. Днешният ден определя бъдещия. Ако днес живеете добре, и утрешният ден ще бъде добър. Изобщо, настоящето определя бъдещето. За да прекара деня добре, човек не трябва да се страхува. Иска ли да постигне нещо, той трябва да бъде смел, да прави усилия в това направление. Като вложи повече вяра, надежда и разумност, той ще се справи със страха. Тези три елемента привличат към себе си излишната мозъчна енергия и я впрягат на работа.

Като ученици, вие трябва да имате търпение, издръжливост, за да постигнете желанията на своята душа. За да развие търпението в човека, природата го възпитава по негативен начин. Питагор, като ученик на окултна школа, е опитал и разбрал този метод, с който природата си служи. За да стане учител, той е минал през голяма дисциплина, на която издържал. По негово време условията за приемане на ученици в окултни школи са били много тежки. Питагор е бил единствения грък, когото египтяните приели в своята школа. Впоследствие, когато станал учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга дисциплина. Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици, и ако е могъл да издържи, оставал в школата. Ако не е могъл да издържи на тия условия, той напущал школата, или оставал като слушател, като оглашен.

Днес всички хора по естествен път са в школата на Питагора. Докато постигне своята идея, човек е поставен на изпитания, на подигравки, да видят, доколко ще издържи. И вие, като ученици на окултна школа, опитвате методите на Питагора върху гърба си. Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот. Други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали по този път, че трябва да си поживеете. Ако хората мислят, че Божественото учение е само за старите, те са на крив път. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка напред в техния живот. Разликата е само в степента на развитието. Детето ще събира 1 + 1, 1 + 2, 1 + 3, до 20, а възрастният, ученият ще работи със степените на числата. Обаче, и детето, и възрастният трябва да превърнат знака плюс, т.е. кръста в друг знак. Плюсът е символ на мъчнотии и страдания. За да превърнете мъчнотиите и страданията си в радости, вие трябва да ги накарате да се движат.

Как може да накара човек една своя мъчнотия да се движи? По логически път, т.е. чрез разсъждение. Представете си, че в ума на някой човек се загнезди мисълта да открадне от приятеля си известна сума. Той се мъчи, страда, бори се, не се решава да извърши кражбата. Така минават ден, два, докато нуждата го застави да открадне парите. Щом извърши кражбата, след нея иде лъжата. Кражбата и лъжата са двата недъзи, които заставиха първите човеци да сгрешат. Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адама, след което Адам излъга Бога. Щом открадне и излъже, човек пада. В падането той се изучава, открива своите слаби страни. Като падне и види, че никой не му се притича на помощ, той става и започва да размишлява. Намери ли се втори път пред някаква мъчнотия, той започва да разсъждава и да си казва: Аз съм господар на мъчнотиите си. Аз мога да се владея и няма да им се подам. Като разсъждава така, той усилва волята си и премества мъчнотиите от пътя си. По този начин той ги заставя да се движат от едно място на друго. Излишните мисли и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да ги помести настрана. Като работи по този път, той ще създаде в себе си характер, който да устоява на всички мъчнотии и препятствия.

Съвременните хора се стремят към придобиване на блага по лесен начин. Благата ще дойдат по естествен начин, а не както вие ги очаквате. За да придобиете тия блага, вие трябва да създадете в себе си здрава канализация, която да издържа на техния напор. Не е ли здрава, канализацията ви ще се пропука, и благата ще изтекат навън. Като влезете в едно общество, там ви очакват и блага, и разочарования. Ако се проявите като добър поет или писател, ще получите много похвали и подаръци. Случи ли се да напишете нещо слабо, веднага ще се намерите пред подигравките на същите хора. Вие трябва да бъдете готови да издържате и на похвалите, и на укорите на хората. За тази цел тръбите на вашата канализация трябва да бъдат здрави, да издържат всякакво напрежение. Писателят и ученият трябва да работят за себе си, сами да са доволни от това, което създават. Ако Божественото се проявява в тях, от ден на ден те ще се усилват, ще се развиват все повече и повече. В Божественото няма никакво прекъсване, нито слизане и качване. Там нещата вървят по възходяща линия. Ако още днес не може да изнесе това, което иска, човек не трябва да се обезсърчава. Всички хора не могат да бъдат поети, писатели, музиканти, художници. Който не е роден за поет, той ще се радва на другите поети и ще чака деня на своето проявяване.

И тъй, задачата на ученика е да се освободи от всички излишни мисли и чувства, които го спъват. Излишните мисли представят ненужен товар, с който човек понякога се нагърбва. Колкото по-голям е този товар, толкова и мъчнотиите на човека са по-големи. Големият товар, извън силите на човека, показва голямо лакомство, т.е. желание на човека да се осигури. Ако човек не носи никакъв товар, това показва, че той разчита на просия. Тръгне ли на път, човек непременно трябва да носи някакъв товар, но такъв, който да отговаря на силите му. Има случаи, когато просията се допуща от Провидението, с цел да смири човека. Има просия, която абсолютно е забранена. Тя не е допусната от Провидението. Такива просяци, вместо да развиват нещо ценно в характера си, всеки ден губят. Тази просия е толкова позволена, колкото и кражбата. Тя се дължи на неестествени желания в човека. Кражба същества във физическия, в сърдечния и в умствения свят: в науката, в музиката, в поезията, в изкуството и т.н. Във времето на Соломона една майка се опита да открадне детето на своята близка. Обаче, Соломон разреши мъдро този спор. Жената, която не беше истинска майка на детето, се съгласи на предложението на Соломона да разрежат детето на две части, и всяка майка да вземе по една част. Истинската майка, обаче, не се съгласи на това предложение. Тя предпочете да даде детето си на другата жена, но да остане живо.

Следователно, видите ли, че двама души се състезават за едно и също място, знайте, че правото принадлежи на онзи, който е готов да отстъпи. Когато между двама души се яви омраза, детето умира. Когато в отношенията на хората омразата вземе участие, любовта изчезва. Тъй щото, за да не умре детето и да не изгубите любовта, бъдете готови да отстъпвате, да заставите омразата да ви напусне.

Като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувства добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има пред вид самовъзпитанието си.

Като не разбират живота, мнозина се плашат от страстите, от бурите, на които се натъкват, да не ги отвлекат. Каква сила представят човешките страсти? Ако прекарате тока на една човешка страст през метална жица, едва една муха ще се разтърси от този ток. Ако този, който се оплаква от някаква страст, залеете със студена вода, ще видите, че след пет минути ще изтрезнее. Това са афекти в живота, с които човек лесно се справя. Що се отнася до страшните бури на вашия живот, това са слаби ветрове, които едва са успели да разлюлеят листата на дърветата. – Ама сърцето ми гори. – Опитали ли сте се да варите нещо на този огън? Вие не се изучавали, какво нещо са страстите, бурите на живота, огньовете на сърцето, и при първата проява на страст, на буря в живота си, веднага се плашите. Ученикът не трябва да се плаши, но да работи върху себе си. Бъдещата култура носи методи, чрез които човек може да впрегне енергията на своите мисли и чувства и да я използува като светлина и топлина. Колкото по-интензивни са мислите и чувствата на човека, толкова по-силна е светлината и топлината, която те излъчват. На светлината на своите мисли човек може да чете като на свещ. Когато чете, той ще се ползува от своята светлина. Щом легне да спи, свещта ще изгасне. Като стане сутрин, той пак ще запали свещта си и ще продължи четенето. Не става ли това с ясновидците? Те са развили такава светлина в себе си, с която виждат това, което обикновените хора не виждат. За да придобие светлина на мислите си и топлина на чувствата си, човек трябва да води чист и свет живот. Абсолютна чистота и светост се иска от човека. През каквито противоречия да минава, чистият и светият човек не се разтърсва, нито се колебае. Той обича своя господар и не се съмнява в него. Той се отличава с голяма твърдост. Той знае, че като го е натоварил, господарят му ще го разтовари. Господарят товари и разтоварва магарето. Като го товари, той мисли за себе си; като го разтоваря, той мисли за магарето.

Магарето, като символ на твърдост, на упоритост съществува във всеки човек. Българинът е много твърд. Тази твърдост се е отразила върху неговия ум. Каже ли веднъж за нещо, че не иска да го направи, свършено е вече. Нищо не е в състояние да го застави да измени решението си. В англичаните твърдостта е свързана с личните чувства. Добре е човек да бъде твърд, но когато подържа своите идеи. Идейният човек трябва да бъде твърд, но и разумен. От една страна твърдостта дава устойчивост на знанията в човека, а от друга – тя придава устойчивост на личните чувства. Приложите ли разумност към твърдостта, вие можете да реализирате своите красиви желания. Това не се постига изведнъж, но постепенно, в продължение на 20 – 30 години. Има желания, които могат да се постигнат моментално. Има желания, обаче, за реализирането на които са нужни десетки години. Тях трябва човек да следва непрекъснато и с любов. Дето е любовта, там всичко може да се реализира.

Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си. Много от техните неуспехи се дължат на желанието им да постигнат велики работи. Дойдат ли до малките величини, те ги отбягват. Не, както природата започва от малкото, от слабото и постепенно отива към силното, така трябва и вие да постъпвате. Първите слънчеви лъчи са слаби и постепенно се усилват. Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да си служи с различните цветове на спектъра. Ще каже някой, че не обича червения цвят, друг – зеления и т.н. Добре е в едно тефтерче да си вземете седем копринени конци, които да отговарят на седемте цвята на спектъра и, при всяко неразположение, да ги поглеждате. Като правите това в продължение на една година, вие ще забележите, какво въздействие са указали тези цветове върху вас. Дали човек съзнава това или не съзнава, обаче, природата лекува с цветовете. Всеки цвят отделно указва известно въздействие върху човека, но и всички цветове заедно също указват своето влияние.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво, и душата се проявява правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и нормални чувствата на човека, и топлината на тялото му ще бъде оскъдна. Този човек се оплаква, че пръстите на ръцете и краката му постоянно изстиват. Неправилните чувства указват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата, и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението в човека се подобри, заедно с това и пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се топлят. Мисълта на човека трябва да бъде ясна и трезва, за да осветява пътя му в тъмните нощи на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно, светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и мека. Било е време, когато земята не е била осветена. Казано е в Битието: “Дух Божи се носеше над бездната”. И рече Бог: “Да бъде виделина!” – и стана виделина. Щом светлината излезе от Духа, и мисълта се проявява.

Земята е лишена от външна светлина. Тя има само вътрешна светлина. Слънцето, обаче, е светло отвън и отвътре. Някой казва, че има идея, но като го накарат да я изрази, да я опише, не може. Друг казва, че разбира от изкуство, от музика и художество, може да свири и да рисува. Накарат ли го, обаче, да нарисува или да изсвири нещо, не може. Защо? Защото той има само вътрешна светлина, но не и външна. Истинската интелигентност подразбира едновременно и външна, и вътрешна светлина. Човек трябва да бъде като слънцето, отвън и отвътре светъл. Много учени, които са оставили имената си в науката – в химията, в математиката, в астрономията и в ред още науки, са светели и отвън, и отвътре. Те са посветили живота си изключително на науката. Каквото са направили, всичко са оставили в полза на човечеството. Те не са имали пред вид свои лични интереси. Въпреки това, техните изучавания представят малки опити в сравнение с тия на съществата от духовния свят. Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери, при какви условия да се постави, как да измени живота си, външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: Само смъртта може да ме изправи. Смъртта, обаче, е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено.

В живота на човека има много задачи, които днес са неразрешими. За пример, една от неразрешимите задачи е въпросът, кой е създал света и защо го е създал. Тази е далечна задача. По-близка задача за човека е, как да използува създаденият свят. Първата задача е тежък камък, който и досега не е дигнат. Той стои на пътя на човечеството, но не се е намерил човек, който може да го дигне. Много философи са го разрешавали, но камъкът и до днес стои непокътнат. И още много философи ще го разрешават, но едва ли ще им се даде щастието да го дигнат. Колкото е възможно да претеглите земята на везни, толкова голяма е вероятността да се реши въпроса, кой е създал света. Колко тежи земята, колко енергия е определена за нея, това са данни, изчислени с абсолютна точност, но не от хората, а от ония, които са я създали. В природата всяко нещо е строго определено. Който може да чете езика на природата, той никога не се лъже. За пример, види ли линиите на челото на човека, той може веднага да каже, дали даден човек е обикновен, талантлив или гениален. Всеки човек носи своето свидетелство на лицето си. Как можете да наречете един човек гениален, ако на челото си той не носи линията на гениалността? Природата е вложила във всеки човек известни дарби, които той трябва да развива. Ако днес не е гениален, някога ще стане такъв, но работа се иска от него. За да не осакати своите дарби, човек трябва да се откаже от ненужните желания, които нищо не допринасят. За това се иска различаване, да знае, кои желания трябва да подхранва и кои – да остави настрана, като тор в живота си.

Като ученици, вие трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. Речете ли много да обяснявате една работа, вместо да помогнете за разбирането й, вие внасяте повече спънки. Според окултните закони, за една работа се говори, само когато се свърши. И тогава, каквито противоречия да срещнете на пътя си, ще знаете, че те са задачи, с решаването на които се определят вашите способности. За пример, някой става лекар, с цел да помага на човечеството. Обаче, в пътя на своя идеал, той среща големи мъчнотии. Не е лесно да се справя човек с болни хора. Най-недоволните хора в живота са болните. Защо? Те очакват всичко от лекаря. Не им ли помогне, те остават недоволни от него. За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае, кого да лекува и кого да не лекува. Ако костите зад ушите на болния са издадени, той може да се лекува. Той издържа на болести. Ако брадата на болния е широка, а долната й част малко издадена, този човек може да се лекува. Ако сте учител, за да имате добър резултат, вие трябва да подберете учениците си, способните да поставите отделно от неспособните и така да се занимавате с тях. Поставите ли ги заедно, работата ви няма да върви добре.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че вие сте ученици, с различни способности и дарби. Вие се вълнувате от различни мисли и чувства, вследствие на което представяте сбирка от различни цветя. Както водите на някои извори и реки са дошли от Великия, от Индийски океани, от Средиземно и Черно морета, така и мислите и чувствата на различните хора са от различни източници. Задачата ви, като ученици, е да различавате източниците на човешките мисли и чувства. Много има да учи човек. Той живее на земята, без да я познава. Щом не я познава, той не може разумно да се ползува от енергиите, които тя крие в себе си. Природата не търпи подпушване на енергиите си. Не могат ли енергиите й разумно да се използуват, те ще ударят в посока, обратна на тяхното движение, с цел да се уравновесят. Каквито промени стават в природата, такива се извършват и в човека. Има случаи, когато известни области в природата страдат от сухота, а други – от влага. И хората понякога страдат от сухота, а понякога от повече влага. Ако страдат от сухота, кожата на ръцете им става суха и груба. В този случай те се нуждаят от влага. Ако ръцете им са много влажни, те се нуждаят от топлина, която ще изпари известна част от влагата.

Следователно, хора, които страдат от сухота, имат нужда от влага. Тия пък, които имат много влага, се нуждаят от топлина. И най-после, има хора, които страдат от големи наслоявания на прах в съзнанието си. Те се нуждаят от мир и спокойствие, да не дигат прах вън и вътре в себе си. С други думи казано: ония, които имат кафяви очи, се нуждаят от топлина; те трябва всяка вечер да мият краката си с топла вода. Ония, които имат сини очи, се нуждаят от влага; щом ръцете и краката им започват да изстиват, те трябва да пият по 3-4 чаши гореща вода. Това са външни методи, чрез които човек трябва да си помага. За хора с кафяви очи се препоръчват топли бани, с температура от 35-41° най-много. За хора със сини и сиви очи се препоръчва вътрешен мир и спокойствие. Умът им трябва всякога да е зает, не с велики, неразрешими въпроси, но с въпроси, които представят условия за тяхното растене и подигане. Като е боядисвала очите на хората с различни краски – кафяви, сини, черни, природата имала пред вид да покаже на човека, какво му липсва. Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Който има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сините очи трябва да се хранят повече с риба.

Сега, задръжте в себе си мисълта, да не допущате в ума си излишни мисли, в сърцето си – излишни чувства. Влезе ли една излишна мисъл в ума на човека, тя мъчно излиза навън. Колкото е мъчно да изпъдите въздуха вън от стаята, толкова е мъчно да изпъдите чуждата, натрапена, излишна мисъл от главата си. Обаче, да проветрите въздуха в стаята, да внесете свежа, чиста струя, това е възможно. Чистият въздух, влязъл отвън, е в състояние да изпъди ненужните и натрапени мисли от човешката глава. Защо влизат тия мисли в главата ви, не питайте. Давайте място на светли, чисти мисли в ума си и на топли, благородни чувства в сърцето си, които могат да се реализират. Що се отнася до бъдещето, само по себе си то ще дойде и ще донесе това, което ви е нужно.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди!

Младежки Окултен Клас, 21.11.1926 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство